04
Съб, Апр
7 New Articles

Йеменският конфликт в контекста на трансформацията на Големия Близък Изток

брой 3 2015
Typography

На 26 март 2015 части на набързо скалъпената от Саудитска Арабия коалиция, включваща арабските монархии от ССАДПЗ (без Оман), Египет, Йордания, Судан, Мароко и Пакистан, стартираха операция "Решителна буря" срещу йеменските шиитски бунтовници "хуси" (името им идва от рода Ал-Хуси, чиито представители създават през 1994 и ръководят до днес движението на йеменските шиити-зейдити "Ансар Аллах", т.е. "Бойците на Аллах", което в момента контролира по-голямата част от страната). Официалната и цел е възстановяването на "законната власт" на избягалия малко преди това с помощта на саудитските специални части бивш президент Абд Рабу Мансур Хади, подал оставка през януари 2015, както и изтласкването на "хусите" от заетите от тях градове (включително от столицата Сана) и пълното им разоръжаване.

Въздържайки се първоначално от сухопътна интервенция (макар че Саудитска Арабия е съсредоточила на йеменската граница 150-хилядна армия, а готовност да изпратят свои военни части декларираха Египет и Пакистан), авиацията на коалицията започна планомерни бомбардировки на командните пунктове и позициите на "хусите", както и на обекти на гражданската инфраструктура, включително международните летища на Сана и Аден. Във въздушните удари участват над 180 бойни самолета, от тях 100 саудитски, 30 от ОАЕ, по 15 от Кувейт и Бахрейн, 10 от Катар и т.н.

Антишиитската коалиция, ангажирана в операция

Легенда:

Горе - Бойни самолети  Войници  Бойни кораби

Долу

САЩ - логистична подкрепа и разузнавателна данни

Турция - морална подкрепа

Кризата в Йемен

Според мнозина анализатори, кризата в Йемен може да се разглежда като своеобразно продължение на т.тнар. "арабска пролет". Движението на "хусите" е един от елементите на отдавна тлеещите протестни настроения в страната, подклаждани от острите социално-икономически противоречия (40% от 23-милионното население живее под линията на бедността, нивото на безработицата е 35%, а над половината жители са неграмотни) и 35-годишното авторитарно управление на Али Абдула Салех (президент на Северен Йемен през 1978-1990 и на обединената йеменска държава през 1990-2012) и приближените му кланове. В резултат от споразумението, чиито инициатори бяха страните от ССАДПЗ (Съвет за сътрудничество на държавите от Персийския залив), начело със Саудитска Арабия, през февруари 2012 в Йемен се проведоха предсрочни президентски избори, спечелени от дотогаващния вицепрезидент Хади. При това, движението на "хусите" и сепаратисткото "Южно движение", борещо се за отделянето на Южен Йемен, бойкотираха изборите, а след това многократно декларираха, че новите власти провеждат спрямо тях същата репресивна политика като режима на Салех.

Конфесионалното разделение в Йемен

Легенда:

Шиити Зейдити

Сунити

 

Самото движение на "хусите" възникна през 2004 в северозападната провинция Саада, където те се опитаха да възродят съществувалия близо хиляда години (969-1962) в Северен Йемен зейдитски имамат. В отговор на репресиите на йеменските власти, "хусите" започнаха въоръжена борба с правителствената армия. След 2009 тя беше подкрепена от Саудитска Арабия, която започна да нанася въздушни удари по базите на бунтовниците. Както е известно, последните твърдят, че защитават своята, много близка до шиитската, версия на исляма - т.нар. "зейдизъм", от експанзията на сунизма, подкрепян от йеменската върхушка, която според тях действа в интерес на Саудидите и САЩ. На свой ред, йеменските власти и Риад обвиняват "хусите", че са подкрепяни от Иран - нещо, което се отхвърля и от бунтовниците, и от Техеран.

