21
Сря, Авг
4 New Articles

Референдумът от 2013

брой 5 2015
Typography

Както е известно, на 24 октомври 2012 Народното събрание на Република България  приема решение за провеждане на национален референдум с въпрос: „Да се развива ли ядрената енергия в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”

С указ на президента на Република България № 385 от 31.10.2012 за дата на произвеждането му е определен 27 януари 2013.[1]

Тези действия на двете държавни институции са в резултат на събраните 543 639 валидни подписи с искане за провеждане на референдум относно „Да се  развива ли атомна енергетика в България чрез изграждане на ядрена централа на площадката „Белене””.

Причината, която ги поражда пък, е глобалният проблем за енергийната обезпеченост и независимост, пряко засягащ и България.

Електричеството е най-екологичният и универсален източник на енергия. Другите енергийни източници, които до голяма степен са в основата на първата индустриална революция, вече са на изчерпване: „...от години се очертава тенденцията към намаляване на новооткритите нефтени находища в света ... Четири пети от експлоатираните сега кладенци ще пресъхнат към 2020 ... Още по лоши са засилващите се  признаци, че 260-те млрд. барела нефт, за които през 1990 се твърдеше, че съставляват богатството на Саудитска Арабия, всъщност не съществуват. Най-големите петролни находища в света – Гауар (1948), Абукайк (1940) и Сафания (1951), сега произвеждат нефт единствено чрез инжектиране на вода, като добивът на нефт все повече се изравнява с добива на вода. Положението при добива на природен газ не е много  по-добро. След 2025 Общността на независимите държави (ОНД) и Иран ще са единствените източници на резерви, от които ще може да се доставя природен газ за Европа с помощта на газопроводи...”[2]

Тези тревожни тенденции се подсилват и от факта, че налагания като алтернатива втечнен газ, на практика не е удачно решение на проблема. Икономическа изгода биха имали най-вече фирмите, участващи в неговото производство, но не и потребителите, тъй като „... разходите за втечняване на газа, за транспорта и регазификацията ще си останат значителни въпреки развиващите се технологии ...с течение на времето качествата на природния газ се влошават, което затруднява съхраняването му.”[3] Алтернативи и изход от създалата се в глобален план критична  ситуация, някои водещи индустриални държави намират основно в две направления: „... Швеция възнамерява да прекрати през 2020 вноса на петрол, като в замяна на това ще увеличи периода на експлоатация на ядрените си електроцентрали до 60 години и същевременно насърчава използването на местни възобновяеми източници на електроенергия; Великобритания реши да разшири използването на местни възобновяеми източници, а също да се преориентира към насърчаване на ядрената енергетика; САЩ разработиха амбициозна програма за чисти въглищни технологии, но същевременно планират възраждането на своята ядрена енергетика...”[4] Този прагматизъм на едни от най-развитите индустриални западни държави се обуславя от факта, че „...акцентът върху енергийната геополитика се корени в големите страхове на потребителите, свързани с наличието на достатъчно енергийни източници...”, както и на „...късогледото и погрешно схващане, че световната енергийна политика е игра на победители и победени...”[5] След петролните кризи от 70-те години държавите, потребителки на петрол от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) създават, като защита, Международната агенция по енергетика (МЕА). Със същата цел е и започналата либерализация на пазара на петрол и създаването на спот пазари в Ню Йорк и Лондон. Въпреки това проблемът се задълбочава, тъй като „разходите за откриване и разработване на газови и нефтени находища са достигнали 210% от 2000-та насам, което увеличава значителни разходите за суровини”.[6]

Всички тези негативни тенденции налагат България, която е бедна на енергийни източници, да търси оптимален, дългосрочен и надежден начин за справяне с проблема.

На този етап възобновяемите енергийни източници, с изключение на водноелектрическите  централи, не отговарят на нито едно от посочените по-горе изисквания.

Слънчевата електрическа енергия, чието производство зависи от капризите на времето, е многократно по-скъпа от другите възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Относително ефективно би било използването и в някои изолирани райони на Южното полукълбо.

Създаването на геотермални електрически централи чрез сондиране и вкарване на вода в земните недра на този етап е нерационално поради високата производствена цена и ниската ефективност.

