24
Пет, Май
25 New Articles

Състояние и перспективи за развитие на българско-китайските отношения

брой 2 2015
Typography

Мнозина у нас вероятно се питат, защо напоследък Китай става толкова интересен за политиците и бизнесмените в България? Почти всяка седмица в страната ни пристигат китайски бизнес делегации, а български компании от различни браншове летят към необятната азиатска страна. Впрочем, ако за нас, българите интересът към Китай се пробуди сравнително отскоро, той е обект на изключителното внимание на политици и бизнесмени от целия свят от поне трийсетина години насам. Три посещения на най-високо ниво в Пекин – на вече бившия премиер Пламен Орешарски и тогавашния председател на парламента Михаил Миков, както и на президента Росен Плевнелиев, осъществени в рамките само на пет месеца (края на 2013 – началото на 2014) са красноречиво доказателство, че все пак се опитваме да наваксаме пропуснатото в тази посока. Отчасти, отговорът на въпроса за интереса българските политици и бизнесмени към Китай е свързан с това, че:

- В продължение на вече доста години Китай е „фабриката на света” и един от най-големите трезори на планетата.

- Докато ЕС и България се бореха с кризата, най-многолюдната държава на планетата се утвърди като втората по големина икономика в света с темпове на растеж, които не падат под 7% годишно.

- От две-три години насам страните от Източна Европа откриха за националните си икономики Китай. Всъщност, по-скоро Китай пръв потърси връзки с тази част от Стария континент. Срещата в Полша на вече бившия китайски премиер Уън Дзябао с ръководителите на източноевропейските правителства, по време на която беше обявена китайска кредитна линия за 10 млрд. долара, стана ясен знак за необходимостта от сътрудничество в условията на сериозна конкуренция.

В момента Източна Европа си съперничи с мощните икономики на Великобритания, Германия и другите стари членове на ЕС за вниманието и сътрудничеството на Китай.

Както е известно, между есента на 2012 и пролетта на 2013 в Пекин плавно беше извършена смяна на поколенията в управлението на страната на най-високо ниво. През ноември 2013 Третият пленум на ХVІІІ конгрес на ККП затвърди курса на икономическо развитие и засили акцента върху пазарната икономика, т.e. формира прогнозируема бизнес среда в страната.

За Пекин не е без значение „вписването” на източноевропейците в приоритетите на китайската външна политика. През 2014 се навършиха 65 години от обявяването на Китайската народна република и установяването на официални българо-китайски отношения, което бе добър повод да се активизира и политическият диалог между двете страни.

Предварителните нагласи

Още преди заминаването си за Пекин българският президент Росен Плевнелиев заяви в интервю за китайската агенция „Синхуа”, че иска предстоящото му посещение "да отвори колкото се може повече врати и да подсили отличните българо-китайски отношения”. Според него, визитата е „стъпка в правилната посока, към задълбочаване и разширяване на сътрудничеството” .

В делегацията на президента бяха включени председателят на Комисията по външна политика и Групата за приятелство България-Китай в НС Янаки Стоилов, заместник-министрите на външните работи и на транспорта, председателят на Българската академия на науките акад. Стефан Воденичаров, секретари на държавния глава, както и над 30 представители на българския бизнес, водени от главния изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Евгени Иванов.

В състава на бизнес делегацията присъстваха и цели браншови организации, представляващи българския бизнес в съответните сектори и обединяващи десетки фирми: Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ), Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), Българската асоциация на износителите, Българо-китайската търговско-промишлена камара, Българо-китайската асоциация за бизнес развитие, Българския център за развитие, инвестиции и туризъм в Китай. В нея бяха включени и изпълнителният директор на Национална компания „Индустриални зони”, както и представители на компании от секторите на информационните технологии и производството на дигитални продукти, производството и дистрибуцията на вина и храни, производството на енергия от възобновяеми източници, текстилната индустрия, фармацията, екотехнологиите и производството на екопродукти, туристическият и консултантският бранш, изграждането на спортни съоръжения и т.н.

