20
Пон, Май
24 Нови статии

Новата геополитика на Рияд: възможна ли е стратегическата автономия?

брой 4-5 2022
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Според известния български арабист проф. Владимир Чуков: "Влошеното здравословно състояние на 86-годишния крал Салман отново насочи вниманието на експертите към случващото се в Саудитска Арабия, която навлиза в критичен етап от своята история и търси нова роля в променящия се свят.

Изглежда, че пактът "Куинси" (1)  вече не се възприема като достатъчна гаранция за съществуването на Кралството. Казано по друг начин, настоящият силен човек в Рияд принц Мохамед бин Салман търси еманципация от Вашингтон. Моментът обаче е твърде чувствителен, тъй като става дума за преход на властта от синовете на краля - основоположник Абдулазиз ибн Сауд към неговите внуци".

Сегашният престолонаследник трябва да се пребори с двата основни стълба, влияещи върху саудитския истъблишмент, за да утвърди властта си – управляващата династия и САЩ. Гражданите на Саудитска Арабия си дават ясна сметка, че наближава моментът, в който тяхната просперираща държава ще премине през тежко вътрешнополитическо изпитание. Това е съвсем очевидно на фона на засиления американски натиск за увеличаването на нефтодобива и през призмата на войната в Украйна. Всъщност, ако геополитическата ситуация в света и вътрешнополитическите баланси бяха нормални, здравето на крал Салман нямаше да е от такова значение.   

Както е известно, традиция в кралството е управлението през последния „труден за монарха период“ да се осъществява от неговия престолонаследник – обикновено брат или полубрат. След смъртта на краля пък, се осъществява плавен преход на властта в ръцете на фактическия управляваш. По правило, в хода на този преход, престолонаследникът не е изправен пред сериозни предизвикателства, тъй като е налице споразумение между братята, а отношенията със САЩ доскоро бяха стабилни и предсказуеми.

Настоящият момент обаче е коренно различен. Мохамед бин Салман не без основание смята, че основната опасност на пътя му към престола е сегашния президент на САЩ, който не отстъпва от искането си за повишаване на добива на нефт. В тази връзка, някои специалисти определят сближаването на саудитския престолонаследник с руския президент Владимир Путин и китайския лидер Си Дзинпин като откровено предизвикателство към Джо Байдън. Впрочем, редица близкоизточни експерти твърдят, че Байдън е нарочил Мохамед бин Салман за виновник за безпрецедентната инфлация в САЩ.

Както посочва в тази връзка проф. Чуков: „Мнозина световни експерти смятат, че

ако не беше беше разривът между лидерите на САЩ и Саудитска Арабия, която е най-големият износител на нефт в света, едва ли руският президент Владимир Путин щеше да се реши да предприме военната си инвазия в Украйна”.

Ще припомня, че в края на април престолонаследникът и фактически лидер на Саудитска Арабия принц Мохамед бин Салман Ал-Сауд разговаря по телефона с председателя на Китай Си Дзинпин и руския президент Владимир Путин. В тази връзка излизащото във Великобритания арабско издание Rai Al Ayoum изказа предположението, че "принцът вероятно е решил да се отдръпне от Америка, която беше стратегически съюзник на Рияд през последните 80 години, и да се присъедини към новия руско-китайски алианс, което е знак за радикални промени не само в региона на Персийския залив, но и в целия Близък Изток".

Макар че подобни твърдения изглеждат най-малкото прибързани, следва да обърна внимание, че контактите между лидерите на Саудитска Арабия, Китай и Русия се осъществяват на фона на безпрецедентното влошаване на отношенията между Рияд и Вашингтон. Според някои близкоизточни анализатори, монарсите от Персийския залив, включително принц Мохамед бин Салман, са стигнали до извода, че докато американското глобално влияние намалява, онова на Китай и Русия (дори на фона на войната и в Украйна) нараства. Сред потвържденията за това са някои от последните изказвания на дипломатическия съветник на президента на ОАЕ Ануар Гаргаш, че хегемонията на Запада преживява последните си дни и, че икономическата мощ и технологичното развитие на такива азиатски държави като Китай, Япония, Южна Корея и Индонезия, ще променят силовия баланс, който дълго време е бил изкривен в полза на западните държави. С други думи, днес глобалната икономика става все по-малко западна, а 70-годишната доминация на долара изглежда застрашена.

