Власите в Сърбия и позицията на Букурещ

брой 1 2015
Typography

Често срещана теза е, че в рамките на ЕС е неуместно отделните страни-членки да поставят „ребром” проблемите на своите малцинства в чужбина. Поведението на Румъния при преговорите по присъединяване със Сърбия е пример за обратното. В центъра на вниманието на Букурещ е влашкото малцинство в Сърбия като румънското правителство успешно използва преговорния процес за да наложи своите интереси.

След свалянето на Слободан Милошевич през октомври 2000, Сърбия тръгва по дългия път на присъединяване към ЕС. Съгласно утвърдените процедури, този процес преминава през няколко етапа. В случая на държавите от Западните Балкани, първият етап приключва с подписване на Споразумение за стабилизиране и асоцииране с ЕС. Следващата стъпка е получаване на кандидат-членски статус и начало на преговори за присъединяване към Съюза. През цялото първо десетилетие на ХХІ век, сръбският управляващ елит полага усилия за успешното преодоляване на първите два етапа от пътя към ЕС. Процесът е непрекъснат, но неравномерен, защото се затруднява поради различни колебания при провеждането на икономическите и политически реформи. Все пак, през 2008 Сърбия сключва така желаното Споразумение за стабилизиране и асоцииране с ЕС.

Започва следващият етап от преговорната процедура. Наред с всичко останало, Белград трябва да преодолее резервите на отделните членове на ЕС, защото всеки от тях трябва да даде одобрението си за сръбската кандидатура. През по-голямата част от периода, водещи са възраженията на Холандия, която не е доволна от трудното сътрудничество между сръбските власти и трибунала на ООН за военни престъпления в Бивша Югославия, намиращ се в Хага. Натискът дава резултат и властите в Белград залавят всички сърби, обвинени във военни престъпления. Последните двама - Ратко Младич и Горан Хаджич, са предадени в Хага през лятото на 2011. Холандското вето е оттеглено и през октомври 2011 Европейската Комисия дава положителна препоръка за кандидат-членския статус на Сърбия[1]. Решението е прехвърлено на политическо ниво – отделните държави от ЕС трябва да дадат положително мнение. През декември 2011 държавните и правителствени лидери на страните от ЕС приемат, че Сърбия е постигнала значителен напредък в изпълнението на политическите и икономическите критерии, но решението за даване на кандидатски статус за пореден път е отложено. Причината е напрежението в населеното предимно със сърби Северно Косово. Възражението идва от Германия, която ръководи военната мисия ЕУЛЕКС в Косово. Сърбия не може да признае независимостта на Косово, но трябва да намери модел на „мирно съвместно съществуване”, който да свали напрежението между косовските сърби и албанци. На Белград е даден срок да предложи решение на проблема до срещата на ЕС, планирана за началото на 2012. Тя започва като Съвет на външните министри на 28 февруари и продължава на 1 и 2 март със Съвет на държавните и правителствени ръководители.

Румънският „ултиматум”

В средата на февруари 2012 е постигнато споразумение между Белград и Прищина, предлагащо взаимноприемлива формула за участието на Косово в регионални политически форуми и за съвместното управление на границите. Активното посредничество на Германия е решаващо за успешното приключване на преговорите. Според сръбския министър на външните работи Вук Йеремич, подкрепата на Германия е била необходима за „изясняване на недоразуменията“ с Прищина. На 23 февруари в Белград пристига германският външен министър Гидо Вестервеле. Той обявява, че Германия се ангажира да подкрепи кандидатурата на Сърбия за членство в ЕС на предстоящата среща на високо равнище на Съюза. Наблюдателите приемат, че е извървяна последната крачка на Сърбия към кандидат-членския статус.

На 28 февруари външните министри от ЕС дават предварително одобрение за сръбската кандидатура, но решението е поставено под условие. Последното препятствие между Сърбия и ЕС е поставено от Румъния. По време на няколкочасовите дебати в Брюксел румънците искат допълнителни гаранции за спазване правата на малцинствата в Сърбия. Румънският външен министър Кристиан Дяконеску очаква от Белград да предприеме спешни мерки през следващите 48 часа за да получи румънското одобрение на срещата на държавните и правителствени ръководители на ЕС на 1 март. На практика, Румъния заплашва да провали решението да бъде отворен пътят на Сърбия към преговорите за присъединяване към Съюза.

Сърбия следва да направи отстъпки в двустранния спор за т.нар. влашко малцинство. Румъния обвинява сръбските власти, че нарушават правата на етническите румънци от Тимочка Крайна. Районът обхваща няколко общини близо до границата в Източна Сърбия и е населен с представители на т нар. влашка общност. При преброяването през 2002 над 40 000 души в Тимочка Крайна се самоопределят като власи, а 4 500 от тях като румънци. Резултатите от преброяване през 2011 показват известно намаление.

