18
Вт, Юни
27 New Articles

Иржи ВИВАДИ: Погрешната политика на Запада провокира ново преселение на народите в Европа

брой 6 2015
Typography

Известният чешки юрист и политик Иржи Вивадил е роден през 1954. Завършва право в Карловия университет в Прага, след което започва работа като адвокат. В продължение на 13 години е член на Чехословашката социалдемократическа партия, която оглавява за кратко през 1990-1991. През 1992-1996 е депутат в чешкия Парламент от Либерално-социалния съюз. През следващите четири години е сенатор. През 2000 се отказва от политическата кариера и се връща към правото. След като в течение на няколко години е съдия и член на Върховния съд, през 2005-2006 става зам. министър на правосъдието на Чешката република. През 2014 се обявява против провежданата от САЩ и ЕС политика в постъветското пространство и курса към конфронтация с Русия.

Интервюто с Иржи Вивадил побликуваме с любезното съдействия на Parlamentnilisty.cz

- Все по-актуална напоследък е темата за т.нар. "бежанци", заливащи Европа. Става дума за десетки, а вероятно и за стотици хиляди хора. Неслучайно вече се говори за хуманитарна катастрофа. Възможно ли е, според Вас, да бъде намерено някакво приемливо решение, или ще ни се наложи да избираме най-малко лошия измежду няколко негативни варианта?

- Всъщност, приемливи решения на този проблем не съществуват. Изправени сме по-скоро пред началото на ново масово преселение на народите и милионите хора, които през последните години напускат родните си места в Африка и Близкия Изток, сега започват да заливат Европа. Без съмнение, Европа и, най-вече всяка отделна държава членка на Европейския съюз следва да се подготви за този проблем, защото за всяка от тях той ще има свои, специфични измерения. На практика, причините за случващото се са ясни. Ако не бяха войните в Ирак, Афганистан и Сирия и нападението срещу Либия, Европа нямаше да се сблъска с този опасен феномен. Именно Западът, САЩ, а от европейските държави най-вече Франция и Великобритания, носят основната отговорност за възникването на сегашния хаос.

Между другото, същите страни трябва да поемат и основното бреме на последиците от това и доброволно да приемат почти цялото количество бежанци. Струва ми се изключително нагло и дръзко, че по време на една провела се наскоро в Словакия международна конференция по проблемите на сигурността, френският президент Оланд, чиито предшественик съдейства активно за ликвидирането на режима на светския либийски диктатор Кадафи, който успешно преграждаше пътя на имигрантските потоци към Европа и при това управляваше страната сравнително добре (по арабските стандарти разбира се), заяви, че отказва да приеме нови бежанци. Същото може да се каже и за британския премиер Камерън, защото Великобритания активно и ентусиазирано участва във всички военни авантюри в Големия Близък Изток. Не знам защо тези двама политици бяха на въпросната конференция, но при положение че са сред основните виновници за сегашната ситуация, Европа, като цяло, едва ли ще може да се намери някакво разумно решение. Затова нека го кажа в прав текст: в тази фатална атака срещу нашите ценности, всяка европейска държава ще трябва да разчита най-вече на себе си.

Засега имаме голямото предимство, че към Чехия не се насочват почти никакви бежанци от африканския контгинент, тъй като не могат да разчитат на някаква местна подкрепа и не знаят чешки. За тях в своеобразна "Обетована земя" са се превърнали Германия, Дания, Швеция и, разбира се, Великобритания. Ако трябва да съм честен, подкрепям предложенията за връщане на бежанците и изграждането на нови лагери в Северна Африка. Съгласен съм и с това, че Италия, Гърция и България трябва да получат по-сериозна подкрепа за да защитят външните граници на ЕС. В същото време ще ви кажа съвсем откровено, че ако тези мерки не помогнат и т.нар. "бежанци" започнат да проникват и в Чехия, те трябва да бъдат пропускани да продължат натам, накъдето са се запътили, т.е. към западно- и северноевропейските държави. Защото ние нямаме вина, че са стигнали дотук и можем само да бъдем доволни, че страната ни не е чак толкова привлекателна за тях, така че да искат да останат в нея.

- Когато, в края на юни, този проблем беше дискутиран в чешкия парламент, премиерът Бохуслав Соботка заяви, в частност, че за изострянето му са помогнали и лошите отношения с Русия, която би могла да помогне за подобряване на ситуацията в някои африкански и азиатски държави, в качеството си на посредник. Впрочем, как оценявате позицията на премиера, като цяло?

