Стратегия за национална сигурност на САЩ*

„Стратегията“ е конкретен, реалистичен план, който обяснява съществената връзка между целите и средствата: тя започва с точна оценка на това, което се желае, и какви инструменти са налични или могат реалистично да бъдат създадени за постигане на желаните резултати.

Стратегията трябва да оценява, сортира и приоритизира. Не всяка държава, регион, проблем или кауза, независимо колко ценни са, могат да бъдат във фокуса на американската стратегия. Целта на външната политика е да защитава основните национални интереси; това е единственият фокус на стратегията. Американските стратегии от края на Студената война насам се оказаха неадекватни: те се състоят от дълги списъци с желания или желани крайни състояния; Те не успяха ясно да дефинират какво искаме, вместо това предлагаха неясни баналности; и често погрешно прецениха какво би трябвало да искаме.

След края на Студената война американският външнополитически елит се убеди, че постоянното американско господство по света е в наш национален интерес. Делата на другите държави обаче са наша грижа само когато действията им пряко застрашават нашите интереси.

Нашите елити силно погрешно прецениха готовността на Америка завинаги да носи бремето на глобалните проблеми, които американският народ смяташе за несвързани с националния интерес. Те надцениха способността на Америка едновременно да финансира огромна социална държава, регулаторни и административни структури, както и огромен военен, дипломатически, разузнавателен и хуманитарен комплекс. Те направиха дълбоко погрешен и разрушителен залог на глобализма и така наречената „свободна търговия“, което опустоши самата средна класа и индустриална база, върху която се крепи американското икономическо и военно превъзходство. Те позволиха на съюзници и партньори да прехвърлят разходите за своята отбрана върху американския народ и понякога да ни въвличат в конфликти и противоречия, решаващи за техните интереси, но периферни или неподходящи за нашите. Те са вплели американската политика в мрежа от международни институции, някои от които са водени от открит антиамериканизъм, а други - от транснационализъм, открито насочен към ерозия на индивидуалния суверенитет. Накратко, нашите елити не само преследват фундаментално нежелана и непостижима цел, но и подкопават самите средства, необходими за постигането на тази цел: характера на нашата нация, върху който са изградени нейната сила, богатство и благоприличие.

2. Необходимата и дългоочаквана корекция на президента Тръмп

Нищо от това не беше неизбежно. Първата администрация на президента Тръмп доказа, че с правилното ръководство и правилните избори всичко гореспоменато можеше – и трябваше – да бъде избегнато и щеше да бъде постигнато много повече. Той и екипът му успешно мобилизираха огромните сили на Америка, за да коригират курса и да въведат нова златна ера за нашата страна. Продължаването на Съединените щати по този път е основната цел на втората администрация на президента Тръмп и на този документ.

Въпросите, пред които сме изправени сега, са: 1) Какво трябва да искат Съединените щати? 2) С какви средства разполагаме, за да постигнем това? и 3) Как можем да комбинираме тези цели и средства в жизнеспособна стратегия за национална сигурност?

II. Какво трябва да искат Съединените щати?

1. Какво искаме като цяло?

Преди всичко, ние искаме продължаващото оцеляване и сигурност на Съединените щати като независима, суверенна република, чието правителство гарантира дадените от Бога естествени права на своите граждани и поставя тяхното благосъстояние и интереси на първо място.

Искаме да защитим тази страна, нейния народ, нейната територия, нейната икономика и нейния начин на живот от военно нападение и враждебно чуждестранно влияние, независимо дали става въпрос за шпионаж, хищнически търговски практики, трафик на наркотици и хора, разрушителна пропаганда и операции за влияние, културна подривна дейност или всяка друга заплаха за нашата страна.

Искаме пълен контрол над нашите граници, нашата имиграционна система и транспортните мрежи, през които хората влизат в страната ни – както законно, така и незаконно. Искаме свят, в който миграцията не е просто „поръчана“, а където суверенните нации работят заедно, за да спрат, а не да дестабилизират миграционните потоци, и да упражняват пълен контрол върху това кого приемат и кого не.

Нуждаем се от устойчива национална инфраструктура, способна да издържи на природни бедствия, да се противопоставя и неутрализира външни заплахи и да предотвратява или смекчава всяко събитие, което би могло да навреди на американския народ или да подкопае американската икономика. Никой противник или заплаха не трябва да излага Америка на риск.

Искаме да набираме, обучаваме, екипираме и разполагаме най-мощната, смъртоносна и технологично напреднала армия в света, за да защитаваме нашите интереси, да предотвратяваме войни и, ако е необходимо, да ги печелим бързо и решително, с минимални загуби за нашите сили. И искаме армия, в която всеки военнослужещ се гордее със страната си и е уверен в мисията си. Нуждаем се от най-стабилната, надеждна и модерна ядрена възпираща система в света, както и от противоракетна отбрана от следващо поколение, включително Златния купол за американската родина, за да защитим американския народ, американските активи в чужбина и американските съюзници.

Искаме най-силната, най-динамичната, най-иновативната и най-напредналата икономика в света. Икономиката на САЩ е основата на американския начин на живот, който обещава и осигурява широк и приобщаващ просперитет, насърчавайки растежа, мобилността и възнагражденията за упорита работа. Нашата икономика е и основата на глобалното ни положение и съществената основа на нашата армия.

Американската национална мощ зависи от стабилен индустриален сектор, способен да задоволява производствените нужди както в мирно, така и във военно време. Това изисква не само директен производствен капацитет за отбрана, но и производствен капацитет, свързан с отбраната. Развитието на американската индустриална мощ трябва да бъде най-висшият приоритет на националната икономическа политика. Нуждаем се от най-надеждния, продуктивен и иновативен енергиен сектор в света – такъв, който може не само да захранва американския икономически растеж, но и да се превърне в една от водещите експортни индустрии на Америка.

Искаме да останем най-напредналата и иновативна нация в света в научно, технологично и технологично отношение, надграждайки върху тези предимства. И искаме да защитим интелектуалната си собственост от кражба от чужбина. Пионерският дух на Америка е ключов елемент от нашето продължаващо икономическо господство и военно превъзходство; той трябва да бъде запазен.

Искаме да запазим несравнимата мека сила на Съединените щати, чрез която упражняваме положително влияние по целия свят, като промотираме нашите интереси. По този начин няма да се възхищаваме на миналото и настоящето на страната ни, като същевременно проявяваме уважение към различните религии, култури и системи на управление на други страни. Меката сила, която служи на истинските национални интереси на Америка, е ефективна само ако вярваме в присъщото величие и достойнство на нашата страна. И накрая, искаме да възстановим и укрепим духовното и културно здраве на Америка, без което дългосрочната сигурност е невъзможна. Искаме Америка, която цени миналата си слава и своите герои и с нетърпение очаква нов златен век. Искаме хората да бъдат горди, щастливи и оптимистични, вярвайки, че ще оставят страната си на следващото поколение в по-добро състояние, отколкото са я намерили. Искаме гражданите да бъдат заети и да получават удовлетворението от знанието, че работата им е от съществено значение за просперитета на нашата страна и благосъстоянието на отделните хора и семействата. Това не може да се постигне без увеличаване на броя на силните, традиционни семейства, отглеждащи здрави деца.

2. Какво искаме от и в света?

Постигането на тези цели изисква мобилизиране на всички ресурси на националната ни мощ. Тази стратегия обаче се фокусира върху външната политика. Какви са основните интереси на Америка във външната политика? Какво искаме от и в света?

