Черно море като зона на глобален геополитически сблъсък

брой 1 2015
Typography

Нарастващото напрежение между Русия и Запада във връзка с украинската криза започва да придобива застрашителни измерения, като заплашва да се трансформира в открит военен сблъсък между тях. В края на миналата 2014 командващият силите на НАТО в Европа - американският генерал Филип Брийдлав, предупреди, че Русия укрепва военния си потенциал на полуостров Крим и изрази загриженост от възможността тя да постави под пълен контрол Черно море. Както е известно, в края на ноември 2014 генерал Брийдлав посети Украйна, въпреки декларираното от Москва крайно негативно отношение към евентуалното присъединяване на страната към НАТО, както и към задълбочаването на отношенията между тях. Допълнително напрежение в руско-американските отношения се нагнетява от твърденията на редица западни медии, че бунтовниците от Източна Украйна могат да се опитат да създадат сухопътен коридор до контролирания от руснаците полуостров Крим.

След срещата си с политическото ръководство и висшето военно командване на страната в Киев, генерал Брийдлав обяви, че Украйна ще получи крилати ракети и ракети "земя-въздух", оправдавайки това по следния начин: "Изключително сме обезпокоени от милитаризацията на Кримския полуостров. Военното оборудване, което в момента се доставя в Крим от руснаците, може да окаже влияние върху съдбата на целия Черноморски регион". Действително, на 26 ноември Министерствота на отбраната на Русия съобщи, че на полуострова допълнително са дислоцирани 14 изтребители, които трябва да станат част от нова военновъздушна ескадра, включваща общо 30 такива самолети. Освен това Москва реши да модернизирана радиолокационната станция за ранно предупреждение за ракетно нападение "Днепър", разположена край Севастопол, както и да изразходва за модернизацията на Черноморския си флот 1,75 млрд. евро до 2020 (през следващите години той ще получи 5-6 подводници 636М до 2020 6 корвети от новия проект 20385 и 10 малки ракетни кораби).

На свой ред, Русия критикува НАТО, че увеличава военната си мощ в Черно море. Така, през август 2014 руският постоянен представител в централата на пакта Александър Грушко се изказа крайно негативно за продължителното присъствие на негови военни кораби в региона, заявявайки, че подобни антируски демонстрации за пореден пък доказват, че НАТО се опитва да рестартира студената война. Според него, тези действия не само нарушават международните споразумения, но и водят до нарастване на напрежението в Черноморската зона.

Регионалната експанзия на НАТО

През октомври 2014 Северноатлантическият алианс обяви, че военните му кораби се връщат в Черно море, като още същия месец там се появиха флагманският кораб на американските ВМС «Маунт Уитни» и ракетният миноносец «Коул». Следва да отбележим, че според Конвенцията от Монтрьо (подписана през 1936) корабите на нечерноморски държави не могат да се намират там повече от 21 дни. Освен това, конвенцията установява максимално допустим тонаж за тези кораби от 30 хиляди тона. През пролетта на 2013 изискванията на конвенцията бяха нарушени от американската фрегата "Тейлър", която престоя в Черно море с 11 дни повече от максималния допустим срок (което съвсем не е първото нарушение от американска страна). Повечето руски експерти квалифицират присъствието на кораби на НАТО в региона като своеобразна "психологическа война" на пакта срещу страната им, подчертавайки, че то е инструмент на нарастващия западен натиск върху Русия.

Както е известно, през юли 2014 българските ВМС проведоха съвместно с  НАТО военноморското учение с международно участие „Бриз 2014” в западната част на Черно море. България участват в него с над петнайсет бойни и спомагателни кораби и катери, два хеликоптера и над хиляда души личен състав, плюс  два самолета и взвод от Сухопътни войски. Наред с тях, в учението се включиха военни кораби от Гърция, Румъния, Турция и САЩ, както и американски изтребители и четири минотърсача на НАТО. В комюникето на Министерството на отбраната по този повод се отбелязва, че целта на учението е повишаване тактическата боеспособност и подобряване координацията на военноморските сили на страните от НАТО при реагиране на извънредна ситуация в региона. Основна база на учението беше българското черноморско пристанище Бургас.

През октомври 2014 генералният секретар на Северноатлантическия алианс Йенс Столтенберг обяви, че НАТО е в състояние да дислоцира силите си, където поиска, подчертавайки, че "пактът разполага със силна армия и можем да разположим свои части във всяка точка". Това послание очевидно беше насочено към Москва и отразяваше новата визия на алианса за ролята му в Европа и света. То очевидно е в разрез с подписания през 1997 договор с Русия, според който НАТО няма правото да разполага за постоянно свои военни части в източните райони на Европа.

