Западът vs. Русия: санкции, контрасанкции, геополитически проекции

брой 1 2015
Typography

Украинската криза започна с гражданския бунт на Евромайдана в Киев през февруари 2014 заради опита на тогавашния президент Виктор Янукович да отложи подписването на Споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС и отказа на проруските региони в Югоизточна Украйна да признаят легитимността на прозападното правителство в Киев. Последва присъединяване на Крим чрез плебисцит към Русия, което провокира консолидирането на евроатлантическата общност под егидата на САЩ срещу политиката на Кремъл. Действията на Путин бяха продиктувани от вероятната загуба на полуострова, ако новото украинско правителство лиши руския Черноморски флот от базата му в Севастопол и създаде там база на НАТО. Кризата навлезе в гореща фаза на гражданска война в Донбас и на фактическо отделяне на региона от Украйна.

В момента Русия и Западът се намират в състояние на силово противопоставяне. Западът тълкува действията на Кремъл като пряка военна интервенция и грубо нарушаване на международното право, което му дава основание да квалифицира Русия като агресор, дестабилизиращ Югоизточна Украйна и накърняващ нейния суверенитет и териториална цялост. А това, от своя страна, създава рискове за сигурността на Европа. Официалната позиция на Кремъл е, че той не е страна във вътрешноукраинския конфликт. Москва избягва признаването на самопровъзгласилите се държавно-териториални субекти: Донецката и Луганската народни републики. Чрез участието си в преговорния формат на Минската контактна група и ОССЕ тя иска да се идентифицира като добронамерен посредник, съдействащ за намирането на трайно решение на украинската криза. В същото време е очевидно, че без руската военно-логистична, оперативно-тактическа и материално-хуманитарна подкрепа сепаратистите в Донбас не биха устояли на офанзивата на украинската армия. Спорен остава въпросът за наличието на редовни руски части, воюващи на страната на сепаратистите.

С речта си на Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 Путин оповести края на Елциновия период на стратегическо отстъпление на Русия. След руско-грузинския въоръжен конфликт през 2008 Москва открито рамкира постсъветското пространство (и по специално Черноморския регион) като зона на привилегированите си интереси. Украинската криза пък беше кулминацията, извадила наяве дълго прикриваното, но нарастващо геополитическо съперничество между Русия и евроатлантическата общност (в лицето на САЩ и ЕС) за влияние в Източна Европа и постсъветското пространство. Кризата катализира усилията на незападния свят за цялостно геополитическото преформатиране на системата на международните отношения и създаване нова многополюсна система с главни действащи лица: САЩ, ЕС, Русия, Китай и в по-малка степен Индия и Бразилия.

Украинската криза провокира стратегическа нестабилност в постсъветското пространство. Украйна е ключова за Русия държава в геостратегически, военнополитически, културно-исторически и емоционален план. Двете страни са свързани с обща хилядолетна историческа съдба и повечето руснаци приемат гражданската война в Украйна като лична трагедия на фона на многото смесени бракове и тримилионната украинска диаспора в Русия.

Асоциирането на Украйна в ЕС би означава изтласкване на руския фактор от страната. Киев е важен за Москва и с оглед амбициите й да консолидира евразийското политическо, икономическо и културно пространство. Москва обвинява Запада в двойни стандарти и лицемерие спрямо Украйна. Кремъл вини САЩ и НАТО за оказването на материално-логистична (чрез мрежа от външни неправителствени организации) и политическа подкрепа на прозападните сили в Украйна за смяна на режима чрез въоръжен държавен преврат. Освен това, според Москва, никой на Запад, не обяснява ясно на украинците, че асоциирането не означава пътна карта за пълно интегриране на страната им в ЕС. Русия разглежда асоциирането на Украйна в условията на ниска конкурентоспособност на украинската икономика като елемент от „неоколонизирането” на страната. Украйна е интересна не като равнопоставен промишлен и търговско-икономически партньор, а като пазар. Отварянето на украинския пазар за водещи западни компании би поставило на сериозно изпитание местното производство в сферата на индустрията, минното дело, машиностроенето и др. Тези сектори от икономиката традиционно бяха ориентирани към руския пазар. Доскоро, водещите украинските военни заводи бяха подизпълнители на поръчки за руския ВПК (например, производството на газови турбинни агрегати за руски кораби и двигатели за бойни хеликоптери) и не разполагат с технологичната база за производството на продукция по натовски стандарти за западния военнотехнически пазар. Руският аргумент е, че отказът на Украйна от руския военно-технически пазар под западен натиск ще съсипе потенциала и оръжейните компетенции на украинския ВПК.

Още през 1992, в базисната си монография „Сблъсъкът на цивилизациите и преустройството на световния ред”, харвардският професор Самюел Хънтингтън прогнозира вътрешноукраинския конфликт, представяйки Украйна като културно разделена държава, през която преминава културно-цивилизационният разлом между Запада и Източното православие. В този смисъл битката за Украйна между Русия и Запада има характеристиката на културно-цивизационен сблъсък (S. Huntington, p. 165). Западът и Русия са наясно, че няма военно решение на украинския конфликт, тъй като евентуален военен сблъсък между Русия и НАТО означава пълномащабна световна война с катастрофални последствия за човешката цивилизация. Ето защо засега противопоставянето е само в руслото на медийно-информационната и търговско-икономическата война.