Вятърните електроцентрали също зависят от климатичните условия и въпреки, че са малко по-ефективни поради увеличения до 100 метра диаметър на перките, цената на произвежданата електроенергия е твърде висока. Единствени печеливши от тези централи са германските производители на оборудване за тях, които държат близо ¾ от пазара и печелят милиарди евро от продажбата им.[7]

Първите стъпки на Европейската комисия, като опит за справяне с проблема чрез преструктуриране и либерализация на енергийните пазари, са директивите (96/92/ЕС) за вътрешния пазар на електроенергия и (98/30/ЕС) за вътрешния пазар на природен газ.[8] Тези и други законови и административни инициативи, както в общността така и в отделните държави, са сериозно саботирани от различни видове корупционни практики.

Тези практики са характерни не само за страните от Азия, Африка и Латинска Америка, но и за водещи държави като САЩ, например. Така, през 2000 и 2001, чрез изкуствено провокираната енергийна криза в щата Калифорния, са източени милиарди долари обществени средства. Започналото през 1995 преструктуриране на енергийния пазар в Калифорния с цел създаване на конкурентен и дерегулиран пазар на електроенергия, при който цената ще се определя от конкуренцията, а потребителите  ще могат да си избират доставчиците, е използвано от мощни корпорации като „Енрон” за манипулиране на пазара. С помощта на стратегии като „Fatboy”, „Cet Shorty” и “Death Star” се генерират дефицити на електроенергия, след което се искат допълнителни средства за тяхното преодоляване, както и за други фиктивни дейности. Това е добър пример „... как мощни корпорации с политическо влияние могат да манипулират пазарите и регулаторите с цел ограбване на обществото ... в силно развита икономика със сложно управление на сектора.”[9]

Предхождащата референдума дискусия

И в дискусията, предхождаща референдума за изграждане на нова АЕЦ, темата за корупционните практики присъства осезателно във всички медии. През 2012 в Народното събрание е създадена антикорупционна комисия за разследване на договорите, свързани с АЕЦ „Белене”. В темата се намесват и дипломатически представители на чужди държави: „През 2006 американското посолство в София, ръководено от посланик Байърли, изпраща във Вашингтон секретен анализ на българския енергиен сектор с повече от показателно заглавие: „Мръсна енергия: корупция и липса  на прозрачност измъчват българския енергиен сектор” ... Грамата подчертава, че спектърът на корупционните практики в енергетиката е изключително широк, но обръща особено внимание върху консултантските и посреднически услуги, които често пъти са прикрита форма на корупционни плащания...[10]

Съмненията за корупция са сред основните аргументи на противниците на АЕЦ „Белене”. Другите им аргументи са:

-          Въвеждането на 2000 мегавата в АЕЦ „Белене” – базова мощност, би довело до закриване на други мощности, като термичните централи в Маришкия басейн – AES „Марица – Изток” 2 и „Марица – Изток” 3.

-          Липсват инвеститори за построяване на централата.

-          Цената на централата ще е 10 млрд. евро и заемът ще се изплаща 50-60 години.

-          Цената на електроенергията от АЕЦ „Белене” ще е твърде висока, а токът ще поскъпне с 50%.

-          Централата ще се строи в земетръсен район.

-          Липсва пълен технически проект и лиценз.

-          Неядрената част на проекта е зле разработена.

-          Предвидените за АЕЦ "Белене" реактори не са от поколение 3+, докато тези на компанията от САЩ „Уестингхаус” например, са по-модерни

-          В момента изнасяме електроенергия и допълнителна  мощност не ни е нужна.

