Ролята на Анкара в балканския „Екзодус“

брой 6 2015
Typography

Днес вероятно малцина си спомнят, че първата бежанска вълна от Турция към Европейския съюз тръгна през Гърция още през 2010. След като само през тази година през река Марица в Беломорска Източна Тракия нахлуха над 48 000 мигранти, Атина поиска спешно изпращане на мисия на Фронтекс за подсилване охраната на подложената на натиск гръцко-турска граница. Положението се влоши още повече след началото на 2011, когато започна гражданският конфликт в Сирия. Броят на бежанците опитващи да се доберат до уюта на Европейската общност, принуди Атина да издигне първата частична телена ограда по своя бряг на Марица в района на Орестиада, за да спре бежанската вълна, идваща от Близкия Изток.

До края на лятото на 2013, в очакване да бъде намерено решение на кризата в Сирия, арабската страна бе напусната от два милиона бежанци, като повечето бяха настанени в лагери на територията съседните Йордания, Ливан и Турция. В началото на септември, след съдбоносния отказ на Белия дом и лично на президента на САЩ Барак Обама да бъдат нанесени удари срещу режима на Асад, за всички и най-вече за страдащото от конфликта цивилно население стана ясно, че той ще се проточи. Това подтикна бежанците да потърсят ново решение за своята съдба, като се насочат към ЕС, където се надяваха да получат по-добро отношение и социална защита най-вече в богатите стари демокрации на Запад и Север. Опитвайки се да стигнат до Европа, повечето сирийци поеха отново към Турция. Този път събитията доведоха до усилване на натиска по българската сухопътна граница с Турция. Под удара на бежанската вълна българските власти започнаха спешно да издигат телени заграждения в критичните участъци, а там където такива липсваха, използваха жива сила, за да връщат прииждащите обратно в Турция. В крайна сметка, през късната есен на 2013 от Турция в нашата страна официално влязоха почти 6500 регистрирани имигранти, а над 11 хиляди бяха заловени, че са проникнали незаконно на територията на страната. Тогава тези цифри бяха възприемани като бедствие, тъй като никой не предполагаше библейските размери, които ще придобие проблемът през лятото на 2015.

Новата мигрантска вълна

Междувременно, още през лятото на 2013 в Брюксел стана ясно, че Европа е заплашена от надигаща се от Турция нова вълна от мигранти, която да се влее в човешкия потоп, заливащ Европа от Африка, през Магреба. Затова, макар и със закъснение, Европейският съюз подготви споразумение с Анкара за реадмисия на емигрантите идващи от Турция и за спиране на техния трафик към Европа. От своя страна, управляващите в Турция ислямисти от Партията на справедливостта и развитието  използваха споразумението за да реализират собствените си интереси в буксуващите преговори с Брюксел за интегрирането на Турция в ЕС и най-вече за отпадане визите на турските граждани за пътуване в Общността, което би трябвало да се случи в началото на 2017. В крайна сметка, документът подписан през декември 2013 от тогавашния външен министър Ахмет Давутоглу и тогавашния еврокомисар за вътрешните работи Сесилия Малмстрьом, задължаваше Анкара да приема обратно  експулсираните нелегални имигранти, влезли в държавите членки на ЕС от нейна територия. От своя страна, Брюксел обеща да финансира и изгради по границите на Турция центрове, където да бъдат настанявани експулсираните имигранти. ЕС трябваше да предостави също финансова и техническа помощ на Анкара, за да засили граничната си полиция и да постави техника за наблюдение по своите граници със съседните държави. Споразумението влезе в сила от 1 октомври 2014. На практика обаче, нищо от договореното не беше изпълнено. Напротив, броят на бежанците в Турция продължи да нараства с бързи темпове. Анкара не даде възможност на чужденците и най-вече на арабите да се интегрират в Турция и да получат право на работа, а предпочете да ги държи затворени в лагери, където пред тях няма никаква перспектива. Ситуацията се влоши още повече в края на лятото на 2014, след експлозивния възход на "Ислямска държава" в Сирия и Ирак, породил втора хуманитарна катастрофа в Близкия Изток и мощна бежанска вълна. Според турските власти, през последните четири години грижата за официално регистрираните над два милиона бежанци е струвала на Анкара 7,6 млрд американски долара. За сравнение, според доклад на Амнести Интернешънъл, само за периода 2007-2013, ЕС е инвестирал близо 2 млрд. евро за защита на външните си граници срещу 700 милиона евро, дадени за подобряване положението на лицата, търсещи убежище в Ливан, Йордания и Турция. Колко ефективно са били инвестирани тези 2 млрд евро се вижда в момента. Предполага се, че заедно с бежанците от Ирак и Афганистан, броят на търсещите път към  Европа бежанци в Турция е около 4 млн. Днес обаче едва 300 000 от тях са настанени в лагери и то при много лоши условия, докато другите просят и се скитат из Турция и то най-вече в региона на средиземноморското крайбрежие, Истанбул и големите градове.

