24
Съб, Авг
4 New Articles

Европейското бойно поле на САЩ и Русия

брой 2 2019
Typography

През последните години споровете между Русия и нейния съсед Украйна не утихват, като съществува реална заплаха двете страни да се опитат да ги решат с помощта на оръжието. В тази връзка Австрия, която беше председател на Съвета на ЕС през втората половина на 2018, обяви, че на срещата на върха на ЕС в Брюксел през декември ще бъде разгледан въпросът за евентуалното налагане на нови санкции срещу Русия, във връзка с действията и срещу украинските военни кораби в Керченския пролив.

Както е известно обаче, на срещата в Брюксел повечето членове на ЕС се обявиха против въвеждането на нови санкции, тъй като ги смятат за контрапродуктивни. В същото време, те решиха да удължат сегашните санкции срещу Москва с още шест месеца.

Сред подкрепилите идеята за нови санкции беше президентът на Полша Анджей Дуда. Сходна позиция изрази и министърът на отбраната на Естония, според който санкциите ще бъдат най-доброто средство ЕС да демонстрира сериозността на позициите си пред Русия. От друга страна обаче, италианският вицепремиер Матео Салвини открито се обяви против налагането на икономически санкции на Москва и призова да се търси решение на конфликтите по пътя на диалога.

И все пак, каква е същността на проблемите в отношенията  между Русия и Европейския съюз?

Нестабилността и колебанията в отношенията между Москва и Брюксел

От геополитическа гледна точка, Европейският съюз и Русия са двете основни политически сили в Европа. Те се стремят да поддържат отношения на нормално сътрудничество, тъй като това влияе положително не само върху стабилността и сигурността на целия континент, но и способства за икономическото развитие на всяка от страните. Мирът между Европа и Русия е изгоден за всички, докато борбата между тях ще доведе до поражението и на едната, и на другата. Именно този принцип би следвало изначално да бъде заложен в основата на взаимното разбирателство между двамата играчи.

В същото време обаче, през цялата минала 2018 бяхме свидетели на очевидна нестабилност в отношенията между Русия и ЕС. През март например, избухна скандалът с "отравянето" на бившия руски разузнавач Скрипал. В тази връзка, Европейският съюз, Великобритания и Русия започнаха "да изясняват отношенията си", което доведе до взаимното изгонване на голям брой дипломати и влоши и без това напрегнатите отношения между Брюксел и Москва.

През май обаче, в хода на разследването за "отравянето", внезапно бяха открити нови обстоятелства, а канцлерът на Германия Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон последователно посетиха Русия и преговаряха с Владимир Путин, след което в отношенията между Москва и Брюксел се очерта известно смекчаване.

През юни, в отношенията между двамата играчи отново не настъпи "размразяване" и Европейският съюз обяви, че възнамерява да удължи санкциите срещу Русия с още шест месеца.

През октомври в двустранните отношения отново бяха налице определени колебания: Великобритания, Германия, Холандия и някои други държави се опълчиха на Русия, обвинявайки я в осъществяването на кибератаки. Руската страна решително отхвърли тези твърдения, посочвайки, че всички подобни "съвършено необосновани обвинения", целят "да превърнат Русия във враг на европейските държави".

Паралелно с това се усилваше и военното противопоставяне между Русия и НАТО, като и двамата играчи последователно осъществяваха мащабни военни учения.

Тоест, развитието на отношенията между Русия и Европа действителне е сложно и объркано, затова е трудно да се прогнозира точния ход на събитията в бъдеще. Европейските и руските лидери винаги са се стремели да намерят начини за понижаване на напрежението в двустранните отношения, но всеки път тези старания не даваха очакваните резултати и те така и не съумяха да открият такава пресечна точка на интересите си, която да устройва всички.

В доклада си пред Европейсккия парламент от 5 октомври 2018 председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер призова ЕС да започне диалог със своя "гигантски съсед" Русия          и "заедно с нея да създаде граници на сигурност в Европа", като по този начин отново изрази стремеж за смекчаване на отношенията с Москва.

Но, ако отношенията между Европа и Русия са толкова нестабилни, къде все пак следва да се търси причината за тяхната продължителна нестабилност?

Това е чувствителен и комплексен въпрос: по какъв начин Европа, Америка и Русия търсят решения, водейки сложни геополитически игри на континента, при положение, че в момента там се осъществяват дълбоки промени в геополитическата ситуация.