Ако оставим настрана политическото говорене и взаимните уверения за „традиционното приятелство”, което е „укрепнало във времето”, и желанието „добрите двустранни отношения да се надградят, да станат още по-ефективни и да се отворят нови хоризонти на съвместното сътрудничество”, както и гордостта, че България е втората държава, която е признала КНР, държавното посещение на българския президент в Китай от 12 до 15 януари 2014 действително постави началото на нов етап в българо-китайските отношения.

След премиера и председателя на парламента, президентът Росен Плевнелиев беше третият висш представител на властта у нас, пристигнал в Пекин в рамките на само пет месеца. Освен това той бе първият държавен глава, посетил Китай през 2014. За последно такова посещение направи президентът Петър Стоянов през май 1998, по покана на тогавашния китайски президент Дзян Дзъмин.

Визитата на Плевнелиев, на която китайските медии отдадоха „голямо и специално значение”, премина не само под знака на 65-годишнината от установяването на двустранните дипломатически отношения между България и Китай, но бе добро начало за отбелязването ѝ. В този контекст беше логично и широкото и отразяване в китайския и българския печат. Китайските журналисти, политолози и анализатори многократно цитираха думите на държавния глава Си Дзинпин, че „независимо от промените в международната обстановка и във вътрешен план през тези години, двустранните ни отношения запазиха стабилно равнище”, а българските им колеги акцентираха върху прогнозата на нашия президент, че „предстои отношенията между България и Китай да бъдат издигнати на ново, по-високо ниво” и, че „страната ни ще играе конструктивна роля в насърчаването на отношенията с Китай и на тези между Централна и Западна Европа и Китай”. В ексклузивно интервю, дадено по време на българо-китайския икономически форум пред „Чайна Дейли”, българският президент подчерта, че основополагащи в отношенията между България и Китай са „доверието, приятелството и традицията”.

Състоянието на българско-китайските икономически отношения

По данни на БНБ обемът на китайските инвестиции в страната ни през 1996-2012 е бил

82.1 млн. евро. През последното десетилетие двустранният стокообмен между България и Китай е отбелязал ръст от 400%, а повече от 20 български градове и региони вече са установили тесни връзки с китайски партньори.

През 2012 двустранният стокообмен между България и Китай е надхвърлил 1,738 млрд. долара, като българският износ за Китай е 762 млн. Този впечатляващ 80%-ов ръст нарежда Китай на второ място след Турция сред експортните ни дестинации извън ЕС. През 2013 стокообменът възлиза на 1,888 млрд. долара, а през първите десет месеца на 2014 – на 1,567 млрд.

Тези факти са повече от показателни и потвърждават, че България все повече се ориентира към износ на стоки за Китай, чиито стойности през последните години стремително нарастват. Според търговският съветник в посолството ни в Пекин Нели Нанова, усилията, които тя и представляваната от нея служба полагат за балансиране стокообмена, дават резултати и „промяната на търговските взаимоотношения между България и Китай е видима не само на високо равнище, но се забелязва и от обикновените граждани”. Тя е много положителна и се дължи на няколко важни фактора.

На първо място, през последните години китайското правителство лансира програма за балансиране на износа и вноса, акцентирайки върху вноса на стоки в страната.

На второ място, Пекин насърчава вътрешното потребление, което, от своя страна, е предпоставка за засилването на двустранните икономически отношения.

На трето място, напоследък в Китай се оформя стабилна средна класа, която бързо се замогва, а стандартът на живот на китайското население непрекъснато се повишава. Оттам и засиленото търсене на европейски стоки на вътрешния китайски пазар.

Всички тези фактори безспорно обуславят зачестилите посещения на български делегации в Китай.