Междувременно в края на април 2022 станахме свидетели на знаково посещение на турския президент Ердоган в Рияд, където той се срещна с крал Салман и престолонаследника принц Мохамед.

Както е известно, отношенията между двете страни рязко се влошиха след убийството на саудитския опозиционен журналист Джамал Хашоги в Истанбул през 2018. На фона на откровените претенции на Анкара и Рияд за регионално лидерство, турският президент се опита да се възползва максимално от скандала за да дискредитира съперника си. Последното му посещение в Саудитска Арабия обаче, показа, че опитът е бил неуспешен. Същото се отнася и за плановете на Ердоган да използва в свой интерес конфликта между Саудитите и Катар, където дори са появиха турски части за да защитят страната от евентуална саудитска агресия. Впрочем, турският президент не успя да извлече особена полза и от подкрепата си за ислямистката мрежа на "Мюсюлманските братя" в близкоизточия регион, която Рияд разглежда като екзистенциална заплаха за управлението на Саудитската династия.

Всички тези неуспехи, както и силно влошената икономическа и вътрешнополитическа ситуация в самата Турция, принудиха президента Ердоган спешно да търси помирение с Рияд. Според повечето анализатори обаче, домакините му са демонстрирали крайно сдържано поведение към опитите за затопляне на двустранните отношения, което означава, че съперничеството между Саудитска Арабия и Турция за регионална лидерство ще продължи с пълна сила.

Войната в Украйна и трансформацията на отношенията между Вашингон и Рияд

Ще припомня, че откакто Мохамед бин Салман реално пое властта в Саудитска Арабия през 2017, в качеството си на официален престолонаследник, в страната бяха осъществени поне пет големи чистки, както и една масова екзекуция. Според мнозина анализатори, в момента са налице редица белези за началото на поредна, шеста чистка, за което се посочват няколко основни причини. Първата е, че все още не е напълно решен проблемът с приемствеността във властта в Кралството, което стимулира борбата в сянка между конкуриращите се кланове в семейството на Саудитите. Както е известно, основателят на съвременна Саудитска Арабия крал Ибн Сауд (1875-1953) е имал над 40 синове и още повече дъшери. По различни оценки, в момента броят на потомците му варира между 6 и 15 хиляди души. И сега младият престолонаследник, който е един от внуците на Ибн Сауд, отстранява потенциалните си конкуренти от сферите на финансовия контрол, медиите и армията, съдебната система и сигурността.

Втората причина е свързана с отстраняването на "чуждестранните агенти на влияние" в редовете на кралското семейство, които пречат на Рияд да възприеме по-активна и независима външна политика, в навечерието на евентуалната кончина на престарелия и болен крал Салман.

Третата причина е стремежът за създаване на нов имидж на Кралството, което се ориентира към постепенна модернизация на свръхконсервативното саудитско общество и повишаване ролята на страната в региона и света. В тази връзка ще припомня за амбициозния план на принц Мохамед бин Салман "Визия 2030", чиято ключова цел е диверсификацията на икономиката и освобождаването и от петролната зависимост.

В момента престолонаследникът демонстрира изключителна активност в региона, докато съседите на Риад предпочитат да изчакат вътрешно- и външнополитическите резултати от неговите действия.

Междувременно, войната в Украйна и последвалата мощна вълна от санкции срещу Русия демонстрираха ясно различията в позициите на отделните участници в съвременната геополитическа игра. Така, ако европейските страни почти единодушно подкрепят САЩ, включително приемайки решения, които са в разрез със собствените им икономически интереси, арабските държави демонстрират по-голям прагматизъм, като много от тях, и на първо място Саудитска Арабия и ОАЕ, се дистанцираха от Вашингтон, а лидерите им демонстрират склонност за продължаване на сътрудничеството с Москва.

