04
Съб, Апр
7 New Articles

Международната валутно-финансова система в радара на геополитиката

брой 3 2015
Typography

Международната валутно-финансова система е гръбнакът на световната икономика. Тя има важна поддържаща роля в сферата световната търговия и  инвестиции. Международната валутно-финансова система функционира на базата на многостранно договорени кредитно-финансови институции, механизми, правила и инструменти. Развитието на системата на международните валутно-финансови отношения преминава през два етапа. Първият етап е свързан с т.нар. златен стандарт (от 1880), който се характеризира с изискването за златно обезпечение на валутните резерви (след края Втората световна война, до 1973, е валидно само по отношение на щатския долар). Вторият етап касае въвеждането на  фиксирани, а след разпадането на Бретън-Уудската система на плаващи, курсове на валутите.

Важен момент в организационното изграждане на съвременната международна валутно-финансова система са учредените през 1944 ключови международни финансови институции – Международен валутен фонд (МВФ)  и Световната банка (СБ). Първата е натоварена с координация и контрол на валутно-финансовата система, а втората - с финансиране на развитието в световен мащаб.

Договореният през 1969 в рамките на МВФ т.нар. резервен механизъм, Специални права на тираж (СПТ), е предназначен да регулира международните валутни резерви на държавите членки на Фонда. СПТ представляват безналични международни резервни активи. В момента целият обем от СПТ възлиза на 204.1 млрд (318 млрд в щ. доларов еквивалент, като към 2015 1 СПТ се равнява 2.2154 лева). Фондът определя квоти за членство под формата на предоставяне на определен брой СПТ. България държи 0.3% от всички СПТ. Със СПТ държавите са били задължени до 1973 да закупват определен обем резерви във вид на злато или на американски долари с оглед международното обезпечаване на национална им валута. След премиването към системата на плаващи валутни котировки поддържането на валутните резерви на държавите членки на Фонда става чрез конвертиране на СПТ в една от четирите общопризнати резервни валути. Съотношението в кошницата на общоприетите резервни валути е както следва: щатски долар 44%, евро 34%, британска лира 11% и японска йена 11%. Съотношението на валутите се актуализира на всеки пет години.

Резервни валути

Резервните валути са универсален инструмент за международни разплащания. Те гарантират стабилността на международната валутно-финансова система. Използването на резервните валути намалява разходите за транзакции между пазарните контрагенти, защото системата работи с ликвидни и общоприети платежни средства. По този начин се постига мобилност на търговско-инвестиционните и капиталови потоци. Резервните валути служат и като средство за акумулиране на валутни резерви от националните централни банки. Те спомагат за справяне с международните валутни дисбаланси, а националните правителства и националните централни банки получават възможността за гъвкаво управление на платежните си баланси. Държавите с положителни салда в стокообмена с други държави акумулират валутни активи от кошницата на резервните валути без да е необходимо да ограничават износния си потенциал и по този начин осигуряват дългосрочен растеж на националните си икономки.

Основният парадокс е, че резервните валути са платежно средство на глобалната икономика, но се управляват от отделни национални правителства. Същите, като функция от национални бюджетни, кредитно-финансови и емисионни политики, обслужват специфичните икономически и финансови интереси на страните, които ги емитират. Световната резервна валута щатският долар е обект на постоянни справедливи критики. С решенията си, Федералният резерв на САЩ въздейства върху състоянието на международните валутно-финансови и капиталови пазари и респективно на икономиките на държави, разположени на хиляди километри от Америка. В този смисъл доларът работи за интересите на американската национална финансово-олигархична система. Впрочем, това свойство на долара би било валидно за всяка друга национална валута, претендираща да го измести от мястото му на водеща глобална резервна валута.

