24
Пет, Май
25 New Articles

Турция и войната с Ислямска държава: икономически и политически аспекти

брой 2 2015
Typography

Турция е ключов международен играч и един от претендентите за регионална лидерство в Големия Близък Изток (1) и, в частност, в Предна Азия. За това има редица не само военно-политически и икономически, но и исторически причини. Турция е държава с имперско минало, това е последният "Халифат", обединяващ мюсюлманите с различен етнически произход от Западните Балкани до Арабския полуостров. За разлика от Иран - другият традиционен лидер в ислямския свят, който от ХІХ век бива поставен под контрола на Руската и Британската империи и започва да възстановява самостоятелната си роля едва след ислямската революция през 1979, Турция, макар че е смятана навремето за "болния човек на Европа" и е дестабилизирана и отслабена под въздействието на редица вътрешни и външни фактори, доста дълго и успешно продължава да контролира редица "проблемни" региони от Западните Балкани до Предна Азия.

Както е известно, опити за дестабилизирането на Големия Близък Изток чрез ускоряване разпадането на Турция се предприемат още през ХІХ век. По-късно, в резултат от тайните споразумения, постигнати в хода на подписването през май 1916 на прословутия договор Сайкс-Пико за подялба на арабските владения на Османската империя, се залага превръщането на Палестина в регионален "барутен погреб" [2, c.40]. Тази подялба води до появата на арабски национални държави върху територии, населени с различни етноконфесионални групи, включително такива от неарабски произход. Именно тези последици от разделянето на териториите на Предна Азия наблюдаваме днес в Сирия и Ирак. Така Първата световна война и разпадането на Османската империя се оказват сред причините за превръщането на Предна Азия и Големия Близък Изток, като цяло, в "зона на перманентна нестабилност" и "Евразийски Балкани" [1, c.65]. Най-мащабен и, едновременно с това, жесток пример за балканизацията на този регион е сегашната война с т.нар. Ислямска държава.

Ислямска държава като пореден опит за глобално преустройство

Гражданската война в Сирия, в която Турция, съвместно с арабските монархии, застана на страната на противниците на законния президент Башар ал-Асад, не само наруши дългогодишния принцип на турската външна политика за "нулеви проблеми със съседите" [24], но и доведе до появата на нов общ враг на целия регион в лицето на Ислямска държава (ИД). Създадена първоначално като балансьор на ислямисткия Фронт Ан-Нусра, ИД, в чиито редици по-късносе вляха множество бивши военни командири от армията на Саддам Хюсеин и членове на партията БААС, днес олицетворява съвременния ислямски фундаментализъм, успешно ползващ модерните и ефективни политически и PR-технологии, както и принципите за водене на мрежови войни. Освен това ИД се занимава с нелегална търговия с петрол и петролни продукти, като по данни на турското Министерство на петролната индустрия, само през първите две седмици на юли 2014 приходите и от тази дейност са надхвърляли милион долара дневно [25]. Както се посочва в един анализ на списание Foreign Policy, терористичната активност на ИД може да доведе до преразглеждане на границите в Близкия Изток, формирали се след Първата световна война [17; 16] в резултат от краха на Османската империя.

За Анкара тази ситуация е опасна не само от гледна точка на регионалната сигурност, тъй като терористичната активност на ИД цели по-нататъшната дестабилизация на Сирия и Ирак, представляващи своеобразни "слабини" на Турция, но и в чисто икономически план, защото по-нататъшната ескалация на конфликта се отразява върху инвестиционната привлекателност на региона и може да доведе до пренасочване на капиталите в други "по-стабилни" зони. Тревогите на Анкара имат и геополитическо обяснение. Днес е налице ясна тенденция към промяна на съществуващия световен ред: ипотечната криза в САЩ през 2008 и последвалата я "Нова Голяма депресия" демонстрираха пред света несъстоятелността на икономическата система, в чиято основа е финансовият капитал. Както посочва в речта си пред т.нар. "Валдайски клуб" руският президент Владимир Путин, смяната на световния ред (а именно на такъв мащабен феномен сме свидетели днес), по правило, се съпровождат ако не с глобална война или глобален сблъсък, с поредица от интензивни локални конфликти [3]. На практика, ситуацията с ИД в Предна Азия и Големия Близък Изток, като цяло, на фона на очевидната несъстоятелност на модела на финансовия капитализъм, органично се вписва в тази логика: аналогичните финансови кризи през 1913 и 1929 водят до двете световни войни и провала на съществувалите в онези периоди модели на световния ред. Крахът на световния ред, в резултат от Първата и Втората световни войни, укрепва позициите на финансовия капитал благодарение на мощните инвестиции в разрушените икономики, чиито гръбнак е индустриалният капитал (нагледен пример за това е Планът Маршал за Европа след Втората световна война).

