20
Съб, Юли
22 New Articles

Латиноамериканският вектор в геополитиката на Москва

брой 1 2015
Typography

След разпадането на бившия Съветски съюз Латинска Америка остана в периферията на руската външна политика и извън ключовите сфери на руските геополитически интереси. За доста продължителен период външно-политическите инициативи на Руската Федерация  бяха фокусирани предимно към Централна Азия и кавказкото направление (т.н. „близка чужбина”), към Близкия Изток, Азиатско-Тихоокеанския регион и Арктика. Това беше използвано от САЩ, които активно се намесиха в развитието на събитията в държавите от Карибския басейн и Южна Америка.

Ситуацията започна да се променя през 2008, когато руският президент Дмитрий Медведев осъществи своята латиноамериканската обиколка, посещавайки Перу, Бразилия, Венецуела и Куба. Тази инициатива постави началото на нов етап в развитието  на отношенията между Русия и държавите от този стратегически важен регион. Наред с геополитическата си тежест, Латинска Америка е богата на природни ресурси като нефт, газ, руда, злато и диаманти. Събитията през последните няколко години показват, че регионът става приоритетно направление за руската външна политика, наред с държавите от постсъветското пространство и Близкия Изток. Тази тенденция изцяло се вписва в руската геополитическа доктрина.

Когато през 2008 Медведев завърши турнето си в държавите от Латинска Америка и Карибския басейн той дефинира новата външнополитическа насоченост на Кремъл като „стратегическа”. Отчитайки резултатите и значението на латиноамериканската си инициатива, тогавашният руски президент очерта характеристиките й като геополитически. Това се потвърждава и от действията на настоящия държавен глава на Русия. Владимир Путин определи Латинска Америка като регион с огромен потенциал не само в политически, но и в икономически и военен план. Бързото развитие на държавите в него ускорява процеса на индустриализация, което допълнително повишава интереса към тях.

Динамичното развитие на двустранните отношения

Дипломатическата активност през последното десетилетие е индикатор за тенденцията в развитието на двустранните отношения между Руската Федерация и страните от региона. Централно място в латиноамериканската политика на Москва заемат Бразилия, Аржентина и някои държави от междуправителствената организация ALBA[1]. Както е известно, блокът беше създаден от Куба и Венецуела през 2004, а днес в него влизат девет държави с общо население над 69 мил. души: Антигуа и Барбуда, Боливия, Куба, Доминика, Еквадор, Никарагуа, Сейнт Винсент и Гренадини, Венецуела и Санта Лусия. Членовете на ALBA търгуват помежду си с виртуална валута, наречена Sucre, която за първи път беше използвана вместо долара при една търговска сделка между Венецуела и Еквадор през юли 2010.

Руско-бразилските отношения

В центъра на руския интерес към държавите от латиноамериканския регион безспорно се намира Бразилия, чиято роля в световната икономика непрекъснато нараства. Страната е първа в Латинска Америка и седма в света по икономическо развитие. Засиленият интерес на Москва към нея се потвърждава от хронологията на дипломатическата активност през последните години. Тя засяга всички области на икономиката, науката и технологиите. Процесът започна да се развива динамично след 1997, когато беше подписан Бразилско-руският договор за сътрудничество.

Четири години по-късно, комитетът начело с бившия вицепрезидент на Бразилия Марко Масиел и руския премиер Михаил Касянов бе трансформиран в Бразилско-руска правителствена комисия. В нейните рамки двете държави сключиха дългосрочни договори, поставили началото на двустранно стратегическо сътрудничество. Негов израз са и честите взаимни визити на най-високо равнище. През септември 2003 вицепрезидентът на Бразилия Жозе Аленкар посети Москва и се срещна с руския президент Владимир Путин. Тогава беше подписан бразилско-руски договор за военни технологии и трансфер, който и днес е важно споразумение в сферата на космическите технологии, противоракетната отбрана и трансфера на военна техника.

През ноември 2004, за първи път в историята на двустранните дипломатически отношения, руски държавен глава, в лицето на Владимир Путин, посети Бразилия. Това постави основата за конкретизиране на задачите по бъдещото сътрудничество за реализация на дългосрочни проекти в редица високотехнологични сфери: усвояване на космоса, самолетостроене, енергетика, военно-техническо сътрудничество и др. Подписани бяха редица документи и търговски споразумения, потвърждаващи политическата воля за развитие на „технологичния алианс” между Русия и Бразилия.

През октомври 2005 бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва направи официално посещение в Москва. Тогава той и Путин акцентираха върху сътрудничеството в областта на енергетиката и взаимодействието в усвояването на космическото пространство за мирни цели. Те обявиха формирането на двустранен бразилско-руски стратегически съюз, дал възможност на Бразилската космическа агенция да изпрати в космоса първия бразилски астронавт Марко Понтес в рамките на мисията Союз ТМА-8. Проведените разговори допълнително укрепиха и политико-икономическото и културно партньорство между двете страни.

През следващата година, по покана на Владимир Путин, Лула да Силва взе участие в работните дискусии по време на срещата на Г-8 в Санкт Петербург, където двамата отново отделиха специално внимание на сътрудничеството в сферата на енергетиката и използването на космическото пространство за мирни цели. Две години по-късно в Екатеринбург се проведе среща на министрите на външните работи, а на срещата на върха на БРИКС през 2009 президентите на двете страни отново проведоха разговори. Тогава, в рамките на Двустранната комисия по политическите въпроси, зам.министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков и бразилският му колега Машадо съгласуваха вижданията на двете страни за глобалната стратегическа стабилност и сигурност.

