27
Чет, Юни
24 New Articles

Енергийната геополитика на Баку и нейните балкански измерения

брой 4 2015
Typography

В края на май т.г. на специална церемония в присъствието премиера Бойко Борисов, всички негови министри и вицепремиера на Азербайджан Елчин Ефендиев бе подписан договор за дарение на 1,2 милиона евро от фондация „Гейдар Алиев”. Парите ще бъдат използвани за реставрация и консервация на исторически обекти на хълма „Трапезица” във Велико Търново[1]. Фондацията, носеща името на покойния лидер на Азербайджан, се ръководи от съпругата на сегашния президент Илхам Алиев Мехрибан, която е сред най-влиятелните обществени и политически фигури в кавказката република. Затова дарението може да се разглежда и като геополитически жест от Азербайджан към България. Той е поредното доказателство за сериозните намерения на Баку да превърне Балканите в едно от приоритетните направления на външната си политика. Азербайджан дарява пари за подобни културно-благоустройствени проекти и на други държави от региона. Сърбия например е получила над 2 млн. евро за реставрация на джамия и църква в Белград, Босна и Херцеговина – половин милион евро за изграждането на Мост на дружбата, свързващ мюсюлманските и християнските квартали на Сараево[2], а през миналото лято имах възможността да разгледам парк в черногорската столица Подгорица, обновен с азербайджанско дарение от няколко милиона долара.

Сред възможните обяснения за благотворителните жестове на Баку спрямо балканските държави е желанието на Азербайджан да се намери международна подкрепа в конфликта с Армения. Следва да се има предвид обаче, че България и съседите и (без Турция) не са особено влиятелни в глобален план. Затова е по-вероятно мотивацията на азербайджанските власти да е свързана с очаквано установяване и задълбочаване на икономическо сътрудничество с държавите от Югоизточна Европа. Като се има предвид, че нефтът, нефтопродуктите и природният газ формират 95% от износа на Азербайджан, не е трудно да отгатнем, че амбициите на Баку за икономическо проникване на Балканите са свързани със сферата на енергийните ресурси. В момента в кавказката република тече процес на вътрешно преструктуриране и смяна на акцентите в този най-важен за страната стопански отрасъл.

Старата нефтена слава

Азербайджан е най-старият нефтодобивен район в света. През 1846 на Апшеронския полуостров северно от Баку за първи път е забита петролна сонда и започва промишлен добив. Първите сондажи в американския щат Пенсилвания се случват цели 13 години по-късно[3]. През последната четвърт на XIX и началото на ХХ век Баку е нефтената столица на планетата, където се пресичат пътищата на инвеститори като братята Нобел и фамилията Ротшилд. През 1901 нефтеният добив на територията на Азербайджан достига 11 млн. т, което е половината от цялото производство на петрол в света. Благодарение на находищата в района на Баку Русия държи първенството по добив на нефт през цялото първо десетилетие на ХХ век, изпреварвайки САЩ.

След срива, предизвикан от болшевишката революция, през 20-те години на миналия век нефтеното производство в Азербайджан се възстановява, за да достигне нов връх от 23,6 млн. тона в критичната за Съветския съюз 1941, когато страната е нападната от нацистка Германия. Азербайджанският нефт е сред решаващите фактори, помогнали на Червената армия да удържи на германския натиск през 1941 и 1942.

В края на съветския период добивът на нефт в Азербайджан е спаднал значително. Причината е, че през XIX и ХХ век от недрата на страната са извлечени над 1 млрд. тона петрол и старите находища са изтощени, а СССР не разполага с необходимите технологии, за да развие добива от нефтено-газовите полета в Каспийско море.

След като Азербайджан става независима държава през 1991 кризата в нефтения сектор продължава. Повратна точка по пътя към новия петролен бум е подписването на т.нар. Договор на века с няколко от най-големите западни компании през септември 1994. Той регламентира условията за разработването на най-голямото азербайджанско нефтено поле Азери-Чираг-Гюнешли, под дъното на Касипйско море. От края на 90-те години петролният добив в страната започва да нараства и през 2006 е надминат рекордът от съветско време.

