20
Чет, Юни
7 New Articles

Игор ДОДОН: Молдова следва да търси баланс в отношенията си с Изтока и Запада

брой 2 2019
Typography

Президентът на Молдова Игор Додон е роден през 1975, в село Садова, Каларашки район. Завършил е икономическия факултет на Държавния аграрен университет, факултета по мениджмънт на Молдовската академия за икономика, както и факултета по икономическо право на Международния институт по мениджмънт. Той е доктор по икономика.

През 2005-2006 Игор Додон е зам. министър на икономиката и търговията, а от 2006 до 2009 е министър на икономиката (през 2008-2009 е и вицепремиер на страната). През 2009-2016 е депутат в молдовския парламент. През 2011 е избран за председател на Партията на социалистите на Молдова, която издига кандидатурата му на президентските избори през октомври 2016. Оттогава насам е държавен глава на страната. Смята се за привърженик на федерализацията на Молдова и запазването на нейния неутрален статут. През април 2017 Додон подписва меморандум за сътрудничество между Молдова и Евразийския икономически съюз (ЕАИС). Няколко дни по-късно страната получава статут на наблюдател в ЕАИС.

Игор Додон е женен и има трима сина. Интервюто с молдовския президент публикуваме с любезното съдействие на Сорина Щефирце и Foreign Policy Newsletter

 

Господин Президент, заемате поста държавен глава вече повече от две години. Как бихте характеризирал този период? До каква степен успяхте да станете президент ни всички молдовци? И, ако това наистина е така, как го постигнахте? Ако пък не сте успели, защо?

Смятам, че станах президент на всички онези, които искат една нова Молдова - "етатистка", неутрална, териториално интегрирана, християнска, балансирана и представляваща сърцето на молдовския народ. Вярвам също, че много от онези граждани, които доскоро се придържаха към десни, проевропейски и юнионистки позиции, високо оценяват действията ми, както и знаците, които давам в сферата на вътрешната и външната политика. Да си президент на всички е намерение, път и задължение, произтичащи от статута на държавния глава, и това е една от целите, които винаги съм преследвал – независимо от факта, че никъде по света няма човек, който да я е постигнал на 100%. Бих искал да отбележа също, че още преди да поема президентския пост, но особено след това, проведох стотици срещи с гражданите на Република Молдова и се постарах да откликна подобаващо на множество конкретни социално-икономически искания. Радвам се, че съумях да удовлетворя повечето от тях. Всъщност, можете да попитате тези граждани, дали наистина съм техен президент и със сигурност ще получите най-обективния отговор.

В тази връзка ще ви попитам, до каква степен вашата критична и понякога дори нетолерантна позиция по отношение на определени категории хора и малцинствени групи, способства за вътрешното единство на страната?

Ако намеквате за озлобените молдовски унионисти, т.е. за онези, които искат Република Молдова да изчезне, в резултат от анексия на територията и от Румъния съвсем отговорно ви заявам, че по отношение на тях просто демонстрирам уважително отношение към конституцията на страната ни и изпълнявам политическите си задължения да бъда гарант на суверенитета и зашитник на автентичността на молдовския народ.

Между другото, бих ви посъветвал да се поинтересувате, как „толерантните” румънци, унгарци или испанци се отнасят към онези, които застрашават сигурността и целостта на страните им, и ще видите, че ни предстои да изминем още немалък път за да постигнем нивото на „толерантност” на властите в тези държави в подобни случаи... Ако пък се опитвате да защитавате сексуалните малцинства, кажете ми, как хомосексуалистите и цялото гей-движение съдействат за вътрешния интегритет на Молдова? Или, обратното, до каква степен начинът, по който отстоявам традиционните семейни ценности, представляява проява на нетолератно отношение към тези малцинства? Повтарям, ше продължа твърдо да отстоявам нашата държавност и териториалната ни цялост, както и нашите традиционни семейни ценности. Това е мое гражданско право и мой дълг, като президент на страната – да защитават тези ценности от всякакви заплахи, независимо дали става въпрос за „малцинство” или за нещо друго.