Днес в света се очертава аналогична ситуация: икономиката на САЩ, в чиято основа е финансовият капитализъм, изграден - според американския икономически експерт Дийн Хендерсън - върху спекулациите и „принципа на казиното" [12], започва да губи позициите си, доказателство за което е, че Китай вече е на първо място в света по обем на БВП, изпреварвайки САЩ. На този фон можем да разберем логиката на Съединените щати и другите държави, в основата на чиито икономики е финансовият капитал: да създадат условия, в които държавите, където доминира индустриалният капитал, да се окажат зависими от тях (също както след двете световни войни).

По странно стечение на обстоятелствата, ситуацията с ИД се развива в един регион, чиито местни икономики се основават именно на индустриалния капитал. Това се отнася и за икономиката на Турция, която още преди началото на кризата на сегашния световен ред започна да усеща негативното влияние на системната криза на финансовия капитализъм върху своята икономика: още през 2013 експертите посочваха, че обвързването на турския бизнес с банковата система на ЕС създава сериозни пречки пред турските оператори и финансови групи да изпълняват нормално задълженията си (причина за което е нестабилността на финансовия пазар на ЕС) [10]. Така, натрапваната на Турция необходимост да влезе в пряк конфликт с ИД, чиито въоръжени отряди достигнаха до обширни зони по нейните южни и югоизточни граници, очевидно предледва две цели: геополитическа - преформатирането на Големия Близък Изток, а чрез него и на целия Евразийски суперконтинент, и икономическа - връщане към епохата на тотална доминация на финансовия капитал чрез ерозия и отслабване позициите на индустриалния, включително турския.

Икономическите взаимоотношения между Турция, Иракски Кюрдистан и ИД

Можем да предположим, че ескалацията на конфликта в Ирак от момента, когато частите на ИД атакуваха Мосул в началото на януари 2014, насам, е убедила Анкара, колко погрешна е била политиката и за формиране на алианс с радикалните ислямисти за свалянето на Башар Асад, затова президентът Ердоган  и правителството на Давутоглу, въпреки имперското минало на Анкара и превръщането на концепцията за "неоосманизма" в държавна политика (2), не са склонни да ангажират Турция във военен сблъсък с бойците на ИД, а използват за целта опълчението на иракските кюрди - "пешмерга".

Турция е принудена да участва, макар и косвено,  в битката с ИД именно заради Иракски Кюрдистан, с който Анкара напоследък разширява сътрудничеството, опитвайки се да играе все по-голяма роля във вътрешната политика на тази автономна зона в Северен Ирак, придобиваща за Турция статута на "стратегическа дълбочина" - т.е. територия на съседна държава, представляваща част от зоната на преки интереси на друг международен играч [4].

Фактът, че Анкара смята Иракски Кюрдистан за своя "стратегическа дълбочина" в Ирак би могъл да се характеризира като своеобразна "енергийна геополитика" [4, c.232-235], т.е. комбинация между чисто геополитически [3] и петролногазови икономически интереси - така, от началото на миналата 2014, независимо от протестите на Вашингтон и Багдад, Анкара и Ербил преговарят за изграждането на газо- и петролопроводи към Турция, въпреки забраната на официалните иракски власти [7]. Енергийните интереси на Анкара в Иракски Кюрдистан са свързани със стремежа и да диверсифицира източниците на петрол и газ за своята индустрия. В момента 58% от целия доставян в Турция природен газ идва от Русия [41]. Това, както и прекалено високата цена на иранския газ, който в момента е единствената реална алтернатива на руския от гледна точка на обемите на доставките [4] (505 долара за 1000 куб. м за иранския газ, срещу 400 долара за руския) [26], обяснява интереса на Турция от по-нататъшната диверсификация на газовите доставчици, а потенциалните доставки на газ от Иракски Кюрдистан биха могли да намалят зависимостта на Анкара от Техеран и Москва, включително в чисто геополитически план.

