Владимир Чуков, Кюрдите в Рожава, Северна и Североизточна Сирия, 336 стр. Издателство „Захарий Стоянов”, 2026
Територията с площ от 52 000 кв. км, която е 25% от цялата територия на Сирия и е населена от приблизително 5 милиона души, представляващи между 15 и 20% от населението на тази страна и известна като Рожава (или Западен Кюрдистан) играе ключова роля както за самата Сирия, така и за целия Близък Изток.
Значението и е свързано със в стратегическото местоположение и ключовата роля, която се стремят да играят сирийските кюрди, създавайки политически режим, който е безпрецедентен по своя характер по отношение на целия регион. Истината обаче е, че това бе валидно до януари 2026, когато територията на Рожава беше съкратена около пет пъти, след мълниеносната атака на новата сирийската армия, осъществена с мълчаливото съгласие на САЩ. Очевидно политиката на втория мандат на президента Тръмп към кюрдите, Сирия и региона имат други измерения. Именно на тази кюрдска квазидържава е посветена най-новата книга на чл. кор. проф. Владимир Чуков
На първо място, така конструираната квазидържава имаше завидно географско местоположение. Тя представляваше лента, по почти цялото протежение на южната граница на Турция. Допреди осъществяването на турските военни операции в Северна Сирия Рожава заемаше почти 80% от 908-километровата сирийско-турска граница. След тях този дял бе редуциран на около 50%. Тя „подпираше“ турската територия от юг, но и се намираше в непосредствена близост до Средиземно море. Най-западният кюрдски кантон Африн, който Турция окупира през 2018, се намира по права линия (през турската провинция Хатай) на разстояние само 40-60 км от Средиземно море. В същото време Рожава, заедно с Африн се ситуира на около 150 км (през провинция Идлиб, която така и не падна под властта на режима на Башар Асад, заради помощта на Турция) от град Латакия, столица на сирийската провинция, в която мнозинството от населението е съставено от враждебно настроените към Турция алауити. Стратегическата локация на Рожава е свързана и с това, че тя разделя Близкия Изток от Турция, която чрез сунитските арабски бедуински племена в Сирия има амбиции за разширяване на своята зона за влияние. Рожава е буфер, в който Анкара постоянно държи да има широк процеп, през който да нахлуват нейните военни части, стоки, икономическа активност, духовно, културно и езиково влияние. Би могло да се каже, че Рожава е „белия дроб“ на Турция, през който тя диша въздуха на бившите източни османски владения, към които Анкара винаги е изпитвала носталгия.
На второ място, местоположението на Сирийски Кюрдистан осигурява контрол върху огромни плодородни земеделски земи и жизненоважни водни ресурси, което го прави чувствителен географски и политически кръстопът. Там се пресичат интересите на водещи регионални (Турция, Ирак, Иран и Израел) и световни сили (САЩ, Русия и Франция). Това важи особено за кантона ал Джазира, който е основният и най-влиятелния регион в състава на Автономната администрация и играе водеща роля в поддържането на продоволствената сигурност не само на сирийската държава, но и на пограничните региони на съседните страни.
На трето място, Рожава има огромно демографско значение. Кюрдската квазидържава е дом на разнообразна етноконфесионална мозайка (кюрди, араби, арамейци, асирийци и арменци), което допринася за политическата специфика и социалната имплозия на местното общество. Кюрдските територии в Сирия са своеобразна лаборатория, която експериментира успешни социално-икономически матрици за поддържане на вътрешна стабилност и резистентност към външните предизвикателства.
На четвърто място, Рожава, наричана още Западен Кюрдистан, има историческо и символично значение. Той се възприема като неразделна част от т.нар. Велик Кюрдистан, съществуващ във визията на кюрдските националисти. Последните твърдят, че неговата изключителност се потвърждава от факта на множеството военни интервенции на регионални и велики сили. Благодарение на контрола си върху граничните пунктове на турската и иракската граница, икономическите ресурси и разнообразното население, Рожава се превръща в ключов играч в сирийския и регионалния пейзаж. Така регионът придобива огромно идеологическо и политическо значение.
Сирийски Кюрдистан има и стратегически принос в съкровищницата на световната политическа и конституционна мисъл. Рожава изработи и прилагаше уникална управленческа парадигма. Последната се основава върху прилагането на демократичен конфедерализъм (кюрдски вариант на демократично самоуправление), базиран върху феминистка идеология (овластяване на жените), равенство и мултикултурализъм, съвместно съществуване и допълване между различните демографски групи, ефективна защита срещу регионалните заплахи (особено от страна на Турция) и срещу международния тероризъм (чиито представител е ИДИЛ). Рожава предлага децентрализиран и федерализиран модел, но не по примера на Ливан и Ирак, а в дълбочина. Моделът за разделението на властите е толкова оригинален, че в определени моменти пряката демокрация, върху която е основан, провокира изблици на анархия и държавническа дисхармония. Той се прилагаше върху отделните региони, всеки от които представлява децентрализирана етатистка структура. В това се състои неговата атрактивност. В същото време силната милитаризация на обществото и на държавните институции е носителка на нейните пороци и слабости. Управленческата алтернативност на Рожава я прави ключов играч в сирийския конфликт и генератор на регионалната динамика на силите, влизайки в безпрецедентна колизия със съществуващата централизирана система в Сирия и съседните държави.
Рожава създаде оригинални силови институции, несъществуващи в този им вид в никоя близкоизточна държава. Различните звена са изградени едновременно в логиката на субординацията, необходима за военизираните структури, така и в тази на синхронизацията, имайки предвид формирането на военни части, чийто състав е изцяло от жени. Така се появява една от най-боеспособните милиции в Близкия Изток - Сирийските демократични сили (СДС). Нейната боеспособност я превърна в ключов партньор на международната анти-ИДИЛ коалиция. Тя се доказа като нейната реална сухопътната армия, действаща в отличен синхрон със западните части. Според оценките на ръководството на антитерористичната коалиция, ръководена от САЩ, тя се оказва безалтернативна. Подобно твърдение бе валидно обаче допреди смяната на режима в Дамаск.
Кюрдската квазиетатистка конструкция в Рожава отваря уникална страница в близкоизточната мозайка, която вече никой не може да затвори. Нейната уникалност се състои в това, че е отрицание на проекта ИДИЛ, който кюрдите победиха на бойното поле с цената на реките кръв на хилядите техни мъченици. Дори сега, когато псевдохалифатът е минало и най-кървавата терористична групировка е в състояние на реанимация,
Обективно отразената в новата книга на проф.Чуков действителност в Рожава ще бъде в полза не само за работата на държавните институции, но и за ориентирането на гражданското общество за динамиката на един конфликт, който тлее с десетилетия в опасна близост до българските граници.
*Център за анализ и превенция на конфликтите