Цели, фази и обхват на западните санкции

Западът тълкува украинската криза като потъпкване принципите на международното право от Москва и най-голямата системна криза в международните отношения след края на студената война. Русия трябва да плати цена за действията си спрямо Украйна. Координирано въведените от Вашингтон и Брюксел (плюс присъединилите се към тях по-значими държави като Норвегия, Швейцария, Австралия, Канада, Япония, и по-малки като Черна гора, Молдова, Лихтенщайн) визови, политически, търговско-икономически и военно-технологически санкции могат да бъдат разделени на няколко фази. Техният обхват и дълбочина се разширяват с аргументи за увеличаваща се намеса на Русия в украинските дела в периода март-декември 2014.

Първата фаза

Беше прекратен диалогът между ЕС и Русия за либерализация на визовия режим за руски граждани. Брюксел и Вашингтон оповестиха списък на лица, чиито лични авоари в западни банки (ако имат такива) се замразяват и се забранява влизането им в ЕС и САЩ (132 физически лица и 28 стопански субекти от РФ и Украйна) (Dreyer, I. Popescu, N.p.2). Всички те са представители на изпълнителната, законодателната и медийната власт в Русия. Целта е да се изолира руският политически елит в международен план. Показателно е, че в списъците за визови забрани фигурират имената на ръководителите на горната и долната камари на руския парламент – Матвиенко (Сената) и Наришкин (Държавната дума), което автоматически води до замразяване на междупарламентарния диалог за търсене политическо решение на кризата. Пример за разгръщане на информационно-медийна война е решението за визови забрани на водещи журналисти от федералните медии. Предприе се и атака срещу набиращата популярност в обществените среди на Запад телевизионна мрежа Russia Today, пропагандираща руската гледна точка за украинската криза.

Втората фаза

Обект на санкции станаха представители на руския бизнес елит. Забрани им се да извършват стопанска дейност на територията на САЩ и ЕС. Брюксел наложи ограничения върху държавни стопански структури, докато американските ограничения удариха по дейността на руски частни компании. Беше увеличен черният списък на високопоставени чиновници, на които се забранява влизането в държавите, инициатори и поддръжници на санкциите

Третата фаза

Бяха наложени секторни санкции – финанси, енергетика, отбрана. Бяха ударени водещи енергийни компании (в това число Роснефт), кредитно-финансови институции (например Сбербанк, Газпромбанк) и три компании от отбранителната индустрия. Беше спрян достъпът (забрана за отпускане на заеми с падеж на връщане не по-голям от 30 дни) на руски структурообразуващи предприятия до западно кредитиране и рефинансиране (например до Европейската банка за възстановяване и развитие). Сред пощадените беше руският газов гигант Газпром, предвид тежестта му в осигуряване на доставки на природен газ на страни от ЕС. Беше забранен износът за Русия на продукция с двойно предназначение (изделия, които могат да се използват за производство на въоръжения) и на определени категории технологии и оборудване, които могат да бъдат използвани за дълбоководен сондаж и добив в арктически води.

Четвърта фаза

В края на 2014, в опит да забави пълноценното военнополитическо, икономическо и инфраструктурно интегриране на Крим в Руската Федерация, Белият дом изготви законопроект, приет от Конгреса, за тотална икономическа, транспортна и консулско-визова блокада на Крим. От своя страна, Европейската служба за външна дейност предложи забрана на всякакви форми на търговско-инвестиционно сътрудничество на европейски фирми със стопански субекти в контролирания от Русия полуостров Крим (забрана върху осъществяването на инфраструктурни и транспортни проекти). Като цяло, има съгласие, но отделни страни членки се опитват да извоюват в проектотекста определени „изключения”. Франция например, иска да ограничи действието на новия пакет санкции само до забрана на сътрудничество със стопански субекти, регистрирани в Крим и да не се разпространява върху останалата територия на РФ. Няма консенсус на европейско ниво за съдържанието и обсега на поредния пакет санкции.

Западът използва санкциите като ключов инструмент за постигане на своите стратегически цели – недопускане на военнополитическо и икономическо възраждане на Русия и превръщането й в един от полюсите на сила в оформящия се многопосюлен свят. От икономическо джудже, затънало в дългово бреме по времето на Елцин през 90-те, благодарение реанимацията на енергийната си индустриална база, Руската Федерация успява да се превърне в петата икономика в света през двата мандата на Путин (2000-2008) с нараснали амбиции в световните дела. Западът е наясно, че Русия няма да промени стратегията си за военнополитическо, икономическо и културно „завръщане” на Крим в лоното на Русия (през 1945 Украйна участва в създаването на ООН като страна-съучередител без полуострова, а през 1954 тогавашното съветско ръководство начело с Хрушчов взима политическо решение за преминаване на Крим към Украйна), но поне охлади стремежите на Кремъл да реализира идеята за „Голяма Новорусия” - анексиране на цяла Югоизточна Украйна и осигуряване на териториален коридор към Приднестровието.

Първите жертви на западните санкции станаха руската гражданска авиация, реализацията на транспортно-инфраструктурни проекти и на дълбоководния сондаж в Арктика. Санкциите въздействат върху инвестиционните намерения на руските олигарси. Например, компанията на Тимченко „Стройтрансгаз” се отказа от участие в строителството на 19-километровия мост през Керченския пролив, който да свърже континенталната част на РФ с Крим. Като причина се изтъква значителният финансов риск, но всъщност предприемачът се опасява от възможна изолация на бизнеса му извън пределите на страната по линия на санкциите. Обвързаността на стойността на рублата към нефта беше използвано като допълнителен елемент на стратегията за дестабилизация на руската икономика. Падането на цената на черното злато на международните пазари за няколко месеца от 115 щ.д. до 65 щ.д. за барел (Биржевой лидер, дек. 2014) доведе до девалвация на руската национална валута с 50% от януари 2014 (Ukrinform, 2014). За вносноориентирана икономика, каквато е руската, това означава ръст на инфлацията и обедняване на населението. Основните пера в руския износ са нефтът и нефтените ресурси, природният газ, редките и ценни метали. Това са основно суровини и само 6% от руския износ представляват завършени крайни продукти.