По принцип, властите в Белград признават съществуването на румънско национално малцинство, но считат, че то се намира основно във Войводина (Банат), и не приемат, че власите в Източна Сърбия имат румънска идентичност. Според министър Кристиян Дяконеску, това трябва да се промени, като Белград гарантира „ненамесата на държавата в правото на самоопределение на румънците“. Това може да стане с подписването на двустранен протокол. Формално, условията на протокола осигуряват обичайните права на малцинствата, като етническа и религиозна свобода, правото да използват майчин език и държавна подкрепа за местни институции (училища и църкви).

Румънската позиция е изненадваща за останалите делегации в Брюксел, защото Букурещ не е поставял въпроса за власите при предишните обсъждания на сръбската кандидатура. Там са коментирани бележките, които Полша и Литва имат към Сърбия. Полша се опасява от прекалено голямото влияние на Москва върху Белград. Литва пък се конкурира със Сърбия за поста председател на Общото събрание на ООН. Все пак, двете членки на ЕС се въздържат да поставят ултиматуми и формално настояват само за пълно прилагане на постигнатите споразумения между Белград и Прищина.  Това не може да бъде препятствие пред Сърбия, защото Германия е гарант за реализиране на споразумението[2]. Истински ултиматум поставя само Румъния. Събитието е още по-изненадващо, защото страната се приема като традиционен приятел на Белград. Тя е сред петимата членове на ЕС, които не признават едностранно обявената независимост на Косово.

Предисторията

След свалянето на режима на Милошевич, ръководството на Съюзна република Югославия (СРЮ), включваща тогава Сърбия и Черна гора, демонстрира нов подход по отношение на  националните малцинства. През 2002 е приет нов закон за малцинствата и започва процес по възстановяване на отнетата през 1989 автономия на Войводина. На 4 ноември 2002 в Белград е подписано Споразумение между СРЮ и Румъния за сътрудничество в сферата на защитата на националните малцинства. Споразумението влиза в сила на  12 юли 2004[3]. След разделянето на Сърбия и Черна гора, Сърбия става правоприемник на поетите от бившата федерация международноправни ангажименти, включително за прилагане на посоченото споразумение. То предвижда и създаване на смесена междуправителствена комисия, която да дава препоръки на всяко от двете правителства, както и общи препоръки за пълноценно упражняване правата на националните малцинства. Съвместната комисия заседава най-малко веднъж годишно. Първата сесия на комисията трябва да се проведе през януари 2005, но се отлага до ноември 2009. Букурещ твърди, че причината за забавянето е в сръбската страна, която е насрочила първото заседание едва след получаване на поредица от повтарящи се настойчиви демарши. Двете държави спорят, дали споразумението за правата на румънското малцинство в Сърбия и на сръбското в Румъния се отнася и за влашката общност, населяваща долината на река Тимок, в Източна Сърбия. Според Букурещ, то е с румънска идентичност, докато според Белград, е автохтонно население. Ако населението не е румънско, то не би могло да получи образование на румънски език и да изразява своите религиозни чувства в рамките на румънските православни институции. Спорът отразява реалното разделение вътре във влашката общност. Някои власи се самоопределят като румънци, а други - като сърби[4].

През 2009 в Сърбия се провеждат избори за национални съвети на малцинствата. Начело на влашкото малцинство са избрани политици, които не споделят румънската теза и принадлежат към управляващите в момента сръбски партии – Демократическата и Социалистическата. Председател на Националния съвет на власите в Сърбия става Радиша Драгоевич, който е и председател на община Петровац на Млави и е избран като представител на Социалистическата партия. Букурещ обвинява сръбските власти, че са позволили и насърчили невласи да участват в тези избори за да подменят реалната воля на общността. Румънската позиция става част от официалните документи на Съвета на Европа[5].

В началото на 2011 лично румънският президент Траян Бъсеску поставя въпроса, че власите трябва да получат статут на румънско малцинство. „Искаме те да получат от сръбските власти право на обучение на румънски, да имат свой православен храм, да имат вестник на своя език, да могат да приемат румънската телевизия или да имат свои предавания на румънски”. Той прави това в речта си пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в Страсбург[6]. След нов румънски натиск, втората сесия на Смесената междуправителствена комисия по малцинствата започва работа през май 2011. По същото време, Букурещ засвидетелства подкрепата си за Сърбия, в труден за Белград момент. Президентът Бъсеску отказва да присъства на среща на държавните глави от Централна и Източна Европа във Варшава на 27 и 28 май, защото организаторите са поканили и президентката на Косово Атифе Яхяга. По същата причина в срещата не участва и сръбският президент Борис Тадич. Трябва да се отбележи, че в името на подкрепата си за Сърбия, Бъсеску дори пропуска възможността да разговаря във Варшава с президента на САЩ Обама.