Пак през 2009 новият руски президент Дмитрий Медведев направи официално посещение в Бразилия. Тогава бяха подписани документи за отмяна на визовия режим при краткосрочни пътувания, за сътрудничество в самолетостроенето, космонавтиката, ядрената и отбранителната индустрия. Като приоритет в развитието на двустранните отношения отново бе посочено сътрудничеството в енергетиката, намерило израз в откриване през 2009 на регионално представителство на Газпром в Бразилия. Същата година руснаците спечелиха конкурс за доставка на 12 ударни хеликоптери за бразилските ВВС.

През май 2010 Лула да Силва отново посети Русия. Тогава беше сключено споразумение за взаимодействие в рамките на международните организации. Същата година, след Аржентина, Медведев за втори път посети Бразилия. Разговорите се проведоха в столицата на страната по време на втората конференция на БРИК. На тази среща към президентите на двете страни се присъединиха лидерите на Индия и Китай. На следващата 2011 в Москва пристигна на официално посещение вицепрезидентът на Бразилия Мишел Темер.

Сегашният бразилски президент Дилма Русеф посети Москва по време на личния си юбилей (14 декември 2012). Тя беше придружена от 50-членна делегация в чиито състав бяха външният министър Антониу Патриота, министърът на отбраната Селсу Аморим, на образованието Алоизиу Меркаданте и на промишлеността и търговията Фернанду Пиментел. Страните отново потвърдиха стремежа си към развитие на сътрудничеството в различни отрасли на икономиката, науката, технологиите, отбраната, космическите изследвания, нано- и биотехнологиите и студентския обмен в рамките на бразилската програма „Наука без граници“[2].

При това посещение бе взето решение някои конкретни проекти в сферата на иновациите и съвременните технологии да получат финансова подкрепа от руската Внешэкономбанк и Бразилската банка за развитие BNDES. След срещата на Дилма Русеф с Путин бяха подписани: Съвместно заявление и Следващи стъпки по изпълнението на Плана за действия на стратегическото партньорство между Руската Федерация и Федеративна република Бразилия и Спогодба между Правителството на Руската Федерация и Правителството на Федеративна Република Бразилия за военно сътрудничество, Основни условия на договор между ОАО «Вертолеты России» и компанията Atlas Tбxi Aйreo S.A. за доставка (през 2015-2016)  на седем от най-новите руски хеликоптери КА-62 с възможност това количество да бъде увеличено двойно, Меморандум за разбирателство между Министерството на икономическото развитие на Русия и Министерството на външните работи, Министерството на науката, технологиите и иновациите и Министерството за развитие на промишлеността и външната търговия на Бразилия, касаещо сътрудничеството за модернизация на икономиката.

През февруари 2013, вече като премиер, Медведев направи работно посещение в Бразилия. Тогава той се срещна се с вицепрезидента Мишел Темер и с президента Дилма Русеф. В рамките на Двустранната комисия за сътрудничество Медведев и Тимер обсъдиха развитието на целия комплекс руско-бразилски връзки по диверсификация на търговско-икономическото, военно-техническото и инвестиционното сътрудничество, както и взаимодействие в рамките на ООН, СТО, Г-20 и БРИКС. От руска страна беше направено предложение да се използва опитът в създаването на интеграционни системи като Митническият съюз, MERCOSUR[3] и UNASUR[4]. Бразилия поиска подкрепата на Москва в усилията си да стане постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Бяха подписани междуправителствени документи и договори за сътрудничество в сферата на медицината, металургията, търговията и високите технологии, както и съвместни проекти в енергетиката, нефтения и газовия отрасъл и металургията. Обсъдено бе и сътрудничеството в агро-индустриалната сфера и възможностите за доставки на бразилско месо в Русия.

Пак през 2013 в Бразилия пристигна и руският министър на отбраната Сергей Шойгу. Целта на посещението беше съгласуване на действията по линия на генералните щабове на въоръжените сили на двете страни и бъдещото развитие на двустранното взаимодействие във военно-техническата област и съвместната разработка на перспективни образци авиационна техника от пето поколение. Двете страни подчертаха очакванията си за увеличаване на конкурентноспособността им на международния пазар на високи технологии.

През юли 2014 Владимир Путин отново посети Бразилия. Според Дилма Русеф, с това посещение „партньорството на Русия с Бразилия става по-здраво и излиза на ново, по-високо равнище”. Двамата президенти обсъдиха въпроси на двустранното сътрудничество и такива, засягащи координацията на действията им в ООН, БРИКС, Г-20, по линия на СТО и някои регионални обединения. Подписани бяха междуправителствени, междуведомствени и търговски споразумения за стимулиране на взаимодействието в енергетиката, здравеопазването, транспорта, селското стопанство, митническото регулиране, културата и образованието.

Отношенията по оста Москва - Буенос Айрес

Аржентина е друга ключова държава в региона. С нея Русия има силни исторически връзки. В началото на миналия век 5% от населението на Аржентина са емигранти от Руската империя. Днес там живеят над 700 хиляди граждани от руски произход. Независимо от това традиционно руско присъствие, контактите между двете страни в политическата и икономическа сфера дълго време оставаха на незадоволително ниво.