Ситуацията в Йемен се усложнява от клановите и племенни междуособици, в които, в частност, са ангажирани Конфедерацията на хашидските племена, начело с депутата в националния парламент шейх Хюсеин ал-Ахмар, и отцепилата се от армията на страната въоръжена групировка на генерал Али Мохсен ал-Ахмар (също принадлежащ към племето хашид). На свой ред, в южната част на страната възникнаха радикални движения, призоваващи за възстановяването на съществувалия до 1990 независим Южен Йемен. Тук е мястото да напомня, че докато Северен Йемен традиционно се смята за бастион на исляма, бившата Южнойеменска народнодемократична република провеждаше откровено светска и дори просоциалистическа политика.

По принцип, в Южен Йемен обществото е по-ясно структурирано, отколкото на север. Тук населението е по-образовано, съществуват светски обществено-политически формации, включително управлявалата до 1990 Йеменска социалистическа партия. След обединяването на Йемен обаче, новото ръководство на страната, доминирано от представители на Севера, започна систематично да изтласква южняците от бизнеса, политиката и военната сфера. Мнозина офицери от Южен Йемен бяха уволнени от армията и полицията. Закономерно възникналото недоволство доведе до появата на доста силно сепаратистко движение, срещу което управляващите използваха все по-сурови мерки. Освен това, в страната действат радикални ислямистки групировки, като "Ансар ал Шариа" например (част от която е и прословутата организация "Ал Кайда на Арабския полуостров", поела отговорност за атентатите в Париж през януари 2015), разполагащи със значително влияние и контролиращи част от територията на Йемен, включително южната провинция Абян.

В тези условия хуситското движение "Ансар Алла" успя да се превърне през миналата 2014 в доминиращата политическа сила в Йемен. След бягството на президента Хади в Саудитска Арабия и призива му за чуждестранна военна намеса, в страната се формираха няколко доста противоречиви и вътрешно нестабилни политически коалиции. Така, бившият президент Али Абдула Салех, ползващ се с подкрепата на част от армията и службите за сигурност, както и синът му, който командва Националната гвардия, на практика, застанаха на страната на "хусите". На провелата се в края на март 2015 среща на върха на Арабската лига, свикана след началото на саудитската военна операция в Йемен, Салех заяви, че Саудитите носят отговорността "за всяка капка кръв, пролята в страната.

В оправдание на действията си, Риад и редица други арабски столици отправиха остри обвинения срещу Иран, че подкрепя йеменските бунтовници и дестабилизира ситуацията в арабския свят, като цяло, както и че подпомага "шиитския експанзионизъм" в Ирак, Сирия, Ливан и държавите от Персийския залив. Показателно е също, че Саудетска Арабия информира Вашингтон за бомбардировките само час преди началото им, чрез командващия на CENTCOM генерал Лойд Остин, което е в разрез с принципите на военно-политическото партньорство между ССАДПЗ и САЩ.

Ролята на Техеран в йеменския конфликт

Както посочва Кирстен Книп в коментар за Дойче Веле: "Саудитска Арабия и Иран се борят за усилване на влиянието си в Йемен, при това, Техеран може да се окаже големия печеливш в този конфликт, докато Риад рискува да се окаже заобиколен от шиитски държави".

Саудитска Арабия оправдава действията си с подкрепата за законния президент на Йемен Абд Рабу Мансур Хади в борбата му с бунтовниците. Според председателя на Комисията по външна политика и национална сигурност на иранския Парламент Мансур Хагигатпур обаче, тя "се е забъркала в опасна авантюра, в която със сигурност ще претърпи поражение".