Преломният момент: "от затопляне към захлаждане"

Истината е, че сегашното изключително високо напрежение в отношенията между Европа и Русия не възникна случайно. Конфликтът е неизбежен резултат от сблъсъка на два стратегически интереса, в чиято основа са промените в геополитическата ситуация на Стария континент.

На практика, отношенията между Европа и Русия преминаха през различни етапи - от "сближаване" към "разделение", достигайки в крайна сметка до противопоставяне. Първоначално, след края на студената война, Русия разглеждаше Запада като "естествен съюзник" и следваше политически курс на "завръщане в Европа": т.е. стремеше се да стане част от Запада, опитвайки се  да използва икономическата му мощ за да преодолее проблемите си. Западът обаче се ориентира към стратегия на "сливане на Европа", поставяйки в центъра на своята политика разширяването на сферата си на влияние в Централна и Източна Европа. По отношение на Русия, ЕС и НАТО възприеха тактика на "подкупване и успокояване", опитвайки се да я превърнат в свой младши партньор.

Въпреки, че обешанията, които Западът даде на Русия, бяха добри само на думи, както и, че по редица въпроси между двете страни съществуват немалко противоречия и разногласия, а по въпроса за "сливането", т.е. обединяването на Европа, позициите им се разминаваха, те имаха и много общи политически и икономически интереси, които се превърнаха в основния фактор за развитието на руско-европейските отношения.

През декември 1993 Европа и Русия подписаха "Съвместна политическа декларация за партньорство и сътрудничество между Руската Федерация и Европейския съюз" и създадоха механизми за провеждане на срещи на върха между двамата играчи на всяка половин година.

През юни 1994 двете страни подписаха десетгодишно "Споразумение за партньорство и сътрудничество", след което отношенията между ЕС и Русия навлязоха в нов етап на развитие.

Като цяло, до 2008, тези отношения се развиваха предимно в положителна посока и дори преживяха непродължителен "меден месец".

През май 2003, на срещата на върха Русия-ЕС в Санкт Петербург, двете страни лансираха план за създаването на "четири общи пространства": общо икономическо пространство; общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие; общо пространство в областта на външната сигурност; общо научно, образователно и културно пространство.

През май 2005, на срещата на върха между Русия и ЕС, бяха приети "пътни карти" за четирите общи пространства. През този период сътрудничеството между Русия и Европа  във всички сфери постоянно се развиваше и укрепваше. Европейският съюз се превърна в най-големия търговски партньор на Москва и основния и източник на чуждестранни инвестиции, а Русия стана третия най-голям търговски партньор на ЕС и най-големия му доставчик на енергоносители.

През 2008 обемът на търговията между Русия и Съюза достигна 280 млрд. евро, а в навечерието на украинската криза той нарасна до 400 млрд. долара.

Хубавите неща обаче, обикновено не траят дълго и от този момент нататък в руско-европейските отношения се очертаха противоположни тенденции, те постепенно охладняха и прераснаха в сегашното напрежение. Важен фактор за възникването на конфликта между Русия и Европа станаха две знакови събития: първото беше "петдневната война" между Грузия и Русия през август 2008, а второто - украинската криза през 2013-2014. Тези две събития се оказаха повратен момент в прехода на руско-европейските отношения "от затопляне към охлаждане".

"Петгодишната война" беше първото след края на студената война използване на руските въоръжени сили извън границите на страната, като основната цел беше да бъде "наказана" Грузия заради активните и опити да влезе в НАТО, както и да не се допусне по-нататъшното разширяване на пакта на изток. Действията на Москва в хода на украинската криза пък са част от нейната генерална стратегия за нанасяне на контраудар срещу ЕС и НАТО, следващи политика на „сдържане” по отношение на Русия.

В отношенията си със Запада Русия винаги е придавала голямо значение на развитието на икономическото сътрудничество с Европейския съюз. Въпреки че беше разтревожена от разширяването на ЕС на изток, тя никога не се е обявявала публично против него. Междувременно Европейският съюз активно разширяваше сферите на влиянието си, плътно доближавайки се до държавите от ОНД, т.е. прониквайки в традиционните сфери на влияние на Русия, с което в крайна сметка провокира нейното недоволство и нарастващи опасения.

През май 2009 ЕС подписа с шест държави от постсъветското пространство - Украйна, Грузия, Молдова, Беларус, Азербайджан и Армения - програмата "Източно партньорство", целяща да ерозира руските позиции в ОНД. За да реализира плановете си за разширяване, Съюзът предприе такива действия, като подкрепата на "цветните революции" в Украйна и Грузия, подписването на Споразумението за асоциация между Украйна и ЕС и съдействието за свалянето на проруския режим в Киев.