Нарастващият добив от находището Азери-Чираг-Гюнешли провокира сериозна геополитическа битка за посоката, в която ще бъде експортиран азербайджанския нефт. В крайна сметка е предпочетен маршрутът до турското средиземноморско пристанище Джейхан и през 2006 влиза в експлоатация тръбопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан – най-голямото нефтопреносно съоръжение, строено в Каспийско-Средиземноморския регион през XXI век. След като нефтът му получава излаз на световните пазари, Азербайджан отново се превръща в голяма петролна сила, каквато е бил почти винаги през последния век и половина. Към 2013 страната осигурява 5% от нефтеното потребление на Европа, отстъпвайки в списъка на вносителите само на Русия и Норвегия.[4] Потокът от петродолари позволява на Баку да създаде свой Държавен нефтен фонд, който се управлява разумно и постепенно разширява инвестиционното си портфолио както в географски план, така и по отношение на типовете придобивани активи. В началото на 2015 средствата на фонда възлизат на 37 млрд. долара – сериозна сума за страна с население малко по-голямо от това на България.

Връхната точка в азербайджанския нефтодобив обаче е достигната през 2010 – почти 51 млн. тона. От тогава насетне петролното производство започва постепенно да спада, защото полето Азери-Чираг-Гюнешли намалява продуктивността си, а нови големи находища не са открити.

 

Таблица 1. Добив на нефт в Азербайджан, в млн. тона годишно

2004

2005

2006

2007

2008

2009

2010

2011

2012

2013

2014

15,5

22,2

32,3

42,6

44,5

50,4

50,8

45,6

43,4

43,4

41,2

Източник: BP Statistical Review of World Energy 2014[5] и Държавна нефтена компания на Азербайджан.

 

От есента на 2014 азербайджанските държавни финанси страдат сериозно от спада в световните цени на нефта. Почти двойно по-ниските петролни котировки в момента, в сравнение със същия месец на миналата година намаляват приходите на Държавната нефтена компания на Азербайджан (SOCAR) с около половин милиард долара годишно[6]. На 23 февуари т.г. страната бе принудена да девалвира валутата си като манатът загуби 33,5% от стойността си спрямо долара.

В условията на намаляващ добив на нефт и спадащи международни цени на тази суровина Азербайджан все по-ясно вижда икономическота си бъдеще в природния газ.

Газовите перспективи: Шах Дениз и европейските му проекции

И в областта на газодобива Азербайджан има стари традиции. В навечерието на Втората световна война републиката произвежда 2,5 от всичките 3,2 млрд. куб. м газ, добивани в целия Съветски съюз. След войната този енергиен сектор продължава да се развива с добри темпове и през 1982 Азербайджан вече добива 14,9 млрд. куб. м газ. През 60-те и 70-те години обаче производството на тази суровина е доста по-малко, а азербайджанската индустрия и домакинствата са пионери в газификацията в СССР. Затова, в началото на 70-те години, започва внос на газ от Иран, който е прекратен след ислямската революция в Техеран. Налага се да се построи нов газопровод от Русия до Азербайджан, за да се задоволят потребностите на републиката. На азербайджанска територия се изграждат и първите съветски газови хранилища[7].

След разпадането на СССР Азербайджан, подобно на другите съветски републики, навлиза в период на остър икономически спад, губейки почти 60% от своя БВП. Производството на газ също намалява като най-ниската точка е достигната през 2004 През 90-те години на ХХ век Азербайджан е принуден да внася по 6 млрд. куб. м газ годишно от Русия.

Още тогава обаче е ясно, че каспийската република много скоро ще се превърне в сериозен газов производител и износител. Основания за това дават запасите в морското находище Шах Дениз. Според оптимистичните прогнози те възлизат на 1,2 трлн. куб. м газ, а според консервативните – на 625 млрд. куб. м. Договорът за разработката му е подписан на 4 юни 1996 с международен консорциум, чиито състав е много интересен и отразява сложното преплитане на различни геоикономически интереси. Първоначално с най-големи дялове в добива от Шах Дениз (по 25,5%) са „Бритиш петролиум”(оператор, по-късно преименвувана на ВР) и норвежката компания „Статойл”, по 10% имат SOCAR, руската “ЛУКойл”, Националната нефтена компания на Иран (NIОС) и френската „Тотал”. Турската държавна фирма TPAO държи оставащите 9%[8]. Международният консорциум получава концесия за добив от находището за срок от 30 години с опция за удължаване с още 5 години.