• Искаме да гарантираме, че Западното полукълбо остава достатъчно стабилно и добре управлявано, за да предотврати и възпре масовата миграция към Съединените щати; искаме правителствата в това полукълбо да сътрудничат с нас в борбата с наркотерористи, картели и други транснационални престъпни организации; искаме да гарантираме, че това полукълбо е свободно от враждебно чуждестранно нашествие или притежание на ключови активи и че се поддържат критични вериги за доставки; и искаме да осигурим непрекъснат достъп до ключови стратегически активи. С други думи, ще отстояваме и прилагаме „следствието на Тръмп“ към доктрината Монро;
• Искаме да спрем и обърнем продължаващите щети върху американската икономика от чуждестранни участници, като същевременно запазим Индо-Тихоокеанския регион свободен и отворен, запазим свободата на корабоплаване по всички критични морски пътища и поддържаме сигурни и надеждни вериги за доставки и достъп до критични материали; • Искаме да подкрепим нашите съюзници в запазването на свободата и сигурността на Европа, като същевременно възстановим цивилизационното самочувствие и западната идентичност на Европа;
• Искаме да предотвратим доминирането на враждебна сила в Близкия изток, неговите петролни и газови запаси и контролните точки, през които те преминават, като същевременно избегнем „вечните войни“, които ни затънаха в региона с висока цена;
• Искаме да гарантираме, че американските технологии и стандарти, особено в областта на изкуствения интелект, биотехнологиите и квантовите изчисления, ще допринесат за развитието на света.

Това са основни, жизненоважни национални интереси на Съединените щати. Въпреки че имаме и други интереси, именно върху тях трябва първо да се съсредоточим, а да ги игнорираме или пренебрегнем означава да предизвикаме бедствие.

III. Какви средства са на разположение на Америка за да получи това, което иска?

Америка поддържа най-завидната позиция в света, притежавайки водещи активи, ресурси и предимства, включително:

• Все още гъвкава политическа система, способна на коригиране на курса;
• Най-голямата и най-иновативна икономика в света, която едновременно генерира богатство, което можем да инвестираме в стратегически интереси, и осигурява лост за влияние върху страните, търсещи достъп до нашите пазари;
• Водеща световна финансова система и капиталови пазари, включително статута на долара като глобална резервна валута;
• Най-модерният, най-иновативният и най-печелившият технологичен сектор в света, който е в основата на нашата икономика, осигурява качествено предимство на нашите военни и засилва нашето глобално влияние;
• Най-мощната и способна армия в света;
• Огромна мрежа от съюзи със съюзници и договорни партньори в най-стратегически важните региони на света;
• Завидна география с изобилни природни ресурси, липса на конкуриращи се сили, физически доминиращи нашето полукълбо, граници, свободни от риска от военна инвазия, и други велики сили, разделени от огромни океани;
• Ненадмината мека сила и културно влияние;
• Смелостта, волята и патриотизмът на американския народ.

Освен това, благодарение на проактивната вътрешна програма на президента Тръмп, Съединените щати:

• Възстановяват култура на компетентност, премахват т. нар. „DEI“ и други дискриминационни и антиконкурентни практики, които подкопават институциите ни и възпрепятстват развитието ни;
• Разгръщат огромния си капацитет за производство на енергия като стратегически приоритет за стимулиране на растежа и иновациите, както и за подкрепа и възстановяване на средната класа;
• Реиндустриализират нашата икономика, отново за да подкрепим допълнително средната класа и да контролираме собствените си вериги за доставки и производствен капацитет;
• Възстановяват икономическата свобода на нашите граждани чрез исторически данъчни облекчения и дерегулаторни мерки, превръщайки Съединените щати във водеща дестинация за бизнес и капиталови инвестиции;
• Инвестират в нововъзникващи технологии и фундаментална наука, за да гарантират нашия постоянен просперитет, конкурентно предимство и военно господство за поколения напред.

Целта на тази стратегия е да комбинира всички тези водещи световни активи и други, за да укрепи американската сила и превъзходство и да направи страната ни още по-велика от всякога.

IV. Стратегия

1. Принципи

Външната политика на президента Тръмп е прагматична, но не „прагматична“, реалистична, но не „реалистична“, принципна, но не „идеалистична“, енергична, но не „ястребова“, и сдържана, но не „гълъбова“. Тя не се основава на традиционна политическа идеология. Мотивирана е преди всичко от това, което работи за

Америка – или, накратко, „Америка на първо място“.

Президентът Тръмп затвърди титлата си на Президент на мира. В допълнение към забележителните успехи, постигнати през първия му мандат благодарение на историческите Авраамови споразумения, президентът Тръмп използва таланта си на медиатор, за да постигне безпрецедентен мир в осем конфликта по света само за осем месеца от втория си мандат. Той постигна мир между Камбоджа и Тайланд, Косово и Сърбия, Демократична република Конго и Руанда, Пакистан и Индия, Израел и Иран, Египет и Етиопия, Армения и Азербайджан и сложи край на войната в Газа, връщайки всички заложници живи на семействата им.

Прекратяването на регионалните конфликти, преди те да ескалират в глобални войни, които засягат цели континенти, заслужава вниманието на главнокомандващия и е приоритет за тази администрация. Един свят в пламъци, където войните достигат до нашите брегове, вреди на американските интереси. Президентът Тръмп използва неконвенционална дипломация, военната мощ на Америка и икономическия лост, за да потуши хирургически тлеещите жарава на разногласия между ядрено въоръжени държави и бруталните войни, подхранвани от вековна омраза. Президентът Тръмп демонстрира, че американската външна, отбранителна и разузнавателна политика трябва да се основава на следните основни принципи:

• Фокусирано определение на националните интереси – Поне от края на Студената война администрациите често публикуват стратегии за национална сигурност, целящи да разширят определението на „националните интереси“ на Америка, така че на практика никой въпрос или начинание да не се разглежда извън техния обхват. Но фокусирането върху всичко е фокусиране върху нищо. Нашият фокус трябва да бъде върху основните интереси на Америка в областта на националната сигурност.
• Мир чрез сила. Силата е най-добрият възпиращ фактор. Държави или други организации, достатъчно възпрепятствани да заплашват американските интереси, няма да могат да го направят.

И така, силата може да ни помогне да постигнем мир, защото страните, които уважават нашата сила, често се обръщат към нас за помощ и са възприемчиви към нашите усилия за разрешаване на конфликти и поддържане на мир. Следователно, Съединените щати трябва да поддържат най-силната икономика, да развиват най-модерните технологии, да укрепват културното здраве на нашето общество и да имат най-боеспособната армия в света.

• Предразположение към ненамеса – В Декларацията за независимост основателите на Америка ясно формулират предпочитание към ненамеса в делата на други държави и ясно посочват основата му: точно както всички хора имат равни естествени права, дадени от Бог, така и всички нации, според „законите на природата и на Бога на природата“, имат право на „отделен и равен статут“ една с друга. За държава, чиито интереси са толкова многобройни и разнообразни, колкото нашите, стриктното спазване на принципа на ненамеса е невъзможно. Тази предразположеност обаче трябва да постави висока летва за това, което се счита за оправдана намеса.
• Гъвкав реализъм – Политиката на САЩ ще бъде реалистична относно това, което е възможно и желателно в отношенията с други нации. Ние се стремим към добри отношения и мирни търговски отношения с народите по света, без да налагаме демократични или други социални промени, които се различават съществено от техните традиции и история. Ние признаваме и потвърждаваме, че няма нищо непоследователно или лицемерно в това да действаме в съответствие с такава реалистична оценка или да поддържаме добри отношения с държави, чиито системи на управление и общества се различават от нашите, дори когато подтикваме приятели със сходно мислене да се придържат към нашите споделени норми, като същевременно защитаваме нашите интереси.
• Върховенство на нациите – Основната политическа единица на света е и ще остане националната държава. Естествено и правилно е всички нации да поставят своите интереси на първо място и да защитават своя суверенитет. Светът функционира най-добре, когато нациите поставят своите интереси на първо място. Съединените щати ще поставят собствените си интереси на първо място и в отношенията си с други нации ще ги насърчават да правят същото. Ние се застъпваме за суверенните права на нациите, срещу подривните посегателства на най-натрапчивите транснационални организации и за реформиране на тези институции, така че те да насърчават, а не да възпрепятстват индивидуалния суверенитет и да развиват американските интереси.
• Суверенитет и уважение – Съединените щати ще защитават безсрамно своя суверенитет. Това включва предотвратяване на подриването му от транснационални и международни организации, опити на чуждестранни сили или организации да цензурират речта ни или да ограничат свободата на словото на нашите граждани, лобиране и операции за влияние, насочени към оформяне на нашите политики или въвличане в чуждестранни конфликти, и цинично манипулиране на нашата имиграционна система за създаване на избирателни блокове в страната ни, лоялни на чуждестранни интереси.

