25
Нед, Авг
4 New Articles

Как Обама помага на Путин да изолира Америка

брой 5 2015
Typography

Напоследък Америка изглежда все по-изолирана от останалата част на света. Барак Обама и групата "добре подготвени" неоконсерватори около него са на път да направят това, което не се оказа по силите на могъщи империи. Съединените щати бяха предадени отвътре, на света вече му е писнало от американската хегемония, а на Изток изгрява нова звезда, която вече всички виждат.

Когато в средата на юли 2015 президентът на Русия Владимир Путин участва на пресконференцията по повод последните срещи на БРИКС и Шанхайската организацията за сътрудничество (ШОС), провели се в Уфа, забелязах позната усмивка на лицето му. Не съм професионален психоналитик (още повече пък на Путин), но очевидно умореният руски лидер не можеше да прикрие напълно радостта си, че е постигнал значима победа. Обединявайки се с една трета от населението на планетата, днес именно руснаците - а не нюйоркският или калифорнийският елит - се оказаха в центъра на световната сцена. Държавните глави на 15 страни от три континента се събраха в столицата на автономната република Башкортостан - Уфа, за да обявят пред света за своето индивидуално и колективно решение да излязат от сянката на бизнес интересите на САЩ.

Нова общност с огромен потенциал

Срещите на господин Путин, пред и зад затворените врати на Двореца на културата в Уфа, доведоха до подписването на конкретни споразумения, които не само подобряват радикално позициите на тези две организации в международния контекст, но и залагат основите за сътрудничеството във външнополитическата сфера и създават необходимите условия за разширяване на търговията между страните участници и реализацията на гигантския потенциал за мащабни инвестиции и технологичен обмен. В същото време, със своите действия, Русия и другите държави ефективно лишават Съединените щати и техните съюзници от достъп до този наистина неизмерим потенциал. Вече е ясно като бял ден, че тъй нареченият "развиващ се свят" представлява съвършено нова общност. Но и това не е всичко. Ще цитирам част от изказването на Путин пред медиите в Уфа: "...за първи път в цялата 15-годишна история на Шанхайската организация беше взето решение за увеличаване броя на участниците в нея с подписването на документите за начало на процедурата по приемането на Индия и Пакистан. Това ще разшири възможностите на ШОС да противодейства на съвременните предизвикателства и заплахи, освен това съществено ще нараснат политическият и икономически потенциал на организацията".

Много важно за нас, американците е да разберем истинския смисъл на тези думи. От едната страна на икономическо-стратегическата бариера са Съединените щати и все по-фрагментираният алианс на западните държави. От другата страна, по ред обективни оценки, се намира прогресивно развиваща се група от страни, разполагащи с практически неизчислими ресурси и потенциал. Доскорошни смъртни врагове, като Индия и Пакистан, сега се опитват да следват общи интереси с цел да повишат качеството на живот на собственото си население.

Ако пък анализираме, в частност, отношенията между Индия и Китай, които някога бяха на ръба на много сериозен военен конфликт, виждаме, че сега те вървят към логичното си обединяване. Предимствата на тази синергия са очевидни, а печалната истина е, че днес Северна Америка се е превърнала в своеобразен остров, Великобритания отдавна е загубила някогашната си тежест и значение, а ЕС отчаяно се бори да се задържи на повърхността.

Всичко това, както и активността на Евразийския икономически съюз, в крайна сметка цели не друго, а отнемане статута на долара като световна резервна валута и представлява достатъчно ясен знак, че американците са застрашени от сериозни неприятности. Преди няколко дни моят стар приятел и известен германски геостратег, Холгер Екхоф (бивш високопоставен функционер на управляващия в Германия Християндемократически съюз - б.р.) сподели предположението си относно това, което може да се окаже наистина смъртоносен удар за американската хегемония. За съжаление, по този въпрос Екхоф може да се окаже прав. Анализирайки взаимоотношенията между Германия и САЩ, той остро разкритикува последните стъпки на Вашингтон: "Ако германците изхвърлят американците от страната си, което напълно са в състояние да направят, това ще е краят. Истината е, че вече не Германия зависи от САЩ, а обратното. Днес, Америка се оказва в изолация и това може да и струва много".

