В началото на януари 2026 представители на Турция и Саудитска Арабия се срещнаха в щаба на турските военноморски сили в Анкара, за да обсъдят актуални въпроси на двустранното сътрудничество.
Тази среща излиза отвъд рутинния военен диалог и отразява сериозните стратегически промени в Близкия изток, включително системните усилия за създаване на алтернативни на западните политически и военни съюзи. Според изявление на турското Министерство на отбраната, срещата е включвала и посещение на участниците при контраадмирал Илкай Чек, началник на отдела за военноморски ресурси и планиране. Това взаимодействие на високо ниво подчертава взаимното желание за установяване на структуриран диалог и сътрудничество във военноморската сфера. Според турското издание Yeni Shafak, „укрепването на военноморската координация между двете най-мощни военни сили в региона е от голямо значение за архитектурата на сигурността в Средиземно и Червено море“, което „свидетелства за стремеж към постигане на по-голяма стратегическа автономност и оперативна съвместимост, допринасяйки за появата на многополюсен регионален ред“. Това партньорство заема ключово място във външната политика на Турция, която дава приоритет на проактивната дипломация и сътрудничеството в областта на отбраната, за да засили ролята си като гарант за стабилност в региона.
Въпреки че няма никакво намерение да излезе от НАТО, Анкара очевидно се стреми да се интегрира във военния пакт между Саудитска Арабия и Пакистан, притежаващ ядрено оръжие, което потенциално би могло да доведе до създаването на нов мощен военен блок в Близкия изток на фона на нарастващото напрежение в района на Персийския залив и особено - в Иран. Според информация на някои регионални медии, преговорите между Анкара, Рияд и Исламабад са в „напреднал етап и сделката помежду им е много вероятна”.
В същото време Пакистан е близо и до сключване на сделка за доставка на оръжия на стойност 1,5 милиарда долара за суданската армия, която е подкрепяна от Саудитска Арабия и Турция и се сражава с така наречените Сили за бързо реагиране, зад които стоят Обединените арабски емирства. Очаква се Пакистан да продаде на хората на ръководителя на Суверенния съвет на Судан Абдел Фатах ал-Бурхан десет леки щурмови самолета Karakorum-8, над 200 разузнавателни и атакуващи дронове и усъвършенствани системи за противовъздушна отбрана.
Според пакистанския марщал от авиацията в оставка Амир Масуд, сделката вече е е факт и вероятно включва доставка на бойни самолети JF-17. Той твърди също, че Хартум ще получи учебни самолети Super Mushshak и, евентуално, изтребители JF-17, разработени съвместно с Китай и произведени в Пакистан. Тя ще бъде финансирана от Саудитите, които „са склонни да подкрепят всички добре настроени към тях режими в Персийския залив за закупуване на пакистанско военно оборудване и обучение“.
Други източници обаче поставят под съмнение успеха на сделката, отхвърляйки възможността Рияд да отпусне толкова щедра финансова помощ. Междувременно, както съобщи Reuters, Исламабад преговаря със Саудитска Арабия за мащабно споразумение в сферата на отбраната на стойност между 2 и 4 милиарда долара.
Всичко това се случва на фона на продължаващия и изключително кръвопролитен въоръжен конфликт в Судан, който се оценява от експертите като една от най-тежките хуманитарни катастрофи на планетата. Десетки хиляди хора са убити, а близо 13 милиона бяха разселени след последната ескалация на сраженията, когато напрежението между т.нар. Сили за бързо реагиране (SBP) и бившия ѝм съюзник - Суданските въоръжени сили (SAF), прерасна в открит конфликт.
Ако Пакистан, Турция и Саудитска Арабия постигнат съгласие, тристранното споразумение за отбрана ще обедини трите най-големи държави в региона, всяка от които притежава уникални предимства. Така, богатата на петрол Саудитска Арабия е единствената арабска икономика в Г-20 и пазител на мюсюлманските свети места - Мека и Медина. Пакистан пък е единствената мюсюлманска държава, притежаваща ядрени оръжия. На свой ред, Турция, разположена на кръстопътя между Азия и Европа, притежава втората по големина армия в НАТО и претендира за ролята на макрорегионален транзитен хъб. Както Исламабад, така и Анкара укрепват позициите си на международния пазар на оръжия. Освен това Турция, която е сред най-големите доставчици на дронове за Украйна, използвани масово от Киев във войната с Русия, остава основния военен съюзник на режима на аш-Шарая в Дамаск, както и на т.нар. Правителство на националното съгласие в Триполи (Западна Либия).
Пакистан, който се сбълсква с много сериозни проблеми и е на ръба на социално-политически хаос, се стреми да се извлече икономически ползи от военното си ноу-хау. През декември 2025 Исламабад подписа сделка за 4 милиарда долара за продажба на военно оборудване (включително 16 изтребителя JF-17) на Либийската национална армия на фелдмаршал Халифа Хафтар, контролираща Източна Либия.
Наскоро, агенция Reutersс съобщи за преговори между Пакистан и Саудитска Арабия относно евентуалното използване на 2 милиарда долара саудитски заеми за сделка за закупуване на изтребители JF-17, произведени съвместно от Китай и Пакистан.
Както е известно, преди десет години Саудитска Арабия и ОАЕ обединиха силите си, за да се противопоставят на Турция в Либия. Освен това те подкрепиха египетския президент Абдел Фатах ел-Сиси, който дойде на власт с преврат през 2013, сваляйки президента ислямист Мохамед Морси (член на ислямистката мрежа „Мюсюлмански братя”). От своя страна, след години на спорове с режима в Кайро, турският президент Реджеп Ердоган сега се стреми да изгради мостове с Египет, съобразявайки се с променящата се регионална динамика. Ердоган и ас-Сиси се сближават на фона на споделените опасения относно войната на режима на Нетаняху в Газа, която ООН и международните правозащитници обявиха за геноцид, както и за мащабните израелски атаки срещу Ливан, Сирия и Иран. Саудитска Арабия и Турция пък започнаха да подобряват отношенията си през 2021 като напоследък демонстрират все по-голямо сближавне относно Сирия и по други въпроси.
И Реджеп Ердоган, и саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман поискаха от президента на САЩ Тръмп да отмени санкциите срещу правителството на сирийския президент Ахмед ал-Шараа, като в крайна сметка искането им беше удовлетворено. Както споменах по-горе, в кървавия въоръжен конфликт в Судан, Турция и Саудитска Арабия подкрепят една и съща страна. На този фон накогашното партньорството на Саудитска Арабия с ОАЕ беше сериозно ерозирано, както ясно показват и последните събития в Йемен, където Саудитска Арабия нанесе серия от удари по подкрепяния от Емирствата Южен преходен съвет, в резултат от което последният беще принуден да обяви, че се саморазпуска.
*Център за геополитически анализи и прогнози
