27
Чет, Юни
24 New Articles

Юанът срещу долара

брой 1 2015
Typography

Както е известно, доларът е в основата на финансовата и икономическа мощ на Америка.

През последните десетина години нееднократно се правеха прогнози за скорошния му крах, особено по време на глобалната финансово икономическа криза. На срещите на Г-20 пък съвсем сериозно се дискутираше възможността за създаването на друга световна резервна валута въз основа на т.нар. специални права на тираж (СПТ), създадени от Международния валутен фонд през 1969, но - както винаги - не бе постигнато никакво сериозно споразумение и проблемът остана на заден план. Днес малцина си спомнят за него. Въпреки това обаче, опасенията за съдбата на долара отново нарастват, макар да се твърди, че икономиката на САЩ вече се намира в добра форма и Федералният резерв ограничи печатането на долари. Причината за това е появата на хоризонта на съвсем реален конкурент на долара в лицето на китайския юан, който стремително укрепва позициите си в глобалната търговия.

Стремителното настъпление на юана

Сред основните задачи на реформите, набелязани на Третия пленум на Централния комитет на Китайската компартия от ноември 2013, е ускоряването на процеса на превръщане на юана в конвертируема валута. Важна роля в това отношение се отрежда на Шанхайската зона за свободна търговия, където се допуска откриването на банкови сметки както в юани, таки и в различни чуждестранни валути. От началото на 2014 редица банки, включително Standard Chartered, City Bank и HSBC, както и китайски банки като Шанхайската банка за развитие Пудонг (Shanghai Pudong Development Bank), чрез своите представители в Шанхайската зона за свободна търговия, осъществяват операции в юани. През февруари 2014 китайската Централна банка одобри осъществяването в тази зона на международни финансови операции, деноминирани в юани. В списъка на операторите, получили лиценз да осъществяват подобни транзакции, са AllinPay, 99Bill, ChinaPay, Orient Electronic Payment и

Shengpay. През септември 2014 Пекин одобри приемането на еврото като шестата основна обменна валута на Шанхайската фондова борса, наред с американския, австралийския и новозеландския долари, британската лира и японската йена.

Със също толкова активни темпове се развива настъплението на юана и в други части на света. През април 2014, в рамките на само една седмица, Централната банка на Китай подписа меморандума за създаването на система за разплащания в юани с Bank of England  и Deutsche Bundesbank, което на практита превръща двата най-големи финансови центрове в Европа - Лондон и Франкфурт на Майн, в офшорни зони на плащанията в юани. Още преди това в такива центрове се превърнаха Хонконг, Сингапур и Тайван. Китай подписа споразумения за валутни суапи с поне двайсет централни банки на други държави, включително националните банки на Япония, Южна Корея, Тайланд, Нова Зеландия, Аржентина и Малайзия, както и с Европейската централна банка.

Според експертите на HSBC, повишаването на глобалната ролята на китайската валута ще се осъществи на три етапа: първоначално юанът трябва да стане световна търговска валута, след това инвестиционна и, накрая - световна резервна валута. За целта още днес се създават пазари на инвестиционни продукти в китайска валута: акции, облигации, борсови инвестиционни фондове и краткосрочни финансови инструменти.

Този процес се развива доста стремително. Според Deutsche Bank, в края на 2013 средният дневен оборот в юани е достигнал между 3,5 и 4 млрд. долара, т.е. само за една година е нараснал над три пъти. Не по-малко впечатляващ е скокът в използването на юана като платежно средство. По данни на SWIFT, през февруари 2014 китайската валута е била на седмо място с пазарен дял от 1,39%, докато през 2012 е била едва на двайсто.

От началото на 2013 се наблюдава мощен ръст на опционния пазар в юани. В края на същата година дневният оборот на търговията с валутни опции достигна 7 млрд. долара, т.е. през последните три години е налице годишен ръст от цели 780%. Нещо повече, по своя оборот, пазарът на юана надмина дори такива традиционно големи опционни пазари като този на корейския вон, малайския рингит и тайванския долар, превръщайки се в най-търгувания опционен пазар в Азия.

Значително укрепват и позициите на юана като резервна валута. Според експертите на Standard Chartered Bank, поне 40 централни банки са инвестирали в юани (или се готвят да го направят) с цел да диверсифицират резервите си. Нараства и ролята на юана като средство за инвестиция. Така например, ако през 2008 влоговете в юани в банковата система на Хонконг са били само 1% от всички влогове, днес те са вече 12%. В самия Китай виждат значителни възможности за разширяване на международната търговия в юани в реализацията на проекта за икономическата ивица около т.нар. Нов път на коприната, който трябва да съдейства на "процесите на преки инвестиции и създаването на офшорни пазари на валутни суапи и юани". Предполага се, че този процес "може да се развие в две посоки: на първо място като съдейства за разплащанията с юани в енергийната сфера, а на второ - да разшири и увеличи дела на китайските инвестиции и кредити в икономическата ивица по маршрута на Пътя на коприната" (част от който е и Централна Азия). Думите са на зам. директора на Международния валутен институт към Китайския народен университет Ту Юнхун.

