24
Съб, Авг
4 New Articles

Новите пътища на коприната: китайската икономическа експанзия в Евразия

брой 2 2015
Typography

Мнозина смятат, че новата китайска геополитическа игра в Евразия е безпрецедентна по своите мащаби в съвременната история. Както посочва в тази връзка бразилският анализатор Пепе Ескобар: "Времето, когато "бащата на китайските реформи" Дън Сяопин призоваваше страната съзнателно да се стреми да не изпъква на международната сцена, отдавна отмина". Разбира се, вътрешата стабилност и успешната реализация на икономическите реформи, лансирани от президента Си Дзинпин, продължават да са първостепенен приоритет за управляващите в Пекин. В същото време, те трябва да се справят с такива предизвикателства като вълненията в Хонконг, Тибет и Синцзян, мирната интеграция на Тайван, разрешаването на териториалните спорове в Южнокитайско море, отношенията с основните китайски конкуренти в Азия - Индия и Япония, или проблемите, които създават някои китайски съюзници на континента, като Северна Корея или Пакистан. Отделна, макар и по-далечна цел е да бъдат блокирани плановете за увеличаване на американското военно присъствие в Азиатско-Тихоокеанския регион, включително чрез изграждането на мощен флот, разполагащ с достатъчно ядрени подводници, както и на модерни военновъздушни сили, без при това да бъде провокирана паника във Вашингтон от нарастващата "китайска заплаха".

Новите пътища на коприната

В същото време, предвид факта, че американският флот ще продължи в обозримо бъдеще да контролира глобалните морски търговски маршрути, Китай усилено реализира мрежата от т.нар. "нови пътища на коприната" на територията на Евразия. Краен резултат от осъществяването на тази впечатляваща стратегия трябва да стане триумфът на интегрираната инфраструктура: мрежа от шосета, скоростни железопътни линии, тръбопроводи и пристанища, които да свържат китайските тихоокеански пристанища със Западна Европа и Средиземноморието. Следвайки в обратна посока маршрута на легендарния средновековен пътешественик Марко Поло, един от ключовите участъци на тази мрежа ще стартира от някогашната имперска столица Сиан към Урумчи, в провинция Синцзян, за да продължи оттам през Централна Азия, Иран, Ирак и Турция, стигайки до Венеция. Друг морски "Път на коприната" пък тръгва от провинция Фудзиен, преминава през Малакския пролив, Индийския океан и кенийското пристанище Момбаса, за да стигне до Средиземноморието през Суецкия канал. Взети заедно, те формират това, което Пекин нарича Икономическия пояс на пътищата на коприната.

Мрежата на

Стратегията на Китай е създаването на взаимносвързана мрежа, обединяваща пет ключови региона: Русия (основният мост между Азия и Европа), Централна Азия, Югозападна Азия (където ключова роля се възлага на Иран, Турция, Саудитска Арабия, Ирак и Сирия), Кавказ и Източна Европа (включително Беларус, Молдова и, в зависимост от нейната стабилност, Украйна), както и групата, включваща Афганистан, Пакистан и Индия, в качеството на своеобразен "бонус".

Друг подобен "бонус" може да стане свързването на икономическия коридор Бангладеш - Китай - Индия - Мянма с коридора Китай - Пакистан, което би осигурило на китайците привилегирован достъп до Индийския океан. Цялата тази система от автомобилни трасета, скоростни жп линии, тръбопроводи и комуникационни мрежи биха обвързали региона с Китай. Както посочва в статията си в индийския ежедневник Hindu президентът Си Дзинпин: "комбинацията между "фабриката на света" и „офиса по поддръжка на планетата“ трябва да създаде най-конкурентната производствена база и най-привлекателния потребителски пазар".

В своеобразен център на процеса на реализация на стратегията на китайското настъпление към Европа се е превърнала столицата на провинция Синцзян Урумчи и провеждащото се там ежегодно изложение „Китай-Евразия“, което е най-мащабното в Централна Азия. От 2000 насам един от основните приоритети на Пекин е урбанизацията на тази пустинна, но богата на петрол провинция и нейната индустриализация, без оглед на разходите и  с всички възможни средства. Сред тях е и бързата китаизация на региона и смазване на всеки опит за демонстрация на недоволство от страна на местното уйгурско население. Неслучайно китайският генерал Ли Ячжоу наскоро нарече Централна Азия: "най-апетитния трофей, който небесата могат да подарят на днешен Китай".

