Китай, Русия и краят на света, с който бяхме свикнали

брой 4 2015
Typography

Живеем в невероятно интересно време, когато се рушат всички привични норми и правила, за да бъдат изградени наново, а възможностите за историческо творчество изглеждат безгранични, макар и да ни струват скъпо.

Глобалната икономическа криза прикрива прехода на човечеството към качествено ново състояние. Информационните технологии променят самия характер на развитието: ако преди ние променяхме света около нас, сега във все по-голяма степен променяме начина, по който възприемаме този свят (доколкото в най-рентабилния от всички видове бизнес се превърна формирането на съзнанието). С началото на масовото използване на биотехнологиите пък, ще започнем да променяме физически и самите себе си.

Промениха се мотивите, от които се ръководи обществото: хората започват осъзнато да жертват интересите в полза на емоциите си. Удовлетворяването на първичните материални потребности превърна в основен обществен проблем "сензорния глад": в основен мотив на действията ни се превръща не дефицитът на материални или духовни блага, а недостигът на емоции.

Държавите се оказват в подчинена позиция по отношение на глобалния бизнес и изразяващата неговите интереси глобална управляваща класа, превърнала се в най-влиятелната сила в света.

Високата производителност на информационните технологии води до това, че за производството на консумираните от човечеството блага са необходими все по-малко хора. В същото време, издигането на глобалния бизнес над държавата вече превърна в доминираща логиката на ефективността, но не от гледната точка на обществото, а на отделната компания. Затова проблемът с "излишните хора", оказващи се ненужни заради въвеждането на новите свръхпроизводителни технологии, вече не е в центъра на вниманието, доколкото се приема за проблем на обществото, но не и на бизнеса.

Резултат от това е дехуманизацията (човекът става излишен и престава да бъде инструмент за получаване на печалба, т.е. вече не е необходим на най-влиятелните сили в света) и социалната утилизация на средната класа дори в развитите държави (доколкото за тази прослойка е характерен максималният разрив между произвежданото и консумираното и тя не разполага с достатъчно влияние за да се защити).

Това, на свой ред, ерозира традиционната демокрация (съществуваща от името и в името на средната класа), заменяйки я със своеобразна информационна диктатура, осъществявана в интерес на глобалния бизнес.

Ликвидирането на средната класа унищожава и пазарната икономика (тъй като именно средната клада осигурява най-голямото търсене, а без търсене не може да се говори и за истински пазар). Изчерпването на пазарните отношения се проявява и в това, че печалбата престава да се разглежда като (макар и зле разбран) смисъл на съществуването на човека. Единствената алтернатива е саморазвитието на личността, но това е сложен, при това отхвърлящ комерсиалната мотивация, път. Затова Западът намери временен изход от ситуацията в утилизирането на "излишното" население. Заради антихуманния си характер обаче, подобно решение може да бъде само временно. Във всеки случай, това не е пътят нито на Русия, нито на Китай.

Дори парите започват да губят значение, отстъпвайки мястото си на технологиите, при това не само в качеството на символ и инструмент на социалния успех, но и като непосредствен носител и изразител на най-важното обществено отношение.

Технологиите обхващат и интегрират в себе си капитала по същия начин, по който навремето капиталът интегрира в себе си златото, като израз на обществените отношения. При това най-важни се оказват технологиите на управление на емоциите на масите, докато значението на традиционните производствени технологии неумолимо намалява.

Светът в обръча на глобалната депресия: двата полюса и трите валути

Икономическата криза е породена от създаването на глобалния пазар, формирането в неговите рамки на глобални монополи и тяхното постепенно загниване. Непосредствена проява на това загниване е свиването на комерсиалното търсене. За да предотвратят свличането си в бездната на депресията, големите икономики са принудени да заместват свиващото се комерсиално търсене с нарастващо търсене от страна на държавата (чрез паричната емисия).

Развитите държави вече не разполагат с възможност да осъществяват мащабни производствени инвестиции, затова повишаването на държавното търсене не представлява истинска инвестиция, а просто разпределяне на пари и намира израз в скокообразното нарастване на задълженията.