Според ръководителя на руската Служба за външно разузнаване Михаил Фрадков, чуждестранни инвестиционни фондове, опериращи на руския валутно-финансов пазар, са в основата на спекулативната атака срещу рублата. Говори се и за целенасочени действия на определени държави-износителки на нефт (преди всичко монархиите от Персийския залив) и на задкулисни борсови играчи за срив на цената на нефта. Все пак преобладават аргументите, че цената е функция от пазарния принцип за предлагането и търсеното. Решението на ОПЕК да не намалява квотите за добив запази големи нива на предлагане за сметка на намалено търсене. За ниската цена на нефта повлия и „шистовата” революция в САЩ и превръщането на Америка в мощен износител на международните енергийни пазари. През 2011 американските енергийни компании са инвестирали в развитието на инфраструктурата за добив на шистов газ в САЩ 1.5 трилиона щ.д., като основното финансиране идва от американски дългови ценни книжа. Според изследване на Центъра на глобалната енергийна политика към Колумбийския университет, появата на шистовия газ на световния и американския енергиен пазар ще намали печалбата на Газпром с 30-40%. (РИА Новости, 2014).

През декември 2014 руските нефинансови корпорации са натрупали съвкупен дълг към западни кредитори в размер на 112 млрд. щ.д. (Калиновский И., 2014). Със спирането на западното рефинансиране на корпоративния дълг редица водещи руски държави компании разчитат правителството да ги компенсира със средства от Фонда за национално благосъстояние (например „Роснефт” поиска 2 трилиона рубли, но ще получи по-малко).

Следва обаче да се отбележи, че санкциите не могат да сринат руската държавна машина толкова бързо. Тя успява да изпълни за момента целия обем от социални ангажименти (изплащане на заплатите на служителите от държавната администрация на федерално и местно равнище, финансирането на армията и флота, както и на пенсиите). Руската икономика има буфери за да се справи с ефекта от санкциите в краткосрочен и дори в средносрочен план. Днешната икономическа ситуация не е по-тежка от икономическата криза през 2009. Финансовото състояние на държавата остава добро. Инфлацията няма да е повече от 9%, в сравнение с 13% през кризисната 2008. Руският бюджет е балансиран и нивата на публична задлъжнялост са ниски. Валутните резерви са достатъчни Русия да се справи с икономическия натиск от санкциите. Руската Централна банка (ЦБ) е интервенирала с 200 млрд. щ.д. за стабилизиране курса на рублата. Валутните резерви намаляват не така драстично, както при предишната икономическа криза през 2008-2009: през ноември 2013 те са 486 млрд. щ.д., а през ноември 2014 – 418 млрд. щ.д. (Dreyer, I. Popescu, N.p.3)

Експерти от администрацията на Обама са убедени, че санкциите дават резултати. Според говорителя на Държавния департамент Джейн Псаки, не толкова санкциите, колкото лошият модел на стопанско управление в Русия и динамиката в световните цени на нефта са основната причина за обезценяването на руската национална валута. В условията на слаба отраслова диверсификация на руската икономика приходите от продажбата на енергийни ресурси и суровини се превръщат в спасителен пояс за оцеляването на руския бюджет.

Западът се надява външният натиск в резултат на санкциите да се трансформира във вътрешно недоволство, което да накара властите да променят политиката си по украинската криза. По данни на социологическата агенция „Левада център” мнозинството руски граждани усещат негативното влияние на санкциите върху тяхното благосъстояние. Те обаче продължават да подкрепят политическия курс на Путин (85% от анкетираните през ноември декември 2014), защото се опасяват, че западните санкции целят не просто смяна на режима, но и унищожаване на самата руската държава и превръщането й в суровинен придатък на Запада (НГ, 26.12.2014). Официалната руска пропаганда успешно управлява подобни страхове и формира почвата за естествена реакция от типа „търпи и се сплотявай”.

