24
Съб, Авг
4 New Articles

Ислямска държава: Харибда[1] или Химера[2]?

брой 4 2015
Typography

Ислямска държава (ИД) представлява нов тип заплаха и поставя различни предизвикателства към регионалната и международна сигурност. Организацията притежава собствени уникални характеристики и не може да бъде причислена към познатите радикални ислямистки групировки, нито пък да бъде представена просто като „следващата фаза“ в „еволюцията“ на тероризма. Зад формирането и изграждането на тази групировка стоят много въпроси, които в близко бъдеще няма да получат еднозначен отговор. Но въпреки това, в момента не може да се отрече, че Ислямска държава съществува и просперира. Нейното създаване поставя редица въпроса пред изследователите, чиито отговор би ни помогнал да вникнем, доколкото е възможно, в същността на тази организация и да получим по-пълна представа за нея.

Какво представлява в действителност Ислямска държава? Дали е „държава“ или е терористична група? Дали е организирана престъпна групировка, прикриваща се под наметалото на радикалния ислям? Дали е временно явление, което ще изгуби своя смисъл, или трайно установила се заплаха, която тепърва ще се развива?

Терористична организация или квазидържава?

На пръв поглед, разграничението между терористична група и държава изглежда лесно. Обикновено, престъпниците и терористите си остават такива и никога не успяват да придобият монопол над легитимното насилие, което е в основата на държавата. Но дали Ислямска държава действително е просто терористична група? Има няколко причини подобно твърдение да се приеме за погрешно[3]. На първо място, ИД трудно се вмества в това определение - въпреки че използва тероризма като тактика, тя всъщност се различава от досега познатите терористични организации. На второ място, терористичните мрежи, като Ал Кайда например, обикновено имат едва няколко десетки или стотици членове, нападат преди всичко цивилни, не разполага със собствена територия и не могат да се изправят в пряк сблъсък с редовни военни сили. От своя страна, ИД има около 30 000 бойци, поддържа широки военни способности, контролира комуникации, командва инфраструктура, самофинансира се и се  ангажира в широкомащабни и сложни военни операции. На трето място (което, може би, е най-важното) – тя контролира обширна територия в Ирак и Сирия. Териториалният контрол е сред отличителните черти на Ислямска държава. Никоя друга терористична група не е постигала подобен контрол над толкова голяма територия. Известно изключение представлява палестинската Хамас, но разликата е, че действайки в коренно различна обстановка, организацията не завоюва тази територия „отвън“, а я овладява „отвътре“[4].

С нарастването на потенциала на Ислямска държава нейните цели и намерения започват да се избистрят. За разлика от Ал Кайда, която се вижда като лидер на глобалната революция за мобилизиране на мюсюлманската общност срещу светската власт, Ислямска държава се стреми да контролира територия и да създаде сунитска ислямистка държава, да наложи шериата и да заличи създадените от западните сили през ХХ век политически граници в Близкия Изток[5]. ИД опитва да се позиционира като единствената политическа, религиозна и военна власт на всички мюсюлмани по света. Овладяването и контролирането на територия ѝ позволява да изгради свой модел на финансиране, който е непостижим за повечето терористични групи. Ислямска държава демонстрира една изключително бърза трансформация като за по-малко от два месеца се превърна от паравоенна организация в самопровъзгласил се халифат[6]. За толкова кратко време ИД съумя да изгради една от най-успешните и добре финансирани терористични организации в света. Единствените, които могат да си съперничат с ИД, са спонсорирани от други държави групи като Хизбула (подкрепяна от Иран) и Хамас, подкрепяна от Египет, при управлението на "Мюсюлманските братя"[7].