През цялото първо десетилетие на ХХІ век САЩ съумяваха да привлекат световните капитали към своите ценни книжа, включително използвайки за целта "износа на хаос", но след кризата от 2008-2009 тази стратегия престана да действа (основната част от нарастването на дълга започна да се финансира от Федералния резерв). Американската стратегия по отношение на т.нар. "Ислямска държава" и на Украйна позволява да предположим, че е налице преход от стратегията на финансиране на дълга към стратегия за неговото опростяване чрез разпалването на Трета световна война. Това е и основната заплаха в съвременната епоха.

В същото време, загниването на глобалните монополи превръща търсенето в основна ценност и държавите започват да го защитават, укрепвайки протекционистките бариери, което обективно води до разпадането на глобалния пазар на отделни макрорегиони.

Този процес ще приключи със свличането на света в глобална депресия. Впрочем, резултатите от него, т.е. своеобразният "междинен баланс", вече се виждат. В политически план това е възстановяването на двуполюсното противопоставяне под формата на конкуренцията между САЩ и Китай, докато Русия, ЕС, Япония и Индия, в качеството им на "държави от второ ниво", смекчават това противопоставяне и не му позволяват да придобие разрушителен характер. На глобално равнище това ще намери израз в противопоставянето между китайските капитали (включително тези на държавата) и западните капитали, в рамките на глобалната управляваща класа.

В икономическата сфера става все по-очевидна вече очерталата се подялба на глобалния финансов пазар на зони на долара, еврото и юана. Това ще бъде един много напрегнат и нестабилен свят.

Поради съвкупността на вътрешните процеси, развиващи се в страната, Китай ще забави икономическия си растеж, което пък ще катализира свличането на света в глобална депресия и ще форсира разпадането му на макрорегиони. Впрочем, то ще удари и по самия Китай, ограничавайки достъпа му на западните пазари.

Този сценарий изисква превантивна проектна реакция, включително на основата на задълбочаването и рационализацията на комплексното сътрудничество на Китай с Русия.

Сътрудничеството между Москва и Пекин: направления и задачи

Залог за успешното руско-китайско сътрудничество е, че потенциалите на двете страни се допълват взаимно. Те обаче се нуждаят от формулирането на съвместна глобална визия за проблемите на развитието на човечеството и методите за тяхното решаване.

Светът навлиза в Ново Средновековие и стратегическата задача на Москва и Пекин е да защитят своите народи от три, взаимнообусловени базови процеси на съвременната епоха:

- Прекратяването на качествения технологически прогрес (комерсиализацията на техническите принципи, открити по време на студената война, продължава и води до фантастични резултати, макар и за все по-тесен кръг от хора, но самият процес на откриване на тези принципи е спрял);

- Архаизацията на културата на ежедневния живот: деградация на образованието, здравеопазването, логическото мислене и рационалното поведение, атомизация на обществото и формирането в него на нови "касти", съпроводено с ерозията както на обществената солидарност, така и на конкуренцията;

- Дехуманизацията на обществото.

Ключовата задача е хармоничното обединяване на производствената и технологична мощ на Китай със способността на руската култура да съчетава хуманизма с техническия прогрес и да намира нестандартни решения. Двете държави могат да формират своеобразна симбиоза на солидарност и конкуренция, която трудно може да бъде възприета от позициите на формалната западна логика, но изглежда органична (поради своята диалектика) от гледна точка на руската култура.

Основната тенденция в съвременното политическо развитие на човечеството е сблъсъкът между нациите и глобалния бизнес и изразяващата неговите интереси глобална управляваща класа. Последните разполагат с огромна власт, не носят никаква отговорност пред онези, които са потърпевши от техните действия, и демонстрират агресивна враждебност към всяка форма на обособеност, включително към националната държава.

В резултат от изчерпването на възможностите на пазарната икономика, глобалният бизнес натрапва на нациите непоносимо високо ниво на конкуренция. Тя руши цели държави и региони, лишава техните народи от бъдеще, а в развитите държави обрича основната маса от населението на бедност (през 2013 средната реална заплата в САЩ е съответствала на нивото от 1958, а във Великобритания голяма част от средната класа неумолимо се свлича надолу,  към недобре обезпечените в материално отношение обществени слоеве).