Конфронтацията с Русия

След началото на украинската криза и присъединяването на Крим към Русия, НАТО увеличи военното си присъствие в Западното Черноморие. На свой ред, отхвърляйки западните претенции, Москва неколкократно декларира, че основната цел на пакта е увеличаването на военната му мощ по източните граници на Европа, като кризата в Украйна е само повод за това. Действително, под предлог, че действията на Русия застрашават членовете на НАТО от Източна Европа, алиансът се стреми да разшири собственото си военно присъствие в региона. На свой ред, руснаците смятат, че именно това е основната причина за напрежението в Източна Украйна.

Бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен нееднократно цитираше като основание за увеличаване военния бюджет на държавите членки на пакта, данните за постоянното нарастване на военните разходи на Русия през последните години и амбициозните проекти на Москва за укрепване на въоръжената и мощ и нарастване на руското военно присъствие в редица региони, включително в Черно и Средиземно морета. Засилващият се натиск на пакта срещу Русия и разполагането на негови сили в непосредствена близост до границите и, закономерно провокират острата реакция на Кремъл. Така, на фона на нарастващото напрежение в отношенията между Русия и Запада, президентът Путин обяви, че разширяването на военното присъствие на НАТО в непосредствена близост до руските граници няма отбранителен характер, а е част от агресивната глобална политика на САЩ. Впрочем, още преди това Русия декларира, че ако Северноатлантическият алианс продължи да укрепва военната си мощ в Източна и Централна Европа, тя ще денонсира договора си за сътрудничество с него от 1997.

Увеличавайки въоръжените сили и военната си техника в Крим и провеждайки непрекъснато военни учения, включително в Черно море, руснаците се опитват да демонстрират на НАТО и САЩ, че не само не възнамеряват да отстъпят пред западната експанзия в Източна Европа, но са готови да и окажат решителен отпор.

В тази връзка си струва да цитирам изказването на Путин по време на извъредното заседание на руския Съвет за сигурност, че "военната коалиция на Запада, т.е. НАТО, нагло увеличава собствените си въоръжени сили в Източна Европа и, в частност, в Черно и Балтийско морета". Според него, предвид агресивната тактика на НАТО по отношение на Източна Европа и претенциите на алианса за доминиращи позиции в региона, Русия ще се опита на практика да оспори военната мощ на Запада.

Някои изводи

В резултат от ескалацията на враждебните декларации и действия на Северноатлантическия алианс по отношение на Русия, в Кремъл окончателно се наложи мнението, че тактиката на НАТО в Източна Европа очевидно цели нагнетяването на напрежение в региона и застрашава националната сигурност на самата Русия. Тъкмо поради това Москва оценява действията си в региона като "отбранителни и сдържащи". В същото време, нерядко пренебрежителните декларации на ръководството на НАТО относно руския военен потенциал и обвиненията за експанзионистичните намерения на Москва към Източна Европа и най-вече към Украйна, провокират рязко критичната реакция на руското ръководство. Кремъл обвинява пакта, че осъществява агресивна политика в Европа, предупреждавайки, че не възнамерява да я търпи и занапред.

В същото време последните стъпки на НАТО в източната част на Стария континент, включително решението за създаването на сили за бързо реагиране в региона, значителният ръст в броя на провежданите там военни учения, както и плановете за изграждане на военни бази в източноевропейските страни и сериозното увеличаване на военното присъствие в Черно море, не оставят никакво съмнение у Москва за това, че алиансът (съобразявайки се със съвременните заплахи за своята сигурност) за пореден път е променил военната си стратегия, съсредоточавайки отново своето внимание върху Източна Европа и Черноморския регион. Успоредно с това, пренебрежителното отношение на НАТО към договора с Русия от 1997, забраняващ постоянното разполагане на негови въоръжени сили в тази част на Европа, водят до това, че руснаците започват да концентрират въоръжените си сили по своите западни граници, в непосредствена близост до източноевропейските държави (като Полша и балтийските постсъветски републики), както и в зоната на Черно море. Последиците от това развитие могат да се окажат изключително неприятни, както за самия регион, така и за Европа и света, като цяло.


* Българско геополитическо дружество

{backbutton}