Може да се приеме, че разпадането на бившия Съветски съюз постави начало на динамично развитие на двустранните отношения. Първоначално инициативата дойде от аржентинска страна. През 1990 и 1998 тогавашният аржентински президент Карлос Менем направи официални посещения в Русия, а през декември 2008 това стори и настоящият - Кристина Фернандес де Киршнер. Тогава тя покани президента Дмитрий Медведев и премиера Владимир Путин да посетят Аржентина с официални визити. Укрепването на взаимните отношения намери израз в проведените през същата година дни на Русия в Аржентина, а през март следващата година двете страни подписаха споразумение за безвизови пътувания на своите граждани.

В отговор на поканата на Киршнер, през април 2010 президентът Дмитрий Медведев посети Аржентина. За 125 години дипломатически отношения това беше първото официално посещение в Аржентина на руски държавен глава и неслучайно бе определено като историческо събитие. То издигна двустранните отношения на най-високо равнище и доведе до подписване на договори за милиарди долари, под формата на конкретни проекти за сътрудничество и взаимодействие в различни области като: Споразумение за сътрудничество между държавната корпорация „Росатом” и аржентинското Министерство на федералното планиране на държавните инвестиции, даващо възможност на Русия да участва в търговете за строителство на АЕЦ,  Споразумение за усвояване на космоса с наземно оборудване на системата ГЛОНАС и съвместни изследвания в Антарктида и Договор за доставка на военна техника.

Медведев категорично потвърди намерението на Русия да развива отношенията си с латиноамериканските държави независимо от интересите на други влиятелни сили. По време на пресконференцията в Буенос Айрес той заяви че ”това не засяга никого, а и да го засяга, не ни интересува”. Думите му бяха възприети като сигнал за завръщането на  Русия в Латинска Америка и очертаха региона като едно от стратегическите направления на руската външна политика. Киршнер също се изказа  в подобен тон, заявявайки, че „светът се промени и ние вече не сме заден двор на някоя държава”.

Активното развитие на руско-аржентинските отношения продължи и по време на сегашния президентски мандат на Владимир Путин. В рамките на обиколката си в Латинска Америка, на 13 юли 2014 той посети Аржентина. Тогава президентът Кристина Фернандес де Киршнер потвърди желанието на страната да задълбочава отношенията си с Русия, обявявайки ги за „стратегически и ключови за многополюсния свят”, от който „най-много се нуждаят южноамериканците, латиноамериканците и жителите на страните от Карибския басейн”. По покана на Киршнер, на официалната вечеря в чест на руския гост присъства и президентът на Уругвай Хосе Мухика.

Сред резултатите от посещението на Путин бе сключването на няколко важни споразумения, включително за съвместна разработка на нефтените и газовите залежи „Вака Муерта” в Патагония; участие на „Интер РАО” с два милиарда долара в строителството на ВЕЦ „Чуидито-1”; доставки от друга руска компания на турбини за ВЕЦ „Пунта Негра” на стойност 19 мил. долара; участие на „Росатом” в търга за доставка на съоръжения за трети енергоблок на АЕЦ „Атуча”; възможност за доставка на хеликоптери и военно-транспортни самолети за съвместни проекти в Антарктида; сътрудничество по взаимна правна помощ и по предаване за отбиване на наказание на осъдени лица; сътрудничество в областта на масовите комуникации, изразяващо се в транслацията на Russia Today на испански, а 2015 беше обявена за година на културите на двете държави.

Руският пробив в Боливия

По запаси на природен газ Боливия е на трето място в Латинска Америка (1.5 трлн. куб. м). Преди нея са Венецуела и Тринидад и Тобаго. Основните боливийски залежи са съсредоточени в четири големи местонахождения: Маргарита, Сан Алберто, Сабало и Итау. Страната е основен доставчик на газ за Бразилия и Аржентина. Интересите на правителството в петролния и газовия бизнес се представляват от държавната енергийна компания Yacimientos Petroliferos Fiscales Bolivianos (YPFB).

През декември 2007 се появиха съобщения, че руска делегация проучва възможностите за появата на Газпром в Боливия. Тогава, позовавайки се на боливийски източници, "Файненшъл таймс" коментира, че руският държавен газов гигант е на път да подпише договори за инвестиции в Боливия на стойност около 2 млрд. долара. Газпром официално отрече да има интерес към подобни сделки, а по думите на говорителя му Сергей Киприянов "все още е твърде рано да се говори за конкретни цифри". Боливийският министър на енергийните ресурси Карлос Вийегас обаче призна, че двете страни са близо до сделка между боливийската YPFB и Газпром за разработване на две газови находища. Той потвърди цифрата 2 млрд. долара, като плановете са това да стане факт през следващата година.

Година по-късно (през септември 2008)  делегация на Газпром посети страната. В рамките на визитата се проведе среща между члена на управлението на Газпром Александър Медведев и президента на YPFB Сантос Рамирес. Двамата обсъдиха състоянието на текущите проекти, както и въпросите по научно-техническо сътрудничество и подготовката на кадри. В крайна сметка, Газпром, YPFB и Total E&P Bolivia подписаха тристранен меморандум в присъствието на президента Ево Моралес. Той предполага провеждането на съвместна оценка на газовото находище Асеро и бе поредната стъпка по пътя към учредяването на съвместно предприятие за добив на газ в Боливия.