На този фон саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман дава да се разбере, че не се интересува особено от мнението на САЩ, заявявайки в интервю за The Atlantic, че "Байдън не трябва да се занимава за мен, а да мисли за интересите на Америка".

За онези, които не са наясно със спецификата на близкоизточната политика, думите на саудитския престолонаследник, вероятно се изненадващи, тъй като Рияд традиционно се смята за основния съюзник на Вашингтон в региона.

Всъщност, докато по времето на Тръмп САЩ и Саудитска Арабия поддържаха тесни и приятелски отношения, нещата радикално се промениха след като през 2021 в Белия дом влезе Джо Байдън, който още по време на предизборната си кампания нарече Кралството "държава парий", обвинявайки управляващите в груби нарушения на човешките права.

През септември 2021 пък, саудитският престолонаследник се срещна със съветника на Байдън по националната сигурност Джейк Съливан, като според американските медии, срещата е преминала доста нервно и е прераснала в откровена кавга, когато Съливан е повдигнал въпроса за убийството на опозиционния саудитски журналист Джамал Хашоги. Веднага след това бяха отменени посещенията в Рияд на министъра на отбраната на САЩ Лойд Остин, както и на държавния секретар Антъни Блинкен,а официалната саудитска телевизия пусна сатирично предаване, осмиващо американския президент, което е безпрецедентат случай за цялата история на дипломатическите отношения между двете страни. Впрочем, Вашингтон допълнително наля масло в огъня с исканията си да бъдат освободени намиращите се под домашен арест бивш престолонаследник принц Мохамед бин Найеф, както и братът на краля Ахмед бин Абдулазис, което се възприема от властите в Кралството като открита намеса във вътрешните му работи.

Според американските медии, двустранните отношения са "стигнали дъното". Експертите обаче, все още не са наясно, как точно следва да се държат САЩ в подобна ситуация. Според някои, Белият дом трябва да постави "прекалено наглия" си партньор на място, но други предупреждават, че така може само да тласне Саудитите в прегръдките на Китай и Русия.

В Рияд са недоволни и от други действия на американската администрация. След като Байдън влезе в Белия дом, САЩ престанаха (поне официално) да продават на съюзниците си оръжие за водената от тях война в Йемен. След това Пентагонът реши да изтегли от територията на Саудитска Арабия американските зенитни системи Рatriot, което прави Кралството уязвимо за ракетните удари на йеменските бунтовници-хуси. А да не забравяме и за преговорите между Вашингтон и Техеран за евентуално възобновяване на иранската ядрена сделка, които няма как да не тревожат Рияд.

Истината обаче е, че в така създалата се ситуация Саудитската Арабия, поне засега, е в по-силна позиция. Кралството може да си позволи да спекулира със световните цени на петрола, оказвайки натиск върху Запада. От друга страна, САЩ не могат да си позволят да се откажат от толкова важен съюзник и търговски партньор. Затова следва да очакваме, че в обозримо бъдеще в Саудитска Арабия може да се появи подкрепяна от американците "умерена опозиция", а във Вашингтон внезапно да прогледнат за липсата на демокрация и нарушаването на човешките права в страната. В Рияд сигурно осъзнават, че подобен сценарий е напълно вероятен, затова търсят нови партньори, включително сред държавите от Шанхайската организация за сигурност (ШОС).

Междувременно, в началото на май световните агенции обявиха, че саудитската нефтодобивна компания Aramco е станала най-богатата фирма в света, измествайки от челното място американската „Apple“. Пазарната стойност на Aramco се изчислява на 2,43 трилиона долара срещу 2,37 трлн. на американския й конкурент. Причината, естествено, бяха високите цени на енергоносителите, в резултат от кето печалбата на саудитската компания през 2021 скочи със 124%. Както е известно, Саудитска Арабия е признат хегемон в областта на енергетиката, която пък се превърна в ахилесовата пета на глобалната икономика след началото на войната в Украйна.