Предизвикателства пред руската икономика в контекста на санкциите

Руската ЦБ бе принудена да повиши основана лихва до от 6.5% до 17% за поддържане на макроикономическа стабилност в условията на засилен натиск върху рублата (ЦСИ, дек. 2014) . Но това води до невъзможност да се кредитира поносимо промишлеността. Отслабването на рублата влияе негативно и на инвестиционната активност, в това число в производствена сфера. 50% от вноса в Русия са машини и оборудване. Според руски анализатори от ИК "Уралсиб Кэпитал", е трудно да се прогнозира с какви суми Руската ЦБ ще трябва да интервенира за стабилизиране курса на рублата през тази и следващата година. Ако регулаторът продължи да пази валутните резерви за интервенции на валутния пазар, това може да доведе до голяма рецесия. Надвисналата опасност от рецесия може да предизвика свиване на печалбите на структурообразуващите предприятия. Най-песимистичните прогнози са за 5% свиване на икономиката през 2015 и 1.4% през 2016. (ИК "Уралсиб Кэпитал", 1.12.2014). Първите признаци за подобен стресов сценарий са налице. Промишленото производство, което е сред малкото останали лостове за икономически растеж, намалява през ноември 2014. Най-осезаемо е засегнато автомобилното производство. При намалена покупателна способност населението изпада в предкризисна паника и харчи рублите си основно за покупка на постоянно поскъпващите вносни стоки. Наблюдава се намалено търсене на местни стоки. В крайна сметка, растежът в промишлеността ще е само 0.4% при планиран 1.5-1.7% в началото на годината. Експертите споделят мнението, че ако трендът на свиване на промишленото производство се запази, това ще доведе до свиване на БВП на страната с 0.8% през 2015. (Забавина, Ю. Коптюбенко,Д. Милюкова, Я. РКБ, 15.12.2014). Русия разполага с огромен ресурсен потенциал, образована и квалифицирана работна ръка и обемен пазар, но липсва адекватна икономическа политика. Съпредседателят на Московския икономически форум и директор на компанията «Ростселмаш» Константин Бабкин смята, че санкциите би следвало да подтикнат правителство радикално да преразгледа модела на икономическо управление. Сегашната палиативна правителствена стратегия за финансово-икономическо стабилизиране не работи за нуждите на икономиката като цяло. Разумната икономическа политика предполага поносими данъци и достъпни кредити за развитието на националната производствена и технологична база. Излишъците в бюджета следва да се вложат в реалното производство, а не да се предизвиква декапитализиране на фирми чрез високи данъци и скъпи кредити. Според руското предприемаческо съсловие, успешен преход от импортно към експортно ориентирана руска икономика може да има само при положение,че стане по-изгодно да се произвежда на територията на РФ, отколкото да се внася. Широко прокламираната стратегия от руското правителството за замяна на вноса с местно произведена продукция ще проработи само, ако се обвърже с промяна в данъчната система и в поведението на Руската централна банка. Русия има многовековни традиции в науката и промишлеността и това следва да се възроди. Тя трябва да заложи на традицията в производството на автомобили, самолети, селскостопанска техника. Но това следва да стане на базата на нисколихвени кредити, с което да се постигне намаляване на цената на влаганите в крайния продукт ресурси.

Основните фактори, влияещи върху поведението на рублата, са капиталовите потоци, нужни за покриване на външни дългове и постигане на парична ликвидност. Трябва да се създаде благоприятна инвестиционна среда за приток, а не отток на капитали от руската икономика.

Влошената инвестиционна и данъчна среда засилват изтичането на капитали от Русия. Близо 70% от руските предприемачи използват офшорни схеми за данъчна оптимизация и защита на своите активи. Финансовият министър Антон Силуанов отчита, че нетното изтичане на капитали от РФ ще възлезе на 120-130 млрд щ.д. (МК, 24.11.2014) В опит да се спре капиталовото обезкръвяване на руската икономика през 2015 влиза в сила Закон за контролираните чуждестранни компании. Президентската администрация разглежда решаването на проблема с изтичането на капитали от страната в контекста на стратегията за „национализация” на руския политически и икономически елит. Според антиофшорния закон, руски физически и юридически лица, притежаващи дялове от 10% и повече процента в чуждестранни фирми, ще плащат прогресивно нарастващ данък печалба, съобразно притежаваните от тях дялове. Този закон обаче може да бъде лесно заобиколен чрез данъчно пререгистриране на компаниите в друга държава и неплащане на данъци в Русия. Великобритания, Швейцария, Монако, Малта предлагат най-добри данъчни условия за руските физически лица, притежаващи дялове в чуждестранни фирми. Във Великобритания се плаща данък само върху декларираните в страната доходи (Милюкова, Я. РКБ, 10.12.214). Трудно е да се предвиди доколко антиофшорния закон ще се окаже ефективна бариера пред изтичането на капитали от Русия и ще направи руския елит по-национално привързан икономически.

Санкциите и руският отбранително-промишлен комплекс

Управлението на Путин е белязано и с възстановяването на военно-промишления комплекс на Русия. Расте влиянието на ВПК и генералитета при взимане на външнополитическите и военнополитическите решения на страната. Москва си е възвърнала позицията на втори след САЩ износител на въоръжения в света на стойност 46 млрд. долара годишно, като основни пазари са Китай, Индия, Виетнам, Сирия, Ирак, Венецуела и в последно време Египет.

Понастоящем Кремъл изпълнява мащабна програма за превъоръжаване на стойност 770 млрд. щ.д. (Friedman,G. Stratfor, 2014). Задачата е до 2015 руските въоръжени сили да се модернизират с 30%, а към 2020 до 70%. Пред руския ВПК е поставена амбициозната задача да произвежда оръжейни системи, които да са прости като конструкция, евтини и равни или по-добри от произвежданите натовски аналози. Русия ще запази секретни най-иновативните въоръжения, като ще разкрие тяхната сила и ефективност само в критични моменти. Западните санкции целят, най-малкото, да забавят и в най-добрия случай да провалят модернизацията на руската армия и флот.

Трите основни школи на руската стратегическа мисъл, влияещи върху формирането на руската външна политика, са западно-либералната, държавническата и евразийската. Западно-либералните експерти съветват Путин да свие програмата за превъоръжаване. Школата на държавниците, напротив, вижда в модернизирането на въоръжените сили и укрепването на ВПК начин за отстояване на националния суверенитет и независимост на РФ в международните отношения и постигане на паритетни отношения със Запада. Квинтесенцията, изложена от руския вицепремиер Рогозин, отговарящ за работата на отбранително-промишления комплекс е, че Русия трябва да се въоръжава за да се боят от нея и да я уважават. Според него, санкциите целят да подкопаят руските позиции на световните оръжейни пазари. Чрез санкциите във военната сфера се спира вносът на високотехнологични машини и оборудване, използвани от руснаците за производство на съвременни оръжейни системи. Русия например, няма да може да внася радиоелектронни компоненти и системи, използвани в управлението на космическите апарати. Тя оборудва космическите си апарати за работа в тежки космически условия със западни микроелектронни и радиоелектронни компоненти.

