04
Съб, Апр
7 New Articles

2015: повратната точка?

брой 3 2015
Typography

Столетията никога не придобиват веднага характеристиките, които след това ще определят точното им място в историята. Така, ХХ век започва реално едва през 1914 (т.е. с началото на Първата световна война) . Дали пък сегашният ХХI век няма да остане в историята като столетие, чието истинско начало е настъпило през 2015? Без да имаме амбицията да предсказваме бъдещето, защото то по дефиниция е непредсказуемо, можем да се опитаме да анализираме днешните събития, което на свой ред би ни помогнало да очертаем общата рамка на бъдещето. Това, което е ясно още днес обаче е, че светът никога не е бил толкова несигурен и никога не сме били свидетели на толкова мащабни трансгранични катаклизми. Буквално във всяка сфера колодата с карти непрекъснато се размесва и пренарежда. Някои от старите проблеми започват да избледняват, но на тяхно място на хоризонта възникват други – обикновено още по-сложни и опасни.

Кои са основните движещи сили на промените?

Всъщност, фонът на случващото се е добре познат на всички. Сред най-сериозните проблеми, пред които ще бъдем изправени през следващите десетилетия, има поне четири, които се очертават като ключови: неизбежното изчерпване на запасите от природни ресурси; бъдещето на международните миграции и междуетническите отношения; появата и налагането на нови видове войни (войни за петрол и войни за вода, космически войни и кибервойни), както и плановете за създаване на своеобразни хибриди между човешки същества и електронни технологии. Какво обаче може да се каже за останалите?

Дали ХХI век ще бъде „векът на Евразия“? Съединените щати очевидно изпитват параноичен страх от формирането на китайско-руски алианс, разглеждайки го като прелюдия към създаването на голям континентален блок. Затова, ангажирайки се със серия агресивни геополитически войни, те правят всичко възможно за „обкръжаването и сдържането“ на Китай и Русия, за налагането на т.нар. Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (TTIP) , чиято основна цел е да откъсне Европа от Русия, както и за да манипулират изкуствено цените на петрола, при това го правят с характерната за тях бруталност, следвайки принципа: „ако не сте наши васали, сте наши противници“. Събитията в Украйна – държавата, която представлява истинската геостратегическа ос на Евразия, вече доведоха до възобновяването на студената война, макар че тя всъщност никога не е била прекратявана напълно. Осъществената на киевския Майдан „революция“, в началото имаше по-скоро антируски, отколкото проевропейски характер, но истината е, че американците са единствените, които спечелиха от нея. Съединените щати са готови на всичко, повтарям - на абсолютно всичко, за да съхранят статута си на „незаменима нация“.

Деамериканизацията на света

На свой ред, Русия се стреми да формира нова геополитическа ос с Пекин и Техеран, която да се превърне във фактор на многополюсния баланс на силите, противопоставящ се на американските амбиции. Китайците, след продължителен период на „снишаване“, вече не крият желанието си да „деамериканизират света“. В същото време, бъдещето на Русия, която е велика сила, но все още е твърде крехка и уязвима, както впрочем и на Китай, обременен от собствените си вътрешни противоречия, изглежда несигурно. Държавите от Източна Европа пък все още се колебаят, по кой път да поемат, особено след като се очертава Германия да замести бившия Съветски съюз в ролята на основен интегриращ фактор в Централна и Източна Европа.

Свидетели сме на преструктурирането на формите на глобална доминация. Съединените щати, с техните финансови пазари, въоръжени сили, език и културна индустрия, остават водещата световна сила. Икономическото им влияние обаче, малко по малко започва да се топи (делът на САЩ в глобалната индустриална продукция е намалял от 45%, през 1945, до 17,5% в момента) и днес само една трета от световната търговия се осъществява в долари (срещу над 50%, през 2000). Стартира паралелен процес на „дедоларизация" в търговията с петрол и газ, както и на валутния фронт. Русия и Китай, последвани и от други държави от Третия свят, все по-често и във все по-големи мащаби използват националните си валути в своите търговски операции и инвестиционни проекти. Усилията търговията с енергоносители и суровини да престане да зависи от долара, започват да придобиват конкретна форма. Междувременно, непрекъснато нарастват покупките на злато. На този фон, появата на нова световна резервна валута, която да замени долара, изглежда неизбежна.

