25
Съб, Май
25 New Articles

Терорът като геостратегически инструмент

брой 2 2015
Typography

След трагичните януарски събития в Париж се появиха множество анализи относно причините за извършените във френската столица терористични нападения, както и кой би могъл да извлече най-голяма полза от тях. В същото време, новите карикатури на пророка Мохамед, публикувани вече след нападението на ислямистите в изданието Charlie Hebdo, провокираха крайно негативната реакция на мюсюлманската общност (а и не само нейната) както в самата Франция, така и по света. Някои от появилите се в тази връзка анализи например, акцентират върху факта, че през декември 2014 сатиричният седмичник е станал собственост на семейство Ротшилд, което, според авторите на въпросните анализи, съзнателно поддържа конфронтационната линия за да увеличи тиража на списанието (нараснал от 60 хиляди на няколко милиона) и, съответно, печалбите си. Други пък изразяват опасения, че терористичните нападения ще послужат като предлог за налагането на тотален полицейски контрол и ограничаване демократичните права на гражданите на ЕС.

Факт е, че основният въпрос на провелата се на 19 януари 2015 среща на външните министри на държавите членки на Съюза беше обсъждането на "неотложни мерки за засилване на борбата с тероризма", в чиято основа е приемането на своеобразна европейска версия на американския т.нар. "Патриотичен акт" (Uniting and Strengthening America by Providing Appropriate Tools Required to Intercept and Obstruct Terrorism Act of 2001), който беше използван от Вашингтон за установяването на тотален контрол не само върху американските граждани, но и върху тези на други (включително съюзни на САЩ) държави. Доколкото беше пряко засегната от атентатите, Франция пое инициативата, стартирайки в националните медии дискусия за активното прилагане на приетия през октомври 2014 нов закон за борба с тероризма. Както съобщи премиерът на страната Манюел Валс, за укрепване на мерките за сигурност в страната са мобилизирани 122 хиляди полицаи, военни и жандармеристи и се откриват 2680 нови места в специалните служби и армията с цел осъществяване на контрол над "лицата, пораждащи опасения за националната сигурност". Според него, в момента броят на тези хора е около 3000 души, от които 1300 са френски и чужди граждани, живеещи на територията на страната и подържащи връзки с терористичните групировки в Сирия или Ирак, плюс още 500 човека, станали известни на службите в резултат от проверките на джихадистките сайтове. За реализацията на тази програма, в рамките на следващите три години, ще бъдат изразходвани 425 млн. евро. Тя обаче, поражда множество въпроси, включително, дали подобни мерки са оправдани, ако действително става дума само за три хиляди екстремисти.

Транснационалните терористични мрежи

Всъщност, транснационалният тероризъм в съвременния свят е системен феномен, който обикновено е тясно свързан и дори представлява своеобразно продължение на официалната политика, обслужваща интересите на основните глобални геополитически играчи. Това рядко се признава публично, но не е тайна за никого. Разбира се, напоследък сме свидетели и на друг феномен, свързан с тероризма на индивидуално или локално ниво, който по правило няма общо със сериозната политика, но това не променя принципно нещата.

Международният тероризъм, като инструмент за упражняване на влияние върху политическите процеси от едни или други политически субекти, се използва от немалко съвременни правителства, политически партии, големи корпорации, религиозни движения и организирани престъпни групи.

Както е известно, през втората половина на ХХ век, т.е. по време на студената война между САЩ и Съветския съюз, и двете страни прибягваха към нестандартни методи на силово въздействие, извън рамките на традиционната война, доколкото наличието на големи ядрени арсенали направи прекия конфликт между тях крайно проблематичен. Така, СССР и комунистическият блок бяха склонни да подкрепят левите и националистически светски, включително откровено екстремистки, движения от типа на Националния фронт за освобождение на Южен Виетнам, западногерманската "Фракция Червена Армия" (RAF), италианските "Червени бригади", Организацията за освобождение на Палестина, Народното движение за освобождения на Ангола и много други, използващи в рамките на своята активност радикални силови мерки. В тази връзка си струва да припомним за подкрепата, която получава от Източния блок такъв известен международен терорист като Илич Рамирес Санчес (Карлос "Чакала"). На свой ред, САЩ и съюзниците им подкрепяха множество крайнодесни формации, както и радикалните ислямисти, чиито интереси в сферата на геополитиката и глобалната икономика съвпадаха с американските.

