13
Чет, Юни
7 Нови статии

Амазонският пакт: противоречивите аспекти на "екологичната геополитика"

брой 5 2023
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Темите, свързани с басейна на река Амазонка, който покрива половината Южна Америка, са особено популярни в контекста на международните дискусии за климатичните промени, изчерпването на природните ресурси или влошаването на околната среда в резултат от антропогенното въздействие върху природата.

 

Както е известно, Амазония (т.е. Амазонската низина) е най-голямата низина на планетата с площ от над 5 млн. кв.км. Тя е сред регионите с ключово значение за гарантиране на качествен живот за човечеството. От запад, тази зона се ограничава от Андите, от изток - от Атлантическия океан, от север - от Гвианското, а от юг - от Бразилското плато.

Амазония е известна като един от екорегионите с най-богато биологично разнообразие. Освен това зоната е с огромен принос за регулирането на въглеродния цикъл и промяната на климата. Тропическите гори на Амазония са разположени по течението на река Амазонка и нейния речен басейн. Високите температури в региона способстват за развитието на гъста и пищна вечнозелена растителност. Неслучайно наричат Амазония "белите дробове на планетата", защото именно тя поддържа климатичния баланс в света между емисиите на кислород и тези на въглероден двуокис. В основата на икономическата активност в региона са износът на каучук и дървесина по целия свят.

Амазония е разположена на територията на осем държави (Бразилия, Перу, Колумбия, Венецуела, Еквадор, Боливия, Гайана и Суринам), както и на френският отвъдморски регион Гвиана, който е най-голямата територия на ЕС извън Европа.

В Амазония живеят 40 млн. души, които са представители на 385 коренни народности, говорещи на 86 езика. Начинът им на живот е неразривно свързан с богатото биологично разнообразие на амазонската екосистема, включваща гигантски тропически горски масив, който е сред най-важните "регулатори" на глобалния климат.

Благодарение на река Амазонка и нейния рекордно пълноводен речен басейн, там са концентрирани 20% от световните запаси от питейна вода, която още през 50-те години на ХХІ век би могла да се окаже основния дефицитен ресурс на планетата заради постоянно нарастващото и потребление.

Що се отнася до биологичното разнообразие, регионът може да се похвали с една от най-впечатляващите "колекции" от растения и животни, включваща 30 хиляди вида растения, почти три хиляди вида риби, 550 вида рептили, 350 вида млекопитаещи и около 950 вида птици. Това е над половината от всички животни, растения и насекоми, обитаващи земната суша.

Политическите граници в Амазония са определени сравнително скоро. Интересът към региона нараства през ХІХ век, когато новите латиноамерикански републики формират експортно-суровинната си икономика. Но едва в хода на каучуковия бум, южноамериканските правителства разработват амбициозни планове за рязко разщиряване на добивите. Именно те утвърждават екстрависткия модел на местните икономики (в чиято основа е добивът и износът на природни ресурси), което пък води до изостряне на отношенията на управляващите както с колонистите, така и с коренните индиански племена, изправени пред опасността да загубят голяма част от териториите си (битката за отстояването им продължава и досега).

Днес обаче, зоната на Амазония вече не представлява периферна територия, а има глобално стратегически значение.

 

Геополитиката на Амазония

Благодарение наличието на толкова разнообразно количество ресурси, Амазония се разглежда от световната общност като уникална екосистема, а осъществяващите се на територията и процеси, влияят върху промените на климата в глобален мащаб. Предвид стратегическото значение на тази екосистема за световното развитие е важно да сме наясно относно предизвикателствата пред разположените на територията и държави, както и да анализираме създадените за разрешаването им механизми.

На първо място са проблемите, свързани със защитата на околната среда и рационалното ползване на наличните природни ресурси. Истината е, че екологичните проблеми дълго време се смятаха за второстепенни от ръководствата на повечето южноамериканските държави. Осъществявайки мащабните си планове за развитие, те разглеждаха Амазония най-вече като източник на неизчерпаеми природни ресурси и, в частност, на евтин дървен материал, злато, скъпоценни камъни и минерали, а също на редки видове флора и фауна. Бразилското правителство например, поставяше на първо място реализацията на мащабните си хидроенергийни проекти (като ВЕЦ "Итайпу") и изграждането на нови автомагистрали (като Трансамазонското шосе).

Наред с добива на полезни изкопаеми и неконтролируемата икономическа експлоатация на екосистемата, се осъществяваше планомерно разширяване на територията, използвана за земеделие и животновъдство. По данни на Global Forest Watch за 2019, три от петте държави, загубили най-голям обем горски ресурси в последно време, са именно от Амазония – Бразилия, Боливия и Перу. Изсичането на горите обаче, води до изтощаване на почвата и заблатяване на акваторията на Амазонка, която става и все по-плитка.