ИД плаща по 400 долара на месец на своите бойци, които към септември 2014 наброяваха 30 000 души. Общата сума за заплати възлиза на над 12 милиона долара месечно. В нея не се включват останалите разходи за поддържането на боеспособна армия. По-голямата част от парите си ИД набира от петролните полета в Ирак[8]. Освен това обаче, тя успява да наложи административен контрол над завладените територии и да въведе определена форма на данъчна система.  В допълнение, изследване на National Consortium for the Study of Terrorism and Responses to Terrorism доказва, че Ислямска държава има силно изразена организационна легитимност в резултат на уникалната комбинация от лидерски стил, стратегически „брандинг“ и последователност в посланията. Стратегията на тази „държава“ да се самопредставя като успешна организация с идеологическо превъзходство води до създаването и възприемането на легитимност, която е особено магнетична в една среда, характеризираща се с корупция, конфликти, лошо управление и недоверие към съществуващите институции. Сред симпатизиращите общности Ислямска държава си спечели репутация на легитимен играч, способен да предложи реална алтернатива. Тя,  в частност, инвестира голяма част от времето и ресурсите си за да утвърди своята легитимност пред местното население и по-широката умма[9].

Таблица 1. Съпоставка между характеристиките на квазидържавата (КД) и терористичната организация (ТО), приложени към случая на Ислямска държава.

Критерии за сравнение

КД

ТО

политически цели

ü

ü

търсене на медийно внимание

ü

ü

използване на политическо насилие

ü

ü

окупирани територии

ü

 

административен контрол

ü

 

данъчна система

ü

 

способности за пряк сблъсък с редовна армия

ü

 

организационна легитимност

ü

ü

Източник: авторска разработка.

Окупираните територии, административният контрол, боеспособността, финансовата мощ и утвърждаването на организацията като легитимен политически играч са някои от основните причини, поради които може да се твърди, че Ислямска държава е по-близо до определението за квазидържава, ръководеща конвенционална армия, отколкото до „традиционната“ терористична организация.

Терористична организация или организирана престъпна група?

Различните наблюдатели определят Ислямска държава като престъпна групировка или като терористична организация. В действителност трудно може еднозначно да се определи, кое от двете понятия характеризира по-точно статута на тази групировка. Организираната престъпност и тероризмът се различават по някои свои характеристики, цели и използвани средства[10]. Анализът на тези различия може да позволи позиционирането на Ислямска държава. За повечето от нас, тероризмът включва принудителното причиняване на незаконни психологически и физически вреди. Той би могъл се характеризира като форма на престъпност. Тероризмът и организираната престъпност са взаимосвързани и имат много общи черти, но не са едно хомогенно цяло. Основното разграничение между двете понятия може да се направи въз основата на целите и средства, които използват.

Политическите цели са в основата на терористичните организации – дестабилизиране на държавата, притискане на правителството, нанасяне на вреди на държавната власт, демонстриране на безсилие от страна на правителството и т.н. Организираната престъпност няма преки политически цели и не се стреми към дестабилизиране на държавата в смисъла, в който го правят терористичните организации. Политическата нестабилност в най-голяма степен създава подходящата основа за развитие на широка престъпна дейност, но това се прави преди всичко в името на икономически изгоди, а не с цел промяна на управлението. Организираната престъпност се стреми да създаде паралелно управление, което да съществува съвместно с легитимната власт[11]. Освен това основният ѝ стремеж е към натрупване на финансов капитал и икономическа мощ. С други думи, политическите интереси са подчинени на икономическите изгоди.

Ислямска държава има своя стратегическа крайна цел – да създаде халифат, включващ в пределите си цялата мюсюлманска общност, и да се противопостави на „неверниците“. От друга страна обаче, през голяма част от своето съществуване организацията се концентрира върху извършването на престъпна дейност с цел натрупване на финансов капитал. Това особено силно проличава след като настъпва „раздялата“ с Ал Кайда и много от външните донори преустановяват финансирането. С други думи, балансът между политическите цели и икономическите изгоди за Ислямска държава е неясен. Разбира се, натрупването на икономическа мощ не изключва постигането на политически цели. Остава обаче въпросът, дали поставянето на политически цели не е просто „параван“ за натрупването на огромни финансови средства в ръцете на командирите на организацията. И кое от двете е по-важно за лидерите и членовете на организацията – политическият или финансовият успех?

Източниците на мотивация за терористичните организации могат да бъдат разнообразни – идеологически, етнически, религиозни и др. От своя страна, организираната престъпност се мотивира най-вече от икономически постижения (натрупване на финансови средства).

