24
Пет, Май
25 New Articles

Политиката на САЩ към „албанския фактор” в Македония

брой 1 2019
Typography

На настоящия етап позицията на САЩ няма исторически аналог. Безпрецедентната концентрация на военна, политическа и икономическа мощ превръщат Америка в единствената „суперсила“ (терминът е използван за първи път през 1944 от Уилям Фокс)[1], способна да упражнява съществено влияние върху останалите субекти на международните отношения в глобален мащаб.

Легенда:

Дял на албанското население

От 1 до 10%

Ог 10 до 30%

От 30 до 50%

Ог 59 до 80%

От 80 до 100%

Територии с гръцко мнозинство

Значително македонско (българско) малцинство

Несъмнено, сред големите ѝ предимства е нейното геостратегическо разположение. САЩ се намират в центъра на сложна мрежа от военни и икономически съюзи и са основния стълб в „най-силния и успешен алианс, който светът е виждал“[2]. В същото време, Америка е страна по множество икономически съюзи, най-големият от които е Северноамериканското споразумение за свободна търговия – НАФТА, с общ БВП на участниците в него от 17 трилиона щатски долара. Това превръща НАФТА в една от най-големите зони за свободна търговия, сравнима с ЕС.[3]

Въпреки че в официалния документ на Министерството на отбраната на САЩ, озаглавен „Поддържане на американското лидерство: приоритети за отбраната през ХХI век“, се заявява, че акцентът на американската външна политика се измества към дъгата Източна/Югоизточна Азия – Индийския океан, поради зараждащите се там множества предизвикателства,[4] може категорично да се твърди, че интересите на Вашингтон и провежданата от американската дипломация политика в Югоизточна Европа и конкретно в района на Балканите не бележат тенденция към отслабване и дистанциране от протичащите сложни вътрешно- и външнополитически процеси в редица държави от региона. Това се дължи основно на противопоставянето, в геостратегически план, между САЩ и Русия, както и на опитите на Китай през последните години да проникне (най-вече икономически) в Европа през нейния „заден двор“.

В контекста на отношениeто на „албанския фактор“ към САЩ следва да се подчертае, че важно място в албанската историография и национална памет заема взетото от американския президент Удроу Уилсън, по време на конференцията за мир в Париж през 1919, решение, касаещо предложението за разделяне на Албания.[5] Уилсън не приема идеята за промяна на албанските граници, изтъквайки споделяния от него принцип за самоопределение на малките народи. Тази позиция на САЩ се възприема от албанците като изключително важна за нацията историческа подкрепа от една велика сила. Това има основополагащо значение за перцепцията на албанците към Вашингтон и приемането на американския „център на сила“ в международните отношения като ос, около която те се стремят да гравитират.

Поставяйки акцента в настоящето изследване на влиянието на САЩ върху Република Македония и по-специално върху водената от „американската суперсила“ политика по отношение на „албанския фактор“, следва да се замислим за подкрепата, която албанската общност получава от Вашингтон, и да се опитаме да разсъждаваме върху това, какви цели и интереси преследва Америка на Балканите, дали изживяващата ренесанс албанска общност не се използва за прокарване на определени геостратегически политики от страна на Великите сили и как реализирането на едно, към този момент хипотетично, прекрояване на границите на Западните Балкани, би се отразило на европейското бъдеще на страните от региона. Едва ли може да се намери еднозначен и необорим отговор на тези въпроси, но те витаят в съзнанието не само на анализаторите и експертите по балканска сигурност, но и на обикновените хора - особено на тези от страните със значителни албански малцинства, каквато е Македония.

Предпоставките за американско-албанския „алианс”

Повечето водещи експерти по международна и регионална сигурност се обединяват около становището, че САЩ се възприемат от албанците като най-големия им съюзник. Причините за това са няколко:

- Албанците виждат в лицето на САЩ стратегически партньор, представляващ водещата „суперсила“, с чиято подкрепа биха могли да реализират стратегическите си цели;

- На свой ред, САЩ разглеждат албанската общност на Балканите като млада нация, изживяваща своя ренесанс. Тя не е обременена от историческа обвързаност, лингвистична и културна близост с другите славянски народи от региона на Западните Балкани, което я прави отличен партньор на Вашингтон, при това партньор, който може да бъде „моделиран” по начин, отговарящ на интересите  на великата сила;

- След ключово решение на САЩ, през 1999 самолети на НАТО бомбардират Сърбия, заради конфликта в Косово;

- Албанците от всички държави на Балканите и особено тези от Македония, Косово и Южна Сърбия, възприемат САЩ, като водещата държава в Северноатлантическия алианс, гарант  за тяхната сигурност и защитник на правата им, особено там, където са малцинство;

- В САЩ има значителна албанска диаспора, проникнала до най-високите държавни нива, която чрез лобистки лостове за влияние в Конгреса и президентската администрация оказва силна подкрепа на етноса, основно в Албания, Косово и Македония.

