Междуетническият конфликт в Босна и Херцеговина, продължил от 1992 до 1995, е считан за един от най-острите етнически конфликти в Европа след Втората световна война. Целта на този текст е чрез класификация на конфликта, кратък исторически преглед и анализ на структурата на конфликта, да се представят възможните перспективи и сценарии за развитие на страната днес.
Класификация на конфликта
Конфликтът в Босна и Херцеговина може да бъде определен като етноконфесионален т.е. в него е намесен както етнос, така и религия. Етническите и етноконфесионални конфликти са подвидове на т.нар. Културен конфликт. Този тип конфликти са най-трудни за разрешаване, тъй като при тях постигането на консенсус е най-малко вероятен. При тях обектът на конфликт не е материална ценност, не е благо, нито нещо, което може да се подели, а е именно ценности. Ценностите и личните убеждения, идентичността и самоопределението станали причина за конфликт, винаги вещаят дълъг, остър и трудноразрешим конфликт.
Етнически или етноконфесионални конфликти се зараждат там, където има потъпкване на идентичности, където нечие право на самоопределение е отнето. Когато един етнос/религия се стреми към власт и надмощие за сметка на друга, която бива виктимизирана, т.е. вменено й е чувство за малоценност, неспособност и незначителност, предпоставките за конфликт са вече налице.
Така се появява острата нужда от политика на етнонационална сигурност каквато всяка държава има. Най-общо тя се определя като стремеж към поддържане на консенсус и единство между различните етнически групи, предотвратяване на такива рискове и заплахи, които могат да застрашат целостта на обществото и държавата. Политиката на етнонационална сигурност на всяка съвременна държава се състои от противоположни, но съвместно проявяващи се тенденции: от една страна стремеж към интеграция и преодоляване на различията между етническите групи, от друга – стремеж към етнонационално обособяване.
Тези тенденции не са типични само за определен тип държави - наблюдаваме ги както във високоразвити, така и в слаборазвити общества и държави. Все пак тенденцията към интеграция и заличаване на различията между етносите е може би най-устойчива в исторически план. Изобщо съществуването на съвременните политически нации, такива каквито ги познаваме днес, е базирано на претопяване на различията между етническите групи, съставящи държавата.
Затова е много трудно да посочим държава, която е „етнически еднородна“, т.е. етническите й малцинства да представляват под 5% от населението. Почти всички държави в съвременния свят имат „пъстър етнически състав“.
От една страна възможността идентичностите да бъдат свободно проявявани, да не дискриминира и отрича нечие самоопределение, възможносттта на етносите просто да съществуват като легитимни участници във вътрешнодържавните и международните отношения звучи като етстествено и неоспорим право. От друга страна междуетническите конфликти случили се само през 20в. са стотици. По официални данни на ООН, след Втората Световна Война, в т.нар. „вътрешни войни“ (сред които доминират междуетническите сблъсъци) са загинали повече хора, отколкото в „класическите войни“.
Случаят Босна
Много често различни политики и правителствени мерки умишлено (или неволно) са насочени против спорните и „ненадеждни“, в очите на управляващите, етнически и/ или конфесионални малцинства. Това винаги води до задълбочаване и изостряне на етническия проблем в дадената държава. Примерът в Босна и Херцеговина е малко по-различен. Там наблюдаваме образуването и съществуването на политически партии по „национален принцип“- МПДД, СДП, ХДД – всяка партия се стреми да отстрани останалите две (което води и до намесата на ООН). Този тип управление е неефективен и прокарването на дългосрочни цели и политики за развитие остават на заден план. Затова и страната днес се бори с изключително висок ръст на безработица, висок ръст младо население, а в същото време се наблюдава и висока раждаемост.
Балканите винаги са били горещата точка в Европа. Сцена, на която междудържавни или вътрешнодържавни конфликти разгарят с пълна сила. Бивша Югославия имаше пъстър етнически състав. Именно в разпадането й различните етноси виждат възможност да изразят своите идентичности. Така се ражда конфликтът в Босна и Херцеговина. През 1991 страната обявява напускането си от състава на Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ). Въпреки придобиването на независимост страната се намира във фаза на нестабилен мир и структурно насилие. Сериозни преки сблъсъци няма, но налице са етнически и религиозни противоречия, икономическа и политическа нестабилност, общо усещане за недоверие между етносите и възприятия за заплаха.