Съединените щати ще определят собствения си курс в света и собствената си съдба без външна намеса. • Баланс на силите – Съединените щати не могат да позволят на никоя държава да стане толкова доминираща, че да застрашава нашите интереси. Ще работим със съюзници и партньори, за да поддържаме глобален и регионален баланс на силите, за да предотвратим появата на доминиращи противници. Тъй като Съединените щати отхвърлят злополучната концепция за глобално господство, ние трябва да предотвратим глобалното, а в някои случаи дори регионално, господство на други. Това не означава да се харчат кръв и богатства за ограничаване на влиянието на всяка велика и средна сила в света. Прекомерното влияние на по-големите, по-богатите и по-могъщите държави е вечна истина в международните отношения. Тази реалност понякога изисква работа с партньори за ограничаване на амбициите, които застрашават нашите общи интереси.

• Подкрепа за американските работници – Американската политика ще подкрепя работниците, не само икономическия растеж, и ще се фокусира първо върху нашите собствени работници. Трябва да възстановим икономика, в която просперитетът е споделен и широко разпределен, а не концентриран на върха или локализиран в определени индустрии или региони на страната ни.
• Справедливост – От военни съюзи до търговски отношения и отвъд тях, Съединените щати ще настояват за справедливо отношение от други страни. Вече няма да толерираме и не можем да си позволим някои да се возят за наша сметка, търговски дисбаланси, хищнически икономически практики и други форми на налагане върху историческото наследство на нашата нация.

Добра воля, която нарушава нашите интереси. Искаме нашите съюзници да бъдат богати и способни и нашите съюзници трябва да разберат, че е в техен интерес Съединените щати също да останат богати и способни. По-конкретно, очакваме нашите съюзници да изразходват значително повече от националния си БВП за собствена отбрана, за да започнат да компенсират огромните дисбаланси, натрупани през десетилетията на значително по-високи разходи на САЩ.

• Компетентност и заслуги – Просперитетът и сигурността на Америка зависят от развитието и насърчаването на компетентността. Компетентността и заслугите са сред най-големите ни цивилизационни предимства: там, където най-добрите американци се наемат, повишават и празнуват, следват иновациите и просперитетът. Ако компетентността бъде унищожена или систематично потисната, сложните системи, които приемаме за даденост – от инфраструктурата до националната сигурност, образованието и научните изследвания – ще престанат да функционират. Ако заслугите бъдат потиснати, историческите предимства на Америка в науката, технологиите, промишлеността, отбраната и иновациите ще изчезнат. Успехът на радикалните идеологии, които се стремят да заменят компетентността и заслугите с привилегирован статус, ще направи Америка неузнаваема и неспособна да се защити. В същото време не можем да позволим меритокрацията да се използва като оправдание за отваряне на американския пазар на труда към света в името на търсенето на „глобални таланти“, което подкопава американските работници. Америка и американците винаги трябва да са на първо място във всеки принцип и действие, което предприемаме.

2. Приоритети

• Ерата на масовата миграция приключи. Кого една държава приема в своите граници, в какъв брой и откъде неизбежно ще определи бъдещето на тази нация. Всяка държава, която се смята за суверенна, има правото и отговорността да определя собственото си бъдеще. През цялата история суверенните държави са забранявали неконтролираната миграция и са предоставяли гражданство само в редки случаи на чужденци, които освен това е трябвало да отговарят на строги критерии. Опитът на Запада през последните десетилетия потвърждава тази трайна мъдрост. В много страни по света масовата миграция изтощава вътрешните ресурси, увеличава насилието и други форми на престъпност, отслабва социалното сближаване, изкривява пазарите на труда и подкопава националната сигурност. Ерата на масовата миграция трябва да приключи. Граничната сигурност е основен елемент от националната сигурност. Трябва да защитим страната си от нашествие, не само от неконтролирана миграция, но и от трансгранични заплахи като тероризъм, наркотици, шпионаж и трафик на хора. Граница, контролирана от волята на американския народ, упражнявана от неговото правителство, е от основно значение за оцеляването на Съединените щати като суверенна република.
• Защита на основните права и свободи – Целта на американското правителство е да гарантира дадените от Бога естествени права на американските граждани. За тази цел на ведомствата и агенциите на правителството на Съединените щати са предоставени огромни правомощия. Тези правомощия никога не трябва да бъдат злоупотребявани, независимо дали под прикритието на „дерадикализация“, „защита на нашата демокрация“ или под друг претекст. Когато и където тези правомощия се злоупотребяват, нарушителите трябва да бъдат подведени под отговорност. По-специално, правата на свобода на словото, свободата на религията и съвестта и правото да избираме и ръководим нашето общо правителство са основни права, които никога не трябва да бъдат нарушавани. За страните, които споделят или твърдят, че споделят тези принципи, Съединените щати ще се застъпват енергично за тяхното спазване буквално и духом. Ще се противопоставим на водените от елита антидемократични ограничения на основните свободи в Европа, англосферата и останалата част от демократичния свят, особено сред нашите съюзници. • Споделяне и прехвърляне на тежестта – Дните, в които Съединените щати поддържаха целия световен ред, подобно на Атлас, отминаха. Нашите многобройни съюзници и партньори включват десетки богати, развити страни, които трябва да поемат основна отговорност за своите региони и да допринесат много повече за нашата колективна отбрана. Президентът Тръмп постави нов глобален стандарт, като прие Хагския ангажимент, който задължава страните от НАТО да изразходват 5 процента от БВП за отбрана, който нашите съюзници от НАТО одобриха и сега са длъжни да изпълнят. Продължавайки подхода на президента Тръмп, призоваващ съюзниците да поемат основна отговорност за своите региони, Съединените щати ще организират мрежа за споделяне на тежестта, като нашето правителство ще служи като организатор и защитник. Този подход ще гарантира споделяне на тежестта и че всички подобни усилия ще се радват на по-широка легитимност. Моделът ще бъде фокусирани партньорства, които използват икономически инструменти за съгласуване на стимулите, споделят тежестта със съюзници със сходно мислене и настояват за реформи, които насърчават дългосрочната стабилност. Тази стратегическа яснота ще позволи на Съединените щати ефективно да противодействат на враждебното и подривно влияние, като същевременно избягват прекомерното разпръскване и разсейване на вниманието, които са подкопали предишните усилия. Съединените щати ще бъдат готови да предоставят помощ – може би чрез по-благоприятни условия в търговските въпроси, трансфера на технологии и обществените поръчки за отбрана – на онези страни, които доброволно поемат по-голяма отговорност за сигурността в своите съседи и съгласуват експортните си политики с нашите. • Възстановяване чрез мир – Търсенето на мирни споразумения по указание на президента, дори в региони и държави, периферни на нашите непосредствени основни интереси, е ефективен начин за укрепване на стабилността, засилване на глобалното влияние на Америка, преориентиране на държави и региони към нашите интереси и отваряне на нови пазари. Необходимите ресурси се свеждат до президентската дипломация, която нашата велика нация може да постигне само с компетентно ръководство. Дивидентите – прекратяване на продължителни конфликти, спасени животи, създаване на нови приятелства – могат да надхвърлят значително относително малката инвестиция на време и внимание.
• Икономическа сигурност И накрая, тъй като икономическата сигурност е от основно значение за националната сигурност, ние ще работим за по-нататъшно укрепване на американската икономика, като се фокусираме върху:

Балансирана търговия – Съединените щати ще дадат приоритет на пребалансирането на търговските си отношения, намаляване на търговския дефицит, борба с бариерите пред нашия износ и прекратяване на дъмпинга и други антиконкурентни практики, които вредят на американската индустрия и работници. Ще търсим справедливи, реципрочни търговски споразумения със страни, желаещи да търгуват с нас, на основата на взаимна изгода и уважение. Но нашите приоритети трябва и ще бъдат нашите собствени работници, нашата собствена индустрия и нашата собствена национална сигурност.

