Потребителски рейтинг: 5 / 5
Известният френски икономист Александър Делег е завършил университета в Кашан (l'École normale supérieure de Cachan), а по-късно защигава докторска степен в един от най-известните парижки университети - Paris Dauphine. През последните години е преподавател в Специалното военно училище Сен Сир и професор по икономика в Университета на Лил. Делег е създател и главен редактор на специализирания икономически портал econoclaste.net.
Той е автор на няколко книги, по-известни от които са "Нашите икономически фобии", "Секс, наркотици и ...икономика: забранените теми за икономистите" и "Икономика на индивидуалните поведения".
Интервюто с професор Александър Делег публикуваме с любезното съдействие на Atlantico.
- В най-новата си книга твърдите, че очертаващата се икономическа рецесия в Европа ще бъде по-мащабна, отколкото в Съединените щати и ще увеличи разрива между тези два центъра на западната икономика. Както е известно, в течение на последните 30-40 години, обемът на производството в Европа, която има по-голямо население от САЩ, се равняваше на 80% от американския БВП. Сега обаче сме на път да се сринем до такава степен, че дори се питаме, дали ще продължим да имаме обща икономическа съдба с Америка... Как се оказахме в подобна ситуация?
- Всъщност, от много дълго време насам между Европа и САЩ съществуваше сериозен разрив. Европа, като цяло, беше по-бедна от Съединените щати, но въпреки това, действително постигаше почти 80% от американския БВП. Съответно, разликата в доходите в полза на САЩ беше 20%. Това беше свързано най-вече с продължителността на работното време. Европейците разполагаха с повече почивни дни, но производителността им беше почти същата. Тоест, изборът дали да живееш в САЩ или в Западна Европа беше по-скоро въпрос на начин и стил на живот, а не някакво съдбоносно решение.
През последните десетина години обаче, станахме свидетели на сериозно развитие на събитията, т.е. на една пораждаща различия еволюция. Също както американците станаха жертва на кризата през 2000-те години, така и европейците се сблъскаха с кризата на еврозоната. Само че възраждането на европейската икономика вървеше много по-бавно. В резултат от това, разривът между Европа и САЩ започна да се увеличава. Макар че за известен период след кризата от 2008, мнозина смятаха тази тенденция за временна.
В момента се намираме в ситуация, в която кризата се дължи най-вече на енергийните проблеми и тъкмо поради това оказва асиметрично влияние върху Европа и САЩ. Съединените щати са до голяма степен самодостатъчни в сферата на енергийните потребности. Благодарение на втечнения шистов газ те разполагат с възможността да осъществяват износ на енергоносители и да се превърнат в много по-важен доставчик за Европейския съюз.
В резултат от това възникна сериозно изкривяване. Ситуацията в САЩ се оказва много по-добра от тази в Европа, която се сблъсква с проблеми в сферата на електроенергийното производство.
За да се справят с инфлацията, САЩ разработиха обширна инвестиционна програма в сферата на производството на енергия. Американската политика в областта на екологията също е по-солидна от европейската: тя се основава на мащабното субсидиране на нисковъглеродната енергетика и, следователно, решава екологичния аспект на проблема за производството на електроенергия. Това ще доведе до сериозно "еволюционно откъсване" на САЩ от Европа, т.е. американците значително ще ни изпреварят.
Ако разполагате с излишък от енергия, можете да започнете да използвате нови технологии, които не оказват вредно влияние върху околната среда. Но, ако сте принудени да прибегнете до икономика на регулиране на дефицита, ще се сблъскате с много повече проблеми в екологичната сфера, а някои екологични реформи направо ще се окажат невъзможни.
Да вземем например "вертикалния" модел на селско стопанство, когато се изграждат огромни силози, които денонощно се осветяват със светодиоди. Това позволява производството на огромни обеми продукция при стриктно контролирано количество торове. В Европа обаче, използването на подобни технологии се оказва невъзможно, защото изисква прекалено много електроенергия, а цената на електричество в ЕС е висока. Но, ако цената е ниска (както е в САЩ), тази технология е напълно приемлива. Ще припомня също, че за по-традиционното интензивно селскостопанско производство с използването на парници, са необходими много значителни обеми природен газ. Доскоро решавахме този проблем с помощта на руския газ, но след началото на войната в Украйна това вече не е възможно, а американският втечнен газ (LNG) е много по-скъп. Предвид нашата нарастваща зависимост от американския LNG и политиката на икономии, траекториите на икономическо развитие на ЕС и САЩ ще се разминават все по-сериозно. Европа е застрашена от стагнация, докато растежът в Америка ще продължи.
- Има ли признаци, че вече тече подобен процес?
- Всъщност, това може да се види само в дългосрочна перспектива, въз основа на икономическите данни. В течение на много продължително време САЩ имаха постоянен търговски дефицит. От друга страна, положителното салдо на търговския баланс на Европа/ЕС беше признак за неособено добра икономическа ситуация. Европейците невинаги получаваха приходите от експорта си. Често европейските компании директно ги реинвестираха извън континента, вместо да ги използват за да поддържат търсенето в Европа. Това беше белег на икономически модел, подобен на практикувания в момента от Германия. В рамките на този модел, сравнително ниската заплата на служителите правеше произвежданата от тях продукция конкурентоспособна по цена и качество, позволявайки осъществяването на огромни експортни доставки. Към този модел се придържаха много европейски държави. Всъщност, това е икономическия модел на "малките страни", т.е. на държавите, неспособни да влияят на световните цени, които възнамеряваха и занапред да провеждат политика, основана на тяхната конкурентоспособност.