Очевидна връзка между активизацията на работата на Смесената междуправителствена комисия по малцинствата и срещите на двамата президенти е налице и в края на 2011. Комисията заседава през октомври и ноември, а на 1 и 2 ноември 2011 Траян Бъсеску е на официално посещение в Сърбия. Той за пореден път потвърждава позицията на страната си срещу независимостта на Косово. Пак за пореден път в разговорите между Бъсеску и Борис Тадич е включена и темата за положението на влашкото малцинство в Сърбия. Бъсеску дори посещава Тимочка Крайна[7]. Въпреки демонстрираното възходящо развитие в двустранните отношения, Смесената междуправителствена комисия по малцинствата не успява да постигне съгласие за подписване на протокол до вечерта от 29 февруари 2012. Междувременно,  Националният съвет на власите в Сърбия работи усилено за утвърждаване на т.нар „влашки език”. Към началото на 2012 езикът получава и своя азбука. Стандартизираната версия на азбуката е представена от сръбските власти през февруари 2012, броени дни преди срещата на ЕС в Брюксел[8]. Изразена е готовност, регионалнният телевизионен канал Бор, който излъчва в Източна Сърбия, да включи в програмата си субтитри на „влашки език”. Румъния твърди, че всъщност става дума за диалект на румънския език, изписван на кирилица.

Сръбската парламентарна делегация, която посещава Букурещ за да осигури румънската подкрепа за кандидатския статус на Белград, е предупредена, че двата въпроса ще бъдат обвързани. Предупреждението не остава в тайна за сръбското общество, защото е публикувано още на 23 февруари в сръбската преса[9]. Затова позицията, изразена от румънския външен министър на 28 февруари не изненадва експертите. Изненадващи са, може би, само ултимативните елементи при представянето на румънската позиция.

Сръбската реакция

На пресконференция в Брюксел сръбският президент Тадич заявява, че румънските искания „за гаранции за спазване правата на малцинствата, са неоправдани”. Тадич подчертава, че самият той, като противник на режима на Милошевич през 90-те години се е борил за спазване на всички права и свободи, включително тези на малцинствата. Той приема, че присъединяването към ЕС е сложен процес, в хода на който всяка държава-членка на ЕС се опитва да наложи собствения си интерес.  Същевременно, Тадич подчертава, че Сърбия няма да приема „невъзможни условия”. Отново е обяснена сръбската позиция: „Същността на въпроса за влашкото малцинство е, че Румъния очаква власите в Сърбия, да се декларират като членове на румънската национална общност, но някои власи се противопоставят на това”. Според Тадич, румънската позиция може да има дестабилизиращ ефект в региона, защото влашкият въпрос е сложен и решаването му трябва да включва и власите в Албания, Македония, Гърция и Хърватия.

В подкрепа на Белград е привлечен и Радиша Драгоевич, председател на Националния съвет на власите в Сърбия. Той заявява пред сръбските медии, че Румъния не бива да оказва натиск върху Сърбия заради влашката общност. „На първо място, не се чувстваме застрашени в Сърбия, и на второ място, не се чувстваме румънци, а власи“.

В кампанията е включено и сръбското малцинство в Румъния. Лидерът на Съюза на сърбите в Румъния Славомир Гвозденовичи заявява: „Румъния и Сърбия винаги са имали добри и приятелски отношения и общностите от двете страни на границата трябва да продължат да насърчават тези връзки. Както сръбската, така и румънската общност имат място и роля в двете общества. Когато обаче става въпрос за малцинствата и техните права, трябва да сме по-умерени и внимателни, когато започваме полемика на тази тема ... В крайна сметка, не можем да принудим никого, нито в Румъния, нито в Сърбия, да се самоопредели така, както ни се иска. Трябва да боравим с еднакви мерки и от двете страни на границата“.[10]

Водещи европейски политици също се обявяват в подкрепа на Сърбия,  Германският външен министър Гидо Вестервеле публично критикува опита на Румъния да блокира предоставянето на кандидат-членски статус на Сърбия. Той изразява съжаление и предполага, че румънската делегация е мотивирана от вътрешнополитически причини[11]. Мнението е изразено със самочувствието, че до този момент Германия е сред най-придирчивите критици на Белград. Предположението, че румънските представители действат по указание на своя президент е широко отразено в немската преса[12]. Шведският външен министър също отправя завоалирана критика към Румъния. „Сърбия заслужава статус на кандидат” - твърди и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу след среща със сръбския президент Тадич.

Румънските аргументи

От своя страна, Румъния си осигурява подкрепа за власите в Сърбия с румънска идентичност. Според Педраг Балашевич, председател на Влашката демократична партия на Сърбия, власите са автономна общност на Балканите, която говори два диалекта на румънския език. „Основният въпрос обаче не е, дали власите са румънци, или не, а по-скоро какви права имаме в Сърбия“. Той посочва, че власите не получават образование на майчиния си език, нито имат правото да изповядват религията си на него. „Отговорни за това са хората от Националния съвет на власите, които смятат, че власите са сърби и трябва да пишат на кирилица. Те са под влиянието най-вече на управляващите партии в Сърбия. Никъде другаде хората от румънски произход не пишат на кирилица“.