Принуден съм да се съглася с това твърдение, особено на фона на развитието отношенията между САЩ, Германия и МВФ във връзка с гръцката криза. Както е известно, веднага след гръцкия референдум на 5 юли, последва прословутата среща в полунощ, на която бе обсъждано евентуалното излизане на Гърция от еврозоната и на която - поне според Reuters - Фондът е заплашил, че ще остави Ангела Меркел и немците без пари, заради програмата за екстрено финансиране на Атина. Това само потвърждава тезата на Екхоф и нещата отиват на мястото си. За Путин и БРИКС се очертава нова икономическа площадка, докато МВФ използва лостовете си за прокарването на определена геостратегия по отношение на ЕС и Гърция (с подкрепата на САЩ и британските банки), а Германия бива въвлечена в една небивало груба игра. Зад кулисите на случващото се активно работят водещата компания в глобалната онлайн търговия Forex и фондовите регулатори, които печелят милиарди от случващото се в Гърция. А веднага след като станаха ясни резултатите от гласуването в гръцкия парламент в подкрепа на поредните мерки за сурови икономии, бе фиксиран рязък скок на азиатските акции.

В момента на Меркел се противопоставят франкфуртските банкери, на които се налага да развържат кесиите си, Америка, която е водена от очевидно недобри намерения (да си припомним само историята с шпионските действия на Агенцията за национална сигурност на САЩ по отношение на немския елит), както и останалият свят, който постепенно са откъсва от Запада, под ръководството на Владимир Путин. Както посочва в тази връзка и Екхоф, "в тази ситуация е достатъчен само един пропуснат ход и с американското влияние в Европа ще бъде приключено завинаги". И той е прав, защото без Германия, в качеството и на оперативна база (икономическа или военна) на САЩ, Путин ще бъде състояние отново да конструира СССР или пък нещо друго и не по-малко мащабно. Тъжно е, че 99% от американците не разбират нищо от геополитика, а 100% от населението на САЩ сякаш смятат, че все още сме в 80-те години на миналия век. Това обаче не е така.

Отговаряйки на въпрос на журналист от държавната телевизия "Русия 1", Путин очерта цялата опасност на ситуацията за американската и глобалната икономика. Анализирайки икономическите трудности пред Русия и БРИКС, както и обърканите отношения между ЕС и Гърция, руският президент коментира ситуацията с американския дълг така: "В САЩ също е налице спад на темповете на икономически растеж, там - и това е добре известно - нивото на държавния дълг надхвърля това на американския БВП. Може и да бъркам, но доколкото си спомням, националният БВП на страната е 17,8 трилиона долара, а дългът и вече е над 18,2 трлн. Това е сериозен проблем не само за самите САЩ, но и за цялата глобална икономика".

Рано или късно, на американците (а и на германците), ще се наложи да погледнат фактите в лицето. Истината е, че повечето западни демокрации нерядко "използваха" другите държави за реализацията на собствените си користни цели. Субсидираните цени на природния газ, неудържимият и разрушителен консумативизъм, поощряван от ненаситните корпорации, както и колективното зомбиране на гражданите, съвсем скоро ще провокират катастрофални последици. В течение на десетилетия американците без всякаква мярка прахосваха световните природни ресурси. Днес всяка къща в САЩ е претъпкана догоре с евтини и пагубни за околната среда пластмасови боклуци. Остарелите смартфони са се превърнале в успешен бизнес, сметищата се препълнени, а последните остатъци от шистовия газ, добитн от изтощените кладенци, днес само удължават агонията на най-великата и могъща държава на планетата.

Северна Америка и Западна Европа консумират 60% от глобалните ресурси, докато половината свят извън тези два региона преживява с около два долара на ден. Ако се замислим, истинско чудо е, че развиващият се свят едва сега реши да нанесе ответния си удар.

Обречена ли е Америка?

И така, какъв е отговорът, каква ще е окончателната игра на западните държави? Тук няма прости отговори, а шансовете на Америка да изведе света към нова ера изглеждат обречени, независимо за коя от последните администрация в Белия дом става дума. Що се отнася до МВФ, той успя да принуди Германия да отпусне още близо 90 млрд. евро за "спасяването" на Гърция. Само че това в крайна сметка не само ще наруши функционирането на банките, но и ще стовари допълнително бреме върху гражданите на ЕС, които и без това пострадаха от мащабната девалвация на еврото. Възможностите за кредити за покупка на жилище в Германия и другите държави членки почти се изчерпаха, данъците съсипват малкия бизнес, а реализацията на финансираните от еврофондовете европейски инфраструктурни проекти са поставени под въпрос заради налаганите сурови икономии. Корените на много от проблемите, с които се сблъскваме днес, могат да бъдат открити в историята на МВФ или на Бретънуудската система, но най-вече в т.нар. "шок на Никсън".