Основната причина за украинската криза бяха противоречията в това споразумение. ЕС подстрекаваше противниците на президента на Украйна и открито подкрепяше овладяването на властта от опозицията, т.е. на практика той бе сред основните виновници за кризата в страната.

Кризата в Украйна провокира влошаване на отношенията между Москва и Запада във всички сфери. ЕС прекрати срещите на високо равнище с Русия, а битката на Америка и Европа с Русия с помощта на всевъзможни санкции и контрасанкции с всеки изминал ден става все по-ожесточена, което сериозно ерозира развитието на търговско-икономическите отношения между страните. През 2017 общият обем на търговията между ЕС и Русия намаля до 244,5 млрд. долара. В същото време, все повече се изостря конфликтът между Русия и НАТО, което сериозно влоши сигуацията в сферата на сигурността в Европа.

В условия, когато постоянно възникват нови противоречия между Русия и Европа по такива въпроси като сигурността, инцидентът със Скрипал и т.н. и когато и двете страни издигат все нови обвинения един срещу друг, никак не е лесно да се говори за възможно подобряване на отношенията им.

Къде е коренът на проблема и кой е виновен за хаоса

Анализирайки споменатите по-горе колебания в руско-европейските отношения не е трудно да забележим, че тези отношения се характеризират с известна двойнственост: точката на пресичане на интереси при осъществяването на сътрудничеството и геополитическият фактор на противоречията и конфликтите.

Когато геополитическият фактор стои над точката на пресичане на интересите, това несъмнено води до конфликти и влошава отношенията.

Разсъждавайки по въпроса, защо отношенията между Русия и Европа остават напрегнати и защо решението на този проблем изглежда толкова трудно, можем да посочим три основни причини. На първо място е изострянето на противоречията в рамките на геополитическите игри и превръщането на украинския въпрос в неразрешим възел.

През последните над двайсет години Европа и Съединените щати си въобразиха, че са "победители" в студената война и не можаха да потиснат стремежа си да реализират своята идеология и амбиции, разширявайки сферата си на влияние.

Беше абсолютно неизбежно неконтролираното "разширяване на изток" както на НАТО, така и на ЕС, да ги доведе в един момент до директно противопоставяне с Русия. Ако някой смята, че Русия просто е "върнала" на Европа своите бивши сателити от Централна и Източна Европа и, че се е примирила с присъединяването им към ЕС и НАТО, истината е, че това се случи само, защото тя не беше в състояние да попречи на този процес. В същото време обаче, действията на ЕС и НАТО по отношение на Украйна, Грузия и други държави от ОНД с цел тяхната "интеграция", засегнаха фундаменталните интереси на Москва и в този случай тя просто не можеше да си затвори очите за случващото се. Сред въпросните страни, Украйна, която е най-голямата държава в Източна Европа има специално стратегическо значение за Русия, тъй като представлява единствената и "буферна зона" и своеобразен стратегически заслон на нейните югозападни райони от ЕС и НАТО, затова е излишно да обяснявам, какво означава за нея загубата на Украйна.

В книгата си "Голямата шахматна дъска" Збигнев Бжежински подробно изяснява значението на Украйна за Русия: "От геополитическа гледна точка загубата на Украйна би изиграла решаваща роля, тъй като ще наложи огромни ограничения върху геополитическия избор на Русия. Дори и след като загуби прибалтийските държави и Полша, контролирайки Украйна, Русия ще може да продължи да се бори да стане самоуверен лидер на Европа и Азия и да управлява неславянските народи от южните и югоизточни райони на бившия СССР".

След началото на украинската криза в стратегическите цели на Европа, Америка и Русия, в битката им за Украйна, не се случиха някакви радикални промени, т.е. тяхната "игра" не е прекъснала дори за миг.

Целта на Америка и Европа е да примамят Украйна в ЕС и НАТО, включвайки я изцяло в сферата на влияние на Запада. Именно затова те с всички сили поддържат и дори разпалват противопоставянето между Украйна и Русия в политическата, икономическата и военна сфери. Целта на Русия пък е запазването на максимален контрол над Украйна, така че тя да не попадне под пълния контрол на Запада, и - като минимум - страната да се превърне в неутрална федерация, т.е да гарантира съществуването на Украйна като буферна зона.

