Турция и Азербайджан планират да изградят нов „Южен коридор“ към Европа. Този път обаче, той ще бъде електрически, а не газов. Това няма да промени особено ситуацията на енергийния пазар за страните от Европейския съюз, но би могло да засили влиянието на Баку и Анкара на Балканите, които някога са били част от Османската империя.
На провелата се в началото на юни в Баку „Енергийна седмица”, беше направено изявление, което може да се окаже не по-малко важно от старта на изграждането на т.нар. „Южен газов коридор“ към Европа през 2018 (известен и като Трансанадолски тръбопровод - TANAP). Турският министър на енергетиката Алпарслан Байрактар предложи създаването на „електрическа версия на TANAP“ – система за доставка на електроенергия от Азербайджан през Грузия и Турция до пазарите на Югоизточна Европа.
Според поста на министъра в X, това може да пренапише не само регионалното, но и глобалното енергийно уравнение”: „Общата позиция на Турция и Азербайджан в енергийния сектор е от стратегическо значение за енергийната сигурност на нашите страни, нашия регион и Европа.“
Проектът включва изграждането на нови електропреносни линии между Азербайджан, Грузия, Турция и България. Освен това, към проекта могат да се присъединят и редица държави от Централна Азия. Турция вече обяви намерението си да инвестира приблизително 30 милиарда долара в модернизиране на енергийната си система и междудържавните електропреносни мрежи.
Това не изключва реализацията на проекта за доставка на електроенергия от Централна Азия, през Черно море, до Румъния – с капацитет от приблизително 4 ГВт – докато капацитетът на новия електрически коридор през Турция може да достигне 1 ГВт.
По отношение на Азербайджан подобни проекти помагат за едновременното решаване на няколко важни задачи. На първо място, страната получава възможност за износ на нов енергоносител, в допълнение към газа и петрола, чието производство намалява. За Турция пък, ползите са още по-очевидни. Анкара затвърждава статута си на основен енергиен хъб между Каспийско море и Европа.
Впрочем, самата Турция също би могла да се присъедини към веригата за доставки на чиста електроенергия. Както отбеляза в тази връзка Алпарслан Байрактар, през последните 20 години страната муе инвестирала 5,6 милиарда долара във вятърни и слънчеви електроцентрали придобивайки енергиен капацитет от 8,3 ГВт. И това е само началото. Наистина, обемите на доставките няма да бъдат значителни по отношение на Европа, като цяло. Ще припомня, че 5 ГВТ са само 2% от капацитета на германската електропреносна мрежа например. Но тези обеми са значителни за балканските страни, които изпитват проблеми с доставките и цените, включително поради украинския конфликт.
Тоест, реализирайки този проект, Баку и Анкара не разчитат да станат „енергийни спасители” на Европа, но ще могат да увеличат влиянието си на Балканите, които някога са били част от Османската империя.
Освен това, нито Азербайджан, нито Централна Азия в момента разполагат със значителни резервни обеми електроенергия, които да могат да изнасят за Европа. Коридорът е планиран за пренос на бъдещи мощности, които все още не са изградени. Затова през следващите години основният експортен ефект вероятно ще бъде освобождаването на допълнителни обеми природен газ чрез алтернативно производство, а не потокът на електроенергия през Черно море и Турция.
Разбира се, дори планираните обеми не могат да се сравнят с руските енергийни доставки за региона. Те обаче се вписват органично в усилията на ЕС да се откъсне напълно от Русия и водят до появата на по-сложна международна система, в чиито рамки възникват нови центрове на сила. Следователно, политическото значение на проекта може да надхвърли реалния му енергиен потенциал.
*Център за енергийни анализи и прогнози
