08
Сря, Фев
16 Нови статии

Външните предизвикателства пред китайско-руския диалог

брой 6 2022
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Когато говорим за външните предизвикателства пред развитието на китайско-руските отношения, следва първо да си изясним, какво представляват те в контекста на съвременната ситуация.

Въпросът може да бъде разгледан от няколко гледни точки.

На макрониво, основните предизвикателства пред китайско руските отношения са свързани с поляризирането на международната общност, която във все по-голяма степен се движи към противоположни групи. В икономически план това са фрагментацията, санкциите и регионализацията на глобалната икономика, по отношение на сигурността следва да отбележа изключително опасното свличане на света от състояние на "студена" към "гореща" война, а що се отнася до международните отношения, свидетели сме на своеобразна реидеологизация. Глобалното управление става все по-сложно, тъй като вече е трудно дори да бъдат събрани всички основни играчи на масата за преговори и консултации по ключовите международни проблеми, да не говорим за осъществяването на някакъв пробив.

Как Китай гледа на новите предизвикателства

Откакто Русия и Китай обявиха през 1996, че се смятат за стратегически партньори, сегашният руско-украински конфликт е най-острият в историята на китайско-руските отношения. Този конфликт представлява и най-радикалната международна политическа промяна, която изправя Китай пред може би най-сложния политически избор за последните няколко десетилетия. Следва да отбележа, че имам предвид конкретните политически варианти за осъществяване на отношенията с Москва в подобни сложни ситуации, а не стратегическия избор в китайско-руските отношения, който не подлежи на промяна.

На фона на руско-украинския конфликт Китай е подложен на безпрецедентен политически натиск от страна на САЩ по въпроса за китайско-руските отношения. Този натиск се различава от опитите на САЩ "да забият клин" между Китай и Русия, които те правеха преди началото на конфликта. Ако целта на предишната американска политика беше разделянето на Китай и Русия чрез "изкушаването" на последната, сега става дума за директен натиск и заплахи. Западът се опитва да принуди Пекин да застане срещу Русия, присъединявайки се към санкциите на САЩ и ЕС.

Отношенията с Америка са от огромно значение за Китай както в политическата и икономическа сфери, така и в сферата на сигурнсостта. В същото време, Вашингтон разглежда Пекин като своя най-голям конкурент. В отношенията между двете страни и преди имаше достатъчно проблеми. Китай иска да развива отношенията си с Русия, но не иска и да продължи да влошава тези със Съединените щати. А постигането на баланс между тези две цели е много сложно.

Аналогична ситуация се очертава и в китайско-европейските отношения. След началото на руско-украинския конфликт, европейските политически елити настояват Китай да осъди руските действия. На този фон се появиха много негативни изказвания за Китай, в резултат от което имиджът му сред европейската общественост пострада сериозно. Очевидно е, че руско-украинският конфликт влияе негативно на китайско-европейските отношения, тъй като Китай не е склонен и няма да се съгласи да се обяви против Русия, както иска от него Европейският съюз. Това също поставя Китай в трудна ситуация.

Пекин придава голямо значение на китайско-европейските отношения не само заради значителните си икономически интереси в Европа, но и, защото иска тя да се превърне в самостоятелен полюс в многополюсната международна структура. Освен това, Китай следва да отчита и отношенията си с Украйна, която заема важно място в реализацията на китайската инициатива "Един пояс, един път" и е част от евразийския транспортен коридор. Китайските компании реализират големи проекти и са осъществили сериозни инвестиции в Украйна.И когато между Москва и Киев съществува толкова мащабен военен конфликт, за Пекин е трудно да балансира между двете страни.

Новите свръхсурови икономически санкции, наложени от САЩ и Европа срещу Русия след началото на войната в Украйна, от една страна, разкриват повече възможности за развитие на икономическото сътрудничество между Китай и Русия, а от друга - създават сериозни ограничения и рискове за Пекин. В контекста на американските и европейски антируски санкции, сътрудничеството между Пекин и Москва може да доведе до налагане на вторични санкции срещу китайски финансови институции и компании, което ще ограничи по-нататъшната им дейност по целия свят, включително в Америка и Европа, а освен това ще постави под въпрос прокарването на техните икономически и търговски интереси.