(Не)възможното презареждане на отношенията между Вашингтон и Рияд

Както вече отбелязах, войната в Украйна провокира нови търкания между Саудитска Арабия и САЩ, които засега не съумяват да накарат Рияд да увеличи (не и значително) добивите за да изтласка от пазара руския петрол. Новата вълна от американски критики срещу Рияд породи остра реакция в Кралството, а анализаторите заговориха за наличието на сериозни проблеми в двустранните отношения. Впрочем, за онези, които отдавна следят развитието им, случващото се в момента е просто част от продължителния процес, който се развива от поне няколко десетилетия насам.

Както е известно, в основата на саудитско-американското партньорство изначално бяха залегнали два ключови елемента - петролаът и сигурността. Тоест, САЩ предоставяха гаранции за сигурността на Саудитска Арабия, срещу което получаваха от нея фактически контрол върху петролните потоци. Това положение дълго време беше изгодно и за двете страни. Така, по време на студената война Америка можеше да използва ефективно петролното оръжие против СССР, подбивайки цените на световните пазари. На свой ред, Саудитска Арабия можеше да не се концентрира единствено върху укрепването на отбранителната си способност, но и да инвестира мощно в своята икономика. Освен това, както показа Кувейтската криза, през 1990-1991, САЩ бяха в състояние да изпратят експедитивно в подкрепа на Кралството мощен контингент от добре въоръжени и обучени военни сили.

Разбира се, всичко това не означава, че саудитско-американските отношения винаги са били безпроблемни. Всъщност, в миналото също имаше достатъчно поводи за напрежение и търкания. През 1973 например, Саудитска Арабия беше в основата на петролното ембарго, наложено от арабите срещу държавите, подпомагащи Израел. В края на 70-те години, въпреки натиска на Вашингтон, Рияд се присъеди към арабския бойкот срещу Египет заради подписания от него сепаративен мир с еврейската държава. Накрая, през 2000-те и особено след американската интервенция в Ирак през 2003, различни представители на саудитския елит все по-често започнаха да лансират тезата, че американската политика в региона води до неговата дестабилизация.

Междувременно, в самите САЩ възникнаха и ескалираха откровено антисаудитски настроения: мнозина, в частност, припомняха, че почти всички терористи от 11 септември 2001 произхождат именно от Саудитска Арабия, други акцентираха върху корупцията или нарушаването на човешките права в Кралството. Силно влияние върху американското обществено мнение и политическия елит оказаха продължителните и безперспективни войни в Ирак и Афганистан. Всичко това съвпадна с очерталия се енергиен преход, борбата с климатичните промени и призивите за "декарбонизация" на икономиката на развитите държави.

Непосредствено след световната финансова криза през 2007-2009 САЩ постепенно започнаха да губят интереса си към арабския петрол и към Близкия Изток, като цяло. Президентът Барак Обама се ориентира към изтегляне от Ирак и Афганистан и, паралелно с това, започна преговори с Иран и дори участва в ядрената сделка с режима на аятоласите - т.нар. Съвместен всеобхватен план за действие (СВПД). Наистина, наследилият го Доналд Тръмп извади САЩ от СВПД, но - като цяло - продължи курса към съкращаване на американското присъствие в Близкия Изток. При управлението на Джо Байдън пък, на преден план беше изведен климатичният дневен ред, т.е. стана ясно, че петролната ера е към края си и, въпреки че преходът към нови източници на енергия ще отнеме поне още няколко десетилетия, зависимостта от въглеводородните енергоносители постепенно ще намалява.

Паралелно с това Вашингтон възстанови диалога с Техеран, което беше възприето в Рияд като истинско предателство от страна на основния им стратегически съюзник, за чиито протекции Саудитите плащаха огромни суми под формата на оръжейни поръчки за американския военно-промишлен комплекс.

