Според повечето анализатори, последната среща силно се различава от предишните, тъй като бележи началото на реалното формиране на „източна зона на сътрудничество”. т.е. зона на китайските интереси. Очевидно е, че ШОС се трансформира: докато при нейното създаване преди четвърт век ключовите и цели бяха свързани с гарантирането на сигурността в Азия, по-късно тя се ангажира с консултации в сферата на икономиката, а във фокуса на вниманието на последния форум в китайския град Тиендзин се оказаха политическите въпроси.

ШОС като инструмент на китайската геополитика

Ще припомня, че ако в началото на съществуването и, ШОС се разглеждаше от експертите като своеобразен клуб, обединяващ Русия и азиатските и партньори, днес това е по-скоро синоцентрична организация, която Пекин успешно използва за разширяване на глобалното си влияние. До голяма степен, именно благодарение на ШОС, през последните години Китай окончателно привлече централноазиатските държави от руската в своята сфера на влияние. Структурата на организацията включва нейният Секретариат в Пекин и Регионалният антитерористичен център в Ташкент, а лансираните от нея инициативи касаят финансите, образованието, инфраструктурата и цифровото управление.

В сегашните условия, когато глобалната система се трансформира в двуполюсна, Пекин е длъжен да демонстрира способност да разширява зоната си на влияние, създавайки необходимите за това инструменти. Един от тях е Шанхайската организация за сътрудничество, която – за разлика от БРИКС (друго изключително важно обединение) е по-синоцентрична като това определя и политиката за разширяване броя на участниците в нея и създаване на нови партньорства. Неслучайно на последната среща на върха в Тиендзин присъстваха 23-ма държавни ръководители и водещите фигури на 8 международни организации, включително ООН и АСЕАН. Както знаем, в момента членове на ШОС са десет държави, плюс двама наблюдатели. Нещата обаче не опират само до големия брой участници – на срещата присъстваха ръководителите на няколко държави, между които съществува напрежение или дори открити конфликти: Индия и Пакистан, Турция и Иран (тук е мястото да припомня, че Армения и Азербайджан също трябваше да присъстват, но поканата към тях отпадна заради двойното „вето“, наложено от Делхи и Исламабад). А също страни, претендиращи за статут на регионални свръхсили – Турция, Индия, Индонезия, Малайзия и Египет.

Дори и само на ниво представителство, този факт представлява очевиден сигнал към САЩ. На фона на политиката на натиск, осъществявана от Вашингтон, Пекин се опитва да демонстрират способността си да търси и открива взаимните интереси и да примирява враждуващите играчи. Което също е изключително важно в условията на формиращия се двуполюсен свят.

Участието на Индия, която мнозина на Запад разглеждаха доскоро като възможен балансьор на нарастващото китайско влияние също бе добър знак за Пекин. Всъщност, самият факт, че под заключителните документи на последната среща на върха на ШОС стоят и подписите на Нарендра Моди и пакистанския му колега Мохамед Шариф, дават основание на Китай да смята срещата за най-успешната досега. А това рязко усилва китайските позиции преди очакваната серия от преговори със САЩ през 2026.

Друг такъв фактор, в контекста на конкуренцията между Вашинтон и Пекин, бе привличането към сътрудничество с организацията на Турция, Египет, Малайзия и Индонезия. Както е известно, САЩ последователно провеждат политика на откровен натиск (който в случая к Египет има финансови измерения) върху държавите, представляващи „ключови точки“ на глобалната морска логистика: Панама (каналът между двата океана), Канада и Дания (Арктика), Малайзия и Индонезия (Южнокитайско море и Малакския пролив), Египет (Суецкия канал). Опитите на Тръмп да се споразумее с Русия и интересът му към Северния морски път също се вписват в този логика. Защото, ако контролира морската логистика, Вашингтон има всички шансове да спечели битката с Пекин.

Само че и Панама, и Египет, и Малайзия, и Индонезия бяха сред участниците в последната среща на ШОС. Както впрочем и контролиращата голяма част от арктическото пространство Русия. Тук е мястото да припомня, че през октомври 2025 стартираха редовните превози на товари с контейнеровози от китайското пристанище Нанбо-Джоушан до европейските портове Феликстоу (Великобритания), Ротердам (Нидерландия), Хамбург (Германия) и Гданск (Полша). Това също беше тревожен сигнал за САЩ.