Мнозина западноевропейски и американски анализатори смятат, че дипломацията и специалните служби на САЩ имат много сериозна "заслуга" за появата и възхода на такъв вече глобален феномен, като радикалния ислямизъм. Това се отнася и за появата на организации като Ал Кайда, Движението Талибан или Ислямска държава. Впрочем, в различни периоди американските специални служби си сътрудничат и с отделни организирани криминални мрежи, включително италианския и американския клонове на Коза Ностра, калабрийската Ндрангета или MS13 (Mara Salvatrucha - транснационална криминална група, възникнала в Лос Анжелос през 80-те, съставена предимно от латиноамериканци и действаща в САЩ, Канада, Мексико и Централна Америка - б.р.). Твърди се, че в Европа това се отнася и за албанската мафия. Впрочем, други играчи, като специалните служби на Китай, Саудитска Арабия или Франция, също имат свои "клиенти" сред екстремистките и терористични групировки и движения. Тоест, на практика, екстремистките движения и организации, практикуващи тероризъм, са интегрална част от съвременния политически пейзаж, независимо от декларациите на официалните институции в едни или други държави, които обвиняват противниците си, че подкрепят радикалите, но никога не са склонни да признаят, че и те самите го правят.

Тази ситуация се промени значително през последните двайсетина години, след разпадането на двуполюсния модел. След краха на Съветската империя, без подкрепа остана цялата създадена от нея система от "клиенти" (политически режими и движения), включително склонните да използват терористични методи. В същото време, такива държави като САЩ, Саудитска Арабия, Катар, Пакистан и някои други, продължават да използват подобни "инструменти" за прокарването на собствените си геополитически интереси. В тази връзка си струва да припомня, че преди две години управлението на такава ключова държава в Близкия Изток като Египет попадна в ръцете на организацията "Мюсюлмански братя", смятана от мнозина на Запад за "терористична". Това обаче не попречи режимът на президента Мохамад Морси (издигнат от "братята" през 2012 и свален от армията с преврат година по-късно) да получи подкрепата на Вашингтон (както в лицето на Барак Обама, така и на влиятелна фигура като сенатора републиканец Джон Маккейн) и на Анкара.

Изкушението международните терористични мрежи да се използват за решаването на конкретни политически и икономически въпроси се дължи на множеството предимства на този метод. Той, в частност, дава възможност за нанасяне на сериозен ущърб на геополитическия противник, без това да налага открита конфронтация с него, включително с помощта на т.нар. "стратегия на управлявания хаос". Освен това използването на криминални и екстремистки мрежи решава въпроса за финансирането, защото нелегалните операции не се контролират от официалните държавни и обществени институции. На практика е невъзможно да се проследи цялата верига за получаване на необходимите средства и тяхното използване, което позволява да бъдат избегнати евентуални обвинения в незаконни действия и риска от влошаване имиджа на държавата, която си позволява подобни неща, освен това затруднява възможностите за противодействие на противниковите специални служби. Друго важно предимство на използването на терористичните мрежи са ниските разходи и много по-лесното им проникване на територията на противника. Ако кадрите за редовната армия и специалните части се нуждаят от продължителна подготовка и изискват много сериозни средства, а използването им за различни "нерегламентирани" цели е рисковано (да не говорим, че може да окаже деморализиращо въздействие върху обществото на страната, използваща подобен инструментариум), участниците в терористичните мрежи обикновено са доброволци, преследващи свои собствени цели, които се включват спорадично във въоръжени нападения и по нищо не се отличават от местното население. В терористичните екстремистки мрежи професионалисти са само ръководителите от най-високо и средно ниво, които по-трудно могат да бъдат разобличени или ликвидирани и това на практика ги прави слабо уязвими. Не по-малко важен момент в сътрудничеството с терористичните мрежи е фактът, че винаги можеш да се разграничиш от тях и дори да ги обявиш за "глобална заплаха", т.е. за заплаха срещу теб самия. Илюстрация за това е твърдението на командващият иранската паравоенна организация «Басидж» генерал Мохамад Реза Нагди, че американските специални служби са участвали в създаването на Ислямска държава за да разширят влиянието си в региона на Близкия Изток, а сега обявяват тази терористична огранизация за заплаха.

Според главния редактор на френското специализирано издания Defence Ришар Лабевиер (автор на бестселъра „Доларите на терора: Съединените щати и ислямистите“), интересът на Вашингтон към използването на екстремисти, включително ислямски, е възникнал непосредствено след Втората световна война, когато САЩ си поставят задачата да установят контрол над близкоизточните държави и най-вече над тези, разполагащи с големи петролни ресурси. За да го постигнат те трябва да ограничат влиянието на Москва и регионалните и съюзници, които са предимно арабски националисти като Гамал Абдел Насър, Муамар Кадафи, Хафез Асад, а по-късно и Саддам Хюсеин. И тъй като по онова време Съветите са ползват със значителен авторитет в мюсюлманския свят, за Вашингтон е изключително важно да промени това. Отлична възможност да го направи възниква след съветската военна интервенция в Афганистан през 1979.