В същото време, именно енергийната сигурност постави Анкара в толкова сложна ситуация по въпроса за нейното участие (или неучастие) в кампанията срещу ИД: ако първоначално Турция беше критикувана, че доставя незаконно кюрдски петрол на международния пазар и, в частност, за Израел, което дори принуди турския енергиен министър публично да се оправдава [22], напоследък зачестяват обвиненията, че Анкара тайно си сътрудничи с терористите от ИД при препродажбата на петрола, добит в завладените от ислямистите находища в Северен Ирак, както и при доставката на дизелово гориво, произведено от иракски петрол в контролираните от ИД преработвателни заводи на територията на Сирия [25]. В тази връзка, Анкара, макар и без всякако желание, все пак склони да предостави на "пешмерга" коридор през собствената си територия към граничния сирийски град Кобани, обсаден от бойци на ИД.

Икономическите причини за неучастието на Анкара във военната операция срещу ИД

Въпреки това, не става дума за пряко участие на турската армия в сраженията с ИД, както даде да се разбере и президентът Ердоган по време на миналогодишното си посещение във Франция [11, c.1]. Според генералния директор на Международния институт за стратегически изследвания в Москва Ариф Асалъоглу, отказът на Анкара от пряка военна намеса е свързан и с корупционния скандал, разтърсил Турция в навечерието на изборите през лятото на 2014. Според него, в момента основните усилия на Ердоган и премиера Давутоглу са насочени към вътрешнополитическите проблеми, а не към гасене на пожара, бушуващ край границите на неспокойните провинции в Южен и Югозападен Анадол, населени предимно с кюрди, които (за разлика от Ирак) не са лоялни на Анкара.

Според мен обаче, това съвсем не е единствената причина за нежеланието на Турция да влезе в открит военен сблъсък с ИД. Използването на "пешмерга" позволява създаването на балансьор на силите на сирийските кюрди, които при евентуална успешна военна кампания могат да натрупат политическа тежест и отново да поставят въпроса за кюрдска автономия в Северна Сирия, което би представлявало сериозна опасност за Турция [15], тъй като ще създаде още един прецедент в процеса на еманципация на кюрдите и ще даде основание на турските кюрди, подкрепящи сирийските си съплеменници, да поискат създаването на аналогична автономна зона и в Турция. Тоест, ангажирайки се косвено в борбата срещу ИД, Анкара се опитва да прави изпреварващи ходове. Въпреки това, да не забравяме, че политиката е концентриран израз на икономиката. Анализът на материалите, публикувани от водещите турски медии, показва, че косвеното турско участие в борбата срещу ИД се обяснява най-вече със сложната ситуация в икономиката на страната [9; 19; 24]. Така, можем да посочим следните икономически причини за нежеланието на Турция да се включи активно във войната с ислямистите:

- Понижаване  индекса на потребителското доверие. Както е известно, този индекс е показател за готовността на населението да изразходва средства за закупуване на потребителски стоки. По данни на турската статистическа агенция, през октомври 2014 показателите на този индекс се паднали с 4,6%, в сравнение с предходния месец. Анализът на данните сочи, че е налице спад във всички подкатегории на индекса на потребителското доверие в Турция. Индексът на очакванията за общата икономическа ситуация през 2015 е паднал с 10%, само за един месец, което означава намаляване на обективните фактори за потенциален растеж на турската икономика. В същото времен индексът на очакванията за безработицата през 2015 е спаднал с 6,3% , в сравнение със септември 2014. Причината е все по-големият брой турци, опасяващи се от ръста на безработицата. Тези опасения са основателни, тъй като през юли 2014 нивото на безработицата достигна 9,8%, т.е. над три пъти повече от допустимото равнище в ЕС, към който Турция вече над петдесет години безуспешно опитва да се присъедини. Спад с 1,1% в рамките на един месец демонстрира и индексът на очакванията за нарастване на семейните приходи през 2015. Изключение от тази тенденция е повишаването на индекса за ръста на спестяванията с 9,4%, макар че той достига едва 26,1 пункта, което говори за песимистична прогноза (за оптимистична прогноза може да се говори, ако този показател варираше между 100 и 200 пункта). Следва да отбележим и, че общата динамика за 2014 беше низходяща, с едно изключение през септември, когато беше фиксиран ръст на потребителското доверие [23].