Балканските миграционни маршрути
Легенда:
Основни мигрантски маршрути
177 км ограда
Полицейски преградни пунктове
Центрове за задържане
Неформални лагери
Бежански центрове

 

След създаването на „Халифата“ от Ислямска държава Анкара временно се отказа от дълго обсъждания план да реши сирийската бежанската криза, чрез създаването на буферна окупационна зона по 900 километровата сухопътна граница със своя арабски съсед, където да бъдат вътрешно разселени търсещите убежище сирийци. За Турция подобно нахлуване в дълбочина на 35 до 100 км. в сирийска територия щеше да  означава открита война с  ислямистките групировки там, които негласно са подкрепяни от турските специални служби. То би означавало и ангажимент по Женевските конвенции за съдбата на цивилното население по време на военен конфликт и то (заради позицията на Русия и Китай) без санкцията на ООН. Тоест, евентуалната турска военна интервенция би излязла на Анкара прекалено скъпо. Освен това не бе ясно, колко щеше да продължи, при положение, че не се очертава скорошно разрешаване на конфликта. Сирия изглежда все по-застрашена да се превърне в поредната разделена страна, дори след установяването там на някакъв компромисен мир. Възможността за контрол над кюрдите в пограничната зона, която най-много изкушаваше Анкара да създаде въпросната зона за сигурност, също изглеждаше проблематично, затова Турция се отказа от обсъждания на най-високо държавно равнище план за военна интервенция в Сирия. Впрочем, дори ако днес, под натиска на събитията, Турция получи мандат от международната общност за създаването на подобна буферна зона с лагери за бежанците, те трудно ще бъдат удържани в тях, защото човек не е „лагерно животно”. Хората не са родени за да престояват продължително време в лагери и най-естественото нещо е да се стремят рано или късно да ги напуснат.

След изборите на 7 юни 2015, когато управляващите ислямисти загубиха 9-годишното си парламентарно мнозинство, те отказаха да създадат коалиционно правителство. Вместо това предпочетоха да свикат нови предсрочни избори, като междувременно предприемат зрелищни акции на вълната на национализма за привличане на нови избиратели. Отдавна презряли кемалистката политическа формула „Мир в дома – мир в света”, президентът Реджеп Ердоган и премиерът Ахмет Давутоглу започнаха нова война с ПКК вътре и извън страната. Изправена пред натиска на събитията, Турция реши отново, както преди две години, да интернационализира проблема с бежанците (или по-точно с мигрантите) и да го прехвърли към Европа, накъдето реално са се устремили и самите бежанци. Без формално да нарушава споразумението с ЕС за емигрантите и бежанците, контролирани по сухопътните граници, Анкара организира „екзодуса“ (т.е. масовото бягство) на над 400 000 души от своята територия. Натоварени на гумени лодки от подконтролни на турските служби криминални трафиканти на хора, ден след ден по бреговете на гръцките острови бе стоварен невиждан в Европа от 1945 насам „хуманитарен десант“ от стотици хиляди чужденци.

Бежанският „десант“

Моментът за удара срещу Гърция и, респективно, срещу ЕС беше подбран блестящо. Атина и евроинституциите бяха парализирани от поредното изостряне на финансовата криза при управлението на лявата СИРИЗА. От формално намиращите се в строя 240 гръцки военни и гранични кораби над 1/6 не могат да се движат. Останалите са разпръснати да охраняват брегова ивица от над 13 хиляди километра. По признанието на заместник-министър по морските въпроси на Гърция  Христос Зоис, тази ивица се контролира от общо 7 самолета, като само 4 могат да летят и от 6 хеликоптера, от които само един може да изпълнява бойни задачи. За целия период на лятото турската брегова охрана е спряла едва 50 хиляди емигранти от лодките. При това става дума предимно за спасени давещи се хора от потънали съдове. В централизирана държава като Турция, без санкцията на турските служби и пиле не може да отлети от Анадолския бряг, а през ллятото на 2015 всеки ден оттам отплаваха стотици лодки. Избрано бе и удобното време за пика на на операцията - август, месецът в който почти цяла Европа изпада в безвремието на летните отпуски.