През 1992 сърбите бойкотират провелия се референдум за отделяне от Югославия, като в отговор на отделянето на Босна и Херцеговина, босненските сърби обявиха създаването на автономна република. Тези събития изключително изострят и без това крехкия „мир“, който прераства във високоинтензивен конфликт/криза с най-висока точка на ескалация – клането в Сребреница. Това предизвиква намесата на НАТО с Операция „Преднамерена сила“, имаща за цел да отслаби военната способност на армията на Република Сръбска, която заплашва да атакува обозначените от ООН "безопасни зони" в Босна и Херцеговина. Войната приключва след подписване на споразумението от Дейтън от 1 ноември 1995 и подписване на General Framework Agreement за мир в Босна и Херцеговина в Париж на 14 декември 1995, което формално поставя край на конфликта.
Днес в страната, на значително по-малка територия съжителстват сърби, хървати и бошняци, всеки етнос – изповядващ различна религия. Босна и Херцеговина е единна държава, състояща се от Мюсюлманско-хърватска федерация (наричана Федерация Босна и Херцеговина) (51 % от територията) и Република Сръбска (49 % от територията). Многонационални сили под командването на НАТО отговарят за мисията по прилагането на мирното споразумение. Прекалено самонадеяно е обаче да се твърди, че конфликтът е разрешен. Въпреки че е урегулиран, той остава замразен с тлеещи искри от миналото, които при подходящи условия, биха могли отново да пламнат.
Причини за конфликта в Босна и Херцеговина
Причините един конфликт да премине през всички фази на жизнения си цикъл (от нестабилен мир до криза), са много и взаимозависими. За по-лесното разбиране и разграничаване на различните етапи е нужно причините да бъдат разделени и класифицирани.Като структурни причини (т.е. най-главни и характерни за средата) за конфликта в Босна и Херцеговина може да отбележим някои проблеми, започнали още с управлението на Тито. Напрмиер през март 1989 политическата криза в Югославия изключително се изостря с приемането на промени в сръбската конституция, които ограничават правомощията на автономните области Косово и Войводина. Политически и икономически кризи завещава Тито и след смъртта си. В страната се оформят и функционират политически партии по национален принцип (МПДД, СДП, ХДД), а и самото държавното устройство – тринационална република, предполагат антагонизъм и разделение на различните етноси. Пример за тези настроения е напускането на сърбите на коалиционното правителсто и създаването на отделна сръбска държава (Република Сръбска) на територията на Босна и Херцеговина. Всички тези причини са вътрешнодържавни.
Съществуват и външни причини, които повлияват на конфликта в Босна и Херцеговина. Обявяването на независимост от съседни държави Хърватия и Словения след разпадането на Югославия ускорява развитието на конфликта. Освен това Босна и Херцеговина се присъединява значително късно към ООН – през 1992, когато конфликтът е във необратима фаза – войната вече започва. Неучастието на сърбите в поискания от ЕИО референдум и последвалите етнически сблъсъци, както и открития огън от сръбски снайперисти по мирен протест на сараевски демонстранти, в следствие на което загиват две жени – християнка и мюсюлманка, са причините спусъци, които поставят началото на военните действия.
Обединители и разделители пред Босна и Херцеговина днес
За да можем да правим прогнози за възможното развитие на страната, трябва преди това да определим факторите, които влияят на обществено-политическите настроенията в страната, които са двигател на действието и могат да определят посоката на развитие на Босна и Херцеговина.
Първата стъпка е определяне на факторите, които разделят или обединяват страните в конфликта. Разделителите или т.нар dividers, са онези фактори, които са източници на напрежение. Като такива на конфликта в Босна и Херцеговна можем да отбележим историческите неспаведливости и историческата памет от недалечната война, които коментирах в началото на текста, както и етническите различия и фаворитизиране на етноси и гласуване по национален принцип и желание за доминация на един етнос над друг. На база на тези разделители се раждат нови, носещи обаче заряда на вече изброените и порочния кръг се затваря със стремежът на управляващите да придобиват повече и повече власт, за да „работят“ в полза на етноса, който представляват.
Обединители (connectors) са фактори/събития, които както се подразбира от наименованието им, имат цел да обединяват, да изглаждат различията, да надскочат конфликта. Такива за разглеждания конфликт могат да бъдат стремежът към създаванена по-добри условия за живот днес, въпреки тъмните спомени от миналото. Кандидатурата на страната за присъединяване към ЕС е значима стъпка към създаване на обща цел, която е неподатлива на етнически настроения. Постигането на вътрешна стабилност ще засили международния авторитет на страната и ще спечели доверието на и благоразположението на съседните, а и не само, държави.
Днес конфликтът в Босна и Херцеговина изглежда овладян и урегулиран чрез международна намеса, сътрудничество, посредничество и медиация. Функциониращото правителство представя и гарантира правата навсеки етнос в страната. Държавата е разделена на кантони, всеки от които има свое правителство, оглавявано от Кантонен управител (премиер), който е начело на кантонно правителство. В действителност обаче, доколко е ефективен този тип управление и не стимулира ли разделението между общностите и замразяването на конфликта. Въпреки представителството, което всеки етнос получава с подписването на бошняшко-хърватското Вашингтонско споразумение от 1994 и с Дейтънското споразумение от 1995, споменът за война остава и сред населението съществува антагонизъм, разделение и дълбока травма. На този фон предпоставка за евентуално влошаване на отношенията се превръща и икономическата изостаналост, безработицата и бедността на фона на предимно младо население, което намира бъдещето в страната за безперспективно и неясно.