Естествено, нациите се бунтуват срещу тази тенденции, илюстрация за което е отказът на Латинска Америка от политическо партньорство със САЩ (именно тази изолация принуди Обама да възстанови отношенията с Куба) и нарастващото влияние на националистическите сили (без значение, дали са десни или леви) в ЕС. На дневен ред е формирането на нов Патриотичен интернационал, в противовес на глобалната управляваща класа, тъй като противоречията между отделните държави и народи изглеждат незначителни на фона на общото им противоречие с глобалния бизнес, отхвърлящ самото им съществуване.

Като ключов участник в процеса на глобализация, Китай влезе - със своя бизнес (включително държавния) и с други свои представители - в глобалната управляваща класа. Но поради ярко изразения национален характер на китайския елит, той не се отказа от защитата на интересите на Китай и си остана тясно обвързан с тях, за разлика от елитите на много други държави, превърнали се в част от глобалната класа и управляващи страните си в неин интерес.

Отмяната на патентната защита на 3D продукцията и нейното разпространение е очевиден признак, че китайският елит не се приема от глобалната управляваща класа, стремяща се да го ликвидира (най-малкото в качеството му на глобално значима сила).

В аналогична ситуация и по подобни ценностни причини се оказа и политическото ръководство на Русия, начело с президента Путин.

САЩ съумяха да ерозират реинтеграцията на постсъветското пространство от Русия, съдействайки за "революцията" в Украйна и формирането на антируския режим в Киев. Украинската катастрофа формира нова реалност, в която руският интеграционен проект не само че не се конфронтира с китайския и не се конкурира с него, а хармонично го допълва.

Това е обективна предпоставка не само за необходимостта, но и за възможността за обединяване усилията на двете държави в глобалната конкуренция. В основата на това обединение е патриотизмът, разбиран като лоялност към собствения народ, в противовес на либерализма, като лоялност към глобалния бизнес.

По отношение на социално-икономическата политика, изразител на тази ценностна система е т.нар. Пекински консенсус (в противовес на Вашингтонския), ориентиран към гарантиране от страна на държавата, че икономическото развитие ще бъде съобразено с интересите на собствената нация, а не на глобалния бизнес. Именно на основата на индивидуалните стремежи към такъв модел на развитие се формира и обединението БРИКС, чиито основни характеристики са:

- Управляемост в интерес на обществото, с приоритет на общото над частното и на стратегическите интереси над тактическите (което нерядко се тълкува от западната традиция като "авторитаризъм");

- Постепенност на преобразуванията, гарантираща психологическата и културна адаптация на обществото;

- Гъвкави иновации и експерименти с постоянна обратна връзка, позволяваща оперативното им коригиране;

- Научно обосновано управление на обществото;

- Развитие на пазара в интерес на обществото под контрола и при нужда с прякото участие на държавата (в западната традиция този модел се интерпретира като "държавен капитализъм", противопоставящ се както на централизираното социалистическо планиране, така и на либералната пазарна икономика);

- Държавата поема онези необходими за развитието на обществото функции, които то самото не може да реализира, като в хода на общественото развитие част от тези функции се прехвърлят към него;

- Максимално възможното във всеки конкретен момент съобразяване с мнението и интересите на обществото (т.е. става дума за "демокрация на традиционното общество", в чиято основа не са институциите, като самоценност, които с течение на времето неизбежно започват да следват собствените си интереси, а удовлетворяването на обществените потребности);

- Максимално възможното във всеки конкретен момент развитие на човешкия потенциал.