Като най-съществени аргументи против построяването на АЕЦ „Белене”, основните участници в дискусията изтъкват следното: „... България би се оказала първата страна в ЕС, която допуска руска  ядрена технология на територията  на Съюза  ... всички домакинства ще са изцяло зависими от волята на едно чужда страна ... Путинова Русия много отдавна използва енергетиката за разширяване на политическото си влияние...”[11]

Подобни аргументи се изтъкват и от друг автор: „... на ход е следващия етап: вторично овладяване на политическата система и поставянето и в услуга на кукловодите от Кремъл ... подкрепящи един доста налудничав тип с фюрерски наклонности – Владимир Путин ... България изстрадва ... практически пълната си енергийна зависимост от Русия ... Стара истина е например, че ядрените централи, както и газо- и нефтопроводите са модерните стратегически оръжия на Русия, че по тези тръби тече не само нефт и газ – тече и руско влияние.”[12]

Опитите за манипулация

Редица административни действия и медийни изяви също обслужват противниците на АЕЦ „Белене”. В изборния ден в много райони са променени местата за гласуване, което затруднява по-възрастните гласоподаватели – предполагаеми привърженици на построяването на АЕЦ „Белене”. Негативно и демотивиращо влияние върху вота, оказва и подмяната на въпроса, под който първоначално са се подписали над половин милион граждани с искане за провеждане на референдум. Според социолозите, подобно влияние оказват и публичните дебати, вследствие на които, от изказалите се през 2010 в подкрепа на строителството на АЕЦ „Белене” 68% от анкетираните, през 2012 те вече са едва 32%, при запазване на твърдо ядро от 22% на противниците му.[13] Според социолога от „ББСС – Галъп” Живко Георгиев, ГЕРБ съзнателно са създали ситуация, при която се представя един „американски частен инвеститор, който идва и иска да вземе „Белене” от държавата” с цел да разколебае хората, които подкрепят проекта. „Идеята на управляващите е да направят толкова сложна конструкцията, че хората да не могат да вземат еднозначно решение, ако се проведе референдум...”[14]

Според привържениците на проекта „Белене”, съществуващия реален инвеститор RWE е разколебан от отказа на управляващите, при евентуално оскъпяване на проекта, да гарантират държавния дял на участие. Те смятат, че проектът АЕЦ „Белене” е изгоден за България, тъй като:

-  Реалната цена ще е около 4,6 млрд. евро за двата реактора по 1000 мегавата.

- Техническият проект на практика е лицензиран

- Възвращаемостта на разходите за изграждането на АЕЦ „Белене” ще е от 11-12 години при първоначална цена на тока около 10 стотинки на киловат час.

- Предлаганите руски реактори за АЕЦ „Белене” са от поколение „3+”, което е потвърдено както от Европейската комисия при утвърждаването на проекта през 2007, така и от специална мисия на Международната агенция за атомна енергия през 2011.

- Цената на цялата инфраструктура няма да надхвърли 1,2 млрд. евро.

- За изграждане и въвеждане в експлоатация на АЕЦ „Белене” ще са необходими 4-5 години.

Според тях, не е постъпвало негативно становище от Компанията „Уорли Парсънс” по отношение на неядрената част на проекта, а построяването на хибридна АЕЦ с руски ядрени реактори, гориво от САЩ и турбини от Япония е немислимо и опасно за България.

В тази усложнена и напрегната обстановка, на 27 януари 2013 се провежда и самият референдум. Гласуват 1 405 463 избиратели, което е 20,22% от гражданите с избирателно права. Този процент прави референдума легитимен, въпреки внушенията в някои медии и на някои автори[15], че той се е провалил. От гласувалите, недействителни са 20 180 гласа или 1,436%. С отговор „да” са гласували 851 757 граждани или 60,603%. С отговор „не” са гласували 533 526 граждани или 37, 961%. (виж фигура 1)

 

Фигура 1. Разпределение на гласовете от националния референдум на 27.01.2013, в проценти

Фигура 1. Разпределение на гласовете от националния референдум на 27.01.2013, в проценти

Анализът на резултатите показва, че във всички избирателни райони доминират привържениците на изграждането на нова ядрена централа (виж фигура 2).

Фигура 2. Разпределение на гласовете за всеки район (в проценти)

Фигура 2. Разпределение на гласовете за всеки район (в проценти)

Бележка: ДКП – Дипломатически и консулски представителства

 

Избирателните райони, където най-ярко са очертани в позициите „да” и „не” по поставения на референдума въпрос „Да се развива ли ядрена енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала”, са показани на фигура 3.

 

Фигура 3. Изборни райони в България с най-ярко изразени позиции „да” и „не”

Фигура 3. Изборни райони в България с най-ярко изразени позиции „да” и „не”

 

Активността на избирателите в отделните райони се вижда ясно в разпределението на гласовете между изборните райони, в проценти (виж фигура 4).

