20
Съб, Юли
22 New Articles

Геополитиката на хаоса

брой 1 2015
Typography

След самоубийството на Съветския съюз, за установяването на контрол над постсъветското пространство бяха използвани различни геополитически технологии (1). Така, неоколониалните технологии на офшорната геополитика позволиха изнасянето на огромни капитали от Русия, Украйна и други постсъветски държави. Паралелно с това се осъществяваше непрекъснато настъпление в информационното пространство, включително в социалните мрежи. Това обаче се оказа недостатъчно и Западът открито премина отвъд "червената линия".

Геополитиката на "червената линия"

Именно с преминаването на тази линия решаващата битка за Евразия навлезе в своя завършващ стадий (2). Тя обаче стартира още когато, в периода непосредствено преди края на студената война, Съветският съюз направи безпрецедентни едностранни външнополитически отстъпки пред Запада, без каквито и да било правни гаранции, оформени със съответните международни споразумения. След като беше прекратено съществуването на военната организация на Варшавския пакт, а през 1997 НАТО подписа с Руската Федерация т.нар. Основополагащ акт за взаимните отношения, сътрудничеството и сигурността, алиансът изненадващо стартира разширяването си на изток. Както се посочва в коментар на най-популярния испански електронен портал Publico.es: "НАТО съзнателно заблуждаваше руснаците. Мина съвсем малко време и от обещанията, дадени на Москва, не остана нищо". Членове на пакта станаха не само повечето държави от Централно-Източна Европа и балтийските постсъветски републики, но открито се заговори, че примерът им ще бъде последван от Украйна, Грузия и Молдова. В тази връзка, британският Financial Times отбелязва, че "САЩ открито навлизат в руската сфера на влияние".

Демократичната примка на "управлявания" хаос (3)

"Управляваният" хаос представлява неоколониална по същността си геополитическа технология, своеобразна неконтролируема разновидност на оръжията за масово поразяване. С помощта на тази "мека сила" и последващата я обикновено "хуманитарна интервенция" Западът начело със САЩ се опитва да осъществи преформатирането на развиващите се и "недостатъчно узрели" страни с некомпетентен суверенитет, превръщайки ги от субекти в марионетни обекти на световната политика. "Меката сила" се оказва особено ефективна по отношение на корумпираните държави с фалшив национален елит, склонен да търгува с националните интереси и националната сигурност.

Както е известно, навремето съветската свръхдържава оказваше яростна съпротива на опитите на Запада за осъществяване на "бананови революции" в различни развиващи се държави (Корея, Куба, Виетнам, Ангола и т.н.), гравитиращи към нейната сфера на влияние. Затова САЩ решиха да акцентират върху "меката сила", превръщайки я в нов вид оръжие за масово поразяване. Тъй като младата американска държава не участва активно в колониалната подялба на света, осъществена от европейците, тя започва да използва като инструмент на собствената си неоимперска политика "принципите на демокрацията", "човешките права" или "правата на народите на самоопределение". На практика, бяха създадени нови геополитически технологии за прокарване на откровено неоколониална политика, включително т.нар. "управляван" хаос, представляващ аморално и дори престъпно "меко" оръжие за масово поразяване. Символично е, че технологията на "управлявания хаос" е създадена в Института Санта Фе (The Santa Fe Institute - SFI), намиращ се в едноименния град в щата Ню Мексико, в близост с ядрения център на САЩ. Институтът е основан през 1984 под егидата на Пентагона и Държавния департамент на САЩ и трябваше да адаптира теорията на "управлявания" хаос към практическите геополитически цели на Америка. Под патронажа на Държавния департамент бяха създадени "групи за кризисен мониторинг и управление", които според редица експерти са били замесени във военно-политическите конфликти в Карабах, Таджикистан, Босна и Херцеговина, Косово и други "горещи точки". Този тъй наречен "мониторинг" се осъществяваше (включително с помощта на кибератаки) с решаващото съдействие на ЦРУ и други американски специални служби и частни военни компании, като се разчиташе, разбира се, на проамерикански настроените кръгове в съответните страни. Целта на "мониторинга" е преформатирането на "неправилните" държави, ерозия на съпротивителните сили и способността за самоорганизация на гражданите и формирането на общество, лишено от собствената си памет. При това се разрушава съответната национална държава, която се трансформира от субект в обект на международната политика или на активността на транснационалните компании и вече не може да съществува без външна подкрепа (финансова или друга). При нужда, за ускоряването на преформатирането на държавата се използват целенасочени провокации и "хуманитарни интервенции" (като в Либия например).