Въпреки сътрудничеството с Вашингтон, през последните години външната политика на Риад не може да се похвали със сериозни успехи. В три съседни държави - Сирия, Ирак и Ливан - влиянието на Саудитска Арабия стремително спада за сметка на това на Иран. Подобно развитие няма как да не поражда тревога в сунитските държави от близкоизточния регион, опасяващи се, че могат напълно за загубят контрол върху ситуацията в него. От друга страна, както се посочва в един скорошен коментар на "Форийн полиси": "Иран знае как да използва в свой интерес фобиите на арабските държави. Макар че Техеран отрича да осъществява военна намеса в Йемен, много от съседите му се се отнасят скептично към такива декларации. След като през миналата 2014 един ирански депутат обяви, че три арабски столици - Багдад, Дамаск и Бейрут - вече са под контрола на Техеран, това породи сериозни опасения, че Сана може да стане следващата в този списък".

 

Шиитската общност в Близкия Изток

Шиитската общност в Близкия Изток

Легенда:

Голям процент шиити

Шиити

Сунити

 

Политологът от Стокхолмския университет Уалид ал-Сакаф смята тези опасения за основателни и посочва като доказателство, че веднага след като поставиха под свой контрол Сана, "хусите" установиха редовни въздушни съобщения с Техеран, като седмично между двете столици летят 28 самолети, при положение, че преди това между тях въобще нямаше пряка въздушна връзка. Между другото, още през 2013 йеменската брегова охрана задържа малък ирански кораб, натоварен с ракети "земя-въздух", предназначени за местните "хуси". Сега Риад и съюзниците му се опасявят, че самолетите, летящи между Сана и Техеран превозват и оръжие. Доказателства за това няма, но да не забравяме, че иранците доскоро отричаха и военното си присъствие в Сирия и Ирак, където ирански части се сражават със силите на т.нар. Ислямска държава.

Ако "хусите" укрепят позициите си в Йемен, Саудитска Арабия ще се окаже в нова ситуация. Нейният северен съсед Ирак и без това се смята за ирански съюзник, а сега към него ще се присъедини и Йемен, т.е. Кралството ще се окаже заобиколено от шиитски държави. Освен това в Риад са наясно, че ако останат на власт в Сана "хусите" ще поемат и контрола над международните морски превози. Както е известно, най-югоизточната точка на Йемен е разположена в зоната на тесния 30-километров пролив Баб ел-Мандеб, свързващ Аденския залив в Арабско море с Червено море. Именно по този маршрут, към Суецкия канал и оттам към Европа, минават и танкерите с петрол за Стария континент, както и товарните кораби от и за Китай.

Какви са истинските намерения на Иран по отношение на Йемен все още не е съвсем ясно. След сделката за ядрената програма на Техеран, постигната в Лозана в началото на април 2015, режимът на аятоласите, който дълги години се намираше в международна изолация и беше обект на сурови международни санкции, едва ли е склонен да рискува евентуално продължаване на ембаргото заради прекалено агресивното си поведение в Йемен. От друга страна обаче, ако въпросната сделка все пак се провали заради съпротивата на републиканците в американския Конгрес и усилията на изралското лоби в САЩ, Иран може да се окаже с развързани ръце.

Йемен и близкоизточната стратегия на САЩ

Междувременно, още през август 2014 стана ясно, че САЩ са променили отношението си към случващото се в Йемен и тази промяна не е в полза на смятаната дсокоро за техен особено близък съюзник Саудитска Арабия. Така, когато "хусите" започнаха, една след друга, да поставят под контрол йеменските провинции, Вашингтон на практика предпочете да не реагира на това. Макар че на пръв поглед би трябвало да го направи, защото успехът на "хусите" означаваше и успех на Иран, а САЩ и режимът на аятоласите съвсем не са приятелски настроени един към друг.