Според Лабевиер обаче, първата стъпка към формирането на този функциониращ повече от половин век стратегически съюз между ислямистите и САЩ са направени още през февруари 1945 с подписването на т.нар. „пакт Куинси“ (по името на американския крайцер, където става това) между президента Франклин Рузвелт и саудитския крал Абдел Азис, с който американците се превръщат в привилегирован купувач на саудитския петрол и на практика поставят добива му под свой контрол. Освен това, те получават възможност да разположат свои военни бази в този стратегически важен от геополитическа гледна точка район на света. Подписването на въпросното споразумение става отправна точка за формирането на транснационални ислямистки мрежи, чиято основна цел е ограничаване влиянието на светския национализъм и левите идеологии в мюсюлманския свят, не без основание смятани за „инструмент на съветското геополитическо влияние“. Съвместно със Саудитите, САЩ се заемат да създадат алтернатива, базираща се на ислямистката идеология, която по онова време стремително губи почва. Според тази идеология, светският национализъм и увлеченията по социализма са насочени против единствената истинска религия – исляма, а за неин основен носител първоначално е набелязано движението „Мюсюлмански братя“, което от този момент нататък започва да се ползва с благосклонността на американските специални служби и финансовата подкрепа на Саудитска Арабия.

Този нов инструмент на геополитиката на САЩ в региона се оказва знаков, защото позволява използването на такова мощно оръжие като исляма против американските противници в региона и най-вече срещу Съветския съюз. Съкрушителната му ефективност е демонстрирана особено ясно в битката срещу съветската окупация на Афганистан, а след разпадането на Съветската империя, той бива използван и в постсъветското пространство, превръщайки се в своеобразна „ахилесова пета“ на възникналите върху нейните руини нови държави с преобладаващо мюсюлманско население. Тази стратегия (с която, освен САЩ, в течение на дълги години бяха ангажирани и държави като Саудитска Арабия, Пакистан и Катар, а според някои - и Турция) стимулира появата на Движението Талибан, Ал Кайда, Джабхат ан-Нусра, Ислямска държави и редица други подобни организации. Терористичните мрежи демонстрират изключително добра приспособяемост, сред доказателствата за което са данните за сътрудничеството между лидери на Ал Кайда и най-голямата латиноамериканска криминална корпорация MS13, разполагаща със свои структури в десетина държави в двете Америки и контролираща гигантски бизнес, свързан с трафик на наркотици, рекет и пране на пари.

В чисто методологичен план, транснационалните терористични мрежи се базират на принципа, заложен и в основата на концепцията за мрежоцентричната война, разработена под ръководството на президента на Военноморския колеж на САЩ вицеадмирал Артър Сибровски (1942-2005). В технологичен план, терористичната мрежа отговаря на най-съвременните изисквания на този тип войни, доколкото в основата и е обменът на информация между всички участници в нея. Днешният транснационален екстремизъм и престъпност представляват интегрално пространство, притежаващо всички признаци на традиционната армия и държава и способно да осъществява различни видове широкопрофилна активност - например да работи с медиите, с идеологическата и финансовата сфери, както и да подменя функциите на традиционната държава (както го правят Революционните въоръжени сили на Колумбия - FARC, Движението Талибан в Афганистан или Ислямска държава в Сирия и Ирак) и да осъществява военни операции с различна интензивност. При това, ако съществуването и бъде застрашено, терористичната мрежа може да ограничи и дори да прекрати активността си в една точка на света, прехвърляйки я в друга и създавайки съвършено нова конфигурация.

Освен това транснационалните терористични мрежа се развиват с пълен синхрон с хода на прогреса, особено по отношение използването на медиите и социалните мрежи. Ислямска държава например активно използва Twitter и Youtube (виж статията на д-р Боян Хаджиев "Интернет стратегията на Ислямска държава", в бр.1/2015 на Геополитика - б.р.). За страничния наблюдател може да изглежда странно, но водачите на ИД редовно изготвят бизнес доклади за активността на организацията, организират пътувания в завладените от нея територии и снимат качествено направени филми, пропагандиращи нейната идеология. Тероризмът е част от съвременния свят на всички възможни нива: социално, медийно или политическо, той е интегриран в глобалната икономическа структура и се е превърнал в нейна органична част. В този смисъл, лозунгите за борба с международния тероризъм, които чуваме напоследък, в повечето случаи имат само символично значение, именно защото транснационалните терористични мрежа продължават да се използват като ефективен инструмент за прокарване на собствените геополитически интереси.

Съществуват ли реални механизми за борба с транснационалния тероризъм

Както е известно, феноменът на транснационалния тероризъм и възможностите за успешна борба с него се дискутират от доста години насам. Няма как да се отрече, че през този период мащабите на терористичните нападения нараснаха, а престъпните мрежи вече плътно покриват всички континенти на планетата, но истината е, че консенсусът почти всяка отделно взета престъпна активност да бъде обозначавана като "глобална", съдейства за легитимирането на новия статут на тероризма. Представата за тероризма като заплаха за цялото човечество и нов глобален враг позволява формирането на цял комплекс от нови механизми в сферата на вътрешната и външната политика в света, а като него естествен и доминиращ център се очертават САЩ.