Основната трудност при формулирането на стриктно и последователно оперативно определение за терористичните актове е необходимостта от представяне на определени мотиви за извършването на тези насилствени действия. Това, което отличава взривяването на една бомба по политически причини от взривяването и от някой, който просто е умопобъркан, е мотивацията на атентатора[12]. Именно идеологическата основа на терористичните организации ги отличава от престъпните групировки. Една от трудностите при дефинирането на тероризма е да се определи, дали става дума за акт на тероризъм, вдъхновен от някаква идеологическа стратегия, или за акт на насилие, осъществен от обикновени престъпници, по други причини. Именно затова идеологията играе важна роля. Терористичните групи са идеологически мотивирани да преследват социални и политически цели. Те се стремят да повлияят върху политическите процеси и да упражняват власт[13]. Терористите могат да бъдат ангажирани в борбата за контролиране на социални, културни или религиозни ценности на населението. Чрез идеологията терористите оправдават своите действия и аргументират дейността и каузите си. При организираната престъпност липсва идеологическа база, а основната ценност е натрупването на финансов капитал.

Идеологическите възгледи на лидерите на Ислямска държава се свързват с вижданията на уахабизма в сунитския ислям. Това течение в Исляма служи за идеологическа основа, оправдание и обяснение на действията на организацията. Лидерът на Ислямска държава Абу Бакр ал Багдади „приспособява“ и други идеи, които се различават от постулатите на уахабизма и са по-скоро част от по-широки движения. На първо място, уахабизмът проповядва послушание към земните владетели, а Багдади приема визията за политически действия срещу чуждото господство над арабския свят. Тази идея, е характерна за организации като "Мюсюлмански братя" и Ал Кайда. На второ място, водачът на Ислямска държава разглежда идеята за възстановяване на халифата, като част от по-широкото антизападно измерение на възраждащия се политически ислям. По този начин Ислямска държава ясно декларира, че който не се присъедини към нея също ще бъде смятан на враг[14]. Убедени, че притежават предимството да познават истинските желания на Бог, членовете на тази група твърдят, че имат правото да действат от Негово име и да наказват онези, които не се съобразяват с Божията воля. При това те твърдят, че не търсят власт за себе си, а просто се опитват да направят света по-чисто и свято място[15].

От друга страна, с пълно основание може да се твърди, че Ислямска държава действа като обикновен криминален синдикат, в който идеологията играе второстепенна роля в името на това да се „правят пари“[16]. Контрабандата на цигари, наркотици, произведения на изкуството, трафикът на хора, търговията с порнографски материали, фалшификацията, отвличанията и търговията с оръжия са част от дейностите, носещи колосални приходи[17] за организацията. С други думи, Ислямска държава съумява да диверсифицира своите финансови източници чрез ширкообхватна криминална дейност[18].

Обобщено казано, основните мотиви и намерения, криещи се зад действията на организацията, трудно могат да се разграничат. Заключенията трябва да се правят за всеки отделен случай като се изведат целите, мотивите и средствата в конкретния момент[19].

Публичността и „известността“, разбирана като получаване на медийно внимание, е друга основна разлика между двете понятия. Тероризмът се стреми към публичност, всяване на страх и привличане на внимание. Основната логика, която се следва, е чрез актове на тероризъм да се придобие публичност и да се постигнат такива цели като радикализация, разпространение на мотиви и др. Тероризмът е форма на психологическа война. Основната му цел е да се „превземе“ медийния дневен ред и се постигне максимално широко присъствие в обществените дискусии. Терористите искат максимум публичност за своите действия, а модерните новинарски медии, като основен канал за информация за такива насилствени актове, играят жизненоважна роля в терористичните стратегии[20]. Терористичното действие е вид комуникация. По-важно за терориста е посланието, а не жертвата. За разлика от обикновения престъпник, терористите взимат под внимание нуждата от разгласяване, когато планират и извършват насилствените си действия[21]. От своя страна, организираната престъпност се стреми максимално да ограничи медийното внимание и търси скритост, позволяваща „пълноценната“ криминална дейност.