Осигуряване на достъп до критични вериги за доставки и материали. Както твърди Александър Хамилтън в ранните дни на нашата република, Съединените щати никога не трябва да зависят от външна сила за ключовите компоненти – от суровини до части и готови продукти – необходими за нашата отбрана или икономика. Трябва да възстановим собствения си независим и надежден достъп до стоките, от които се нуждаем, за да се защитим и да запазим начина си на живот. Това ще изисква разширяване на достъпа на Америка до критични минерали и материали, като същевременно се противодейства на хищническите икономически практики. Освен това, разузнавателната общност ще наблюдава ключови вериги за доставки и технологичния напредък по целия свят, за да разбере и смекчи уязвимостите и заплахите за сигурността и просперитета на Америка.

Реиндустриализация – бъдещето принадлежи на творците .

Съединените щати ще реиндустриализират икономиката си, ще „върнат“ индустриалното производство и ще насърчат и привлекат инвестиции в нашата икономика и работна сила, с особен акцент върху критичните и нововъзникващи технологии.

Ще направим това чрез стратегическото използване на тарифи и нови технологии, които ще насърчат широкообхватно индустриално производство във всеки ъгъл на страната ни, ще подобрят стандарта на живот на американските работници и ще гарантират, че нашата нация никога повече няма да зависи от противник, настоящ или потенциален, за критични продукти или компоненти.

Възстановяване на нашата отбранителна индустриална база – Силна и способна армия не може да съществува без силна и способна отбранителна индустриална база. Огромната разлика, демонстрирана в последните конфликти между достъпните дронове и ракети и скъпите системи, необходими за защита срещу тях, разкри нуждата ни от промяна и адаптация. Америка се нуждае от национална мобилизация, за да изгради мощни, иновативни отбранителни системи на ниска цена, да произвежда най-ефективните и модерни системи и боеприпаси в голям мащаб и да възстанови веригите си за доставки на отбрана. По-конкретно, трябва да предоставим на нашите бойци пълен набор от възможности, от достъпни оръжия, способни да победят повечето противници, до най-ефективните, високотехнологични системи, необходими за конфликт със сложни противници. И за да реализираме визията на президента Тръмп за мир чрез сила, трябва да го направим бързо. Ще насърчим и съживяването на индустриалните бази на всички наши съюзници и партньори, за да укрепим колективната отбрана.

Енергийно господство – Възстановяването на американското енергийно господство (в петрола, газа, въглищата и ядрената енергия) и пренасянето на основни енергийни компоненти у дома е основен стратегически приоритет. Достъпната и изобилна енергия ще създаде високоплатени работни места в Съединените щати, ще намали разходите за американските потребители и предприятия, ще подпомогне реиндустриализацията и ще помогне за запазване на нашето предимство в напредналите технологии като изкуствения интелект. Разширяването на износа ни на чиста енергия също ще задълбочи отношенията ни със съюзниците, като същевременно ще ограничи влиянието на нашите противници, ще запази способността ни да защитаваме бреговете си и – когато и където е необходимо – ще ни позволи да проектираме сила. Ние отхвърляме катастрофалните идеологии на „климатичните промени“ и „нето нула“, които толкова много навредиха на Европа, заплашват Съединените щати и субсидират нашите противници.

Запазване и укрепване господството на Америка във финансовия сектор – Съединените щати се гордеят с водещ световен финансов и капиталов сектор.

Пазарите, стълбовете на американското влияние, предоставят на политиците значителни лостове и инструменти за постигане на приоритетите на Америка в областта на националната сигурност. Но нашето лидерство не може да се приема за даденост. Поддържането и укрепването на нашето господство означава да използваме динамичната си система на свободен пазар и лидерството си в областта на цифровите финанси и иновациите, за да гарантираме, че нашите пазари ще останат най-динамичните, ликвидните и сигурни и ще продължат да бъдат завистта на света.

3. Региони

Стана обичайно в документи като този да се споменава всяка част от света и да се издават с предположението, че всеки пропуск ще бъде сляпо петно ​​или пренебрегване. В резултат на това подобни документи стават раздути и неясни – точно обратното на това, което трябва да бъде стратегията.

Фокусирането и приоритизирането означава да се направи избор, като се признае, че не всичко е еднакво важно за всички. Това не означава, че някакви хора, региони или държави са по своята същност маловажни. Съединените щати са по всички показатели най-щедрата страна в историята, но не можем да си позволим да бъдем еднакво внимателни към всеки регион и всеки проблем в света.

Целта на политиката за национална сигурност е да защитава основните национални интереси, а някои приоритети надхвърлят регионалните граници. Например, терористичната дейност в по-малко значим регион може да изисква нашето неразделно внимание.

Но преминаването от тази необходимост към постоянен фокус върху периферията е грешка.

1. Западно полукълбо: Следствие от доктрината Монро на Тръмп

След години на пренебрегване, Съединените щати ще се ангажират отново с доктрината Монро и ще я приложат, за да възстановят американското превъзходство в Западното полукълбо, да защитят нашата територия и да осигурят достъп до ключови географски райони. Ще попречим на конкурентите от другото полукълбо да разполагат войски или други заплашителни способности, или да притежават или контролират стратегически активи в нашето полукълбо. Това „следствие от доктрината Монро на Тръмп“ е разумно и ефективно възстановяване на американската мощ и приоритети, съответстващи на американските интереси за сигурност.

Нашите цели в Западното полукълбо могат да бъдат обобщени като „Привличане и разширяване“. Ще ангажираме дългогодишни приятели в Западното полукълбо, за да контролираме миграцията, да ограничим потоците от наркотици и да насърчаваме стабилността и сигурността на сушата и в морето. Ще се разширяваме, като привличаме и укрепваме нови партньори, като същевременно укрепваме привлекателността на страната ни като предпочитан икономически и сигурен партньор на Западното полукълбо.

Привличане

Американската политика трябва да се съсредоточи върху привличането на регионални лидери, които могат да помогнат за създаването на приемлива стабилност в региона, дори отвъд тези гранични партньори. Тези страни ще ни помогнат да спрем незаконната и дестабилизираща миграция, да неутрализираме картелите, да нарушим крайбрежното производство и да развием местните частни икономики, наред с други неща. Ще насърчаваме и възнаграждаваме правителства, политически партии и движения в региона, които като цяло споделят нашите принципи и стратегия. Но не бива да игнорираме правителства с различни възгледи, с които въпреки това споделяме общи интереси и които са готови да работят с нас.

Съединените щати трябва да преосмислят военното си присъствие в Западното полукълбо. Това означава четири ясни стъпки:

• Адаптиране на нашето глобално военно присъствие, за да се справим с неотложните заплахи в нашето полукълбо, по-специално с мисиите, очертани в тази стратегия, и далеч от театрите на военни действия, чието относително значение за американската национална сигурност е намаляло през последните десетилетия или години;
• По-целенасочено присъствие на бреговата охрана и военноморските сили за охрана на морските пътища, прекъсване на незаконната и друга нежелана миграция, намаляване на трафика на хора и наркотици и контрол на ключови транзитни маршрути в кризисни ситуации;
• Целенасочено разполагане на сили за осигуряване на границите и борба с картелите, включително, когато е необходимо, използването на смъртоносна сила, за да се замени неуспешната стратегия, основана единствено на правоприлагането от последните няколко десетилетия;
• Установяване или разширяване на достъпа до стратегически места.