Следващия проблем е свързан с икономическия фактор и активното включване на Амазония в сферата действие на транснационалните корпорации. В тази връзка, професорът от Нацноналния университет в Бразилиа Аржамиро Прокопие дава за пример активността на китайските ТНК, които разполагат с ключови позиции в златните мини на Амазония. Впрочем, освен ТНК, с добив на злато се занимават нелегално и голям брой златотърсачи, в резултат от което водите на много реки в региона са замърсени с живак. Освен това, Амазония привлича все по-голямото внимание на транснационалните престъпни организации, свързани с производството и трафика на наркотици. Както е известно, Колумбия, Перу и Боливия са основните производители на кокаин в Южна Америка, а Еквадор и Бразилия изпълняват ролята на транзитни хъбове на международния наркотрафик.

Минералните ресурси на Амазония и нейният агропромишлен потенциал я поставят във фокуса на националните приоритети на Бразилия, още повече че 60% от площта на басейна на Амазония са бразилска територия.

През 1953 Бразилия формулира т.нар. "Правен статут Амазония", представляващ политико-административната и териториална основа на която се реализират инфраструктурните проекти и програмите за "усвояване" на териториите на региона.

Като е известно, с понятието територия обикновено се обозначава пространството, контролирано от конкретната държавна власт и представляващо основата на нейната юрисдикция. На фона на глобалната екологична и климатична криза обаче, се очертава противоречие между суверенитета на държавите, контролиращи Амазония, и стремежа на определени външни субекти да гарантират „спазването на международните стандарти” или дори да интернационализират управлението на региона. Последователните цикли на вътрешно разширяване на бразилската територия постепенно превърнаха границите на Амазония в обект на изключителното внимание на бурно развиващата се Бразилия. Предвид факта, че икономическият модел на Амазония исторически се базира на добива и разработването на нейните природни ресурси, глобалните екологични проблеми пораждат множество въпроси относно суверенната парадигма и териториалната основа на държавите, споделящи си басейна на Амазонка. Непрежението в региона и последвалите кризата от 2019 остри дипломатически изявления, свидетелстват за наличието на дълбоки разногласия между Бразилия и международната общност относно управлението на тропическите гори на Амазония и техните ресурси на фона на задълбочаващата се екологична криза. Тоест, проблематиката, свързана с Амазонската низина, се развива на различни равнища, демонстрирайки противоречията между икономическата и екологическата логика.

 

Международният статут на региона

През последните години бяха лансирани редица спорни инициатви, целящи Амазония да получи международен статут, аналогичен с този на Антарктида. Това предложение, зад което застават редица екологични организации, беше посрещнато добре в средите на южноамериканската, включително бразилската, левица, както и от католическата църква, която след т.нар. Синод от Амазония от 2019 се присъедин към екологичните проекти, прокарвани от ООН. На свой ред, бразилската десница гледа с недоверие на тези инициативи, като това се отнася най-вече за правителството на доскорошния президент Жаир Болсонару, който например открито обвини Франция, че се опитва да прокарва интересите си в Амазония чрез своята отвъдморска територия Френска Гвиана.

Ще припомня, че противоречивата идея Амазония да получи международен статут, беше лансирана през 2019 именно от френския президент Еманюел Макрон. Според него, „това е реален проблем, който неминуемо ще възникне, ако една или друга суверенна държава реши да предприеме мерки, които очевидно са в разрез с интересите на планетата”. В отговор, Болсонару, поиска от Макрон да се откаже от идеята за интернационализацията на Амазония, която между другото беше възприета с известни резерви и от неправителствените организации, борещи се за запазване на джунглите.

Според експерта по Латинска Америка на лондонския аналитичен център Chatam House Кристофър Сабатини, богатите държави демонстрират „високомерно отношение” към Амазония: В интервю за BBC той заяви, че: „Страните, които в хода на развитието си способстваха най-много за ръста на вредните газови емисии, сега твърдят, че искат да защитят Амазонка. Само че именно те замърсяваха околната среда през последните двеста години. Това е откровено колониалистка визия”.

 

Амазонският пакт.

Изброените по-горе екологични и икономически проблеми са тясно свързани с предизвикателствата в социалната сфера. Потребителският подход към природните ресурси, провокира протеста на коренните жители на Амазония. Мащабите на трансграничните предизвикателства са гигантски и касаят държавите от целия басейн на река Амазонка. В края на ХХ век техните лидери най-сетне осъзнаха необходимостта от формулиране на съвместни подходи за разрешаване на посочените по-горе проблеми.