Очевидно Китай усилено формира зона на присъствие на своите интереси. Неслучайно редица китайски дипломати определят като приоритети на ШОС въпросите, касаещи политиката, сигурността, икономиката и хуманитарната сфера. Показателно е, че политиката се посочва на първо място (що се отнася до хуманитарната сфера, това е сравнително ново направление, възникнало след 2020). Тоест, може да се твърди, че ШОС окончателно се трансформира от икономическа в политическа конструкция. В която важен елемент ще бъде механизмът за партньорство с регионалните суперсили, както и демонстрацията на готовност за разширяване на зоната на влияние и зоната на сътрудничество.

Именно поради това, за Китай е изключително важно активното ангажиране на Индия, Турция, Иран и Египет с ШОС. По отношение на Индия, Пекин се опитва да демонстрира способността си да постигне взаимодействие с Делхи, заобикаляйки потенциалните конфликтни точки. И, ако се появи възможност, да се позиционира в бъдеще като медиатор в индо-пакистанския диалог.

Що се отнася до Турция, в качеството и на регионална суперсила с оформена зона на влияние в Черноморския регион, Близкия Изток и Южен Кавказ, тя се разглежда от Китай като логичен партньор за прокарване на интересите му в Черноморската зона и на Балканите, както и за създаване на система за взаимодействие по оста Централна Азия – Европа.

След „странната“ 12-дневна война с Израел през лятото на 2025, вероятността Иран да реши до поднови процеса на преговори със САЩ относно „ядрената сделка“ не е голяма. В същото време, в края на септември, Иран и Русия сключиха споразумение на стойност 25 милиарда долара за изграждане на ядрени електроцентрали в Ислямската република. От друга страна, фактът че почти цялото внимание на Русия е концентрирано върху войната с Украйна, стимулира ориентацията на Техеран на изток, т.е. към Китай. Още повече, че Пекин, който преди време се изяви като успешен посредник за постигане на помирение между Иран и Саудитска Арабия, сега би могъл да помогне за стабилизиране на отношенията със САЩ, още повече, че въпросите за разпространението на ядреното оръжие ще се обсъждат и на предстоящите американско-китайски преговори.

Египет пък е важен не само заради Суецкия канал, но и защото е активно ангажиран в процесите, развиващи се в два ключови региона – Близкия Изток и Северна Африка. Затова партньорството с него е от значение и за двете глобални суперсили. Неслучайно, Тръмп избягва да дразни Кайро с налагане на високи вносни мита, а пък Китай се стреми да привлече Египет във формата на ШОС+.

В тази връзка е показателен и фактът, че „Стратегията за развитието на ШОС през 2026-2030“ беше обсъдена от разширен формат участници. От гледната точка на Китай, който все по-активно демонстрира претенциите си да се превърне във втория полюс на планетата, това е съвсем логично. Ангажирането на държави, които все още не са членове на Организацията в дискусията за бъдещето и би могло да се тълкува и като заявка за участието им в нея, както впрочем и за промяна в приоритетите на Пекин.

Истината е, че ШОС се превръща в един от ключовите механизми за разширяване на китайското влияние, при това вече не само в региона, но и в света. Потвърждение за глобалните амбиции на Китай беше и мащабната „идеологическа демонстрация на сила“ – т.е. провелият се през септември 2025 парад по повод 80-годишнината от края на Втората световна война, приключила с капитулацията на Япония.

По този начин Китай се позиционира като незаобиколима част от световната история, претендирайки и за определени идеологически ценностни конструкции, разпространени в условния „западен свят“, като разширява понятието „държави победителки“ извън рамките на изключително антихитлеристката коалиция.

Концепцията на Си Дзинпин за многополюсен инклузивен ред

На последната Среща на върха на ШОС, нейният домакин – китайският лидер Си Дзинпин, определи Организацията като крайъгълен камък на по-обширната геополитическа стратегия на Пекин. Той я характеризира като „опора на стабилността“ и „платформа за изграждане на подреден многополюсен свят“. Тази формулировка, която радикално се разминава с лексиката на „колективния Запад“ за „международния ред, основан на правила“ (т.е. на правилата, установени от самия Запад, но спазвани от него само, когато това е в негов интерес), отразява стремежа на Китай да замени ориентираното и доминирано от САЩ глобално управление с институции, в които той разполага с по-голямо влияние.