Съединените щати ще дадат приоритет на търговската дипломация за укрепване на собствените си икономики и индустрии, използвайки тарифи и реципрочни търговски споразумения като мощни инструменти. Целта е нашите страни партньори да укрепят вътрешните си икономики, докато икономически по-силното и по-развито Западно полукълбо се превръща във все по-привлекателен пазар за американската търговия и инвестиции.

Укрепването на критичните вериги за доставки в това полукълбо ще намали зависимостта и ще увеличи икономическата устойчивост на Америка. Връзките, създадени между Америка и нашите партньори, ще бъдат от полза и за двете страни, като същевременно ще затруднят конкурентите от други полукълба да придобият влияние в региона. И докато ние даваме приоритет на търговската дипломация, ще работим за укрепване на нашите партньорства в областта на сигурността – от продажби на оръжия до споделяне на разузнавателна информация и съвместни учения.

Разширяване

Докато задълбочаваме партньорствата си със страни, с които Америка в момента поддържа силни отношения, трябва да се стремим да разширим мрежата си в региона. Искаме други страни да ни възприемат като свой партньор от първи избор и ние (по различни начини) ще ги обезкуражим да си сътрудничат с други страни.

Западното полукълбо е дом на множество стратегически активи, които Америка трябва да развива в сътрудничество с регионалните съюзници, за да насърчи просперитета както на нашите съседи, така и на нашия собствен. Съветът за национална сигурност незабавно ще започне проактивни междуведомствени усилия, за да насочи агенциите, подкрепени от аналитичния отдел на нашата разузнавателна общност, да идентифицират стратегически точки и активи в Западното полукълбо за отбрана и съвместно развитие с регионалните партньори.

Конкуренти от други полукълба са постигнали значителен напредък в нашето полукълбо, създавайки едновременно икономически недостатък за нас сега и допринасяйки за стратегически вреди в бъдеще. Позволяването на тези нахлувания да продължат без сериозна съпротива е друга сериозна американска стратегическа грешка от последните десетилетия.

Съединените щати трябва да поддържат господстващо положение в Западното полукълбо като предпоставка за нашата сигурност и просперитет – предпоставка за утвърждаване на нашето регионално присъствие, когато и където е необходимо. Условията на нашите съюзи и всяка предоставена помощ трябва да бъдат обусловени от прекратяване на враждебното чуждестранно влияние – от контрола върху военни съоръжения, пристанища и ключова инфраструктура до придобиването на стратегически активи в по-широк смисъл.

Някои чуждестранни влияния ще бъдат трудни за преодоляване, предвид политическите връзки между някои латиноамерикански правителства и някои чуждестранни участници. Много правителства обаче не са идеологически обвързани с чуждестранни сили, а напротив, стремят се да правят бизнес с тях по други причини, включително ниски разходи. Съединените щати успяха да ограничат чуждестранното влияние в Западното полукълбо, като ясно демонстрираха скритите разходи – шпионаж, киберсигурност, дългови капани и други – на уж „евтината“ чуждестранна помощ. Трябва да ускорим тези усилия, включително като използваме влиянието на САЩ във финансите и технологиите, за да насърчим страните да се откажат от такава помощ.

В Западното полукълбо – и по целия свят – Съединените щати трябва да заявят ясно, че американските стоки, услуги и технологии са много по-добра покупка в дългосрочен план, защото са с по-високо качество и не идват със същите условия като помощта от други страни. В същото време реформираме собствената си система, за да ускорим одобрението и лицензирането – отново, за да се превърнем в партньор от първи избор. Изборът, пред който трябва да се изправят всички страни, е дали искат да живеят в свят на суверенни държави и свободни икономики под американско ръководство или в паралелен свят, където са повлияни от страни от другата страна на света. Всеки американски служител, работещ в региона или по тези въпроси, трябва да е наясно с пълния обхват на злонамереното чуждестранно влияние, като едновременно с това оказва натиск и предлага стимули на страните партньори за защита на нашето полукълбо.

Успешната защита на нашето полукълбо изисква и по-тясно сътрудничество между правителството на САЩ и американския частен сектор. Всички наши посолства трябва да са наясно с големите бизнес възможности в своите страни, особено с големите държавни договори. Всеки служител на правителството на САЩ, взаимодействащ с тези страни, трябва да разбира, че част от работата му е да помага на американските компании да се конкурират и да успяват.

Правителството на САЩ ще идентифицира стратегически възможности за придобиване и инвестиции за американски компании в региона и ще представи тези възможности за оценка на всички програми за финансиране на правителството на САЩ, включително, но не само, тези на Държавния департамент, Департамента по отбрана и Департамента по енергетика, Администрацията за малък бизнес, Международната корпорация за финансиране на развитието, Експортно-импортната банка и Корпорацията „Предизвикателство на хилядолетието“. Трябва също така да си партнираме с регионалните правителства и бизнеса, за да изградим мащабируема и устойчива енергийна инфраструктура, да инвестираме в достъп до критични минерални ресурси и да укрепим съществуващите и бъдещите кибер мрежи, които напълно използват американските възможности за криптиране и сигурност. Тези структури на правителството на САЩ трябва да се използват за финансиране на част от разходите за закупуване на американски стоки в чужбина.

Съединените щати също трябва да се противопоставят и да отменят политики като целево данъчно облагане, несправедливо регулиране и експроприация, които вредят на американския бизнес.

Условията на нашите споразумения, особено с държави, които са най-зависими от нас и следователно върху които имаме най-голямо влияние, трябва да предвиждат договори с един източник за нашите компании. Същевременно трябва да положим всички усилия да изместим чуждестранните компании, изграждащи инфраструктура в региона.

Б. Азия: Осигуряване на икономическо бъдеще, предотвратяване на военна конфронтация

Лидерство от позиция на сила

Президентът Тръмп еднолично опроверга повече от три десетилетия американски погрешни схващания за Китай: а именно, че чрез отваряне на пазарите ни за Китай, насърчаване на американските бизнес инвестиции в Китай и преместване на производството в Китай, ние бихме улеснили влизането на Китай в така наречения „световен ред, основан на правила“. Това не се случи. Китай е станал богат и могъщ, използвайки богатството и силата си за собствените си огромни интереси. Американският елит – чрез четири последователни администрации на двете политически партии – или ентусиазирано подкрепя, или отхвърля стратегията на Китай.

Индо-тихоокеанският регион вече представлява близо половината от световния БВП по паритет на покупателната способност (ППС) и една трета по номинален БВП. Този дял несъмнено ще нарасне през 21-ви век. Това означава, че Индо-тихоокеанският регион вече е и ще остане едно от ключовите икономически и геополитически бойни полета на следващия век. За да успеем на вътрешния пазар, трябва да се конкурираме успешно там и ние правим точно това. Президентът Тръмп подписа важни споразумения по време на пътуванията си през октомври 2025 г., които допълнително задълбочават силните ни връзки в търговията, културата, технологиите и отбраната и потвърждават ангажимента ни към свободен и отворен Индо-Тихоокеански регион.

Америка притежава огромни активи – най-силната икономика и армия в света, авангардни иновации, несравнима мека сила и история на подпомагане на нашите съюзници и партньори – които ни позволяват да се конкурираме успешно. Президентът Тръмп изгражда съюзи и укрепва партньорствата в Индо-Тихоокеанския регион, които ще бъдат в основата на сигурността и просперитета за години напред.