Държавите от региона разглеждат Амазония не само като може би най-богатото природно наследство на планетата, но и като плацдарм за бъдещото им стратегическо развитие. Всички страни, упражняващи суверенитет над различни райони на амазонските джунгли, признават трансграничния характер на тази зона, въпреки властта, която упражняват в рамките на своите части от нея. Сред примерите за това, в частност, е Организацията на Договора за сътрудничество в басейна на река Амазонка, известна също като Амазонския пакт (Organização do Tratado de Cooperação Amazônica - ATCO), чиято цел е да се гарантира запазването на природното наследство на Амазония, въз основа на принципите на устойчивото развитие. Членове на АТCО са Боливия, Бразилия, Еквадор, Перу, Колумбия, Венецуела, Суринам и Гайана. На 3 юли 1978, по инициатива на Бразилия, беше подписан т.нар. Договор за сътрудничество в Амазония, който трябваше да съдейства за опазването на околната среда и рационалното използане на природните ресурси в басейна на река Амазонка. През 1995 осемте страни участници решиха да създадат, на основата на Договора, Амазонския пакт за укрепване и практическа реализация на поставените цели. Пак тогава бе формиран и Постоянен секретариат на организацията, чиято централа е в бразилската столица Бразилиа. Сред задълженията му е да следи за реализацията на целите, изложени в договора. Консултативен орган на АТСО e Координационният съвет по въпросите на амазонското сътрудничество, в чиито рамки функционират комисии по въпросите на здравеопазването, околната среда, проблемите на индианците, транспорта, инфраструктурата и комуникациите, туризма и науката и технологиите.

През декември 1998 пък, в Каракас беше приета поправка към протокола, в резултат от което AТCO официално се позиционира като регионална международна организация.  Според страните участници, Амазония, която е сред най-богатите природни наследства на планетата, е ключов плацдарм за тяхното бъдещото стратегическо развитие.

На национално равнише, в страните от пакта функционират постоянни национални комисии, отговарящи за прилагането в съответните територии под техен суверенитет на изискванията на Договора за сътрудничество в басейна на Амазонка, както и и за изпълнение на решенията, приети на срещите на външните министри и Сьвета за сътрудничество на Амазония. Постоянната национална комисия действа под егидата на съответното външно министерство, като в нея участват всички организации, ангажирани с развитието и сътрудничеството в Амазония на съответните национални територии.

Сред най-важните елементи на AТСО са Съвещанието на външните министри на страните членки, подкрепяно от Съвета за сътрудничество на Амазония и неговата Координационна комисия. Основните цели на проектите, които се реализират в момента под егидата на Организацията са: гарантиране на комплексно и устойчиво управление на трансграничните водни ресурси в басейна на река Амазонка; управление, мониторинг и контрол на застрашените видове флора и фауна (проектът „Биоамазония”); институционалното укрепване на страните членки на АТСО по отношение на екологично отговорното използване на горите и запазването на биоразнообразието в амазонските джунгли.

Истината е, че преминавайки през определени етапи в усъвършенстване на сътрудничеството по въпросите за запазването на природното наследство на Амазония, южноамериканските държави съумяха да създадат обща система за координация на своята активност, която благодарение на постоянния анализ и мониторинг способства за своевременното предприемане на мерки за преодоляване на екологичните заплахи, както и за рационалното използане на природните ресурси за целите на хармоничното развитие на един от най-важните региона на планетата.

 

Пактът Летисия

Междувременно, през 2019, седем от осемте членове на AТCO подписаха т.нар. Пакт Летисия за Амазония, посочвайки, че „Амазония е наше наследство и предмет на нашия суверенитет, но можем да го споделим със света. Това е съкровище, което всички трябва да пазим заедно“. Извън пакта останаха само Венецуела, която по онова време беше скъсала отношенията си с Бразилия и Колумбия, както и Френска Гвиана, която не е член на формата. Сегашният бразилски президент Луис Инасио Лула да Силва обаче, заяви, че ще направи всичко възможно за да привлече и Каракас в новия пакт, който на практика надгражда ATCO.

Както отбеляза на церемонията по подписванено на Пакта Летисия колумбийският президент Иван Дуке „този пакт ни задължава и мотивира да защитаваме нащата Амазония и да работим за предотвратяване на рисковете и последиците от тях”. Според него, подписалите го държави са се споразумели и да се борят съвместно с причините за унищожаване на горите, включително с нелегалния добив на полезни изкопаеми, наркотрафика и незаконното разширяване на обработваемите селскостопански площи. Освен това, те си сътрудниат в научната сфера и обмена на информация.