Тогава мнозина анализатори коментираха, че САЩ търпят провал в Йемен. Други обаче изтъкваха, че американските стратези най-вероятно разчитат с помощта на случващото се в страната да "затворят обръча" около Саудитска Арабия, оказала се притисната между антисаудитските сили на юг (в Йемен) и бойците на Ислямска държава (в Ирак). Ключовият въпрос тук е, защо Вашингтон се нуждае от подобен натиск върху Риад? От една страна, за да принуди Саудитите да станат по-възприемчиви към близкоизточната политика на САЩ, като цяло, и тази на Обама, в частност. Както е известно, Риад не харесва сегашния американски президент заради "заиграването" му с "Мюсюлманските братя" в Египет, а сега и с иранците. Според някои анализатори обаче, по-важната причина е прословутата американска стратегия на "управлявания хаос", включваща (както твърдят редица експерти) провокирането на голяма регионална война в Близкия Изток, която да бъде използвана за ерозиране позициите едновременно на Китай, Русия и ЕС и като последица от това - за съхраняване на глобалната американска доминация. Формираният в края на март арабски военен алианс, на практика, е на ръба на войната с проиранския блок. По-нататъшното развитие на събитията, до голяма степен, зависи от поведението на Техеран - дали аятоласите ще решат да подкрепят съюзниците си в Йемен или ще предпочетат да се споразумеят със Саудитска Арабия. Ако изберат първия вариант, нараства вероятността от реална война между двата блока, която ще доведе до отслабването и на двата. Ако пък в конфликта по някакъв начин бъдат въвлечени и други външни сили - например ЕС, Индия (предвид участието на Пакистан в оглавената от Риад коалиция), Китай и Русия, той ще навреди много сериозно и на тях, докато САЩ - оставайки встрани от него - ще се окажат в ролята на "големия печеливш". Дали това се осъзнава от подкрепящите Саудитите държави? Едва ли. Те по правило се ориентират зле в геополитическите ходове, които правят в региона големите външни играчи.

Впрочем, за поведението на Вашингтон по отношение на йеменската криза има и друго - при това по-просто - обяснение. Според онези, които го споделят, САЩ имат много сериозни съмнения, дали саудитската военна намеса ще бъде от полза за собствените им интереси. В края на краищата, саудитската армия не може да се похвали с някакви сериозни успехи на бойното поле и американците са наясно, че ако (и когато) операцията в Йемен, осъществявана под егидата на Риад, се провали пряката военна намеса на самите САЩ може да стане неизбежна, а това означава ангажирането им в поредната близкоизточна война, което е просто немислимо за Обама. Освен това, Вашингтон би трябвало да е наясно, че в настоящия момент отслабването на "хусите" може само да промени баланса в полза на екстремистките ислямистки групировки, свързани с Ал Кайда и Ислямска държава.

Между другото, сдържаната позиция на ЕС също представлява косвен намек към САЩ, че ако искат да осъществят някаква сериозна военна намеса в Йемен ще им се наложи да използват варианта с "коалицията на желаещите". Както достатъчно ясно заяви след началото на "Решителна буря" върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини, военните действия не са решение за кризата в Йемен и регионалните сили следва да действат отговорно и конструктивно за да създадат спешно условия за връщане към преговорите. Впрочем, тя също акцентира върху "рязко нарасналата опасност" от ситуацията да се възползват екстремистките и терористични групировки. В тази връзка Могерини акцентира върху ролята на ООН и регионалните играчи (т.е. на Иран). Като цяло, изказванията и говорят за известно дистанциране от саудитската военна авантюра в Йемен.

Според мнозина, саудитската операция не преследва някакви ясно поставени политически цели, което рано или късно ще отвори пътя към намиране на политически или дипломатически изход от ситуацията. Иран например, ще бъде доволен от перспективата "хусите" да влязат в структурите на властта като легитимна конституционна партия. Ако това се случи, влиянието на шиитите в региона допълнително ще нарасне. Несъмнено, потиснатите шиитски общности в Бахрейн (където шиитите са мнозинство от населението) и другите държави от Персийския залив, включително в самата Саудитска Арабия, много внимателна следят развитието на йеменската драма. В качеството си на най-организираната сила в Йемен, "хусите" могат да си позволят да действат в дългосрочна перспектива. Най-силният им коз, в крайна сметка, е, че именно те, а не доминираният от Саудитска Арабия ССАДПЗ, са основната преграда пред Ал Кайда и Ислямска държава в Йемен.