В подкрепа на гореизложените факти си заслужава да обърнем повече внимание на анализа на дългогодишния македонски дипломат Ристо Никовски, който подчертава, че през изминалите десетина години САЩ винаги са реагирали – при това с необходимата сериозност, на официалните изявления на албанските лидери от Албания, Косово и Македония, в които се съдържат подчертани нотки на национализъм (сред примерите за това са изказванията на албанския  премиер по случай 100-годищнината от създаването на  държавата, както и във връзка с опита за преместване на албански паметник в Прешево). Фактът, че именно Вашингтон, а не Брюксел, реагира на албанските провокативни действия и националистическа риторика заслужава специално внимание. Според Никовски, екстремните национализми са предизвикателства, които се решават от НАТО и ЕС, а не еднолично от САЩ. Винаги, когато има потенциална опасност от ескалиране на междуетническо напрежение в региона на Западните Балкани, САЩ реагират изключително бързо, особено ако става въпрос за албанците. Те не позволяват на други външни фактори да доминират при урегулирането на подобни спорове и начинът, по който действат, показва, че американската външна политика има подчертан интерес към този регион и конкретно по отношение на албанския етнос. Това е доказателство и за липсата на достатъчен капацитет и възможности от страна на ЕС по въпроси, свързани с неговата Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС).[6]

Демонстрирането на загриженост към междуетническата стабилност в региона и зачестилите през последните години остри бележки към влиятелни албански фигури от Западните Балкани, отправени включително и от официални американски служители, не означават съществени промени в политиката на САЩ в региона или към определени субекти в него (имам предвид „албанския фактор“). Твърденията, че Вашингтон се опитва да откаже албанците от мечтата за голяма Албания[7] са прибързани. Острият тон на САЩ към високопоставени албански политици може да се приеме по-скоро като предупреждение, че те са само „проводник“ на американската външна политика. Преговорите, които се водят между Белград и Прищина, вече са приоритет за САЩ и не трябва да бъдат поставяни под въпрос.[8] Македония пък е на път да реши дългогодишния спор за името с Гърция и по този начин да ускори своята интеграция в НАТО, което е цел и на Вашингтон.

Никовски допълва, че САЩ се стремят да осигурят едно добро бъдеще на Косово, което се възприема от преобладаващата част от Сената като „американски капитал”, а албанците остават основния партньор на Вашингтон на Балканите. Чрез тях, за първи път в историята, американските политици се опитват да утвърдят страната си като доминиращ фактор в региона на Западните Балкани, като - поради стратегическото му географско положение, нямат никакво намерение да се оттеглят оттам.[9]

Според етнически албанец, развиващ политическа дейност в Македония, в САЩ има силно политическо лоби, подкрепящо етноса и неговите действия за самоопределение и извоюване на повече права в страните, където албанците са малцинство. Сред водещите фигури в „албанското лоби” е бившият конгресмен Джоузеф Диогуарди, който е етнически албанец. Като силни поддръжници на албанския етнос се посочват бившият държавен секретар Мадлин Олбрайт, както и генерал Уесли Кларк, главнокомандващ на силите на НАТО в Европа в периода 1997-2000. За двамата се твърди, че след обявяването, на 17 февруари 2008, на независимостта на Косово участват активно в процесите на приватизация на държавна собственост в новосъздадената държава. В тази връзка е показателно, че докато през 2000-та Мадлин Олбрайт, категорично подчертава, че международната общност се противопоставя на националистически проекти като „Велика Албания“, целящи прекрояване на границите на Балканите, само няколко години по-късно именно тя е водещата фигура, подкрепяща обособяването на Косово като самостоятелна държава.[10]

Въпреки преобладаващите крайни и националистични заключения в книгата на Ристовски „Ролята на САЩ в македонската голгота (1991-2013)“, от нея могат да се изведат няколко балансирани и обективни твърдения:

