04
Съб, Апр
7 New Articles

Пукнатини в проекта за Велика Албания

брой 3 2015
Typography

В началото на април 2015, по време на телевизионен дебат по телевизия Klan в Тирана, в присъствието на косовския вицепремиер и външен министър Хашим Тачи, албанският премиер Еди Рама заяви, че "Албания и Косово ще се обединят по класическия начин, ако ЕС не отвори пътя към евроинтеграцията на Косово", допълвайки че обединяването на Косово и Албания има две алтернативи и те зависят от Брюксел. Според него: "Първата алтернатива е обединяване в рамките на ЕС, но ако Съюзът продължава да затваря вратите за интеграция на Косово, тогава двете страни ще бъдат принудени да се обединят по класическия начин". На свой ред Тачи коментира, че изявлението на Рама не представлява заплаха за ЕС, а реалност, която може да се реализира в бъдеще в резултат от изолацията на Косово от страна на Брюксел.

Изказването на Рама не изненада никого, защото албанският премиер е сред най-твърдите привърженици на идеята за т.нар. "Велика Албания", т.е. за обединяването на всички албанци (от Албания и Косово, както и от населените с албанско население части на Македония и Южна Сърбия, а според най-екзалтираните и апологети - и на Черна гора и Гърция) в една държава. Неслучайно, домът му в Тирана е украсен със знаме, на което изобразена картата на това хипотетично образувание.

Легенда:

Зони с албанско етническо мнозинство

"Велика Албания" (според АОК)

 

Напоследък обаче, напоследък великоалбанските планове се сблъскват с неочаквано, но много сериозно предизвикателство - масовата емиграция на албанското население от Косово, а също от Македония (където делът му вместо да продължи да нараства, не е мръднал и дори е намалял в сравнение с 2002 например), както и от самата Албания.

Мащабите на феномена

Както посочва Жан-Арно Деран от швейцарския Le Temp: "бягството от Косово придобива почти библейски мащаби. Хората сякаш бягат от чума или глад. Само през първите 45 дни на 2015 страната е била напусната от над 50 000 косовари. Всяка вечер на път потеглят не по-малко от хиляда души: млади хора, цели семейства и дори тинейджъри на 13-14 години, които се придвижват на малки групи. Всички бягат от страната, в която без работа е над половината население, разчитайки на по-добър живот на Запад".

Всъщност, истината е, че миграционният процес тече още от времето след края на войната през 1999, довела до обособяването на Косово. Въпреки връщането на част от бежанците и на онези, на които беше отказано убежище, миграционното салдо на Косово винаги е било силно отрицателно, в резултат от което числеността на населението на страната дълги години си оставаше една и съща (1,7 млн. според преброяването през 2001), въпреки високата раждаемост. Сега обаче, тя най-вероятно ще започне да намалява и то с бързи темпове. Причината е, че емиграцията се превръща в гаранция за сигурност и безалтернативна перспектива за бъдещето за мнозина млади албанци, без оглед на образованието им, а изпращаните от тях пари са единственото на което се крепи икономиката на Косово (и в по-малка степен на Албания и Западна Македония). От декември 2014 година насам този феномен достигна качествено ново равнище.

Според Жан-Арно Деран, онези, които искат да напуснат страната, обикновено се събират на автогарите в Прищина и Гниляне, след което се прехвърлят в населените предимно с етнически албански южни сръбски градове Буяновац и Прешево. Колкото и парадоксално да изглежда, причина за това, до голяма степен, са подписаните през 2014 споразумения за "нормализацията" на отношенията между Белград и Прищина, представени като голям успех на европейската дипломация. Всъщност, те значително опростиха контрола по границата между Сърбия и непризнатата от нея косовска държава, в резултат от което сега косоварите, могат да влязат в Сърбия само с лична карта.

От Буяновац, бъдещите емигранти се товарят на автобуси, които ги карат до Суботица, разположена в близост до сръбско-унгарската граница. През последните месеци там буквално гъмжи от албанци. В града те изчакват известно време, докато не намерят подходящите "каналджии", които, срещу 250 евро на човек, да ги прехвърлят нелегално в Унгария, т.е. на територията на ЕС. Това става на малки групи от по двайсетина човека, които пресичат границата пеша, обикновено в гористите райони.

Безсилието на властите

Между другото, този маршрут от доста години насам се използва и от нелегалните имигранти и бежанци от Сирия, Афганистан, Ирак и т.н. Макар че Европейската агенция за външните граници (Frontex) обяви, че контролът по тази външна граница на ЕС е сериозно засилен, истината е, че пресичането и никога не е било толкова лесно, като днес. В отделни дни унгарската полиция арестува по 1500 нелегални имитранти, като обикновено само 100 от тях не са албанци. Те биват задържани за 72 часа като имат право да поискат убежище или им се нарежда да напуснат страната. Според унгарските власти, само през първите два месеца на 2015 убежище са поискали 15 хиляди косовари, докато през цялата минала 2014 броят им е бил 43 000. Повечето нелегални имигранти обаче, въобще не минават през тези процедури, а директно се отправят (с влак или с кола) към Австрия, Германия, Швейцария, Франция и Белгия.