Съумяхте ли да изпълните ключовите си ангажименти, като борбата с олигархият или денонсирането на Споразумението за асоциация с ЕС? В кои реформи концентрирахте усилията си през тези години и в кои сфери изпълнителната и законодателната власт ви игнорираха, де факто?

Денонсирането на Споразумението за асоциация с ЕС беше обявено като една от целите в рамките на президентската ми кампания. Тя не е в компетенциите на президентската институцция. Лично аз обаче, многократно съм критикувал някои елементи на това споразумение, включително неговия икономически аспект.

Основният принципен проблем на Споразумението е, че то беше прието в съвсем суров вид – т.е. без да бъдат взети предвид реалните интереси на нашата страна. Това доведе до сериозен дисбаланс на външния и вътрешния пазари, освен това нанесе сериозен ущърб на националните производители. Тази ситуация следва да се промени, тъй като хиляди молдовски производители всяка година търпят гигантски загуби. Тоест, ще се върнем към въпроса за Споразумението, ако спечелим парламентарно мнозинство на изборите в края на февруари 2019 и няма никакви съмнение, че след провеждането на съответните преговори с Брюксел, задължително ще бъде формулиран нов проект за този документ, съобразен с икономическите потребности на Молдова.

Що се отнася до борбата с олигархията и взаимоотношенията между президентската институция и изпълнителната и законодателната власти, всички виждат, че в качеството си на държавен глаа винаги и навсякъде се обявявах против онези инициативи, които смятам за неприемливи. Въпреки орязването на пълномощията ми, винаги съм имал ясна политическа позиция и твърдо се обявявах против неправомерните действия на досегашното правителството на Демократическата партия, с което съм имал немалко сблъсъци. Това, че на няколко пъти бях лишаван от пълномощията си от сегашните управляващи и зависимия от тях Конституционен съд, беше пряка последица от противопоставянето ми на молдовското правителство – доколкото ми позволяват правомощията, разбира се.

Ако анализирате свършеното от досегашния парламент, ще видите, че т.нар. „проевропейско” парламентарно мнозинство отхвърли повечето социални и икономически инициативи на депутатите социалисти – и то изключително по политически причини и въпреки, че те бяха много полезни за гражданите. Става дума за десетки проекти... Вследствие на този подход на парламентарното мнозинство, ни оставаше само да чакаме, кога ще успеем да ги отстраним от властта. Мисля, че ще се съгласите, че през последните години правителството окончателно се компрометира и не постигна ръст на социалната си подкрепа – въпреки всички административни лостове и подкрепата на казионните медии. Всичко това създаде сериозни предпоставки за смяна на властта на изборите на 24 февруари 2019 – една промяна, която всички толкова силно очакваме.

По време на срещата си с чуждестранните посланици в Кишинеу през октомври 2018 за пореден път декларирахте убедеността си, че външната политика на Молдова следва да бъде балансирана между Изтока и Запада. Как постигате този баланс, при положение, че всички пътища ви водят на Изток? И, какви трябва да са молдовските приоритети на Изток и на Запад?

Стремя се да присъствам там, където го изискват интересите на Молдова и където има възможност да бъдат поправени сериозните политически грешки в сферата на външната политика, допуснати от досегашното праителство на демократите. Отново ще повторя, че ако не бях се заел лично, при това много сериозно, с възстановяването на добрите ни отношения с Руската Федерация, нашата страна щеше да претърпи гигантски икономически и социални загуби. Въпреки това, съумях отново да насоча към руския пазар значителна част от молдовския износ, както и да постигна миграционна амнистия за десетки хиляди молдовски граждани, работещи в тази страна. Освен това проведох важни срещи със западните лидери в ЕС. Получих покана за официално посещение от Римския папа, който е най-големия морален авторитет в западния свят, освен това водих преговори с френския президент Макрон, който също ме покани официално да посетя страната му. Установихме топли отношения с турския лидер Реджеп Тайип Ердоган. Онези, които следят действията ми като президент, вероятно са забелязали, че се стремя да поддържам постоянен диалог с представители и политически лидери от различни западни държави. Искам да гарантирам баланса във външната политика на Молдова и да преодолея дисбаланса, създаден през 2009 от евро-юнионистките власти.