„Ясно е, че Македония е част от американската политика, защитаваща интересите на САЩ на Балканите, които те реализират основно чрез „албанския фактор“. Това неизбежно поставя под въпрос териториалната цялост на Македония. Апетитите на македонските албанци, зад които открито стоят САЩ, не могат да не притесняват етническите „македонци“ и те да останат безразлични. Процесът на реализация на албанските стремежи вече е напреднал, като в много отношения той е необратим.“[11]

„Партньорството, което САЩ изграждат с албанците, вероятно е резултат от факта, че те не считат „етническите“ македонци за свой партньор, гарантиращ стабилност и просперитет на Македония и региона, защото ги смятат за традиционно прикрити и разделени. Следва да се отбележи обаче, че „албанският фактор“ води и политика, преследваща собствени намерения и цели. В същото време не се оспорва, че албанците в страната открито демонстрират голямата си лоялност към САЩ, готови са да удовлетворят всички изисквания на Вашингтон и са уникални в своята решимост за решаване на националния си въпрос. Това са основните причини САЩ да изберат албанците за свой партньор в Македония.“[12]

„Според редица показатели, сериозна роля за реализацията на американската политика на Балканите играят политическите лидери на албанците в Македония.“[13]

„САЩ са безспорен доминиращ фактор в световната политика и ще останат такъв още дълго време. Те са и главния арбитър на Балканите. Тоест, без никаква дилема и с пълна отговорност, може да се заключи, че Вашингтон твърдо държи всички „карти“ за бъдещето на Македония.“[14]

„САЩ инвестираха прекалено много на Балканите за да се оттеглят лесно от този регион (Косово - държава, базата Бондстийл, огромното посолство в Скопие и значителният брой дипломатически служители и технически персонал). Настоящият период вече не е в основния фокус на политическите им ангажименти, обосновани навремето от избухналите в Западните Балкани въоръжени конфликти. На дневен ред пред Вашингтон са проблеми като Афганистан, Ирак, Сирия, Египет и др., което е нормално и логично. Въпреки това, САЩ твърдо се позиционират на Балканите. Интересът и присъствието им в региона имат продължителен характер. Трябва да отчитаме този факт като при създалите се условия това важи особено за Македония. Всички оценки за известно намаляване на американския интерес към тази част на света и, в някаква степен, оттегляне от нея могат да се окачествят като спекулации.“[15] (тук е мястото да припомня, че книгата на Ристовски е писана още през 2013).

Ролята на албанската диаспора

В контекста на американското влияние върху „албанския фактор“ в Македония следва да се отбележи ролята на албанската диаспора в САЩ, която следи отблизо развиващите се процеси както в Македония, така и в останалите страни от Балканите, където живеят представители на етноса. В този аспект с активна дейност се отличават следните организации:

