19
Сря, Ян
30 Нови статии

Руската геополитика, между Запада и Изтока

брой 5 2021
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Геополитическата наука е разклонение едновременно на няколко науки – политология, международни отношения, политическа и социална география, социология и философия.

Разликата между геополитическия и политикогеографския поглед към света е, че ако първият разглежда взаимовръзката между международните отношения и географския фактор, вторият се концентрира върху това, как държавата взаимодейства във вътрешнонационален план с физико-географската среда.

Глобалната география и геополитика на Русия

Географският фактор има фундаментално значение за международното положение на Русия в нейното цивилизационно развитие като глобален център на икономиката, културата и политиката. Това е страната с най-голяма територия на планетата (17 125 191 км²), а също със сериозен демографски потенциал (население от около 146 млн. души) и с положителен естествен прираст на населението през последните години, освен това е крупен геоикономически център и мащабен износител на енергоносители.

Съвременна Русия е наследник на огромна геополитическа мощ, натрупана през предишните цивилизационни етапи от развитието ѝ. Нейната стратегическата култура (историко-политическото съзнание) се основава на силните амбиции на политическото ѝ ръководство за запазване на статуса и на супердържава и ключов гарант на глобалната сигурност. Русия е основен износител на ,,мека сила" в духовната и културната сфера. Нейната мека сила е съпоставима с тази на останалите геокултурни центрове – САЩ, Великобритания, Испания, Китай, ЕС, Турция, Арабския свят.

В цивилизационно отношение руската нация притежава едновременно чертите на два геокултурни блока – азиатските общества и класическата европейска цивилизация. Това невероятно стечение на културните обстоятелства в тази уникална по рода си цивилизация се дължи на нейното гранично геополитическо положение между европейското и евразийското пространство.

В икономически план страната е облагодетелствана от наличието на широк спектър от стратегически ресурси. Това ѝ позволява да произвежда все по-нови стратегически технологии и да разработва необходимите за това стратегически ресурси (1). От друга страна, икономическата социодинамика в руското общество е силно зависима от външния пазар на енергийни суровини и оръжейни технологии.

Геоистория и геополитика на Русия.

Исторически, Русия възниква като конфедерация на източнославянските племена през втората половина на IX век. Тогавашната родово-племенна общност – т.нар. Киевска Рус, е слабо централизирана и има геополитически статус на локална средновековна държава. Ролята на средновековната руска държава в международния живот е малка.

Завладяването на руските земи от монголо-татарите допринася за допълнителната етно-културна и политическа консолидация на руския етнос като самоосъзната етно-политическа общност. Благодарение на усилията на жителите на всички васални спрямо Златната Орда руски княжества, Русия възстановява геополитическия си статус на самостоятелен външнополитически субект и по времето на династията Романови се превръща в едната от двете основни сили в Източна Европа, наред с Реч Посполита (Полша през периода XVI - края на XVIII век).

По време на Наполеоновите войни Русия играе ключовата геополитическа роля на балансьор спрямо доминирания от Франция «революционния лагер». Ако в исторически план Русия не разполага с постоянни съюзници и традиционно влиза в ролята на глобален балансьор, ролята на Великобритания е на ситуационен съюзник на балансьорите в международните конфликти.

В глобален географски план Руската империя, която е континентална сила, винаги се противопоставя на някоя друга потенциална континентална империя или на претендиращи за глобално господство морски (неконтинентални) суперсили. Исторически периоди на противопоставяне на Русия с други континентални сили са Наполеоновите войни и Втората световна война, а с морските сили – Студената война (1949-1991).

Съвременната официална геополитическа доктрина на Русия би могла да се квалифицира като «антимондиалистка». Според тази теория, Русия следва да се противопоставя на всички опити за унифициране на света по един модел и на всички стремежи за обединяването му под лидерството на една, единствена глобална държава. Руската дипломация защитава идеите за многополюсен свят, поне според политическите заявления на официалната власт в Кремъл.