Газовото поле Шах Дениз е разположено на 80 км югоизточно от Баку на дълбочина от 600 метра. Любопитно е, че по форма и размер то е сходно с нюйоркския остров Манхатън.

Добивът от Шах Дениз започва през декември 2006 и в момента вече е достигната върховата фаза за първия етап от разработката му, която дава по 9 млрд. куб. м годишно. От 2007 Азербайджан спира да внася газ от Русия и се превръща в износител. Експортът се осъществява по Южнокавказкия газопровод, свързващ терминала Сангачал в Азербайджан с Ерзурум в Турция, преминавайки през Грузия. Предвидено е годишната продукция от първия етап от разработката на Шах Дениз да се разпределя по следния начин: 6,6 млрд. куб. м за износ в Турция, 0,8 млрд. за Грузия и 1,5 млрд. остават за вътрешно потребление в Азербайджан. Турция обаче така и не успява да усвои целия договорен обем поради проблеми със своята преносна мрежа, свързани най-вече с недостига на компресорни станции. От юли 2007 до октомври 2014 турската държавна компания „Боташ” получава общо 30 млрд. куб. м газ от Шах Дениз, което прави средно по 4,2 млрд. куб. м на година[9].

Азербайджан има и споразумение за доставка на неголеми количества газ за Гърция по Южнокавказкия газопровод и след това по турската преносна система и интерконектора Турция-Гърция. По този маршрут Гърция получава 0,44 млрд. куб. м азербайджански газ през 2008 и 0,75 млрд., през 2009[10]. Фактически това е първият и единствен засега износ на газ от Азербайджан в Европа. През 2010 обаче, този експорт е прекратен заради възникнал ценови спор и невъзможността на изпадналата във финансова криза гръцка държава да покрие старите си задължения.

До 1 юни 2015 общият добив от находището Шах Дениз възлиза на 62 млрд. куб. м като от тях 62,3% са отишли за износ, а 37,7% - за вътрешо потребление[11]. Рязко нарастване на азербайджанския газов експорт се очаква след като започне експлоатацията на втория етап от разработката на Шах Дениз, който ще добави още 17 млрд. куб. м годишно към общото производство от това находище. Сегашното вътрешно потребление от около 10 млрд. куб. м едва ли ще се увеличи значително, тъй като газификацията на азербайджанските домакинства е близо 100%-ова. По договор от 2009 SOCAR изнасяше газ за Русия, но в незначителни количества – 1 млрд. куб. м през 2012, 1,37 млрд. през 2013 и само 0,207 през 2014. В момента този износ е прекратен, защото руската страна има достатъчно собствено производство и договорът от 2009 бе по-скоро геополитически жест към Баку, отколкото реална икономическа необходимост за „Газпром”. След началото на гражданската война в Сирия напълно нереалистични се оказаха плановете за експорт на азербайджански газ в тази арабска страна през Турция.

Така че приоритетното направление за суровината от Шах Дениз-2 е Европа. Намеренията на Азербайджан съвпадат и с желанието на ЕС да развие т.нар. Южен коридор, за да диверсифицира източниците на газови доставки за Балканите, Южна и Централна Европа. Разбира се, първоначално Южният газов коридор бе ориентиран към повече потенциални източници на суровина – Иран, Туркменистан и дори Близкия Изток, но към 2010-2012 стана ясно, че поне в средносрочен план ЕС ще може да разчита само на Азербайджан. Именно поради липсата на достатъчни обеми газ повечето проекти, влизащи в плановете на Брюксел, отпаднаха.

ТАНАР и ТАП: акционери, маршрут и перспективи

След средата на 2011 Азербайджан пое в свои ръце инициативата по темата за преноса на каспийския газ към Европа. Баку и Анкара подписаха официално споразумение за транспортирането на азербайджанския газ през турска територия, а след това се договориха за построяването на Трансанадолски газопровод (ТАНАП), който да изведе суровината от източната до западната граница на Турция. Мажоритарен дял в това преносно съоръжение ще има Азербайджан.

