Миграционната криза в Европа и нейните архитекти

брой 6 2015
Typography

Както е известно, европейските политици изпитват особена почит към основателя на Паневропейския съюз и идеолог на "обединена Европа" - австриеца Рихард Куденхоф-Калерги (1894-1972), определян от мнозина като духовния баща на Европейския съюз. Книгите му ("ПанЕвропа" и "Борбата за ПанЕвропа"), писани още през 20-те години на ХХ век, са добре известни и се смятат за манифест на европейското строителство. В тях са изложени целите и задачите на това строителство, които очевидно не са се променили и днес.

Идеята за "единната европейска нация"

Една от тези цели е създаването на "единна европейска нация". Тъй като е убеден, че формирането на нацията на основата на кръвното родство е дълбоко погрешно, Куденхоф-Калерги му противопоставя "духовното родство", представяйки бъдещата единна "европейска нация" като духовна общност, с общи духовни водачи (1). С цел решаването на националните проблеми той предлага отделянето на нацията от държавата така че националността да се превърне в личен въпрос за всеки отделен индивид. И тъй като при това положение въпросът за гражданството автоматично ще стане второстепенен, това ще реши и проблема с държавните граници: "Има само един радикален начин да се реши справедливо дълготрайният европейския въпрос за границите. И той е свързан не с промяната на границите, а с тяхното премахване" (2).

Това обаче е само "върха на айсберга" на паневропейския проект. Куденхоф-Калерги излага визията си за окончателните резултати от трансформацията на Европа в появилата се през 1925 в малък тираж книга "Практическият идеализъм" (3), в която очертава бъдещето на Европа и описва как точно ще изглежда "европейската нация". Ключовата идея на Куденхоф-Калерги е обосноваването на духовното лидерство в европейската цивилизация и необходимостта от формирането на "водеща духовна раса на Европа". От цялата маса европейци, които Куденхоф-Калерги определя като "хора на количеството", той обособява две групи "хора на качеството" в лицето на родовата аристокрация и финансовите кръгове (акцентирайки върху факта, че последните обикновено са от еврейски произход), които според него следва да формират ядрото на бъдещата "европейска аристокрация". При това той поставя в основата на това ядро именно финансовата аристокрация заради "специфичното и етическо отношение към света" и нейното умствено превъзходство - именно принадлежащите към нея представляват гръбнака на "духовната аристокрация", притежаваща лидерските позиции в борбата за глобално управление (като типични нейни представители Куденхоф-Калерги посочва германския икономист Ласал, болшевишкия революционер Троцки, световно известният физик Айнщайн, френския философ Бергсон и т.н.).

Що се отнася до останалите, т.е. "хората на количеството", за тях Куденхоф прогнозира, че "човекът на бъдещето ще бъде от смесена раса. Расите и класите ще изчезнат вследствие на преодоляването на пространството, времето и предразсъдъците. Бъдещата евразийско-негроидна раса, която външно ще наподобява онази на Древен Египет, ще замени сегашното разнообразие на народи и личности".

Тоест, той вижда бъдещето на Европа в смесването на европейците с другите раси и народи и изчезването им като национални индивидуалности, както и в замяната на европейските национални елити с новия паневропейски "духовен елит".

Струва ми се, че това, което се случва в момента в Европейския съюз, изцяло се вписва в проектите на австрийския граф, смятан за негов духовен баща. При това е съвършено очевидно, че тези проекти са несъвместими със запазването на националните държави или на националните граници. Така че, напук на твърдението за уж безумната миграционна политика (или за липсата на такава политика), която провеждат европейските политици, те всъщност отлично съзнават, какво точно правят.

Кой управлява Европа

Истината е, че добре планираният и направляван "миграционен хаос", на който сме свидетели в момента, не е внезапно нашествие, а ключова тактическа операция по пътя към коренната трансформация на Европа, част от плана за ерозията и пълния демонтаж на националните държави и укрепването на Европейския съюз, чието ръководство представлява не интересите на гражданите на страните членки, а на космополитния европейски трансационален бизнес, органично интегриран в различните наднационални структури.