Президентът Плевнелиев също отчете, че „отношенията ни са отлични на всички равнища – от кметовете до президентите на двете страни”, и определи като цел на посещението си в Пекин продължаване на политическия диалог на най-високо равнище и активизиране на двустранните търговско-икономически и инвестиционни отношения, като акцентът пада върху привличането на повече китайски инвестиции у нас. Според него, идеята е през следващите пет години „търговският обмен между България и Китай да се удвои”, тъй като има отлични възможности не само за увеличаване на китайските инвестиции в България, но и за разширяване на техния спектър.

Осемте приоритетни области, в които страната ни търси възможности за привличане на китайски инвеститори са: електроника и електротехника, информационни технологии и аутсорсинг, химическа и фармацевтична промишленост, машиностроене, транспорт и логистика, хранителна промишленост, земеделие и здравеопазване.

Разчитайки да привлече част от общия кредитен ресурс от 10 млрд. долара, които Пекин предвижда за Инициативата за сътрудничество с Централна и Източна Европа, България проявява интерес към китайски инвестиции в инфраструктурата – проектите за изграждане на тунел под Шипка и на хидросъоръжение на река Дунав при Никопол-Турну Мъгуреле, АМ „Черно море”, железопътни и хидросъоръжения, както и възможностите за съвместно изграждане на мостове по река Дунав. В транспортно-логистичния сектор, България предлага на концесия речни и морски пристанища, летища, индустриални зони, както и енергийни проекти, възобновяеми енергийни източници, нови технологии и иновации. В тази връзка президентът Плевнелиев посочи, че България има амбициозна програма, която предвижда изграждането на нови 21 индустриални зони и горещо приветства китайската Инициатива за сътрудничество със страните от Централна и Източна Европа (16+1), отбелязвайки, че между държавите от региона вече има конкуренция на качествени проекти, които могат да бъдат финансирани с кредитния ресурс на китайското правителство от 10 млрд. долара в рамките на Инициативата. Освен това страната ни е четвъртата от региона след Унгария, Румъния и Полша, която получава статут на „всестранно приятелско сътрудничество и партньорство с Китай”. В тази връзка президентът Росен Плевнелиев отправи апел към китайския бизнес да инвестира в България и да се възползва от изгодните възможности, които страната ни предлага, за да стъпи на европейския пазар. Като предимства на България той посочи:

- През страната ни преминават най-много трансевропейски транспортни коридори (тя е единствената в ЕС, през чиято територия преминават цели пет трансевропейски транспортни коридора).

- Индустриалната зона в Божурище и карго-летището в Стара Загора дават достъп едновременно до няколко европейски коридора.

- България разполага с добре образовани кадри.

- Страната има конкурентни предимства като регионален център в областта на информационните и комуникационните технологии.

- Българският потенциал в областите на машиностроенето, текстилната индустрия, логистиката.

- Благоприятните условия за чуждестранни инвестиции у нас, включително едни от ниските в Европа данъчни ставки за бизнеса и за гражданите, сравнително стабилната банкова система (посещението на Плевнелиев беше осъществено преди фалита на КТБ – б.р.), макроикономическата стабилност и ниският държавен дълг

Като допълнителен мотивиращ фактор за повече китайски инвестиции държавният глава открои процеса на икономическо възстановяване у нас и в ЕС, като цяло. Тук е мястото да посоча, че поканата към Китай да използва България "за да стъпи на европейския пазар" бе доста закъсняла, защото китайците отдавна не само са „стъпили“ на европейския пазар, а тотално са го превзели.

Какво интересува потенциалните китайски инвеститори

Сред по-важните български инфраструктурни обекти, в които китайските компании демонстрират готовност да инвестират и които бяха обсъдени на бизнес срещите, съпътстващи миналогодишното посещение на държавния ни глава в Пекин, са:

- Тунелът под Шипка и Черноморската магистрала. Една от водещите китайски държавни компании в строителството China Construction предлага да го изгради, като според старшия и мениджър Сун Дъбин, вече са водени разговори с българската страна, както и с френски и американски компании, освен за този проект, и за изграждането на магистрала Черно море.