Фигура 4. Разпределение на гласовете между изборните райони (в проценти)

Фигура 4. Разпределение на гласовете между изборните райони (в проценти)

 

По отношение на относителната електорална тежест на отделните избирателни райони прави впечатление динамиката в 23, 24 и 25-ти  избирателни райони на град София (виж фигура 5).

Фигура 5. Разпределение на гласовете между изборните райони (в процент от всички)

Фигура 5. Разпределение на гласовете между изборните райони (в процент от всички)

 

Извън София и след Варна и Бургас, избирателният район с най-голям процент гласували е Плевенският, в който се намира и община Белене. Прави впечатление, че жителите на региона не са се поддали на масираната негативна кампания срещу изграждането на нова ядрена централа и категорично са казали „да” на това изграждане. Причините за тази категорична позиция на населението в подкрепа на строителството, едва ли са чисто икономически (да не забравяме, че споменът от аварията в Чернобилската АЕЦ все още е твърде пресен). В тази връзка звучи логично твърдението „... че начинът на гласуване в определен регион, като цяло, е определен от формиралите се демографски, икономически и социални условия... Макар и променлив във времето, той проявява устойчивост, произтичаща от високата степен на взаимодействие между политическата, социално-икономическата и културна среда на регионално ниво.”[16]

Във всички общини на Плевенска област подкрепата за изграждане на нова атомна електроцентрала е над 67%. При шест от тях, в общините Кнежа, Долни Дъбник, Пордим, Левски, Никопол и Белене, между 71 и 91% от избирателите, са гласували с „да” за построяването на такава енергийна мощност (виж фигури 6 и 7).

 

Фигура 6. Ниво на подкрепа за изграждане на нова АЕЦ по общини в 15-ти изборен район Плевен

Фигура 6. Ниво на подкрепа за изграждане на нова АЕЦ по общини в 15-ти изборен район Плевен

 

Фигура 7. Разпределение на гласовете в проценти в Плевенска област

Фигура 7. Разпределение на гласовете в проценти в Плевенска област

 

Някои изводи

Първият реално проведен референдум, след четвърт век демокрация в България е добро и позитивно начало. Той доказва необходимостта пряката демокрация да бъде коректив на представителната. В него обаче проличават и някои слабости, които трябва да бъдат коригирани при бъдещи „допитвания да народа”:

  • - Промяна на първоначално поставения въпрос за референдум, под който е събирана подписката за провеждането му, следва да се извършва единствено със съгласието на инициаторите и това да бъде публично огласено от тях.
  • - Разпространяването на лъжи, манипулации и дезинформация в хода на дискусиите да бъде санкционирано по подобаващ начин.
  • - Държавните институции безпрепятствено да предоставят цялата информация, касаеща поставения за гласуване на референдум въпрос.
  • - Да подлежат на санкция създаваните от държавните или местни органи на власт, административни, технически или други пречки пред избирателите.
  • - Държавата, в лицето на изпълнителната власт, трябва да гарантира най-благоприятните условия за улеснение и мотивация на избирателите да гласуват.

Тези и други аргументи, както и богатият международен опит, могат да станат добра основа за по-често „допитване да народа”. Това ще помогне, както за решаването на значими за хората проблеми, така и за изработването на ясни и честни правила за гласуване.

 

Допълнителни източници:

1. Антикорупция разплита тайни договорки за "Белене". // М о н и т о р , 10.10.2012, с.4 .
2. Ангелова, Венелина. И инициаторите на референдума бойкотираха кръгла маса за "Белене". // Сега, 12.10.2012, с. 2.
3. Апостолова, Йова. ГЕРБ и сините спряха Белене. // С т а н д а р т , 28.02.2013, с. 3.
4. Василев, Николай. Приказка за референдума. // Т р у д , 12.10.2012, с. 19.
5. Венкова, Веселка. Овчаров извади всички документи за "Белене. // Дума , 26.01.2013, с. 3.
6.  Господинова, Велина. Политическият стрес тест "Белене" : Защо ГЕРБ изведнъж хареса референдума за АЕЦ "Белене". // К а п и т а л , 06.10.2012, с. 20.
7. Денчева, Румяна. Депутати закриха окончателно АЕЦ "Белене" : Левицата освирка гласуването. // 24   часа , 28.02.2013, с. 5.
8. ДСБ ще иска от Народното събрание спиране на "Белене". // П р е с а , 29.01.2013, с.5 .
9. Глас народен: 60,66% в полза на АЕЦ "Белене" : За първи път от 2005 г. насам Бойко Борисов губи гласуване. (България). // З е м я , 29.01.2013, с. 3 .
10. Германов, Теофан. България се събуди с ново мнозинство : Големият победител в провелия се референдум за бъдещето на АЕЦ "Белене" е българската левица, но за да успее, тя трябва да се обърне към конкретни национални и социални каузи. (Мнение). // З е м я , 29.01.2013, с. 8.
11. ЕНП започва кампания срещу АЕЦ "Белене". // Сега, 04.09.2012, с. 6.
12. Защо сметките за ток са двойни? 6 милиарда ни струват американските ТЕЦ-ове, в. 19 минути, 28.01.2015.
13. Иванов, Петър. Парламентът праща "Белене" в историята. // М о н и т о р , 27.02.2013, с. 10.
14. Иванов, Иван и др. ГЕРБ са като двуликия Янус  : Интервю.  Иван Иванов, депутат от Синята коалиция, пред в. "Банкер". // Б а н к е р ъ , 14.12.2012, с. 14.
15. Износът на електроенергия ще пада дратично. 19 минути, 28.01.2015, с. 5.
16. Капон, Мария. Нова централа струва колкото фалита на България. (Съмнения). // 24  часа , 23.01.2013, с. 14-15.
17. Капон, Мария и др. Видя се кой срещу торба пари поставя България на колене пред руския монополист : Интервю. // 24  часа , 25.01.2013, с. 15.
18. Каракачанов, Красимир и др. Победител е темата за ядрената енергетика : Ако правителството спазва европейските правила, трябва да си подаде оставката. (Интервю). // Дума , 29.01.2013, с. 11.
19. Катанска, Цветелина. Нови 18 млн. евро потънали в "Белене" : НЕК е сключила неизгоден с БНП "Париба", показва проверка. (Бизнесът). // Т р у д , 06.02.2013, с. 10.
20. Колев, Никола. Станишев: Ще работим за АЕЦ "Белене". // Сега, 22.02.2013, с. 5.
21. Клисурова, Лиляна. Депутатите работят още - ще гласуват края на "Белене" : Пада задължителната забавачка за 4-годишните. // 24   часа , 23.02.2013, с. 4.
22. Кошлуков, Емил. Руското лоби финансира протестите, то загуби милиарди от "Белене" :
23. Маркова, Генка. Путин ли ни направлява от дистанция : Борисов си отиде заради "Белене".
24. Минчев, Огнян. Райчев лобира за АЕЦ "Белене" в поза на безразличие. // 24  часа , 03.01.2013, с. 11.
25. Москва няма да преглътне провала на проекта. // 24   часа , 22.02.2013, с. 14.
26. Николов, Валентин. Няма да платим 1 млрд. евро за спирането на Белене. // М о н и т о р , 05.02.2013, с. 14-15.
27. Николов, Христо. Втори кандидат за АЕЦ "Белене"?. // Т р у д , 02.02.2013, с. 10. Обретенов, Любен. ГЕРБ и "Синята коалиция" зачеркнаха проекта "Белене". // Сега, 28.02.2013, с. 2.
28. Нов обрат: И ГЕРБ инициира референдум - без "Белене" във въпроса : Заради пропуск в закона предложението за гласуване в парламента ще включва и двата варианта. // К а п и т а л   D a i l y , 18.10.2012, с. 7.
29. Овчаров, Румен. Токът от "Белене" ще е само 6 ст. за киловатчас. (Съмнения). // 24  часа , 23.01.2013, с. 14 .
30. Появи се нов частен инвеститор за АЕЦ Белене. // К л а с а , 04.02.2013, с. 2.
31. Проверили сме над 2000 обществени поръчки, при които са съставени актове за близо 1900 нарушения, казва шефката на Агенцията за държавна финансова инспекция Теменужка Петкова. // Сега, 13.02.2013, с. 9, 10.
32. Радева, Мира. Референдумът за "Белене" е обречен : 40% от българите няма да участват в допитването. // С т а н д а р т , 09.10.2012, с. 12.
33. Райчев, Андрей и др. Скандалът на годината е референдумът за АЕЦ "Белене" : Интервю. // К а п и т а л   D a i l y , 19.12.2012, с. 8.
34. Референдумът за "Белене" вади на светло парите в енергетиката. // П о л и т и к а , 05.10.2012, с.7.
35. Следващото: режим на тока? : Решението за АЕЦ "Белене" ще се вземе от новия парламентъ. // 24   часа,  21.02.2013, с. 1, 5.
36. След 4 часа дебати 41-то народно събрание спря окончателно проекта "Белене". // С т р у м а, 28.02.2013, с. 8.
37. Спиридонова, Веселка. Парламентът затвори "Белене", засега. // Дума, 28.02.2013, с. 2.
38. Станишев, Доган и Костов приличат на сърдити деца. // 24   часа , 22.02.2013, с. 15.
39. Станишев налял 300 млн. от хазната в "Белене" : Янев ще иска имунитета на Р.Овч., разсекретяване документацията по проекта. (Властта). // П о л и т и к а , 25.01.2013, с. 7 - 8.
40. Стефанова, Таня. Парламентът ще реши за "Белене". // Т е л е г р а ф , 30.01.2013, с. 2.
41. Теменужка, Петкова и др. Заемът от банка "Париба" за АЕЦ "Белене" отива на прокурор
* Преподавател в Софийски университет "Св. Климент Охридски"