Теорията на управлявания хаос анализира пътищата на прехода на една относителна устойчива социално-политическа система към състояние на критична неустойчивост (точка на бифуркация) (4). След това е възможно (но само на теория) осъществяването на преход към ново ниво на стабилност, в чиито рамки следва да бъдат осъществени радикални (революционни) промени на системата в желаната посока. На глобално и регионално равнище, като най-важни "критични зони" се очертават военната сигурност, политиката, финансите, икономиката, религията, търговските, енергийни и информационни комуникации, образованието и екологията.

В най-новата история, повечето "правилни" революции се осъществяват по едни и същи сценарии. Те обикновено са провокирани от някакъв незначителен повод (събитие) в относително благополучни държави със стабилно управление, след което мълниеносно получават одобрението на Запада, съчетано с открити заплахи срещу съответния "репресивен" режим да прекрати насилието срещу "демократичните" революционни сили.

В организационен план е необходимо консолидирането на различни сили против съществуващата власт, дестабилизиране на ситуацията в страната, включително с помощта на криминални елементи, радикални националисти, адепти на тоталитарни секти, лумпенизирани млади хора, или на обществени (например студентски) протести и дискретиране на държавните институции, включително репресивните. От ключово значение е формирането - в структурите на властта, или на опозицията, на критична маса проамерикански ориентирани елементи, както стана например по време на "цветните революции" в Грузия и Украйна.

В условията на глобализация сложните социално-икономически системи са изключително податливи на въздействието на външната среда, намирайки се предимно в състояние на "неравномерен ред", който лесно може да се трансформира в "детерминиран хаос", а той - на свой ред - може, дори и при наличието на сравнително слаби външни въздействия, да се самоорганизира в сравнително устойчив нов ред. Това обаче е само на теория, докато на практика САЩ действително са в състояние да генерират хаос, но с твърде малка вероятност за последващото му трансформиране в нов ред. Истината е, че ефективното управление на изкуствено създадения хаос невинаги е възможно, т.е. процесът може да излезе от контрол, в резултат от което власта да се окаже в ръцете на непредвидена трета сила. При подобно развитие, хаосът в съответната "неправилна" страна най-вероятно ще се запази задълго (Ирак, Афганистан, Либия, а вероятно и Украйна).

От гледната точка на геополитическата теория на големите многомерни пространства, технологиите за генериране на "управляван" хаос в дадена държава се реализират в многомерното комуникационно пространство: географско, информационно, духовно (конфесионално), социокултурно и икономическо. В случая, като "гориво" на процеса се използва концентрираната и целенасочена информация. Съоответната външна сила формира необходимия и модел на поведение на обекта, манипулирайки основните управленски и други социални групи. Ефективността на технологията се постига благодарение на кумулативния ефект на целенасочения "мек" удар срещу конкретната "противникова" територия,  генериращ силна разрушителна енергия по границите на многомерното пространство.

Политическото пространство

Превръщане на националната държава от субект в обект на международната политика. Използването от различни политически партии на създадените на Запад манипулативни политически технологии в борбата им за власт. Изтласкване на идеологията и националните социокултурни ценности. Ерозия на доверието към институциите на държавната власт чрез налагането на неолибералните митове и поставянето на ключови постове  на марионетки и представители на предварително подготвената "пета колона" формирана в средите на фалшивия и продажен местен елит и радикалните националисти. Поощряване на култа към парите, корупцията и бюрократизацията на държавния апарат. Игнориране на препоръките на научната и аналитична общност.

Социалното пространство

Нарушаване на социалните връзки между поколенията. Стимулиране на общественото разслоение на богати и бедни. Блокиране на стратегическото мислене на елита. Ерозия на националната образователна система чрез налагането на "по-прогресивни" модели и на примитивната масова култура (когато човек мисли по-малко, обикновено купува повече и гласува "правилно").

Икономическото пространство

Улесняване на изтичането на капитали и активи към контролираните от САЩ и Великобритания офшорни зони. Увеличаване зависимостта на държавата от "евтините" западни заеми. В резултат от нарастващата кредитна зависимост и съкращаване на разходите за социални нужди, медицина, образование, наука и култура, се създава евтина работна сила. Така например, ЕС е заинтересован да замени (или допълни) гастарбайтерите-мюсюлмани от арабските държави, които не се интегрират в европейското общество, с бели работници от Източна Европа.