В тази връзка, Си призова членовете на Организацията да „търсят точки на съприкосновение, въпреки съществуващите разногласия“, демонстрирайки готовността на Пекин да си сътрудничи с най-различни държави – от съперничещите с него, както и помежду си, Индия и Пакистан, до такива членове на ШОС, които са подложени на сурови западни санкции, като Русия и Иран. Както се очакваше, той акцентира върху координацията между проектите в рамките на Организацията и китайската инициатива ЕПЕП, представяйки ги като взаимнодопълващи се инструменти на евразийската интеграция. Като ключови тематични приоритети бяха посочени енергийнатна сигурност, инфраструктурната свързаност, „зелената индустрия“, цифровата икономика, науката и изкуственият интелект. Показателно е, че специалното внимание, отделено от Си на последния, отразява амбициите на Пекин да определя глобалните технологични стандарти в новите сфери.

Безспорно е обаче, че централно събитие на последната Среща на върха на ШОС бе лансираната от китайския лидер Инициатива за глобално управление, определена от него като „четвъртата голяма глобална инициатива на Китай“ след тези в сферите на развитието, сигурността и цивилизацията. Инициативата се базира на пет принципа: суверенно равенство, международно върховенство на правото, „реален мултилатерализъм“, развитие, ориентация към човека и управление, насочено към практически действия. На практика, т.нар. Глобален зелен курс цели легитимирането на мултиполярната визия на Пекин, институционализация на алтернативните норми в рамките нао ШОС и разширяването на китайското влияние в хода на установяването на правилата относно цифровата икономика, инфраструктурата и трансграничните финанси. Очакванията са, че предвид нейния географски обхват и разнообразието и, ШОС ще се превърне в пилотна площадка за реализацията на тези амбиции.

Впрочем, следва да се отбележат и някои други важни аспекти от бъдещата дейност на Организацията. На първо място сред тях е акцентът върху институционалното строителство за сметка на символизма: така например, планираната Банка за развитие на ШОС може да трансформира Организация от координационен форум в реален доставчик на глобални обществени блага. Въпреки това обаче, остават открити такива въпроси като капитализацията, управлението и готовността на Индия да подкрепи тази финансова институция, в която най-вероятно ще доминира Китай. В тази връзка ще припомня, че Пекин пое такива ключови ангажименти, като отпускането до края на 2025 на грантове на стойност 2 млрд. юана за страните членки на ШОС, отпускането на други 10 млрд. юана под формата на кредити, предоставяни от Междубанковия консорциум на Организацията през следващите три години, както и задължението да бъдат реализирани сто сравнително неголеми проекти за осигуряване на средства за съществуване, предоставяне на стипендии, финансиране на образователни програми и предоставяне на възможност за обучаване на десет хиляди чуждестранни студенти в Китай. Отпускайки тези грантове и заеми в юани, Пекин също способства за постепенната дедоларизация на търговията и инвестиционния процес в Евразция. В тази връзка, редица експерти отбелязват, че ШОС се превръща и в своеобразен изпитателен полигон за т.нар. „електронен юан“, т.е. за разплащанията в юани по проектите в сферата на „зелената енергетика“, особено в Централна Азия.

Друг важен проблем касае динамиката на валутните курсове: нарастващата рола на юана във финансирането на ШОС свидетелства за стремежа на Пекин да интернационализира своята валута. Ако юанът получи широко разспространение в търговските и енергийни сделки, това допълнително ще отслаби доминацията на долара в Евразия.

На трето място е въпросът за отношенията между Китай и Индия. Присъствието на Моди в Тяндзин демонстрира прагматичния подход към възобновяване на сътрудничеството между двамата азиатски гиганти, макар че напрежението в двустранните отношения не е изчезнало. Предпазливото отношение на Делхи към финансовите инициативи на ШОС ще стане показател за това, дали Пекин действително е в състояние да оглави един блок, в който се запазва подобно вътрешно съперничество.

На четвърто място, следва да изтъкна, че ШОС продължава да се позиционира като гарант за стабилността, но без да дава признаци, че може да се трансформира във военен алианс. Подобно поведение среща положителен отклик сред членовете на Организацията, които не са склонни да влязат в съюз със САЩ, но оставя открити въпросите, касаещи способността на ШОС да се справя с кризи, особено в Афганистан или Централна Азия.

На пето място е въпросът за китайско-руското партньорство. Тъй като Москва изглежда все по-склонна да си сътрудничи с Изтока, ШОС дава възможност на Русия да укрепи връзките си с Централна Азия, Китай и Индия. В същото време обаче, икономическата асиметрия между нея и Китай, означава, че дневният ред на организацията ще се определя до голяма степен именно от китайците.