Икономика: Високи залози

След отварянето на китайската икономика към света през 1979 г., търговските отношения между нашите две страни са фундаментално небалансирани. Това, което започна като отношения между зряла, богата икономика и една от най-бедните страни в света, се превърна в отношения между почти равни, въпреки че доскоро позицията на Америка се основаваше на тези предишни предположения.

Китай се адаптира към промяната в тарифната политика на САЩ, която започна през 2017 г., отчасти чрез засилване на влиянието си върху веригите за доставки, особено в страните с ниски и средни доходи (т.е. БВП на глава от населението от 13 800 долара или по-малко) – едни от основните икономически бойни полета на следващите десетилетия. Износът на Китай към страните с ниски доходи се е удвоил между 2020 и 2024 г. Съединените щати внасят китайски стоки непряко от посредници и от фабрики, построени в Китай в дузина страни, включително Мексико. Износът на Китай към страните с ниски доходи днес е почти четири пъти по-голям от износа му към Съединените щати. Когато президентът Тръмп встъпи в длъжност през 2017 г., износът на Китай за Съединените щати представляваше 4% от БВП на страната, но оттогава е спаднал до малко над 2% от БВП. Китай обаче продължава да изнася за Съединените щати чрез други страни посредници.

В бъдеще ще пребалансираме икономическите отношения на Америка с Китай, като ще дадем приоритет на реципрочността и справедливостта, за да възстановим американската икономическа независимост. Търговията с Китай трябва да бъде балансирана и фокусирана върху нечувствителни фактори. Ако Америка продължи по пътя си на растеж – и може да го поддържа, като същевременно поддържа наистина взаимноизгодни икономически отношения с Пекин – трябва да преминем от сегашните 30 трилиона долара през 2025 г. към 40 трилиона долара през 30-те години на миналия век, поставяйки страната ни в завидна позиция да запази статута си на водеща икономика в света. Нашата крайна цел е да положим основите за дългосрочна икономическа жизнеспособност.

Важно е това да бъде съпроводено от силен и устойчив фокус върху възпирането, за да се предотврати война в Индо-Тихоокеанския регион. Този комбиниран подход може да създаде благоприятен цикъл, тъй като силното възпиране от страна на САЩ отваря вратата към по-дисциплинирани икономически действия, а по-дисциплинираните икономически действия от своя страна водят до увеличаване на ресурсите на САЩ за поддържане на възпирането в дългосрочен план.За постигането на това са необходими няколко неща.

Първо, Съединените щати трябва да защитават и защитават нашата икономика и нашите хора от вреда от всяка държава или източник. Това означава, наред с други неща, прекратяване на:

• Хищнически държавни субсидии и индустриални политики;
• Нелоялни търговски практики;
• Унищожаване на работни места и деиндустриализация;
• Мащабни кражби на интелектуална собственост и индустриален шпионаж;
• Заплахи за нашите вериги за доставки, които застрашават достъпа на САЩ до критични ресурси, включително минерали и редкоземни елементи;
• Износ на прекурсори на фентанил, които подхранват опиоидната епидемия в Америка;
• Пропаганда, операции за влияние и други форми на културна подривна дейност.

Второ, Съединените щати трябва да работят със своите съюзници и договорни партньори, които заедно добавят още 35 трилиона долара икономическа мощ към нашата собствена национална икономика от 30 трилиона долара (която представлява повече от половината от световната икономика), за да противодействат на хищническите икономически практики и да използват нашата комбинирана икономическа сила, за да поддържат водещата си позиция в световната икономика и да гарантират, че съюзническите икономики не стават подчинени на никоя съперничеща сила. Трябва да продължим да подобряваме търговските (и други) отношения с Индия, за да насърчим Ню Делхи да допринесе за сигурността в Индо-Тихоокеанския регион, включително чрез продължаващо четиристранно сътрудничество с Австралия, Япония и Съединените щати („Четворката“). Освен това ще се стремим да съгласуваме действията на нашите съюзници и партньори с нашите общи интереси за предотвратяване на доминацията на който и да е конкурент.

В същото време Съединените щати трябва да инвестират в изследвания, за да поддържат и разширяват предимството си в напредналите военни и технологии с двойна употреба, като се фокусират върху области, където предимствата на САЩ са най-силни. Те включват подводни, космически и ядрени оръжия, както и други технологии, които оформят бъдещето на военната мощ, като изкуствен интелект, квантови изчисления и автономни системи, както и енергията, необходима за тези области.

Освен това, критичните взаимоотношения на правителството на САЩ с американския частен сектор позволяват наблюдение на постоянните заплахи за американските мрежи, включително критичната инфраструктура. Това от своя страна позволява на правителството на САЩ да извършва откриване, атрибуция и реагиране в реално време (напр. мрежова защита, нападателни кибероперации), като едновременно с това защитава конкурентоспособността на американската икономика и укрепва устойчивостта на американския технологичен сектор. Разширяването на тези възможности ще изисква и значителна дерегулация, за да се подобри допълнително нашата конкурентоспособност, да се стимулират иновациите и да се разшири достъпът до природните ресурси на Америка. В същото време трябва да се стремим да възстановим военния баланс, благоприятен за Съединените щати и нашите съюзници в региона.

В допълнение към поддържането на икономическо превъзходство и консолидирането на нашата съюзническа система в икономическа група, Съединените щати трябва да продължат активно дипломатическо и икономическо взаимодействие, ангажирайки частния сектор, в онези страни, които вероятно ще отговорят за по-голямата част от световния икономически растеж през следващите десетилетия.

Дипломацията „Америка на първо място“ има за цел да ребалансира глобалните търговски отношения. Ясно заявихме на нашите съюзници, че дефицитът по текущата сметка на Америка е неприемлив. Трябва да насърчим Европа, Япония, Корея, Австралия, Канада, Мексико и други водещи икономики да приемат търговски политики, които насърчават ребалансирането на китайската икономика към потреблението на домакинствата, тъй като Югоизточна Азия, Латинска Америка и Близкия изток не могат сами да абсорбират огромния излишен капацитет на Китай. Страните износителки в Европа и Азия също могат да разглеждат страните със среден доход като ограничен, но нарастващ пазар за своя износ.

Държавните предприятия на Китай, както управлявани от държавата, така и подкрепяни от държавата, се отличават в изграждането на физическа и цифрова инфраструктура, а Китай е пренасочил може би 1,3 трилиона долара от търговския си излишък в заеми за своите търговски партньори. Америка и нейните съюзници все още не са формулирали, камо ли да приложат, съвместен план за така наречения „Глобален Юг“, но заедно те притежават огромни ресурси. Европа, Япония, Южна Корея и други страни притежават нетни чуждестранни активи от 7 трилиона долара. Международните финансови институции, включително многостранните банки за развитие, притежават комбинирани активи от 1,5 трилиона долара. Въпреки че разрастването на мисията подкопава ефективността на някои от тези институции, настоящата администрация възнамерява да използва лидерството си, за да приложи реформи, които гарантират, че те обслужват американските интереси.

Това, което отличава Америка от останалия свят – нашата откритост, прозрачност, надеждност, ангажираност към свободата и иновациите, както и капитализма на свободния пазар – ще продължи да ни прави предпочитан глобален партньор. Америка продължава да заема доминираща позиция в ключови технологии, от които светът се нуждае. Трябва да предоставим на партньорите набор от стимули, като например технологично сътрудничество, обществени поръчки за отбрана и достъп до нашите капиталови пазари – всички от които накланят решенията в наша полза.

