Понятието „олигархия“ (ὀλιγαρχία) произхожда от гръцки език. „Олигош“(ὀλίγος) означава "малко", а „архо“ (ἄρχω) - "управление". Представлява форма на управление, при която властта е съсредоточена в ръцете на малка група от обществото. Силата на тази „малка група“, т.е. възможността да се влияе върху поведението и функционирането на обществото, се основава на богатство или на заемане на високо място в политически „вертикал“.
Когато властовите позиции са свързани с притежаването на богатство за такава група се използва термина „плутокрация“.
Обикновено властта чрез политика в олигархичен режим на управление трудно се предава по наследство. Докато властта чрез богатство, по правило, има свойството да се предава именно по наследствена линия. Именно затова, когато се говори за олигархични кланове става предимно дума за власт предавана от поколение на поколение, базирана на „Големите пари“.
Историята на „Големите пари“ започва в Западна Европа и Средиземноморието през Средновековието. Тя е свързана не толкова с търговия и даже грабежи, да не говорим за производство. Тръгва от лихварството.
Големите световни религии, най-вече християнството и исляма, са забранявали лихварството, като наказанието е включвало даже смърт. Да не забравяме, че средновековният човек е предимно „Vir religiosis“, т.е. „Човек религиозен“. Съответно религиозните заповеди са играели огромно значение в неговия живот.
Венецианската връзка в създаването на регионалната олигархия
Тук ще отбележа, че юдеизмът като етнорелигия също е забранявал лихварството, т.е. даването на пари срещу лихва, но това се е отнасяло само за юдеи. По отношение на „гои“-те, т.е. неюдеите, тази забрана не се е отнасяла. Това създава условия именно сред еврейството да се зароди значителен слой на лихвари, а съответно и ускорено да се създават богатства на основата на лихварството.
Както е известно, Реформацията е обществено-религиозно движение в Западна Европа, довело до създаването на протестантството. За начало на Реформацията се приема 1517, когато Мартин Лутър излиза с т.нар. 95 тезиса. Краят и пък се свързва с Вестфалския мирен договор през 1648 Тогава се прекратяват религиозните войни в Европа. Редица историци обаче, свързват края на реформация с буржоазните революции, кгато се премахва и забраната за лихварството. За Англия – това е XVI век, а за Франция - едва краят на XVIII век.
Но истината е доста по-различна. Още през Х-ХI ввек в католическа Европа се формират нещо, което днес бихме нарекли „офшорни зони“, т.е. места, където се разрешава, макар и без излишен шум, лихварството. Това са градовете-държави Венеция, Генуа, Флоренция, Ломбардия, Сиена и Лука. Нещо повече, Орденът на тамплиерите, известен още като Орден на храма или Бедните рицари на Христа и Соломоновия храм (на латински: Pauperes commilitones Christi Templique Solomonici), създаден през 1119, като духовно-рицарски отряд на бедни монаси-рицари, също започва да се занимава с подобна дейност. От 1139 орденът е директно подчинен на папата. Към края на XII век тамплиерите получават правото да се занимават с банково дело и лихварство. Дотогава те заемат пари от евреите-лихвари. Но, когато те самите започват да се занимават с лихварство, поради това, че дават по-изгодна лихва от евреите-лихвари, се превръщат в една от доминиращите финансови сили в Европа и Средиземноморието до XIV век. Тази доминация бива прекъсната, когато френският крал Филип IV Хубави забранява Ордена, а ръководителите му са екзекутирани.
Следва да се подчертае, че именно на базата на лихварството в горепосочените градове-държави започва да се формира капитализмът като нов тип обществено-икономическо устройство. Но все пак създадените в тях „Големи пари“ са по-скоро израз на локална, или в най-драстичния случай, какъвто е Венеция, на регионална олигархична власт.
През Средните векове(от V век, т.е. след разпада на Западната Римска империя до XV век) и в епохата на Ренесанса (XIV-XVII век) Венецианската република е най-значимата морска сила в Средиземноморието.