- Възможностите за съвместно изграждане на мостове по река Дунав и хидроенергийни комплекси.

- Предоставянето на концесии на китайски компании на български черноморски и дунавски пристанища.

- Сред конкретните проекти по линия на тристранното сътрудничество България – Румъния – Китай, който е обсъждан в разговорите на най-високо равнище, е изграждането на мост и хидроцентрала на река Дунав в района на Никопол-Турну Мъгуреле.

Важен момент е, че представителите на китайските фирми, проявили сериозен интерес към горепосочените обекти и по-конкретно към строежа на тунела под Шипка, магистралата „Черно море” и мостовете на Дунав, искат от българската държава да гарантира за тях, което президентът Плевнелиев коментира така: „Не е задължително да предоставяме държавни гаранции. Има много и най-различни форми и говорихме за това да има нов интегриран и по-креативен подход”.

Седем компании, чиито ръководители участваха в делегацията водена от Плевнелиев, привлякоха интереса на местните партньори, а китайският премиер Ли Къцян поиска от България да улесни издаването на визи за китайски туристи;

В рамките на посещението беше подписано официално съвместно комюнике за укрепване на всестранното сътрудничество между България и Китай и „издигането на българо-китайските отношения до ниво на стратегическо партньорство“, прието след пленарните разговори на двете делегации, начело с президента Росен Плевнелиев и председателя на КНР Си Дзинпин. Страната ни е четвъртата държава от Централна и Източна Европа, която получава такъв статут, след Унгария, Румъния и Полша.

Беше подписан Меморандум за сътрудничество между КРИБ, представляван от главния изпълнителен директор Евгений Иванов, и Китайския съвет за насърчаване на международната търговия с председател Уан Дзифей. Заедно с партньорите си от Централна и Източна Европа, Съветът ще създаде съвместна Асоциация за насърчаване на търговията, която да стимулира взаимния обмен и сътрудничество между фирмите от страните участници. Уан Дзифей се ангажира лично, че ще бъдат положени допълнителни усилия от китайска страна за „балансирано развитие на двустранното търговско сътрудничество”, в чиито рамки китайската страна да стимулира вноса на български стоки, а българските фирми да участват още по-активно във форумите на Съвета за насърчаване на двустранната търговия. Същевременно китайските фирми ще бъдат стимулирани да влагат средства в България, възползвайки се от благоприятния инвестиционен климат.

Сред другите важни документи бе меморандумът за разбирателство, подписан от Уан Джъсюн - президент на Федерацията на индустрията и търговията в Шанхай, и Евгени Иванов - главен изпълнителен директор на КРИБ, споразумението за икономическо и търговско сътрудничество между Китайския съвет за насърчаване на международната търговия CCPIT (клон Шанхай) и Българският център за развитие, инвестиции и туризъм в Китай, както и споразумението за сътрудничество в областта на туризма, като китайската страна изрази готовност да поощрява туристическите пътувания на гражданите си в България.

По време на срещата между заместник-министъра на икономиката и енергетиката Бранимир Ботев, който е и председател на Междуведомствената работна група за проекти в туризма и заместник-изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Константин Джатев, от една страна, и представители на Beijing Urban Construction Group, проявяващи интерес да инвестират в българския туризъм, от друга, беше подчертано, че през последната една година България бележи 5,5%-ов ръст на чуждестранните туристи, т.е. над средния показател за Европа. „Туризмът е ключова индустрия за страната ни и има дълги традиции”, заяви зам.-министър Ботев. 13,6% от националния ни БВП се формира от този сектор, което е доста над средното европейско и световно ниво. Според международни анализи, България има потенциал да увеличи близо 4 пъти капацитета си в планинския и ски туризма, които, заедно с морския, са сред основните предлагани продукти в тази сфера .