Правителството в Прищина очевидно не е в състояние да се справи с тази разрастващата се тенденция, а президентът на Косово Атифете Яхиага дори обвини Сърбия, че "широко е отворила вратите" за имигрантите. Впрочем, не по-малко учудваща изглежда неспособността на унгарската полиция да спре албанския имигрантски поток към Централна и Западна Европа.

50-те хиляди души, напуснали Косово само през първите 45 дни на 2015, представляват 3% от цялото население на страната, затова мнозина местни експерти вече правят апокалипнични прогнози за нейното бъдеще. Както посочва в тази връзка социологът Дукаджин Горани, масовото бягство е илюстрация за превръщането на Косово в "провалена държава", където човек може да си намери работа само с много сериозни протеции или срещу голяма сума пари. Освен това проточилата се миналогодищна политическа криза окончателно попари надеждите на онези, които вярваха, че нещата все пак могат да се променят към по-добро.

Защо бягат косоварите

Косоварите се прехвърлят в Сърбия предимно през ГКПП Мердаре. Вече споменах, че те формално продължават да се смятат от Белград за сръбски граждани (както е известно, Сърбия категорично отказва да признае независимостта на бившата си автономна област) и много от тях имат сръбски документи. Онези, които не разполагат с такива, минават през горите. Повечето имигранти идват от зоната на Прищина, Вучитрън и Митровица, през които преминава международната магистрала Е-80. Според косовските медии, селата в община Подуево (през която също минава Е-80) практически са опустели. Тоест, най-бързо опустява прилежащата към Сърбия североизточната част на Косово.

По данни на Frontex, през цялата 2014 най-много нелегални имигранти са пристигнали в Европа през т.нар. "централносредиземноморски канал" - над 150 хиляди души. Мащабите на бягството от Косово обаче, заплашват да надхвърлят в пъти тези по въпросния канал. Според медиите в Прищина, през последните шест месеца страната са напуснали между 60 000 и 100 хиляди дущи. Други обаче смятат, че властите крият истинските размери на бягството от Косово и, че само през първите три месеца на 2015 броят на имигрантите е достигнал 200-230 хиляди души. На свой ред сръбският външен министър Небойша Стефанович твърди, че 60 хиляди албанци са подали молба за сръбско гражданство.

От Сърбия, албанците се насочват предимно към Германия, Австрия и Унгария. Според министъра на вътрешните работи на провинция Бавария Йоахим Херман, „всеки ден около хиляда души тръгват с автобуси и микробуси от Косово за Сърбия, откъдето, през Австрия и Унгария, стигат до Германия“. Немските медии посочват, че само през януари 2015 броят на имигрантите от Косово е нараснал двукратно, в сравнения с предходния месец. Германското Външно министерство твърди, че само през първите няколко седмици на 2015 в страната са пристигнали 18 хиляди косовари. Посолството на страната в Прищина пък изнася данни, че всеки месеци между двайсет и трийсет хиляди души напускат Косово.

Най-засегнати от албанското нашествие са две провинции на Федералната република – Бавария и Долна Саксония. През миналата 2014 убежище от баварските власти са поискали 8 860 косовари, а само през първите пет седмици на 2015 подобни молби са подали 10 400 души. В Долна Саксония пък, през първите две седмици на февруари 2015, са пристигнали повече имигранти от Косово, отколкото от всички други държави, взети заедно.

В Австрия, през януари 2014 броят на търсещите убежище косовари е бил едва 54 души. През същия месец на 2015 той е достигнал 1029 души, а само през първата седмица на февруари молби за убежище са подали 558 косовски албанци.

На свой ред, през цялата 2014 унгарските власти са получили 43 хиляди молби за убежище от граждани на Косово, при това броят им рязко е нараснал в периода от септември до декември, достигайки 21 хиляди. През първите пет седмици на 2015 са получени 13 000 такива молби. Тоест, по официални данни, само за три месеца в Унгария са пристигнали над 30 000 албанци. Според унгарската полиция, това са предимно мъже, чиято възраст предполага, че са участвали във войната със сърбите (а някои от тях и в „джихада“ в Афганистан и Близкия Изток) и имат боен опит. Твърди се също, че унгарските сили за сигурност успяват да заловят едва 20% от нелегалните косовски имигранти. Тоест, излиза, че само в периода октомври 2014 – февруари 2015 в държавите от ЕС са пристигнали над 150 хиляди албански мигранти, от които над 120 хиляди са го направили нелегално, т.е. без да са минали през каквито и да било проверки.