Привлечени са и малцинствените депутати в румънския парламент. Унгарецът Атила Короди оглавява комисията по външна политика в долната камара на парламента. Според него, Сърбия „погрешно интерпретира настояването на Румъния и, същевременно, насърчаването от Европа“. „На Балканите протича и ще продължи да тече процес на непрекъсната еволюция със значително структурно хармонизиране. Проблемът със защитата на малцинствата е част от този процес и ще приключи, когато тези държави, включително и Румъния, гарантират всички права на запазване на националната идентичност“.

Букурещ смята, че в Сърбия са налице сериозни проблеми със спазването на правата на националните малцинства, което е сред политическите критерии за начало на преговорите за присъединяване към ЕС, както подчертава румънският министър по европейските въпроси и бивш еврокомисар по многоезичието,  Леонард Орбан.

Румънските медии възразяват срещу Германия, която смята за законно и нормално да поставя условия на Сърбия, но не приема да го правят други членове на ЕС: „критиката се допуска, само ако е немска”. Медиите отричат германските внушения, че става дума за румънски вътрешнополитически проблем, посочвайки, че твърдението на немски дипломати за „изненадваща” румънска позиция е далеч от реалността. Те напомнят, че Румъния е повдигала многократно въпроса за „асимилацията”, която Сърбия провежда спрямо румънците в долината на река Тимок и, че чашата прелива след последните новини за въвеждането на „влашки език”.

На този фон, румънският външен министър Кристиан Дяконеску повтаря, ​​че Букурещ настоява само за „обичайните” гаранции за правата на власите в Сърбия. „Не може да се говори за блокиране”. Румъния „има цялостна и добре обоснована позиция да защитава правата на малцинствата в целия регион на Западните Балкани, които имат сложна наследство в тази област”[13].

Протоколът от 1 март 2012

Последната пречка пред кандидатурата на Сърбия е премахната няколко часа преди срещата на държавните ръководители на страните-членки на ЕС. Сутринта на 1 март 2012 в Брюксел, постоянните представители на Румъния и на Сърбия към Европейския съюз подписват Протокола от втората сесия на Смесената междуправителствена комисия за националните малцинства. Включени са гаранции за влашкото малцинство в Сърбия, които Букурещ преценява като достатъчни за да оттегли условията си към Белград. Подробностите от споразумението не са оповестени веднага, но по-късно то е публикувано от сръбското правителство[14].

В протокола е включен текст, че сръбската държава не може да се намесва в правото на румънското малцинство да се самоопределя (това е вследствие на румънското обвинение, че сръбските власти са манипулирали избора  на Националния съвет на власите през 2009) Протоколът съдържа конкретни ангажименти по отношение защитата на правата на лицата, принадлежащи към националните малцинства, включващи парламентарното представителство на малцинствата, разрешение за изграждане на църкви и гарантиране правото на образование на майчиния им език.

Особено важно е, че препоръките на Съвместната комисия, насочени към подобряване положението на румънското малцинство, се разпространяват върху цялата територия на Сърбия. На няколко места в текста се говори за подобряване положението на лицата, принадлежащи към румънското малцинство в Източна Сърбия. Това включва гаранции, че в района на Тимочка Крайна румънският език ще се изучава в училищата и ще се ползва в местната администрация, както и, че ще се улесни разпространението на румънски медии.

В протокола е включена и препоръка към сръбската страна да предприеме стъпки, които да осигурят достъп на лицата, принадлежащи към румънското малцинство в Източна Сърбия, до религиозни служби на техния майчин език. Той съдържа и изрична забрана за действия, които засягат идентичността на лицата, принадлежащи към национални малцинства. Сръбската страна е принудена да се разграничи от създаването на „влашки език”. Разгледани са и възможностите румънското малцинство да получи директно представителство в парламента на Република Сърбия, вместо досегашната практика представителството да бъде опосредствено чрез участие в сръбски партии.

Според румънските власти, протоколът е в полза и на сръбското малцинство в Румъния. Като пример, те посочват решението да се провежда образование на майчин език, дори когато намаляващото сръбско малцинство не може да покрие изискванията за размер на учебна паралелка.

След подписването на протокола, Румъния одобрява започването на присъединителни преговори между ЕС и Сърбия. Букурещ обявява, че подписаният протокол е пряко свързан с европейските стандарти за защита на човешките права. На срещата на 1 март 2012 лидерите на ЕС предоставят на Сърбия статут на кандидат-членка. Така, тя официално поема по пътя към интегрирането си в ЕС. Все пак, министър Дяконеску не пропуска да заяви, че Румъния се е съгласила да препоръча кандидатурата на Сърбия за членство в ЕС, след като е получила уверения, че Европейската комисия ще изготви доклад за напредъка на правата на малцинствата в Сърбия до септември 2012[15].

