24
Пет, Май
25 New Articles

Кризата на идентичността на "външните българи" и механизми за преодоляването и

брой 2 2015
Typography

Изобщо у българите е очевидна силната страст към знанието, което те и натрупват. Постоянство в стремежите - това качество като че ли им е вродено.“

О. М. Лернер, 1873

Един от проблемите при удостоверяването на българския произход е свързан с така наречената „криза на идентичността“ на някои специфични общности на т.нар. "външни българи". Така, в исторически план, ислямизацията на българско население в Западните Балкани (Косово, Албания и Македония) е довела до загуба на част от етноопределящите белези при тези групи население. Политиката на съответните страни в това отношение е насочена към тяхното асимилиране, което е съпроводено с активна дейност за изграждане на различно от българското, национално самосъзнание [ДАБЧ, 2011].

При българските етнически групи в Косово например, системата на личните имена е напълно идентична с албанската. Езикът и, отчасти, географският ареал (предвид историческите данни за населението в съответните райони) са сред основните етноопределящи белези. При жителите на Косовска Гора самосъзнанието на местно ниво се изразява с регионалното самоопределение «горанци», докато в Жупа населението е възприело, съобразявайки се с политическата конюнктура, да се самоопределя като «бошнаци». Тази реалност е закрепена и в данните от официалните преброявания, проведени от администрацията на ООН [ДАБЧ, 2011].

Налице е интерес към придобиването на българско гражданство както сред представителите на българската общност в Македония, така и при тези в Косово. По отношение на Република Македония, основен проблем е, че интерес към придобиването на българско гражданство проявяват и други етнически групи, включително ислямизирано население като роми, турци, албанци и пр. В определени случаи се наблюдават изменения в системата на личните имена. В случая езикът също не е надежден етноопределящ белег, тъй като регионалните варианти на българския говор по места се владеят и от съседните групи население [ДАБЧ, 2011].

Вторият проблем е свързан с положението на българската общност в Приднестровието (Република Молдова), наброяваща 13 хиляди души. В тази географска област живеят също значителен брой руснаци, украинци, немци и др. През 90-те години на ХХ век, вследствие разпадането на СССР, в Молдова избухват редица конфликти и се обособяват Приднестровието (непризната Приднестровска молдовска република) и автономното териториално образование Гагауз Ери, населено предимно с гагаузи. Наличието на значително по-големи национални общности и мощни геополитически фактори застрашават българския етнически елемент. По време на военните действия през 1992-1993 българското население бе въвлечено в конфликта и пострада сериозно [Концепция, 2012].

Република България няма свои дипломатически и консулски представителства в Приднестровието, поради което желаещите да подадат документи за българско гражданство не могат го да сторят. Така единствена възможност за тях остават неформалните пътища и действащите в Република Молдова посреднически канали, съдействащи за получаване на българско гражданство [ДАБЧ, 2011].

Реализирането на стратегическата цел за запазване и възраждане на българско национално самосъзнание е сред основните приоритети на държавните институции, работещи по проблемите на българската диаспора. Държавната агенция за българите в чужбина заема основно място в цялата институционална система за провеждане на държавната политика по отношение на нашите сънародници в чужбина, като координиращ орган на изпълнителната власт. Акцентът в дейността й е насочен преди всичко към работата с младото поколение "външни българи". В тази връзка се реализират различни по характер и съдържание дейности, например български работодатели наемат българи от диаспората в бившия Съветски съюз [Програма, 2011].

Проблеми на българското  образование зад граница

Запазването на националната идентичност у младото поколение българи зад граница е от изключителна важност за бъдещето на страната и българската нация. Политиката на държавата в тази област нормативно се определя от Постановление на Министерски съвет № 103 за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина. Прието през 1993, многократно променяно и допълвано, постановлението не отговаря напълно на реалното състояние и потребности на българското образование в чужбина. Същевременно то остава единственият нормативен акт, регламентиращ цялостната дейност на държавата в тази област.

Предвид спецификата на проблема, целесъобразно е той да бъде разгледан в двете му основни направления: българското училище в чужбина и обучението на чужди граждани от български произход в български учебни заведения [Кръгла маса, 2011].