На 11 февруари Европейската комисия поиска от Прищина „да постави процеса под контрол“, посочвайки, че броят на нелегалните имигранти от Косово, опитващи се да проникнат в ЕС, е нараснал през 2015 с 40%, надхвърляйки този на бежанците от Сирия и Афганистан.

Показателно е, че масово напускащите Косово албанци не са склонни да коментират, какво ги кара да бягат от собствената си страна. Или пък изтъкват добре известни  причини, като бедността, мафиотизирането на държавните институции, липсата на работа и бума на криминалната престъпност, но истината е, че всичко това го има в Косово още от 1999 насам, т.е. откакто KFOR създаде необходимите условия на местните албанци да изградят в бившата сръбска автономна област своя собствена държава. Неслучайно, някои американски и западноевропейски анализатори наричат Косово „зона на хаос и мрак“ или „девиантно криминално образувание в Европа“. В страната на практика липсва икономика, като такава, а 99% от стоките в нея са вносни. В резултат от всичко това, жителите на страната масово я напускат.

На, както вече споменах, това не е нещо ново. Единственото ново е страхът. Онези косовски имигранти, които все пак са склонни да дадат някакво обяснение за причините, принудили ги да напуснат родината си, говорят за страха от „хората които напоследък все по-често се появяват в Подуево, Вучитрън или Прищина за да набират бойци за войната на т.нар. Ислямска държава в Сирия и Ирак“.

По-голямата част от напускащите Косово действително се отправят на Запад, но други предпочитат да се включат в "джихада", осъществяван в Близкия Изток от групировки като Ислямска държава или Ан-Нусра (сирийския филиал на Ал Кайда). Според  министъра на вътрешните работи на Косово Скендер Хисени, около 300 косовски граждани се сражават на страната на джихадистите в Сирия и Ирак, като петнайсет от тях са били убити. През август и септември 2014 полицията в Косово арестува 55 души, заподозрени, че са били сред джихадистите в Сирия, пропагандирали са радикален ислям и са набирали доброволци за радикалните групировки в Сирия и Ирак. Получавайки там сериозна военна подготовка и разполагайки с известни средства, натрупани от грабежите на завзетите от ислямистите селища, сега те започват да се връщат при семействата си, които междувременно са се преселили в Сърбия, Унгария, Македония, Гърция, Италия, Швейцария или Германия. При положение, че албанската мафия вече контролира значителни сектори от сенческата икономика в много европейски държави, можем да си представим на какво са способни албанските джихадисти.

Впрочем, някои анализатори твърдят, че масовото бягство на косовските албанци има и определен военно-стратегически аспект. Както е известно, Косово играе ключова роля в американската стратегия на Балканите, на територията му е и голямата военна база на САЩ „Бондстийл“. Повечето важни решения на правителството в Прищина са съобразени с препоръките на Вашингтон, включително това за изграждането на националната армия на Косово „по американски модел и съобразно стандартите на НАТО“. При посещението си в Прищина, в края на януари 2015, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, подчерта, че „НАТО се ангажира с трансформацията на Силите за сигурност на Косово (FSK) в национална армия“. На свой ред помощникът на заместник държавния секретар по отбраната на САЩ Евелин Фаркаш отбелязва, че процесът на създаване на армия на Косово прокарва пътя на страната към членството в НАТО. Тук е мястото да напомня, че гръбнак на FSK е бившата Армия за освобождение на Косово.

Въпроси без отговор

И така, какво всъщност се случва? Рязко и без видими причини стартира организирано мащабно „преселение“ на косовските албанци. При това не към Босна и Херцеговина, което би имало някаква логика, нито към България и Македония (където албанците в момента усилено купуват недвижими имоти и земеделски земи), а към Северна Сърбия, т.е. във Войводина, където има значително унгарско малцинство. От Сърбия, албанците се опитват да проникнат в Унгария, Австрия и Германия. Властите в тези страни обаче вече вземат извънредни мерки за връщането обратно на нелегалните имигранти, при това заради представяните от повечето от тях сръбски документи, те следва да бъдат върнати именно в Сърбия. В резултат от това се наблюдава планомерна концентрация на албанци на територията на Войводина.

С други думи, новото албанско „преселение“ поражда много въпроси. Кой например изкупува имотите на бягащите от родината си косовари? Дали наистина крайна цел на мащабната имигрантска вълна от Косово са държавите от ЕС, или албанците „преминали военна подготовка и натрупали боен опит“ ще се насочат и към други страни? Ако пък „бежанците“ (или значителна част от тях) все пак бъдат експулсирани от ЕС, дали те ще се върнат в Косово, или ще останат в Сърбия? И какво може да им попречи да се заселят в Южна (където и сега има значително албанско малцинство) или в Централна Сърбия? Както и, защо в момента албанците се концентрират именно във Войводина? Събитията през следващите месеци би трябвало да дадат отговор на поне част от тези въпроси.

 

* Българско геополитическо дружество

{backbutton}