  • Албанско-американска национална организация (AANO). Тя е нерелигиозна и неполитическа организация, създадена през 1946, за да увековечи и да запази албанското наследство. Сред приоритетите и са подкрепата на академичните усилия на студентите от албанския етнос в американски колежи чрез предоставянето на ежегодни стипендии. Всяка година организацията отпуска значителни суми като стипендии, а през годините стотици студенти са получили помощи от нея. Големи вноски във фонда на ААNО се правят от албанско-американската общност[16]. Именно тази организация, чрез регионалното си представителство в Чикаго, е силен проводник и защитник в САЩ на интересите на албанската общност в Македония. Чрез нея висше образование в САЩ са получили десетки македонски албанци, сред които високопоставени политици и общественици. За това свидетелстват честите и призиви и заеманите от организацията позиции по определени въпроси, касаещи етноса (само един пример от март 2017: „подкрепяме „Албанската платформа“ и приветстваме усилията на Албания и Косово за разрешаване на проблемите на албанците в Македония”).[17]
  • Албанско-американската гражданска лига (AACL) е единственото безпристрастно доброволно регистрирано лоби във Вашингтон, представляващо загрижеността на повече от 750 000 албански американци за тежкото положение на около 7 000 000 албанци, живеещи на Балканите - в Албания, Косово, Македония, Черна гора, долината Прешево (Южна Сърбия) и Чамерия (Северна Гърция). Гражданската лига е основана от бившия конгресмен Джоузеф Диогуарди през 1989, след като напуска Камарата на представителите на САЩ. Първоначално тя представлява малка група албански американци, възникнала в отговор на кризата, предизвикана на Балканите от инвазията и окупацията на Косово от бившия сръбски лидер Слободан Милошевич. Хилядите и членове в САЩ покриват оперативните разходи на Гражданската лига, а няколко албанци от Америка и чужбина са отговорни за разработването на оперативни програми. Гражданската лига е регистрирана като лобистка организация в законодателната и изпълнителната власт на федералното правителство, с цел да влияе върху външната политика на САЩ, „за да донесе траен мир и стабилност на Балканите”. В продължение на повече от 20 години тя работи с водещите фигури в Комисията по външна политика в американския Конгрес, включително конгресмените Бен Гилман, покойния Хенри Хайд, покойния Том Лантос, Дана Рорабейкър и Илеана Рос Лехтинен, сенаторите Чарлз Шумер и покойния Джон Маккейн, бившите сенатори Джо Байдън, Боб Доул и Клайборен Пел, за да отстояват независимостта на Косово, равните права на албанците в Македония, Черна гора, долината Прешево и Чамерия и да ускорят процеса на демокрация и икономическо развитие за Албания. Гражданската лига осигурява възможност на подбрани американски представители да посетят Югоизточна Европа, с цел да се запознаят от първа ръка с условията, при които живеят албанците.[18]
  • Тези пътувания се извършват чрез свързаната на AACL Албанскo-американска фондация за развитие (AADF)[19], която е благотворителна и образователна организация с нестопанска цел. Тя е класифицирана като освободен от данъци субект по вътрешния данъчен кодекс на САЩ. Сред целите на AADF е информиране на американското правителство, пресата и обществеността за историята, културата и съвременните условия на живот на албанците на Балканите. Голяма част от програмата и е посветена на запознаването на обществеността, пресата и парламентите по света с уникалната роля, която албанците играят за спасяването на всеки евреин, който е живял в Албания или е потърсил убежище там по време на Холокоста.

Следва да се подчертае, че AACL е най-мощната организация в САЩ защитаваща правата на македонските албанци. В нея членуват редица висши функционери на водещите политически партии в Македония, като заместник-председателят на ДСИ и кмет на Тетово Теута Арифи. Тя се смята за официален представител (координатор) на местните албанци в Лигата. Посредством силното лоби на AACL ежегодно се организират срещи на политици и общественици от албанския блок в Македония с високопоставени американски държавни служители.

В същото време AACL използва всеки удобен повод да информира Конгреса на САЩ за проблемите с албанския етнос в Западните Балкани. Конкретен скорошен (от 2018) пример за това е изказването пред Конгреса на Шърли Клоис Диогуарди, експерт по балканските въпроси в Лигата. В него се изнасят факти, как албанците в Македония, въпреки че представляват значителна част от общото население на страната (по нейни думи около 30%), не се ползват с пълни права, като например използването на езика, и се третират като граждани от „втора класа“. Тя акцентира върху неефективността на Дейтънското споразумение: „то реши войната в Босна, но не успя да реши конфликта на Балканите“. Диогуарди изразява мнение, че САЩ първо трябва да се съсредоточат върху албанския въпрос в Македония. На участниците в заседанието е предоставен меморандум, подписан от албански интелектуалци в Македония, чиито две основни точки са свързани с промяната на македонската конституция, така че да отразява новата реалност - равенството между албанците и етническите „македонци“ и въпросът за името, като се посочват няколко примерни варианта за него, съответстващи на разбиранията и на албанския етнос.[20]