Доволен ли сте от последното развитие в разрешаването на проблема с Приднестровието? Дали размразяването на отношенията с Украйна би внесло позитивен елемент в актуалния диалог с Тираспол?

Бих могъл да кажа, че донякъде намаля напрежението в отношенията между Кишинеу и Тираспол, спадна и предишната степен на враждебност. А в подобни конфликти можем да приемем за позитивно, дори и това, че ситуацията не се влошава и, че ангажираните в този конфликт региони вече не се отдалечават един от друг. Искам да ви уверя, че през последните години бяха спрени някои процеси, водещи до откъсване на Приднестровието от Молдова. Ключова роля в това отношение изигра Руската Федерация, както и фактът, че Украйна осъзна, че за нея е по-добре да работи за запазването на Приднестровието в сферата на влияние на Кишинеу. На първата си среща с високопоставени официални представители на Киев, посветена на този проблем, представих своята визия относно по-нататъшните стъпки за разрешаване на приднестровския проблем. Убеден съм, че украинската страна ще оцени начина, по който представих съответните перспективи.

Продължавате ли да отхвърляте обвиненията срещу Русия, че е действала като агресор по време на конфликта през 1992 в Молдова, както и в сегашния конфликт в Украйна?

Хвърлянето на камъни по Русия трябва да остане в миналото. Днес е време да събираме хвърлените камъни и да осъзнаем, колко важно е това за цялото ни общество. Вече не можем да си позволим да живеем в миналото и, ако искаме да решим някои фундаментални държавни проблеми, като този с Приднестровието, би било разумно да работим в позитивна и резултативна посока с онези ключови геополитически играчи, които могат да ни помогнат. Един от тези играчи е Руската Федерация и съвсем отговорно мога да ви кажа, че днес тя се стреми към всеобхватно и мирно разрешаване на Приднестровския конфликт, в съответствие с международните стандарти. Нещо повече, получаваме подобни сигнали и от западните държави. Но, дали ще съумеем да се възползваме от този „прозорец на възможности” или не, зависи най-вече от политическата воля на Кищинеу.

Каква ще бъде позицията ви, ако бъде лансиран нов проект за федерализация на Молдова, какъвто – според мнозина експерти – се подготвя от Кремъл? И, какво мислите за руското военно присъствие в Приднестровието?

На първо място, федерализацията, като система на държавната власт, е концепция с вековни традиции, която успешно се използва от столетия насам. Да си припомним, че федералистите помагат за създаването на Съединените щати. Швейцария, както и Русия и Германия, са федерални държави и не е изключено, че редица европейски страни, чиито региони претендират за по-голяма автономия, ще изберат пътя на федерализацията. Тоест, не бива да превръщаме идеята за федерализацията в идеологическо плашило, тъй като подобен подход едва ли ще бъде одобрен от който и да било сериозен и обективен аналитичен или медиен център... Освен това, всеки такъв проект – без значение, дали го наричаме федерализация или по друг начин – следва да бъде одобрен и приет както от Кишинеу, така и от Тираспол. Въпреки това е неправилно да се намеква, че Москва се опитва да ни натрапи подобен проект. Никой нищо не ни натрапва, впрочем, самите ние не сме някаква висша инстанция за да одобряваме такива политически планове както на Изтока, така и на Запада... Доколкото този въпрос касае моята позиция като президент, възнамерявам да подкрепя онези проекти, които биха гарантирали плавната, хармонична и реална интеграция на Приднестровския регион в молдовската държава.

Какъв е дневният ви ред в междунароните отношения? Какви ще са приоритетите ви като президент занапред и до каква степен те ще бъдат в синхрон с аналогичните приоритети на правителството?