В средата на миналия век известният икономист Джон Кейнс лансира идеята за създаване на глобална наднационална банкова институция, която до управлява обща глобална резервна валута – банкор. В известен смисъл, замисълът наподобява системата за СПТ на МВФ. Кейнс предлага формирането на клирингов съюз, в който всяка държава получава достъп до кредитно финансиране в банкори за вносни-износни операции. С размера на отпусканите кредити е трябвало да се регулират дефицитите в платежните баланси, а натрупването на положителни платежни салда в търговията на държавите са могли да бъдат регулирани чрез задължително връщане на част от профицитите в клиринговия съюз. САЩ отхвърлят идеята в условията на пълна доминация на долара в световната търговия и финанси след Втората световна война, въпреки подкрепата на идеята от редица западноевропейски държави. Днес американският политически финансов елит е разделен. Републиканците вярват в силата на долара, докато демократите отчитат световните тенденции на частично отслабване на американска валута и предлагат възвръщане на нейните позиции чрез реформиране на механизмите на работа на международните финансови институции.

Какви трябва да бъдат изискванията към националните валути, претендиращи за място на глобалния валутно-финансов Олимп? Те следва да играят ролята на универсално платежно средство  в международните търговско-инвестиционни операции и да са свободно конвертируеми. Валутните финансови пазари следва да са наситени със съответните валути, така че пазарното им предлагане да покрива тяхното търсене. Резервната валута, в която са номинирани активите, следва да бъде високо ликвидна и да се ползва с доверие от международните валутно-финансови и банкови институции. Тогава и централните национални банки ще я включат във валутните си портфейли.

За момента щатският долар, еврото, частично британската лира и японската йена отговарят на горните изисквания. Тези валути поддържат устойчиви нива на търсене, независимо от резките колебания на техните котировки на валутно-финансовите пазари.  По данни на Банката за международни разплащания за 2013 щатският долар заема 87%-ов дял във валутните и търговско-инвестиционни операции, следван от еврото с 33.4%, японската йена с 23% и британската лира с 11.8% (тъй като в сделките участват две валути, сумата на процентното съотношение трябва е равна на 200%). Дори в разгара на финансовата криза в еврозоната през 2010, вложенията в евро остават високи, а щатският долар си запазва авторитета на „спасително убежище” в условията на нестабилна конюнктура. Уникалността на долара в международната валутно-финансовата система произтича от наситеността на фондовите пазари с ликвидни доларови активи. Американският фондов пазар предлага търговия с разнообразен и обемен асортимент от доходоносни дългови книжа, използвани за финансиране на перманентните бюджетни дефицити на САЩ. Това прави щатския долар търсен и ликвиден. Четворката водещи резервни валути е следвана от австралийския долар с 8.6% от сключените валутни сделки. Отслабват позициите на канадския долар, който е на шесто място. Съществува недостиг на достатъчно номинирани обеми национални валути извън първата четворка резервни валути. Например, дефицитът на номинирани активи в швейцарски франкове на фондовите пазари подтикна швейцарската национална банка да прикачи котировките му към еврото.

От втория ешелон национални валути, които имат шанса да станат глобални резервни валути е китайският юан, котиран на международните пазари под името женминби. Пазарният дял на юана в международните валутни и инвестиционни операции варира между 1.86-2.2% през 2013. Позициите му в международната валутно-финансова система се засилваха в резултат на дългогодишните високи темпове на растеж на китайската икономика и разширяването на китайския износ в световен мащаб. Редица експерти смело прогнозират, че през следващите десет години юанът ще се изравни с щатския долар като инструмент за международно разплащане в региона на Източна Азия.

Наред с това съществуват определени пречки за превръщането на юана в глобална резервна валута.

На първо място, дори китайският женминби да се наложи в системата на международните разплащания, на пазара няма достатъчно номинирани в него активи, т.е. ликвидността му е още ниска. Китайците теоретично могат да финансират покриването на свой държавен дълг с държавни облигации номинирани в женминби. Не е ясно обаче, доколко инвеститорите ще вложат средства в китайски ценни книжа, номинирани в китайския женминби.