Китай формира антизападен алианс

Както е известно, ШОС беше създадена през 2001 по инициатива на Москва, на основата на т.нар. „Шанхайска петорка“, включваща Китай, Русия, Казахстан, Киргизстан и Узбекистан. По-късно към нея се присъединиха Индия и Пакистан (2017), Иран (2023) и Беларус (2024), а Турция е със статут на наблюдател от 2021 насам. Постепенно лидерството в Организацията премина в ръцете на Китай: институционално – с разполагането на нейния секретариат в Пекин, а политически и финансово – след 2022, когато руските позиции отслабнаха заради санкциите и изолацията. Неслучайно в момента именно Китай прокарва активно идеята за създаване на Банка за развитие на ШОС и акцентира върху разширяването на икономическия и дневен ред.

Така, последната среща на върха на Организацията постави основите за отслабване на американската доминация, чрез създаването на алтернативни финансови структури, развитието на технологичното сътрудничество без участието на САЩ и формирането на нов мултиполярен световен ред. Това е сериозно предизвикателство за Вашингтон както в сферата на сигурността, така и по отношение на глобалната американска хегемония. При това Китай открито демонстрира, че именно той е лидерът на този „авторитарен алианс“ (както го определят някои западни анализатори), поставящ под въпрос съществуващия глобален ред и лансиращ своя, собствена алтернатива, разчитайки, че тя може да се окаже привлекателна за значителна част от света, ерозирайки още повече влиянието на САЩ.

Във финансово отношение се предлага намаляване на зависимостта на „Глобалния Юг“ от долара и финансовите инструменти на „колективния Запад“, освен това беше обявено създаването на център за изкуствени технологии и редица изследователски инициативи, целящи формирането на алтернативна технологична екосистема. Укрепването на антизападния алианс може да отслаби САЩ и доминираните от тях международни организации. Междувременно, стана ясно и, че надеждите твърдата санкциона политика да обвърже Индия към Западния свят, са били напразни – напротив, станахме свидетели на появата на ситуационен алианс между Делхи и Пекин, който изисква от Вашингтон спешно да формулира нова стратегия по отношение на Индия, която продължава да има сериозни противоречия с Китай, т.е. въпросният ситуационен алианс може и да не продължи дълго.

Стана ясно също, че действията на САЩ целящи откъсването на Русия от Китай, предлагайки и широко икономическо сътрудничество, не постигнаха очаквания ефект. Москва формира все по-тесни отношения с Пекин, което увеличава потенциала на двете държави, позволявайки им да отправят открито предизвикателство към глобалната американска хегемония. Активното участие на руския лидер Путин в последната Среща на върха на ШОС показва, че надеждите на Тръмп да промени тази тенденции са били неоснователни. Както заяви руският президент, позицията на страната му е, че „сигурността на една държава не може да се гарантира за сметка на сигурността на друга“. От своя страна китайският лидер Си Дзинпин заяви, че Пекин е готов да си сътрудничи тясно с Москва за създаването на „справедлива и разумна система за глобално управление“.

На свой ред, в изказването си на последната Среща на върха на ШОС, генералният секретар но ООН Антониу Гутиереш отбеляза, че светът се нуждае от съвместни действия за преодоляване на такива глобални предизвикателство като климатичните промени, дигиталната сигурност и неравномерното развитие.

Макар че на срещата не бяха направени заявления, директно касаещи войната в Украйна, повечето експерти я оцениха като очевидна демонстрация на солидарността между Москва и Пекин на фона на ескалиращия западен натиск. В тази връзка ще припомня, че двете страни подписаха толкова желаното от Русия споразумение за изграждането на гигантския тръбопровод „Силата на Сибир 2“, по който руснаците ще доставят газ за Китай през територията на Монголия. Този тръбопровод, позволяващ ежегодната доставка на 50 млрд. куб. м газ от Западна Русия в Северен Китай, би могъл да компенсира почти половината от износа на газ на европейския пазар, който руснаците изгубиха след началото на войната в Украйна. Както е известно, доскоро двете страни не можеха да постигнат споразумение по този проект, тъй като китайците настояваха да плащат за газовите доставки на цени, близки до тези на вътрешния руски пазар. След дванайсетдневната война между Израел и Иран обаче, Пекин промени позицията си и склони да подпише 30-годишно споразумение за доставка на газ, на цени по-ниски от онези, на които Газпром го доставяше в Европа преди войната.