Същността на китайската визия за нова Евразия е изложена подробно в книгата на професор Ван Жиси (ръководител на Центъра за международни стратегически изследвания към Пекинския университет) „Походът на Запад: ребалансирането на китайската геостратегия“, появила се през 2012. Най-доброто, което може да противопостави на амбициозните планове на Пекин администрацията на Обама е „морското сдържане“ на китайците в зоната между Индийския океан и Южнокитайско море, както и изкуственото изостряне на конфликтите и формирането на стратегически алианси по цялата периферия на Китай, от Япония до Индия (в същото време доминираната от САЩ НАТО е ангажирана в сдържането на Русия в Източна Европа).

Преградите пред пътищата на коприната

Газовата „сделка на века“ на стойност 400 млрд. долара, която Путин и Си Цзинпин сключиха през миналата 2014, постави основите на изграждането на тръбопровода „Силата на Сибир“, което стартира в Якутск. По него китайците ще получават руски природен газ. Впрочем, това е само началото на базиращия се на общите енергийни проекти стратегически алианс между двете държави.

Между другото, както отбелязват германските икономически експерти, потокът от стоки по новите пътища на коприната няма да е еднопосочен, т.е. само от Китай към Европа. Не по-малко мащабен ще бъде товарният транзит в обратната посока, за което говори и непрекъснато нарастващият брой контейнерни влакове от различни европейски градове (при това не само от Германия, Полша или Холандия, но дори от Испания) към основните китайски индустриални центрове. Впрочем, прогнозите сочат, че още през 2018 Китай може да се превърне в основния търговски партньор на Германия, изпреварвайки САЩ и Франция.

Пречка за развитието на тази тенденция обаче е новата студена война срещу Русия, която поражда сериозни разногласия вътре в Европейския съюз. В момента антируският лагер в него обединява Великобритания, Швеция, Полша, Румъния и прибалтийските постсъветски държави. Проруският лагер пък се оглавява от Италия и Унгария (близки до техните са и позициите на Чехия и Словакия). Германия пък е ключът към това, дали бъдещето на ЕС ще бъде свързано със спускането на нова "Желязна завеса" на Изток, или - напротив - със осъзнато "движение на Изток", с крайна цел формирането на единно търговско-икономическо пространство от Лисабон до Владивосток. Друга ключова държава в това отношение е Украйна. Ако тя запази неутралитета си и бъде федерализирана (което се подкрепя от Москва, но категорично не се приема от Вашингтон) възможността за "движение на Изток" ще се запази. Ако пък не, шансовете за формирането на континентална ос Берлин - Москва - Пекин изглеждат повече от съмнителни.

Впрочем, съществува и друг вариант на икономическа интеграция в Евразия. Както е известно, Вашингтон усилено работи за създаването на Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (ТТІР) с Европа и за сходно Транстихоокеанско партньорство (ТТР) в Азия. И двете са инструмент за глобализацията на американските корпорации, а целта им е очевидна: да попречат на възхода на икономикета на държавите от групата BRICS и другите нововъзникващи пазари, укрепвайки американската глобална доминация.

Налице са два много важни знака за това, че зад тези икономически проекти се крият чисто геополитически цели - ТТР не включва Китай, а ТТІР не включва Русия. И с това, разбира се, са наясно и в Пекин, и в Москва. Всъщност, мнозина представители на европейския бизнес (особено на аграрния) открито заявяват, че ТТІР е просто своеобразна икономическа версия на такава "рудиментарна структура" (думите са на китайския призидент Си Дзинпин) като НАТО.