ТАНАП на практика обезсмисли азиатското трасе от газопровода „Набуко” и той бързо мутира в „Набуко-запад”, ампутирайки турския участък от планирания маршрут. Слабото място на този проект обаче си остана неговата акционерна структура, в която нямаше нито една компания, участваща в добива на газ в Каспийския регион.

Накрая в битката за газа от Шах Дениз останаха „Набуко-запад” и Трансадриатическият газопровод (ТАП) с маршрут Гърция-Албания-Адриатическо море-Италия. Основно предимство на този проект бе фактът, че негов водещ акционер към 2012-2013 е норвежката компания „Статойл”, имаща голям дял и в добива от находището Шах Дениз.

В края на юни 2013 консорциумът „Шах Дениз” обяви дългоочакваното решение – след като мине по ТАНАП, азербайджанският газ ще бъде транспортиран до европейските потребители по Трансадриатическия газопровод. Същевременно, акционерите в Шах Дениз получиха право да придобият половината от дяловете в ТАП[12].

Това бе краят на „Набуко-запад”. Компанията, която трябваше да го строи, вече е в процес на ликвидация. ТАП спечели битката за суровината от Шах Дениз, защото бе по-скромен проект (планиран начален капацитет от 10 млрд. куб. м годишно), с по-добра финансово-икономическа обосновка и бе предпочитан от главните частни акционери в азербайджанското находище – ВР и особено „Статойл”. Не е без значение и фактът, че през 2012 цената на газа в хъба Баумгартен (крайна точка на „Набуко-запад”) беше с около 9-10% по-ниска от тази на италианския хъб PSV, където трябва да завърши ТАП.

Към средата на 2013 Баку имаше още една сериозна причина да подкрепи ТАП. Малко преди да бъде обявено решението в полза на този проект, вече бе станало ясно, че SOCAR е единствения кандидат, подал оферта за приватизацията на гръцката газоразпределителна фирма DESFA. На фона на очертаващото се придобиване на стратегически газов актив в Гърция, Баку логично предпочете да насочи суровината от Шах Дениз именно по тръбопровода, преминаващ през гръцка територия.

Така в средата на 2013 геометрията на Южния газов коридор вече бе очертана. Той включва двата тръбопровода ТАНАП и ТАП, следващи маршрута Турция-Гърция-Албания-Италия, с едно разклонение на север към България. Суровината ще постъпва от втория етап от разработката на находището Шах Дениз, който ще осигури 16-17 млрд. куб. м годишно като 6 млрд. от тях ще остават в Турция, а останалите 10-11 млрд. влизат в ТАП. Очаква се азербайджанският газ да потече в ТАНАП към 2018, а в ТАП – през 2020. Наскоро обаче стана известно, че италианският участък на ТАП ще бъде завършен не по-рано от края на 2020, което значи, че суровината от Шах Дениз-2 ще може да преминава през Апенините чак през 2021.

През 2013-2014 настъпиха сериозни промени в акционерната структура на проектите ТАНАП и ТАП. „Статойл” и френската Тотал, които по това време все още участваха в консорциума „Шах Дениз”, се отказаха придобият дялове от ТАНАП. Това може да е свързано с опасения, че проектът е твърде скъп – първоначално се предполага, че той ще струва $7,5 млрд., но впоследствие цифрата нараства до $12 млрд[13]. Но фактът, че малко по-късно Тотал и „Статойл” се оттеглиха и от консорциума „Шах Дениз”, както и от Южнокавказкия газопровод, показва, че по-скоро става въпрос за стъпка, която президентът на норвежката компания нарича „оптимизиране на портфолиото”[14]. На мястото на „Статойл” в Шах Дениз влезе малайзийската национална компания „Петронас”, а разпределението на дяловете в ТАНАП стана: SOCAR – 58%, турската държавна компания „Боташ” – 30% и ВР – 12%.