Медийният интерес заема важно място в стратегията на Ислямска държава. Чрез него тя търси привличане на внимание, разпространяване на мотивите, представяне на каузата си, набиране на хора и т.н.. В своята стратегия организацията активно използва и комуникационните технологии, като Интернет, за постигане на по-широко въздействие[22]. Тя се стреми да разпространи своите послания, каузи и дейности до максимално голям брой аудитории. Търсенето на публичност доближава Ислямска държава повече до определението за терористична организация, отколкото до организирана престъпна групировка.

Мишените на терористичните организации най-често са граждански лица и имущество. За тях е важна преди всичко символната стойност на употребата на насилие. Организираната престъпност пък избира своите мишени, концентрирайки се върху функционални цели, като отстраняване на конкуренцията или сплашване.

Мишените на Ислямска държава варират от обикновеното мирно население до редовните военнослужещи от иракската и сирийската армии. Освен това, методите, с които организацията си служи, са изключително насилствени, което кара някои анализатори да твърдят, че цел на Ислямска държава е самото насилие. По-скоро, обаче, целта на практикуваното от нея крайно насилие е да всее страх сред максимално широка аудитория. Централната роля, която играе страхът в стратегията на Ислямска държава е значителна, но до голяма степен остава недооценена от експертите. Организацията използва насилие или заплаха за насилие, за да се насади (и след това да се използва) страх у по-голямата част от населението, а не само в специфичните целеви групи. Това е форма на психологическа война, която има за цел  да накара хората, които не са част от Ислямска държава, да се чувстват неизбежно уязвими.

Таблица 2. Съпоставка на характеристики на организираната престъпност (ОП) и терористичната организация (ТО), приложени към случая на Ислямска държава.

Критерии

ОП

ТО

политически цели

 

ü

икономически цели

ü

 

източници на мотивация

ü

ü

публичност

 

ü

характер на мишени

ü

ü

Източник: авторска разработка.

Организираната престъпност и терористичните организации често са взаимосвързани. Въпреки че целите и средствата на терористите и организираните престъпни групи са различни, връзката между терористичните и криминалните активности расте. Налице е обаче една нова тенденция и нов етап в отношенията между двете явления. Под „прикритието“ на терористична организация със свои(те) каузи и мотиви се развива успешен модел на престъпна дейност в невиждани досега мащаби. С други думи, балансът във връзката между тероризма и организираната престъпност се видоизменя. Представените критерии показват, че Ислямска държава е нов тип терористична организация, която все повече обединява в себе си чертите и на мащабна организирана престъпна групировка. В определени моменти може дори да се твърди, че „организираният престъпен елемент“ надделява над политическите мотиви и терористичния „смисъл“ на организацията.

В контролираните от Ислямска държава територии тя се утвърждава като устойчиво движение. В един нестабилен регион военната ѝ мощ, икономическият ѝ потенциал и организационната ѝ легитимност значително допринасят за тази „устойчивост“. Групировката съумя да създаде силна организационна „марка“, включително благодарение на раздялата си с Ал Кайда и представянето си като идеологическо „чисто“ и трайно движение със стабилни ресурси и способности[23]. Ислямска държава извлича полза от недоволството от управляващите в Ирак и Сирия режими и печели подкрепа сред част от населението. Комбинацията от ресурси, способности и възможности на средата, допринасят за цялостната легитимност и уникалност на Ислямска държава и превръщането ѝ в организация, която трудно може да бъде имитирана[24]. Обединяването в Ислямска държава на характерни черти на терористична организация, организираната престъпна група и квазидържава я превръща в първата по рода си „хибридна“ организация, която генерира нови заплахи и налага адаптирането на стратегии за справянето с тях.

 

*Преподавател в УНСС

 

 