Днес общият дълг на Съединените щати достигна смайващата цифра от 60 трилиона долара (400% от техния БВП, като тук влизат държавният дълг, корпоративният дълг, частният дълг и дългът на сектора на домакинствата), т.е. става дума за сума, която и при най-доброто желание и независимо от икономическата ситуация, не може да бъде изплатена. Други нации, които също са попаднали в капана на огромните задължения, са изправени пред риска от фалит. Европа, като цяло, която вече се намира на ръба на рецесията, изглежда все по-близо до колапса. В това отношение, кризата от 2008 може да се окаже само "репетиция" към далеч по-мащабни сътресения. Балонът с държавните ценни книжа във всички държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) продължава да се раздува. В момента общата стойност на тези книжа надхвърля 100 трилиона долара, да не говорим, че обемът на финансовите деривати е надхвърлил 555 трилиона долара. Какво ще се случи, когато "балонът на ценните книжа" се спука?

Самоликвидацията на либералния капитализъм

Всъщност, най-важното, на което ставаме свидетели днес е, че либералният капитализъм се оказва неспособен да продължи "развитието на своята логика в рамките, формирани по ирония на съдбата от логиката на собственото му развитие" (ако използваме формулировката на френския философ Франсис Кузен). За да компенсира спада на своята ефективност либералният капитализъм трябва постоянно да увеличава обема на печалбата си, с други думи, трябва постоянно да разширява спектъра на търговските си възможности. Но, за да гарантира свободния поток на стоки и суровини, той следва да увеличи своята производителност, което пък означава да намали разходите, включително за работни заплати. Оттук и непрекъснатото разширяване на прослойката от "излишни хора", т.е. ръста на безработицата.

Как обаче можеш да продаваш все повече стоки на клиенти, чиито реални доходи непрекъснато намаляват? И обратното, как да се процедира с нулевите маргинални разходи на цифровите стоки и услуги?

В момента либералният капитализъм се сблъсква с фундаменталния проблем за обезценяването на стойността на капитала. "Свободният полет" в системата от заеми, последван от неудържимата надпревара в сферата на финансовите спекулации и "финансовите деривати", си имат своите граници. Моделът на неограничена консумация, разчитаща на все нови кредити, върви към края си. И след като разруши всичко около себе си, либералният капитализъм, подобно на скорпион, е на път да унищожи и самия себе си. Свръхнасищането на пазара, експлозивното нарастване на дълга, низходящата тенденция в процента на печалбата, упадъкът на Европа, все по-широкото разпространяване на фалшивото съзнание и активирането на субхаотичния процес на "децивилизация" - всичко това сочи, че светът навлиза в един имплозивен и "терминален" етап от развитието си. И ключовият въпрос е, можем ли да излезем от това състояние по друг начин, освен чрез война?

Вече не изглежда налудничаво да мислим, че наближава война и, че това ще бъде световна война. Тя няма да представлява "сблъсък между цивилизациите" (за да се случи това би трябвало действително да съществуват различни цивилизации), нито пък война между "Исляма" и "Запада". Най-вероятно това отново ще бъде война между Изтока и Запада. "Финална битка" между силите на Земята и силите на Морето, т.е. между континенталните държави и таласократичните силови центрове, между "системата на парите" и принципа на реалната политика. На този фон, НАТО, която постепенно се трансформира в офанзивен военен алианс, обслужващ войните на Америка по цялата територия на планетата, се превръща в най-опасната за световния мир военна коалиция. Ясен сигнал в тази посока беше излъчен с обявяването на Владимир Путин (т.е. на Русия) за основния противник на Америка. Както е известно, на 4 декември 2014 Конгресът на САЩ прие Резолюция 758, разрешаваща на президента да налага по-сурови санкции и да задълбочава изолацията на Москва, да доставя оръжие и друга помощ на Украйна и да укрепва американското военно присъствие в граничните с Русия държави. На практика, това си беше декларация за обявяване на война на Русия. Тоест, алтернативата действително е нова световна война.

 

* Авторът е известен консервативен философ и геополитик, смятан за баща на европейската „нова десница“. Член на Френската академия.

{backbutton}