На практика страната продължава да следва геополитическите традиции на царската и съветската дипломация – прокарване на геополитическите интереси на Русия във всички възможни региони по света с всички средства – както чрез методите на военната намеса (включително с помощта на такъв инструмент като частните военни компании от типа на “Вагнер”, създадени по модела на американските ЧВК), така и с дипломатически и културни средства (от ключово значение тук е ролята на меката сила, макар че засега Русия не е овладяла напълно този инструмент, поне в сравнение с Китай, ЕС и САЩ).

,,Евразийска държава” или ,,държава в Евразия”? ,,Евразия” като икономически проект

Евразийството е съвременна геополитическа доктрина и външнополитическа идеология, според която народите и държавите в Европа и Северна Азия принадлежат към единно икономическо, социо-културно и геополитическо пространство.

Известният британски теоретик на геополитиката Халфорд Макиндер дефинира евразийското пространство като „опорна територия/ос” на света. Според концепциите му, този който обедини това пространство, ще притежава огромно влияние в целия свят. На свой ред, американският геополитик Никълас Спайкмън смята за най-важна „опорна територия” прилежащите на Еврозийското пространство сухопътни области и територии.

Основите на класическата евразийска идеология са поставени руски политически емигранти в България, Централна Европа и Франция през 20-те години на XX век. До определена степен, това течение наследява идеологическите възгледи на славянофилското либерално движение от XIX век в Руската империя. Основната идея на тази школа е, че Русия е центърът на Евразия.

Основни представители на класическото евразийство са Николай Трубецкой, Пьотр Савицкий, Пьотр Сувчинский, Иван Илин, Георгий Вернадский. За тях руската държавност и нация обединяват Европа и Азия в единна цивилизационно-културна цялост. Като начин на осмисляне на политиката, евразийството притежава дълбоки исторически корени и, наред с утопичните му елементи, се характеризира с дълбоки изводи и прогнози. В геополитически план, учените евразийци разглеждат Русия като средищна страна, чийто уникален географски и културен синтез по естествен път формира зоната ѝ на специфични интереси и влияние. Ранните евразийци са типични представители на консервативните идеологии в Европа.

През 30-те години на ХХ век обаче, в това движение постепенно назрява разцепление, след като става ясно, че комунистическата диктатура в Съветска Русия се превръща в устойчива политическа реалност. След Втората световна война идеите на евразийството губят популярност в академичните и политическите среди.

То е възродено като геополитическа теория през 80-те години на XX век. Етнологът Лев Гумильов е ученият, който пресъздава по нов начин тази школа в руската политическа мисъл, поставяйки началото на широк политически дебат. Основното му постижение е доразвиването и обогатяването на класическите евразийски геополитически концепции. Разпадът на Съветския блок и отварянето на Русия към Западния свят води до нарастване значението на ,,неоевразийството" в съвременния руски геополитически дебат.

Един от основните съвременни „доктринери” на неоевразийската теория е философът и социолог Александър Дугин. Според него, държавите, които не са се присъединили към западния свят, могат и трябва да образуват собствена цивилизационна коалиция, обхващаща Източна Европа, Централна Азия и Азиатско-Тихоокеанския регион. Съвременната руска държава и нация имат голяма историческа мисия – да се възроди и въплъти в реалност евразийският проект. Социалистическата реалност се представя като интегрална част от държавната еволюция на руския народ, а не като историческо и цивилизационно отклонение. Противното мнение се поддържа както от носителите на радикално-националистически идеи в съвременното руско общество, така и от либералните кръгове, смятащи че пътят на Руската империя е трябвало да премине през конституционната монархия, а не през радикалните революционни преобразувания.

Съвременният Евразийски проект отваря практическите перспективи за икономическа и политическа реинтеграция на постсъветското пространство.

Появата през 2010 в региона, на Митническия съюз, в който участват Русия, Беларус и Казахстан (и на чиято основа през 2014 е създаден Евразийския икономически съюз, включващ също Киргизстан и Армения), с неговата хармонизирана система за регулиране на външноикономическата дейност, превръща тази част от постсъветското пространство в мощно икономическо обединение на държавите в него, претендиращо не само за повишаване на социално-икономическите стандарти на живот на своите граждани, но и за безспорно регионално лидерство. В момента, участниците в Евразийския икономически проект се ориентират към иновационен път на своето развитие, с цел да се превърнат в държави с високотехнологично производство и диверсифицирана икономика, стремят се да възстановят единното икономическо пространство и да премахват граничните бариери по пътя към кооперирането и специализацията на икономиките.