 


[1] Бюлетин за резултатите от произведения национален референдум на 27.01.2013. с. 6.
[2] Варенхолт Франц. Възстановяеми източници на електроенергия: перспективи и предизвикателства. Устойчиво развитие и добро управление на енергийния сектор, национални, регионални и глобални перспективи. ЦИД, 2011, с. 204, 205.
[3] Голдтау А., Ян Мартин Вите, Ролята на правилата и институциите в световната енергетика. Пак там, с. 171.
[4]Вернхолт, Ф. Цит. съч., с. 205.
[5] Голдтау, А., Ян Мартин Вите. Цит. съч., с. 167, 168.
[6] Пак там, с. 173.
[7] Варенхолт, Ф. Цит. съч., с. 206-211.
[8] Матиа, К. Структурните промени в индустрията на енергийните услуги от гледна точка на регулаторните органи. Устойчиво развитие и добро управление на енергийния сектор национални, регионални и глобални перспективи с ЦИД. 2011, с. 213.
[9] Пак там, с. 285, 303, 304.
[10] Сугарев, Е. Подлите времена 2 Кой, С., 2014, с. 139.
[11] Капон, М.,  в. БеляНе – издаден от инициативен комитет „БеляНе” до 27.01.2013, с. 3.
[12] Сугарев, Е., Цит. съч., с. 193.
[13]Референдумът за „Белене” е обречен, 40% от българите няма да участват в допитването. „Стандарт”, 09.10.2012, с. 12
[14] Политическият стрес тест „Белене”, „Капитал”, 6-12.10.2012, с. 20.
[15] Сугарев, Е., Цит. съч. с. 213.
[16] Янков, Р., Устойчивостта та електоралните нагласи в България – елемент на социално-културната регионализация., В: Социална и културна география, София и В. Търново, 2004, с. 233-248. Виж и: Бояджиев, В. Местни избори 2003 – община Гулянци География на протеста. В: География ... вчера , днес, утре, юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. Д-р Стефан Карастоянов, С., 2004, с. 251-260; Славейков, П. Сравнителен географски анализ на резултатите от парламентарните избори през 1997 и 2001, Геополитика регионално развитие географско образование, С., 2002, с. 295-305; Русев, М., Павлинка Владимирова, Електорална география на България, С., 2010; Дерменджиев, АТ., За необходимостта от социални, културни и геополитически знания. В: Социална и културна география. София и В. Търново, 2004.

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.4/2017