Държавните посещения на президента Тръмп в държавите от Персийския залив през май 2025 г. демонстрираха силата и привлекателността на американските технологии. Споразуменията със държавите от Персийския залив относно напреднали американски технологии за изкуствен интелект задълбочават нашите партньорства. Америка трябва също така да ангажира нашите европейски и азиатски съюзници и партньори, включително Индия, за да укрепи и подобри съвместната ни позиция в Западното полукълбо и, за критични минерали, в Африка. Трябва да сформираме коалиции, които да използват нашите сравнителни предимства във финансите и технологиите, за да развием експортни пазари със сътрудничещите си държави. Икономическите партньори на Америка вече не трябва да разчитат на Съединените щати, за да печелят от излишния капацитет и структурните дисбаланси, а вместо това да търсят растеж чрез управлявано сътрудничество, обвързано със стратегическо съгласуване и дългосрочни инвестиции от САЩ. С най-дълбоките и най-ефективни капиталови пазари в света, Америка може да помогне на страните с ниски доходи да развият свои собствени капиталови пазари и по-тясно да обвържат валутите си с долара, осигурявайки бъдещето на долара като световна резервна валута.

Най-големите ни силни страни са нашата система на управление и нашата динамична пазарна икономика. Не можем обаче да предполагаме, че предимствата на нашата система ще се реализират автоматично. Следователно, стратегията за национална сигурност е от първостепенно значение.

Възпиране на военни заплахи

В дългосрочен план поддържането на американското икономическо и технологично превъзходство е най-сигурният начин за възпиране и предотвратяване на мащабен военен конфликт.

Благоприятният баланс на конвенционалните сили остава критичен компонент на стратегическата конкуренция. Тайван получава особено внимание, отчасти заради господството си в производството на полупроводници, но главно защото Тайван осигурява директен достъп до Втората островна верига и разделя Североизточна и Югоизточна Азия на два отделни театъра на военните действия. Като се има предвид, че една трета от световното морско корабоплаване преминава през Южнокитайско море годишно, това има значителни последици за икономиката на САЩ. Следователно предотвратяването на конфликт за Тайван, в идеалния случай чрез поддържане на военно превъзходство, е приоритет. Ще се придържаме и към нашата дългогодишна декларативна политика по отношение на Тайван, което означава, че Съединените щати не подкрепят никакви едностранни промени в статуквото в Тайванския проток. Ще изградим армия, способна да отблъсне агресия навсякъде в Първата островна верига. Но американските военни не могат и не трябва да правят това сами. Нашите съюзници трябва да увеличат усилията си и да изразходват – и, което е по-важно, да направят – много повече за колективна отбрана. Дипломатическите усилия на Америка трябва да се съсредоточат върху оказването на натиск върху нашите съюзници и партньори в Първата островна верига да предоставят на американските военни по-голям достъп до своите пристанища и други съоръжения, да увеличат собствените си разходи за отбрана и, най-важното, да инвестират в способности, предназначени да възпират агресията. Това ще обедини въпросите за морската сигурност по Първата островна верига, като същевременно ще засили способността на Съединените щати и техните съюзници да отблъснат всеки опит за завземане на Тайван или за постигане на баланс на силите, толкова неблагоприятен за нас, че защитата на този остров да стане невъзможна.

Свързан с това проблем със сигурността е потенциалният контрол над Южнокитайско море от всеки конкурент. Това би могло да позволи на потенциално враждебна сила да наложи тарифи върху един от най-важните търговски пътища в света или, още по-лошо, да го затвори и отвори отново по свое желание. И двата варианта биха били вредни за американската икономика и по-широките интереси на САЩ. Трябва да разработим строги мерки и възпиращи фактори, за да гарантираме, че тези пътища остават отворени, без „тарифи“ и не подлежат на произволно затваряне от една единствена държава. Това ще изисква не само непрекъснати инвестиции в нашите военни, особено военноморски, способности, но и тясно сътрудничество с всички държави, които биха могли да пострадат, от Индия до Япония и отвъд, ако този проблем не бъде решен.

Предвид настояването на президента Тръмп за увеличаване на приноса на Япония и Южна Корея за отбрана, трябва да настоятелно призовем тези страни да увеличат разходите за отбрана, като се съсредоточат върху способностите, включително новите, необходими за възпиране на противниците и защита на Първата островна група. Ще засилим и подобрим и военното си присъствие в Западния Пасифик, като същевременно запазим силния си ангажимент за увеличаване на разходите за отбрана в отношенията си с Тайван и Австралия.

Предотвратяването на конфликти изисква бдителна позиция в Индо-Тихоокеанския регион, обновена отбранителна индустриална база, по-големи военни инвестиции от нас, нашите съюзници и нашите партньори, както и дългосрочна победа в икономическата и технологична конкуренция.

В. Насърчаване на европейското величие

Американските чиновници са свикнали да гледат на проблемите на Европа от гледна точка на недостатъчни военни разходи и икономическа стагнация. Макар че в това има известна истина, истинските проблеми на Европа са по-дълбоки.

Континентална Европа губи своя дял от световния БВП – от 25% през 1990 г. до 14% днес – отчасти поради национални и транснационални регулации, които подкопават креативността и трудолюбието.

Този икономически спад обаче е засенчен от реалната и по-мрачна перспектива за цивилизационно унищожение. По-широките предизвикателства, пред които е изправена Европа, включват действията на Европейския съюз и други транснационални организации, които подкопават политическата свобода и суверенитет, миграционните политики, които трансформират континента и пораждат раздори, цензурата на свободата на словото и потискането на политическата опозиция, рязкото спадане на раждаемостта и загубата на национална идентичност и самочувствие. Ако настоящите тенденции продължат, континентът ще бъде неузнаваем след 20 години или по-малко. Следователно, далеч не е ясно дали икономиките и армиите на някои европейски страни ще бъдат достатъчно силни, за да останат надеждни съюзници. Много от тези страни в момента усърдно следват настоящия си път. Искаме Европа да остане европейска, да си възвърне доверието в своите цивилизационни възможности и да се откаже от неуспешната идея да я задуши с регулаторни агенции.

Това съмнение в себе си е най-очевидно в отношенията на Европа с Русия. Европейските съюзници притежават значително предимство в твърдата сила пред Русия по почти всеки показател, с изключение на ядрените оръжия. В резултат на войната на Русия в Украйна, отношенията на Европа с Русия са сериозно отслабени и много европейци гледат на Русия като на екзистенциална заплаха. Управлението на отношенията на Европа с Русия ще изисква значителна дипломатическа намеса на САЩ, както за възстановяване на условията на стратегическа стабилност на Евразийския континент, така и за намаляване на риска от конфликт между Русия и европейските държави. Съединените щати имат жизненоважен интерес да прекратят военния конфликт в Украйна възможно най-бързо, като по този начин стабилизират европейските икономики, предотвратяват непреднамерена ескалация или разширяване на войната, възстановяват стратегическата стабилност в отношенията с Русия и гарантират, че следвоенното възстановяване на Украйна е възможно, за да се гарантира оцеляването ѝ като жизнеспособна държава.

Войната в Украйна имаше обратен ефект, увеличавайки външната зависимост на Европа, и особено на Германия. Днес германските химически компании изграждат едни от най-големите рафинерии в света в Китай, използвайки руски газ, който не могат да получат у дома. Администрацията на Тръмп е в противоречие с европейските чиновници, които таят нереалистични надежди за война, докато действат под нестабилни малцинствени правителства, много от които потъпкват основните принципи на демокрацията, за да потиснат опозицията. Значително европейско мнозинство желае мир, но това желание не се превръща в политика, до голяма степен поради подриването на демократичните процеси от тези правителства. Това е стратегически важно за Съединените щати именно защото европейските държави няма да могат да се реформират, ако се окажат в капан на политическа криза. Въпреки това Европа запазва стратегическо и културно значение за Съединените щати. Трансатлантическата търговия остава стълб на световната икономика и американския просперитет. Европейските сектори – от производството до технологиите и енергетиката – остават сред най-устойчивите в света. Европа е дом на авангардни научни изследвания и водещи световни културни институции. Не само не можем да си позволим да отписваме Европа, но това би било пагубно за постигането на целите на тази стратегия.