Тоест, дългосрочната тенденция е налице: икономическото и геополитическо значение на Близкия Изток намалява и САЩ ограничават активността си в региона. Именно затова Вашингтон настойчиво препоръчва на арабските си съюзници да се споразумеят с Иран за подялба на сферите на влияние и да формират регионален военен блок (евентуално, с участието и на Израел) за да гарантират сигурността си. Впрочем, последният на практика вече функционира, под формата на т.нар. "ос на умерените", в която влизат Саудитска Арабия, ОАЕ и Израел. Междувременно, бяха предприети и опити за преговори с Техеран, макар че поне засега те не дават кой знае какви резултати.

В така очерталата се ситуация, редица преставители на саудитския елит все по-открито твърдят, че в САЩ се води мащабна пропагандна кампания за демонизацията на Кралството в очите на американците и на световната общественост. При това тази кампания има дългосрочен характер и започна още по времето на Барак Обама. Основните обвинения са няколко - на остра критика се подлага вътрешната политика на Мохамед бин Салман и подкрепата на Саудитите за ислямските фундаменталисти.

В отговор на нападките, в Рияд акцентират върху това, че с идването на власт на принца ситуацията в страната се е променила значително. Така, всички мюсюлмански благотворителни фондове бяха поставен под контрола на държавата, а хаотичното и безконтролно раздаване на средства бе прекратено. Беше поставено началото на показна борба с корупцията, налице е и безпрецедентна либерализация на обществения живот, а жените получиха немислими до този момент права. Тоест, поне на пръв поглед, излиза, че американските претенции са лишени от основание, но това не променя откровено негативното отношение на администрацията на Байдън.

Най-голямо недоволство в Рияд предизвиква критиката на йеменската политика на Саудитите. В Кралството са убедени, че САЩ съзнателно се правят, че не забелязват усилията на Рияд за разрешаването на конфликта и не му позволяват да гарантира собствената си сигурност от "иранските попълзновения". Според представителите на саудитския елит, йеменското движение "Ансар Аллах" (т.нар. хуси) с които се сражават частите на Кралството, отхвърля всички мирни инициативи на Рияд и игнорира усилията на ООН. В САЩ обаче, случващото се в Йемен се представя по съвсем различен начин.

Що се отнася до въпроса за петрола, саудитското ръководство с пълно основание възразява на американските искания, посочвайки, че рязкото увеличаване на добивите и повишаването на предлагането на суров петрол е в разрез с дългосрочните интереси на Кралството. В резултат от това, в частност, Иран ще получи допълнителни средства за реализацията на своята ядрена и ракетна програми, както и за да продължи регионалната си експанзия. Освен това световните пазари ще бъдат дестабилизирани, ще се наруши и функционирането на такива ключови формати за сътрудничество на петролните износители, като ОПЕК и ОПЕК+ (в която влиза и Русия). Всичко това ще постави под въпрос плановете за модернизация на Саудитска Арабия, а вероятно би създало и пряка заплаха за управляващото кралско семейство.

Напоследък в саудитските медии все по-често се лантира тезата, че зад нападките срещу Рияд от страна на американските медии и политици, стои новият ляволиберален политически елит в САЩ, който прекалено идеологизира американската външна политика за сметка на стратегическите интереси на Америка. В тази връзка се посочва, че кампанията за ерозиране на американско-саудитското партньорство вече тече не само в медиите и социалните мрежи, но и в Конгреса. От друга страна, в Кралството изглежда смятат, че отношенията със САЩ все още могат да бъдат "спасени", но за целта се налага двете страни да предприемат редица решителни действия.

В Рияд дават да се разбере, че са склонни да обсъждат възникналите проблеми в двустранните отношения, но за начало биха искали Вашингтон да се върне към рационалната политика, основаваща се на уважението към националния сувернитет. Тук е място да отбележа, че думата "уважение" се среща все по-често в саудитския дискурс във връзка с отношенията на страната със САЩ. Посланието на всички последни изказванията на високопоставени саудитски представители е, че приятелството и партньорството между двете държави винаги се е градяло върху взаимното уважение, а с намесата си във вътрешните работи САЩ не само демонстрират неуважение, но и на практика поставят под въпрос легитимността на управляващия режим в Рияд. Последното е много сериозно обвинение, защото въпреки привидната и стабилност, Саудитска Арабия се сблъсква с множество вътрещни и външни заплахи, които при определено развитие биха могли да поставят под въпрос дори съществуването и като единна държава.