Европейският съюз и Съединенете щати са основните търговски партньори на Китай. Въпреки продължаващото влошаване на политическите отношения, търговията между тях продължава да нараства. През 2021 търговията на Китай с ЕС нарасна с 19%, достигайки 820 млрд. долара, а тази със САЩ - с 20%, надхвърляйки 750 млрд. долара. На ЕС и САЩ се падат 25% от цялата китайска външна търговия. Освен това, Китай, Съединените щати и Европейският съюз осъществяват гигантски взаимни инвестиции. Очевидно е, че отношенията със САЩ и ЕС заемат съществено място в китайската икономическа политика, затова китайските финансови институции и големите компании не могат просто така да ги игнорират.

Разделението в китайското обществено мнение

Няма как да игнорираме и съществуващото в китайското обществено мнение разделение по въпроса за руско-украинския конфликт. Съществуването на различни възгледи е нещо нормално и неизбежно, но по-важното в случая е, че подобни разногласия съществуват и в средите на китайския елит. При това, никога досега те не са били толкова сериозни и очевидни по въпроса за развитието на китайско-руските отношения. Като цяло, доминира гледната точка в полза на тяхното по-нататъшно развитие и задълбочаване. В същото време обаче, негативното възприемане на руско-украинския конфликт от част от китайския истъблишмънт представлява определено предизвикателство за Китай.

При всички случаи Пекин възнамерява да развива китайско-руските отношения дори и в условията на сегашните външни и вътрешни предизвикателства. Страната следва курс към по-нататъшно развитие на всестранното сътрудничество с Русия в политическата, икономическата, енергийната, научно-техническата и хуманитарната сфери. Паралелно с това, Китай се стреми да подобри китайско-американските отношения, но не като жертва отношенията си с Русия, тъй като подобен подход не е в състояние "да развърже възела". Двустранните отношения с когото и да било не трябва да бъдат обусловени от принасянето в жертва на отношенията с някй друг, още повече, че развитието на китайско-руските отношения не е насочено против други държави, което би било неефективно.

Важно направление на международното сътрудничество между Русия и Китай си остава запазването на ООН в основата на системата на международните отношения, както и формирането на по-справедлив и демократичен международен ред, основаващ се на международното право. По тези въпроси позициите не Пекин и Москва напълно съвпадат.

Лично аз се отнасям с разбиране към тезите на мнозина руски учени и експерти за разрушаването на досегашния световен ред и съм наясно, че в случая не става дума за описания по-горе международен ред, а за еднополюсната хегемония. Руският външен министър Сергей Лавров също го потвърди в изказването си през май 2022, подчертавайки че Русия не се опитва да изобрети нови международни отношения и нови правила, а иска да се върне към демократичния характер на тези отношения, както са дефинирани от Устава на ООН.

В същото време подходите на Москва и Пекин имат и своите специфики. Струва ми се например, че Русия е по-склонна към революционния подход, докато Китай, под влияние на традиционната за него "култура на умереността", залага повече на реформите. Тоест, Русия предпочита радикалните и бързи резултати, а Китай - постепенната еволюция.

На фона на външните предизвикателства, Китай и Русия следва да разгледат повече форми и области на сътрудничество в икономиката, за могат ефективно да реагират и да се адаптират към новите условия. Това би било своеобразна решение на проблемите, породени от санкционната политика на Запада, а също защита и развитие на икономическите интереси на двете страни, а не създаване на проблеми за икономическите им отношения със Запада. Важно е да се отбележи и, че руско-китайското сътрудничество в икономиката и другите сфери е нещо съвсем нормално. Проблемът е, че след началото на руско-украинския конфликт мнозина започнаха да разглеждат икономическото сътрудничество между Москва и Пекин само през тази призма, интерпретирайки го като подкрепа или - напротив - като отсъствие на подкрепа за Русия. Това обаче е прекалено субективно тълкуване. Китайско-руското икономическо сътрудничество не е свързано пряко с руско-украинския конфликт, то не възниква и няма да приключи заради него.

В същото време, икономическото поведение на Китаяй на бива да се интерпретира механично. Увеличаването на китайските инвестиции например, не означава подкрепа за Русия, също както и отсъствието на бързо нарастване на инвестициите не означава липса на подкрепа за руската страна. На практика, това до голяма степен зависи от икономическите фактори и икономическата логика и не е свързано с политическата позиция на Китай. Взаимната изгода е основата на двустранното икономическо сътрудничество. Пекин не може да се откаже от участието си в проекти, които са в състояние да донесат сериозна икономическа полза както на Китай, така и на Русия.