По това време Старият континент беше заливан от бежанци от Африка, като вълните удряха основно Италия и, респективно, по на север, Франция и Великобритания. Ставаше дума предимно за мигранти, идващи от бившите африкански колонии, където в момента се вихрят религиозни и граждански конфликти. Подновяването на сраженията с ислямистите най-вече в Либия спря бежанския поток към Италия. И точно тогава започна турската бежанска инвазия чрез трафика на емигранти. С „операцията“, осъществена вероятно с помощта на турските служби, режимът на президента Реджеп Ердоган постигна няколко цели:

  • - На първо място, отслаби социалните проблеми с бежанците и мигрантите в самата Турция;
  • - На второ място, даде възможност на Анкара да упражни натиск върху  ЕС, заради критиките на водещи държави от общността (най-вече Германия) срещу турските удари нанасяни на кюрдите в Сирия и Ирак (интересно е, че като зомбирани всички имигранти, идващи от Турция, твърдят, че искат да останат в Германия, което говори, че някой може би ги насочва натам). Управляващите турски ислямисти удобно представят последната си агресия срещу кюрдите, като война срещу ПКК. Вероятно, защото точно след 7 юни кюрдските депутати се оказаха основната вътрешнополитическа пречка за мнозинството, което управляващите искат да постигнат на извънредните парламентарни избори на 1 ноември 2015.

Разбира се, основният фактор за успеха на турската операция бе парализата на европейските институции - от способността за управление на кризата на най-високо политическо ниво, до блокирането на шенгенския механизъм и мисията Фронтекс за защита на външните граници на ЕС. Макар да си остава мощна икономическа общност, политически и институционално ЕС е „книжен тигър“, който може да бъде лесно разиграван дори от регионална сила като Турция. Причините за провала на ЕС в спирането на „хората от лодките“ са много, но една от тях е и морална, и хуманитарна. Европа, в лицето на ЕС, която се нагърби с ролята да бъде морален стожер на съвременния свят, не е склонна да приеме, че може да откаже право на убежище на хора повечето от които, поне формално, бягат от война. Междудържавните спорове в общността за прилагането на това хуманитарно право по време на война, доведе до пълното погазване на съществуващите регулации, като Дъблинската спогодба за миграцията и даване правото на убежище в ЕС. Всички останали играчи в сирийската криза като Русия, режимът в Дамаск, Ислямска държава, Турция и САЩ са значително облекчени при вземането на решения, защото за момента видимо не страдат от подобни морални скрупули.

Ако направим аналогия с други подобни акции на турската дипломация и политика от близките и по-далечни години, „екзодусът“ на емигрантите през горещото лято на 2015 със сигурност е бил негласно съгласуван със САЩ, а възможно е била сондирана и Русия. Вероятно неслучайно тъкмо, когато започна „десантът“ на бежанците с лодките Пентагонът най-сетне получи от Анкара исканото от четири години насам разрешение да нанася военновъздушни удари по Сирия от базата в Инджирлик.

Заключение

В своята операция за пренасяне на проблема с бежанците от болната на здравата глава, която условно можем да наречем „Екзодус”, Турция постигна пълен успех. Днес Брюксел отново е принуден да преговаря с Анкара и да иска помощ от нея и то при много по-неизгодни условия, така че ЕС ще бъде заставен да прави нови отстъпки на турците. Със сигурност, сега на Европейската общност ще се наложи да похарчи много повече пари за интегриране и уреждане на вече пристигналите на континента бежанци и мигранти. От друга страна, ще трябва да плати и за завръщането на част от тях обратно в Турция. Накрая, ще трябва да плаща и за поддържането на съществуващите бежански лагери. Впрочем, както се похвали турският вицепремиер Нуман Куртулмуш, Брюксел вече е обещал първия един милиард евро за страната му.

Времевият прозорец за новите преговори с Турция ще е ограничен от началото на октомври до края на март и началото на април 2016, когато Средиземно море отново ще стане плавателно за импровизираните гумени лодки на мигрантите. През зимата притокът на имигранти ще спре, но е трудно да се повярва, че до пролетта ЕС ще разполага с ефективни гранични сили за защита на своите общи граници, особено по така наречения балкански път на преселението, където всички страни, освен Унгария, избраха механизма на депортирането на мигрантите франко Германия. Така че, Турция е единственият играч, който може да спре бежанската вълна към Европа през 2016 и ЕС ще трябва да плати за това (1), като се договори за цената, която, каквито и финансови параметри да достигне, едва ли ще има позитивно морално и политическо измерение.

Бележки:

  1. Както посочва в тази връзка британският The Sunday Times на 28 септември 2015: Великобритания и Германия са сред страните, които подкрепят предложението Анкара да поеме отговорността за задържане на бежанците, стотици хиляди от които нахлуха в Гърция и България през последните месеци. В замяна на това турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще получи не само милиарди евро финансиране от европейски фондове, но и политически решения, които ще включват правото на турците да влизат в Шенгенската зона без виза. Това споразумение няма да засяга Великобритания. По думите на турски дипломати, преговорите са в „напреднала фаза“. Предвижда се също създаването на 80-километрова „буферна зона“ в Сирия. „Единствената ни възможност да спрем потоците от мигранти е решението Турция да стане пазач на нашите външни граници. И само с пари няма да постигнем това“, заяви европейски дипломат, пожелал анонимност.

*Българско геополитическо дружество

{backbutton}