- По принцип се отнасям много критично към позицията му по въпросите, касаещи Русия, но - от друга страна - няма как да не призная, че за разлика например от политиците от чешката партия ТОР-9 (съкратено от "Tradice Odpovědnost Prosperita", т.е. "Традиция, Отговорност, Просперитет" - ултралиберална партия, начело с бившия външен министър княз Карел Шварценберг, която има 26 депутати - б.р.), фанатично настроените антируски политици в Полша, или словашкия президент Андрей Киска, нашият премиер е много по-разумен. Въпреки това не бива да очакваме чудеса. Анализът му за причините, породили сегашната миграционна вълна, беше перфектен, включително по отношение отговорността на Запада, макар че той предпочете да не я посочва толкова открито, както го правя аз например. Що се отнася до казаното от него за Русия, несъмнено е, че благодарение на дългогодищния си опит на съвместно съществуване със значително мюсюлманско население в рамките на една държава (някогашната Руска империя и СССР), тя има огромен опит както в борбата, така и в необходимото сътрудничество с ислямския свят.

Русия също се сблъсква с тероризма, но съумява да използва в борбата с него единствения възможен модел за сравнително цивилизованото му решаване, т.е. подкрепата на крайно авторитарните местни режими като чеченския например. Разбира се, президентът на тази автономна република Кадиров не се вписва в идеализирания образ на либерално-демократичния политик. Той печели изборите с абсолютно мнозинство, впрочем със същата огромна подкрепа в Чечения се ползва и Путин. Но спадът на екстремизма там е показателен.

Друг важен момент, за който мнозина забравят е, че светът се поляризира. В много държави, включително в Африка, САЩ биват подложени на остра критика. За разлика от тях Русия не се стреми да поучава и да диктува правилата си на останалите, затова напоследък започва да се възприема като своеобразен военно-политически лидер на незападния свят. Разбира се, негов икономически лидер е Китай. Радвам се, че премиерът Соботка е наясно с тази специфична роля на Москва в света.

- Някои обаче се придържат към точно противоположното мнение, посочвайки, че заслуга за краха - особено на африканските държави, има тъкмо Съветският съюз, който по време на студената война подкрепя различни африкански племенни и сепаратистки движения. В резултат, продължителната нестабилност в региона води до сегашната миграционна вълна. Какво мислите за това?

- Мисля, че това са пълни глупости, в които няма нищо вярно.

- Друга важна тема е случващото се с Гърция. Докато ЕС (заедно с МВФ и другите финансови институции) постоянно критикува тази страна, принуждавайки я да приема все нови и нови болезнени реформи, Атина среща разбиране от страна на Русия. Президентът Путин предложи на премиера Ципрас реализацията на съвместни проекти и оказването на финансова помош на тази страна. Какво би означавало това за Гърция и за целия Европейски съюз?

- Отношението ми към ЕС е изключително критично. Именно заради него, в частност, ние бяхме забъркани в абсурдния конфликт между Запада и Русия и нейните съюзници. Пак ЕС, със своя т.нар. "гръцки пакет", на практика окончателно съсипа гръцката икономика, защото политиката на сурови икономии досега не е спасила никого. Сега Брюксел иска да довърши Гърция. Впрочем, да не забравяме, че в предизборната програма на СИРИЗА беше включена и възможността страната да излезе от НАТО, която с гигантски темпове се превръща в агресивен военен пакт. Така че в Брюксел напразно се надяват, че гръцката криза няма да доведе до политически "ефект на доминото". Според мен обаче, в крайна сметка ще се случи точно това.

- През юни 2015 известният швейцарски военен експерт Алберт Щал прогнозира, че предстои принципна промяна в глобалната политика, като Русия ще се превърне в основния "защитник и покровител" на Германия и цялото ядро на ЕС, измествайки от тази роля САЩ. Как, според Вас, подобна трансформация би променила световния ред?

- Предпологам, че всеки, който следи развитието на ситуацията, вижда и осъзнава, че в света са извършва смяна на силовите полюси, което няма как да стане без сблъсъци и конфликти. Между другото, основната причина за случващото се в Украйна е, че Западът искаше да нанесе геополитическо поражение на Русия и за целта подкрепи държавния преврат в Киев, в резултат от което тази страна се превърна в икономически и социално рухнала държава, управлявана от екстремисти и затънала в безкрайна гражданска война в източните си райони. Междувременно Крим, за който се планираше да стане военна супербаза на САЩ, се върна в състава на Русия, която в очите на незападния свят все повече се превръща в лидер на интелигентната съпротива срещу САШ и Запада.