През април 2010, по време на посещението си във Венецуела, руският премиер Владимир Путин се срещна с президента на Боливия Ево Моралес. Инициативата беше на боливийската страна, като за целта Моралес специално пристигна във венецуелската столица Каракас. На тази среща отново бяха обсъдени актуалните въпроси по двустранните отношения и търговско-икономическите връзки между Русия и Боливия. На фона на това положително развитие на руско боливийските отношения, през май 2013 президентът Ево Моралес декларира намерението си да изгони от страната представителите на Американската агенция за международно развитие заради намесата им във вътрешните работи на Боливия

Отношенията между Москва и Каракас

Както е известно покойният президент на Венецуела Уго Чавес установи много близки отношения с Русия. По време на управлението си той многократно посети Русия: два пъти през 2001, както и през 2004, 2006 и 2007. На свой ред, Дмитрий Медведев посети Венецуела през ноември 2008, след визитата си в Бразилия. Това беше първо посещение на руски президент във Венецуела за цялата 150-годишна история на дипломатическите отношения между двете държави и беше оценено като "историческо". Тържественото посрещане на Медведев беше предавано директно в цяла Латинска Америка, а Чавес определи Русия като „втората си родина”.

Визитата ускори развитието на двустранните отношения. Двете страни заявиха съвпадение в позициите си по глобалните проблеми и желание страните им да преминат към взаимни разплащания в национални валути, с цел да защитят вътрешните си пазари от глобалната финансово-икономическа криза и "да се избавят от хегемонията на долара" (по думите на Чавес). Беше постигнато съгласие за създаване на руско-венецуелска банка, като максимално бързо се формира уставния и капитал.

По време на четиричасовите разговори в двореца „Мирафлорес” в Каракас бяха подписани важни споразумения в енергийната сфера. Руските компании бяха допуснати до разработките на венецуелските нефтени и газови находища и се договориха условията за изграждане на атомна електроцентрала от руски специалисти и по руска технология. Между Газпром и Петролеос де Венецуела беше постигнато съгласие за съвместно проучване на блока "Аякучо-3" в нефтения пояс на река Ориноко. Бяха договорени и условията за въздушната връзка и безвизовите пътувания на гражданите на двете държави.

Сътрудничеството във военната сфера също отбеляза напредък. Посещението на Медведев беше предшествано от пристигане на части от руските ВМС и ескадрила стратегически бомбардировачи. За първи път флотилия от руски бойни кораби акостира в пристанище Ла-Гуайра.  Венецуелски и руски бойни кораби проведоха първите съвместни военни учения с цел отработване на тактическото взаимодействие и с участие на палубна авиация. В тях се включиха група кораби от руския Северен флот, включително тежкия атомен крайцер „Петър Велики”, корабът за борба с подводници „Адмирал Чабаненко” и др.

При посещението на борда на „Адмирал Чабаненко”, Уго Чавес потвърди желанието си за покупка на руска военна техника. Двамата президенти подписаха предварителен договор за доставка на два самолета Ил-96-300, което е първата сделка за продажба на руски граждански самолети на Венецуела. Година по-късно Associated Press съобщи, че Чавес възнамерява да купи и  руски ракети "Земя-Въздух”, с цел страната му да може да противодейства ва евентуална външна агресия. Според експертите, става дума за една от последните версии на ракетите ПЗРК тип "Стрела".

Основните оръжейни доставчици на Венецуела са Китай и Русия. До 2009 страната е закупила руско оръжие и военно снаряжение за над 4 млрд. долара, като сред най-нашумелите сделки са тези за 100 хиляди автомати Калашников, самолети Су и бойни хеликоптери. Пак тогава между двете страни стартираха преговори за доставката на руски танкове Т-72 и БМП.

Впрочем, по време на посещението на Медведев бяха проведени и няколко мероприятия от културен характер: дни на руската култура, изложбите "Православная Русь" и "Современная Россия", базар на руската книга, концерт на хора на московския Сретенски манастир и молебен в Николаевския храм в Каракас

След Китай, през септември 2009 Уго Чавес отново посети Русия. Интересно е да се отбележи, че седмица по-рано в Каракас беше руският вицепремиер Игор Сечин. Посещението му съвпадна с престоя във венецуелската военновъздушна база "Либертадор"  на два руски стратегически бомбардировача Ту-160, извършващи полети над Карибско море. Екипажите им бяха приети лично от Чавес. Между другото, точно тогава венецуелският президент обяви посланика на САЩ в Каракас за „персона нон грата”.

В Москва Чавес и премиерът Путин обсъдиха възможността за създаване на съвместна банка и нефтен консорциум, в който да влязат Петролеос де Венецуела, Газпром, Лукойл и ТНК-ВР. Руската страна изрази готовност за обсъждане на сътрудничеството в енергетиката и използването на ядрената енергия за мирни цели. Беше потвърдено строителството на атомна централа в щат Сулия, Северозападна Венецуела. Стана ясно също, че в началото на ноември 2008 година Газпром ще започне проучвания за газови находища във Венецуелския залив.

По покана на президента Медведев, Чавес присъства на дивизионните учения в рамките на маневри „Центр-2008", в които участваха около 10 хиляди руски военни, над две хиляди единици бронебойна техника и над 50 самолета и хеликоптера, както и тактически ракети. Двамата обсъдиха доставката за Венецуела на оръжия за унищожаване на наземни цели, както и възможността Москва да и отпусне кредит от милиард долара за закупуване на руско въоръжение и военна техника. Дотогава Венецуела купуваше от Русия предимно средства за ПВО и транспортни хеликоптери.