Тоест, сред държавите от ЕС и най-вече сред тези от Южна Европа съществува много сериозна съпротива срещу ТТІР, а в Азия - срещу ТТР (резерви към него демонстрират, в частност, Япония и Малайзия). Именно това позволява на китайците и руснаците да залагат на "новите пътища на коприната" и формирането на нов тип търговски отношения в Евразия, ключова роля за което може да изиграе доминираният от Русия Евразийски съюз. И тук обаче от изключително важно значение е поведението на германските финансови и индустриални среди, за които отношенията с Москва продължават да са изключително важни, затова те следят последното развитие на събитията с нарастваща тревога. Тази тревога е дори по-голяма, отколкото опасенията на Берлин за останалия, обхванат от кризата, Европейски съюз (който през последните пет години на три пъти беше поразен от рецесия). В крайна сметка, Германия вече е истинския лидер на Европа - тя е по-важна за нея, отколкото такива институции като Европейската централна банка, МВФ, или дори Европейската комисия.

Интересно е, че когато германският канцлер Меркел посети Пекин през есента на 2014, медиите на обърнаха голямо внимание на факта, че визитата и даде необходимото политическо ускорение на такъв мащабен стратегически проект като изграждането на непрекъснат скоростен железопътен коридор (или по-скоро мрежа от коридори) между Пекин и Берлин. Ако бъде реализиран, той несъмнено ще се превърне в своеобразен транспортен и търговски "магнит" за десетки държави по цялото протежение на маршрута от (Източна) Азия към (Западна) Европа. Този коридор, който ще минава през Москва, може да сеокаже  изключително важен интеграционен фактор в евразийския суперконтинент, както и най-големия кошмар на Америка.

Последиците от "загубата" на Русия

Както е известно, на последната среща на върха на НАТО в Нюпорт беше взето решение за разполагането на ограничени "сили за бързо реагиране" в близост до руските граници при възникването в бъдеще на кризи от типа на украинската. Няколко дни преди това в столицата на Таджикистан Душанбе се проведе подобна среща на Шанхайската организаиция за сътрудничество (ШОС), която се смята от мнозина западни анализатори като възможния азиатски аналог на Северноатлантическия пакт. Медиите в Западна Европа и САЩ не обърнаха особено внимание на форума на ШОС, макар че там страните-членки се споразумяха за приемането в организацията на Индия, Пакистан, а малко по-късно - и Иран. Последиците от това могат да се окажат много сериозни. Индийският премиер Нарендра Модри лансира собствена версия на Пътя на коприната, което кара някои експерти да прогнозират възстановяването на икономическата ос Пекин-Делхи, което радикално би променило геополитическата карта на Евразия, особено ако към нея бъде привлечен и Иран.

Тоест, ШОС бавно но сигурно се провръща в най-важната международна организация в Азия. Очевидно е, че сред дългосрочните и цели ще бъде отказът от използването на долара в международната търговия, използвайки вместо това в търговията с енергоносители „петроюана“ или „петрорублата“. Очевидно е също, че САЩ никога няма да бъдат поканени в ШОС.

Всички тези неща обаче, ще се случат в бъдеще. В момента Кремъл дава ясни сигнали, че е склонен да преговаря с Белия дом, а Пекин никога не ги е прекратявал. За съжаление, поне засега администрацията на президента Обама все още разчита на американската технологична и военна мощ за да си извоюва максимално изгодни позиции в Евразия, което според мнозина анализатори е "една доста късогледа политика". В същото време, Пекин разполага с достъп до всички световни пазари и огромни свободни финансови средства, а пък Москва притежава гигантски количества енергоносители и други ресурси. Тристранното сътрудничество между Вашингтон, Пекин и Москва несъмнено би било от полза и за трите държави, но Обама изглежда не го съзнава.

Затова можем да очакваме, че Китай и Русия ще задълбочат стратегическото си партньорство, привличайки и други евразийски регионални държави. Пекин съвсем правилно заложи на това, че конфронтацията между САЩ (НАТО) и Русия заради Украйна ще принуди Путин да се обърне на Изток. В същото време Москва осъществява тази трансформация твърде предпазливо, съзнавайки сложните проблеми с които е свързана тя.

