Потребителски рейтинг: 5 / 5
Италианският експерт по проблемите на Китай и Източна Азия Серджо Граси е завършил икономика в Берлин, след което специализира синология в Пекин. В момента ръководи офиса на Фондация "Фридрих Еберт" в китайската столица, а преди това е бил директор на представителството на Фондацията в Джакарта, Индонезия.
Интервюто със Серджо Граси публикуваме с любезното съдействие на Александър Изеле и IPG.
- На провелото се наскоро събрание на Националния народен конгрес (парламентът на страната – б.р.), китайският лидер Си Дзинпин обвини САЩ, че се стремят да обкръжат и изолират Китай. Новият премиер на страната Ли Цян обаче, се обяви за задълбочаване на сътрудничеството между Пекин и Вашингтон. В тази връзка, как Китай вижда отношенията си със САЩ?
- За съжаление, в момента американско-китайските отношения са в опасно лошо състояние: те представляват пример за стратегическа конкуренция или, по-точно, за структурен конфликт на хегемонии и системи. В същото време Пекин ги определя като най-важните двустранни отношения в света. Китайското ръководство настоява (в пълно съответствие с т.нар. „дипломация на великите държави”), че Вашингтон следва да се отнася към Пекин като към равен и призовава САЩ да подкрепят твърденията си за необходимостта от взаимно разбирателство с конкретни действия.
Срещата между президента на САЩ Джо Байдън и председателя на Китай Си Дзинпин по време на форума на Г-20 на остров Бали, през ноември миналата година, беше кратък проблясък на надежда, но след това отношенията отново поеха по опасна низходяща спирала. Опитите за създаване на „защитна мрежа” (китайската формула) или „разграничител” (формулата на САЩ) засега нямат успех. В този контекст, изключително тревожни са съобщенията, че каналите за комуникации между двете страни са прекъснати задълго.
На въпросното събрание на Националния народен конгрес, новият премиер Ли Цян, повтаряйки предишните заявления на Си Дзинпин на конференцията, заяви, че „обкръжаването и натискът”, както и твърденията за т.нар. „разделение” (decoupling), които повдигат определени лица, не отговарят на интересите нито на САЩ, нито на Китай. Тоест, новият китайски премиер, по един доста прагматичен начин, изпраща сигнал за принципна готовност за сътрудничество.
- Изказването на новия външен министър на Китай Цин Ган обаче, беше значително по-остро...
- Точно така. На организираната след събранието пресконференция той заяви, че Китай не смята за приемливи "предложените едностранно от Вашингтон предпазни мерки", които в бъдеще само биха попречили на Пекин да реагира на евентуални провокации. Според Цин, ако САЩ не се спрат и продължат да вървят по този погрешен път, никакви "предпазни мерки" няма да им помогнат да не "дерайлират" и конфликтът ще стане неизбежен Той посочи, че подобна политика превръща бъдещето на човечеството в хазартна игра и определи тихоокеанската стратегия на САЩ като "тихоокеанска версия на НАТО". Освен това Цин Ган потвърди, че Пекин си запазва правото да наложи своя суверенитет над Тайван с всички необходими за целта средства. Самият Тайван пък беше определен като "основната червена линия" в отношенията между САЩ и Китай, която никога не бива да се пресича. По този начин, китайския външен министър даде ясен сигнал относно принципната готовност на Пекин да влезе в открит конфликт за да защити фундаменталните си интереси.
Пекин досега реагира доста предпазливо на заявленията на Белия дом, че президентът Байдън разчита скоро да разговаря със Си Дзинпин. От друга страна, след като планираното посещение на американския държавен секретар Антъни Блинкен в Пекин беше отложено за неопределено време, възстановяването на поне минимално доверие между двете свръхдържави вероятно ще изисква нов диалог на най-високо равнище.
- Не по-малко важно събитие на последното заседание на Националния народен конгрес от преизбирането на Си за президент през следващите пет години, беше назначаването на Ли Цян за премиер. Кой, всъщност, е Ли?
