От 1603 Япония се намира под управлението на феодалния режим на шогуните Токугава. От 1630 до 1641 в страната постепенно е нналожен режим на самоизолация. Той е известен под наименованието „сакоку“ (鎖国), буквално „страна във вериги“, т.е. страната се самозатваря.
Тази самоизолация е породена от опасението, че Япония не може да се справи с натиска на Запада и би могла да се превърне в колония на западните държави, чийто представители вече са се появили в Страната на изгряващото слънце.
През юни 1853 военна ескадра от четири кораба на САЩ под ръководството на комодор Матю Пери (Matthew Calbraith Perry) пристигат в страната с писмо от президента на САЩ, съдържащо искане Япония да се отвори и да започне търговия с Амелика.
През януари 1854 Пери за втори път пристига в в страната. Заплашвайки с война, той съумява да постигне подписването на договор, според който шогунатът отваря за Щатите две пристанища, освен това разрешава да се строят американски селища и да се отвори американско консулство.
След този със САЩ, подобни договори са подписани с Руската империя (т.нар. Симодски трактат), а след това - с Великобритания и Франция. През 1858 японците са принудени да подпишат т.нар. договори Ансей, където са включени още неравноправни клаузи, като, например, лишаване на страната от митническа независимост.
Неравноправните договори и постоянните отстъпки на шогуната пред натиска на Запада пораждат недоволство в средите на самураите. То се структурира в постоянно набиращо сили опозиционно движение. В него вземат връх самураите от феодалните владения, настроени опозиционно към шогуната. Те търсят легитимност чрез фигурата на императора а шогунът е обявен за узурпатор. Опозиционерите издигат лозунга „Почитание към императора, изгонване на варварите! (т.е. западните страни) - 損王攘夷 – „Сонно: джо:и“. „Отварянето“ на Япония довело до напълно безконтролна търговия от страна на западните търговци, поражда сериозна икономическа нестабилност на страната.
Тази нестабилност засилва опозиционното движение, в резултат от което са нападнати някои чужди мисии. Това дава повод за въоръжена интервенция на западните страни. Особено активно се намесват Англия, Холандия и Франция. Даже САЩ, въпреки че в периода 1861-1865 там бушува Гражданска война, предприемат наказателни акции срещу японците през 1863.
Реставрацията Мейджи
В крайна сметка, обаче, шогунатът е свален и на власт отново идва императорът. Започва епохата „Мейджи“ (наречена също «Реставрацията Мейджи», поради това, че сваля системата «Бакуфу», т.е. властта на шогуна, и се реставрира властта на императорската фамилия). На практика, тази смяна на властта става начална точка за системна модернизация и съпровождаща я първична модернизация индустриализация, доколкото около императора се събира кръг от активни, т.нар. «пасионарни» личности, мечтаещи за величието на Япония.
В създалата се възможност за осъществяването на такава «догонваща модернизация и индустриализация» присъства геополитически момент. Той е свързан с конфликта в зоната на Източна Азия с основни противостоящи играчи Британската и Руската империи. Става дума за амбициите за подялба на Китай, където Лондон се опитва, както винаги, да води «прокси-война (англ. рroxy- пълномощие). Британците намират решение в лицето на Япония, само че страната трябва да бъде подсилена достатъчно за да може да се изправи срещу Русия.
Моделът на индустриализация, създаден в Япония през епохата Мейджи, е значително по-различен от класическия модел на западноевропейската индустриализация. При страни като Англия, Холандия, Франция, Белгия и други индустриализацията започва «отдолу» чрез действията на еднолични предприемачи. Държавата играе ролята на "нощен пазач", осигуряващ "laissez-faire" средата на свободните пазарни отношения.
Друга особеност на индустриализацията в Западна Европа е, че първичната модернизация, тръгнала устремно от XVI век нататък, има за своя технологическа база т.нар. „централизирана манифактура“. На по-късен етап, след 1770, започва машинната индустриализация. При нея системата „човек-машина“ се превръща в ключов фактор на възпроизводствения процес. Западноевропейският модел на индустриализация „отдолу“ става възможен в резултат на факта, че споменатите по-горе държави са метрополии на колонии. На основата на ресурсите, „изсмукани“ от колониите, се натрупват частни капитали, които са инвестирани в индустриализацията. С тези средства се формира и потребителска маса, чието търсене „тегли напред“ развитието на индустрията. Така се осъществява т.нар. «Great Divergence» (Голямото разминаване), в резултат на което Западът значително изпреварва Изтока.