Междувременно, разрушаването на държавните институции води до това, че на преден план в Йемен излизат мазхабите (т.е. различните ислямски школи) и племената. Тотално са ерозирани образователните, съдебните, инфраструктурните, здравните и военните структури. Това, че гражданска война избухна именно в страната, в която има най-много оръжия на глава от населението, въобще не е изненада за някого. Освен това, йеменското общество е дълбоко разединено на племенна, конфесионална и социална основа. Конфликтът допълнително се задълбочава от бедността, безработицата, недостигът на природни ресурси и ширещата се наркомания.

Спецификата на геополитическото положение на Йемен способства за продължителния характер на гражданската война. Дължината на сухопътните граници на страната със Саудитска Арабия и Оман е, съответно, 1458 и 288 км. Йемен има широк излаз на Червено море и Индийския океан и може да контролира имащия колосално геостратегическо значение Бабелмандебски пролив, през който всяка година минават до 20 хиляди кораба. Обширната територия и разпръснатото население също са сред първостепенните причини да смятаме, че гражданската война в Йемен вероятно ще се проточи. Освен това, през последните години страната, или по-скоро някои нейни провинции, се превърна в опорна база на терористите от Ал Кайда, изтласкани преди време от Саудитска Арабия.

Неадекватната реакция на международната общност

За съжаление, световната общонст, в лицето на ООН, продължава да демонстрира пълно безсилие пред разрастващата се трагедия в южната част та Арабския полуостров, където 23-те милиона жители на Йемен са застрашени от мащабна хуманитарна катастрофа. Стартирайки операция "Решителна буря", Саудитска Арабия напълно игнорира Съвета за сигурност на Световната организация, а по-лошото е, че този тип поведение започва да се налага повсеместно. Както изглежда, съзнателното разрушаване на предишния световен ред, установен в Ялта през 1945, което се прояви най-ярко в хода на т.нар. "цветни революции" в арабския свят и постсъветското пространство, води до това, че днес дори и по-малките играчи (особено ако са партньори на Вашингтон) не смятат за нужно да се съобразяват с международните норми. Както изглежда САЩ не са склонни да се забъркват сериозно в йеменската криза, Саудитска Арабия пък не е в състояние да се справи с ролята на "регионален полицай", а Иран засега ограничава активността си само в рамките на т.нар. "шиитска дъга". В резултат от това в региона възниква опасен стратегически вакуум. Очевидно е, че САЩ вече не са в състояние да играят досегашната си роля, макар и да не възнамеряват да изтеглят изцяло въоръжените си сили от региона. В същото време е ясно, че пряката им военна намеса в Йемен, особено с използването на сухопътни части, е невъзможно, предвид опита от Ирак. Затова в момента всички военно-политически формирования в Йемен, както и в Близкия Изток, като цяло, зависят изключително от подкрепата на Иран или Саудитска Арабия. Борбата между тези две държави за регионално господство се води посредством въоръжените конфликти на територията на Ливан, Ирак и Сирия, а вече и на Йемен. Нещо повече, бунтът на йеменските "хуси"  ознаменува нов етап от по-мащабен регионален конфликт. Събитията там не се ограничават само с южната част на Арабския полуостров. Пряката военна намеса на Риад означава, че стратегическото му съперничество с Техеран вече преминава във фаза на открита конфронтация.

Предвид нежеланието на Вашингтон да се ангажира с поредна военна операция в региона, Иран и Саудитска Арабия са оставени сами да решават проблемите си, което ще доведе до продължителен период на насилие и значителна вероятност за ескалация на конфликта (включително за трансформирането му в глобален) и до хуманитарна катастрофа в Йемен с мащаби, сходни с тези на сирийската. Впрочем, вече сме свидетели на всичко това.