- Ли Цян е известен като голям привърженик на цифровата икономика, освен това той успя да привлече в Шанхай много международни компании, като Tesla например. Докато беше партиен секретар в Шанхай, той - така или иначе - отговаряше за един от най-важните, ако не и най-важния, икономически и финансов център на страната, където в момента функционират 70 хиляди чуждестранни компании. В същото време, приносът му за налагането в Шанхай, през полетта на 2022, на драконови антиковидни мерки, изгледа доста съмнително "постижение".
Ли Цян се смята за близък до Си Дзинпин и вероятно се ползва с доверието му, затова се очаква, че - най-малкото - ще разполага с повече пространство за маневриране от предшественика си на поста Ли Къцян. Но тъй като почти цялата му кариера е преминала в проспериращата делта на река Яндзъ - в Шанхай и богатите провинции Джъдзян и Дзянсу - засега му липсва опит по отношение на работата в централното правителство в Пекин, както и в по-слабо развитите провинции. Само че тези ключови факти от биографията на Ли Цян, както и основаващото се на тях схващане за него, дават само обща представа за това, какво всъщност представлява. Просто е твърде рано да му се дава оценка.
- Ли се обърна към частния сектор и чуждестранните инвеститори с призив за повече доверие, на фона на проблемите в китайската икономика. Какви икономически импулси излъчи Националният народен конгрес?
- През 2023 китайското правителство си поставя сравнително умерени цели, а именно страната да постигне икономически растеж от 5%, както и да бъдат създадени 12 милиона нови работни места, което, според оценките на Международния валутен фонд, би покрило една трета от световния икономически растеж. Китайското ръководство одобри нова концепция за развитие, както и курс на предпазлив преход от икономическия модел, основан на количествения растеж, към по-голяма социално-икономическа стабилност и т.нар. "висококачествено развитие", което следва да помогне на Китай да се превърне в съвременна, във всички сфери, социалистическа държава.
В доклада за работата на правителството се потвърждава стремежът към осъществяване на "зелена трансформация". Развитието и разширяването на екологичната инфраструктура ще позволи по-добрата защита и възстановяването на увредената екосистема. Освен това следва да бъде стимулирано екологично чистото и високоефективно използване на въглищата, проучвайки и разработвайки съответните технологии, което би могло да свидетелства за намерението на Китай постепенно да се откаже от използването на въглищата за гарантиране на енергийната си сигурност. В същото време, за пореден път беше потвърдено желанието да бъдат постигнати вече обявените климатични цели на страната до 2030 и 2050, а именно достигане на връхна точка на вредните емисии в рамките на седем години и постигането на климатичен неутралите през следващите 27 години.
- Как следва да се осъществи икономическото възстановяване?
- В това отношение китайското правителство разчита най-вече на вътрешния пазар, а следователно - на нарастване нивото на потребление, както и на потенциала, натрупан по време на пандемията. Но, в частност, заради далеч отиващите социално-икономическите последици от политиката на "нулев ковид", китайската икономика се сблъсква и с масова криза на доверието, която се задълбочава от такива дългосрочни тенденции, като бързото застаряване на населението и забавянето на ръста на производителността на труда.
Инициираната по време на Централната икономическа работна конференция, провела се през декември 2022, корекция на курса, подчертаваща важната роля на частния сектор, в допълнение към държавната икономика, беше потвърдена отново. Селското стопанство, индустрията, технологичният и образователният сектори се нуждаят от подкрепа, насочена към създаване на надеждни вериги за доставки на продукти, енергия и суровини, както и от постигане на технологична независимост.
