С наближаването на срещата на върха на инициативата "Източно партньорство", която ще се проведе през ноември във Вилнюс, в молдовското общество се задълбочава противопоставянето между привържениците и противниците на евроинтеграцията, като идеята за сближаване с ЕС постепенно започва да губи популярност.
Не се очертават никакви ясновидими приоритети на курса на Молдова към ЕС, освен улесняване възможността на гражданите на страната да работят в чужбина, с каквато повечето от тях и без това разполагат, тъй като, освен молдовски, имат и румънски паспорти. Последните социологически анкети показват, че около 80% от населението на страната не е доволно от политиката на управляващите в Кишинеу. В тази връзка все по-остро се поставя въпросът, ключовите за бъдещето на Молдова решения да се вземат чрез национален референдум, а не от група депутати от постоянно променящите се партийни коалиции или от заинтересовани чиновници и лобисти. Налага се мнението, че действията на молдовските властти, осъществявани под силния натиск на Брюксел, за "ускоряване процеса на европейска интеграция", без да се отчита мнението на отделните групи в мултинационалната държава и, в частност, на жителите на т.нар. Приднестровие, могат да доведат до сериозни политически и социално-икономически последици, да изострят междунационалните отношения и дори да провокират окончателната териториална дезинтеграция на страната.
Така, в публикуваното на 21 септември обръщение на голяма група молдовски граждани, живеещи в различни държави от ЕС, към правителството в Кишинеу се твърди, че провежданата от него политика на "евроколониализация" на страната е криминално престъпление, свързано с узурпация и злоупотреба с властта, доколкото избирателите никога на са го упълномощавали еднолично да се разпорежда със съдбата на народа и да нарушава правото му на свободна волеизява. В писмото се посочва, че ако тръгне по пътя на евроинтеграцията Молдова рискува да загуби държавния си суверенитет, икономиката и да бъде разрушена, а продоволствената и сигурност - ерозирана, без да говорим за риска от ликвидиране на историческите традиции, културните и морални ценности, ускорената деградация на трудовите ресурси, или ръста на темповете на миграция и смъртност на населението.
Поне досега обаче, европейските чиновници предпочитат да си затварят очите пред съществуващите в страната остри проблеми, вероятно за да не подлагат на съмнение целесоъбразността от подписването на споразумението за асоциация с ЕС. В същото време, фактът, че Кишинеу не изпълнява препоръките на Брюксел за реформиране на съдебната система и държавните институции, гарантиране върховенството на закона, демокрацията и човешките права, поставя под въпрос възможността за интеграцията на Молдова в правното и икономическо пространство на ЕС.
Така, според германския посланик в Молдова Матиас Майер, най-силни опасения пораждат мащабите на корупцията и злоупотребите на молдовските чиновници на всички нива, което представлява сериозна заплаха за успеха на реформите. Той характеризира осъществяваната от управляващите приватизация като "грабеж на националната собственост" и дори изрази недоумение, защо това не поражда масови протести. Майер посочи също, че германският бизнес не е склонен да инвестира в Молдова, тъй като навсякъде се сблъсква с натиска на държавните контролни или издаващи разрешения органи. Впрочем, както призна наскоро лидерът на Либералната партия на Молдова Михай Гимпу, който доскоро изпълняваше функциите на държавен глава, "цялата управляваща класа в страната краде"
Най-скандалното опровержение на тезата на управляващите в Кишинеу за "успешния път на Молдова към Европа" се оказа публикувания в началото на септември доклад на ПАСЕ, в който се съдържа остра критика към начина, по който Молдова изпълнява задълженията си на член на тази организация. Авторите на доклада Лиз Кристоферсън и Петер Вах констатират, че в Молдова не се съблюдава принципът за разделение на властите, побоите в полицейските участъци и насилието в затворите са широко разпространени, прокуратурата и другите правозащитни органи не функционират както трябва, налице е и силна политизация на органите на държавната власт. Подчертава се високото ниво на корупция в съдилищата, полицията, образователната система и здравеопазването, приемането на закони, обслужващи конюнктурните интереси на политическите партии, множество недостатъци на избирателния процес, непрозрачност при финансирането на политическите партии и необходимостта от радикална реформа на местното самоуправление.
В доклада се акцентира върху финансовата и данъчна зависимост на органите на местната власт, проблемите в отношенията между централните власти и автономната област Гагаузия, ескалацията на напрежението между Кишинеу и Тираспол ("столица" на самопровъзгласилата се Приднестровска република), отказ да бъде ратифицирана хартата за регионалните езици и езиците на националните малцинства, както и ограничаване правата на сексуалните малцинства. Налице са и сериозни проблеми със свободата на словото, политизацията и монополизацията на медиите, лишаването от лиценз на опозиционния телевизионен канал NIT, проточилото се разследване на събитията от април 2009, както и непрозрачността по отношение на едрата собственост.
В крайна сметка, авторите на доклада стигат до твърде болезнения за сегашните молдовски власти извод, че страната все още не е стартирала истински реформи (да не говорим за практическата им реализация) и в тази връзка препоръчват на Съвета на Европа да продължи мониторинга на Молдова.
На този фон е очевидно, че по-нататъшното ускоряване на процеса на европейската интеграция на най-бедната държава на континента, без управляващите в нея да дават дори и най-малкия знак, че са в състояние да изпълнят изискванията на ЕС, може само да я превърне в поредния тежък воденичен камък на врата на Съюза, който ще обремени неговите членове (включително и България) с нови тежки и (което е по-важното в случая) безмислени разходи.
* Център за мониторинг на демократичните процеси в Източна Европа
{backbutton}
