Идеята за използване на транспортните коридори (ТК) за геополитически цели до голяма степен е следствие от погрешното схващане за ТК като съвкупност от логистични инфраструктурни съоръжения по ос, свързваща социално-икономическите субекти.
В действителност, въпреки че инфраструктурата е първична и служи като основа, транспортните коридори представляват комбинация от инфраструктура, услуги и търсене.
Принципът на действие на ТК е консолидирането на товарните потоци по един маршрут, за да се постигнат икономии от мащаба и да се намалят логистичните разходи за единица товар. При това става дума за консолидация не само на движещите се в една посока, но и за насрещните им потоци. И тук на преден план излиза компонентът на услугите.
В тази връзка следва да направя две уточнения:
Условието за икономии от мащаба диктува изискването за използване на масов вид транспорт, който позволява въпросното намаление на разходите за транспорт на единица товар при увеличаването на мащаба. С други думи, основните видове транспорт за транспортните коридори са само железопътният и водният.
Друго условие е наличието на универсална технология, която позволява транспортирането на голямо разнообразие товари по една инфраструктура. С други думи, по правило, става дума за мултимодален или контейнерен транспорт.
Поредицата от кризи и нарастващото геополитическо напрежение през последните години принудиха потребителите на логистични услуги да осъзнаят рисковете от подобен прекалено концентриран модел и стимулираха търсенето на диверсификация. Сухопътните транспортни коридори, които в момента се насърчават активно в Евразия, са позиционирани именно в контекста на това търсене. Заедно с океанските коридори те образуват многофункционална система, в която всички опции едновременно се конкурират и формират единен комплекс.
Но в представената по-горе формула за транспортния коридор присъства и такъв компонент като търсенето. По кой маршрут ще поеме товарният транзит в рамките на тази мултифункционална система? Разпределението на товаропотоците се определя от сложен набор от фактори. Затова тук ще се спра само на играчите, заинтересовани от създаването на транспортните коридори.
Условно ще разгранича три групи заинтересовани страни:
Транзитни страни. За тях привличането на транзитен товарен трафик в техните транспортни мрежи означава създаване на икономии от мащаба за собствените им вътрешни и външни търговски потоци. Нещо повече (което е и много по-важно), самият коридор създава товарен трафик, генерирайки нова икономическа активност. Разпределените производствени вериги, генерирани от глобализацията, могат да се сравнят с мъниста, нанизани на логистична нишка. По този начин, за транзитните страни, ТК генерира инвестиции не само в транспортна и логистична инфраструктура, но и в индустрията и енергетиката и, следователно, в създаването на работни места и т.н.
Държави, използващи коридора. Както отбелязах по-горе, в настоящата ситуация те са заинтересовани от намаляване на рисковете за външната си търговия, т.е. от създаване и поддържане на система от множество маршрути.
Третата група заинтересовани играчи включва политически мотивираните субекти. Това са тези, които искат да създадат или да получат контрол върху ТК за за си гарантират определени геополитически предимства.
Въз основа на така изложеното определение за ТК, очевидно не можем да считаме всички коридори, съществуващи в информационното поле, за истински транспортни коридори. Някои от претендентите дори нямат реален потенциал за това.
Предвид казаното по-горе, в рамките на Евразия, могат да бъдат идентифицирани няколко системи, които биха могли да претендират за статут на коридор:
- Южният морски транспортен маршрут, който е основният морски товарен коридор за търговия по оста Азия-Европа, с пазарен дял от приблизително 90%.
- Два клона на Евразийския коридор – северният и южният, са реално съществуващи коридори, което означава, че те действително функционират като комбинация от инфраструктура, услуги и търсене. Други три могат да бъдат характеризирани като потенциални коридори, в които обачче липсват или не са добре очертани отделни елементи на трикомпонентата. Това са: Транскаспийският коридор, Коридорът „Север-Юг” и Трансарктически транспортен коридор, следващ маршрута на Северния морски път.
* Българско геополитическо дружество