Най-вероятно, много силно влияние върху сегашната политика на Саудитска Арабия оказва личното недоволство (да не кажем обидата), която изпитва към САЩ фактическият лидер на страната Мохамед бин Салман. От идването си на власт насам, саудитският престолонаследник положи огромни усилия за да си създаде имидж на реформатор и дори либерал (разбира се, в рамките на саудитските реалности). Байдън обаче, дори не го удостои с лична среща в Белия дом, което несъмнено е много сериозен удар по самолюбието на този сравнително млад, амбициозен и крайно честолюбив принц, възпитан в духа на арабските племенни традиции.

Разбира се, освен личните, т.е. субективни причини за недоволство, са налице и съвсем обективни мотиви. На първо място, саудитското ръководство се дразни от американската критика срещу военната му кампания в Йемен. На второ място, Рияд не може да отстъпи пред исканията на САЩ да увеличи петролните добиви и да удари по този начин руснаците, защото това би срутило пазара, а Мохамед бин Салман се нуждае от средства за реализацията на амбициозната си и изключително скъпа програма "Визия 2030" за модернизация на саудитската икономика и общество.

В отговор на американския натиск, Саудитите предпазливо опипват почвата, опитвайки се да диверсифицират групата от държави-гаранти на собствената им сигурност, включително развивайки сътрудничеството с Китай и Русия. В това отношение обаче, Рияд също се сблъсква с проблеми. От една страна, Москва и Пекин са готови да сътрудничат със Саудитска Арабия без да се бъркат във вътрешните и работи, но от друга - по различни причини, поне засега не са склонни да поемат ролята на гарант за сигурността и, каквато досега играеха САЩ. Тоест, в момента Кралството не разполата със стратегическа алтернатива. И, както изглежда, във Вашингон са наясно с това, затова и не демонстрират особена тревога във връзка със саудитските маневри.

Впрочем, Саудитите не разполагат и с възможност за пълноценно използване на своя "петролен коз". Както е известно, американците почти открито преговарят с алтернативни доставчици, като Иран и Венецуела (макар че досега тези преговори не носят успех), демонстрирайки, че енергийната сигурност и възможността да притиснат Русия са по-важни за тях, отколкото интересите на Кралството и съседите му от Арабския полуостров.

Тоест, ако САЩ решат да демонстрират необходимото уважение съм Саудитска Арабия, израз на което трябва да стане прекратяването на антисаудитската пиар-кампания, това би могло да доведе до евентуален рестарт на отношенията между Вашингтон и Рияд. В основата на този рестарт следва да бъде постигането на формални и ангажиращи споразумения за сътрудничество във всички ключови сфери - военната, политическата и икономическата. Което би означавало сериозна промята в саудитското въшнополитически мислене. Ако преди Рияд можеше да демонстрира своята самостоятелност, разчитайки на гъвкавите, неформални договорености със САЩ, сега той изглежда предпочита да се откаже от тази политика, но само ако получи твърди гаранции от Вашингтон, например под формата на договор с ясни ангажименти от американска страна, като тези между САЩ и страните членки на НАТО, а също Япония и Южна Корея.

Този подход отразява трезвото, реалистично разбиране на сегашната международна ситуация от страна на саудитския елит. В Рияд осъзнават, че светът се променя и, поне засега, пред страната не се очертават ясни стратегически алтернативи на партньорството със САЩ, освен това тя вече не разполага и с достатъчно сериозни инструменти за натиск върху Вашингтон, затова Саудитите са склонни да сътрудничат с американците срещу отказа на последните да се бъркат във вътрешните им работи и ясни и официализирани гаранции за сигурността на страната. В този смисъл, твърденията на някои анализатори относно "безвъзвратно влошените" отношения между Вашингтон и Рияд не са съвсем коректни, тъй като разиграването на "петролната карта" все още не е изчерпало потенциала си, а в редица публикации на саудитски медии се правят доста прозрачни намеци, че ако САЩ възприемат "рационално" отношение съм Кралството, то би могло да подкрепи Вашингтон в конфронтацията му с Москва.