Абсолютната несъвместимост между стратегическите цели на Запада и Русия по украинския въпрос вероятно ще доведе това, че възелът на напрегнатите им отношения ще се окаже безвъзвратно затегнат още преди двете страни да успеят да внесат корекции в политиката си и да намерят път към постигане на компромис.

На второ място, задълбочаването на военното противопоставяне между НАТО и Москва още повече затруднява възстановяването да добрите отношения между Европа и Русия. Повечето държави от НАТО са членове и на Европейския съюз, т.е. отношенията между Русия и пакта съвсем пряко влияят върху отношенията на Москва с ЕС. Впрочем, в сравнение с руско-европейските отношения, тези между Русия и НАТО изглеждат още по-объркани и нестабилни.

Макар че пактът и Москва създадоха през 1994 програмата "Партньорство за мир", а през 1997 подписаха т.нар. " Учредителен акт за взаимни връзки, сътрудничество и сигурност между Русия и НАТО", отношенията им охладняха още по време на войната в Косово. След терористичните нападения от 11 септември 2001 обаче, вследствие затоплянето на руско-американските отношения, тези между Русия и НАТО отново започнаха да се подобряват.

През май 2002 Русия и НАТО проведоха в Рим среща на върха "19+1" с цел да "сложат точка на студената война". Двете страни подписаха т.нар. "Римска декларация", с която бе създаден Съветът Русия-НАТО, и обявиха, че са формирали "нови партньорски отношения".

Впоследствие обаче, Северноатлантическият алианс осъществи най-голямото след края на студената война разширяване на изток, което силно ограничи стратегическото пространство на Русия. След началото на украинската криза, НАТО обяви, че няма да се примири с руската агресия срещу Украйна, което за пореден път замрази отношенията между пакта и Русия. "Новите партньорски отношения" се трансформираха в "стратегическо съперничество". НАТО внесе сериозни корекции в стратегията си, разработи "план за бойна готовност"по отношение на Русия, разположи свои части в близост до източните руски гранични зони и увеличи военното си присъствие в Източна Европа, като цяло, представяйки всичко това като отговор на "заплахата от руска военна агресия".

Украинската криза продължава вече пет години, а във военното противопоставяне между НАТО и Русия не само не се забелязват каквито и да било признаци за отслабване, а - точно обратното - все по-активно се провеждат мероприятия, свързани с подготовка на пълномащабна война.

През юли 2018 на своята среща на върха в Брюксел, НАТО отново прие мерки, насочени против Русия: бе взето решение за създаването на две нови командни структури за бързо прехвърляне на силите на пакта в региона на Атлантика и в Европа, както и създаването на подразделения за киберотбрана, които да водят борба с „хибридните заплахи”. Беше приет т.нар. "план 4 х 30", предвиждащ НАТО да разполага с 30 батальона, 30 ескадрили и 30 бойни кораба-разрушители, които да може да разгърне в рамките на 30 дни при възникване на криза.

Един след друг, НАТО и Русия, провеждат военни учения, в които се отработват бойни действия помежду им и чиито мащаби непрекъснато нарастват. И двете страни постоянно „се сближават” по вода или във въздуха, като тези „непреднамерени инциденти” водят до рязко нарастване на заплахата от възникване на реален конфликт. През миналата 2018 НАТО и Русия проведоха най-големите от края на студената война насам военни учения, демонстрирайки военната си мощ и заплашвайки се взаимно. В средата на септември например, руснаците осъществиха най-големите военни маневри „Изток 2018”, в които участваха около триста хиляди техни войници и офицери (както и три хиляди китайски военни – б.р.), като те се проведоха в условия, максимално близки до реалните военни действия. Русия демонстрира голямо количество свръхмодерна военна техника и отправи сериозно предупреждение към НАТО. На свой ред, от края на октомври до началото на ноември, 29-те страни членки на пакта, заедно с две страни-партньори – Швеция и Финландия – осъществиха в Северна Европа най-големите съвместни военни маневри „Единен тризъбец 2018”. В тях участваха петдесет хиляди военни, а острието им беше насочено директно срещу Русия.

Тези две военни учения са конкретни прояви на текущото военно противопоставяне между Русия и НАТО, което с течение на времето още повече ще влоши ситуацията в сферата на сигурността в Европа. В подобни условия възстановяването на добрите отношения между Русия и ЕС ще бъде далеч по-трудно.