Българските училища зад граница

Основни елементи на политиката към сънародниците ни по света е изучаването на българския език, история, бит и култура. Ще се спра по-подробно на българските училища зад граница. Понятието «българско училище» в чужбина условно може да бъде класифицирано в следните категории:

- Български държавни училища в Унгария, Чехия, Словакия. Те се финансират от българската държава и кадрово се поддържат чрез командироване на български преподаватели. По информация на МОН издръжката им за 2012 е над 1 700 000 лв., което надвишава близо шест пъти разхода за един ученик в България. Общият брой на учениците в трите училища е няколкостотин, от които не всички са български граждани или лица от български произход. При българските държавни училища се наблюдава тенденция към намаляване броя на учениците от български произход и български граждани, вследствие прилагането на изцяло българска учебна програма, водеща до неконкурентноспособност на завършилите. Съществена причина е нелегитимността на училищата пред местните власти.

- Лицензирани училища на МОН към българските дипломатически мисии. Учебните заведения от този тип са 20 на територията на 15 държави. Учебните програми са еквивалентни с утвърдените от МОН програми за България. Налице са трудности с покриване на изискванията за обем от знания и хорариум по изучаваните предмети, задължителни за учебните програми в България.

- Държавни училища на приемащата страна с изучаване на български език. Те представляват най-голямата група от всички български образователни звена зад граница – около 125. Основно се намират в страни, където българските общности имат статут на национални малцинства – Украйна, Молдова, Румъния, Сърбия и др. [Концепция, 2012].

- Съботно-неделни курсове. Успоредно с нарастването на броя на българите, живеещи в чужбина, се наблюдава тенденция към бързо увеличаване на броя на този вид образователни звена. Те се сформират основно в страните от Западна Европа, САЩ, Канада и Австралия. При тях се наблюдава липса на възможности както за покриване на изискванията за обем от знания и хорариум по изучаваните предмети, задължителни за учебните програми в  България, така и за осигуряване на квалифицирани преподаватели.

Основните проблеми на българското училище в чужбина могат да бъдат обобщени по следния начин [Българското училище, 2006]:

- Недостиг на учебници, учебни помагала, методическа и художествена литература, както и всякакъв вид нагледни пособия. За преодоляването на този проблем частично допринасят Държавната агенция за българите в чужбина, Министерството на културата и Министерството на образованието и науката. Въпреки това, липсата на добра координация между ведомствата е проблем. В резултат от активизиралите се контакти между българските образователни звена в чужбина и България, през последните години на преден план излезе нов много важен аспект на проблема – този с транспортирането им в чужбина.

- Характерен за всички образователни звена зад граница е и проблемът с помещенията, с които се водят занятията. Практиката показва, че най-добре е решен въпросът при училищата, които са настанени в сградния фонд на българските дипломатически мисии зад граница. Но дори образователните звени със статут на «обучение по български език и литература към посолствата на България» не винаги имат възможност да провеждат занятията си в помещенията на дипломатическите ни мисии в чужбина. Решаването на този проблем е много сложно, тъй като в повечето случаи съществуват законови пречки или липсват подходящи помещения.

- Липса на технически средства за обучение, като компютри, копирна и аудио/видео техника.

- Съществуват и проблеми с програмите и акредитацията, както и с недостатъчния брой квалифицирани преподаватели, които са характерни основно за неделните и националните училища [ДАБЧ, 2011]. Вместо повече възможности за изучаване на български език в българските неделни училища, децата получават «адаптирана» учебна програма – механично съкратена, за да отговори на по-малкото учебни чесове. Резултатът, разбира се, е отрицателен.

Политиката на държавата в тази връзка следва да бъде ориентирана към:

- Използване възможностите на дипломатическите мисии в чужбина за проучване на законодателството, свързано с изучаване на майчин език в мултиетническите държави с цел да се ползва чуждият опит.

- Разработване и приемане на нормативни документи, регламентиращи статута на българските училища зад граница; финансирането – на училищата към посолствата, на т.н. съботно-неделни училища и на образователниге курсове; безплатното снабдяване с учебници за учениците [Кръгла маса, 2011].

- Разработване и издаване на специализирани учебници и помагала за българските училища в чужбина, съобразени със специфичните условия на живот в чуждоезикова среда.

- Разработване на интернет-версии за различни нива на обучение по български език и литература [Българското училище, 2006].

- Разработване на специфична програма за обучение на деца, живели със семействата си в чужбина, която би позволила пълноценната им реализация при завръщане в България.