Още по-голяма метаморфоза претърпява акционерната структура на ТАП. Към 2010 най-големи дялове в него имат швейцарската компания EGL и „Статойл” – по 42,5% , а германската „Е. ОН Рургаз” е с 15%. След 2013 в ТАП влизат основните акционери от консорциума „Шах Дениз” – ВР, SOCAR и Тотал, а също и регистрираният в Белгия голям газов оператор Fluxys. Междувременно „Е. ОН Рургаз” и Тотал се оттеглят, а делът на Axpo (ребрандираната EGL) пада драстично. За сметка на това през октомври 2014 в проекта влиза испанската „Енагаз”. Към 2015 разпределението на дяловете в проекта е следното: ВР, SOCAR и „Статойл” по 20%, Fluxys – 19%, „Енагаз” – 16% и швейцарската Axpo – 5%[15].

 

Таблица 2. Разпределение на акционерното участие в газодобивния проект „Шах Дениз” и в газопроводите Южнокавказки (ЮКГ), ТАНАП и ТАП към юни 2015

 

Шах Дениз

ЮКГ

ТАНАП

ТАП

SOCAR

16,7%

16,7%

58%

20%

BP

28,8%

28,8%

12%

20%

ЛУКойл

10%

10%

-

-

„Петронас”

15,5%

15,5%

-

-

ТРАО (Турция)

19%

19%

-

-

Боташ (Турция)

-

-

30%

-

NICO (Иран)

10%

10%

-

-

„Статойл”

-

-

-

20%

Fluxys

-

-

-

19%

Енагаз

-

-

-

16%

Axpo(Швейцария)

-

-

-

5%

 

От есента на 2013 са ясни и купувачите на газа, който ще минава по ТАП. Консорциумът „Шах Дениз” подписва 25-годишни предварителни договори за продажба на суровината с няколко европейски компании. Предвижда се на Балканите да остават по 2 млрд. куб. м годишно (по 1 млрд. за гръцката ДЕПА и за българската „Булгаргаз”), а останалите 8 млрд. куб. м да достигнат до Италия и оттам да се разпределят в различни европейски държави. Прави впечатление, че най-много газ от Шах Дениз-2 ще закупува френската GDF SUEZ – 2,6 млрд. куб. м годишно, следвана от германската Е. ОН. – с 1,6 млрд. Останалото количество е за испански, италиански, швейцарски и британски компании[16].

И двата проекта, които ще доведат газа от Шах Дениз до Европа – ТАНАП и ТАП, предвиждат увеличаване на първоначалния си капацитет, разчитайки на бъдещо нарастване на добива в Азербайджан. Действително, в шелфа на каспийската република има и други перспективни находища със среден размер. Сред тях са: Шафаг-Асиман с предполагаеми запаси от 500 млрд. куб. м, Апшерон (350 млрд. куб. м), Умид и Бабек (общо 600 млрд. куб. м). Има предположение, че находището Шах Дениз може да съдържа запаси на голяма дълбочина, които все още не са проучени, и да има и трета фаза от разработката му[17]. Всичко това дава основание на директора на SOCAR Ровнаг Абдулаев да заяви, че към 2025 азербайджанският газов износ може да достигне 40 млрд. куб. м. Тази прогноза обаче е прекалено опитимистича, защото в Каспийско море има остър недостиг на сонди за дълбоководни сондажи, което забавя проучването и разработването на находищата. За следващите 10 години е сигурно само началото на добива от Апшерон в края на 2021. Това находище може да добави още 5 млрд. куб. м годишно към обемите, идващи от Шах Дениз-2.

Как ще изглежда регионалният газов пазар след 2020?

Трябва да се има предвид, че договорът за доставката на 6,6 млрд. куб. м газ от Шах Дениз-1 за Турция изтича през 2021 и не е сигурно, че ще бъде подновен. Засега не е ясно каква ще е ситуацията на турския пазар в началото на следващото десетилетие. Има известни шансове още преди 2021 в Турция да започне да постъпва газ от кюрдската автономна област в Северен Ирак. Според прекалено оптимистичната преценка на властите в Ербил, това може да се случи през 2017[18]. За целта ще бъде построен газопровод Ербил-Джейхан. Засега обаче това е само идея, неподкрепена с конкретни договори, инвестиционно решение и обвързващи срокове.