Превръщането на Пекинския консенсус в нова норма на държавната политика за все повече държави по света, разкрива нови перспективи пред двустранното руско-китайско сътрудничество. Най-важните му направления са:

- Възобновяване на проекта за изграждането на сухопътен търговски маршрут от Китай към Европа - икономическия пояс на т.нар. "Нов път на коприната", включително създаването в Крим на разпределителен търговски "хъб", обслужващ Гърция и Балканите, като цяло, а също Централна и Източна Европа. Както е известно, "Морският път на коприната", сам по себе си, може във всеки момент да бъде прекъснат от САЩ, но наличието на негова сухопътна алтернатива би обезмислило (и, съответно би направило малко вероятни) подобни опити. Освен това икономическият пояс на "Новия път на коприната" ще позволи качествено нарастване на неговата мощ и, съответно, ще разшири достъпа на Китай до идеалните за него пазари на обедняващата Европа.

- Създаването на единна незападна финансова инфраструктура на всички нива (от международна разплащателна система - аналог на SWIFT, до собствена система от международно признати рейтингови агенции).

- Превръщането на юана в международна резервна валута чрез въвеждането на златно покритие. Това ще повиши търсенето на юана и ще укрепи позициите му, качествено разширявайки и задълбочавайки влиянието на Китай, цената за което обаче, ще бъде понижаването на неговата конкурентоспособност. Съответно, за решаването на тази задача ще се наложи качественото намаляване на зависимостта на Китай от износа. Превръщането на юана в международна резервна валута ще ликвидира хегемонията на САЩ и се очертава като единствения начин със сигурност да се избегне Третата световна война, към която Вашингтон тласка света, разчитайки по този начин да реши проблема с гигантските си и очевидно неизплатими дългове.

- Създаването на инфраструктура за осъществяване на постоянни консултации на ниво експерти, учени и представители на корпоративното и държавното управление, с цел постигане и съхраняване на взаимното разбирателство, формулирането на общ дневен ред и изграждането на институционална основа за още по-тясно сътрудничество.

- Културният обмен, отслабващ междуцивилизационните прегради и повишаващ качеството на текущото сътрудничество.

Китай и Русия следва да прекратят целенасочените и всеобхватни усилия на глобалния бизнес за спасяването на САЩ и запазването на американската хегемония за сметка на ерозията и разрушаването на целия останал свят. Това може да стане само по един начин - чрез създаването на нова справедлива реалност, т.е. чрез създаването на нов свят, който да замени сегашния, рушащ се буквално пред очите ни.

Кои са противниците на руско-китайския алианс

Най-очевидният противник на задълбочаващото се сътрудничество между Русия и Китай е Западът и, на първо място, САЩ. Истината е, че нищо не се е променило от времето, когато Вашингтон виждаше основния смисъл на обявеното от президента Обама "презареждане" на отношенията с Москва в ерозията и прекъсването на стратегическото и сътрудничество с Пекин.

Не бива да забравяме обаче, че националните бюрокрации на Запада, включително на САЩ, са просто марионетки в ръцете на глобалния бизнес. Последният е доста нееднороден, но и онази му част, която се ориентира към запазването на глобалния пазар и финансовата архитектура в сегашния им вид, и другата, която е склонна да провокира глобален военен конфликт за да се съхрани американския просперитет, са непримирими противници както на Русия, така и на Китай и (най-вече) на партньорството между тях.

Естествено, глобалният бизнес ще се стреми да ерозира руско-китайското сътрудничество не само отвън, но и отвътре, най-вече с помощта на руския либерален "клан", който разполага с много сериозни инструменти за влияние върху социално-икономическата политика на страната. Макар че някои негови представители се заиграват с Китай, именно те представляват основния проблем в развитието на двустранните отношения.

Освен глобалните му противници, на руско-китайското сътрудничество, макар и в по-малка степен, ще пречат някои негови локални противници. На първо място сред тях следва да посочим искрените, но лишени от стратегическа визия, патриоти на Русия и Китай, които са се концентрирали върху локалните проблеми и естествените противоречия в двустранното развитие, макар че последните - ако не бъдат излишно раздувани - могат да бъдат решени по съвсем естествен начин, в хода на текущите преговори между двете държави.

Този проблем се решава чрез развитието на действена система от взаимни ангажименти, неутрализираща прекалените опасения и надежди, и необходимата превантивна работа с носителите на тази визия, така че да не се допусне нейното разпространение и налагането и. Доколкото тя отразява най-вече слабостта и недостатъчната ефективност на Русия, нормализацията на руската държава и преходът от разграбване на съветското наследство към модернизация и развитие на страната, автоматично би я неутрализирало, премахвайки и съпътстващите я неудобства.