Ключова роля тук играе създадената през 1983 Европейската кръгла маса на индустриалците или просто Европейската кръгла маса (ERT), обединяваща представители на 45-те най-големи корпорации в Европа, най-влиятелни сред които са Bayer, Shell, BP, Daimler Chrysler, Ericsson, Nestlé, Nokia, Petrofina, Renault, Siemens, Solvay, Total и Unilever, чиито президенти редовно участват и в срещите на Билдърбъргския клуб. В момента, ERT се ръководи от председателя на Съвета на директорите на шведската компания Ericsson Лейф Йохансон.

ЕRT е една от ключовите групи за натиск, упражняваща често пъти решаващо влияние върху най-високопоставените европейски политици и осъществяваща стратегическия алианс между големия бизнес и Европейската комисия.

Основната задача на ERT e промяната на начина на управление на Европа в интерес на транснационалния бизнес чрез създаването на единен център за вземане на решения в рамките на ЕС. Обработката на висшия мениджърски състав и съответният кадрови подбор доведоха до това, че ако през 80-те години на миналия век в рамките на ERT все още съществуваха две различаващи се групи - на "протекционистите" и на "глобалистите", от началото на 90-те насам сред членовете му е налице пълно единодушие относно необходимостта от тотална либерализация на пазарите, отваряне на границите и пълна подкрепа за "атлантическата кауза" (4).

В момента, най-важният въпрос в дневния ред на ERT e създаването на Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП), което британският премиер Дейвик Камерън квалифицира като "най-фундаменталния двустранен търговски договор в историята" (5). Така, както се планира, ТТИП следва да гарантира пълния контрол на транснационалните корпорации над икономиката и социалната сфера, ограничавайки до минимум държавната намеса. Затова преговорите по този проект протичаха при закрити врати и се пазеха в тайна от широката европейска общественост.

Хронологията на подготовката на споразумението за ТТИП е следната: през 1990 беше приета "Трансатлантическата декларация", през 1995 бе създадена инициативната група от представители на бизнеса "Трансатлантически бизнес диалог" (TABD), през 1998 - консултативният комитет "Трансатлантическо икономическо партньорство", а през 2007 - "Трансатлантическият икономически съвет", включващ представители на водещите западни компании. Накрая, през 2011 беше сформирана група от експерти, които две години по-късно препоръчаха започването на преговорите за подписване на споразумението.

Съответните документи се подготвят от Трансатлантическата политическа мрежа (TRN), влиятелна институция, работеща активно не само за създаването на трансатлантически общ пазар до 2020, но и на нов евроамерикански военнополитически блок, който да замести НАТО. TRN беше създадена през 1992 и обединява членове на Европейския парламент и на американския Конгрес, както и ръководители на частни компании. Мрежата се финансира от най-големите корпорации и банки от двете страни на Атлантика (Boeing, Ford, IBM, Microsoft, Siemens, BASF, Deutsche Bank, Bertelsmann), разчита на разработките на водещите западни мозъчни центрове (Кралския институт за международни отношения (Чатам Хаус), Института Аспен, Европейско-американския бизнес съвет, Съвета по международни отношения (CFR), Института Брукингс и др.) (6).

Ярка илюстрация за водещата роля на Европейската кръгла маса в този проект бе сформирането през март 2013, в резултат от срещата на Ангела Меркел и Франсоа Оланд с ръководството на ERT, на Френско-германската работна група, която да разработи обща международна търговска стратегия, обслужваща на практика частните интереси на най-големите европейски компании, като в нея влязоха и редица техни представители. Както коментира по този повод един анализатор, "исканията на ERT целят да превърнат Европейския съюз в обикновен инструмент на транснационалните компании и нищо повече" (7). Както е известно, групата изготви 32 препоръки с ултралиберален и антисоциален характер, залегнали в основата на предложенията за европейско-американските преговори за създаването на ТТИП. Основното в тях е пълното "отваряне" на пазарите, зашитата на инвестициите и реформа на трудовия пазар с цел "повишаване на конкурентоспособността".

През юли 2015 Европейският парламент, използвайки такива инструменти за натиск като прословутата "руска заплаха" и необходимостта от евроатлантическа солидарност, прие резолюция в подкрепа на ТТИП (с гласовете на 436 евродепутати, срещу 241 - против). Макар да няма задължителен характер, тази резолюция е показателна за настроенията на депутатите в Европарламента, от чиято позиция ще зависи ратификацията на договора за ТТИП. Тук е мястото да напомня, че и на този етап управляващите в повечето европейски държави не допуснаха каквото и да било обществено обсъждане, тъй като мнозинството европейци не подкрепят споразумението, което би гарантирало всевластието на корпорациите и ще погребе завинаги и последните остатъци от традиционните европейски ценности (8).