Функционирането на руския ВПК обаче слабо зависи от вноса на западни технологии и оборудване. Санкциите срещу Москва във военно-техническата област ще забавят, но няма да спрат модернизацията на руските ВС. Оценките са, че Русия разполага с опита, капацитета, технологичната база и конструкторските бюра за производството на съвременни високоточни оръжейни системи. Понастоящем оглавяваната от президента на РФ Военнопромишлената комисия е ангажирана в разработка на програма, по която военни-промишлените заводи следва да заделят 25-35% от мощностите си за производство на гражданска продукция. Така, военно-промишленият холдинг „Швабе” - производител на оптично електронно оборудване и прибори, е част от руската корпорация „Ростехнологии” и включва система от 27 научноизследователски и производствени обединения, конструкторски бюра и институти, в които са ангажирани близо 20 000 висококвалифицирани работници. 35% от произвежданите изделия имат гражданско предназначение (хладилни камери, прибори и оборудване за газовата индустрия, радиоелектронни и оптични прибори) (Чертков, А.,Expert: Online, 2014). Такава производствената практика ще помогне за преливане на технологии от военния в гражданските отрасли и обратно. Примери за това са авиационният завод в Комсомолск на Амур, където се произвежда самолетът за гражданската авиация «Сухой-суперджет» и пето поколение изтребител Су-35, и заводът «Севмаш», където производството на бойни кораби и подводници се съчетава с това на технологии за шелфово сондиране. Както и в други периоди от руската история, стратегията на държавното ръководство е да се заложи на ВПК като локомотив за изтегляне на цялата национална икономика.

В същото време трябва да се отчете,че натискът върху руската икономика в резултат на санкциите е голям. Прогнозите за 2014 са за нулев икономически растеж. Регистриран е 50% спад на чуждестранните инвестиции. Русия разполага с натрупан 630 млрд. щ.д. валутен резерв, но при запазване на очертаващата се икономическа стагнация резервът бързо може да бъде стопен (Friedman,G. Stratfor, 2014). А това неминуемо ще се отрази върху сроковете и плановете за превъоръжаване на руските ВС.

Освен това, ключов проблем за отрасъла е системата за кредитиране. 12% лихва по кредитите буквално задушава отбранителната промишленост. За сравнение, в САЩ и западноевропейските страни оръжейните производители работят при много по-благоприятна инвестиционна и кредитна среда (при 3-4% лихва). С оглед на създалата се ситуация, руското правителство взе решение военните заводи да не се кредитират, а да се финансират от държавния бюджет.

Руските контрасанкции

В емоционално и остро обръщение по време на Валдайския дискусионен форум Путин обвини правителствата на водещите западни държави - инициатори на санкциите, че оказват безпрецедентен натиск върху международния бизнес да прекрати сътрудничеството си с Русия. Санкциите „вредят на всички” и „американските приятели режат клона, на който седят”. „Икономическото сътрудничество и взаимните инвестиции сближават държавите, докато санкциите подкопават „основите на световната търговията и правила, установени от Световната търговска организация, принципите на неприкосновеността на частната собственост, разклащат се основите на сегашния либералния модел на глобализацията, базирана върху пазарните отношения, икономическата свобода и конкуренцията”. Путин разчита западните компании, чиито търговско-икономически интереси са накърнени от санкциите, да окажат натиск върху своите правителства за отмяната им (Шевалье, Е. „Аргументы и Факты”, 24.10.2014). В същото време стана ясно, че Русия няма да се затваря в себе и ще търси адекватен и прагматичен отговор Москва няма да налага ответни санкции върху отрасли, от които зависи вноса на технологии и оборудване за модернизация на руската икономика.

Русия удари ЕС болезнено в селскостопанския сектор. Спирането на вноса на селскостопански стоки от ЕС е протекционистка стъпка, целяща защитата на руския аграрен сектор от европейския внос и стимулиране на местното производство в големите аграрно-промишлени комплекси в Кавказ и Красноярския регион. Русия иска да постигне по-високо ниво на хранителна сигурност като започне да задоволява вътрешния пазар със собствено производство на плодове, зеленчуци, месо и млечни продукти. Контрасанкциите, наложени от Русия, спомагат за увеличаване на производството в аграрния сектор. Ръст с 26% бележи производството на сирена и производни хранителни изделия, с 16,7% на месо и месни изделия, с 11,3% на птиче месо и производни продукти (Забавина, Ю. Коптюбенко, Д. Милюкова, Я. РКБ, 15.12.2014).

Общата загуба на европейските селскостопански производители от руските контрасанкции варира между 5 и 12 млрд. евро. ЕК обаче може да компенсира засегнатите производители с до 400 млн. евро. Най-засегнати са Финландия, Полша, Латвия, Литва, Испания, Италия, Гърция. Намаляват прогнозите за растеж на БВП на тези страни. България претърпя преки загуби в размер на 10-12 млн. евро, като има и непреки – натиск върху българския пазар на плодове и зеленчуци от пренасочване на нереализирана на руския пазар европейка селскостопанска продукция. Загуби търпи и хранително-вкусовата промишленост на редица страни членки. Контрасанкциите принудиха предприемачите от този сектор в някои страни от ЕС да намалят производствените мощности в резултат от загуба на пазари и намалени външни поръчки.