По данни на бразилския Национален институт за космически изследвания, пожарите през последните години са унищожили над 1,8 млн. хектара от амазонските гори, разположени на територията на Бразилия, което е около 0,44% от цялата биомаса. Големи горски пожари има също в Боливия и Парагвай. Предвид икономическия модел на Амазония, който традиционно се базира на добива и използването на природни ресурси, глобалните икономически проблеми пораждат множество въпроси относно суверенната парадигма и териториалната основа на държавите, контролиращи басейна на Амазонка. Дипломатическото напрежение, провокирано от кризата с големите горски пожари през 2019, свидетелства за наличието на дълбоки разногласия между Бразилия и международната общност относно управлението на тропическите гори на Амазония и техните ресурси на фона на ескалиращите екологични проблеми. Тоест, „амазонският въпрос” има различни нива и измерения, демонстрирайки нагледно съществуващите противоречия между икономическата логика и логиката на опазването на околната среда.

 

Външната намеса

 

Истината е, че огромните ресурси на Амазония са не само стимул за сътрудничество, но и пораждат претенции за контрол над тях от страна на най-големите държави в света. Още през 1999 например, американският вицепрезидент Ал Гор заяви, че "Амазония не е собственост на бразилците, а принадлежи на всички нас", а през 2006 британският министър на околната среда и селскостопанското развитие Дейвид Милибанд предложи "приватизирането" на Амазония.

Отлична илюстрация за политизирането на екологичните проблеми бе създалата се през 2019, във връзка с ширещите се пожари в Амазония, ситуация. На фона на глобалната загриженост заради случващото се там, редица екоактивисти, както и френският президент Еманюел Макрон, подкрепиха идеята за предприемане на мерки за промяна на статута на региона. Според Макрон: „От дълги години насам, благотворителните и неправителствени организации поставят въпроса Амазония да получи международен статут. Усилията в тази посока ще продължат да набират скорост през следващите месеци и години, защото залогът е много висок и е свързан с климатичните промени. Тоест, никой вече не би могъл да твърди, че това е само негов проблем”. Тезата на френския президент е, че ако една суверенна държава предприеме очевидни и конкретни мерки, които са в явно противоречие с интересите на планетата, срещу нея могат да бъдат инициирани определени международни действия. А според експертите, най-голямата тропическа гора в света, в която за последната година са избухнали почти 90 хиляди пожара, играе жизненоважна роля за управлението на глобалния климат и водните ресурси.

Обвинявайки тогавашното бразилско ръководство и лично президента Болсонару, че провежда "безотговорна екополитика", френският му колега Макрон квалифицира горските пожари в страната като "криза с международно значение" и предложи темата да бъде обсъдена на поредната среща на върха на Г-7. Освен това, той заяви, че Франция ще блокира ратификацията на споразумението между ЕС и държавите от Южна Америка, докато Бразилия не започне да полага по-сериозни усилия в борбата с пожарите в басейна на Амазонка.

В отговор, бразилският президент Жаир Болсонару заяви, че Макрон критикува пожарите в горите на Амазония единствено с цел страната му да получи политически изгоди, обвинявайки го в "неоколониализъм". Според него: "Предложението на френския президент, въпросите, свързани с Амазония, да бъдат обсъдени в Г-7, т.е. без участието на страните от региона, е демонстрация на колониален начин на мислене, който е неприемлив за ХХІ век". В крайна сметка, и самият Макрон призна, че "тепърва предстои да положим много сериозни усилия в политическата и правната сфера"

Всъщност, във френския подход към сферата на екологичната политика в Амазония, действително са налице определени двойни стандарти. В тази връзка ще припомня, че под предлог да бъде стимулирано развитието на територията на Френска Гвиана, Париж одобри добива на злато в района на община Саюл, на територията на уж най-защитената територия - националния парк "Гвианска Амазония". През декември 2019 пък, въпреки протестите на еколозите, френското правителство разреши използването на технологията на цианидизация при добива на злато в Гвиана. Тук е мястото да отбележа и, че някои от електроцентралите в този отвъдморски департамент на Франция работят с биогориво, т.е. използват соя, за чието отглеждане се налага изсичане на тропическите гори. На практика, Париж разреши изсичането на горите във Френска Гвиана почти едновременно с декларациите на Макрон за необходимостта да бъдат защитени горите в Амазония, обвиненията му срещу Болсонаро че води безотговорна екополитика и последвалите заплахи да бъде блокирано търговското споразумение между ЕС и южноамериканските държави. Да не говорим пък, за действията на френските банки BNP Paribas, Natixis и Crédit Agricole, които активно участват, т.е. финансират, "усвояването" (разбирай, унищожаването) на Амазония.