Конфесионалното пространство

Преформатирането му се осъществява чрез масовия "внос" на чужди на местната религиозна среда тоталитарни секти (евангелисти, сциентолози и т.н.). Следва прокарването на принадлежащите към тях на ключови властови позиции в предимно православните държави. Разпалване на конфесионалните и национални конфликти. Ерозия на родствените социални връзки. Така, въпроки широкото разпространение в държавите от постсъветското пространство на различни нетрадиционни религии, малцина са наясно, че повечето от тях се "внасят" от САЩ (Църквата на Исус Христос, Общество за Кришна съзнание, Сциентологичната църква и т.н.). Постигането на тези задачи в многомерното пространство на държавата формира гранична критичност или неустойчивост (точка на бифуркация), създаващи условия за външно управление на създадения хаос. Технологията на "офшорната геополитика" в съчетание с технологията на "управлявания" хаос гарантират контрола над управляващия елит, включително посредством мониторинга и блокирането на сметките му в чужбина.

В най-новата история геополитическите технологии на "управлявания хаос" бяха ефективно използвани за ерозията на големи и на пръв поглед устойчиви социално-политически системи. Например в хода на т.нар. "нежни революции" в Централно-Източна Европа и разпадането на Съветския съюз и Югославия.

В Ирак, Афганистан, Югославия, Грузия и други държави беше реализиран специфичен вариант на стратегията на "управлявания хаос", целяща да разруши субектността на тяхното развитие (5). Технологиите на хаоса бяха заложени и в основите на "цветните революции", "арабската пролет", както и на последната "черна" революция в Украйна. Така, докато Русия съумя през последните години да предотврати (или поне да отложи) свличането си към точката на социална бифуркация и да се измъкне от "обятията" на технологиите на "управлявания хаос", Украйна "успешно" затъна в него.

Украйна като американски протекторат на "управлявания" хаос (6)

В момента, под патронажа на Държавния департамент на САЩ, в Украйна се реализира проект за превръщането на страната в американски протекторат, като в ролята на своеобразен "проконсул" на Вашингтон се изявява зам. държавният секретар Виктория Нюланд. Както е известно, още на 1 януари 2014 тя представи в Мюнхен на своя шеф Джон Кери бъдещите ръководители на Украйна (Порошенко и Яценюк), както и бъдещият кмет на Киев и бивш боксьор Виталий Кличко. Беше възстановена зависимата от радикалния (западно)украински национализъм "оранжева власт", която вече бе демонстрирала своята неефективност и неспособността си да постигне компромис със собствения си народ. Ето как авторитетното американско аналитично издание The National Interest описва събитията в Украйна, подчертавайкси, че на фона на очевидния дефицит на демокрация, сегашната власт в страната "включва представителите на същия корумпиран елит, който доминира в Украйна поне от десет години насам, поставяйки я на ръба на катастрофата".

На практика, след "февруарската революция" през 2014 с огромно влияние в управлението на страната се ползват представителите на американските специални служби, както и политическите технолози, действащи под патронажа на американското посолство. Освен това Вашингтон официално подкрепи решението на новото правителство да започне братоубийствена война в източните части на Украйна, вместо да търси компромис с проруски настроените местни лидери.

Украйна вероятно ще влезе в бъдещите учебници по геополитика като класически пример за "проиграна независимост" (ако използваме израза на британския анализатор Джейсън Караян). Благодарение на крайните националисти (претендиращи, че са единствените "истински украинци"), превърнали се в марионетки на Запада, Украйна се трансформира от субект в обект на световната политика и вместо да стане "житницата" на Европа, окончателно се превърна във мозайка от феодални владения на различни местни олигарси (7).

Ако руското присъствие в Украйна в течение на редица години (и особено през 2001-2009) ще се запомни предимно с анекдотичните изказвания на посланика на Кремъл в Киев, САЩ планомерно подготвяха условията за прилагането на технологията на "управлявания" хаос в страната. Както е известно, за първи път Държавният департамент на САЩ се намеси успешно в украинската политика през 2004, когато американските политически технолози демонстрираха блестящите си качество в хода на т.нар. "оранжева революция". Аз самият посветих на възможните последици  от намесата на САЩ в украинската политика статията си "Демократичната примка на Анакондата", появила се през 2007, но, признавам си, не допусках, че те могат да бъдат толкова мащабни.