Подписаната Междуправителствена спогодба за сътрудничество в областта на морския транспорт пък предоставя възможности за разширяване на търговските контакти и осигурява по-надеждна защита на превозвачите от двете страни. Беше подписан и Меморандум за разбирателство между министерствата на културата. Подготвя се и откриването на културни центрове на България и на Китай в Пекин и в София.

Китайският премиер Ли Къцян предложи на България помощ в мащабните проекти и по-конкретно „активно участие в изграждането на инфраструктурата на България”.

На 13 януари в Пекин беше подписан Протокол за фитосанитарните изисквания за износ на земеделска продукция, в това число и люцерна, от България за Китай, което е нов тласък за един от приоритетите в българо-китайските отношения – аграрния сектор.

България и Китай търсят нови форми на сътрудничество в селското стопанство, което има потенциал да се превърне в ново значимо направление на двустранното сътрудничество.

Като изключително важно постижение в тази област може да се определи съпричастността на Китай към „стратегическия български приоритет” – развитие на земеделието и производството на храни. Представителите на китайския бизнес имат желание за „крупни инвестиции в земеделския сектор” и най-вече за изграждането на фабрики за производството на храни, а не само за износ на сурова земеделска продукция. Работи се за ускоряване подписването на споразумения и за износ на българско мляко и млечни продукти, в това число сирене и кашкавал, както и на месо, месни продукти и субпродукти, колбаси и деликатеси.

Направени са значителни постъпления за премахване на съществуващите в момента бариери пред българските производители заради санитарните изисквания на Китай, в резултат от което се очаква „отпушване на износа на български млечни и месни изделия за китайския пазар”. Според шефа на КРИБ Евгени Иванов, ще бъде подписано споразумение в областта на санитарните норми, което да позволи износа на мляко, месо и месни продукти”. Процедурата по подписването му ще е по-кратка от обичайната, защото България вече е част от групата със специален статут, благодарение на приетото Комюнике за всестранно приятелско партньорство.

Седем договора на обща стойност 60 млн. евро сключиха компании от бизнес делегацията, придружаваща президента Плевнелиев по време на официалното му посещение в Китай. Това е приблизително 1/5 от сегашния търговски стокообмен между двете страни и ще доведе до разширяване му. Нещо повече, всички тези сделки са експортно ориентирани и „не става въпрос за внос на китайски стоки и услуги, а обратното – за износ на български стоки и услуги, софтуерни услуги разработване на дизайн на хотелски стаи”.

По време на Българо-китайския бизнес-форум в Пекин (14.01.2014) иновативната фирма Walltopia, световен лидер в производството на изкуствени катерачни стени, чиято производствена база се намира край Ловеч, подписа Меморандум за стратегическо партньорствo с Jihua Group, част от китайския холдинг Xinxing Cathay International.

Споразумението е за изграждане на 30 развлекателни центрове за практикуване на екстремни спортове в Китай през следващите пет години. Договорените поръчки са с индикативна стойност 50 млн. евро. Обемът е значителен не само на фона на общата сума на договорите, сключени от българската бизнес делегация в Китай, но и на фона на резултатите от дейността на фирмата в България. Според изпълнителния директор и собственик на компанията Ивайло Пенчев, приходите за 2013 само на българското дружество ще достигнат 25 млн. лв, а сключените до този момент договори за работа подсигуряват ръст с около 50%.

Договор за сътрудничество подписаха българската компания Евродизайн БГ и китайската Shenzhen Dnets Technology Co. Ltd., Така, Евродизайн, която е специализирана в разработването, производството, инсталирането и поддръжката на мултимедийни и комуникационни системи в хотелите, се върна от Китай с поръчки за 6 млн. евро.

Беше подписан Меморандум за инвестиции между българската компания Маунтин Парадайс АД и китайската China HK Int’l Investment Group Ing., която стана партньор на собственика на курорта „Маунтин парадайс” в Банско в областта на недвижимите имоти, където ще инвестира 1 млн. евро.