Междувременно, мнозина експерти посочват, че през последните десетина години съществуващият и преди това интерес на САЩ към контрола над Амазония е придобил опасни измерения. Според американските геополитици, географските характеристики на тази територия, нейното положение, границите, климатът, водите, горите, полезните изкопаеми и другите природни ресурси определят, в крайна сметка, и формите на нейната политическа, икономическа, социална и военна организация.

Както вече споменах, в Амазония се намират ключови находища на полезни изкопаеми, включително най-големите в света резерви на природен уран, както и големи находища на желязо, ниобий, метали, скъпоценни и полускъпоценни камъни. Ниобият например, е сред силно търсените минерали заради дефицита му в природата и факта, че се използва за производството на метални сплави за авиационната и корабостроителната индустрия.

По отношения на региона, САЩ залагат на геополитически концепции, целящи разширяване на контрола им върху политиката и богатствата в това „живо пространство” и позволяващи им да реализират хегемонистичните си стремежи в Латинска Америка, като цяло. Тоест, американските планове относно Амазония, чиято площ е почти равна на тази на Европа, са насочени към нейното „интернационализиране”, което би улеснило поставянето на т.нар. „бели дробове на планетата” под контрола на Вашингтон.

 

Проектите под егидата на АТСО

В рамките на АТСО беше приета Програма за стратегическо сътрудничество, касаеща въпроси, свързани с устойчивото развитие, климатичните промени, живота на коренното население, рационалното използване на възобновяемите природни ресурси, информационния обмен, здравеопазването, инфраструктурните проекти, а също институционалната и финансова съставляващи на Организацията.

Специално следва да отбележа реализацията на проектите, касаещи водните ресурси, в резултат от което бе създадена единна система за тяхното управление, бяха осъществени проучвания на водоносния хоризонт и подземните потоци на Амазонка и бяха разработени алтернативни варианти за водоснабдяване.

Специално внимание заслужава и реализираният съвместно с Германската банка за развитие проект за мониторинг на различните видове флора и фауна и борба с търговията със застрашени ендемични видове, благодарение на което беше сведена до минимум възможността за фалшифициране на документи за издаване на електронни разрешителни за търговия с различни видове диви животни от региона.

Заслужава си да спомена и осъществяващият се съвместно с Международната организация за тропически дървен материал (ITTO), Германското дружество за международно сътрудничество и Генералната дирекция за международно сътрудничество на Нидерландия проект за внедряване на интегрирано управление на гористото покритие в басейна на Амазонка. В рамките на съвместната програма за мониторинг на застрашените от обезлесяване райони са създадени специални пунктове за наблюдение на амазонския ареал и са реализирани мерки в сферата на отговорното лесоползване на територията на страните членки на ATCO. Благодарение на германското и холандско финансиране, се осъществяват мерки за предотвратяване на незаконното изсичане на горите.

Друг важен проект, който се реализира съвместно с Междуамериканската банка за развитие (IADB) и Панамериканска здравна организация, цели защита на коренните народности, живеещи в доброволна изолация. В рамките му се събира информация за епидемиологичната ситуация и се реализират мерки за ограничаване на заболяванията сред коренното население и предотвратяване въздействието на токсични вещества върху коренните жители на Амазония. Заинтересоваността на международните организации от сътрудничество с АТСО се дължи на голямото значение на осъществяващите се в региона процеси, които се отразяват на състоянието на глобалната екосистема. Освен това, АТСО не разполага с достатъчно ресурси за да реагира адекватно на възникващите заплахи в Амазония.

В момента страните членки на АТCО са ангажирани с формулирането на нова Програма за стратегическо сътрудничество до 2030, в която ще бъде включен и специален план за взаимодействие при възникване на извънредни ситуации в региона. Освен това, в обновената програма ще се акцентира върху съвместните действия в социалната сфера. На първо място, става дума за работата с коренните народности, предпочели доброволната изолация, и онези, които все още са в племеннна фаза на развитие. Пандемията от коронавирус в Южна Америка пък актуализира сътрудничеството и в сферата на здравеопазването.

Подписването през 2020 на Рамково споразумение за сътрудничество за устойчиво развитие на Амазония между АТСО и Икономическата комисия на ООН за Латинска Америка и Карибитге (ECLAC) беше поредната стъпка за укрепване потенциала на Амазонския пакт. В споразумението се предвижда участие на представители на АТСО в мероприятия под егидата на ECLAC с цел обмен на опит в борбата срещу социалното неравенство.

 

*Българско геополитическо дружество

Поръчай онлайн бр.3 2024