Руският път на коприната

Миналата година стана ясно, че китайците са склонни да финансират с 242 млрд. долара и да осигурят необходимите технологии за изграждането високоскоростна жп линия, която ще позволи от Пекин до Москва да се стига само за два дни. А, както е известно, Китай разполага с достатъчен технологичен капацитет, да не говорим, че притежава много повече свободни финансови средства, отколкото намиращата се в стагнация Европа, откъдето руснаците досега купуваха своите високоскоростни влакове "Сапсан". Както вече споменах, през миналата 2014 сътрудничеството между Китай и Русия получи силен тласък в резултат от охлаждането на отношенията между САЩ и ЕС, от една страна, и Москва - от друга. Това касае и високоскоростните жп превози. Така, през октомври 2014 руското Транспортно министерство и руските железници (РЖД) подписаха с китайския Държавен комитет по развитието и реформите и китайската жп корпорация меморандум за сътрудничество в тази сфера. Сред целите му е проектирането на евразийски високоскоростен транспортен коридор Москва-Пекин, през Казахстан, включително висоскоростна жп магистрала Москва-Казан. Общата дължина на новата линия ще надхвърли 7 хиляди километра, а времепътуването ще е само два дни. На руска територия тя ще свърже Центъра, Поволжието и Уралския икономически регион, след което ще премине през Казахстан. Третият и участък пък ще свърже Западен (Урумчи) и Централен (Пекин) Китай. През ноември 2014 вицепрезидентът на РЖД Александър Мишарин заяви, че строителството на новия "път на коприната" ще отнеме между 8 и 10 години. От гледна точка на мащабите и значението и, високоскоростната жп линия Москва-Пекин спокойно може да се сравнява с изграждането на Суецкия канал, което навремено оказва незабавно и грандиозно въздействие върху цялата глобална търговия, позволявайки прекосяването на света за рекордно кратки срокове.

Един мащабен проект

Китайско-руското партньорство за създаването на нов "път на коприната" е също толкова важно, колкото и историческото споразумение за доставката на 30 млрд. куб. м руски природен газ годишно в Китай за 400 млрд. долара, подписано през май 2014. Сред другите знакови споразумения между двете страни е и суаповата сделка за обмен на рубли и юани на обща стойност 24 млрд. долара, както и договорът за избягване на двойното данъчно облагане.

Впрочем, не само Китай демонстрира желание да инвестира в руски проекти (за разлика от поразения от стагнацията ЕС). В самата Русия се променя отношението към китайските инвеститори, като сред примерите за това е допускането на китайски акционери (които могат да получат до 49% от акциите, на стойност 4-5 млрд. долара) в разработването на Ванкорското петролногазово находище. Според генералния директор на Фонда за национална енергийна сигурност на Русия Константин Симонов: "Това е безпрецедентен случай, тъй като китайците получават дял в един проект, който вече се реализира и не се нуждае от кой знае какви инвестиции или нови технологии. Досега не бяхме включвали китайците във вече готови проекти, а им предоставяхме активи само на принципа на обмена, т.е. ако искат нещо от нас те следва да ни дадат нещо свое. В този случай не им поставяме никакви предварителни условия и това е сред най-важния резултат от западните санкции. Русия все повече се сближава с Китай, без значение, дали това се харесва на някого или не".

В същата посока е и промяната в отношението на Москва към желанието на китайските автомобилни корпорации да построят свои заводи на руска територия. Както е известно, китайските автомобили са конкуренти на руския АвтоВАЗ, затова досега на тях не се гледаше с добро око, докато в същото време европейските и американски автомобилни концерни твърде лесно получаваха всевъзможни стимули за да създават свои заводи в Русия. Сега едновременно няколко китайски автомобилни производители обявиха, че ще строят заводи в Русия, което се подкрепя от управляващите в Кремъл.

Китайските високи технологии

Впрочем, руснаците първоначално бяха решили да развиват и високоскоростните си железници в тясно сътрудничество с европейските държави, откъдето бяха купени първите руски високоскоростни влакове. Така, влаковете "Сапсан" бяха създадени от германската компания Siemens, а влаковете "Алегро" бяха купени от френската Alstom. Русия планираше да започне производство на влакове "Сапсан" и на своя територия, но това не се реализира на практика. Сега е очевидно, че сътрудничеството в тази сфера се измества от ЕС към Китай, като основната причина отново е откровено конфронтационната политика на Запада.