През XIII-XIV век тя става европейски финансов център. По-късно се превръща в ключов център на търговията с коприна (по маршрута на т.нар. «Път на коприната»), зърно и подправки и важна база на Кръстоносните походи.
Карта на търговските пътища в началото на XIII век, която показва важното значение на „Светлейшата република“ Венеция в средновековната търговия и свят
Средновековна карта на «Града на каналите»
Венецианската република е град-държава в Североизточна Италия. Известна е още като „Светлейшата република“, „Кралицата на Адриатика“, „Плаващия град“, „Градът на маските“, „Градът на каналите“ и т.н.
Когато говорим за Кръстоносните походи, които по своята същност представляват „вдигането“ на големи маси от въоръжени хора, преместващи се на значителни разстояния, е ясно, че става дума за необходимостта от пари.
Пример за това е Третият кръстоносен подоход поставил си целта да освободи «Гроба Господен» от мюсюлманите. За издръжката на тази маса въоръжени хора са необхосими много пори. Ключов доставчик на средства става именно Венеция. Защо?! Защото като търговска държава «Градът на каналите» се конкурира със сарацините – т.е. сирийските търговци. С помощта на кръстоносците задачата да се постигне над конкурентите е решена, тъй като рицарите разрушават и разграбват търговските мрежи на сарацините.
Кръстоносен поход
Карта на кръстоносните походи в периода 1095 – 1289
Но, както се казва, «Святото място не остава празно». Част от търговското пространство заемано от сарацините е завзето от византийските търговци. Отговорът на Венецианската олигархия е Четвъртият кръстоносен поход и удара срещу Константинопол. Тоест, вместо да се насочат към освобождението на Йерусалим и «Гроба Господен», кръстоносците атакуват един чисто християнски град, с чието превземане е поставена началото на Латинската империя, начело с Балдуин Фландърски, избран за неин първи император. Това е моментът, когато могъществото на Венецианската републиката достига най-високата си точка. При разделянето на територията на победената Византия, на Венеция са дадени 3/8 от империята и остров Крит.
Венецианската република и нейните владения в Адриатика
Британската империя като венециански проект
Периодът XVI – начало на XIX вещ е времето на формирането на Британската империя като паралелно с това старита процесът на изграждане на олигархия, но не като локално, а като световно явление.
Самата „Британска империя“ може да бъде наречена „Венециански проект“. През Средните векове и в епохата на Ренесанса Венецианската република е най-значима морска сила в основното търговско пространство на Средновековието - Средиземноморието. През XIII-XIV век тя става европейски финансов център. По-късно се превръща в ключово звено на търговията с коприна, зърно и подправки. И, както вече посочихо по-горе – във важна база на Третия и Четвъртия Кръстоносни походи.
Трябва да подчертая, че проникването на Венеция в Англия започва още през XIII век. Венецианските банкери, често наричани "ломбарди", започват да овладяват много части на Европа чрез фалшиви заеми. През 1255 например, английският крал Хенри III става неплатежоспособен след като получава огромни заеми за финансиране на войните си със 120-180% лихва. Именно тези транзакции създават основата за появата на Венецианска партия в Англия (вж.https://www.schillerinstitute.org/fid_91-96/952_venice.html).
В резултат на Великите географски открития и отварянето на Новия свят за Западна Европа, както и вследствие на възникналата океанска търговия Америка – Западна Европа – Азия основното стопанско-комуникационно пространство, каквото е било дотогава Средиземно море, губи своето значение. В ново ключово пространство се превръща Атлантическият океан. Междувременно, мрежите на венецианците в Европа се разделят на две крила. Едното е про-протестантско, т.нар. „Spirituali“(Духовните). След време то се превръща в партията на венецианската олигархия, наречена „Младите“ – „Giovani“. Обслужва Франция, Холандия, Англия и Шотландия. Другото е т.нар. „Zelanti“(Ревностните), ориентирани към поддръжка на Инквизицията. То е представено от папа Павел IV - римски папа от 23 май 1555 до 18 август 1559. Рожденото му име е Джовани Пиетро Карафа (на италиански: Giovanni Pietro Carafa). Известен е като баща на Римската инквизиция и създател на първия "Индекс на забранените книги". По-късно „Zelanti“ се превръща в олигархична партия, наречена „Vecchi“ – „Старите“.