Геополитическите проекции

Мнозинството руснаци одобряват твърдия подход на политическия и военен елит спрямо Украйна. Според тях, президентът Обама е оркестрирал пропагандна война срещу Русия, представяйки я като агресор. Нещата от руска гледа точка изглеждат различни. Крим исторически е бил част от Русия и това е закрепено с договора за базирането на руския Черноморски флот в Севастопол след разпадането на СССР. Тоест, действията на Русия не могат да бъдат тълкувани като нахлуване, а като потвърждение на геополитическата реалност. Руснаците са особено чувствителни по въпроса за Косово, защото навремето протестът им в Съвета за сигурност срещу намесата на НАТО не бе отчетен. Според тях, Косово представлява фундаментален международноправен прецедент след края на студената война. След като Западът е позволил прекрояването на границите на Сърбия, той няма право да се противопоставя на промяна на украинските граници. Ако Западът приема за нормален канадския модел на етническа и езикова автономия на Квебек, защо не може да приеме модела на регионализъм по отношение на Украйна. Украйна е ключов стратегически буфер за Русия и загубата на Украйна представлява екзистенциална заплаха за нейната сигурност. Москва изпитва резонен страх от враждебно обкръжение и страх от нова мащабна инвазия още от времето на Наполеон и Хитлер.

В същото време, през декември 2014 се очерта промяна в официалната руска риторика по отношение на украинския конфликт. В интервю за френския телевизионен канал France 24 руският външен министър Лавров не подлага на съмнение териториална цялост на Украйна (без Крим, определяйки го като историческа „руска земя”), въздържа се от искането за автономия на Донбас (Русия, въпреки оказваната морално-политическа, военно-логистична и хуманитарна помощ, не признава самопровъзгласилите се Донецка и Луганска република). Вече не се чуват искания за федерализация на Украйна като изход от конфликта. Въпросът за конституционния модел на развитие на Украйна трябва да се реши от самите украинци. Русия е по-склонна да се възприеме конституционно модела на децентрализация, гарантиращ защита на правата и интересите на рускоезичните украински граждани на регионално ниво в Югоизточна Украйна. В същото време руското общество и елит са наясно, че Украйна остава дълбоко разделена в етнокултурно и цивилизационно отношение държава и пътят към вътрешнонационално помирение между прозападното правителство в Киев и Донбас е невъзможно да се осъществи в условията на неприключила гражданска война.

Какъв е американският подход? От края на Първата световна война основната стратегическа цел на САЩ е да не допусне появата на континентален хегемон, който да се опълчи на американската доминация в световен мащаб. Хегемон, който да е в състояние да консолидира европейските технологични достижения и капитали, плюс руските енергийни и човешки ресурси в единна сила и да ги насочени срещу Америка. В този смисъл САЩ гледат на сегашна, възраждаща своята мощ, Русия като на потенциален бъдещ хегемон (подобно на периода на студената война).

Сред причините САЩ да форсират сключването на трансатлантическо споразумение с ЕС е не само да обвържат Европа геоиконимически, но и да не допуснат руснаците да постигнат сближаване с Европа. Путин дълго време безуспешно настояваше на преговорите с ЕК Русия и ЕС да сключат основополагащ договор за дълбока свободна търговия, който да замени изтеклото Споразумение от 1997 за партньорство и сътрудничество в четирите общи пространства (търговия, икономика, енергетика; външна политика и сигурност; вътрешна сигурност и правосъдие; наука, образование, изследвания, културен обмен). В последното си публично интервю (ИА REGNUM, 10.12.2014) руският премиер и бивш президент Медведев наблегна на принадлежността на Русия към европейската цивилизация и желанието на страната му да развива добри отношения с ЕС. Тази позиция се споделя от внушителна част от руския елит и нация. Москва търси нормализация на отношенията с ЕС повече, отколкото подобряване на тези със САЩ. В този смисъл преориентирането на отношенията на Русия на изток, в посока на бурно развиващата се Азия, е по-скоро стратегически елемент на диверсификация, но не замяна на ключовото за Русия европейско направление. Европа, от своя страна, къде самостоятелно и осъзнато, къде под американски натиск, гледа на Русия с предубеждение и страх. Ако Русия успее да надделее в Украйна, тя може да пренасочи усилията си за възстановяване на своите позиции в Източна и Централна Европа. Ето защо западноевропейците и американците са обединени около стратегията за сдържане на руския военно-стратегически и цивилизационен подем. Санкциите са само един от инструментите за постигане на тази цел. Върховният представител по външната политика и сигурност на ЕС Федерика Могерини смята, че украинската криза е нанесла сериозни щети на европейско-руските отношения. Русия вече не е „стратегически партньор”, но остава „стратегическа реалност” в Европа.

Сред големите европейски държави, Великобритания е най-силния застъпник за твърд подход спрямо Русия и подкрепя изцяло усилията на САЩ за международна изолация на Москва. Независимо че Лондон определено губи от свиване обемите на руските финансови трансакции през Лондонското Сити и закупуването на имоти от руските олигарси.