 

Легенда:

Съществуващи тръбопроводи
Планирани тръбопроводи
Газ от Русия  Газ от Русия
Трансбалкански
Южен поток (отменен)
Син поток
Трансадриатически
Турски поток
Трансанадолски (в строеж

 

Освен това, ако Русия построи дори само един от планираните четири успоредни тръбопровода от системата „Турски поток”, това означава, че на турския пазар ще се появят допълнително 16 млрд. куб. м руски газ, който ще се конкурира с азербайджанския. Това би могло да доведе до пренасочване на по-големи обеми суровина от Шах Дениз към Европа.

Първоначално, крайният срок на споразумението за добив на газ от Шах Дениз-2 е до 2031, но заради забавянето на добива той е удължен с 5 години – до 2036. През декември 2013 е направено ново удължаване – до 2048, като тази стъпка е предприета с оглед на потенциална трета фаза от разработката на находището. Това означава, че поне до средата на века Европа ще може да получава значителни количества азербайджански газ. Засега обаче твърдо договорен е маршрутът само за първоначалните 10 млрд. куб. годишно, които ще минават по ТАП. Важна подробност е, че този тръбопровод е получил изключение от правилото на Третия енергиен пакет за свободен достъп на трети страни до преносните съоръжения за срок от 25 години (2020-2045) и то само за първоначалния капацитет на съоръжението от 10 млрд. куб. м годишно.

Това означава, че чисто теоретично, ако капацитетът на ТАР бъде увеличен до 20 млрд. куб. м годишно и Европейската комисия не даде право на изключение от Третия енергиен пакет и за тази допълнителна мощност, само половината от нея ще бъде на разположение за пренос на газ от Шах Дениз. Останалите 5 млрд. куб. м трябва да бъдат предоставени на други производители и така „Газпром” би могъл да вкара в ТАП своята суровина, доставена до гръцката граница чрез „Турски поток”.

Другите алтернативи за пренос на азербайджанския газ след 2021-2022 са построяването на планирания Йонийски Адриатически газопровод, минаващ по крайбрежията на Албания, Черна гора и Хърватска, или пък пренасочването на по-големи обеми от Гърция през България и оттам – по интерконекторите с Румъния и/или Сърбия към Централна Европа.

Ясно е, че Азербайджан разчита много на балканския маршрут за своя природен газ и възнамерява да похарчи сериозни средства за реализацията му. Необходимите инвестиции за Шах Дениз-2 се изчисляват на $28 млрд. (включително разширението на терминала Сангачал и на Южнокавказкия тръбопровод), а за ТАП и ТАНАП – общо $17-19 млрд.

От своя страна, ЕС може да намери в лицето на Азербайджан така търсеният източник за диверсификация на своите газови доставки. В това отношение кавказката република има две основни предимства. Първо, тя може да намали зависимостта от руския газ за най-слабото звено в системата на европейската енергийна сигурност – балканските държави. Второ, азербайджанският газ все пак не е толкова много и делът му в потреблението на ЕС никога няма да достигне двуцифрен процент. Затова няма риск да възникне нова сериозна зависимост, подобна на тази от „Газпром”.

В по-далечна перспектива, ако бъде построен Транскаспийския газопорвод, Азербайджан може да играе и важна роля на транзитьор на газ от Централна Азия през Каспийско море за Европа.

Перспективите за азербайджанската газова експанзия в ЕС до голяма степен зависят от отношенията на Баку с Европейската комисия – новият силен играч на енергийния терен в Югоизточна Европа. Засега генерална дирекция „Конкуренция” на Комисията блокира сделката за продажбата на мажоритарния дял от гръцката компания DESFA на SOCAR[19]. Визирайки протакането на това решение от Брюксел, както и забавянето на проекта ТАП от италианските и гръцките власти, наскоро азербайджанският президент Илхам Алиев предупреди, че страната му може да се преориентира основно към турския пазар.

В крайна сметка, по-вероятно е проектите ТАНАР и ТАП да бъдат реализирани и в началото на следващото десетилетие Азербайджан вече да бъде един от важните газови доставчици на ЕС.