Прозорци на възможността/ Сценарии на развитие
В Босна и Херцеговина действа държавното устройство, което е разписано в Дейтънско споразумение от 1995. Според него Босна и Херцеговина се разделя на две части (ентитета) – Федерация Босна и Херцеговина (в която влизат териториите, населени предимно с бошняци (босненски мюсюлмани) и хървати) и Република Сръбска (населена предимно с босненски сърби). Прилагането на Дейтънското споразумение се осъществява чрез мандата на ООН, използващ ръководени в началото от НАТО многонационални сили под името АЙФОР (IFOR – Implementation Force).В края на 2004 командването на тези сили преминава от НАТО към Европейския съюз.
Всичко това допринася за бавното напредване на държавата по пътя към евроинтеграцията. Въпреки това през юни 2012 е поставено началото на диалог на високо равнище между Босна и ЕС, който да помогне на страната да се придвижи напред в своето развитие и да подготви подаването на молба за членство в ЕС. В последните години Западните Балкани се разглеждат като един от приоритетите за Европейският съюз поради стратегическото си географско положение в Европа. Европейската интеграция се възприема като най-добрия път за успокояването на междусъседското напрежение в региона, водещи началото си от 1945, т.е. след разпределянето на Европа на различни сфери на влияние от Великите сили. Опитът да се създаде голяма държава, Югославия, обединяваща славяните на Западните Балкани завърши с неуспех и днес Европейският съюз трябва да се справи с последиците от този неуспех.
Проблемът между Сърбия и Босна и Херцеговина е много деликатен, защото в Босна и Херцеговина живее голяма сръбска етническа група. Преговарящите от страна на ЕС трябва да бъдат изключително внимателни при поставянето на въпроса за евентуално бъдещо пресъединяване на Босна и Херцеговина към ЕС пред правителството на Сърбия. Проблемът става още по-неразрешим и чувствителен, поради факта, че сръбските и харватските власти не са доволни от сегашното му развитие, но и двете страни отказват да направят отстъпки в полза на другите.
Единият възможен сценарий, който е може би най-благоприятен за развитието на страната, е бъдещето на Босна и Херцеговина, както и на другите страни от Западните Балкани, да бъде присъединяване към голямото европейско семейство и с негова помощ да преодоляват различията и конфликтите помежду си, разделящи ги от началото на 90-те години. Европейският съюз е готов да дава напътствия и съвети в решаването на конфликтите и преодоляването на зависимостта от травмите на историческото минало, в замяна на едно по-добро и перспективно икономическо бъдеще в голямата и толерантна европейска общност.
През 2014 започва инициатива за междуправителствено сътрудничество между страните от Западните Балкани и някои страни от ЕС наречено „Берлински процес“. Планира се ежегодно да се провеждат срещи на високо ниво в периода 2014-2018. Втората среща на върха във Виена, проведена на 27.08.2015 има за цел да подчертае ангажимента на ЕС към страните, които се стремят към членство в съюза – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Сърбия и Черна гора. Фокусът на инициативата е поставен върху икономическата и инфраструктурна свързаност на страните, регионалното сътрудничество, въпросите за младото поколение.
Договорените инфраструктурни проекти на Балканите ще доведат до откриване на нови работни места, което ще ограничи основния проблем за региона – безработицата. Фактът, че правителствата на страните от Западните Балкани приеха съвместна декларация, е важен и обнадеждаващ. Той показва, че те са наясно с предизвикателствата, които ги очакват и са готови да положат съвместни усилия, за да се разрешат откритите въпроси по мирен път. За реализирането на декларацията е важно към нея да се присъединяват и страните от ЕС, граничещи със Западните Балкани.
В края на 2016 Съветът по общите въпроси на Европейския съюз, прие молбата на Босна и Херцеговина за членство в ЕС. След това Европейската комисия подготви въпросник за Босна и Херцеговина, включващ общо 3242 въпроса, групирани по политически и икономически критерии, както и в 33 глави за европейското законодателство. Към настоящия момент управляващите в Босна и Херцеговина очакват страната да получи статут на кандидат-член на ЕС по време председателство на България на Съвета на ЕС.