Забелязва се еволюция в германския подход за разрешаване на украинската криза. Според редица анализатори, причината е нарастващата зависимост на Германия от доставките на руски газ. Това става на фона на планираното съкращаване на дела на въглищата в произвежданата в Германия електроенергия и поетапното закриване на ядрените мощности. Във връзка с това Меркел не пропуска в редица свои публични и официални изказвания да представи Русия като надежден доставчик на енергийни ресурси за ЕС. Това може да се обясни с реализирането на газопровода „Северен поток”. Берлин залага на воденето на открит политически диалог с Москва, но в същото време безкомпромисно осъжда руската анексия на Крим и подкрепата за бунтовниците от Донбас във въоръжения им конфликт с правителството в Киев. Канцлерът Меркел е инициатор и твърд поддръжник на санкциите срещу Русия в ЕС, заедно с Полша, Швеция и прибалтийските държави. Германско-полската ос е ключова за формирането на общ европейски фронт срещу Русия в контекста на украинската криза. Според редица анализатори, настъплението на Брюксел на изток е най-изгодно за най-мощната икономика в ЕС – Германия. Споразуменията за асоцииране с Украйна, Молдова и Грузия дава картбланш на Берлин за силно геополитическо позициониране в постсъветското пространство (овладяване на нови пазари).

Франция - другата водеща страна в ЕС, подкрепя санкциите, но проявява по-гъвкав подход към Русия. Посещението на президента Оланд в Москва в началото на декември 2014 в условията на засилен евроатлантически натиск срещу Путин е показателно за важността, която Франция придава на отношенията с Русия. Оланд не пропусна, подобно на предшественика си Саркози (в Южноосетинската криза през 2008), да предложи посредничеството на своята страна за урегулиране на украинската криза. Така Франция се опитва да балансира растящата тежест на Германия в европейските дела.

Меркел и Оланд са наясно, че засилването на режима на санкции, за което настоява Вашингтон, не се приема от техните общества и делови среди. Берлин и Париж са търговско-икономически обвързани с Русия. В Русия развиват дейност 2000 френски фирми (Мирзаян Г. Expert: Online, 7.12.2014). Заради санкциите Франция е на път да не изпълни ангажимента си за доставка на двата десантни кораба тип „Мистрал” на стойност 1.2 млрд евро, плюс солидна неустойка за неизпълнение на договора (РИА Новости, 3.09.2014.) Но по-лошото е, че Париж може да загуби доверието на надежден военно-технически партньор. През 2013 двустранният руско-германски търговски обмен възлиза на 76.5 млрд евро (ценни метали, нефт и природен газ срещу машини и оборудване). На руския пазар оперират близо 6000 германски фирми, които осигуряват работа на 300 000 германски работници. Официалната статистика показва,че заради санкциите германският износ за Русия ще намалее с 20% през 2014. Влиятелният германски Комитет за източноевропейски отношения прогнозира, че това ще генерира загуба от 50 000-60 000 работни места. (Lough, J. Chatman House, 2014).

Опитите на Русия за пробив на санкциите на европейско ниво

Въведените от ЕС санкции имат едногодишен срок на действие и на дневен ред е въпросът за тяхното продължаване или отмяна през 2015. Във връзка с това Русия използва разногласията в ЕС относно санкциите и лобира за създаване на коалиция от симпатизиращи й европейски държави, която да повлияе за вземане на общоевропейско решение за постепенно смекчаване и поетапна отмяна на санкциите. Най-осезаема съпротива на продължаването на санкциите срещу Москва оказват Рим, Никозия и Будапеща. Последните могат да наложат вето върху решението за продължаване на санкциите на среща на Съвета „Външни отношения”. Редица страни членки настояват за сериозен вътрешноевропейски дебат относно смисъла и ефективността от продължаване на санкциите. Най-активни сред тях са Унгария и Кипър. Унгарският премиер Орбан открито заяви, че страната му губи 2.55 млрд евро от нереализиран износ за Русия и другите страни в ОНД (IPress.ua.2014). Гърция, Италия и Словакия биха подкрепили смекчаване на режима на санкции. Италианският премиер Матео Ренци пръв инициира дебати за смисъла от продължаване на санкциите срещу Русия през октомври 2014 и призова да се „работи конструктивно с Москва”. А по време на посещението си във Вашингтон италианският външен министър Гентилони заяви, че „зачитането на санкциите следва да бъде само в контекста на намиране на политическо решение” (Rettman, A., 11.12.2014). Чехите и словаците се колебаят. Обединеното кралство, балтийските държави, Полша и Швеция, са твърдо против промяна в режима на санкции. Франция и Германия, както и България и Румъния, в момента са в групата на държавите членки, подкрепящи санкциите.

Възможна ли е международна изолация на Русия?

Санкциите нямат всеобхватен характер и не могат поставят Русия в международна изолация. Групата на БРИКС и най-вече Китай, Индия, както и водещи страни от Латинска Америка (като Бразилия и Аржентина) отказаха да се присъединят към санкциите и са твърдо решени да продължат да развиват взаимноизгодни политически и търговско-икономически отношения с Русия. Това априори не означава, че приемат руската анексия на Крим, защото ясно декларират, че зачитат териториалната цялост и суверенитет на Украйна. Според тях, вина за украинската криза носи и Западът с политиката си на намеса във вътрешноукраинския конфликт (чрез иницииране на вътрешнодържавен преврат) и прибързаното асоцииране на страната в ЕС. Изключително интересна е позицията на Турция, която също не подкрепи санкциите, въпреки че е член на НАТО. Стратегическата равноотдалеченост на Анкара в украинската криза и отвори поле за маневриране и засилване на позициите й в Черноморския регион. Тя успя да укрепи търговско-икономическите и инвеститорските си позиции на големия руския пазар и ще развива с руски технологии собствена ядрена енергетика. Наличието на фундаментални различия по Сирия и „Арабската пролет”, като цяло, не попречи на Анкара и Москва да формират стратегически тандем в ключовия от енергийна гледна точка Черноморски регион. При това, въпреки че са държави, които 13 пъти са воювали помежду си за надмощие в региона през ХVІІІ-ХІХ век. Така руският мегапроект „Южен поток” няма да бъде провален, въпреки липсата на стратегическа визия на европейската бюрокрация и противно на интереса на водещата държава в ЕС – Германия, а по всяка вероятност ще се реализира през Турция. Ако това стане, тогава Анкара с руска помощ ще се превърне в газов разпределителен център и ключова държава, от която ще зависят бъдещите енергийни доставки за ЕС. Някои анализатори разглеждат този ход на турската дипломация, като отмъщение на Анкара срещу Брюксел заради протаканите с десетилетия преговори за еврочленство.