Чавес прояви интерес и към закупуването на 10 до 20 ПВО Тор-M1 (същият тип, който Кремъл продаде на Иран) и, евентуално, на транспортни самолети. Според него, страната му иска да купи от Русия над 90 танка Т-72, както и реактивна система за залпов огън „Смерч”. Венецуелският лидер прояви интерес и към закупуване на танкове T-90C, системи за противовъздушна отбрана и дизелово-електрически подводници клас Kilo (по класификацията на НАТО), или проект 636 - по руската класификация. Те са от трето поколение и имат по шест торпедни апарата.

Постигнатите договорености при това посещение изведоха отношенията между двете страни на принципно ново стратегическо равнище, което личи и от подписаните тогава документи: Споразумение между Руската Федерация и Боливарска Република Венецуела за сътрудничество в областта на реализация на съвместни стратегически проекти; Меморандум за взаимно разбирателство между «Транснефт» и нефтената компания PDVSA (Petroleus de Venezuela) за дългосрочно сътрудничество в рамките на проекта за развитие на инфраструктурата на нефтения пояс Ориноко; Меморандум за взаимно разбирателство между Националния нефтен консорциум (обединяващ Газпром-нефт, Сургутнефтгаз, Лукойл и ТНК-ВР) и PDVSA, за създаване на съвместно предприятие за дейност в блок "Хунин-6" (нефтеният пояс на река Ориноко); Писмо за намерения между Министерството на базовата и планинската индустрия на Венецуела и "Рускаолин"; Споразумение за сътрудничество в сферата на екологията между „Ростехнологии” и PDVSA; Меморандум за разбирателство между руската Федерална служба по финансови пазари и Комисията по ценни книжа на Венецуела; Споразумение между двете правителства за взаимна защита на интелектуалната собственост в хода на двустранното военно-техническо сътрудничество.

Шест месеца след посещението на Чавес (на 2 април 2010) Владимир Путин осъществи първото си посещение във Венецуела, като премиер на Русия. В резултат от него бяха подписани нови споразумения за развитие във военно-техническото сътрудничество, корабостроенето, енергетиката, търговско-икономическите отношения, образованието, транспорта, селското стопанство и др.

Отново беше обсъдена разработката на нефтените и газовите находища в басейна на река Ориноко, в източната част на страната, както и предоставяне от руска страна на кредит от 2.2 млрд. долара за целта. Москва и Каракас се споразумяха и за строителството на първата АЕЦ във Венецуела, доставката на автомобили на "АвтоВАЗ" и "КамАЗ" и участието на "Аэрофлот", "Совкомфлот" и други руски компании. Документът за намерения между ОАО "Совкомфлот" и транспортната компания PDV Marina предвижда изграждане на танкери за превоз на газ и нефт от Венецуела до различни точки на света.

Спирайки се на икономическите отношения с Венецуела Путин отбеляза, че Русия вижда в тази страна своеобразен трамплин към останалата част на Латинска Америка. За нея венецуелския пазар е важен най-вече за продажбата на руски технологии и стоки. Това се потвърждава и от факта, че във Венецуела Путин се срещна и с президента на Боливия Ево Моралес, присъединил се към преговорите в Каракас.

Преди края на визитата Путин и Чавес подписаха съвместно заявление във връзка с 200- годишнината на независимостта на Венецуела, като декларираха подкрепата си за процесите на регионална интеграция, оценявайки позитивно създаването на Общността на латиноамериканските и карибските държави ( CELAC)[5].

Възобновяването на старите съюзи

При посещението на кубинския външен министър Фелипе Перес Роке в Москва през ноември 2008, президентът Дмитрий Медведев подчерта: „Куба е била и ще продължава да бъде един от ключовите ни партньори в Латинска Америка". По-късно същият месец Медведев се срещна с кубинския си колега Раул Кастро. Хавана беше последната спирка от обиколката на руския президент в Перу, Бразилия и Венецуела. Това беше второто, след 1991, посещение на руски държавен глава на острова. Тогава Медведев определи двустранните отношения като многостранни и динамично развиващи се. Двете държави подписаха десет споразумения, а в старата част на Хавана беше открита нова православна църква.

През 2013 Медведев отново посети Куба, вече като премиер. Тогава беше частично опростен 30-милиардният дълг на страната към Русия. Двете държави подписаха споразумение за продажба на руска авиотехника за 650 млн. долара, включително доставка на самолети Ан-158, Э Т2-204 и Ил-96-400. Русия се задължи да поеме и доставката на резервни части за поддържане и експлоатация на доставените в миналото нейни самолети.

Двете страни се споразумяха и за сътрудничество в изследването и използването на космическото пространство за мирни цели, в областта на хидрометеорологията, мониторинга на околната среда и използване на системата за преференции на Митническия съюз. Последното беше изтълкувано от мнозина наблюдатели като начало на постепенното интегриране на Куба в Съюза. Тогава не беше поставен въпросът за проучване на енергоносители в кубинския шелф, но от декември 2012 на руската компания Зарубежнефть беше възложено да осъществи сондажи там. Според компанията, при потвърждаване наличието на сериозни запаси от енергоносители, руските инвестиции в проекта могат да надхвърлят 6 млрд. долара.