На второ място, курсът на женминби не се определя на пазарна основа, а е обект на политическо, административно регулиране от китайската държава. Пред китайското държавно ръководство стои дилемата, как да осигури баланс между експортните нужди на страната (изразяващи се в административно поддържане на изкуствен нисък курс на юана спрямо щатския долар, срещу което постоянно възразяват американците) и китайския кредитен и валутно-финансов сектор,  чиито интерес е в укрепването курса на юана. Ако китайците искат женминби да стане световна резервна валута, рано или късно ще трябва да въведат пазарния принцип на определяне курса на юана. Противен случай борсовите играчи не биха рискували да инвестират във валута, за която знаят, че курсът и зависи от политически решения. Експертите на МВФ гледат по-реално на идеята за включването на женминби в кошницата на общоприетите резервни валути. За това пледира сегашният директор на МВФ Кристин Лагард и нейното предложение вероятно ще бъде подложено на гласуване през 2015. Още преди решението на МВФ, 12 държави са включили юана в структурата на международните си валутни резерви. Това са държави, с които Пекин осъществява активна търговия. Липсват детайли за юановия сегмент във валутните резерви на 12-те, тъй като информацията за китайската валута фигурира под регистъра „и други валути”. Европейската централна банка също разглежда възможността за включване на юана в своите резерви.

Клубни резервни валути

Като правило, за основа на едно клубно валутно обединение се взима валутата на най-развитата икономика в интеграционното обединение или се формира валутен пул на участващите в него държави. До момента еврото е единственият пример за функционираща клубна резервна валута. Безспорно, еврото има геоикономическо и геополитическо измерение. Потребността от неговото въвеждане е резултат от засилването на търговско-икономическата, финансовата, инвестиционна и прочие обвързаност на държавите членки в ЕС. Еврото замени валутния пул от национални валути на западноевропейски държави членки на Евросъюза. Най-значимите сред тях бяха германската марка, френският франк и италианската лира, които до въвеждането на еврото имаха своята тежест в международната търговия и финанси. Неуспешни се оказват опитите на АСЕАН за създаване на своя клубна валута. В споразуменията за Евразийския икономически съюз пък не се повдига въпросът за клубна валута в рамките на това интеграционно образование.

Напоследък се лансират модели за валутно и кредитно-финансово сътрудничество с използването на националните валути. Най-напред от всички е БРИКС на базата на две важни решения, които обединението взима на срещата на високо равнище в бразилския град Форталеза през юли 2014.

На първо място, учредява се Нова банка за развитие с начален капитал от 100 млрд. щ.д. Основната задача на общата кредитно-финансова институция е да финансира значими проекти с оглед подпомагане на устойчивото развитие на икономиките на държавите членки. Банката за развитие на БРИКС се създава като конкурент на МВФ и Световната банка. Последните са смятани от БРИКС са силно политизирани и обслужващи интересите на държавите от „златния милиард” (МВФ предоставя кредити на закъсали и преддефолтни държави само срещу съгласуване на т. нар антикризисна програма). Държавите членки БРИКС ще формират първоначалния уставен капитал от 50 млрд. щ. (по 10 млрд. щ.д.). Предвижда се генериране на допълнителни средства от частни инвеститори. Първоначалният капитал е доста скромен на фона на амбициозната инвестиционна програма. Освен това реализацията на проектите е възможно само при предоставяне на инвестиционни гаранции. А те по всяка вероятност ще бъдат осигурени чрез националните валути на държавите членки на БРИКС. Предвижда се банката да бъде открита за членство към други държави с оглед увеличаване на нейния капитал, но БРИКС ще съхрани контролиращ 55%-ов  дял от капитала на банката. Възможно е да бъдат поканени и държави от ШОС (например Казахстан, разполагащ със солиден финансов ресурс). Привличането на външни играчи в дейността на банката най-вероятно ще стане на базата на обвързването им по линия на важни за тях съвместни инфраструктурни проекти (например, Шри Ланка като близък съюзник на Индия, Белорусия по линия на Евразийския съюз, Турция като важен съсед на Русия, член на Групата на 20-те и като динамично развиваща се икономика).