Проектът „Великобритания“ е създаден от „Младите“. Именно те формират Лондонското Сити – „the City of London“ или просто „the City“, като ключов световен финансов център от началото на Новото време та чак до днес. Всъщност, Англия е превзета от венецианската олигархия на лихваро-търговската република, която извършва изгоден самодемонтаж. „Градът на каналите става безполезен: търговските пътища и епицентърът на световната политика безвъзвратно изчезват от Средиземно море в Атлантическия океан и венецианците се нуждаят от достъп до океаните и нов остров - по-близо до разгара на събитията в Европа. Те прехвърлят в Лондон вековния си опит на измами, конспирации, финансови и политически манипулации ...
Венецианците не разчитат на кралете, а залагат на протестантски настроената търговска класа на Англия. Първоначално лорд Лестър основава Венецианска компания във Великобритания. На тази компания венецианците отстъпват някои от най-важните търговски пътища на Венеция. През 1581, под контрола на венецианците, в Обединеното кралство съществува Левантийската търговска компания, която действа в източната част на Средиземно море, получавайки важни привилегии (т.нар. капитулации) от османските власти.
След време двете гореспоменати компании се сливат и на тяхна основа през 1600-та възниква огромната Източноиндийска компания (East India Company - EIC, известна и като the Honourable East India Company - HEIC или the British East India Company - BEIC, а също така неформално наричана John Company) - уникално образование, което разполаа със собствена армия и флот, тайни служби и дипломация.
Гербът на Британската Източноиндийска компания
Тази компания ще осигури успеха на британската колониална експанзия в Индия, поставяйки началото на Великата британска колониална империя. Пръв мениджър на Източноиндийската компания е Томас Смит – възпитаник на Падуанския университет, един от центровете на венецианско влияние." (вж. в Калашников М., С.Кугуев. «Третий проект». Книга вторая: Точка перехода. Москва, Изд. „Аст“, 2006.)
Флагът на Британската Източноиндийска компания
Раждането и изграждането на първият глобален олигархичен клан
Първите „Големи пари“ са свързани с няколко фамилии и една важна институция. Несъмнено първа сред първите измежду тези фамилии е семейство Ротшилд ("Rothschild"). Първият, който носи това име е Исак Ротшилд (Izaak Elchanan Rothschild) роден през 1577. Но формирането на „Големите пари“ на фамилията започва с Амшел Ротшилд (Amschel Moses Rothschild), роден през 1710, сараф и лихвар, обслужвал европейската княжеска фамилия от Хесен. Смятан е за агент на венецианците и част от тяхната мрежа в Германия.
Гербът на клана Ротшилд
Именно неговият син - роденият през 1744 във Франкфурт на Майн, Майер Ротшилд (Mayer Amschel Rothschild) поставя началото на „Големите пари“. Огромен тласък в натрупването им дават Наполеоновите войни (1803-1815). Оттук нататък войните, революциите и сблъсъците стават важен инструмент за фамилията Ротшилд, позволявайки им с максимално високи темпове да увеличават експоненциално своите богатства.
Ключово значение за нарастване на състоянието на семейството изиграва налагането на т.нар. „златен стандарт“. Основен двигател за прокарването на „златния стандарт“ играе Великобритания, където позициите на Ротшилдови са особено силни, тъй като те контролират Банката на Англия.
Посредством тази банка те доминират и многобройните британски колонии, над които „слънцето никога не залязва“. Трябва да се подчертае, че влиянието на фамилията се разпространява във всички основни финансови центрове на Запада, където се създават нейни клонове: Австрия, Неапол, Франция и Великобритания. За силата на семейството може да се съди и от факта, че през 1913 се формира Федералната резервна система(ФРС) на Щатите, в която основен акционер става именно Банката на Англия, намираща се под изключителния контрол на Ротшилдови.
*Преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”