Американската дипломация трябва да продължи да се застъпва за истинската демокрация, свободата на словото и откритото честване на идентичността и историята на европейските страни. Америка призовава своите политически съюзници в Европа да насърчат това възраждане на духа, а нарастващото влияние на патриотичните европейски партии наистина дава основания за голям оптимизъм.

Нашата цел е да помогнем на Европа да коригира сегашната си траектория. Ще ни е необходима силна Европа, за да се конкурира успешно и да работим заедно, за да предотвратим доминирането на Европа от страна на който и да е противник.

Америка е разбираемо сантиментално привързана към европейския континент и, разбира се, към Великобритания и Ирландия. Характерът на тези страни също е стратегически важен, тъй като разчитаме на креативни, способни, самоуверени и демократични съюзници, за да създадем условия за стабилност и сигурност. Искаме да работим със съюзници, които се стремят да възстановят предишното си величие.

В дългосрочен план е вероятно, най-късно до няколко десетилетия, някои членове на НАТО да бъдат предимно неевропейски. Това оставя отворен въпроса дали те ще гледат на мястото си в света или на съюза си със Съединените щати по същия начин, както тези, които са подписали Хартата на НАТО.

Нашата обща политика спрямо Европа трябва да даде приоритет на:

• Възстановяване на условията за стабилност в Европа и стратегическа стабилност в отношенията с Русия;
• Даване на възможност на Европа да стои здраво на собствените си крака и да действа като група от обединени суверенни държави, включително като поеме основна отговорност за собствената си отбрана, без влияние от която и да е враждебна сила;
• Култивиране на съпротива срещу настоящия път на развитие на Европа в рамките на европейските страни;
• Отваряне на европейските пазари за американски стоки и услуги и осигуряване на справедливо отношение към американските работници и бизнеси;
• Изграждане на здрави страни от Централна, Източна и Южна Европа чрез търговски връзки, продажби на оръжие, политическо сътрудничество и културен и образователен обмен;
• Насърчаване на Европа да предприеме действия срещу свръхкапацитета, кражбата на технологии, кибершпионажа и други враждебни икономически практики.

Трябва да се сложи край на възприятието и реалността на НАТО като постоянно разрастващ се съюз.

Г. Близкият изток: Прехвърляне на тежестта, изграждане на мир

В продължение на поне половин век американската външна политика дава приоритет на Близкия изток пред всички останали региони. Причините са очевидни: в продължение на десетилетия Близкият изток беше най-важният доставчик на енергия в света, основната арена за съперничество между суперсили и изпълнен с конфликти, които заплашваха да се разпространят в световен мащаб и дори до нашите брегове.

Днес поне два от тези фактори вече не са приложими. Енергийните доставки са се диверсифицирали значително и Съединените щати отново се превърнаха в нетен износител на енергия. Съперничеството между суперсилите отстъпи място на борбата за велики сили, в която Съединените щати запазват най-завидната позиция, подсилена от политиката на президента Тръмп. Нашите съюзи в Персийския залив, с други арабски партньори и с Израел претърпяват успешно възраждане.

Конфликтът остава най-проблематичната динамика в Близкия изток, но днес този проблем не е толкова сериозен, колкото може да изглежда първоначално. Иран, основната дестабилизираща сила в региона, е значително отслабен от израелските действия от 7 октомври 2023 г. насам и от операция „Полунощен чук“ на президента Тръмп през юни 2025 г., която значително наруши ядрената програма на Иран. Израелско-палестинският конфликт остава остър, но благодарение на прекратяването на огъня и освобождаването на заложници, договорени от президента Тръмп, е постигнат напредък към по-траен мир. Основните поддръжници на Хамас са отслабени или се оттеглят. Сирия остава потенциален проблем, но с подкрепата на Съединените щати, арабските страни, Израел и Турция, тя може да се стабилизира и да си възвърне полагащото ѝ се място като неразделен и позитивен играч в региона.

С отмяната или смекчаването на рестриктивните енергийни политики от страна на настоящата администрация и увеличаването на производството на енергия в САЩ, историческата обосновка за фокуса на Америка върху Близкия изток ще избледнее. Вместо това регионът все повече ще се превръща в източник и дестинация за международни инвестиции в сектори, простиращи се далеч отвъд петрола и газа, включително ядрена енергия, изкуствен интелект и отбранителни технологии. Можем също така да работим с нашите партньори от Близкия изток, за да насърчим други икономически интереси, от осигуряване на вериги за доставки до разширяване на възможностите за развитие на приятелски и отворени пазари в други части на света, като например Африка.

Нашите партньори от Близкия изток демонстрират ангажимента си за борба с радикализма и американската политика трябва да продължи да подкрепя тази тенденция. Но това ще изисква изоставяне на погрешния експеримент на Америка да принуждава тези страни, особено монархиите от Персийския залив, да се откажат от своите традиции и исторически форми на управление. Трябва да насърчаваме и приветстваме реформите, когато и където възникнат естествено, без да се опитваме да ги налагаме отвън. Ключът към успешните отношения с Близкия изток е приемането на региона, неговите лидери и неговите страни такива, каквито са, и съвместната работа в области от общ интерес. Америка винаги ще има интерес да гарантира, че енергийните ресурси на Персийския залив не попадат в ръцете на открит враг, че Ормузкият проток остава отворен, че Червено море остава плавателно, че регионът не се превръща в развъдник или износител на тероризъм, насочен срещу американските интереси или американска територия, и че Израел остава сигурен. Също така очевидно имаме интерес от разширяване на Авраамовите споразумения към повече страни в региона и към други страни от мюсюлманския свят.

Но дните, когато Близкия изток доминираше външната политика на САЩ, както в дългосрочното планиране, така и в ежедневното прилагане, за щастие са отминали – не защото Близкия изток вече няма значение, а защото вече не е постоянният дразнител и потенциален източник на непосредствена катастрофа, какъвто беше някога. По-скоро той се превръща в място на партньорство, приятелство и инвестиции – тенденция, която трябва да бъде приветствана и насърчавана. Нещо повече, способността на президента Тръмп да обедини арабския свят в Шарм ел-Шейх в стремежа към мир и нормализиране ще позволи на Съединените щати най-накрая да поставят американските интереси на първо място.

Източна Африка

Твърде дълго американската политика в Африка се фокусираше върху насърчаването и разпространението на либерална идеология. Вместо това, Съединените щати трябва да търсят партньорства с отделни държави, за да смекчат конфликтите, да развият взаимноизгодни търговски отношения и да преминат от парадигма на чуждестранна помощ към такава на инвестиции и растеж, която може да използва богатите природни ресурси и неизползвания икономически потенциал на Африка.

Възможностите за ангажиране биха могли да включват договаряне на решения на настоящи конфликти (напр. между ДРК и Руанда и Судан) и предотвратяване на нови (напр. между Етиопия, Еритрея и Сомалия), както и мерки за трансформиране на нашия подход към помощта и инвестициите (напр. Законът за растеж и възможности в Африка). Освен това, трябва да останем предпазливи по отношение на възраждащата се ислямистка терористична дейност в части от Африка, като същевременно избягваме всякакво дългосрочно американско присъствие или ангажимент. Съединените щати трябва да променят отношенията си с Африка от фокусирани върху помощта към фокусирани върху търговията и инвестициите, като дават приоритет на партньорствата с способни и надеждни държави, желаещи да отворят своите пазари за американски стоки и услуги. Енергията и разработването на критични минерални находища са непосредствени области за американски инвестиции в Африка, с обещаваща възвръщаемост. Подкрепяното от САЩ развитие на технологиите за ядрена енергия, втечнен нефтен газ и втечнен природен газ би могло да генерира печалби за американските компании и да ни помогне да се конкурираме за критични минерали и други ресурси.

Ноември 2025

*Публикуваме документа с любезното съдействие на проф. Нако Стефанов