Двете страни следва да продължат съществуващото икономическо сътрудничество и да концентрират усилията си за реализация на мащабни проекти в средносрочна и дългосрочна перспектива, за да осъществят структурната модернизация на китайско-руското икономическо сътрудничество, като по този начин повишат неговото ниво и качество. Китай и Русия трябва да увеличат усилията си в сферата на регионалното икономическо сътрудничество така, че интегрирането на проекта "Един пояс, един път" с Евразийския икономически съюз и Голямото евразийско партньорство да доведе до повече конкретни резултати. Освен това Китай и Русия следва да осъществят пробив в прокарването на регионалната икономическа интеграция. В този смисъл Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), която разполага с максимално широко регионално представителство и е напълно открита, изглежда най-подходящата платформа за целта.

Китай и Русия не бива да възприемат прокарваната от САЩ политика на "икономическо разцепление" като контраатака, нито пък да се стремят самостоятелно да се откъснат от развитата икономика, още повече пък да се затварят в себе си, а следва да бъдат по-отворени и да разширяват максимално сферата на сътрудничество, позиционирайки се като движеща сила на глобалното икономическо сътрудничество. В изказването си на първия Евразийски икономически форум през май 2022 президентът Путин подчерта, че Русия няма намерение да прекъсва връзките си със световната икономика и ще остане открита.

В качеството си на втората най-голяма икономика на планетата, Китай е широко и дълбоко интегриран в световната икономическа верига, оказва голямо влияние върху глобалната икономика и в по-голяма степен е подложен на влиянието на световните пазари. Както е известно, някои учени предлагат концепцията за "двойната циркулация" или подобни на нея идеи, т.е. формирането на два паралелни световни пазари. Китай обаче интерпретира тази идея по един по-различен начин. Китайската "двойна циркулация" касае двата пазара - вътрешния и международния. В новите условия преструктурирането на веригите на глобалния пазар изглежда неизбежно, особено в енергийната сфера. Ако разглеждаме всеки регионален интеграционен механизъм като отделна "циркулация", би могло да се твърди, че в момента в света съществуват голям брой "циркулации". И това е естествен процес, който само ще се усилва. Най-важното е, че интеграционните механизма не бива да бъдат раздробени, затворени, да се конкурират ожесточено помежду си и да се превръщат в инструменти на геополитическото противопоставяне. Китай ще продължи да прокарва икономическата глобализация и да се обявява против затварянето и ексклузивната политика в световната икономика.

В сегашната ситуация все още не се очертава възможност за подобряване на руско-европейските отношения. Напротив, налице е тенденция към тяхното влошаване. Но Русия и Европейският съюз са географски съседи. И, както често казват, съседите не могат просто така "да се разотидат", те винаги ще живеят заедно, независимо дали го искат или не. Китай, Русия и Европейският съюз са разположени на един и същ Евразийски суперконтинент. Пекин и Москва следва да правят всичко възможно за да развиват отношенията си с ЕС в позитивен план - т.е. да поддържат и укрепват общото икономическо пространство и пространството на сигурност в Голяма Евразия и, по възможност, да избягват разделението и конфронтацията на Евразийския континент. Най-важното днес е да се избегне ескалацията и проточването на руско-украинския конфликт във времето. Докато военният конфликт не бъде прекратен, съществува вероятност той да ескалира и, докато военните действия продължават, не може да се говори за сътрудничество.

Заключение

Защо руско-китайските отношения остават стабилни и в толкова рязко променящата се ситуация? Струва ми се, че най-важната причина е, че те се основават на достатъчно широки и дълбоки общи интереси, както и на стратегическото мислене, а не на тесни интереси и опортюнизъм. Избраният модел на отношенията между двете страни е в състояние да изиграе важна роля и, поне според мен, изглежда оптимален. Това е моделът на стратегическото партньорство, на не съюзничество. Той способства за съхраняването на стабилния характер на китайско-руските отношения, особено в сложните външни и вътрешни условия, освен това осигурява достатъчно голямо пространство за сътрудничество между Китай и Русия. При това всяка от страните запазва собственото си дипломатическо пространство и нито една от тях не губи своята независимост. Китай и Русия са велики държави, затова  политическото равенство и дипломатическата независимост са от първостепенно значение за тях.

Освен това, запазват важността си и взаимното доверие, взаимното уважение към предпочитаната от всяка от страните политика и взаимното разбиране на интересите и опасенията на другия, което ми се струда отличителна черта на китайско-руските отношения. Това силно се различава от манихейското мислене на Америка, според което "ако не си с мен, си против мен". В тази връзка, можем да направим извода, че китайско-руските отношения са и ще продължат да бъдат стабилни.

 

* Авторът е професор в Института за международни изследвания на Фуданския университет в Шанхай

 

Поръчай онлайн бр.1 2023

Поръчай онлайн бр.1 2023 на списание Геополитика