На второ място, формира се пул на валутните резерви  на държавите членки на БРИКС в размер на 100 млрд. щ.д. с оглед колективното неутрализиране на външни валутно-финансови рискове. Най-голяма вноска в пула ще направят китайците (54 млрд. щ.д.), следвани от бразилците, индийците и руснаците (18 млрд. щ.д.) и южноафриканците (5 млрд.  щ.д.) Руски експерти смятат, че руските международни валутни резерви в размер на 478 млрд щ.д и китайските резерви от близо 4 трилиона щ.д. ще имат стабилизиращ ефект върху икономиките на останалите членки на БРИКС в случай на сътресения на валутно-финансовите пазари. Програма максимум е пулът от национални валути да прерасне в обща клубна валута на БРИКС на по-късен етап. Ако Новата банка за развитие на БРИКС тръгне успешно, това ще помогне на китайския женминби, руската рубла, индийската рупия, бразилския реал и южноафриканския ранд да се позиционират по-добре в международната валутно-финансова система. Не е ясно какво би станало, ако една или повече от валутите в пула станат обект на спекулативна атака на световните валутно-финансови пазари. Наред с това, скептиците отбелязват, че валутният пул на БРИКС заема скромен дял в системата на международни разплащания (женминби – 2.2%, бразилският реал и индийската рупия около 1% , под 1% са руската рубла и южноафриканския ранд). Това, според тях, означава, че пулът или вероятната бъдеща клубна валута няма да застраши доминацията на първия ешелон резервни валути.

Дедоларизация на световната икономика?

Все повече държави надигат глас срещу доминацията на долара в световната валутна-финансова система. Според тях, зависимостта на световната икономика и финанси от долара е необосновано голяма и трябва да бъде намалена. Във връзка с това се предприемат усилия за дедоларизация  в три основни направления:

Първото направление се изразява в създаването на алтернативни на контролираните от САЩ международни кредитно-финансови и банкови институции и капиталови борси.  Китай демонстрира завидни умения за геоикономическо позициониране в Азия чрез създаване на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции  (АБИИ) със седалище в китайската столица. Расте броя на заявките за участие в китайското начинание. Наскоро към учредителите на банката (21 страни) се присъединиха Иран и ОАЕ. Учредяването на банката става на фона на опитите на финансираните от САЩ международни неправителствени организации и протестни мрежи да дестабилизират вътрешнополитическата обстановка в Хонконг чрез инструментариума на „цветните революции”. Китай уверено започна реализацията на банковия мегапроект, с който Поднебесната ще изземе запазени територии за МВФ и СБ.  САЩ се опасяват не толкова от първоначалния капитал на китайското кредитно-финансово начинание, а от внушителните валутни резерви на Пекин, които на определен етап могат да бъдат използвани като елемент на дедоларизацията. Редица американски финансови стратези констатират, че САЩ не са могли да спрат своите евроатлантически съюзници – Великобритания, Франция, Германия, Холандия и др., от участие в АБИИ. Според тях, блокирането на реформата на МВФ от републиканците в американския Конгрес е преляло чашата на търпение у китайците, които решават да действат извън рамките на управляваната от САЩ пост Бретънуудска система. От 2010 насам Конгресът на САЩ отказва да ратифицира проектоспоразумението за реформа на МВФ, което предвижда увеличаване бюджета на Фонда до 739 млрд щ.д. и засилване ролята на водещите развиващи се икономики (Китай, Русия, Индия, Бразилия и др.) при взимането на неговите стратегически и управленски решения. Чрез учредяването на банката Пекин иска да разшири дела на развиващите се пазари в световното производство, търговия, инвестиции и финанси. А това ще е предпоставка за промяна на съотношението на силите в международната валутно-финансова система.

Второто направление е свързано с увеличаване броя на държавите, които разглеждат варианти за използването на националните им валути за разплащания в двустранната търговия.