Формирането на антируски преден пост

САЩ реализираха в Украйна технологията на "управлявания" хаос, опитвайки се да превърнат страната в плацдарм за евентуален бъдещ мащабен конфликт с Русия. Между другото, сред най-ефектните постижения на американските политически технолози в това отношение беше успешното мобилизиране едновременно на крайните украински националисти, известни и като отявлени антисемити, и на украинските олигарси от еврейски произход, като например прословутия феодален владетел на Днепропетровска област Игор Коломойски (който е гражданин не само на Украйна, но и на Израел и на Кипър). Немалко медии се опитват да прогнозират възможните последици от този противоестествен "брак по сметка", особено ако резултатите от него се окажат плачевни (8). В Израел например, мнозина оценяват крайно критично заиграването на украинските олигарски от еврейски произход с радикалните националисти и антисемити.

Като цяло, реализираната в Украйна от САЩ стратегия на "управлявания хаос" си поставя следните цели:

- създаването на враждебно настроена към Русия държава;

- формиране на нова "пета колона" на Запада в постсъветското пространство;

- поощряване на възприемането на западните либерални ценности;

- радикализация на политическата сфера;

- "приватизиране" на хуманитарната политика от радикалните (западно)украински националисти;

- преформатиране на конфесионалното пространство;

- създаване на управлявано отвън информационно постранство;

- укрепване позициите на новия марионетъчен елит;

- постепенен отказ от националните интереси и националната сигурност на Украйна;

- формиране на зависима от външни сили система за управление и окончателно превръщане на страната в американски протекторат.

За реализацията на технологията на "управлявания хаос" се използва на първо място все още незавършения процес на формиране на украинската нация. Според последното преброяване на населението от 2001, украинците са 78% от населението, руснаците са над 17%, а числеността на всяка от останалите народности е по-малко от 1%. В същото време гражданите на страната се делят на "моноетнически украинци" (66%), биоетнически русо-украинци (над 21%), моноетнически руснаци (9%) и представители на други етнически групи (4%).

Социокултурната идентичност на по-голямата част от украинците е граничната руско-украинска култура. Това е културната традиция, свързана с Тарас Шевченко, Николай Гогол, хетман Павло Скоропадски  или академик Владимир Вернадски, който неслучайно беше определен за човек на ХХ век в Украйна. Вместо това обаче, сегашните управляващи, с подкрепата на САЩ, предпочетоха да се обърнат към галицийския национализъм, характерна за който е пълната подмяна на реалната география с откровено митологична.

Ето защо, сред важните задачи на технологията на "управлявания хаос" е създаването на моноетническа държава и свързаното с това прочистване не само на руснаците, но и на биоетническите украинци. Истината обаче е, че не само коренните рускоезични украинци и руснаците, но и местните българи, унгарци, молдовци, румънци и русини (жители на т.нар. Задкарпатска Украйна - б.р.) не са склонни и никога няма да приемат понижаване на социокулкурния си статут в рамките на една бедна, корумпирана и ултранационалистическа държава (9), в която провинциалните галицийски националисти са си присвоили правото да се смятат за единствените "истински украинци". Според тях, в Югоизточна Украйна, включително в Новорусия и Крим, живеят "второ качество хора", които трябва да бъдат поставени на колене, да бъдат оградени с бодлива тел, да бъдат изтласкани в Русия или просто да бъдат унищожени.

Беше осъществено и преформатиране на конфесионалното пространство. Безспорен успех на САЩ е, че след февруарската революция през 2014 една предимно православна държава беше оглавена от евангелистки пастор (става дума за временно изпълняващия длъжността президент Александър Турчинов). Впрочем, според белгийския политолог Люк Мишер, премиерът на страната Арсений Яценюк е близък до т.нар. Църква на сциентолозите. В украинското информационно пространство пък доминират чужденци, като гражданина на Канада и Италия Савик Шустер или руския гражданин Евгений Кисельов.

След превръщането на Украйна в независима държава в нея не се формира държавен елит, който да работи за съхраняване целостта на страната, а не само за собствените си интереси. В резултат от това последователно бяха пренебрегвани националните интереси и националната сигурност. Украйна се превърна в провалила се държава на фалшиви дипломи, фалшиви научни степени и фалшиви паркетни генерали и адмирали. От 435-те украински генерали, с армията на практика са свързани не повече от сто. В същото време възникна цяла кохорта от фалшиви заслужили юристи, икономисти, дейци на науката и културата.