За съжаление, не може да очаква сериозна съпротива срещу реализацията на този план, заради дълбоката дезинтеграция на европейското общество, под вляние на осъществяващата се вече двайсет години демографска революция, като един от ключовите фактори за утвърждаване господството на транснационалните корпорации.

Замяната на европейските нации

Мнозина анализатори определят тази революция като демографска катастрофа, доколкото Европа прекрати възпроизводството на своето население. Ако не броим имигрантите, през 2050 на континента ще живеят само 600 млн. европейци (сега те са 728 млн.), което е равнозначно на загубата на цялото население, живеещо днес в Германия, Полша, Дания, Норвегия, Швеция и Финландия, взети заедно. За последен път толкова значително съкращаване на населението в Европа е имало само по време на чумната епидемия през 1347-1352 (9).

Ситуацията е особено сериозна в Германия (където през 2050 населението ще намалее от 82 на 59 млн. души), България, Латвия, Унгария, Португалия. В страните, където нивото на раждаемост е сравнително високо (Великобритания, Франция, Швеция), то се постига предимно за сметка на местните мюсюлмански общности. Както откровено призна преди време шефът на Отдела за Русия и ОНД на Германския съвет за външна политика Александър Рар: "намираме се на кръстопът и е трудно да прогнозираме, докъде ще ни докара това. Да, може да се твърди, че "бялата раса" измира. Само че това не може да се дискутира открито, заради настроенията на електората".

Политическото безсилие на Европейския съюз по този въпрос го прави неспособен да съхрани социалното равновесие: съвсем скоро ще възникне катастрофален недостиг на работна ръка, което поставя под въпрос и запазването на сегашната социална система. Днес в Европа все още работят представители на поколенията, родени по време на демографския бум след Втората световна война, но когато и те се пенсионират, ще настъпи драматична промяна. Затова трескавите действия на европейските политици, насочени към повишаване на пенсионната възраст, ревизия на схемите за подпомагане на инвалидите и т.н., са свързани с опита им да отложат максимално спада, а след това и тоталното рухване на високото сегашно равнище на социалните стандарти и потреблението на континента.

Според някои, това може да бъде предотвратено с увеличаване притока на имигранти. Както се посочва в един от секретните доклади на френското правителство още в началото на 2000-те, ЕС няма друга алтернатива, освен да привлече 75 милиона мигранти (10). Това е цената за запазването на Европейския съюз. При това френските експерти признават, че това ще породи изключително сериозни проблеми в бъдещото хибридно расово общество на континента. Днешното поколение европейски политици обаче няма намерение да се отказва от този курс: те могат да правят спорадични декларации за провала на политиката на мултикултурализъм или да осъществяват показни антиимигрантски акции, но ще продължат да залагат на мигрантите, защото това е стратегическата линия на транснационалния капитал, отговаряща на фундаменталните му интереси.

В началото на 2000-те, около 400 хиляди души годишно търсеха убежище на Стария континент (по официални данни), а по различните нелегални канали в Европа проникваха над половин милион души. В момента общият брой на нелегалните имигранти на континента е между 5 и 7 млн. души (по приблизителни оценки, доколкото липсва официална европейска статистика за числеността им). Най-много нелегални имигранти бяха концентрирани във Франция, Германия, Италия и Испания. Във всяка от тях броят им достигаше до 1-1,5 млн. и всяка година нарастваше с поне 100 хиляди. Основните потоци вървяха и продължават да вървят от Северна Африка към Испания и от Турция, през Гърция, Албания и Италия (през лятото на 2015 бе актуализиран и "балканският имигрантски канал"). В това отношение, преломна за Европа се оказа 2011 - годината на "арабските революции", когато само през първите девет месеца през границите на ЕС преминаха 113 хил. души. Още през 2014 обаче, броят на имигрантите, проникващи в Европа през Средиземно море, достигна 626 хиляди души (12). През настоящата 2015 те, очевидно, ще се окажат много повече.