В тази връзка, в някои саудитски социални мрежи започнаха да се тиражират предположения за предаването от САЩ на редица, намерили убежище в страната саудитски опозиционери като Саад ал Джабри, в ръцете на принц Мохамед бин Салман срещу повишаване на петролната продукция на Aramco на световния пазар.

От друга страна обаче, украинската криза действително провокира нови търкания и напрежение между Саудитска Арабия и САЩ. Много показателно в тази връзка, е решението от май 2022 на Правната комисия на американския Сенат да одобри прословутия законопроект NOPEC (т.е. No OPEC), позволяващ на американското Министерство на правосъдието да съди държави членки на ОПЕК за нарушаване на антимонополното законодателство. Самата инициатива за подобен законопроект не е нова - в САЩ се опитват да я прокарат поне от двайсет години насам. Това почти щеше да стане през 2007, когато документът беше одобрен от двете палати на Конгреса, но в крайна сметка бе блокиран от тогавашния президент Джордж Буш-младши. Остава неясно, как точно американските съдилища ще съдят, съобразно решението на Департамента по правосъдието, чужди държави. Не е ясно и, какви биха били евентуалните санкции. Вероятно, най-радикалната ще е свързана със замразяване активите на нарочената държава членка на ОПЕК (подобно нещо се случи наскоро на Русия заради войната в Украйна). Ясно е обаче, че в основна мишена на NOPEC може да се превърне именно Саудитска Арабия.

От друга страна обаче, както прогнозира проф. Владимир Чуков: "Планираното за края на юни посещение на Джо Байдън в Близкия Изток, в това число и в Саудитска Арабия може би ще ознаменува създаването на своеобразен регионален блок. Експерти считат, че ядрото му ще бъде израелско-египетско-саудитската ос, а в периферията ще бъдат Турция и Йордания. Байдън се стреми да реализира своя план на малки стъпки, търсейки удовлетворяването на интересите на тримата стратегически партньора. Сърцевината на споразумението е признаването на Мохамед бин Салман за бъдещ крал на Саудитска Арабия, което не беше ясно допреди месец, срещу рязкото повишаване на производството на нефт. Тоест, Байдън продължава пътя на Тръмп по реализирането на „аврамическите договори“. Според някои, в американско-саудитското споразумение е заложено и установяването на дипломатически отношения между Тел Авив и Рияд. Това обаче няма да стане мигновено, както се получи с ОАЕ и Бахрейн, тъй като ислямската чувствителност на Саудитите, пазители на двете мюсюлмански светини, е много по-голяма".

Налице са обаче и противоположни тенденции. Така, в началото на май, контролираната от Ислямската революционна гвардия (IRGC) иранска новинарска агенция Fars News цитира високопоставен ирански политик, според който предстои среща между външния министър на Иран Амир Абдолахиан и саудитския му колега принц Фейсал бин Фархан ал Сауд в Багдад, където двамата ще обсъдят състоянието на двустранните отношения, включително създаване на посолства, както и важни регионални проблеми и най-вече кризата в Йемен. Междувременно, някои арабски медии не изключват дори възможността за среща между иранският президент Ибрахим Раиси и саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман. Което означава, че Рияд наистина се стреми да води мултивекторна външна политика с цел да постигне толкова необходимата му стратегически автономия.

 

Бележки:

  1. Пактът "Куинси" е постигнат на борда на едноименния американски военен кораб през 1945, между президента на САЩ Франклин Рузвелт и крал Абдулазис ибн Сауд, като според него Вашингтон се ангажира да защитава управляващата в Кралството фамилия, срещу пълен достъп до неговите енергоносители. Освен това Саудитите сеа задължават да не се обявяват против създаването на еврейска държава в Палестина. Действието на договора беше подновено от президента Джордж Буш старши.

*Българско геополитическо дружество

Поръчай онлайн бр.3 2024