Вместо да бъде отменено пагубното за целостта на страната използване на армията срещу част от украинския народ, сегашните управляващи в Киев усилено формират нови незаконни военизирани формирования. Като пушечно месо в тях се използват огромното количество маргинализирани и лишени от социални перспективи украинци (10), които просто нямат бъдеще в една олигархична държава. Неслучайно, в отговор на това в Донбас се появиха антиправителствени въоръжени формации (т.нар. опълчение), към което се присъединиха бивши командоси от специалните части "Алфа" и "Беркут", изпаднали в тотална немилост пред сегашното правителство.

Пряк резултат от използването на американската технология на "управлявания" хаос стана загубата на Крим и гражданската война в Югоизточна Украйна. Ясно е, че кризата на украинската държавност няма да намери решение в близко време. Вече неколкократно в миналото опитите реализацията на украинската национална идея да се обвърже с някой външен "Голям брат", водеха до загуба на държавността ни. Освен това "американизацията" на украинската политика и братоубийствената гражданска война могат да провокират изостряне на етническите проблеми в Задкарпатието (където живеят русини и унгарци) или в украинското Придунавие (където има значителни групи румънци, молдовци, българи и гагаузи).

Украйна няма да издържи още една революция. Многовековният опит свидетелства, че единството, цялостта и устойчивостта на държавата се постигат чрез регионалното многообразие на културно-историческите форми, изключващи крайния национализъм и терора срещу онези, които не се смятат от управляващите за "чисти украинци".

Геополитическата роля на Русия

Въпреки огромния натиск, упражняван върху нея, особено през 90-те години на миналия век, постсъветска Русия не се превърна в суровинен придатък на Запада и дори си позволява да оспорва американската хегемония. През последните години Кремъл успя да предотврати (или поне да забави) прилагането на руска територия на технологията на "управлявания" хаос и свличането на страната към точката на социална бифуркация. Като една от великите сили, Москва не може мълчаливо да наблюдава навлизането в зоната на собствените и геополитически интереси. Наистина, днешна Русия съществено изостава от САЩ по отношение на конвенционалното въоръжение, но двете държави притежават потенциал да се унищожат взаимно (11).

Проектът за "Евразийски икономически съюз" очевидно не се приема от Вашингтон, който обвинява Москва, че възражда имперските си амбиции. В същото време неговата реализация действително е от съдбоносно значение за Русия и постсъветското пространство, въпреки критиките към отделни аспекти на този проект в средите на руската експертна общност. Впрочем, аз самият неведнъж съм изказвал критичните си съображения по темата.

За интеграционната роля на Русия е писано много от времето на класиците на евразийството насам. Така, в книгата си "Националната идентичност" проф. Сергей Кортунов обосновава и формулира главната геополитическа мисия на Русия като Евразийски геополитически балансьор и стабилизатор, способен да предотврати свличането към глобален хаос. "За пореден път в световната история Русия може да се превърне в силов балансьор и буфер срещу надигашите се катаклизми, ако успее да обедини евразийското постсъветско пространство и не позволи на външните сили да реализират технологиите на "управлявания хаос". В противен случай вълните на геополитическия дисбаланс ще започнат да се разпространяват на територията на евразийския континент" (12).

Някои изводи

Основната цел на неоколониалния по своята същност имперски проект на САЩ е геополитическото преформатиране, включително с помощта на технологиите на "управлявания" хаос, на "неправилните" държави в суровинен придатък на Запада. Визията за американската изключителност и превъзходство, която формира пренебрежително отношение към цивилизационните (социокултурни) особености на другите нации, се превърна в своеобразен етикет на външната политика на САЩ (13). В същото време, все повече анализатори стигат до извода, че Съединените щати са надценили възможностите си и не са успели да се справят с ролята на световен лидер. Но изтеглянето на американците от редица стратегически региони и ограничаването на военното им присъствие не означава отказ от експанзионистичната външна политика. Затова можем да очакваме, че след провала на военните операции за силово налагане на демокрацията, в обозримо бъдеще Вашингтон ще разшири мащабите на използваната от него "мека сила", в чиято основа е именно технологията на "управлявания" хаос. В случая най-важната задача е осъществяването на експанзия в духовната сфера на гражданите на "неправилната" държава, преформатиране с помощта на информационните технологии на начина на мислене и формирането на персонифициран образ на врага. Благодарение на "управлявания" хаос, радикалният национализъм и религиозният фундаментализъм се превърнаха в мощна глобална антисистемна сила. Впрочем напоследък Вашингтон отправя зле прикрити заплахи за генериране на "управляван" хаос не само в страни като Азербайджан, но дори в Германия.