По данни на Международната организация на труда (МОТ), 56 млн., от общо 175 млн. мигранти по света, живеят в Европа, като 27,5 млн. осъществяват някаква икономическа активност на континента. В някои европейски страни, например в Люксембург и Швейцария, делът на чужденците в общия обем на работната сила достига 25% (13). Те са ангажирани предимно в сфери, които не привличат особено местните: мръсна и тежка работа, която не изисква кой знае каква квалификация, в сферата на услугите, почистване и обслужване в частната сфера, сезонна работа в селското стопанство и туристическата сфера.

Многоброен и практически неконтролируем сегмент от глобалния трудов пазар се формира от нелегалните мигранти, които по данни на МОТ, са около 1/3 от всички международни мигранти. Те са ангажирани предимно в малките предприятия или в сенчестия сектор на икономиката, чиито мащаби нарастват във всички страни. По данни на Европейската комисия, в някои европейски държави този сектор осигурява между 8% и 30% от техния БВП, а за Европа, като цяло - 20%.

Ако не броим Източна Европа, сред страните с най-голяма сенчеста икономика са Гърция (30-35% от БВП), Италия (27,8%), Испания (23,4%) и Белгия (23,4%). В средата на тази класация пък са Ирландия, Канада, Франция и Германия (между 14,0% и 16,3% от БВП) (14). При това сенченстият сектор на икономиката започна да се разширява особено бързо след кризата през 2008. Най-значимият му сегмент е наркобизнесът, чиято основна междинна база в Европа е Косово. Наркотрафикът е изключително разклонен, като в него са ангажирани косовските албанци, българската и турската мафии, чешките куриери, британските дилъри, италианската Cosa Nostra и т.н. (15). При това става дума само за най-ниското ниво на международната наркомафия, която представлява изключително влиятелна общоевропейска трансдържавна структура с много сериозна база в специалните служби. Според някои, тя дори играе ролята на своеобразен "невидим мениджър" в правителствата на европейските държави.

В това отношение, нелегалната миграция представлява незаменим и неизчерпаем ресурс за наркомафията, набираща от средите на имигрантите все нови и нови кадри, използвайки безизходицата, в която се намират тези хора в рамките на европейското общество.

Така, Европа се оказа зона на фундаментална етнокултурна трансформация, която има всички шансове да се превърне в огромен "котел за претопяване на европейските нации". Последните биват замествани от други етноси, които, смесвайки се помежду си, действително могат някой ден да формират мечтаната от хора като покойния Куденхоф-Калерги и днешните му идейни наследници общоевропейска нация на "новите номади".

 

Бележки:

1. Куденхов-Калерги Р. «Пан-Европа» //http://www.paneuropa.ru/home.php?id=4&id2=0&id3=6&lang=
2. Пак там.
3. Виж.: Coudenhove Kalergi R. Praktischer idealismus. Adel – Technik – Pazifismus. Wien-Leipzig. 1925 // http://www.mediafire.com/?wwyl5p4stattbqm
4. Balanya B., Doherty A., Hoedeman O. Ma’anit A. & Wesselius E. Europe Inc. Comment les multinationals construisent l’Europe et l’economie mondiale. Marseille cedex 20, 2005, р. 58.
5. http://ec.europa.eu/trade/policy/in-focus/ttip/index_fr.htm
6. http://www.agoravox.fr/actualites/international/article/bloc-euro-atlantique-unifie-en-55452
7. http://www.politis.fr/Ces-industriels-qui-conseillent,22807.html
8. http://inosmi.ru/op_ed/20150713/229060533.html
9.http://crisis-blog.ru/documents/1287.html
10. Уткин А. Полюс богатства против полюса населения // НГ – 2003 г. 26 марта. – № 59 (2896).
11. http://www.centrasia.ru/newsA.php?st=1321686240
12. http://www.voltairenet.org/article188621.html
13. http://sr.fondedin.ru/new/fullnews_arch_to.php?subaction=showfull&id=1290498889&archive=1290499075&start_from=&ucat=14&
14. http://polbu.ru/shadow_economy/ch02_all.html
15. http://www.contrtv.ru/common/2651/

 

* Преподавател в Московския държавен университет за международни отношения

{backbutton}