- Организиране от МОН на квалификационни курсове за учителите-специалисти и за тези без педагогическа подготовка, каквито се провеждат за учителите в България.

- Образователните звена зад граница да намерят място в Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка 2006-2015.

- Възобновяване провеждането на летни лагер-школи по български език и литература към базите на МОН.

- Търсене на правни възможности за реализиране в пълен обем на държавната политика по отношение на образователната дейност за лица от български произход – чужди граждани по ПМС № 103, 1993, чрез обвързване на тяхното обучение в България със задължението за упражняване на придобитите знания в страната на тяхното месторождение.

Българите зад граница (близо три и половина милиона български граждани и лица от български произход)  са неделима част от българския народ и българската държава провежда политика за защита, подкрепа и духовно единение на всички сънародници, независимо от мястото на тяхното пребиваване. Те генерират значителен икономически, финансов, образователен, демографски, трудов и интелектуален потенциал. Овладяването на техните възможности, като държавна политика, е от изключителна полза за България във външно- и вътрешнополитически, икономически, културен план. Те се очертават и като възможен ресурс за преодоляване на негативните демографски тенденции в България.

Българските общности по света възникват в различни исторически периоди и ситуации. Голямо е разнообразието от причини, цели, потребности и стремежи, които в един или друг период са мотивирали напускането на Родината. Условията, в които се развива и съществува, съхраняването и усвоените разлики в етнокултурното и националното самосъзнание допълнително внасят специфика във вътрешното състояние на всяка общност. По тези критерии някои от българските общности могат да се разглеждат като част от българския етнос, а други – като част от българската нация. Представители на първите са българите от днешните територии на Румъния, Молдова и Украйна, образували се още преди окончателното формиране на българската нация в края на ХIХ век. Към тази категория спада и групата на т.нар. волжско-уралски български, произхождащи от прабългарския род. Сред тях чуващите са източноправославни, а казанските татари – мюсюлмани.

Източноправославната религия и българският език са критерии, които не могат изцяло да характеризират една общност. Католическата религия на банатските българи и изповядваният от голяма част от българите в Албания ислям играят ролята на етнически съхраняващ фактор, за разлика от исляма, изповядван от българите-мохамедани в Западна Тракия.

Банатските българи имат книжнина и писменост, основана на диалектна форма на българския език. Но това не е пречка да съхранят и да отстояват българско самосъзнание. Таврическите българи от Запорожка област в Украйна декларират своя български произход. Същевременно само около 30% от тях посочват българския за свой роден език.

Географските, политическите, икономическите, демографските, културните и религиозни условия, в които се развиват и съществуват българските общности, имат пряко отражение върху състоянието и проблемите, пред които те са изправени. Особено силно негативно влияние оказват различните по характер, насоченост и интензивност асимилационни процеси в държавата-приемник.

Това разнообразие от фактори и показатели води до съществени различия в социално-икономическото положение, политическите нагласи и културните ориентири между отделните общности, но също и вътре във всяка от тях. Това предопределя необходимостта от диференциран подход към всяка българска общност в отделна страна или регион.

Като цяло сред българската диаспора могат да бъдат разграничени следните групи:

- Български граждани от български етнически произход;

- Български граждани от друг етнически произход;

- Граждани на друга държава от български етнически произход, включително и бивши български граждани.

Особеностите при формиране на диаспората и динамиката на развитието й в различните периоди, както и липсата на официална статистика, не позволяват точно да бъде определен броят й. Приблизителните данни сочат, че извън страната ни живеят около три милиона българи – повече от един милион са български граждани, а около два милиона са с български етнически корени. По данни на Държавната агенция за българите в чужбина, в настоящия момент само в страните от Европейския съюз и Северна Америка живеят над 800 000 българи.

Икономическото развитие на България, политическата стабилност в страната и присъединяването й към Европейския съюз са главните фактори, оказващи влияние върху нарастване броя на лицата, желаещи да уредят своя статут в България и, респективно, получили удостоверение за български произход.

В структурата на лицата, получили удостоверение към 2006, разпределени по държави, се запазва тенденцията най-голям дял да имат родените в Република Македония.