 

Бележки:

 


[1] Фондация "Гейдар Алиев" дари 1,2 млн. евро за реставрацията хълма "Трапезица". Сега, 27.05.2015; http://www.segabg.com/article.php?sid=2015052700019985022

 

[2] Азербайджан укрепляет имидж международного донора. Eurasianet.org, 4.06.2012;

 

http://russian.eurasianet.org/node/59382

 

[3] Mir-Babayev, Mir Yusif. Azerbaijan's Oil History. A Chronology Leading up to the Soviet Era. Azerbaijan International, Summer 2002; http://www.azer.com/aiweb/categories/magazine/ai102_folder/102_articles/102_oil_chronology.html

 

[4] Азербайджан поставляет 5% потребляемой Европой нефти. 1news.az, 5.06.2013; http://1news.az/economy/oil_n_gas/20130605104759240.html

 

[5] BP Statistical Review of World Energy 2014; http://www.bp.com/content/dam/bp/pdf/Energy-economics/statistical-review-2014/BP-statistical-review-of-world-energy-2014-full-report.pdf;

 

[6] Ализада, Расим. SOCAR – инструмент экспансии Азербайджана на внешние рынки. Polit-asia.kz. 27.03.2015; http://polit-asia.kz/

 

[7] Rzayeva, Gulmira. The Outlook for Azerbaijani Gas Supplies to Europe: Challenges and Perspectives Oxford Institute for Energy Studies, Paper NG 97, June 2015, p.8; http://www.oxfordenergy.org/wpcms/wp-content/uploads/2015/06/NG-97.pdf

 

[8] Объемы экспорта природного газа с месторождения Шах-Дениз к 2013 году возрастут на 55%. Rusenergy.com; 12/11/2008; http://www.rusenergy.com/ru/news/news.php?id=11725

 

[9] Rzayeva, Op. cit., p.15.

 

[10] Ibid., p.17.

 

[11] В рамках “Шахдениз-1” из добытых объемов газа на экспорт поставлены лишь 62%. Caspian barrel, 05.06.2015; http://caspianbarrel.org/?p=31510

 

[12] Socor, V. Shah Deniz Gas Producers Select Trans-Adriatic Pipeline Route into Europe over Nabucco; Eurasia Daily Monitor Volume: 10 Issue: 122; http://www.jamestown.org/single/?tx_ttnews%5Btt_news%5D=41084&no_cache=1#.VM1KomisXuo

 

[13] Total and Statoil pull out of Tanap gas pipe deal. Financial Times,16.12.2013; http://www.ft.com/intl/cms/s/0/2d2e749a-666d-11e3-8675-00144feabdc0.html#axzz3QUODtJ00

 

[14] Statoil sells 15,5% share in Shah Deniz to PETRONAS for USD 2,2 billion. Stock Market Announcement, 13.10.2014, Statoil official web-site;

 

http://www.statoil.com/en/NewsAndMedia/News/2014/Pages/13Oct_ShahDeniz.aspx

 

[15] Мамедов, Сохбет. В строительстве Трансадриатического газопровода Испания заменила Германию и Францию. Независимая газета, 14.10.2014; http://www.ng.ru/cis/2014-10-14/6_gazoprovod.html

 

[16]Socor, V. European Companies Contracting to Buy Azerbaijani Gas. Eurasia Daily Monitor Volume: 10 Issue: 170;

 

http://www.jamestown.org/single/?tx_ttnews%5Btt_news%5D=41404&no_cache=1#.VM4pHWisXuo

 

[17] Socor, V. Beyond Shah Deniz: Azerbaijan’s Next-Generation Gas. Eurasia Daily Monitor Volume: 11 Issue: 18

 

http://www.jamestown.org/single/?tx_ttnews%5Btt_news%5D=41887&no_cache=1#.Uu04MBB_u5-

 

[18] European countries want natural gas to reach Europe through Turkey. Anadolu Agency, 5.12.2014; http://www.aa.com.tr/en/news/431103--erbil-ceyhan-gas-pipeline-to-be-completed-in-2017

 

[19] EU suspends investigation deadline for DESFA sale to Socar. Energy Press, 16.02.2015;

 

http://energypress.eu/eu-suspends-investigation-deadline-desfa-sale-socar/

 

* Българско геополитическо дружество

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.4/2017