Отражение в българските медии

България е сред страните, които декларират безусловна подкрепа за сръбското членство в ЕС. Това се споделя както от представители на управляващото мнозинство, така и от опозицията. В тази връзка, българското правителство се въздържа от коментар по отношение на румънско-сръбския спор.

За сметка на това, проблемът с последната пречка пред сръбската кандидатура намира отражение в българските медии. Повечето отбелязват темата еднократно. Заглавията подсказват, че липсата на отношение е запълнена с търсене на сензационност: „Румъния препъна Сърбия за ЕС”[16]; „Външните министри от ЕС приеха само препоръка за статута на Сърбия. Окoнчателното решение бе блокирано от Румъния”[17]; „Букурещ бави Белград за Евросъюза”[18]; „Букурещ стопира Белград по пътя към ЕС”[19].

Подробното проследяване на темата в развитие с журналистическа поредица е изключение, потвърждаващо липсата на сериозен интерес на медийно ниво[20]. Текстовете си приличат по своя информативен характер, като основно се препредава излъченото от телеграфните агенции. Няма и специално изразено предпочитание към някоя агенция. При по-детайлен прочит може да се открие равностойно присъствие като първоизточник на ТАНЮГ, Франс прес и Ройтерс например, като във всички случаи достъпът до тях е опосредствен от Българската телеграфна агенция.

Единственият по-аналитичен материал от български автор е включен в емисиите на „Дойче веле”[21]. Критичниятму патос е насочен срещу недостатъчно активната помощ, която България оказва на Сърбия по пътя към ЕС. Според автора, страната ни би трябвало да поеме отговорността да обясни на останалата част от Европа процесите в бивша Югославия, защото познава района, културата, нагласите и механизмите за етническо насилие, спонсорирано от държавен апарат. Коментарът просто подминава румънската позиция и създава впечатление, че приема оценката на информацията, излъчена няколко дни по-рано по същата медия, която се присъединява към „изненадата” от тона на Букурещ[22].

Твърдението за „изненадващо” втвърдяване на румънската позиция се приема безкритично. Никой не си дава труда да провери, че българското общество е информирано за проблема три години по-рано - през февруари 2009. Тогава на български е публикуван аналитичен материал за проблемите с малцинствата в Сърбия, включващ и румънското искане за промяна в отношението към Тимочка Крайна. Материалът е препечатан от сръбския вестник „Вечерни новини”. Още по-любопитно е, че румънският демарш и тогава е проведен от Кристиян Дяконеску, по време на предишния му мандат като външен министър[23].

Липсата на задълбочен анализ в медийните публикации се компенсира от коментарите на читателите на техните интернет страници. Те са доста интензивни при първоначалното обявяване на темата и постепенно намаляват през следващите дни. Тонът в тях е съвсем различен и излъчва критичен патос. Един от първите материали предизвиква 102 коментара. От тях само един е пренебрежителен към Румъния – тя и Литва са определени като „две незначителни страни в ЕС”[24]. Следваща публикация е придружена от 56 коментара. Само един съдържа въпроса: „Да не би да наближават избори в Румъния?”, а друг не одобрява искането всички власи в Сърбия да бъдат служебно определени като румънско малцинство. Преобладават позитивните оценки спрямо Румъния. Неколкократно се повтаря: „Браво на румънците”. Това контрастира с критичните оценки спрямо българската държава. Налага се една преобладаваща теза. Поведението на Румъния трябва да се ползва за пример, как би трябвало да постъпва българското правителство („А ние кога ще поставим въпроса за зачитане на правата на българското малцинство в Сърбия?”, „Времената на Коминтерна са отминали. България трябва ясно и обосновано да постави своите условия за подкрепа на Сърбия”. „Защо България не е поставила въпроса за българското малцинство”, „Защо нашето правителство не защити правата на българите от Западните покрайнини”) Посочва се, че в Сърбия има и българско малцинство и към него се прилагат същите похвати, както към власите. Припомнят се сръбските опити за денационализация на българите чрез сътворяването на „шоп­ска” и „турлашка” нация и език.

Прави впечатление, че коментаторите не познават вътрешнополитическото развитие на Румъния, но са добре запознати със сръбската политика по отношение на малцинствата. Наистина, Кристиян Дяконеску се е върнал на министерския пост преди броени седмици и положението на правителството не е много стабилно, но това не променя трайно заявените позиции на страната. Това е доловено от някои български коментатори, който дебатират в по-общ план, как една държава трябва да отстоява интересите си в рамките на ЕС. Едните развиват идеята, че всички конфликти в ЕС ще се решат автоматично след падането на границите. Противоположното мнение е, че „в живота нещата стоят по друг начин”. Дават се примери за спорове вътре в ЕС, както и между страни членки и страни кандидат-членки.

