Сред ключовите въпроси в съвременната световна политика е този за отношенията между страните от Глобалния Юг и Запада, включително САЩ и ЕС. Прокарването на независим дневен ред и защитата на собствените национални интереси неизбежно повдига пред тези страни въпроса за конфликта им със Запада.

Докато светът следи внимателно развитието на конфликта в Персийския залив, импулсивните действия на президента Тръмп и твърдата реакция на режима на аятоласите и революцинните гвардейци, не по-малко важни събития се развиват в Източна Азия. Според мнозина експерти, именно там се заражда глобална финансова криза, в чиито епицентър са Южна Корея и Япония.

Редица случили се наскоро важни събития отново привличат вниманието на света към трансформацията на военно-политическата ситуация в Индо-Тихоокеанския регион.

Според агенция Bloomberg, позоваваща се свои вътрешни източници, Берлин тихомълком проучва слабите места на китайската икономика. Фокусът се поставя върху технологиите, доставчиците и ключовите производствени вериги, които Европа би могла да използва като лост за натиск, ако търговският конфликт с китайците ескалира.

Както знаем, през март 2025 Урсула фон дер Лайен обяви на света, че Европа е навлязла в „ера на превъоръжаване“. Планът „ReArm Europe“, чието заглавие по-късно бе променено на зучащото по-малко стряскащо „Readiness 2030“, имаше за цел да набере до 800 милиарда евро за противодействие на руската заплаха.

Срещата на върха на НАТО в Анкара имаше за цел да демонстрира единство. Лидерите потвърдиха ангажимента си към прословутия Член 5, обещаха 70 милиарда евро военна помощ за Украйна до 2027 и обявиха нови инициативи в отбранителната промишленост.