  • Албанско-американският инвестиционен фонд (AAEF) е неполитическа корпорация с нестопанска цел в САЩ, създадена съгласно Закона за подкрепа на източноевропейската демокрация от 1989 („SEED ACT“). Основната и цел е да насърчи развитието на частния сектор предимно в Албания и в по-малка степен - в Македония и Косово. AAEF инвестира в широк спектър от частни предприятия, продължава да разпространява западното бизнес ноу-хау и при необходимост предлага промени в правителствените политики, засягащи бизнеса. В допълнение, AAEF осигурява портфолиовите си инвестиции с обучение за създаване на най-добри бизнес практики, които включват приемливи стандарти за финансова отчетност, както и насоки за подобряване на управленските способности, набиране на квалифициран персонал и стратегическо планиране. Корпорацията има офиси в Ню Йорк и Тирана. Правителството на САЩ предоставя на AAEF 30 млн. долара първоначален капитал чрез безвъзмездна помощ от Американската агенция за международно развитие (USAID). Достиженията и влиянието на Фонда надхвърлят скромните първоначални финансови ресурси. AAEF инвестира в 40 албански компании. Създадени са над 7 000 нови работни места и са осигурени инвестиции за повече от 2 млрд. долара, които допринасят за повишаване БВП на Албания. Фондът работи независимо от правителството на САЩ и се управлява от професионални инвестиционни мениджъри под ръководството на Съвет на директорите. Членовете му са назначени от президента на Съединените щати. През 2009 AAEF създаде своята дъщерна организация AADF (виж по-горе), която работи приоритетно за устойчива икономика в частния сектор и развитие на демократично общество в Албания и другите държави с албанско население от региона на Западните Балкани, с което допринася за стабилността в Югоизточна Европа.[21]
  • Албанско-американската мюсюлманска общност (AAMC) осъществява активна дейност по защита правата както на албанската диаспора, изповядваща исляма в САЩ, така и на представителите на тази религиозна част от етноса в държавите, където те са малцинство.[22]

Ускорената реализация на американската стратегия в Западните Балкани

Според респондент, близък до ръководството на водеща албанска партия в Македония и поддържащ регулярни контакти с посолството на САЩ в Скопие, американската стратегия за увеличаване влиянието на Вашингтон в Балканския регион е в процес на ускорена реализация. Това се налага от благоприятната обстановка в регионален план за извършване на реформи в редица страни от Западните Балкани в светлината на тяхната евроатлантическа перспектива. На дневен ред е ангажирането и активизирането на дейността на Атлантическия съвет във връзка с подобряване на историческия процес на помирение със Сърбия, постигане на реален напредък на политическия „фронт“ между Белград и Прищина и оказване на необходимата помощ за решаване на отворените въпроси между редица държави от региона, като приоритетен се очертава спорът за името между Македония и Гърция.[23]

Друг респондент, етнически албанец, посочва, че в Македония не е тайна, че преди вземането на всяко важно решение (с обществено-политическо значение) от водещите политически партии в албанския блок, техни висши функционери са „канени“ на консултации в посолството на САЩ в Скопие. Самите албански политически лидери, макар и неофициално, търсят одобрението на САЩ, преди да предприемат планираните от тях по-радикални ходове. В американското посолство в Македония функционира постоянна специална група от дипломати и технически служители, които работят целенасочено по „албанския фактор“. За ангажираността на Вашингтон с проблемите на албанците в страната свидетелства фактът, че всеки американски посланик в Скопие има официален личен съветник по политическите въпроси в албанския блок, който е от албански етнос. Негласна практика е подготвените проектозакони, предлагани от водещите албански партии (ДСИ, ДПА, АА и Движение „БЕСА“) да се съгласуват предварително с американското посолство. В малкото случаи, когато някой партиен субект от албанския блок предприема действия (искания) без те да бъдат съгласувани и впоследствие се стига до ескалиране на напрежението (най-често междуетническо), представителите на американската дипломация провеждат разговори с него, което води до сравнително бързо нормализиране на обстановката (т.е. оттегляне на исканията).[24]

В подкрепа на гореизложеното мнение може да се посочи изказването (от 03.02.2017) на председателя на ДСИ Али Ахмети в централата на партията в Тетово, при срещата му с делегация на Атлантическия съвет на САЩ: „Изразявам дълбоката си благодарност на всички наши приятели в международната общност, като специално подчертавам голямата и безрезервна подкрепа за американската администрация в Скопие и Вашингтон, акцентирайки върху ключовата роля на нашето искрено и тясно сътрудничество за постигане на общата ни цел - демократично общество, интегрирано в ценностите на евроатлантическата общност. САЩ са били и ще останат партньор на албанците, на нашата страна и на региона, затова и нашето сътрудничество с американските власти в Македония и със САЩ ще продължи, тъй като е ползотворно за всички.“.[25]

 

Бележки:

 

*Съветник в Дирекция „Югоизточна Европа“ на МВнР, съветник в Борда на директорите на Български хъб за обединени Балкани, докторант в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Статиятя отразява единствено личното мнение на авторе и по никакъв начин не касае въпросните институции.