Постепенно дискусията губи интензивността си и коментарите намаляват. Така се стига и до публикуване на единственият специализиран материал, разработващ детайлно проблема за сръбската политика към малцинствата, която е наследник на силна традиция за изобретяване на нови нации и езици. Защитава се тезата, че това е нарушаване от сръбска страна на ключов принцип на ЕС и тъкмо по тази причина в Брюксел е трябвало да прозвучи българската позиция. Така България би по­могнала много повече на съседката си, отколкото като премълчава нейните етнографски и линг­вистични „волности”[25].

Развитието на проблема

Предупреждението на Борис Тадич, че измерението на влашкия въпрос надхвърля границите на една държава и би могъл да има дестабилизиращ ефект в региона, е подминато без особено внимание. Значима заплаха за дестабилизация може би наистина няма, но възможността да се използват влашките малцинства като инструмент за влияние е напълно реална. В Албания е създадена партия на власите под името „Алианс за европейско равенство и справедливост”, при това през същата седмица, в която Брюксел решава за еврочленството на Сърбия[26].

Сред посочените по горе мнения на български читатели само веднъж се среща опасението, че Румъния може да използва темата срещу България. Прогнозата се сбъдва само след три седмици. Двете страни имат граничен спор за притежанието на 17 кв. км морска територия. Спорът продължава повече от двайсет години, но става актуален заради новите данни за наличие на газови и петролни находища в района. Европейската комисия е „изненадана от новопоявилите се претенции” и припомня, че едно от условията за членство в ЕС е да няма нерешени спорове. В този момент Румъния обявява, че има и други нерешени двустранни въпроси, сред които и положението на „румънското малцинство” в България. Въпросът не е фигурирал на съвместното заседание на двете правителства в Букурещ. Българското външно министерство уточнява, че българските граждани от румънски етнически произход, които според последното преброяване са 891 души, имат свое училище и църква, които функционират традиционно у нас. Претенцията е отхвърлена, но горчивият привкус остава[27].

Следва да отбележим, че Румъния не престава да се интересува от „влашката” тема. На 4 април 2012 горната камара на румънския парламент ратифицира с голямо закъснение Споразумението за стабилизиране и асоцииране на Сърбия с ЕС. По време на дебатите специално е изтъкнат сръбският напредък по спазване правата на малцинствата[28].

Доколко напредъкът е реален се проверява на сръбските парламентарни избори, проведени на 6 май 2012. За първи път, партия на влашкото малцинство вкарва директно свой народен представител. Тя носи странното име „Нито един от предложените отговори”. Журналистически разследвания показват, че партията е регистрирана като малцинствена през 2010, само за да използва облекчената процедура с по-малки административни и финансови разходи. Сред официално обявените и цели лисва тази за подобряване на положението на влашкото малцинство[29]. В крайна сметка, депутатът не е припознат от малцинството като негов автентичен представител.

Румъния настоява Европейската комисия да изпълни поетият през март ангажимент да наблюдава спазването на двустранния протокол. От Брюксел прехвърлят проблема към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Тя се счита за по-компетентна по темата, защото е създала институцията Върховен комисар по националните малцинства. Той става домакин на следващите неформални консултации между сръбската и румънската делегации. Те се провеждат в Хага на 22-23 октомври 2012[30].

През цялата година Сърбия твърди, че е изпълнила всичките си задължения по споразумението за малцинствата и по мартенския протокол. Според съпредседателката от сръбска страна на смесената междуправителствена комисия, е налице значим напредък в спазване на правата на влашкото малцинство. Някои представители на малцинството с румънска идентичност не са съгласни с нея, обвинявайки я, че дори е отказала да се срещне с тях при посещението си в Тимочка Крайна. През 2013 представители на седем влашки организации подписват протестно писмо и го адресират до Върховния комисар на ОССЕ по националните малцинства[31]. То е разпространено от румънските медии и дори само този факт показва, че румънското членство в ЕС не представлява пречка за прокарване на осъзнати национални интереси.

Заключение

Румънската позиция при даването на кандидат-членски статус в ЕС на Сърбия предизвиква противоречиви оценки в цяла Европа. Водещи дипломати изразяват своето неудовлетворение. Съмнения има и в самата Румъния, където техен изразител става тогавашният евродепутат (а днес еврокомисар) Корина Крецу. Българските политици не се включват в дебатите, като впрочем и българските медии. Въпреки това, публикациите по темата дават повод на активните читатели да започнат дискусия за възможностите на една страна да отстоява в рамките на ЕС своя позиция, несъвпадаща с господстващите в момента тенденции. Дискусията не успява да стигне до някакво окончателно решение и затихва с изчерпване на конкретния повод, който я е предизвикал, но има потенциал да бъде възродена по други поводи. Както в България така и в Румъния.