[1] Харибда в древногръцката митология е страшно морско чудовище.
[2] В гръцката митология Химера е древно чудовище, притежаващо глава на лъв, тяло на козел и опашка на змия. Където и да отидела, Химера опустошавала всичко.
[3] При анализирането на някои от характеристиките на Ислямска държава в следващите параграфи е използвано изследването на Cronin, A., ISIS is not a Terrorist Group, Foreign Affairs, достъпно на: http://www.foreignaffairs.com/articles/143043/audrey-kurth-cronin/isis-is-not-a-terrorist-group
[4] http://www.rightsidenews.com/2015032835645/world/terrorism/what-everyone-needs-to-know-about-isis.html
[5] През юни 2014 бойци на Ислямска държава заличиха сирийско-иракската граница и обявиха „края на договора Сайкс-Пико“, поставил Близкия Изток под френски и английски контрол. Виж Solomon, E. The Isis economy: Meet the New Boss, Financial Times, достъпно на:
http://www.ft.com/cms/s/0/b2c6b5ca-9427-11e4-82c7-00144feabdc0.html#axzz3WstobGLv
[6] Omari, R., ISIS: Rapid Тransformation from Мilitia to State, Al-Arabya, достъпно на: http://english.alarabiya.net/en/views/news/middle-east/2014/07/27/ISIS-Rapid-transformation-from-militia-to-state.html
[7] What Everyone Needs to Know about ISIS достъпно на: http://www.rightsidenews.com/2015032835645/world/terrorism/what-everyone-needs-to-know-about-isis.html
[8] Where Islamic State Gets Its Money, The Economist, достъпно на: http://www.economist.com/blogs/economist-explains/2015/01/economist-explains
[9] Ligon, G. S., Harms, M., Crowe, J.,Lundmark, L., Simi, P.. The Islamic State of Iraq and the Levant: Branding, Leadership Culture and Lethal Attraction, College Park, MD: START, 2014, p. 49.
[10] При привеждането на критерии за разграничение между тероризъм и организирана престъпност са използвани разработки на: Forst, B. (2008) Terrorism, Crime and Public Policy, Cambridge; Schmid, A. P. (2011) Routledge Handbook of Terrorism Research, New York, Routledge; Лекция: Тероризъм и национална сигурност, Николай Слатински (2007), Военна Академия „Г. С. Раковски“, Факултет „Национална сигурност и отбрана“.
[11] Howard Abadinsky (2010) Organized Crime, Ninth Edition, Belmont:CA, Wadsworth, p. 9.
[12] Fowler, William W. (1981) Terrorism Data Bases: A Comparison of Missions, Methods and Systems достъпно към януари 2013 на адрес: http://www.rand.org/content/dam/rand/pubs/notes/2005/N1503.pdf
[13] Вж. Mincheva, Lyubov, Gurr, Ted в Reuveny, Rafael, Thompson, William (2010), Coping with Terrorism, Sunny Press, pp. 170-171.
[14] Eckman, J., Understanding ISIS: Its Origins, Its Ideology and Its Context, Issues in Perspective, достъпно на:
https://graceuniversity.edu/iip/2014/10/understanding-isis-its-origins-its-ideology-and-its-context/

[15] Whitaker, B., Most Arab states share Isis’s ideology. They’re trying to have it both ways, The Guardian, достъпно на:

http://www.theguardian.com/commentisfree/2014/oct/28/arab-states-share-isis-ideology-islam

[16] Dettmer, M., Terror Expert Louise Shelley: 'Islamic State Is a Diversified Criminal Operation', достъпно на http://www.spiegel.de/international/business/terror-expert-shelley-speaks-of-islamic-state-business-model-a-1011492.html

[17] В средата на 2014 активите на организацията са оценени между 1-2 милиарда долара.

[18] Dettmer, M., Terror Expert Louise Shelley: 'Islamic State Is a Diversified Criminal Operation'

[19] Например, когато се заснема обезглавяването на заложник и видеото се разпространява в Интернет и традиционните медии, става дума за типичен акт на тероризъм. От друга страна, продажбата на произведения на изкуството на „черния“ пазар е типичен пример за организирана престъпна дейност.

[20] Hoffman, B. (2006) Inside Terrorism, New York, Columbia University Press, p. 174.

[21] За взаимодействието и връзката между организирана престъпност и терористични мрежи виж: Mincheva, Lyubov, Gurr, Ted (2012) Crime-Terror Alliances, Routledge.

[22] Виж. Хаджиев, Б., Интернет стратегията на Ислямска държава, сп. Геополитика, бр.1/2015, достъпно на: http://geopolitica.eu/2015/1732-internet-strategiyata-na-islyamska-darzhava

[23] Ligon, Harms, Crowe, Lundmark, Simi (2014) op. cit., p.49.

[24] Ibid.

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.4/2017