- Турция се срина с четири места надолу в рейтинга за деловата активност (Doing Business) за 2015 (5). Въпреки че през предходната година Турция подобри показателите си в рамките на този рейтинг с три позиции, предвид ескалацията на конфликта по южните и граници Световната банка, която изготвя въпросния рейтинг, прогнозира, че тя ще слезе с четири места надолу. Това вероятно ще се отрази отрицателно върху инвестиционната привлекателност на страната и може да доведе до изтичане на капитали от нейната икономика (Анкара се сблъска с нещо подобно и по време на уличните схватки с полицията на истанбулския площад Таксим и редица други големи градове през 2013).

- Общото влошаване на външноикономическите отношения заради недалновидната външна политика на Анкара. По данни на асоцацията на турските износители, заради терористичната активност на Ислямска държава, износът на Турция в Ирак през 2014 е намалял. В резултат от това турската ниша е била заета от доставчици от Великобритания. Това е силен удар по позицията на турските износители, тъй като Ирак е втория най-голям пазар за турските стоки.

Заради външнополитическия конфрликт, Турция намали стокооборота си с Египет и Сирия. Досега турската икономика не се е оправила от спада на стокооборота с Дамаск с 69% след началото на сирийската гражданска война. В Египет пък, заради подкрепата на Ердоган за сваления президент Мохамед Морси и "Мюсюлманските братя", местните медии продължават да призовават за бойкот на турската продукция. Освен това, пак по същите причини, управляващите в Кайро обявиха, че няма да продължат действието на споразумението за международна търговия, чиито срок изтече през април 2014. Това означава ускъпяване на превоза на турски стоки с тирове, до 12000 долара за камион, което в крайна сметка ще понижи конкурентоспособността им.

Песимистичните прогнози на експертите относно "мъгливите перспективи пред износа на турска продукция", изтласкването на Турция от водещите и позиции в Ирак от страна на Великобритания и усилващото се китайско присъствие в държавите от Предна Азия могат да доведат до съществено влошаване на ситуацията в турската икономика и да станат допълнителен фактор за изтичането на капитали към "по-благоприятни за бизнес региони", което напълно съответства на плановете на международните играчи, в чиято икономика ключова роля играе финансовият капитал.

Заключение

Анализът на геополитическата ситуация в Предна Азия, особено отчитайки и икономическата ситуация в Турция, говори за това, че нежеланието на Анкара да се ангажира пряко с въоръжения сблъсък с Ислямска държава е породено от опасенията, че това би влошило още повече икономическите и показатели. Историческият опит обаче сочи, че отслабването на турските позиции обикновено води до ескалация на конфликтите в региона на Предна Азия. Този факт, в комбинация с вътрешнополитическото напрежение, породено от корупционния и другите скандали около Ердоган, очевидните грешки във външната политика, обвиненията в икономическо сътрудничество с Ислямска държава и опасенията за изостряне на кюрдския проблем в самата Турция, доведоха до това, че Анкара се ограничава само с дипломатически действия и предоставяне на иракските "пешмерга" коридор през своя територия до сражаващите се с ислямистите сирийски кюрди. По този начин Турция се опитва да предотврати понижаването на инвестиционната си привлекателност и жизненото равнище на своите граждани, което вече се очертава, предвид спада на индекса на потребителското доверие. Така обаче, тя ерозира престижа си на международен играч, претендиращ за лидерски позиции в целия Голям Близък Изток, което постава Анкара в ситуацията на "Вилицата на Мортън" (т.е. ситуация, когато  противоречиви аргументи водят до едно и също неприятно заключение - б.р.), което очевидно не е изгодно за нея. Тази ситуация обаче е изгодна за друг претендент за лидерска роля в Големия Близък Изток - Иран, който благодарение на активността си в борбата срещу ИД ще укрепи външнополитическите си позиции, лишавайки Анкара от възможността да диверсифицира петролните и газовите си доставки за сметка на Иракски Кюрдистан, където напоследък нараства популярността на опозиционното към лоялното на Анкара правителство в Ербил и очевидно проирански настроено Движение за промени (Bizutinewey Gorran).