В този процес по един естествен и очевиден начин се "влива" и Китай, в качеството си на специфичен руски съюзник, който в икономически план вече е номер едно в света. Като казвам "специфичен", имам предвид, че тези две страни са си поделили ролите. Русия се върна към традициите си на политико-военен лидер против Запада, а Китай вече е икономическия гигант на съвременната епоха. Разбира се, Пекин има множество собствени, най-вече търговиски, интереси. Китайците обаче са доволни, че на Москва се наложи да поеме тази роля на лидер на съпротивата срещу САЩ, докато те самите ще могат - когато това се наложи - да успокояват и изглаждат ситуацията. Като цяло обаче, разпределянето на ролите е ясно. Впрочем, в тази връзка възниква и друг сериозен въпрос: какво ще се промени в самата Европа?

- И какво ще се промени, според Вас?

- Безспокои ме, че когато дискутираме накъде върви светът, не говорим достатъчно за това, че постепенно ще започне да се променя и самото политическо ръководство на континента, което пък може да промени отношението към европейския проект. Ще спомена само няколко факта: случващото се в Гърция, президентските избори в Полша, победата на шотландските националисти, победата на demos на изборите в Мадрид и Барселона и, накрая, изборите във Финландия, където сериозно укрепнаха позициите на консервативно-националистическите и радикално левите партии. Наистина, те се разминават по редица въпроси, но истината е, че съпротивата срещу застойния европейски "мейнстрийм", формиран от умерено десните християндемократи и умерено левите социалисти, значително ще нарасне. В резултат от това постепенно ще възникне една съвършено различна Европа, обръщаща гръб на остарялата интеграция, връщаща властта на отделните национални държави, отнасяща се критично към САЩ и стремяща се да възстанови толкова необходимото разумно сътрудничество с Русия.`

- На последната среща на дискусия клуб "Валдай" в Санкт Петербург, бившият чешки президент Вацлав Клаус направи едно вдигнало голям шум изказване, в което разкритикува развитието на ситуацията на Запад и подкрепи Русия в усилията и да търси алтернативни пътища. Как оценявате изложените от него аргументи?

- Клаус има ясно изразени позиции и неотклонно се придържа към тях. Харесва ми, че двамата последни чешки президенти - предишният и сегашният, са представители на старата школа политици от типа на Шмит, Шрьодер, Кисинджър или Д'Eстен. Тези хора са наясно, че Европа не може да се гради без Русия. Така е било по времето на Наполеон, така е и сега. Но нещата не се изчерпват с това. Днес Русия е най-значимия фактор за стабилизация в света. Казвам го съвсем сериозно. В момента почти всички западни държави, на практика, се опитват да накажат Русия с помощта на т.нар. "санкции", което е смехотворно, при това го правят в ситуация, когато останалият свят гледа с пренебрежение на техните собствени лидери.

Русия пък се отнася към тях, като мечка, която изпитва досада от кръжащите около нея рояци мухи, но те не могат да я извадят от равновесие. Путин ще изчака постепенната смяна на сегашните европейски лидери, която вече се задава и след която светът ще изглежда другояче. И ще се нуждае от сътрудничество, а не от конфронтация. Всъщност, Русия също е Европа, макар и по-специфична, но пък интересна за мнозина. Във всеки случай, истината е, че моделът на руската демокрация е достатъчно легитимен. Ако сегашният президент на САЩ не може да събере и 48% подкрепа, докато Путин се получава цели 90%, става ясно кой управлява добре и кой - не толкова.

- Като убеден социалдемократ, как бихте коментирали тезата на консерватора Вацлав Клаус, че Европейският съюз страда от "прекалено много социализъм"?

- Както вече споменах, това са традиционните твърдения на Клаус, от които той никога няма да се откаже. Аз обаче също не приемам цялата тази система, която се налага в Европа и която позволява хегемонията на транснационалния финансов капитал и на хилядите евробюрократи в Брюксел, тласкащи ни към война и изостряне на ислямистката заплаха. Не знам, какво мисли за това нашият бивш президент.

{backbutton}