За да избавя читателите от скучните и ненужни в случая връщания назад в историята, е достатъчно да отбележа, че в момента сме свидетели на заключителния етап от катастрофата на "хартиените пари" (т.е. доларите без покритие), създадени от кредиторите. Както е известно, "щокът на Никсън" се случи, когато въпросният президент на САЩ ефективно обезцени американския долар, отказвайки се от златното му обезпечение. Установената след Втората световна война система на МВФ днес на практика се оказва безполезна заради т.нар. свободно плаващ валутен курс, в сравнение с предишната, основана на златото, среброто и/или такива ценни ресурси като диамантите или поземлените имоти. На 15 август 1971 президентът Никсън обеща на американската нация, че резултат от тази мярка (т.е. отказа от златното обезпечение) ще бъде стабилизацията на долара. Така и стана. Само че тази стабилизация на долара се дължеше на факта, че той беше превърнат във виртуална и изкуствено раздута валута, чиято стойност беше такава, каквато искаха да е някои водещи банкери. Но както се убеждаваме днес, тази световна валута на практика няма да струва нищо, ако останалият свят действително реши да се откаже от нея.

След проточилата се над 18 месеца открита икономическа и политическа борба срещу Владимир Путин и Русия, победителят в нея вече се очертава. Мощният натиск върху медиите от страна на западния "мейнстрийм", както и абсурдността на всяка стъпка на Барак Обама и близкото му обкръжение, демонстрираха на целия останал свят, че Западът играе една много нечестна игра. През миналата 2014 изпълнителният директор на МВФ Кристин Лагард беше класирана от Forbes на 5-то място сред най-влиятелните жени в света, но остава въпросът: "влиятелна за реализацията на какво?". Защото мнозина смятат, че МВФ се използва като инструмент за влияние от малка група изключително могъщи банкери от Западното полукълбо, както и за политическите маньоври на САЩ.

Една, появила се наскоро във Financial Review статия на австралийския анализатор Карън Мейли допълнително прояснява безразсъдния характер на проекта за "спасяването на Гърция". Истината е, че това беше последният отчаян опит тази страна да остане в редиците на НАТО и да не се допусне евентуалното и сближаване с Евразийския икономически съюз на Путин. Казано с други думи, Обама и неоконсерваторитери бяха притеснени от възможността, че ЕС (т.е. Германия) може да се откаже от Гърция и, че това би поставило под въпрос американската хегемония и партньорството на САЩ с Европа. Сега големите западноевропейски медии (като британсикя The Guardian например) величаят Лагард като "спасителката на Гърция", в действителност обаче, тя спаси позициите на Белия дом и Бъкингамския дворец. На практика, Меркел е единственият европейски лидер, който е напълно наясно с цялото безумие на мошеническата операция с екстреното финансиране на Атина.

Макар че разведряването в отношенията между САЩ и Русия все още е възможно, администрацията на Обама вече успя да нанесе непоправима вреда на Америка. Фактът, че Меркел категорично се обяви против предложената от МВФ стратегия за спасяване на Гърция показва, че това "незаконородено дете" на американската политика занапред все по-трудно ще се разбира с Берлин. Затова САЩ и Великобритания залагат на "френската карта", опитвайки се да форсират играта, макар че тя на практика вече е приключила: корабът на глобализацията отплува още преди много години и в сегашното си състояние Америка просто не може да оцелее без останалия свят. В същото време обаче, принадлежащите към него от десетилетия насам са подложени на експлоатация, обременени са с дългове и биват подлагани на нападки, санкции и незаслужено лошо отношение. Последното доказателство за това е случващото се в Гърция, чиито граждани осъзнават, че с поредните изисквания за сурови икономии, те отново бяха предадени. Истината е, че Обама и съюзниците му никога не са имали шанс за успех. И така ще бъде, докато американското ръководство не реши да си постави по-високи цели. Междувременно обаче, следващите няколко поколения американци ще трябва да плащат за безумната политика на собствените им правителства, ориентирана към лесни печалби за сметка на целия останал свят. Защото Азия, чиито ресурси са несравнимо по-големи от тези на Запада, и най-вече Русия, от чиито ресурси зависят повечето транснационални конгломерати, вече не са склонни да се примиряват с досегашната ситуация, опитвайки се да наложат нов и по-справедлив световен ред, в който да не доминира само една, единствена свръхдържава.

* Авторът е известен американски външнополитически анализатор, съсобственик на агенцията Pamil Visions PR.

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.4/2017