В тази връзка, научно-изследователските институти следва да ускорят не само изследванията и разработките в сферата на челните технологии, но и тяхното използване и разпространение. Наскоро беше създадена Централна технологична комисия която ще се занимава, в частност, с премахването на технологичните слаби места на Китай, като производството на полупроводници например. Освен това беше обявено за създаването на нов национален орган за финансов надзор, който трябва да открива и следи системните рискове за финансовия сектор. Следователно, този орган ще има влияние върху такива значими проекти като Инициативата за глобално развитие и "Един пояс, един път" (ЕПЕП), както и по отношение на отпусканите от Китай заеми на други държави. Си Дзинпин за пореден път подчерта, че развитието и сигурността са тясно взаимносвързани. В двете заседания на конференцията участваха над сто представители на отбранителната и космическата индустрия, както и производители на полупроводници и компании, ангажирани в сферата на изкуствения интелект. Като цяло, съставът на новия китайски Държавен съвет свидетелства за приоритета, който се дава на технологиите, сигурността и икономическата стабилност.
- Както е известно, в допълнение към своя план за мир в Украйна от 12 точки, Пекин оперативно представи и концептуална рамка на Инициатива за глобална сигурност. Тоест, китайската инициатива в сферата на сигурността придобива все по-голяма тежест. Какво всъщност тревожи най-много Китай?
- В представения през февруари документ, касаещ китайската Инициатива за глобална сигурност се съдържат основните концепции, принципи и идеи относно това, как Пекин вижда фундаменталната реформа на световния ред и новия модел на глобална сигурност. В основата им е тезата, че Китай, в качеството си на голяма и силна държава, има все по-голямо участие във формирането на световния ред, позиционира се като основен представител на интересите на развиващите се страни и се възприема като миротворчески фактор. Пример за това е постигнатото през март споразумение за възстановяването на дипломатическите отношения между Иран и Саудитска Арабия, което се представя от Пекин като очевиден успех на китайското посредничество и първи етап от практическата реализация на Инициативата за глобална сигурност. В този документ същността на китайската визия за безопасността се определя от т.нар. "концепция за общата сигурност".
В първите точки на Иницативата за глобална сигурност, Китай призовава за уважение към суверенитета, териториалната цялост и принципите на Устава на ООН, като при това отхвърля всички варианти на "блоковото противопоставяне". По-нататък се акцентира върху принципа за "неделимата сигурност", според който нито една държава на може да защитава собствените интереси в сферата на сигурността за сметка на останалите. Което съвпада със заявленията на руските официални лица и вероятно представлява косвена критика към САЩ, които Пекин все по-открито обвинява, че реализират войнствено и егоистично собствените си интереси в сферата на сигурността, за сметка на другите държави.
Не по-малко важно е, че в документа се изтъква утвърдената от Националния народен конгрес визия за всеобхватната национална сигурност, според която традиционните и нетрадиционни сфери на сигурността следва да се разглеждат като все по-тясно взаимносвързани. В последния раздел, озаглавен "Приоритети на сътрудничеството", се посочва необходимостта от развитие на двустранното, както и на многостранното сътрудничество в рамките на Глобалната инициатива. Потвърждава се "консенсусът относно това, че в ядрената война не може да има победители и такава война никога не бива да се допуска", както и подкрепата за ключовите договори за контрол на въоръженията и неразпространението на ядреното оръжие. Специално се споменава и тристранното сътрудничество между Китай, Африка и Европа в сферата на леките въоръжения.
В края на документа се посочват регионалните организации, които следва да се ангажират с практическата реализация на споменатите по-горе концепции, принципи и механизми, като ШОС, БРИКС, АСЕАН и Африканския съюз. Целта е обединяването на колкото се може повече приятелски настроени към Китай държави и организации около тази инициатива, което да докаже, че центърът на тежестта в света все повече се измества към развиващите се страни.
- Как би следвало да реагира на това Западът?
- На фона на всичко казано дотук, би било добре Западът да си изясни с Пекин, как бихме могли в бъдеше да избегнем, освен блоковото, и евентуално "клубно противопоставяне". При всички случаи, акцентът на Пекин върху Устава на ООН, принципа за териториалната цялост, отказа от използване на ядрено оръжие и международния контрол над въоръженията, предлага интересни отправни точки за диалог на тема външна политика и политика за сигурност.