Макар че европейските компании отдавна развиват високоскоростните жп превози, китайците бързо ги настигат. В чисто технологичен план, това става чрез закупуването на най-новите технологии на такива утвърдени производители като Bombardier, Alstom или Kawasaki. Усвоявайки тези технологии Китай активно създава на тяхна основа свои собствени разработки. Пример за това са китайските влакове CRH-380 за скорост над 350 км/ч, които са в експлоатация от 2010 насам. Що се отнася до технологиите за строителство на нови жп линии, китайските компании вече са изпреварили европейските - така например, от 2004 в страната функционира комерсиална жп линия на магнитна възглавница, в която бяха инвестирани над 10 млрд. долара. Според експертите, ако китайците построят поне една жп линия в Русия (дори и само до Хабаровск или Владивосток) те имат реален шанс да изпреварят конкурентите си от Германия, чиито технологии са доста по-назад от китайските, базиращи се на челните френски и японски постижения.

Ако в Европа бумът в изграждането на високоскоростни жп линии беше в началото на 90-те години на ХХ век, в Китай той се случва в момента, при това китайците все по-успешно излизат и на международния пазар (например в Мексико). При това, докато развитите европейски държави са концентрирали усилията си предимно върху повишаване на скоростите по вече съществуващите линии, Китай увеличава скоростите, паралелно с разширяването на железопътната си мрежа.

Само в периода 2010-2012 китайците инвестираха в развитието на своята железопътна инфраструктура 355 млрд. долара и продължават да влагат стотици милиони всяка година. В момента общата дължина на високоскоростната жп мрежа на страната е над 10 000 км.

Разполагайки с най-голямата в света мрежа от скоростни и високоскоростни жп лини, Китай несъмнено има какво да предложи на Русия, особено в технологичната сфера. Той например би могъл да помогне за успешното завършване на спрените проекти за локализация на високоскоростните влакове в тази страна, още повече че има достатъчно финансови ресурси за това.

Едно сравнително евтино решение

При това китайците не само искат и са в състояние да работят с руснаците за изграждането на "руският път на коприната", но и могат да им предложат едно сравнително евтино решение за този впечатляващ инфраструктурен проект. Става дума за това, че ако проектът за новия "път на коприната" между Москва и Пекин бъде реализиран с китайски технологии, началната му цена ще бъде 230 млрд. долара, докато ако това стане със западни технологии тя ще скочи до 350 млрд. Ако средната себестойност на високоскоростното железопътно строителство на Запад е около 50 млн. долара за километър, в Китай, който използва за целта своята по-евтина технология, тя е 33 млн. долара за километър.

Впрочем, Русия очевидно се нуждае не само от китайските технологии, но и от китайските финансови ресурси. В тази връзка си струва да припомня, че споменатият по-горе проект за изграждането на първата в страната високоскоростна жп магистрала върви много трудно и той все още не е одобрен окончателно. Китай обаче е склонен да инвестира в реализацията му, разбира се, ако това стане с китайски технологии.

Несъмнено, един толкова мащабен проект може да се осъществи само с общите усилия на Русия, Китай и Казахстан, през чиято територия ще минава въпросната магистрала. Според експертите е възможно сравнително бързо да бъде намерена взаимноприемлива форма за разпределяне на разходите и приходите, тъй като не е задължително всяка страна да участва в еднаква степен във финансирането на проекта, компенсирайки това с извършването на необходимите строителни работи на своя територия или предоставяйки необходимите материални ресурси за проекта на другите участници. Затова дори сегашната сложна икономическа ситуация в Русия едва ли ще попречи на този мащабен проект, още повече че реализацията му няма да стартира още утре, т.е. има достатъчно време за акумулирането на необходимите ресурси.

Възможно е някой ден реалистите във Вашингтон отново да дойдат на власт и тогава със сигурност ще потърсят отговорност от онези, които си позволиха толкова лесно да "изгубят" Русия, отстъпвайки я на Китай. Всъщност, истината е, че Китай се е превърнал в своеобразен интеграционен център на новия световен ред, който привлича, подобно на магнит, не само Русия, но и други държави в Евразия (включително Индия), както и европейския лидер Германия, въпреки откровено проамериканската позиция, която заема напоследък канцлерът Меркел. Според мнозина анализатори, в хода на този процес САЩ постепенно ще бъдат изтласкани от Евразия, а до 2025 оста Берлин - Москва - Пекин може и да се превърне в реалност.