 

[1] Fox, T. R.William, The Superpowers – the United States, Britain and the Soviet Union – their responsibility for peace, „Harcourt“, Brace and Company”, New York, 1944, p. 21.

[2] Обама, Барак – послание на президента на САЩ на срещата на върха на НАТО в Чикаго, 21.05.2012, достъпно на: https://www.nato.int/docu/review/2012/Chicago/president-obama/RU/index.htm, последен преглед на 07.11.2018.

[3] Бабанов, Владимир, „САЩ – самотна сила и лидерство при тенденция към многополюсен свят“, в Пантев, Пламен, „Центровете на сила в международните отношения и проблемът за поляритета през XXI век“, Университетско издателство „СВ. Кл. Охридски“, София, 2014, стр. 78-84.

[4] Ibid, стр. 98.

[5] „Roli i Woodrow, Wilson në pavarësinë e Shqipërisë“, „Voice of America“, 27.11.2002, достъпно на: https://www.zeriamerikes.com/a/1553809.html, последен преглед на 07.11.2018.

[6] Никовски, Ристо, „САД и Албанците: залетувања и опомени“, ел. медия „mkd.mk“, Op.cit.

[7] „Вашингтон ги буди Албанците од сонот за голема Албанија“, ел. агенция „daily.mk“, 19.02.2013, достъпно на: https://daily.mk/what/1869040, последен преглед на 07.11.2018.

[8] Никовски, Ристо, „САД и Албанците: залетувања и опомени“, ел. медия „mkd.mk“, Op.cit.

[9] Ibid

[10] Б.М., етнически албанец от Македония, партийно обвързан с водеща политическа формация от албанския блок, проведено интервю на 08.04.2014 в Тетово.

[11] Стефов, Ристо, „Улогата на САД во македонските голготи (1991-2013)“, 2-о издание, Торонто, Канада, 2014 г., ел. издание, Скопие, 2013, стр. 206.

[12] Ibid

[13] Ibid, стр. 207.

[14] Ibid, стр. 216.

[15] Ibid, стр. 221.

[16] The Albanian American National Organization, достъпно на: www.aano.org, последен преглед на 14.07.2018. Понастоящем ААNО има девет главни регионални представителства в САЩ и Канада. Всяко от тях провежда локални етнически събития и участва в националните отбелязвания на празниците. Индивидуални лица могат да станат членове на ниво регионално представителство или на Съюза, ако живеят в район, отдалечен от установените представителства. Членството дава право на абонамент за официалния бюлетин на ААNО, „Trumbeta Shqiptare“, както и на отстъпка при организиране на събития. ААNО се е доказала през годините като отлично средство за американските албанци, особено младите хора от цяла Северна Америка, за да се срещат и да развиват близки приятелства.

[17] „Албанската дијаспора во САД ја поддржува албанската платформа“, ел. издание „mkd.mk“, 11.03.2017, достъпно на: https://www.mkd.mk/makedonija/dijaspora/albanskata-dijaspora-vo-sad-ja-poddrzhuva-albanskata-platforma, последен преглед на 07.11.2018.

[18] Albanian American Civic League, достъпно на: https://www.aacl.com, последен преглед на 07.11.2018.

[19] Albanian-American Development Foundation, достъпно на: http://www.aadf.org/, последен преглед на 07.11.2018.

[20]Крај на дискриминацијата на Албанците во Македонија или интервенција на САД?!“, ел. портал, „zase.mk“, 04.2018 г., достъпно на: http://ads.zase.mk/articles/358801/kraj-na-diskriminacijata-na-albancite-vo-makedonija-ili-intervencija-na-sad, последен преглед на 07.11.2018.

[21] Albanian-American Enterprise Fund, достъпно на: https://www.aaef.com/, последен преглед на 07.11.2018.

[22] Albanian American Muslim Community, достъпно на: www.aac-ct.org, последен преглед на 07.11.2018.

[23] Л. Ар., Op.cit.

[24] У. Е., етнически албанец от Македония, партийно обвързан с политическа формация от албанския блок в Македония, проведено интервю на 21.04.2017 в Кичево.

[25] „Ахмети: САД биле и ќе останат партнер на Албанците, на Македонија и на регионот“, ел. портал „makfax.mk“,03.02.2017, достъпно на: https://makfax.com.mk/makedonija/nadvoresnapolitika/%D0%B0%D1%85%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%B4%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B8%D1%9C%D0%B5%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0/, последен преглед на 14.07.2017..