Успешното създаване и функциониране на Митническия съюз/ЕАИС помага за намаляването на последствията от кризисното съкращаване на международната търговия в периода на световната криза и съществено подобрява условията на посткризисното възстановяване на икономиката.

Създаването на Митнически съюз от трите водещи държави в постсъветското пространство катализира интеграционните процеси в региона. Формирането на общ пазар на труда позволява свободно предвижване на работната сила на територията на общото икономическо пространство; регулиране на правния статус на гражданите от една държава, които постоянно живеят на територията на друга държава от интеграционното обединение; осигуряване на свободен достъп до образование; признаването на дипломите за висшето и средното образование; еднообразно прилагане на правилата и изискванията към работната сила.

Евразийският съюз е отворен проект, който предполага сътрудничество с други регионални интернационални обединения и възможност за присъединяване към него.  Идеята за Голямото Евразийско партньорство е озвучена от руския президент Путин през 2015. Тя предвижда начало на редовни консултации между ЕАИС и АСЕАН. Крайна цел е по-голямото единство на структурата на икономиката в Евразия. Редица експерти смятат, че това е опит на Русия да се противопостави на Транс-тихоокеанското партньорство и китайския суперпроект “Един пояс, един път” (ЕПЕП), но в същото време Евразийското партньорство не предлага сериозно укрепване и затвърждаване на икономическото единство в големия макрорегион. Засега то изглежда по-скоро като азиатско измерение на външнополитическата стратегия на Руската Федерация.

Партньорството е опит на Русия за диверсифициране и утвърждаване на по-балансирана система от външни връзки, консолидиращи отношенията между АСЕАН, държавите от Южна Азия, Китай и Русия. Водещата роля в този процес обаче ще играят Москва и Пекин. Това е така поради тяхното геополитическо и геоикономическо положение, което е доминиращо в региона, поради несъмнения им демографски, териториален и икономически превес. За китайците “Голямата Евразия” е “идея-близнак” на техния проект ЕПЕП. Те смятат тези концепции за взаимно обуславящи се.

Голямото Евразийско партньорство има своя потенциал за развитие, но засега липсва консенсус (академичен, изследователски, политически) относно неговото съдържание и мащаби. В момента кооперативните механизми в Евразия не отговарят нито на съвременната политическа, нито на съвременната бизнес-среда. Не е изградена необходимата инфраструктура и не е налице консенсус между ключовите геоикономически играчи в макрорегиона Евразия. Такава сериозна форма на кооперация поне засега изглежда трудно осъществима поради значителните различия и разногласия. Въпреки изредените фактори обаче, Голямата Евразия би могла да се превърне в широкообхватна концепция, включваща в себе си многостепенното взаимодействие на различни механизми и форми на икономическата и политическата интеграция.

Евразийска Русия е държавата, стремяща се - геоикономически и геополитически - да стабилизира единството на пространството от Източна Европа, през Централна и Северна Азия, до Източна Азия. Ако през 90-те години на XX век Русия се смалява геополитически до “държава в Евразия”, в днешно време е видима тенденцията тя все повече да се трансформира в “евразийска държава”. Бъдещето на интеграционните процеси в тези части от света зависи изцяло от административния капацитет, политическата воля и стратегическите ресурси на страните участници в евразийския проект. Без да се откъсва от политическите и културни си корени, евразийството все повече акцентира върху своите чисто икономически и социални аспекти.

Налице е възможността за замяна на коренния идеологически заряд на тази идейна платформа с икономическите детерминанти на идеологията, т.е. за превръщането на Евразийския съюз от идейна платформа в прагматичен геоикономически проект, чиято идеологическа същност от XX век е заменена с икономическата му значимост.

Бъдещето на руската геополитика.

Поддръжниците на мондиализма в геополитиката смятат, че и след няколко десетиления светът ще изглежда както през 90-те години на XX век. Съвременните геополитически тенденции обаче, все повече заличават от геополитическата логика този сценарий, заменяйки го с по-добре видимата картина на разпадащ се еднополюсен свят, отстъпващ пред възходящите регионални лидери.