Следващо посещение на най-високо ниво в Куба направи Путин, по време на обиколката си в страните от Латинска Америка през 2014. Тогава не беше коментирано създаването на нови бази, но Русия получи възможност да засили потенциала си за близко следене на американските военни бази. За това спомага подписаното споразумение за разгръщане в Куба на руската система ГЛОНАСС. До 1995 на острова беше разположена учебна бригада от 17 000 руски военни, които обучаваха кубинските въръжени сили. Освен това до 2000 Русия поддържаше там своя военна база, както и такава за електронно следене, но след това я премахна, въпреки несъмнената полза от нея.

В сферата на руските интереси в региона е и Никарагуа с нейното население от шест милиона души. Както е известно, още от 70-те години на ХХ век сегашният президент на тази страна Даниел Ортега (тогава в качеството си на лидер на Сандинистката революция) се изяви като противник на САЩ. Навремето Москва оказа сериозна помощ на сандинисткото правителство. След като Никарагуа призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия, отношенията й с Русия отново се активизираха.

В средата на 2008 руският посланик в Манагуа Игор Кондрашев заяви, че правителството му е готово да помогне на Никарагуа за модернизирането вече остарелия и боен арсенал. През декември същата година, по покана на своя колега Дмитрий Медведев, президентът на Никарагуа Даниел Ортега направи първото си официално посещение в Русия. Това беше втората среща между двамата президенти, след като те се видяха и по време на седемдневното турне на руския държавен глава в Латинска Америка.

На провелите се преговори страните договориха сътрудничество по редица проекти и програми в икономическата и енергийната сфера. Сред обсъжданите теми беше и борбата с наркотрафика. В резултат на това, по-късно ръководителят на руските служби за контрол на наркотрафика Виктор Иванов официално постави началото на сътрудничеството в тази област със създаването на регионален център за борба с наркотрафика в Манагуа[6].  Преговорите касаеха и сътрудничеството във военната област. Докато те течаха в Никарагуа акостира отряд бойни кораби на Северния руски флот, начело с големия кораб за борба с подводници „Адмирал Чабаренко”.

През юли 2014 Владимир Путин промени предварителния план на латиноамериканското си турне и по покана на Даниел Ортега направи кратко посещение в Никарагуа. Тогава Ортега определи срещата между двамата като историческа, тъй като това бе първо посещение на руски държавен глава в страната му. От руска страна в преговорите участваха външният министър Сергей Лавров, помощникът на президента Юрий Ушаков и шефът на Роснефт Игор Сечин. Бяха обсъдени въпроси, касаещи целия спектър на двустранното сътрудничество – доставка на селскостопанска техника и пшеница от Русия, взаимодействие във фармакологията, сътрудничество по линия на правоохранителните органи и т.н..

Според главния редактор на руското списание "Геополитика" Леонид Савин, не е задължително руските кораби непрекъснато да се намират в Никарагуа. Те могат временно да се дислоцират в Куба и да променят своята дислокация в пристанищата на Венецуела. Ако се приеме политическо решение, Русия може да създаде постоянна и надеждна военна инфраструктура в този регион, което няма как да не тревожи САЩ.[7]

Освен борбата с наркотрафика и военната помощ, сред причините за укрепването на двустранните отношения е и амбициозният план на правителството на Даниел Ортега да построи собствен аналог на Панамския канал – т.нар. Никарагуански канал с дължина 50 мили и предполагаема стойност 40 млрд. долара. За Русия наличието на такъв канал е за предпочитане както от търговска, така и от политическа гледна точка. През 2008 Москва дори лансира идеята именно Русия да се заеме с изграждането му, но огромната цена попречи това да се случи. Въпреки това идеята остава актуална и след като Никарагуа даде концесия на един китайски консорциум за строителството на канала и неговото управление за срок от сто години, Русия отново изрази интерес към проекта.

Мексико също стана обект на дипломатическата активност на Русия в региона. Владимир Путин посети два пъти страната - с официална визита през юни 2004, като президент, и през юни 2012, по време на срещата на високо равнище на Г-20 в Лос Кабос.

Постиженията на Москва в региона

Във външнополитическата сфера Русия изгражда отношенията си с Бразилия на основата на взаимодействие в рамките на ООН, ВТО, Г-20, СТО, БРИКС и други регионални обединения. Използва се също опитът в създаването на интеграционни системи каквито са Митническият съюз, MERCOSUR[8] и UNASUR[9]. В рамките на Двустранната комисия по политическите въпроси двете държави съгласуват вижданията  си за глобалната стратегическа стабилност и сигурност. Подобна политика се споделя от Бразилия, която разчита на руска подкрепа за да стане постоянен член на Съвета за сигурност на ООН.

Аржентина демонстрира желание за по близки отношения с държавите от БРИКС, което Русия приветства. Путин увери, че е възможно двете страни да установят стратегическо партньорство в сферата на международните политически, финансови и икономически отношения. По отношение на Венецуела Русия изразява подкрепа за инициираната от нея Общност на Латиноамериканските и карибските държави (CELAC). Москва възстанови съществувалите преди години добри отношения и тясно сътрудничество с Куба и Никарагуа в редица ключови важни сектори. От важно значение тук е руската подкрепа на идеята за дублиране на Панамския канал - проект, който ще се реализира с решаващото финансово участие на Китай.

В енергийния сектор

С Бразилия през 2013 бяха потвърдени редица съвместни проекти в енергетиката, в нефтения и газовия отрасъл, в металургията, търговията и високите технологии. Газпром откри свое регионално представителство в Бразилия.