На трето място, докато САЩ и Русия продължават да мерят сили, непрекъснато се свива пространството за маневри с цел подобряване на отношенията между Европа и Руската Федерация.

През последните няколко години Съедините щати, с цел да укрепят собствената си хегемония, стартираха ожесточена схватка с Русия във военната и дипломатическата сфери. Що се отнася до Европа, възползвайки се от тревогата на европейските страни членки на НАТО за своята сигурност, Вашингтон предприе поредица от агресивни действия, имащи военни измерения, насочени срещу Москва, създавайки по този начин напрегната атмосфера на Стария континент. Така Америка успя, образно казано, да „убие с един куршум два заека”. На първо място, да реализира стратегията си за „сдържане” на Русия, а на второ – да засили контрола си над съюзните европейски държави. В качеството си на стратегически съюзник на САЩ и на фона на ескалиращия сблъсък между Америка и Русия, ЕС е изправен пред дилемата: или да следва плътно Вашингтон в противопоставянето му с Москва, или пък да следва собствените си интереси и да развива отношнията с Русия.

На практика, откакто стана президент, Доналд Тръмп провежда откровено унилатералистка политика под лозунга „Америка над всичко”. С решението да извади страната си от Парижкото споразумение за климата, иранската ядрена сделка, ЮНЕСКО и други международни споразумения и организации, той открито унизи Европейския съюз и постави под въпрос съществуването на НАТО. Твърдейки, че „Европа печели на гърба на Америка”, Тръмп наложи такива мерки, като повишаване на митата върху вноса на алуминий от ЕС и други.

Освен това, американският президент се обяви против енергийното сътрудничество между Европа и Русия, остро критикувайки Германия, че изгражда съвместно с руснаците газопровода „Северен поток 2” и квалифицирайки я като „заложник на Москва”. Според високопоставен представител на Държавния департамент, „в политически план, този газопровод ще даде на Русия възможност да застраши европейските държави и най-вече Украйна и ще и осигури нов инструмент, с чиято помощ тя ще ерозира енергийната сигурност и стабилност на цяла Европа”. Всичко това несъмнено цели да подкопае и потисне развиващите се отношения на търговско икономическо сътрудничество между Русия и Европа.

Действията на Съединените щати провокираха силното недоволство на европейските им съюзници, което допълнително задълбочи пукнатитите вътре в Трансатлантическия алианс.  Но, въпреки че лидерите на държавите от ЕС с цялото се поведение демонстрираха готовност да скъсат със САЩ, открито декларирайки, че „вече няма да имат илюзии по отношение на Америка”, тоталното разминаване между реалната съвкупна мощ на европейските държави и Америка, прави невъзможно пълното прекъсване на отношенията между ЕС и САЩ.

От гледна точка на търговско-икономическите отношения, Съединените щати и Европа, са най-големите търговски партньори. През 2017 обемът на двустранната им търговия достина 632 млрд. долара, което далеч надхвърля обема на търговията между ЕС и Русия. Въпреки недоволството на Съюза от подхода на САЩ, той по всички възможни начини се опитва да постигне компромис с американците. На 25 юли 2018 Европа и Америка постигнаха споразумение по проблемите в сферата на търговията, като двете страни обещаха да положат съвместни усилия за „постигане на нулеви мита, премахване на всички митнически бариери, както и на нулеви дотации за индустриалните стоки, извън автомобилостроенето”.

От военна гледна точка, в сегашната ситуация на напрегната военна конфронтация между Русия и НАТО, Европа продължава да се нуждае от Америка за да гарантира сигурността си. Желанието на Европейския съюз да създаде независима система за отбрана не може да бъде реализирано бързо. Освен това, вътре в самия ЕС съществуват сериозни различия, различни нужди в сферата на сигурността, различни икономически интереси и всичко това затруднява постигането на консенсус за осъществяването на обща политика по отношение на Русия. В момента Америка се възползва от липсата на такава единна политика и усилено насъсква Брюксел и Москва един среещу друг.

Заключение

Въз основа на всичко казано дотук, може да се твърди, че Европейският съюз се намира в епицентъра на яростната конкуренция и съперничество между Съединените щати и Русия и, докато непрежението в техните отношения не намалее, ще бъде трудно да се постигне сериозен пробив и в отношенията между Европа и Русия.

 

*Авторът е експерт на Института Ляован, който е част от една от най-влиятелните мултимедийни платформи в Китай Outlook Weekly.