Нерядко проблемът с тероризма се разглежда в контекста на глобалната демократизация, поставяйки на преден план въпроса, как развитието на глобалния пазар влияе върху транснационалния тероризъм? Така, според професора от Харвардския университет Джефри Франкел, откритите международни структури стимулират разширяването на терористичните мрежи, докато Дрю Шауб от Университета на Пенсилвания смята, че глобализацията намалява риска от терористични нападения. Така или иначе, световният тероризъм обикновено се разглежда като страничен играч в процеса на глобализация, като повечето изследвания в тази сфера се основават на тезата, че всяко екстремистко политическо действие е в разрез с тенденциите към разширяване на отвореното общество и пазара. Дали обаче наистина е така?

В историята на тероризма има множество примери на кървава борба за определени ценностни устои, противопоставящи се на културната, религиозна или политическа експанзия. Дали обаче е коректно този феномен да бъде определян като "глобален тероризъм", представяйки го едва ли не за основното огнище на съпротива срещу глобализацията? Защото истината е, че терористичните групировки много често са били използвани и продължават да се използват като инструмент в големите геополитически игри. Показателно в тази връзка е, че екстремистите могат да бъдат представяни и като "борци за свобода" и като "кръвожадни радикални елементи", в зависимост от контекста. Пример за това е, че преди две години американският сенатор Джон Маккейн отиде в Сирия за да се срещне там с "борците за демокрация срещу кървавия режим на диктатора Асад", които днес формират гръбнака на т.нар. Ислямска държава. Ето защо, лозунгите за подновяване на борбата срещу "световния тероризъм" не звучат особено убедително при положение, че едни терористи (например либийските, сирийските или чеченските ислямисти) се обявяват за "борци за свобода", а други за "врагове на демокрацията". В крайна сметка подобен "световен тероризъм" се оказва много удобен медиен продукт, който може да придобие най-различни смислови форми. Впрочем, когато се говори за "световен тероризъм", може ли той да се представя като "антиглобализационен феномен"? Залагайки на геополитическите противоречия, терористичните организации в целия свят са пример за циничен и изключително мащабен бизнес.  В качеството си на ключов "инвеститор", Саудитска Арабия поддържа мрежа от ислямистки организации на всички континенти, а САЩ, които подкрепят въоръжените отряди на сирийската опозиция, продължават да си затварят очите за присъствието на многобройни кадри на Ал Кайда в техните редици. Тоест, в днешната информационна епоха въоръжените екстремистки групировки могат да играят най-разнообразни роли, при това дори без да го осъзнават. Опитвайки се обикновено да решат своите регионални проблеми и вдъхновени от съвършено утопични идеали, редовите терористи се превръщат във фон на грандиозен спектакъл, чиято крайна цел, според редица западни анализатори, е "утвърждаването на американския модел на глобализация".

Всичко това поражда основателни съмнения относно това, доколко тероризмът е реално предизвикателство срещу устоите на сегашния световен ред и, дали не се използва по-скоро като инструмент за укрепването му. Защото много терористични формации бяха създадени като своеобразни "марионетки", обслужващи определени геополитически цели. Не е изненада и, че по-късно някои от тях прекъснаха връзката със своите създатели, опитвайки да се позиционират като самостоятелни играчи. В това отношение прословутата Ислямска държава е поредния пример за "чудовище, създадено в лабораторията на борците с "глобалния" тероризъм". В кървата си битка за налагането на "истинския ислям" тази организация на практика се стреми да ликвидира суверенитета на държавите и културното многообразие на региона. След като не успяха да свалят сирийския диктатор (каквато беше целта, на онези които ги финансираха  и подкрепяха с оръжие), радикалните ислямисти се насочиха към други цели (и се сдобиха със собствени източници на приходи), вероятно различни от тези на бившите им "кукловоди". Последните обаче не са особено обезпокоени от това, защото подобно развитие се вписва в т.нар. "стратегия на управлявания хаос", да не говорим, че е повод за подновяване на позаглъхналата през последните години война срещу "световния тероризъм". Съществуват обаче много сериозни опасения, че тази война няма да бъде спечелена и то не защото терористите са непобедими, а защото съществуването им е в интерес на големите оръжейни корпорации (гарантирайки им гигантски печалби), на глобалните медии, определящи облика на "външния враг", както и на онези политически елити, които предпочитат да мобилизират населението на планетата за борба срещу подобни изкуствено отгледани чудовища, вместо да се заемат с разрешавенето на реалните проблеми, пред които е изправен съвременният свят.

* Българско геополитическо дружество

{backbutton}