През декември 2014 китайската валутно-финансова система проведе суапови валутни търгове с малайзийски рингит, руска рубла и новозеландски долар. Малайзия и Русия са, респективно, осми и девети по значение търговско-икономически партньори на Пекин. Суаповите сделки ще спомогнат за повишаване ликвидността на националните валути на международните валутни пазари и по-активното им използване за разплащания в двустранната търговия. Те ще позволят, например, на корпоративните участници на пазара да си осигурят достатъчни обеми от рубли и юани без това съществено да се отрази на валутните им курсове. В момента около 10% от руско-китайския стокооборот минава през националните валути на двете страни.  Редица руски банки договориха с китайските си партньори кредитни линии за руски предприемачи за реализация на съвместни бизнес проекти. Руската банка ВТБ договори с китайската Ексимбанк  предоставянето на кредити в рубли и юани на стойност 2 млрд щ.д. Руснаците психологически са узрели да допуснат китайски инвеститори да придобиват дялове във водещи руски добивни компании с юани. Интерес  към разплащания в юани и рубли проявяват не само големите корпорации, но и компании от средния и малкия бизнес, работещи в сферата на търговията, хранително-вкусовата промишленост, онлайн търговията и др. Основен проблем при вносно-износните операции в национални валути (т.е. с нерезервни валути) са допълнителните  разходи за валутното конвертиране, което товари цената на стоката. Във връзка с това банките, опериращи на валутно-финансовия пазар се опитват да предложат привлекателни договори за хеджиране на кредити по лихвите и на риска при валутното конвертиране. Следва обаче да се има предвид, че всеки вносно-износен търговски договор, реализиран в която и да е национална (нерезервна валута) е много по-малко ликвиден от всяка сделка за покупко-продажба на стоки в щатски долари, защото котировките на фондовите и стокови борси са преобладаващо в американската резервна валута.

Кремъл проучва сериозно възможността за реализирането на част от износа си в рубли. Експертите отчитат ползите и рисковите от подобна стъпка за руската икономика. Това касае преди всичко руските енергоресурси – най-конвертируемата руска стока.  Сред отказа от златното покритие на долара през 1973 американците налагат системата на нефтодолара, т.е. продажбата на нефт и нефтопродукти с щатски долари. Днешна Русия предприема плахи стъпки да пробие американския нефтодоларов монопол. Като преходен етап Москва предлага преминаване от долар към евро при разплащане за доставки на руски енергоресурси на европейските потребители. На този етап това е трудно постижима цел. Освен това руснаците преговарят с Иран за бартерна доставка на ирански нефт в замяна на руски стоки. Отговорът на Държавният департамент не закъсня, квалифицирайки руско-иранското проектоспоразумение като връщане към епохата на Средновековието. Американците са силно обезпокоени от бартерните сделки с енергоресурси. Според тях, споразумението нарушава режима на санкции и торпилира усилията на петорката от Съвета за сигурност на ООН и Германия за постигане на всеобхватно решение за иранската ядрена програма. Говорителят на Белият дом Джошуа Ернест заяви, че САЩ могат да наложат едностранни санкции срещу Русия, ако сделката все пак се реализира.

Третото направление касае увеличаване дела на златния сегмент в националните авоари на растящ брой държави, въпреки колебанията в цената му и високите разходи за неговото хранение.

Бившият шеф на Федералния резерв Алън Грийнспан смята това за естествено състояние в периоди на глобални финансови и икономически сътресения и не означава връщане към златния стандарт. Златото е било универсално средство за разплащане и натрупване в дълги периоди от човешката история. Благородният метал продължава да се използва като обезпечително средство при кредитиране на покупко-продажба на стоки и услуги. Златните активи се използват като гаранция на големи скъпоструващи междудържавни проекти, при липсата на държавни гаранции.