Голямата опасност е, че ключовите играчи в този конфликт се стремят да се сдобият с ядрено оръжие. Затова не е случайно, че на фона на пряката конфронтация на двете регионални сили в Йемен, Западът, начело със САЩ, се стреми максимално бързо да приключи преговорите за окончателно ядрено споразумение с Иран. Именно това е и причината американската политика да бъде подлагана на толкова остра критика от най-близките съюзници на САЩ в региона - Израел и Саудитска Арабия. Защото каквато и да било сделка за иранската ядрена програма не устройва нито Израел, нито Саудитите, тъй като и двете държави се опасяват, че подобно споразумение би улеснило плановете на Техеран за регионално господство. Тоест, краен резултат от случващото се може да се окаже промяната на регионалните партньори на САЩ. Йемен пък изглежда обречен да се превърне в поредната "разменна монета" в битката между интересите на Саудитска Арабия, Израел и Иран в Близкия Изток.

В същото време Вашингтон все пак не може напълно да се самоотстрани от случващото се в Йемен, затова предоставя логистична подкрепа и разузнавателни сведения за военните операции на арабските държави от Залива. В Пентагона твърдят, че те целят защитата на Саудитска Арабия и нейните съседи, тъй като йеменската гражданска война "застрашава вътрешната сигурност както на американските партньори в региона, така и самите САЩ". Това обаче звучи странно, предвид факта, че американското военно командване в региона няма никаква представа за конкретните задачи и крайната цел на въздушните удари, а самата Саудитска Арабия никъде не споменава, че защитава своите граници. Според саудитския посланик във Вашингтон Абдел ал-Джубеир, военната намеса трябва "да защити йеменците от една радикална организация, която е съюзник на Иран и Хизбула и на практика е овладяла цялата страна".

В същото време, противопоставянето на Техеран и на "шиитското възраждане" съвсем не изчерпва целите, които си поставя Риад с реализацията на операция "Решителна буря". Всъщност, залогът е много по-голям. След твърде ограничените успехи в Сирия и Ирак, позициите на Саудитската династия като лидер на целия мюсюлманских свят се оказаха под много сериозен въпрос. Затова на новия крал Салман е изключително необходима една "малка победоносна война", която да демонстрира на всичките му конкуренти, че Риад е в състояние да решава достатъчно сложни политически задачи и, че тъкмо той е най-достоен за ролята на лидер на мюсюлманския Изток.

Освен това, както във всеки конфликт, и в саудитската операция срещу Йемен присъства сериозен икономически елемент. При това нещата не опират само до петрола, макар че Саудитите несъмнено биха искали да си гарантират контрола върху петролните полета в "спорните зони" на йеменската провинция Хидрамаут, променяйки граничната линия в своя полза. Не по-малък е интересът на Риад от възстановяването на контрола над йеменския оръжеен пазар, който е най-големия в региона. Печалбите от този бизнес в Йемен са по-значими отколкото дори от петролния, като основите му бяха заложени (и то именно със саудитска помощ) още по време на юговойните, когато Сана беше сред основните доставчици на оръжие за Босна и Косово. Тогава йеменският елит на практика действаше под контрола на Саудитите, които бяха и основните финансисти на този бизнес, чрез многобройните "ислямски благотворителни фондации". Само след няколко години обаче, йеменците решиха да се откажат от всичките си посредници и съдружници, с изключение на сомалийските кланове. Риад обаче не е склонен да преглътне подобно неглижиране на собствените му интереси, също както не възнамерява да се примирява с контрола на южнойеменските провинции Шабва и Абян от т.нар. "Ал Кайда на Арабския полуостров", включваща около 60 хиляди души, сражавали се в Афганистан, Сирия и Ирак на страната на джихадистите. Риад очевидно възнамерява да ликвидира онези от нейните лидери, които са готови да воюват срещу Саудитска Арабия и другите монархии от Персийския залив и в същото време да използва основната маса ислямисти в операциите, целящи укрепването на силно разклатените лидерски позиции на Риад в арабския свят.

 

* Българско геополитическо дружество

{backbutton}