Мястото на Индия

Индия, която е вторият измежду тримата ключови играчи в ШОС, вече представлява регионална суперсила, която мнозина разглеждат като фактор, способен да сдържа нарастващото китайско влияние.

Действително, в много отношения, двете държави са конкуренти. Да си припомним само старите гранични спорове или активното сътрудничество между Китай и индийския враг Пакистан. Освен това, през последните три години индийското ръководство активизира реализацията на няколко мащабни международни проекти, конкуриращи се с китайските. Един от тях е Международният транспортен коридор „Север-Юг“, който се реализира с участието на Индия, Иран и Русия. При това целта му е не само установяването на директна връзка между индийските производители и руските потребители (и руските ресурси, разбира се), но и между Индия и държавите от Прибалтика и Скандинавия, т.е. със Северна Европа. Сегашната ситуация на ескалираща конфронтация между Русия и ЕС обаче не способства за реализацията на този проект, затова в Делхи разчитат повече на изграждането на т.нар. икономически коридор Индия-Близкия изток-Европа (IMEC). В рамките на коридора се планира осъществяване на железопътна връзка между пристанищата в Персийския залив и тези на Израел и Ливан. При това не става дума само за транспортна артерия, а по-скоро за своеобразен индийски аналог на китайския суперпроект „Един пояс, един път” (EПЕП), предвиждаш мащабни инвестиции за развитие на индустрията на страните участници. А целта е разширяване на индийското влияние в Близкия изток и улесняване на търговията с държавите от ЕС. Тук е мястото да напомня, че Европейкият съюз усилено работи по споразумение за свободна търговия с Делхи, което ще е най-мащабния подобен документ в историята на Съюза.

Естествено, възниква въпросът, защо при това положение Индия се нуждае от ШОС? Отговорът е свързан с промяната на силовия баланс в света. Предвид трансформацията на световния ред към нов двуполюсен модел и ерозията на досегашната договорна основа, индийското ръководство възнамерява да минимизира рисковете за развитието на страната и реализацията на мащабните и международни проекти. В същото време, възможността за конфликт с Китай, на фона на непредсказумото поведение на САЩ и аморфната политическа позиция на ЕС, тласка Делхи към сближаване с Пекин.

Истината е, че в момента този процес носи минимални рискове за Индия. На първо място, предвид неопределеността в отношенията със САЩ и „фактора Тръмп”, Китай предпочита да действа достатъчно меко, позиционирайки се като предсказуем (за разлика от Америка) партньор. А това означава, че Индия може да разчита на сътрудничество и дори на съвместна реализация на китайската идея за южно разклонение на ЕПЕП и на индийския прект IMEC.

На второ място, обръщането на Иран на Изток, т.е. към Китай, както и малките шансове за сделка между Техеран и Вашингтон, дават възможност на Индия да усили прсъствието си в иранската икономика и, евентуално, да си осигури достъп до ресурсната база на Иран.

На трето място, развиващото се партньорство между Турция и Китай дава възможност за частична трансформация на проекта „Север-Юг” и евентуалното му свързване с турския проект за „Иракския коридор за развитие” (Iraq Development Road - IDR), както и за потенциален достъп на Индия до държавите от Черноморския регион. В същото време, ако наистина подпише споразумение за свободна търговия с ЕС, Индия би могла да балансира възможното нарастване на китайското влияние върху собствената и икономика, а – от друга страна – ще може да разчита на прехвърляне на част от европейските индустриални мощности на своя територия (или на създаването на съвместни предприятия). Става дума, в частност, за сферите на микроелектрониката и нанохимията.

Тук е мястото да припомня, че по време на стрещата си в Тяндзин, Моди и Си обсъдиха необходимостта от преход от конфронтация към сътрудничество, подчертаха огромните възможности в това отношение и акцентираха ърху самодостатъчния характер на индийско-китайските отношения, чиято динамика не трябва да зависи от трети страни. Подобна приятелска реторика и цялостната аранжировка на срещата накараха някои наблюдатели да заключат, че дългогодишните усилия на Вашингтон за изграждане на партньорство с Делхи вероятно ще се окажат безрезултатни.