Подобна политика се провеждаше отдавна в Европа, което доведе до разрив между отделните европейски държави. Германия и Нидерландия използваха именно този модел. Италия, напротив, се отказа от него. Франция пък се опитваше да преориентира европейското развитие по съвсем друг път. Сам по себе си, търговският дефицит не е задължително нещо негативно. Ако Европа инвестираше значителни средства в производството на слънчеви панели, нямаше да внасяме толкова много от тях от Китай. Тоест, става дума за мащабни еднократни инвестиции, позволяващи производството на енергия в много големи обеми. Подобна инвестиционна политика е в състояние да се справи с големия дефицит в търговския баланс. Реалният въпрос е, какво е нивото на БВП на глава от населението. А наистина ключовият показател са дългосрочните темпове на растеж. Що се отнася до темповете на растеж, в краткосрочен план, никой няма да забележи разликата между ръста от 0,5% и този от 2%. Това трудно може да се разбере. Същото се отнася впрочем, и за нарастването на заплатите.
Но, ако се разглеждат по-продължителни периоди от време, например 20-30 години, тези неща се натрупват и именно тогава могат да се видят значителните различия между отделните държави. Ако икономическият растеж на една страна е 1% годищно, нейният БВП ще се удвои след 70 години. Но, ако годишният растеж е 2%, нейният БВП ще се удвои след 35 години.
От икономическа гледна точка може да се твърди, че Испания и Португалия имат обща икономическа съдба, която е доста сходна с тази на други европейски държави. От друга страна, не би могло да се говори за общност на икономическите съдби между Франция и Бразилия например, защото те се намират в съвършено различни ситуации. Впрочем, някои съседни държави радикално се различават в икономическо отношение. Например САЩ и Латинска Америка. Тоест, ние, европейците следва да се опасяваме, че сегашните незабележими различия между икономиките на САЩ и Европа/ЕС ще се натрупат до такава степен, че с течение на времето сходството между тях ще изчезне. Както вървят нещата, след време икономиката на ЕС ще напомня на завладения от варварите Рим.
- Смятате ли, че това е неизбежна тенденция? Възможно ли е да бъде предотвратено подобно развитие?
- Енергията си остава ключовия въпрос. Решаването на европейските проблеми в сферата на енертетиката все още е възможно. До 70-те година на миналия век петролът и петролните продукти в Европа бяха по-евтини, отколкото в Съединените щати. По онова време американските производители бяха защитени с многобройни митнически бариери. В същото време европейците купуваха много евтин петрол от държавите от Персийския залив. Петролната криза в началото на 70-те обаче ги удари изключително силно. Все пак, тогава те реагираха правилно и насочиха вниманието си към повишаване на енергоспестяването. След това пък, във Франция беше лансиран "планът Месмер" (по името на премиера през 1972-1974 Пиер Месмер) за изграждане на мрежа от атомни електроцентрали. Целта беше да бъде намалена енергийната зависимост и страната да разполага и с друга технология. В резултат, само за 17 години, ние, французите, изградихме мощности, позволяващи да покриваме 80% от потребностите си от електроенергия. За съжаление обаче, през последните години възникнаха проблеми с изграждането на ядрените реактори EPR (трето поколение "европейски" ядрени реактори, произвеждани от френските Framatome Electrecite de France и германската Siemens – б.р.).
На свой ред, американската стратегия акцентира върху финансирането на невъглеродната енергетика. Става дума за няколко сфери: слънчеви генератори, електромобили и замяна на въглищата с природен газ. Докато в Европа всичко, което се прави в един отрасъл, задължително вреди на някой друг. В резултат, прогресът изкуствено се забавя.
А да не забравяме и, че в Европа има немалко противници на каквито и да било промени. Някои политици например, не са съгласни с изграждането на вятърни турбини. Те изведнъж стигнаха до извода, че е невъзможно едновременно да развиваме и ядрената енергетика, и да стимулираме възобновяемата енергия. Според тях, следва да заложим само на една от тях. В резултат в момента сме свидетели на една безмислена битка. Впрочем, на европейско равнище подобни глупости се наблюдават и при издаването на лицензи за "пускане" в експлоатация на новото оборудване. Налага се първо да получиш документ, че то не вреди на околната среда и т.н. Тоест, всичко следва да се извършва по сложен и силно бюрократизиран регламент. Струва ми се, че прекалено се увличаме от номенклатурата и неща, от които просто няма смисъл. ЕС се е превърнал в своеобразно кралство на абсурда, чиято цел е да диктува стандартите и правилата. А вместо това би трябвало да работим и да произвеждаме реални и конкретни неща.
Тези бюрократични абсурди са характерни именно за Европейския съюз - никъде другаде няма да срещнете нещо подобно. Единственото, което ние, европейците, обичаме да правим през цялото време, е да установяваме все нови и нови стандарти. А би било по-разумно да демонстрираме същата страст и в реалното производство. И все пак, не всичко е загубено за Европа. Необходими са обаче значителни промени в подходите и направленията, особено по отношение на икономическия растеж.