Както отбелязах по-горе, геополитическата визия на Русия за света е свързана с оспорването на глобалното лидерство на който и да било играч на глобалната сцена с цел укрепване ролята на нацията-държава като най-активен агент на международните отношения. В си тази роля на ,,пазител на стария суверенитет", Русия разглежда всички конкурентни аспирации за глобално лидерство като враждебни спрямо нейната съвременна геополитическа доктрина.

Ролята на Китай в тази доктрина все още не е ясна за самата Русия. През последните няколко десетиетия Китай се превърна в геоикономически гигант, което донякъде поставя под въпрос успешната реализация на руската геополитическа доктрина. Важното за съвременнната руска глобална политика е да не допусне превръщането на геоикономическото и културното влияние на КНР в геополитическо, което ще засили ролята на “китайския тигър” в играта на балансьори на световната сцена. Затова, дори и това да не се вижда с просто око, отношението на Москва към Пекин е по-скоро като към ситуационен (или дори контекстуален) съюзник, отколкото като към стратегически партньор.

Отношението на Русия към САЩ като глобален лидер, е продиктувано изцяло от старата съветска политика за сдържане на срещуположния лагер, още повече, че и той се опитва да осъществява агресивен натиск върху нея. Но, ако действително се стреми да реализира геополитическата си доктрина, основната задача на Русия, в отношенията и със САЩ и НАТО, е не толкова постоянното сдържане на Алианса и неговия ,,глобален полицай” - САЩ, а по-нататъшното предразполагане чрез публична дипломация и инструментите на меката сила на нациите, склонни да сътрудничат с Москва в икономически и културен план. Това се отнася не само за страните от ,,близката чужбина”, където нейният авторитет е силно отслабен, но и за страните, с които Русия е поддържала традиционно добри или партньорски отношения. Потенциални направления за реализация на руската публична дипломация са държавите извън Европа, включително тези от Латинска Америка и африканския свят. Основният положителен фактор за това са традиционно добрите исторически отношения със страните от тези региони.

Заключение

Като основен извод от казаното по-горе се налага тезата, че за да е успешна, руската геополитика би следвало да разчита повече на «меката сила», доколкото включването ѝ в локални конфликти с ниска и средна интензивност води до увеличаване на нейния авторитет предимно в регионите, в които се намесва. Пред глобалните актьори обаче демонстрацията на твърда сила често не носи търсения ефект поради силно дискредитиращия ѝ характер в техните очи.

 

Abstract: The purpose of this publication is to examine the political, political-geographical, and geopolitical position of Russia as an integrative unit in the system of international relations in terms of the political science as a whole, geopolitics, and history.

Keywords: geopolitics, geohistory, balancerane, geopolitical doctrine, Eurasian state, Big Partnership, mondialism, multipolar world.

 

Бележки:

[1] Като стратегически природни ресурси могат да бъдат определени тези, които са жизнено необходими за развитието на определена страна, или за човечеството като цяло, както и за постигането на стратегически цели.

 

Библиография

  1. Николов-Зиков, П. Тодорова, И. Политическият консерватизъм: От Бърк и Местр до Орбан и Тръмп. С., 2017.
  2. Хънтигтън, С. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред. С. “Обсидиан”, 2015.
  3. История России: учеб. — 3-е цзд., перераб. и доп. / А. С. Орлов, В. А. Георгиев, Н. Г.Георгиева, Т. А. Сивохина. М., 2006.
  4. Никонов, В. Код цивилизации. Что ждет Россию в мире будущего? М. Эксмо, 2016.
  5. Сирота, Н.М. Геополитика: Краткий курс лекций. СПб., 2006.
  6. Matthew Sussex, Roger E. Kanet (eds.) Russia, Eurasia and the New Geopolitics of Energy (2015, Palgrave Macmillan UK).
  7. Сопряжение ЕАЭС с Китаем и Европой – ключевая идея Большого Евразийского партнерства: http://www.gea.site/2020/10/2932/

* Факултет ,,Национална сигурност и отбрана на Военна академия ,,Георги Раковски”

 

Поръчай онлайн бр.1 2022

Поръчай онлайн бр.1/2022 на списание Геополитика