На пръв поглед, САЩ постигнаха най-големите си успехи именно в Украйна, превръщайки я с помощта на целево мащабно финансиране и технологията на "управлявания" хаос в откровено враждебна на Русия държава. В същото време обаче, това провокира ответната реакция на православния фундаментализъм, свидетелство за което са събията в Югоизточна Украйна. Примитивната интерпретация на събитията в Донбас от страна на сегашните управляващи в Киев и наказателната т.нар. "антитерористична" операция срещу бунтовниците, осъществена под патронажа на САЩ, ще имат необратими последици за украинската държавност.

В заключение, следва да подчертаем, че по примера на ограниченията, приети от международната общност по отношение на ядреното оръжие, се налага приемането на международни правила, забраняващи използването на новия вид оръжие за масово поразяване в лицето на геополитическата технология на "управлявания" хаос. Възможно е в хода на геополитическата трансформация към един многополюсен свят тази аморална технология действително да бъде обявена от международната общност за престъпна.

Бележки:

1. Дергачёв В., Трансформация технологий новейшей геополитики // Вестник аналитики, 2007, No 1; Дергачёв В. Демократическая «петля Анаконды»: новые рубежи евразийской геополитики США // Вестник аналитики, 2007, No 3; Дергачёв В. Геополитика мировой кибервойны // Вестник аналитики, 2011, No 1; Дергачёв В. Оффшорная геополитика // Вестник аналитики, 2011, No 4.
2. Дергачов В., Битката за Евразия: тектонична геополитическа трансформация, Геополитика, бр.4/2014.
3. Неслучайно само едната дума е в кавички, тъй като на практика САЩ вече отлично знаят как с помошта на "най-справедливите" бомби и ракети да създават още по-голям хаос (Ирак, Либия, Афганистан), но все още не са успели да преформатират по свой образ и подобие нито една от "неправилните" държави в света.
4. Шарп Д. От диктатуры к демократии. Стратегия и тактика освобождения (първо издание на английски, 1993; руски превод, 2005); Ман С., Теорията на хаоса и стратегическото мислене, Геополитика, бр. 4/2012; Mann S.R., The Reaction to Chaos //Complexity, Global Politics, and National Security. National Defense University Washington, D.C. 1998; Лепский В., Технологии управляемого хаоса - оружие разрушения субъектности развития // Информационные войны, 2010, No 4; Бялый Ю., Управляемый хаос. Концепт Стивена Манна и его проекции на мировую политику // Суть времени. No 6 от 28 ноября 2012; Пак той: Об искусстве интерпретаций // Суть времени. No 66 от 26 февраля 2014; и др.
5.Лепский В., Технологии управляемого хаоса — оружие разрушения субъектности развития // Информационные войны, 2010, No4.
6. Виж по-подробно: Дергачёв В., Битва за Украину. «Управляемый хаос»:
http://www.dergachev.ru/geop_events/Ukranian-controlled-chaos-03.html#.U8jTI0DM8g8
7. Съветска Украйна се превръща в субект на световната политика благодарение на съветския лидер Сталин, който след Втората световна война настоява Украинската ССР и Беларуската ССР да станат членки на ООН.
8. В момента еврейската общност в Украйна представлява само 0,2% от цялото население на страната. Преди разпадането на СССР в Украйна живееха почти половин милион евреи, днес те са по-малко от 100 хиляди.
9. Латиносите, афроамериканците и арабите не са склонни да станат част от американската нация, което би повишило социокултурния им статус.
10. Въпреки обещанията на Юшченко за пет милиона нови работни места, в страната се появиха пет милиона социално безпризорни деца, израснали в семейства само с един родител или без родители (емигрирали в чужбина за да работят като гастарбайтери).
11. Дергачёв В., Почему воскресла «Мертвая рука»?: http://www.dergachev.ru/geop_events/070414.html#.U6u9sUDM-ls
12. Кортунов С.В., Национальная идентичность: постижение смысла. — М.: Аспект Пресс, 2009.
13. Блестящо го демонстрира говорителят на Държавния департамент Джейн Псаки, за която в американските социални мрежи се твърди, че "Псаки е диагноза и мерна единица за некомпетентността на хората, реализиращи на практика външната политика на САЩ".

* Институт по проблемите на пазара към Националната академия на науките на Украйна, статията публикувамe с любезното съдействие на ИСОА

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.4/2017