Първата четворка държави с най-големи златни запаси са САЩ, Германия, Италия, Франция. През 2014 Европейската централна банка констатира, че златото остава важна част от злато-валутните запаси на света. В трезорите на МВФ се пазят 78 млн. унции злато (117 млрд. щ.д.) с отрицателна доходност за хранение. Към 31.12.2013 цената на златото в злато-валутните запаси на централните банки е равна на 762 млрд. щ.д, което представлява 10% от целия обем злато-валутни запаси. Сред незападните държави, Китай, Русия, Турция, Иран трупат златни резерви като средство за обезпечаване на техните национални валути и като част от стратегията им за намаляване дела на щатския долар и на другите резервни валути в техните злато-валутни авоари. Наред с това, Китай търси начини да избегне спекулативните ценови колебания със златото. В връзка с това Поднебесната разви мощна международна борса за търговия със злато в Шанхай, където предлага фючърсни сделки с реални количества злато. Това представлява сериозна заплаха за Лондонската и Нюйоркските борси, които основно работят с деривати и финансови инструменти.

Защита на националните валутни резерви в условията на санкции

На теория се смята, че международните резерви на Централните банки са защитени от конфискация, национализация или арест, но практиката показва друго. С цел да подкопае позициите на режима на Кадафи, през 2013 Вашингтон блокира резервите на Либийската централна банка, плюс активи на Либийския суверенен фонд, в размер на 150 млрд. щ. д. От идването на власт на аятолосите през 1979, САЩ провеждат политика на икономически санкции, включващи в т.ч замразяване на валутните сметки на иранската Централната банка. През 2008 ЕС се присъединява към режима на санкции, но иранците успяват да изнесат 70-80 млрд. щ.д. от своите резерви в „безопасни” зони. Иран е удачен пример за държава, принудена да намали дела на щатски долар в националните си валутни авоари и да търси възможност за разплащания в национални валути с външните контрагенти поради режима на санкции.

Русия се опасява, че също може да стане обект на подобна крайно решение и предприема мерки за изтегляне на част от своите международни резерви от американските и западноевропейски банки. В момента съотношението на резервите на Централната банка на РФ по валути в процентно съотношение е 43% щ.д., 43% евро, 9% лири стерлинги, 2.9% канадски долари, 1.1% австралийски долари. От тях 27.6% се  намират в американски банки, 34.3%  в германски банки, 17.6% в британски банки и 8.6% в руски банки 10.9% в банки на други държави.  Руската стратегия за защита на валутните резерви включва разширяване на кръга от международните финансови институции и инструменти, в които да се влагат руски валутни активи.

В условията на външен търговско-икономически и кредитно-финансов натиск, Кремъл решава да създаде и своя национална платежна система. Това решение назря веднага след като Visa и MasterCard по неоповестени причини спряха за няколко дена обслужването на издавените от тях международни кредити карти на руския платежен пазар. Двете компании обработват транзакциите на руските държатели на платежни карти извън пределите на Русия, в САЩ. Руското правителство реагира като прие през май 2014 специален закон, който стартира процес на изграждането на самостоятелна система за безналични разплащания на територията на Руската Федерация. Основният недостатък, е че държателите на издаваните от руските банки платежни карти няма да могат да ги използват за теглене на  средства от посттерминали и за безналично разплащане за стоки и услуги зад граница. Друга мощна санкция срещу Русия може да стане блокирането на международните разплащания на страната  чрез SWIFT системата. Подобна стъпка обаче би затруднила значително продажбата на руски ресурси на международните борси и вероятно като следствие от това би ерозирало доверието към международната валутно-финансова система.