Русия излезе на енергийния пазар в Аржентина, чрез заявката на „Росатом” за участие в строителството на ядрени централи (АЕЦ „Атуча”). Договорена е съвместна разработка на нефтените и газовите залежи „Вака Муерта” в Патагония и участие на „Интер РАО” с два милиарда долара в строителството на ВЕЦ „Чуидито-1”. Друга руска компания ще достави турбини за ВЕЦ „Пунта Негра” на стойност 19 мил. долара,

В Боливия Газпром, YPFB и Total E&P Bolivia имат договор за съвместна оценка на блока Асеро и подготвят учредяване на съвместно предприятие за добив на газ. Газпром сключи сделка с боливийската YPFB за разработване на две газови находища.

Във Венецуела през 2008 руските компании получиха възможност да проучват и разработват нефтените и газовите находища, договорен бе и строежът на АЕЦ по руска технология. Обсъжда се вариант за създаване на нефтен консорциум между „Петролеос де Венецуела”, Газпром, Лукойл и ТНК-ВР за съвместно проучване на блока "Айякучо-3" в нефтения пояс Ориноко. Подписан е документ за намерения между ОАО "Совкомфлот" и транспортната компания PDV Marina, който предвижда създаване на танкери за превозване на газ и нефт от Венецуела до съответните пазари.

Русия ще достави на Венецуела автомобили на АвтоВАЗ и КамАЗ. Аэрофлот и Совкомфлот ще участват в модернизацията на венецуелските авиолинии. Между Транснефт и PDVSA има меморандум за дългосрочно сътрудничество за развитие на инфраструктурата на нефтения пояс на Ориноко.

В Куба руската компания Зарубежнефт прави сондажи за наличието на енергоносители в кубинския шелф.

С Никарагуа Русия договори сътрудничество в редица проекти и програми в икономическата и енергийната сфера.

Във военната област

Понастоящем Русия разполага със споразумения за наземно оборудване на системата ГЛОНАСС в Бразилия, Аржентина, Венецуела, Никарагуа и Куба. С тези държави Москва има договори за доставка на различно военно оборудване и техника.

В рамките на двустранна спогодба за военно сътрудничество, през следващите две години Бразилия ще получи първата доставка на няколко от най-новите руски хеликоптери КА-62. Разработват се също перспективни образци авиационна техника пето поколение, чието производство се предвижда да става и в Бразилия, като част от продукцията ще може да се предлага на регионалните пазари.

На Аржентина Русия доставя вертолети и военно-транпортни самолети за съвместни проекти в Антарктида.

Във Венецуела е договорена доставка на танкове и различни руски оръжейни системи. Става въпрос за над 90 танка  Т-72 и евентуално T-90C, реактивна система за залпов огън „Смерч” и дизелово-електрически подводници проект 636.  В този аспект се очаква руската страна да предостави кредит от един милиард долара за закупуване на руско въоръжение и военна техника. От своя страна Венецуела предостави своята база "Либертадор", която може да се използва от руските стратегически бомбардировачи Ту-160 при полети в региона на Карибския басейн. В рамките на двустранното военно-техническо сътрудничество е подписано споразумение за взаимна защита на интелектуалната собственост.

Русия ще достави на Куба самолети Ан-158, Э Т2-204 и Ил-96-400, както и резервни части за поддържане и експлоатация на наличната остаряла техника. Руската страна получава възможност да поддръжка военните бази от съветско време и за следене отблизо на американските военни бази.

Никарагуа ще получи помощ за модернизация на своето въоръжение, а Русия ще има възможност да дислоцира свои военни кораби в кубински и никарагуански пристанища.

В икономическия и аграрно-индустриалния сектор

Русия подписа с редица ключови бразилски институции меморандум за сътрудничество в сферата на икономическата модернизация. Налагайки „контрасанкции” в отговор на действията от страна на САЩ и ЕС, Москва в известна степен разчита и на добрите си отношения с държавите от региона на Латинска Америка и по-специално за доставки на продукти от хранителния и селскостопанския сектор. Сътрудничеството в аграрно-индустриалния сектор включва износ от Аржентина и Бразилия на месо, плодове и вино за Русия.

През ноември 2014 три бразилски компании, производителки на сирена и кашкавал, започнаха да доставят продукцията си на руския пазар. Това са Tirolez, Polengu (щат Сау Пауло) и Schreiber Foods (щат Парана). Те са достатъчно известни - Polengu например продава продукцията си в над 115 страни.

„Рускаолин”, „Ростехнологии” и нефтената компания PDVSA имат споразумение за сътрудничество с Министерство на базовата и планинската промишленост на Венецуела в сферата на екологията.

Сътрудничеството с Куба обхваща хидрометеорологията, мониторинга на околната среда и използването на космическото пространство за мирни цели.

Във финансовата и правната сфера

В Бразилия Руската Внешэкономбанк и бразилската банка за развитие BNDES подкрепят финансово съвместни проекти в сферата на иновациите и съвременните технологии.

Русия сътрудничи с Аржентина за оказване на взаимна правна помощ и предаване на осъдени лица за отбиване на наказание.

Между руската Федерална служба по финансовите пазари и Комисията по ценни книжа на Венецуела е подписан Меморандум за разбирателство. Има съгласие за създаване на руско-венецуелска банка като в най-близко време следва да се формира уставният и капитал.

Русия сътрудничи с Куба в използване на системата за преференции на Митническия съюз, а с Никарагуа развива сътрудничество по линия на правозащитните органи.