През последните месеци очертах максимално ясно позицията си по основните въпроси на външната политика – баланс в отношенията със Запада и Изтока. Позволете ни да възстановим добрите си отношения с Руската Федерация, които бяха силно ерозирани от действията на евро-юнионистката власт, и в същото време да поддържаме партньорско взаимодействие със западните държави в един формат, основан на взаимното уважение. Вероятно си давате сметка, че този мой външнополитически приоритет не съвпада със стратегията на досегашното правителство, която – точно обратното – подкрепя яростната пропагандна кампания срещу Русия и гори мостовете ни към Изтока, които аз се опитвам да възстановя. А що се отнася до отношенията със Запада, всички правителства от 2009 насам се придържат към слугинско, т.е. подчинено поведение, което ерозира суверенитета на Молдова. Иронията е, че всички тези правителства до голяма степен разочароваха представителите на западния свят.

През 2019 съм набелязал няколко цели, които възнамерявам да озвуча в подходящия за това момент. Естествено, ще трябва да се съобразя и с резултатите от парламентарните избори в края на февруари, които могат да повлияят сериозно на моите политически акценти... Разбира се, държавността, разрешаването на приднестровския проблем, реализацията на балансирана външна политика, премахването на междуетническите противоречия и защитата на християнството и традиционните семейни ценности винаги ще бъдат начело в списъка на приоритетите ми. Тук е мястото да напомня, че обявихме 2019 за Година на семейството и планираме да реализираме много сериозни национални програми в подкрепа на семействата, стимулиране на раждаемостта и гарантиране на добро образование за децата.

През есента на миналата 2018, на заседанието на Съвета на държавните глави на страните от ОНД в Душанбе, изтъкнахте необходимостта от формулиране на стратегия за „единна Европа от Лисабон до Владивосток”. Имате предвид Европа да стане част от ОНД или ОНД да влезе в Европа?

Хайде да не използваме изтъркани клишета, особено по въпросите на геополитиката. Ако преди няколко десетилетия стана възможно обединяването на различни държави и региони във формата на Европейския съюз, защо да не допуснем, че в бъдеще ще стане възможно изграждането на разширено геополитическо пространство, което ще е общо за ЕС и ОНД и където нито една от тези организаии няма да бъде погълната от другата и няма да прекрати съществуването си? В Душанбе говорих именно за такъв разширен проект, в който няма да има притегателен център, свързан с единия или с другия полюс, но който ще се придържа към позиция на равенство, уважение и защита на взаимните интереси.

Какви са вашите планове, стратегия и очаквания в контекста на парламентарните избори в края на февруари 2019? Каква е задачата-минимум и задачата-максимум, които си поставяте?

Предполагам, че събитията могат да се развият в рамките на три основни сценария. Според първия, който изглежда доста вероятен, социалистите ще могат да сменят правителството със собствени сили и ще поемат управлението на държавата – в съответствие с приоритетите, които обявиха през ноември 2018, на своята 18-та Асамблея, когато десетки хиляди хора одобриха програмните социално-икономиески и политически тезиси, предложени от Партията на социалистите на Молдова (PSRM). Вторият сценарий включва формирането на нова евро-юнионистка коалиция – с подкрепата и под прекия натиск на Запада, както стана през 2009-2010 и 2014, т.е. нещо от типа на „Алианса за европейска интеграция” . Това означава, че след изборите ще се формира коалиция между Демократическата партия на Молдова (PDM), партията „Действие и солидарност” (PAS) и платформата „Достойнство и истина” (DA). И преди сме били свидетели на ситуации, когато десните партии са се борили една с друга преди изборите, създавайки впечатление, че между тях има непреодолима вражда, след което са формирали „железобетонни алианси”. Накрая, третият сценарий предвижда провеждането на нови извънредни избори, ако никой не съумее да формира правителство – нито социалистите със собствени сили, нито евентуалният блок между PDM, PAS и DA. Трудно е да се прогнозира, как биха приключили подобни предсрочни избори, но съм напълно убеден, че PSRM ще подобри резултатите си, тъй като на хората им е писнало от сегашния хаос и от всевъзможните конюнктурни коалиции.

Тоест, ако трябва да ви отговоря без заобикалки, задачата максимум е поставянето под контрол на молдовското правителоство, въз основа на евентуално парламентарно мнозинство на социалистите, а задачата-минимум е PSRM да получи достатъчно депутатски места и влияние за да не допусне формирането на нов алианс на евро-юнионистите, който е в състояние да нанесе огромна вреда на Молдова.