Друг локален проблем са регионалните съседи (от Виетнам до балтийските постсъветски държави), които се боят от укрепването на Русия и Китай, да не говорим за алианса между тях, просто заради техните размери и мощ, както и страни като Индия, опасяващи се от нарушаването на глобалния силов баланс. Решаването на проблемите по отношение на "добросъвестните" съседи изисква подробно да им бъде разяснен смисълът и последиците на всяка съвместна стъпка, предприета от Русия и Китай, както и да бъдат поканени да се присъединят към всички съвместни проекти, представляващи интерес и за тях. Що се отнася до "недобросъвестните" съседи, те трябва просто да бъдат "сдържани", тъй като на практика са инструмент на глобалния бизнес.

Сериозен проблем представлява Тайван. Младото поколение там е настроено антикитайски. На изборите през 2017 на власт вероятно ще дойдат националистите, които могат да решат да обявят независимост (т.е. да се откажат от досегашната теза, че Тайван е "истинския Китай"), което пък би принудило Китай да започне война, както се изисква от законодателството му. САЩ също са заинтересовани от подобно развитие на събитията, тъй като през 2018 се очаква да бъдат въведени в експлоатация три китайски самолетоносача, което драстично ще промени силовият баланс в региона и затова е недопустимо от гледна точка на Вашингтон.

Обективно погледнато, изострянето на тайванската криза ще сближи допълнително Русия и Китай (също както го направиха и събитията в Украйна), но цената за подобно сближаване е недопустимо висока.

Самостоятелен противник на руско-китайското сътрудничество е Япония, но тя е лишена от възможността да провежда активна политика. Токио би искал да активизира сътрудничеството с Москва с цел потенциалното отслабване на Пекин, но не може да си го позволи, тъй като това противоречи на глобалните интереси на САЩ за маргинализиране на Русия. Япония не може да се еманципира от Вашингтон, защото се опасява, че може да загуби жизненоважния за нея американски пазар.

Кой би подкрепил руско-китайския алианс

Като важен съюзник на руско-китайския алианс се очертава онази част от глобалния бизнес, която е ориентирана към разделянето на света на макрорегиони, разчитайки впоследствие да печели влияние и пари като организатор и посредник на тяхното взаимодействие.

Друг фактор, действащ в тази посока, са търговските интереси на западните държави, които стават все по-силни със задълбочаването на глобалната криза и свиването на търсенето. Санкциите на ЕС срещу Русия показват обаче, че този фактор няма да се прояви, без съответната "стимулация" от страна на Москва и Пекин.  Подкрепата от страна на Великобритания, а след това и на Германия и Франция за Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции доказва, че съответните усилия в тази посока ще позволят на Русия и Китай да използват търговските интереси на Запада, против собствените му стратегически интереси.

Досега развитието на руско-китайските отношения до голяма степен ставаше стихийно, под въздействието на бизнес интересите на двете страни. Тъкмо това обяснява и тяхната недостатъчност и пасивният им, по отношение на останалия свят, характер. Осмислянето на тези отношения в контекста на глобалното развитие, т.е на целия спектър на проблемите, пред които е изправен светът, може не само да доведе до качественото им интензифициране, придавайки им наистина комплексен характер, но и да ги превърне в инструмент за мащабното трансформиране на цялото съвременно човечество, съобразно интересите на Русия и Китай.

В тази смисъл, обективен съюзник на руско-китайското сближаване е цялото съвременно човечество, всички на които Москва и Пекин следва - без оглед на интересите на техните правителства и на глобалните корпорации - да предложат качествено нов модел на социално-политическо, а и просто на личностно, развитие. За целта обаче, този модел трябва първо да бъде създаден от Русия и Китай. Днес те са изправени пред свръхамбициозната задача да изградят един нов свят, защото времето на стария вече приключи.

 

* Преподавател в Московския държавен институт за международни отношения, директор на Института по проблемите на глобализацията

{backbutton}