Струва ми се обаче, че подобни заключения са силно преувеличени. На първо място,  САЩ и Индия вече са установили изключително дълбоки връзки в почти всеки сектор, които не могат да бъдат подкопани от импулсивни действия като налагане на допълнителни тарифи от страна на Тръмп, приятелската пресконференция на Моди и Си или възобновяване на директните полети между Индия и Китай. На второ място, първите опити за нормализиране на индийско-китайските отношения не бяха предприети на последната среща на върха на ШОС, а започнаха още през есента на 2024, като двустранната среща в кулоарите на срещата на върха на БРИКС в Казан също бе ясен сигнал, че този процес вече е започнал.

Важно е да се уточни и, че никой не гарантира линейността на този процес. Въпреки общото смекчаване на реториката, Делхи не се отказва от редица „червени линии”. В тази връзка ще припомня, че Индия не се присъедини към декларацията от Тиендзин в подкрепа на ЕПЕП, което е свързано с противопоставянето и на китайските проекти в Гилгит-Балтистан (контролираната от Пакистан северна част на Кашмир). Демонстративната ангажираност на индийските елити с проблемите на националната сигурност не обещава бързо сближаване между двете страни. Въпреки това, търсенето на общи подходи за изграждане на взаимноизгодно сътрудничество е очевидно и последната среща на върха на ШОС беше поредния ключов момент по този дълъг и, очевидно, труден път.

Защо ШОС е важен за Турция

Както е известно, Анкара активно укрепва влиянието си в Близкия изток и в Черноморския регион. При това тя, доста по-активно отколкото Индия и Китай, използва интересите на трети държави за реализация на собствените си цели. Например, за превръщането на Турция в „газов хъб” за Югоизточна Европа, осъществено чрез едновременното използване на интересите на Русия, Гърция, Италия, арабските монархии и дори Иран. Което, обаче, съвсем не изключва периодичните конфликти с всяка от тези страни. В момента Турция си е поставила целта да се превърне в ключов логистичен възел между държавите от Близкия изток, Южна Азия и Европа.

Това се проявява в активното сътрудичество с Китай за създаването на южния маршрут на проекта ЕПЕП, реализацията на собствения проект Iraq Development Road и, косвено, във влиянието върху реализацията на проекта с индийско участие МТК „Север-Юг”.

Във връзка с изброеното по-горе, можем да заключим, че турският интерес към ШОС е свързан със следното.

На първо място, Анкара иска да използва съществуващите механизми за сътрудничество в рамките на Организацията, както и китайското влияние в Централна Азия, за реализация на своите проекти в петролно-газовата сфера, а именно на идеята за транзит на газ и петрол от централноазиатские държави към страните от ЕС.

На второ място, турците се стремят да привлекат част от товаропотока в рамките на проекта ЕПЕП, както и на проектите, реализиращи се от Индия, а също на потока от стоки от близкоизточните държави, превръщайки се по този начин в ключов логистичен хъб между Южна Европа и Азия.

На трето място, Анкара иска да използва китайския фактор и за да постигне ръст на влиянието си в Южен Кавказ и по-точно в Грузия, която е част от споменатия по-горе южен маршрут на ЕПЕП. При това, в случая Китай действително е важен за Турция и, защото може да балансира евентуално противодействие от страна на Русия.

На четвърто място, чрез изброеното по-горе, Турция разчита да привлече в своята индустрия технологии и инвестиции от азиатските държави. Тоест, да реализира на практика това, което в момента се опитват да правят ОАЕ – да се превърне в зона за обмен на технологии (и, частично, на стоки) между държавите от Близкия изток, Югоизточна Азия и Европа. В Анкара са наясно, че за Пекин страната им е важен партньор както за ръзвитието на отношенията с държавите от ислямския свят, така и с тези, които членуват в НАТО. И това сътрудничество, поне на сегашния етап, позволява формирането на собствена, турска зона на влияние в региона.

Русия и ШОС

Русия, която, заедно с Китай, беше сред инициаторите за създаването на ШОС, продължава да играе ключова роля в Организацията, макар че в последно време отстъпи лидерските позиции на Пекин. След началото на войната в Украйна, която ускори обявеното още преди това „обръщане на Изток”, руската икономика е все по-плътно интегрирана и зависима от тази на Китай, а значителна част от руския суровинен експорт (включително в рамките на т.нар. „сиви схеми”) се реализира със съгласието и сътрудничеството на партньорите и от ШОС – Турция (партньор), Индия (член) и дори Египет (партньор).