Тихата китайска експанзия в Европа

Докато САЩ и ЕС продължават да се конфронтират с Русия в Европа и постсъветското пространство, Китай тихомълком осъществява експанзия на Стария континент. Както е известно, днес китайският фактор в глобалната политика и икономика не се изчерпва само с масовите стоки, заливащи световните пазари. След като вече надмина САЩ по икономическата си мощ (по паритет на покупателната способност) Китай се стреми да играе водеща роля както в рамките на такива международни обединения като BRICS и ШОС, така и в двустранните отношения. Очаква се, че съвсем скоро Пекин ще е в състояние да стартира политика за стимулиране на икономическия растеж, съпоставима по мащабите си с прословутата политика на „количествени облекчения“ (QE) на американския Федерален резерв.

Стремежът на Китай да акцентира върху европейския вектор на външната си политика е очевиден. Своеобразен повратен момент в това отношение бе инициативата на Пекин, стартирала през ноември 2011. Дотогава китайската активност в Европа се свеждаше предимно до изкупуването (на фона на започналата през 2008 финансова криза) на редица европейски фирми и компании, както и до покупката на недвижими имоти. През есента на 2011 обаче, в европейската политика на Китай настъпи нов момент: Пекин предложи да подпомогне финансово ЕС в борбата с кризата, отпускайки му заеми на обща стойност 100 млрд. долара при определени условия. Сред тях бяха повишаване на статута и ролята на Китай в МВФ и Световната търговска организация (СТО), както и отмяна на забраната за доставки на европейско въоръжения за Китай (нейни най-активни поддръжници са Великобритания, Швеция и Холандия, докато Франция и Германия демонстрират по-гъвкаво отношение по въпроса). Срещу това, освен предоставянето на антикризисен заем на ЕС, Пекин обеща и да отвори пазарите си за европейските производители, което би било от голяма полза за европейската индустрия. Нещо повече, китайското ръководство беше склонно да подпомогне ЕС, дори и само срещу част от изброените по-горе отстъпки. Особено внимание в това отношение привлече идеята за включването на китайския юан в т.нар. „валутна кошница SDR“ (специални права на тираж), представляваща съвкупност от валути, които МВФ признава като резервни. В момента в нея влиза американският долар, еврото, паундът и йената. Ако юанът се присъедини към тях, това би означавало и, че Китай ще получи право на вето в МВФ, а да не забравяме, че Фондът е сред инструментите, гарантиращи глобалната хегемония на САЩ.

Реакцията на ЕС на предложенията на Пекин, която очевидно беше съгласувана предварително с Вашиингтон, се оказа обаче крайно негативна. В Брюксел ги квалифицираха като „унизителни и опасни“ и вместо да ги приемат, стартираха нов етап в търговската война с китайците. Така, през юни 2013 Европейската комисия увеличи вносните мита за китайските слънчеви панели (първоначално с 8,6%, а през август – с 47,6%). Китайците продават годишно в Европа такива панели за над 20 млрд. евро. Двамата най-големи производители са китайските компании Yingli Green Energy Holding Company Limited и Trina Solar Limited. Впрочем стартиралата търговска война не беше от полза и за ЕС, тъй като можеше да доведе до съкращаването на 200 работни места в Европа и загуби за 27,2 млрд. евро.

В отговор на инициативата на Европейската комисия (за която най-много настояваха Франция, Испания и Италия) Китай стартира серия от антидъмпингови и антидотационни процедури спрямо вината, внасяни от ЕС, обвинявайки Брюксел, че е предоставил на доставчиците „незаконни държавни субсидии“. Конфликтът не можа да бъде предотвратен и по време на срещата между германския канцлер Меркел и китайския премиер Ли Къцян през октомври 2014, а да не забравяме, че Германия е най-големия европейски пазар за китайските слънчеви панели. Решението на Европейската комисия за увеличаване на вносните мита не бе отменено, впрочем, да не забравяме, че антидъмпинговото разследване по отношение на тази китайска продукция започна първо в САЩ. Малко по-късно в обект на подобно разследване - вече в Европа - се превърнаха и китайските производители на телекомуникационна техника Huawei и ZTE.