За разлика от Западна Европа, Страната на изгряващото слънце тръгва по пътя на индустриализацията с цял век по-късно. В отличие от западноевропейските страни Япония, която няма колониални ресурси, генериращи факторите за индустриализация «отдолу», тръгва към индустриализация «отгоре». Първоначалният инвеститор за осъществяването на индустриален скок е държавата. С държавни средства се изграждат първите промишлени предприятия не само в минната, стоманодобивната и корабостроителната промишлености, но и в леката промишленост - текстилна и др. Тоест, държавата играе ролята на предприемач.
Райони в Япония, където се създават първите промишлени предприятия като центрове на кристализация на първоначалната индустриализация на страната
Държавата финансира и изграждането на съответната инфраструктура - железници, пътища, поща и телеграф. Пример за това е изграждането на железопътна линия между Токио и Йокохама през 1870-1872.
В Япония първичната модернизация съвпада по време с ранната машинна индустриализация. В тази връзка стои проблемът за усвояване на модерните индустриални технологии. Интересен е моментът на развитие на т.нар. „хибридни технологии“, т.е. в рамките на производствения процес се съчетават както „традиционни“, т.е.“манифактурни технологии“, така и индустриални такива. В тази обстановка в производствените организации присъстват както занятчии-манифактуристи –„шокунин“ (職人), така и индустриални работници – „шокко:“(職工).
Държавата, обаче, е не само инвеститор и собственик, но и мениджър на създадените предприятия. Освен това, тя е и потребител, тъй като в началния период промишленото производство, като се започне от текстилната индустрия (униформи за армията) и се стигне до корабостроенето и машините (кораби и оръдия), се купуват именно от нея. Несъмнено това участие на държавата в стопанския живот не е абсолютно, тъй като относителният ѝ дял не е доминиращ нито в инвестициите, нито в общото потребление. По-скоро ролята на държавата в индустриализацията е на ядро, около което “кристализира” новият технологичен начин на производство.
Следва да се отбележи, че именно с държавна подкрепа в Япония са създадени големите предприемачески финансови и индустриални обединения, т.нар. „дзайбацу“ - 財閥, (букв. финансови групи). Това става чрез предаването на държавни предприятия в собственост на търговски къщи, съществуващи още от ерата Едо, като Мицубиши (三菱), Мицуи (三井) и Сумитомо (住友). На практика, още през втората половина на ерата Мейджи се осъществява процес, който бихме могли да определим като „приватизация“. Той е стимулиран от стремежа на управляващите кръгове да копират Запада в своето развитие. Но, така или иначе, следва да се каже, че в Страната на изгряващото слънце е създаден първият централизиран индустриален модел като неизбежно условие за „догонваща индустриализация“, каквато е индустриализацията „отгоре“.
Фирмените знаци на „дзайбацу“ Мицубиши (三菱), Мицуи (三井) и Сумитомо (住友)
Споменавайки за централизирания модел на догонваща индустриализация „отгоре“ на Япония следва да си припомним и лозунга, който се издига от управляващите кръгове в ерата Мейджи, а именно „Да настигнем и да надминем“ (追いつく追い越す- ойцуку, ойкосу). В случая това означава, че Токио се готви да настигне и да надмине Запада в технико-икономически план. Тоест, в определен смисъл, в глобалното геополитическо пространство Страната на изгряващото слънце се стреми да се ситуира най-малкото като равнопоставена с другите водещи геополитически центрове на сила, базирайки се на постигнатите успехи в индустриалното си развитие.
Фабриката за коприна Томиока в префектура Гунма, построена от държавата, изобразена от Утагава Кунитеру II, 1873
Догонващото развитие на Япония и успехите ѝ в индустриализацията имат още един отзвук. Става дума за международното въздействие, което има този скок, особено в Азия. Следва да се имат предвид тогавашните обществени настроения в международен план предвид факта, че доминиращото положение на Запада се обяснява от самия този Запад по откровено „расистки начин“. Казано другояче - с превъзходството на „бялата раса“, т.е. на „белите хора от Западна Европа и Северна Америка. Това е един мит, който е толкова упорито втълпяван, че скоро значителна част от елитите на страните извън горните два региона започват да вярват в него.