Сближаването между юана и рублата

Сегашната криза в отношенията между Москва и Вашингтон, провокирана от разминаването в техните визии за случващото се в Украйна, както и наложените на Русия санкции, водят до това, че руснаците започват да се отнасят все по-предпазливо към сътрудничеството със Запада във финансовата сфера, както и към използването на долара и придобиването на доларови активи. Което пък разкрива перспективата за разширяване на партньорството с Китай в сферата на финансите и използването на рублата и юана във взаимните разчети. През март 2014 руските депозити в САЩ намаляха до 8,4 млрд. долара, в сравнение с 21,9 млрд. през февруари. Впрочем, руските пари изтичат не само от банковите депозити в САЩ, но и от облигациите на американската хазна. През март 2014 Москва намали инвестициите си в държавни облигации на САЩ с 20%, т.е. от 126 до 100 млрд. долара. Според редица анализатори, руснаците са преместили десетки милиарди долари в американски облигации извън пределите на САЩ, например в Белгия, която през последната година неочаквано се оказа на трето място по обем на принадлежащите и облигации на американската хазна, след Китай и Япония.

Руският президент Путин предложи на Китай двете страни да обмислят заедно, къде да разположат златно-валутните си резерви. Той посочи, че "За нас е много важно рационалното и сигурно разполагане на тези ресурси. Затова трябва заедно да помислим, как да го направим, предвид сложната ситуация в световната икономиката и съществуващите турбуленции". Намекът му беше съвсем прозрачен, имайки предвид, че резервите на Китай и Русия са инвестирани предимно в доларови активи. Освен това той призова да се помисли за разширяването на използването на рублата и юана във взаимната търговия. В тази връзка руската Внешторгбанк (ВТБ) подписа договор с Китайската централна банка, според който операциите между тях ще се осъществяват в рубли и юани, без да се преизчисляват в долари. През май 2014 филиалът на ВТБ в Шанхай, която е единствената руска банка на територията на Китай, притежаваща финансов лиценз, осъществи първата си трансгранична операция в китайски юани (на обща стойност 20 млн. юана). Днес клиентите на ВТБ в Русия могат да осъществяват плащания с китайските си контрагенти в юани, използвайки сметките си в нейния шанхайски филиал, както и да създават депозити в Китай. На свой ред, клиентите на ВТБ в Китай получават възможност да се разплащат в юани с руските износители, имащи сметки във въпросната банка.

Напоследък редица американски и европейски медии с тревога прогнозират, че големите руски компании се готвят да променят плащанията по своите договори, ориентирайки се към юана и други азиатски валути, тъй като се опасяват, че заради санкциите ще бъдат изтласкани от доларовия пазар. В частност, през май 2014 стана ясно, че мнозина партньори на "Газпром нефт" са се съгласили да плащат за доставяните им енергоносители с евро и юани. От юни 2014 насам правителствата на Северна Корея и Русия осъществяват взаимните си разчети в рубли, което, според тях, ще съдейства за ускоряване и облекчаване на двустранното търговско-икономическо сътрудничество. Накрая, на 3 юни 2014 Русия и Китай се споразумяха за създаването на съвместна рейтингова агенция, в противовес на големите англосаксонски рейтингови агенции Moody’s, Standard & Poor’s и Fitch. Междувременно, руската Централна банка усилено работи за създаването на национална платежна система, което би намалило зависимостта на страната от такива западни компании, като Visa и MasterCard.

Известният китайски анализатор Чен Явън характеризира по следния начин влиянието на украинската криза върху позициите на юана: "Едва ли мнозина се замислят за възможността съвсем скоро китайският юан да се превърне в международна валута. През тези години китайците вече свикнаха с долара, еврото и йената, но все още не са свикнали с юана. Задълбочаването на украинската криза обаче, постепенно изведе китайската валута на световната сцена. Отказът на Русия от американския долар може да има силен ефект, който постепенно да доведе до недоларови енергийни сделки в Близкия Изток, Африка и Латинска Америка". От гледна точка на възможността да се съхрани сегашната глобална роля на долара, това несъмнено е твърде опасна перспектива.