А, може би, тя въобще не е преставала?

  • Институт по балканистика при БАН, член на Българското геополитическо дружество

{backbutton}

[1] Становище на Комисията относно кандидатурата на Сърбия за членство в Европейския съюз - COM(2011) 668, Брюксел, 12.10.2011
[2] Litvanija: EU treba da traži od Srbije da ispuni sve uslove. Tanjug, 17. 02. 2012; M. S. Tri članice EU „rezervisane“ prema kandidaturi Savet za opšte poslove EU danas treba da preporuči status Srbiji * Rumune brinu Vlasi, Poljake Moskva, a Litvance trka u GS UN. Danas, 28.02.2012 –
http://www.danas.rs/danasrs/politika/tri_clanice_eu_rezervisane_prema_kandidaturi_.56.html?news_id=234849012
[3] Sporazum izmedu Savezne vlade Savezne Republike Jugoslavije i Vlade Rumunije o saradnji u oblasti zaštite nacionalnih manjina, Službeni list SCG – Međunarodni ugovori, br. 14/2004 –
http://www.ljudskaprava.gov.rs/images/pdf/bilateralni_sporazumi/1._sporazum_sa_rumunijom_0.pdf
[4] Gruhonjić, D. Vlasi - Rumuni, Srbi ili nešto treće? – Deutsche welle, 29.02.2012 - http://www.dw.de/vlasi-rumuni-srbi-ili-ne%C5%A1to-tre%C4%87e/a-15776100
[5] Council of Europe, Advisory Committee on the Framework Convention for the protection for National Minorities. Second Opinion on Serbia adopted on 19 March 2009, CFC/OP/II(2009)001, p.5, 6, 9, 10, 19, 27, 29, 30, 34, 39, 40, 51
[6] Basesku: Priznavanje statusa rumunske manjine za Vlahe, Kurir, 27.01.2011 -
http://www.kurir.rs/basesku-priznavanje-statusa-rumunske-manjine-za-vlahe-clanak-70362
[7] Румъния потвърди, че няма да признае независимостта на Косово. Novinite.bg, 01.11.2011 -
http://novinite.bg/articles/430/Rumaniya-potvardi-che-nyama-da-priznae-nezavisimostta-na-Kosovo#sthash.IYAfhMcU.dpuf
[8] Todorović, S.  Usvojena vlaška azbuka sa 35 slova. Nacionalni savet Vlaha, na sednici održanoj u Petrovcu na Mlavi, ozvaničio je vlaško pismo sa azbukom od 35 slovnih znakova. Politika, 01. 02. 2012.  - http://www.politika.rs/rubrike/dogadjaji-dana/Usvojena-vlaska-azbuka-sa-35-slova.lt.html
[9] N. T. - L. V. Rumunija najavila blokadu srpske kandidature za EU. Rumuni hoće da blokiraju status kandidata zbog vlaškog pitanja. Danas, 23.02.2012 - http://www.danas.rs/danasrs/politika/rumunija_najavila_blokadu_srpske_kandidature_za_eu.56.html?news_id=234581
[10] Jovanovic, I. and P. Ciocoiu. Ministers recommend Serbia's candidacy, with a condition. Southeast European Times, 29.02.2012 - http://www.setimes.com/cocoon/setimes/xhtml/en_GB/features/setimes/features/2012/02/29/feature-01
[11] Rumänien blockiert EU-Kandidatenstatus für Serbien, Der Tagesspiegel, 28.02.2012 -
http://www.tagesspiegel.de/politik/ministertreffen-in-bruessel-rumaenien-blockiert-eu-kandidatenstatus-fuer-serbien/6266740.html
[12] Busse, N. Rumänien verzögert Serbiens Annäherung an die EU. Frankfurter Allgemeine Zeitung, 28.02.2012 -
http://www.faz.net/aktuell/politik/europaeische-union/beitrittskandidatenstatus-rumaenien-verzoegert-serbiens-annaeherung-an-die-eu-11665787.html
[13] Всички цитирани мнения в раздела са по: Jovanovic, I. and P. Ciocoiu…
[14] Записник са друге седнице Мећувладине мешовите комисиjе Републике Србиjе и Румуниjе за националне мањине, 1.03.2012 - http://www.ljudskaprava.gov.rs/index.php/yu/nacionalne-manjine2/bilateralni-sporazumi
[15] Вж. официалната румънска оценка в: Ministry of Foreign Affairs. Protocol on National Minorities signed with Serbia. Press release, 02.03.2012 - http://www.mae.ro/en/node/12376
[16] Румъния препъна Сърбия за ЕС, Новинар, 28 февруари 2012 - http://novinar.bg/news/rumaniia-prepana-sarbiia-za-es-_Mzg1MDsxNDM=.html#comments1386617
[17] Външните министри от ЕС приеха само препоръка за статута на Сърбия, Медияпул, 28.02.2012 -