Подобно развитие беше повече от неприятно от гледна точна на интересите на ЕС, предвид факта, че Китай е на път да измести САЩ като основния търговски партньор на Съюза. През 2013 общият търговски оборот на ЕС със САЩ достигна 483,926 млрд. евро (14,2% в структурата на стокооборота), а този с Китай – 428,062 млрд. евро (11,6%).

Както е известно, поне засега ЕС декларира готовност да подпише всеобхватно търговско споразумение със САЩ. В заключителната декларация на провелата се на 18 и 19 декември 2014 в Брюксел среща на върха на Съюза се подчертава намерението на участниците да ускорят преговорите с американците за Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (TTIP) и да подпишат съответното споразумение до края на 2015. На свой ред, Вашингтон, който е силно заинтересован от обвързването на Европа с TTIP, се опасява, че подготовката за президентските избори през 2016 може да затрудни този процес.

Впрочем, да не забравяме, че в самата Европа печелят популярност противниците на споразумението със САЩ. Така, петицията на различни неправителствени организации, призоваваща ЕС да прекрати преговорите с Вашингтон за TTIP, вече е подкрепена от над един милион европейци. Както е известно, Лисабонският договор от 2009 задължава Европейската комисия да разгледа въпросната петиция, при положение, че подписалите я над милион граждани, представляват поне 1/3 от страните членки на ЕС.

Според инициаторите на този документ, споразумението за TTIP ще позволи на САЩ да поставят под свой контрол европейския енергиен пазар и да натрапят на европейците собствения си шистов газ, вместо по-евтиния руски природен газ. Показателно е също, че на срещата в Брюксел, представителите на държавите членки акцентираха върху необходимостта от създаването на инвестиционен план за „презареждане“ на европейската икономика чрез нейната реиндустриализация, на обща стойност 315 млрд. долара. Очевидно е, че в случая китайските и, евентуално, руските инвестиции биха улеснили реализацията му.

Според повечето анализатори, през миналата 2014 финансово-икономическата ситуация не се е подобрила, в резултат от което т.нар. обединена Европа е изправена пред важен избор. В изследване на социологическата агенция WIN/GIA се посочва, че над половината британци (51%) се обявяват за излизането на страната им от ЕС. Така Великобритания стана първата европейска държава, в която противниците на ЕС вече са мнозинство. Във Франция, Италия и Германия над 25% от анкетираните се обявяват за излизане от Съюза, в Гърция те са 1/3, а в Холандия – 42%. Показателно е също, че повечето от тях обвиняват банките и банкерите за икономическите проблеми на Европа.

Според икономическия редактор на британския "Гардиън" Лари Елиът, еврозоната е в навечерието на нова икономическа криза, като най-вероятният сценарий е появата на нови проблеми в Гърция (във връзка с идването на власт на радикалнолявата коалиция СИРИЗА), чиито жители са "уморени от постоянните икономии". Елиът твърди, че не много по-добра е и ситуацията в Португалия, Испания, Италия и Белгия. Ако това не се промени, "доверието на бизнеса и потребителите ще бъде пропиляно, а опасенията във връзка с неработещата кредитна политика ще се усилват". Впрочем, същото се твърди и в последния доклад на експерти от Организацията на икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), в който се акцентира върху забавянето на икономическия растеж в държавите от еврозоната и Великобритания през последните месеци на 2014.

Високата безработица продължава да е сериозен негативен фактор за ЕС. През миналата 2014 тя намаля едва с 0,4%, в сравнение с 2013, достигайки 10,5%. Спадът е по-скоро символичен, при това в редица държави безработицата нарасна - например в България, Белгия, Финландия, Франция, Италия, Люксембург, Холандия, Кипър и Малта.

Основният негативен фактор обаче е началото на "техническа рецесия" в Германия. Както е известно, през октомври 2014 четири водещи немски изследователски институти - Ifo, DIW, RWI и IWH, понижиха прогнозата си за растежа на националната икономика. В тази връзка, в един анализ на бизнес-изданието Handelsblatt се посочва, че за начало на "техническа рецесия" би могло да се говори още през второто или третото тримесечие на 2014, когато, в частност, беше регистриран спад на поръчките в индустриалния сектор с 5,7%, а самото индустриално производство намаля с 4%. Сред причините за спада е "войната на санкциите", която Западът води срещу Русия. При това, според германските експерти, забавянето на икономическия растеж в страната има дългосрочен характер.