Развитието на Япония обаче, разбива този мит и редица водещи фигури в Азия започват да гледат на Страната на изгряващото слънце като на модел, който трябва да се следва. Сред тях е и водачът на Китайската национална революция Сун Ятсен, живял известно време в Япония.
За ролята на геополитиката в модернизацията на Япония
Бех искал да завърша темата на настоящата статия с анализ на ролята на геополитиката за осъществяване на Индустриалната революция в Япония. Безспорно, определени геополитически съображения стоят зад волята на императора и управляващия екип на страната в епохата Мейджи, когато те поемат решителен курс към ускорена индустриализация «отгоре», инициирана и движена от волята на държавата.
Японската империя през 1895-1932
В основата на тези геополитически съображения е тогавашната реалност в Азия, където мнозинството страни са или колонии, или полуколонии и зависими територии на Запада. Първоначално, дори с Япония се случва нещо подобно. «Откриването на Япония», от американците, води до подписването на несправедлив и ограбващ я договор - т.нар. «Договор от Канагава». След него следват подобни договори и с други европейски страни. На практика, тя тръгва по «трънлив път», който води до полуколониална или колониална зависимост. Именно опасенията, че Шогунското правителство не оказва достатъчна съпротива срещу «свличането» на Япония в подобна зависимост, води до бунта и свалянето на Шогуната. Начело на властта застава императорът Мейджи, при което, както той, така и поддържащите го самурайски кланове, са твърдо решени да избегнат подобно падение. Такава е логиката на тогавашното японско ръководство, която води до търсенето и намирането на алтернативни пътища за догонваща индустриализация на Страната на изгряващото слънце.
Но в случая с Япония има и друго много важно геополитическо обстоятелство, съдействащо за японския успех в индустриализацията. В началото на епохата Мейджи пред страната се открива «времеви прозорец», който ѝ дава темпорално пространство за да стартира и осъществи успешно началото на Индустриалната революция. По това време Източна Азия привлича вниманието и интереса на достатъчно голям брой европейски «хищници». Това внимание обаче е насочено не толкова към Япония, разглеждана като неособено богата и привлекателна страна, което в онзи момент не е много далеч от истината.
Всъщност, големият интерес на Запада е към Китай, който до Опиумните войни (Първата през 1840-1842 и Втората, през 1856-1860) е най-голямата икономика в света. В борбата за поставяне под зависимост на части от територията на Китай, тогавашната «Владетелка на моретата» и най-мощна западна държава – Британската империя, се сблъсква с Руската империя. И по стар англосаксонски обичай решава, че няма нужда сама да «вади кестените от огъня», ако намери кой да ги вади вместо нея. Британците виждат именно в Япония най-подходящия кандидат за тази роля. Така Страната на изгряващото слънце започва да се ползва с благоволението на Лондон. Този британски замисъл има своите успешни резултати – Руско-японската война 1904-1905, завършила с победата на Токио.
Заключение
В обобщение е необходимо да се каже, че успехът на първата незападна страна, осъществила Индустриална революция, е плод на синтеза на множество фактори и обстоятелства – вътрешни и външни, политически и геополитически, технико-икономически и социокултурни. Но в никакъв елучай не бива да се забравя, че ключова роля изиграва създаването на алтернативен модел спрямо тези на първопроходците от Западна Европа – моделът на индустриализация «отгоре».
Именно в резултат на този модел Страната на изгряващото слънце се превръща в геоикономическа сила от първа величина. Това ѝ дава възможност да нанесе поражение на Китай в Първата японо-китайска война (1894-1895), както и да победи в Руско-японската война(1904-1905). Така Токио не само получава геополитическа субектност, а по-нататък Япония се «изстрелва» до геополитическа сила, която е в състояние за оспори лидерството на САЩ и Великобритания в Азиатско-Тихоокеанския регион.
*Преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“