На фона на очертаващата се трансформация на световния ред, Турция, както и преди сто години, е изправена пред свързаните с подобна глобална промяна заплахи, най-голямата от които е крахът на нейната икономика, чиито гръбнак е индустриалният капитал. Тази ситуация може да се промени ако Анкара радикално преразгледа външната си политика и се ориентира към сътрудничество с основните международни играчи, противопоставящи се на финансовия капитал - Китай, Русия и Иран. Макар мнозина експерти да смятат, че поради редица исторически, идеологически и геополитически причини Турция не може да търси сближаване с Иран, опитът показва, че подобен прецедент имаше място през 2010-2011, когато Анкара стана гарант за прозрачността на урановата сделка между Иран и Бразилия и започна да демонстрира тенденция към изместване на акцента във външната си политика към Азия [18]. Тогава, тези нейни действия породиха "сериозни опасения" на Запад, демонстрирайки реалните възможности на Турция. Впрочем, през последните две години Ердоган неколкократно постави ултиматум на ЕС, декларирайки възможността страната му да преразгледа външнополитическия си курс и да предпочете вместо евроинтеграцията членството в ШОС.

Тези заявление на Ердоган, укрепването на икономическото сътрудничство с Русия на фона на ескалиращото икономическо и геополитическо противопоставяне между Москва и Запада [6], както и ситуацията с Ислямска държава, към сблъсък с която Западът съзнателно тласка Турция, дава основание да предположим възможно ново обръщане на Анкара към идеите на евразийството, което би позволило на страната да си гарантира достойно място във формиращия се евразийски геополитически силов център в новия многополюсен свят.

 

Литература:

1. Бжезинский З. Великая шахматная доска: главенство Америки и её геостратегические императивы. М.: Международные отношения, 1999. 256 с.
2. Маначинский А. Ближний Восток: никогда не прекращающаяся война. Ретроспектива (1982-2006). – М.: Центр стратегической конъюнктуры, 2014. 350 с.
3. Путин В.В. Мировой порядок: новые правила или игра без правил?  http://geopolitica.ru/article/mirovoy-poryadok-novye-pravila-ili-igra-bez-pravil#.VFHUNjSsXSk/
4. Рашид А. Талибан. Ислам, нефть и новая Большая игра в Центральной Азии. Пер. с англ. М. Поваляева. М.: Библион Русская книга, 2003. 368 с.
5. Шарипов У.З. Американская концепция «Большого Ближнего Востока» и национальные трагедии на Ближнем и Среднем Востоке / Институт востоковедения РАН. М.: Центр стратегической конъюнктуры, 2013. 280 с.
6. Тарасов С. Проснется ли у Турции ностальгия по Евразии. http://www.iarex.ru/articles/51019.html.
7. Ankara and Arbil intensify talks over oil deal. Hürriyet Daily News. Weekend. March 15-16, 2014. P. 8.
8. Ankara forces Arbil to close Turkish schools in KRG // Today’s Zaman.March 11, 2014. http://www.todayszaman.com/newsDetail.action;jsessionid=ijjTYW9KKPlPbgOg1h3zkdGH?newsId=341826&columnistId=0>
9. Consumer confidence sees considerable decrease in October // Today’s Zaman. October 30, 2014. http://www.todayszaman.com/business_turkish-oct-consumer-confidence-drops-to-703-points_363002.html/
10. Dombey D. Turkey: GDP boost masks some scary numbers // The Financial Times. Sep. 11, 2013. http://m.ft.com/beyond-brics/2013/09/11/turkey-gdp-boost-masks-some-scary-numbers>
11. France, Turkey: ISIL not just about Kobane // Hürriyet Daily News. Weekend. November 1-2, 2014. pp. 1, 9.
12. Henderson D. Fed: US rich-poor gap at highest level since 1800s (Interview to Press TV dated 17 Oct. 2014). https://www.youtube.com/watch?v=Zddqhd06pbU.
13. Macedonian ambassador praises Turkey's support for NATO bid // Today’s Zaman. February 19, 2014. http://www.todayszaman.com/news-339835-macedonian-ambassador-praises-turkeys-support-for-nato-bid.html.
14. Okumuş O. Turkey dependent on Russian gas via Ukraine. http://www.al-monitor.com/pulse/originals/2014/03/turkey-still-needs-russian-gas-via-ukraine.html.
15. Peshmerga troops enter Kobani from Turkey, draw criticism from Syria // Today’s Zaman. October 30, 2014. http://www.todayszaman.com/anasayfa_first-peshmerga-forces-enter-syrias-kobani-from-turkey_363012.html.
16. Senior Pakistani Taliban leaders pledge allegiance to Islamic State// Foreign Policy. The South Asia Daily. Tuesday, October 14, 2014 http://southasia.foreignpolicy.com/posts/2014/10/14/pakistani_taliban_leaders_pledge_allegiance_to_isis_india_pakistan_armies_establish.
17. Sharifi N. ISIS Makes Inroads in Afghanistan, Pakistan // Foreign Policy. The South Asia Daily. Monday, October 6, 2014. http://southasia.foreignpolicy.com/posts/2014/09/30/isis_makes_inroads_in_afghanistan_pakistan?utm_source=Sailthru&utm_medium=email&utm_term=*AfPak%20Daily%20Brief&utm_campaign=2014_The%20South%20Asia%20Daily.
18. The great mediator // The Economist. Aug 19th, 2010. http://www.economist.com/node/16847136.
19. Turkey falls 4 places in ‘Doing Business 2015’ ranking of WB // Today’s Zaman. October 29, 2014. http://www.todayszaman.com/business_turkey-falls-4-places-in-doing-business-2015-ranking-of-wb_362952.html.
20. Turkey Manufacturing PMI 2011-2014. http://www.tradingeconomics.com/turkey/manufacturing-pmi/.
21. Turkey rises 3 places in WB’s ‘Doing Business 2014’ ranking // Today’s Zaman. October 29, 2013. http://www.todayszaman.com/business_turkey-rises-3-places-in-wbs-doing-business-2014-ranking_330110.html.
22. Turkish energy minister: We did not sell Iraqi oil to Israel // Today’s Zaman. October 28, 2014. http://www.todayszaman.com/business_turkish-energy-minister-we-did-not-sell-iraqi-oil-to-israel_362894.html.
23. Turkish Statistical Institute Press Release. Consumer Confidence Index, September 2014. http://www.turkstat.gov.tr/PreHaberBultenleri.do?id=16101.
24. Türkmen I. Turkey’s growing regional alienation hampering trade // Today’s Zaman. October 29, 2014. http://www.todayszaman.com/anasayfa_turkeys-growing-regional-alienation-hampering-trade_362982.html.
25. US says working with Iraqi Kurdistan to stop ISIL oil smuggling // Today’s Zaman. –October 30, 2014. http://www.todayszaman.com/business_us-says-working-with-iraqi-kurdistan-to-stop-isil-oil-smuggling_363004.html.
26. Yıldız: Iranian gas prices higher than int'l markets // Today’s Zaman. March 12, 2014. http://www.todayszaman.com/business_yildiz-iranian-gas-prices-higher-than-intl-markets_341897.html.

 

Бележки:

1. Понятието "Голям Близък Изток" или "Голям Среден Изток" се използват в съвременната теория на международните отношения за обединяване в един голям регион на Северна Африка, класическия Близок Изток и Централна Азия [5].
2. Въпреки провала и в България [24], на Балканите реализацията на неоосманистката политика, базираща се на концепцията за "меката сила", като цяло, върви успешно [13].
3. Става дума за реализацията на концепцията за "новия османизъм": още преди избирането си за президент, Ердоган постигна политическото подчиняване на Иракски Кюрдистан, принуждавайки властите в Ербил да затворят всички турски училища в тази част на Ирак, създадени със средства на основния му политически и идеологически опонент Фетхула Гюлен [8].
4. Налице е и азербайджанският газ на цена 330 долара за 1000 куб. м, но той не е достатъчен за да покрие нуждите на турската икономика [26].
5. Рейтинг на Световната банка за условията за осъществяване на бизнес в 189 държави по света.

 

* Преподавател в Запорожкия национален университет, Украйна

{backbutton}