Възможност за благоприятно развитие на страната вещае и премахването на структурното насилие. Поляризирането на етносите, мрачното историческо минало, дискриминацията, лошото икономическо състояние на страната, изразяващо се с висок ръст на безработица и в същото време висока раждаемост, неблагоприятните условия, са все условия, сочещи, че в страната налице е т.нар. структурно насилие. Ако изброените фактори бъдат премахнати или редуцирани, перспективите през населението на страната, независимо от етнос и религия, ще бъдат доста по-благоприятни.
Друг възможен сценарий е положението на страната да остане непроменено. Това означава, че средата остава неблагоприятна и възможностите за изглаждане на различията са сведени до минимум. При този вариант населението ще остане разделено, управлението – също. Гласуването по „национален принцип“ ще продължи да е редовна и нормална практика, което лишава обществото от възможност за реализиране на дългосрочни цели и управление, в което етническата принадлежност не играе роля. Така например на среща в Триест през 2017 Босна и Херцеговина не подписва Договора за транспортната общост, заради съпротивата на правителството на сръбския ентитет - Република Сръпска.
„Убеден съм, че войните на Балканите са приключили, освен ако сръбските лидери не решат да направят нещо друго, защото това никога не е зависело от нас“ заявява лидерът на Партията за демократично действие /ПДД/ и член на босненското колективно президенство Бакир Изетбегович. Това изказване показва огледалните образи, които страните имат една за друга. Виновен за всичко е винаги „противникът“.
Най-неблагоприятният сценарий за страната би бил възобновяване на конфликта. Това може да се случи, ако гореспоменатото структурно насилие не бъде премахнато и се засили. Влошаване на икономическото състояние на страната също може да е твърде неблагоприятно за страната, както и засилващата се сила на националистически вълни в Европа, която може да засегне и Босна и Херцеговина. Евентуален отказ от приемане на страната в ЕС би бил значим мотив за влошаване на вътрешнодържавните и обществени отношения. Във вътрешнодържавните отношения на страната също има напрежение. Босненският сръбски лидер Милорад Додик открито е заявявал, че намира възможността да изтегли фракцията си от Босна и Херцеговина за привлекателна. По този начин обаче споразумението за тристранно споделяне на властта, ще бъде нарушено и страната ще бъде изправена пред ново разгаряне на замразения конфликт. Заради сепаратистките му стремежи и близките му отношения с Русия Милорад Додик си навлича гнева не само на бошняците, но на САЩ, които дори наложиха санкции, както и недоверието на босненските хървати.
Наложените икономически реформи от Международния валутен фонд (МВФ) под формата на тригодишна програма също се оказват непосилни за изпълнение от управляващите органи на страната. За съжаление неразбирателството не е само на управленско ниво – между различните етноси все още има омраза. Това личи от разделението в бизнеса и в различни институции. Например в страната има 3 електропреносни дружества - мюсюлмаско, католическо и православно.
Заключение.
Текстът представлява дисекция на различни аспекти от едно иначе неразривно цяло, което е конфликтът както като явление в международните и вътрешнодържавни отношения, така и като конкретни отделни случаи. Босна и Херцеговина е страна, която се сблъсква с едно от най-сериозните изпитания за една държава – да запази целостта си, въпреки кървавия конфликт, който почти я заличава от картата на Европа. Днес по пътя на страната както към европейското семейство така и на вътрешнодържавно ниво към мирно съжителство има доста пречки, които се явяват най-вече като неспокойни призраци от миналото. Въпреки всичко Босна е поела по този път, опитвайки се за загърби, но не и да забрави, тъмните спомени от недалечното минало.
Източници:
1.„Конфликтът – модели и случаи на анализ“ - Е.Василева, 2012г.;
2.„Конфликтът – теории и подходи за разрешаване“ - А.Гочев, 2011г.;
- http://www.balkaninsight.com/en/page/bosnia-and-herzegovina-home
- httpHYPERLINK "http://www.wreview.eu/catt/catt37.php"://HYPERLINK "http://www.wreview.eu/catt/catt37.php"wwwHYPERLINK "http://www.wreview.eu/catt/catt37.php".HYPERLINK "http://www.wreview.eu/catt/catt37.php"wreviewHYPERLINK "http://www.wreview.eu/catt/catt37.php".HYPERLINK "http://www.wreview.eu/catt/catt37.php"euHYPERLINK "http://www.wreview.eu/catt/catt37.php"/HYPERLINK "http://www.wreview.eu/catt/catt37.php"cattHYPERLINK "http://www.wreview.eu/catt/catt37.php"/HYPERLINK "http://www.wreview.eu/catt/catt37.php"cattHYPERLINK "http://www.wreview.eu/catt/catt37.php"37.HYPERLINK "http://www.wreview.eu/catt/catt37.php"php
5."Особеният случай" Босна – Антонина Желязкова, 2001г.
* Студент по „Международни отношения: Управление на конфликти“ в УНСС