Съмненията в долара

На фона на цялото това внимание към юана, "акциите" на долара падат. Спаоред доклада на МВФ, в края на 2013 33% от всички световни валутни резерви са били в долари, но да не забравяме, че през 2000-та например това се отнасяше за 55% от всички валутни резерви. От 2003 насам, развиващите се страни са увеличили запасите си от други, различни от долара, валути с 400%. При развитите държави този ръст е 200%. Дори самите американски компании все по-често поглеждат към юана. По данни на системата за международни банкови разплащания SWIFT, САЩ вече са на трето място в света, след Сингапур и Великобритания, по обема на използваната от тях китайска валута. През 2014, делът на използването на юана в сделките между САЩ и Китай е нараснал от 0,7% до 2,4%, в сравнение с 2013. През 2014 общият дял на разплащанията в юани от американска страна в глобален план е нараснал до 2,6%, срещу 1,3%, през 2013.

За настъплението на юана и отлабването на позициите на долара в Европа съдейства и наличието на определено напрежение между двете страни на Атлантика по редица въпроси. Пример за това е историята с френската банка BNP Paribas, на която САЩ наложиха милиардни глоби, обвинявайки я, че е нарушила режима на санкции срещу Иран. Това провокира толкова остра реакция в Париж, че гуверньорът на Френската централна банка Кристиан Ноайе, който е и член на управителния съвет на Европейската централна банка, заяви следното:  "Смятам, че европейските компании биха проявили максимален интерес към осъществяването на търговските си операции в други валути. Да вземем за пример търговията между Европа и Китай, която може да се осъществява в евро или юани, т.е. отказвайки се от долара. Подобна стъпки би имала сериозни последици". След това негово изказване редица анализатори отбелязаха, че ако BNP Paribas прекрати доларовите сделки "пазарът силно ще пострада". Впрочем, след като дори политическите съюзници на САЩ призовават за отказ от използването на долара, светът действително много се е променил.

Разширяващите се пазари

На фона на всичко казано дотук нарастват опасенията за стабилността на цялата световна финансова система. Анализаторите посочват, че ако Китай, Русия или някой друг крупен държател на ценни книжа на американската хазна внезапно реши да започне да ги продава, лихвените проценти рязко ще паднат, което ще доведе до хаос на пазара. Известният американски икономист Джеймс Рикардс например говори за бърз "колапс на международната монетарна система". Според него, сред ключовите признаци за нейната дестабилизация са действията на Русия, която се готви да отправи открито предизвикателство към американския долар на световната сцена, но истинската криза ще започне, когато се спука балонът на пазара на злато. В тази връзка най-големи опасения възникват по повод на това, че специализираната борса в Шанхай вече получи разрешение от Китайската централна банка да започне да търгува със скъпоценни метали. Смята се, че това ще позволи на Китай по-успешно да диверсифицира резервите си, като постепенно се освободи от американските ценни книжа, без да навреди на собствената си икономика, което, естествено, ще причини огромни финансови проблеми на Америка и ще ерозира позициите на долара.

На свой ред финансовият анализатор Джим Уили смята, че 2014 е била решаваща за САЩ, тъй като през нея са били осъществени редица радикални промени. Според него: "Всички източни държави въстават срещу долара. Ембаргото, наложено на Иран през 2012, стимулира формирането на алианс между тази страна и Индия. Освен това наскоро Русия и Иран се споразумяха да търгуват помежду си без да използват долара". Негативно отношение към доминацията на долара демонстрира и бившият главен икономист на Световната банка Джъстин Лин, според който доларът е в основата на всички финансови кризи. Според него, "доминацията на долара е основната причина за глобалните финансови и икономически кризи".

Но, ако съществуващите опасения са основателни и тези процеси продължат стремителното си развитие, те ще бъдат съпроводени от сериозни геоикономически и геополитически рискове. Както изглежда, китайците са наясно с това. Споменатият по-горе китайски анализатор Чен Явън предупреждава, че "китайците следва да осъзнаят значението и влиянието на юана. Настъпва нова епоха и се налага да се подготвим за нея както психологически, така и в системен план. В същото време трябва и да сме предпазливи. На политическо равнище, когато Близкият Изток и Латинска Америка декларират намерението си да използват юана или друга валута вместо долара в своите енергийни сделки, това няма как да не увеличи геополитическото напрежение и Китай би трябвало своевременно да се подготви за подобна ситуация".

Много характерно в тази връзка е, че инвеститорите също започнаха да говорят за геополитическите рискове. Според една анкета, поръчана от Bank of England, геополитическият риск за първи път се оказва сред седемте най-опасни рискове за британския финансов пазар, като заема второто място сред причините за новия икономически спад в страната и света. Както изглежда обаче, това е напълно закономерно. Когато водещите играчи не съумяват да решат геоикономическите си проблеми с помощта на чисто икономически мерки и решения, те, без да се замислят, прибягват до геополитическите инструменти. Светът на геоикономиката отстъпва мястото си на света на геополитиката и това вече се вижда с просто око.

 

* Авторът е експерт в Центъра за икономически изследвания в Ташкент, Узбекистан

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.4/2017