Рецесията в Германия няма как да не засегне цялата еврозона, което пък (според експерти на Deutsche Bank) ще доведе до още по-голям спад в курса на еврото, като през 2017 то може да се окаже по-евтино от долара.

Двустранното сътрудничество с Китай

В тази ситуация едва ли е чудно, че редица държави членки на ЕС се стремят да разширяват двустранното сътрудничество с Китай. На свой ред, Пекин е изцяло отворен за това. В момента китайското присъствие във външната търговия на европейските държави е достатъчно сериозно. Така, Китай е четвъртия най-голям вносител в Чехия (веднага след Словакия и преди Русия). В Унгария той е на трето място по този показател, а в Полша и Сърбия - на четвърто.

Като цяло, през миналата 2014 общият обем на търговията между Китай и държавите от Централна и Източна Европа достигна 48 млрд. евро, т.е. с 3,9 млрд. евро повече, отколкото през 2013.

Ключов момент за укрепването на китайските позиции на континента бе провелата се през декември 2014 в Белград Трета икономическа среща на държавите от Централна и Югоизточна Европа и Китай. На нея китайският премиер Ли Къцян потвърди интереса на Пекин за „динамично сътрудничество“ с централноевропейските държави и подкрепи „силната европейска валута“. Посещението му в сръбската столица беше първото на толкова високо ниво за последните почти трийсет години.

Сред подписаните в Белград документи, безспорно най-значимо е споразумението за изграждането, с финансовата подкрепа на Китай, на скоростна железопътна магистрала Белград – Будапеща, която трябва да се превърне в ключово звено на трансграничния търговски „Нов път на коприната“, свързващ китайските индустриални центрове с Европа. Друго ключово звено в последния участък на този път е гръцкото пристанище Пирея, два от чиито терминали се ползват под аренда от китайската корпорация Cosco. В момента, 80% от търговията на Китай с Европа се осъществява по море. На срещата в Белград обаче, премиерите на Сърбия - Александър Вучич, на Унгария - Виктор Орбан и на Китай – Ли Къцян подчертаха, че възнамеряват да изградят „нов сухопътен и морски маршрут, на основата на скоростната жп магистрала Будапеща – Белград (която трябва да е готова през 2017) и пристанище Пирея“. Според Вучич, въпросната железопътна магистрала „ще се превърне в гръбнак на транспортните магистрали, свързващи тази част на Европа с Китай“.

Впрочем, на срещата в Белград беше дискутирана и цялостната икономическа политика на Китай в Европа. Ли Къцян подчерта, че страната му разполага „с достатъчен капацитет и може да реагира на нуждите на източноевропейските държави“. По-конкретно, беше обсъдена възможността за отпускане на поредния китайски заем от 7 млрд. евро за страните от региона. Както е известно, през 2012 на срещата във Варшава беше постигнато споразумение за откриването на китайска кредитна линия за 10 млрд. евро.

В момента, основните бенефициенти на китайските инвестиции в Централна и Източна Европа са Унгария и Сърбия. Пекин е инвестирал в техните икономики няколко милиарда евро. В края на 2013 китайските инвестиции в Полша достигнаха 300 млн. евро, в Румъния – 114 млн. евро (през миналата 2014 те нараснаха с още 45 млн.). Освен това, през октомври 2014 Китай реши да отпусне на Черна гора заем от 687 млн. евро за изграждането на участък от скоростна магистрала. Паралелно с това, Пекин подписа предварително споразумение с Босна и Херцеговина за финансиране на 62-километров участък от автомагистрала на нейна територия. Целта е същата – изграждането на интегрирана общобалканска инфраструктура. Освен терминалите в пристанище Пирея, интегрална част от нея вече са откритият в края на 2014 нов мост над Дунав в Белград, дълъг 1,5 км, на стойност 136,5 млн. евро. Това са първите конкретни резултати от реализацията на китайските инфраструктурни проекти в Европа, тепърва обаче предстои да бъдат осъществени най-впечатляващите от тях.

* Българско геополитическо дружество

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.4/2017