Културно сътрудничество

През 2008 в Аржентина се проведоха "Дни на Русия", а през март 2009 бе подписано споразумение за безвизови пътувания. Двете страни си сътрудничат в сферата на масовите комуникации и транслацията на предавания на испански език. 2015 ще бъде Година на културите на двете държави.

Венецуела разширява културното сътрудничество с Русия, провеждайки дни на руската култура, организирайки изложби и концерти и пазар на руската книга. В Каракас функционира Николаевския православен храм. Разшириха се възможностите за въздушно съобщение и безвизови пътувания на гражданите на двете държави.

С Бразилия Русия обменя студенти в рамките на бразилската програма „Наука без граници”.

В столицата на Куба Руската патриаршия откри нова православна църква в старата част на Хавана.

Някои изводи

Политическата експанзия на Русия в латиноамериканския регион следва да се възприема като реакция на действията на Запада през последните години. Така например, Москва започна да развива отношенията с Венецуела, след като администрацията на Буш обяви разполагане на противоракетен щит в държавите от Източна Европа и подкрепи стремежа на Грузия и Украйна да станат членове на НАТО. Последваха събитията в Сирия и Украйна. Независимо от твърденията на президента Барак Обама, че между САЩ и Русия няма нова студена война, след събитията през последните две години според мнозина наблюдатели, тя не само е в ход, но и започва да придобива параметри на истински военен сблъсък.

Още в качеството си на премиер Владимир Путин нееднократно предупреждаваше, че подобни действия към Русия ще провокират Москва да възприеме политика „око за око”[10].  Като инициатива и особености в реализацията й, новата латиноамериканска политика на Русия започна под формата на симетричен отговор на действията срещу нея. Той е съпроводен с усилване на политическото, икономическото и военното присъствие на Русия в един регион, традиционно смятан за зона на влиянието на САЩ.

Новите руски инициативи в Латинска Америка се развиват в относително благоприятни условия. Регионалната политическа картина през последните години се характеризира със стремеж за укрепване единството между държавите от региона и независимостта им от САЩ. Обединените усилия проличаха на срещата на Америките в Картахена (Колумбия) през април 2012. Тогава латиноамериканските лидери се обединиха около стремежа да се отхвърли доминацията на САЩ в региона, като всички призоваха Вашингтон да прекрати ембаргото срещу Куба.

Настроенията срещу САЩ в Латинска Америка бяха провокирани донякъде и от политиката на последните американски президенти. Буш-младши и след него Обама оставиха региона в периферията на външната си политика. И двамата не обърнаха достатъчно внимание на развиващите се в него тенденции. Единият ръководеше „войната срещу тероризма”, а другият се фиксира върху личността на Путин, като главна пречка за провеждане на геополитика на САЩ в Близкия Изток и постсъветското пространство.

Активната руска политика към държавите от региона даде импулс на техния стремеж да намалят зависимостта си от Вашингтон. Русия започна да се възприема от някои регионални лидери като субект, решително противопоставящ се на американския стремеж за глобален хегемонизъм. На практика, действията на Русия в Латинска Америка усилват тенденцията за отказ на световната общност от еднополюсния свят и това може би е един от нейните най-съществени резултати.

Независимо, че новата руска политика в региона оказва комплексно въздействие върху двустранните отношения, ударението следва да се постави предимно върху военно-политическото и научно-техническото сътрудничество. Което създава предпоставки за оформянето в бъдеще на по-близки отношения в отбранителната сфера. Проблем за Русия в това отношение може да се окаже нестабилността  на правителствата на някои държави от региона и свързаните с това евентуални промени в политическия им курс[11].  Дори при подобно развитие обаче, постигнатите двустранни договорености се превръщат в основа за противодействие на политиката на САЩ в света. Последното е от особено значение в момент, когато цялата западна пропагандна машина е насочена срещу Русия.

Латиноамериканската политика на Москва следва да се възприема и като своеобразно продължение на политиката и към Китай и впечатляващите по брой и мащаб двустранни договори. В това отношение Русия има подкрепата на БРИКС и ШОС, което никак не е малко, предвид потенциала на държавите от тези два блока. Не бива да се пренебрегва също фактът, че в някои латиноамерикански държави общи с руските интереси имат също Индия и Иран.

 

Бележки:

* Преподавател в УниБИТ, член на Българското геополитическо дружество


[1] На испански - Alianza Bolivariana para los Pueblos de Nuestra América - ALBA

[2] Dilma chega à Rússia para 'reforçar a família dos Brics', BBC Lrasil, 13,12,2012

[3] На испански - Mercado Común del Sur (Mercosur)

[4] На испански - Unión de Naciones Suramericanas (Unasur)

[5] Испански - Comunidad de Estados Latinoamericanos y Caribeños (CELAC)

[6] http://www.vaseljenska.com/svet/rusija-se-vraca-u-nikaragvu-da-patrolira-u-dva-okeana-odjednom/

[7] Ilan Berman, The Russian Beachhead in Nicaragua Keeps Growing, The Wall Street Journal, 08/07/2013

[8] На испански - Mercado Común del Sur (Mercosur)

[9] На испански - Unión de Naciones Suramericanas (Unasur)

[10] http://www.russianspain.com/news/article4103.html?ver=print

[11] Lasha Zilpimiani, Come Putin conquisterà Latino America, "L'Occidentale", Италия, 06/07/2013

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.4/2017