На свой ред Българско Розово Масло ЕООД постигна споразумение за износ на продукти от розово масло с китайската Shanghai BZ Cosmetic Trading Private Limited. Компанията на Лъчезар Динев ще доставя продукти от розово масло, прилагани най-вече в козметиката.

Две водещи китайски държавни строителни корпорации направиха конкретно предложение за участие в изграждането на автомагистрала „Черно море”. Тя е сред предложените от страната ни проекти за финансиране в рамките на Инициативата на Китай за сътрудничество със страните от Централна и Източна Европа и един от тези, към които китайският бизнес проявява най-силни апетити. В тази връзка президентът Плевнелиев оцени високо желанието на Китай да подкрепи модернизацията и развитието на страните от региона, разглеждайки този акт като „част от цялостното сътрудничество между Китай и Европа”, от една страна, и като „силен инструмент” за стимулиране на двустранните отношения между България и КНР, от друга.

Като реален резултат и голямо постижение може да бъде отчетено обявяването на стипендии за 50 български студенти в Китай, които са извън договорената квота на реципрочни начала. Освен това предстои да бъдат увеличени и квотите за обмен на студенти между България и Китай и за задълбочаване на сътрудничеството в образованието.

Договорено беше посещението в България на група китайски експерти, които да приемат окончателно правилата за съвместен бизнес, така че те да не противоречат на европейското и китайското законодателство. Тя включва представители на Китайската банка за развитие, както и на водещи инфраструктурни компании, които да одобрят предложените от Българо-китайската комисия за икономическо сътрудничество проекти. Страната ни ще бъде посетена и от представители на китайски високотехнологични фирми, сред които водещ китайски производител на компютри. Очаква се китайската делегация активно да участва в преговорите за карго-зона „Загора“ край Стара Загора, която е в процес на подготовка. На територията на летището в града ще се търсят възможности за изграждането на логистични центрове.

Заключение

След като глобалният икономически „мотор“ Китай демонстрира качествено нови стандарти за реформи, превръщайки се в „модел на света” (по признанието и на самия Плевнeлиев)|, българският президент изрази желание България също „да стане част от този голям успех”. След многобройните си срещи на най-високо ниво в Пекин държавният ни глава е убеден, че има „сериозни перспективи за българо-китайските отношения” и в скоро време ще видим конкретните измерения на разширяването на китайските инвестиции и бизнес в България като целта е „през следващите пет години търговският обмен между България и Китай да се удвои”.

Повод за позитивни очаквания от миналогодишното посещение на президента Росен Плевнелиев в Пекин дава не само интензивният политически диалог, осъществен в китайската столица, но и активното търсене на нови форми за сътрудничество и конкретните договорености в областта на търговско-икономическото сътрудничество между двете страни, както и предприетите стъпки за тяхната реализация. От една страна, китайската Програма за подкрепа на проекти на страни от Централна и Източна Европа на стойност 10 млрд. долара предлага големи възможности, от друга, Китай представлява изключително динамичен пазар с огромен потенциал за българските стоки, технологии и продукти.

И докато при посещението на тогавашния премиер Орешарски в Китай в края на 2013, въпросът беше, какво и къде биха инвестирали китайците в България, визитата на президента Плевнелиев демонстрира, че вече е пробуден интересът към това, какво ние бихме могли да изнасяме в Китай. Интересът на китайците е основно към земеделска продукция, храни, вино, мляко, млечни и месни произведения и розови продукти.

В заключение ще цитирам отново президента Плевнелиев: „Когато има такова голямо доверие и такова голямо приятелство между две нации, бихме искали да отворим нови хоризонти“. Няма спор, че тези хоризонти вече са отворени. Остава да видим, как точно ще се възползваме от това.

* Институт по история към БАН

{backbutton}