Заключение

Усилията на редица водещи незападни държави за намаляване тежестта на Запада в управлението на международната валутно-финансова система се вписват в   съвременната геополитическа динамика. В обозримо бъдеще щатският долар ще запази позициите си на световна резервна валута в световната икономика и финанси. Размествания може да настъпят само по отношение на другите резервни валути. Позициите на китайския юан в международната валутно-финансова система ще се засилват, но това ще става постепенно. МФБ и Световната банка ще останат инструмент за доминация на държавите от „златния милиард” в краткосрочен и средносрочен план. На този геополитически фон неизбежно ще се засилват тенденциите за изграждане на паралелни международни валутно-финансови институции, борси и пазари като противовес на съществуващото статукво. В същото време, в процеса на реализацията на АБИИ, Пекин многократно подчерта, че с нея се цели не подкопаване или минимизиране ролята на съществуващите международни кредитно-финансови институции, а разширяване на възможностите за разгръщане на мащабни инфраструктурни проекти в полза на развитието на световната икономика. Китай даде ясно да се разбере, че в съществуващата сложна и противоречива международна обстановка ще се стреми да внесе в световната геополитика повече икономически елемент и намали политическо противопоставяне.

Москва и Пекин имат споделен интерес за развитие на валутно сътрудничество в рамките на БРИКС, което не следва да се преекспонира. Няма изгледи то да кулминира в създаването на клубна резервна валута на БРИКС в близко бъдеще.  Ето защо е неправилно да се мисли, че Русия и Китай се опитват да „разтворят“ долара в многополярна валутна кошница.

Санкциите на САЩ и ЕС срещу „непослушни” държави карат последните се борят за финансов суверенитет и да разработват стратегии за защита на международните си валутни резерви. В този смисъл се очаква увеличаване дела на златните запаси в техните национални резерви. Очертава се тенденция за ръст на разплащания в национални (нерезервни) валути в двустранните търговски и инвестиционни операции, но делът им ще остане сравнително малък.

 

Литература:

Панева, Г. (2009) Какво представлява валутата на Международния валутен фонд ? Investor.bg [oнлайн:  http://www.investor.bg/za-nachinaeshti/126/a/kakvo-predstavliava-valutata-na-mvf-89984/ Извлечено на 15.04.2015]
Вести: Экономика (2015). Моисеев: объем рублевых расчетов будем увеличивать. [oнлайн: http://www.vestifinance.ru/articles/42686 Извлечено на 15.04.2015]
Вести: Экономика (2015). Путин поддерживает продажу нефти и газа за рубли [онлайн: http://www.vestifinance.ru/articles/45847 Извлечено на 17.04.2015]
Володин, А.  (2015) Бездолларовые международные торговые операции России США назвали "экономикой средневековья". Военное обозрение. [oнлайн: http://topwar.ru/57856-bezdollarovye-mezhdunarodnye-torgovye-operacii-rossii-ssha-nazvali-ekonomikoy-srednevekovya.html Извлечено на 17.04.2015]
Катасонов, В. (2015) Международные резервы России под «дамокловым мечом» санкций. ИА Regnum [онлайн: http://www.regnum.ru/news/polit/1888993.html Извлечено на 17.04.2015]
Цатурян, С. (2015) Россия и Китай возглавили операцию „антидолар”. ИА Regnum [онлайн: http://www.regnum.ru/news/polit/1913431.html Извлечено на 17.04.2015]
Cuierman, A. (2015) The Crisis and the Renminbi’s International Role. VOX  CEPR's Policy Portal [online: http://www.voxeu.org/article/global-crisis-and-global-renminbi Извлечено на 17.04.2015]
Greenspan, A. (2014) Golden Rule: Why is Beijing Buying? Foreign Affairs, Sept. [online: http://www.foreignaffairs.com/articles/142114/alan-greenspan/golden-rule Извлечено на 17.04.2015]
Janson, K. (2015) China, Gold, SDRs And The Future Of The International Monetary System. BullionStar.com [online: https://www.bullionstar.com/blogs/koos-jansen/china-gold-sdrs-and-the-future-of-the-international-monetary-system/ Извлечено на 17.04.2015]
Snyder, M. (2015) De-dollarization: China is Now Advertising the Renminbi as the “The New World Currency”.  Emerging Equity. [online: http://emergingequity.org/2015/03/08/de-dollarization-china-is-now-advertising-the-renminbi-as-the-new-global-currency/ Извлечено на 17.04.2015]

 

*Българско геополитическо дружество

{backbutton}