Някои изводи

През последните десет месеца дипломацията на Вашингтон успя да консолидира ЕС на антируска основа и да прокара координирани евроатлантически санкции срещу Москва. Без натиска на Вашингтон върху своите евроатлантически съюзници трудно би могло да се постигне единно решение в ЕС относно санкционирането на Русия. Очевидно е, че САЩ ще продължат до торпилират всички опити на Москва да наложи изгодно за нея решение по въпроса за санкциите на европейско равнище. Американците могат да загубят, ако Русия се откаже от стратегическо взаимодействие с тях по линия на борбата с глобалния тероризъм, Афганистан, въпроса за ядрените програми на Иран и КНДР.

Русия отговаря на предизвикателствата на санкциите с властова централизация, икономическа мобилизация и обществена консолидация. Възраждането на руския патриотизъм (който в западната политологична лексика се разглежда като „имперски национализъм и реваншизъм”) е издигнат в ранг на държавна политика. Извънпарламентарната прозападна либерална руска опозиция е слаба и обществено дискредитирана от периода на управлението на Елцин и не разполага с морално-политическия ресурс да свали Путин от власт чрез „цветна революция”. Дори влиятелният в либералните среди на Русия главен редактор на „Независимая газета” в последното си интервю от 26.12.2014 заяви,че „реакцията на Путин в Крим представлява ситуационен отговор на геополитическо предизвикателство към Русия” (Ремчуков, К. НГ, 2014).

Русия разчита да диверсифицира енергийните трасета в азиатска посока. В случай, че Москва реши да се оттегли енергийно, геополитически и цивилизационно от Европа, Старият континент може да се окаже в безпрецедентна стратегическа зависимост от САЩ.

Русия вече е била обект на икономическа блокада, когато Западът дълго време не признава новата съветска власт през 20-те години на ХХ век. Но Москва не допуска да бъде международно изолирана. Независимо от липсата на дипломатическо и политическо признание, тя развива търговско-икономически отношения с редица западноевропейски държави и отделни компании, което става и предпоставка за следващо дипломатико-политическо признаване. През 30-те години на миналия век Русия осъществява мащабна индустриализация предимно със собствени сили и средства, разбира се, като внедрява и редица западни технологии. Тогава степента на интегрираност на съветската икономика в световната икономическа система не е голяма, а механизмите за финансиране са изцяло на Запад. Днес, в условията на свиващи се западни инвестиции и кредитиране на руската икономика, Москва ще търси рефинансиране на външния си дълг на азиатските кредитно-финансови пазари.

На сегашния етап евроатлантическата група държави не контролира изцяло международните инвестиционни и финансови потоци и Русия разполага със значително пространство за геополитически и геоикономически маневри. БРИКС с участието на Русия работи за намаляване тежестта на долара като световна резервна валута.

Санкциите са предизвикателство, но и шанс за структурно и отраслово реформиране на руската икономика. Русия е принудена да създава икономика от мобилизационен тип чрез мобилизация на интелектуално-образователния, политическия, икономическия, културния и организационен потенциал за решаването на социално-икономическите задачи на страната. За момента страната остава суровинно-ресурсен придатък в системата на международните производствени, търговско-икономически и инвестиционни отношения. Тя е твърде зависима от приходите от продажбата на петрол и природен газ на международните пазари. Целта е Русия да започне да произвежда и продава на международните пазари завършени високотехнологични индустриални продукти. Руското държавно ръководство смята да използва санкциите като стимул за прилагане на алтернативни модели на развитие на икономиката и нейното по-ефективно интегриране в международното разделение на труда. Фактите сочат, че Путин започва да прилага елементи от китайския опит на стопански реформи, разбира се, съобразени с характера на руската национална предприемаческа специфика и политическа система. Атомната енергетика, нефтената и газовата, автомобилната и военната индустрия остават най-конкурентноспособните отрасли на руската икономика.

Американците и европейците подценяват волята на руснаците да устоят на външния натиск, особено когато са убедени, че се борят за кауза, отговаряща на националния им интерес. Западът налага такъв тип санкции, които самият трудно би понесъл, и се надява Москва да се огъне. Руснаците са наясно, че „златните” десет години от управлението на Путин са минало. Но те много по-болезнено биха преживели тяхното принизяване от Обама до държава с регионално значение, отколкото загубата на лично благосъстояние и лишенията. Така може да се обясни запазването на високия рейтинг на Путин и одобрението на политиката му, като цяло. Изводът е, че руснаците не реагират на санкциите, по очаквания от Запада начин. Рационалното западно мислене не може да обясни адекватно руския национален характер и светоусещане. Западът не може да разбере, че икономическата слабост на Русия не означава непременно предпоставка за срив на държавността. Подобно виждане се споделя и от политическия дисидент и опонент на Путин Ходорковски, според когото руснаците не приемат да се разговаря с тях от позицията на сила. Той също смята, че санкциите следва целенасочено да подкопават позициите на политическото и бизнес обкръжение на президента, но не и да посягат на културния и научно-образователен обмен между Русия и Европа.

{backbutton}