Анализът на данните за получени удостоверения за български произход от македонски граждани през периода 2004-2006, направен от ДАБЧ, показва следното:

- Издадените удостоверения за български произход нарастват от 11 778 през 2004 до 15 759,  през 2006;

- В основната си част удостоверенията са предназначени за процедурата по получаване на българско гражданство – 69%, 12% са за продължително пребиваване, а 19% - за постоянно пребиваване;

- Запазва се трайната тенденция около 70% от подалите молби за удостоверения за българско гражданство да са на възраст от 20 до 40 години;

- Трайна е и тенденцията това да са жители на 70 общини, като 80% от тях живеят в общинските центрове.

В периода на адаптация към новата езикова и културна среда, родната тема ярко присъства в съзнанието на българчетата. Носталгията е особено силно преживяване за нежната детска психика, която по своему понася тежестта на цялостната промяна в живота на семейството – ново жилище, ново училище, нови приятели. За забързаните в трудовия ритъм на българите зад граница родители остават незабелязани терзанията на детската душа в преходния период.

Заключение

Дълг на всяка себеуважаваща се общност е да съхрани у подрастващите си сънародници родния език, традиции и култура. Запазването на националната идентичност у младото поколение българи зад граница е от ключово значение за бъдещето на страната ни.

Литература:

  1. Българско училище в чужбина: специфика, проблеми, перспективи: анализ. Държавна агенция за българите в чужбина. Март, 2006.
  2. ДАБЧ (Държавна агенция за българите в чужбина): междуведомствена работна среща „Българските общности в чужбина. Конфликтни проблеми на идентичността“: резюме. София, 2011.
  3. Концепция за сформиране на междуведомствена група по проблемите на демографията, работната ръка и българските общности зад граница. S1.: Общобългарска фондация „ТАНГРА ТанНакРа“, 2012.
  4. Кръгла маса „Българското училище в чужбина. Специфика, проблеми, перспективи“// ДАБЧ. 21.06.2011.
  5. Програма „Българи за България“. S.1.: Общобългарска фондация фондация „ТАНГРА ТанНакРа“, 2011.
  6. Боев, E. Eтнoлингвиcтичнaтa cитуaция в Ceвeрнoтo и Зaпaднoтo Причeрнoмoриe прeз първaтa пoлoвинa нa ХIХ вeк В: Нaучни cъoбщeния oт ЦИEК зa кoнфeрeнциятa “Укрaйнa и Бoлгaрия: вiхи icтoричнoi дружби”. Coфия: CУ”Cв.Кл.Oхридcки” ЦИEК, 2008,  1-11
  7. Бъчваров, М. Диacпoрaтa и cвързaнитe c нeя явлeния. Прoцecи oт типa “eтничecки цeнтър - пeрифeрия”. - В: Бoлгрaдcкaтa гимнaзия. Cбoрник пo cлучaй 135 гoдини oт cъздaвaнeтo й. Coфия: Културнo-прocвeтeн цeнтър “Вacил Aприлoв”,  2011, 20-32.
  8. Градешлиев, И. Гaгaузитe. Дoбрич: Издaтeлcкa къщa “Людмил Бeшкoв”. 2010.
  9. Димитрова, Д. Тeрeннaтa рaбoтa в eтнoлингвиcтичнитe изcлeдвaния, В: Нaучни cъoбщeния oт ЦИEК зa кoнфeрeнциятa “Укрaйнa и Бoлгaрия: вiхи icтoричнoi дружби”. Coфия: CУ ”Cв. Кл. Oхридcки” ЦИEК. 2008.
  10. Нягулов, Б. Бългaрcкитe зaдгрaнични oбщнocти и Бългaрия (cъврeмeнни acпeкти в иcтoричecки кoнтeкcт). - Рoдинa, 2007, кн. 1-2, 292-325.
  11. Нягулов, Б., E. Миланов, Бългaрcкитe oбщнocти зaд грaницa. - в: Oбщнocти и идeнтичнocти в Бългaрия, Coфия: Пeтeкcтoн, 2008, 408-438.
  12. Трайков, В. Иcтoрия нa бългaрcкaтa eмигрaция в Ceвeрнa Aмeрикa: Oт нaчaлoтo й прeз cрeдaтa нa ХIХ в. дo 80-тe гoдини нa ХХ в. Coфия: Унивeрcитeтcкo издaтeлcтвo “Cв. Климeнт Oхридcки”. 2003.

* Експерт по международни отношения

{backbutton}