http://www.mediapool.bg/vanshnite-ministri-ot-es-prieha-samo-preporaka-za-statuta-na-sarbiya-news190094.html
[18] Букурещ бави Белград за Евросъюза. 24 часа, 29.02.2012 –
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1256098
[19] Букурещ стопира Белград по пътя към ЕС, Монитор, 01.03.2014 –
http://www.monitor.bg/article?id=328510
[20] Румъния и Литва поставят условия пред евроинтеграцията на Сърбия. Дневник, 27.02.2012 - http://www.dnevnik.bg/evropa/razshiriavane/2012/02/27/1775944_rumuniia_i_litva_postaviat_usloviia_pred/; Румъния спира Сърбия по пътя към ЕС. Дневник, 28.02.2012 -http://www.dnevnik.bg/evropa/razshiriavane/2012/02/28/1776641_diplomaticheski_iztochnik_rumuniia_spira_surbiia_po/; Румънски министър: Не блокираме Сърбия, а искаме нормални гаранции. Дневник, 29.02.2012-http://www.dnevnik.bg/evropa/razshiriavane/2012/02/29/1777123_rumunski_ministur_ne_blokirame_surbiia_a_iskame/; Румънски евродепутат: Условията към Сърбия противоречат на европейския дух. Дневник, 29.02.2012 - http://www.dnevnik.bg/evropa/razshiriavane/2012/02/29/1777608_rumunski_evrodeputat_usloviiata_kum_surbiia/
[21] Ваксберг, Т., Как България не помогна на Сърбия. Deutsche Welle, 05.03.2012 –
http://www.dw.de/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%8F/a-15787119
[22] Гратвол, Д., Б. Михайлова. Сърбия май ще трябва да почака. Deutsche Welle, 29.02.2012 –
http://www.dw.de/%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%B0%D0%B9-%D1%89%D0%B5-%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B0%D0%BA%D0%B0/a-15775133
[23] Милинкович, Д. Сръбските малцинства заливат Белград с цунами от искания. в. "Вечерне новости", Белград, по БТА, 18.02.2009  -
http://bolgari.net/srybskite_malcinstva_zalivat_belgrad_s_cunami_ot_iskaniia-l-66.html;
Milinković, D. Manjine se ponovo bune.  Večernje novosti, 15. februar 2009 –
http://www.novosti.rs/vesti/naslovna/aktuelno.289.html:232293-Manjine-se-ponovo-bune
[24] Румъния и Литва поставят условия пред евроинтеграцията на Сърбия. Дневник, 27.02.2012 - http://www.dnevnik.bg/evropa/razshiriavane/2012/02/27/1775944_rumuniia_i_litva_postaviat_usloviia_pred/
[25] Николов, Ив. Бьлгария и Сьрбия днес, България-Македония, бр. 2, 2012 г. –
http://bulgariamakedonia.net/index.php?br=41&stat=549
[26] Агенция КРОСС. Власите в Албания създадоха партия, 29 Февруари 2012 –
http://www.cross.bg/osnovatelite-stranata-partiya-1285755.html#ixzz3KBMsomZZ
[27] Лалов, Н. Румъния има претенции към България за границата в Черно море и „румънско малцинство” МВнР: Няма проблем, преговаряме с Букурещ в приятелска атмосфера. Медияпул, 21.03.2012 –http://www.mediapool.bg/rumaniya-ima-pretentsii-kam-bulgaria-za-granitsata-v-cherno-more-i-rumansko-maltsinstvo-news190903.html; Букурещ: Трябва да обсъдим положението с румънското малцинство в България, Новинар, 21 март 2012 - http://novinar.bg/news/bukuresht-triabva-da-obsadim-polozhenieto-s-rumanskoto-maltcinstvo-v-balgariia_Mzg3Mjs2.html
[28] Romania ratified SAA – just Lithuania remaining. International Radio Serbia, 04.04.2012 –
http://voiceofserbia.org/content/romania-ratified-saa-%E2%80%93-just-lithuania-remaining#sthash.goSZQEdG.dpuf
[29] Rakić-Vodinelić, V. Da li će Vukadinovićeva bruka postati javna? 15.04.2012 -http://pescanik.net/da-li-ce-vukadinoviceva-bruka-postati-javna/
[30] Serbia, Romania find steps forward on minority issues in consultations facilitated by OSCE High Commissioner, 23 October 2012 - http://www.osce.org/hcnm/96613
[31] Pismo vlaskih organizacija medjuvladinoj komisiji, Bor, 25.02.2013 –
http://www.rgnpress.ro/rgn_13/images/stories/2013/02/06_ScrisoareComisieMixtaS.pdf