Ето защо, на последната среща на върха на Организацията, за Москва беше важно да постигне няколко неща. На първо място, да демонстрира политическата си значимост, както и, че въпреки неистовите усилия на Запада, съвсем не е изпаднала в политическа изолация. На второ място, да си осигури мълчаливата подкрепа или поне неутралната позиция на партньорите си от ШОС относно действията и в Украйна.

На трето място, да не допусне евентуално намаляване на обема на износа си, включително с използването на „сиви схеми”, в сътрудничесто с Турция и Индия.

На четвърто място, да заяви желанието си и да защити потенциалото си участие в реализацията на мащабните логистични, политически и икономически проекти, реализирани от държавите партньори от ШОС.

На пето място, да разреши все още съществуващите проблеми в отношенията с Китай и, в частност, да премахне факторите (ограниченията от китайска страна), довели до спад в обема на двустранната търговия с 8%, през първата половина на 2025 (в сравнение със същия период на 2024). Както и да се опита да убеди Пекин двете страни да преминат от търговско към технологично сътрудничество. Тоест, към китайски инвестиции, които да стимулират технологичната сложност на руската икономика. И, накрая, да изпрати ясен сигнал във Вашингтон, че Москва има достатъчно съюзници и не бива да бъде подценявана.

След като постигна в Тяндзин определен успех по всички посочени по-горе направления, Путин разчита да укрепи преговорните си позиции, убеждавайки САЩ да приема идеята за постигане на мир в Украйна чрез склоняването на Киев да направи определени отстъпки. От друга страна, той се опитва да убеди китайския лидер, че следва да заздрави фактическия алианс с Москва, за да си гарантира, че тя няма да търси евентуално сближаване със САЩ с цел сдържане на китайската експанзия.

Финансовата стратегия на ШОС

Както споменах, на последната среща на върха в Тяндзин Пекин успя да прокара политическо решение за ускорено създаване на Банка за развитие на ШОС и подкрепи интеграционните процеси в Органзацията, отпускайки нови кредити и лансирайки общ дневен ред „против хегемонията” на колективния Запад. Китай последователно изгражда около себе си все нови институции – от БРИКС до ШОС, с чиято помощ се стреми на наложи алтернативен „контур” на капиталите и разплащанията. Ако се съди по думите на Си Дзинпин, банката ще се превърне в инструмент за финансиране на инфраструктурни, енергийни и технологични проекти в рамките на ШОС. Тоест, очертава се алтернатива на МВФ и Световната банка, при това под формата на кредитен инструмент без политически условия (демокрация, реформи и т.н.), което го прави привлекателен за държавите от Глобалния Юг. Много е вероятно кредитирането да става с юани и, частично, с рубли, което намалява зависимостта от долара. Това означава, че ШОС и БРИКС формират своеобразен „двоен контур“ - единият е икономически, а другият политически, касаещ сферата на сигурността.

Що се отнася до Индия, премиерът Моди едва ли ще се обяви против този тип кредити, но очевидно се опасява от прекаленото им обвързване с юана, тъй като страната мусе конкурира с Китай. Основните бенефициенти от създаването на Банка на ШОС ще се окажат Иран, Беларус и централноазиатските държави. За тях получаването на подобни кредити е шанс за привличане на инвестиции, заобикаляйки западните санкции и ограничения и осигурявайки си „бонуси“ от всички посоки. Основната задача на тази инициатива обаче е да бъде спряно проникването на Запада в евразийския хартленд.

Геополитическите последици са значителни. Дори ако става дума за малки обеми, самият факт на съществуването на паралелни банки, ограничава монопола на западните финансови институции. В същото време възниква своеобразен „санкционен интернационал“ – Русия, Иран и Северна Корея получават достъп до финансиране, напук на западните санкции.

Разбира се, налице са и определени проблеми. Не е ясно например, как ще бъдат разграничени ролите на банката на ШОС и Новата банка за развитие на БРИКС. От друга страна, виждаме че МВФ и Световната банка работят нормално, т.е. няма причина и тук да не стане така. При това основният ефект няма да е толкова икономически, колкото политически и символичен: ШОС престава да е предимно „дискусионен клуб“ и се трансформира в организация, разполагаща с реален инструментариум. А икономическият ефект ще се появи по-късно.

През 2026 например, ще се реализират предимно чисто технически мерки, а именно създаване на устав, регламент, избор на юрисдикция, стартов копитал и отпускане на пробни заеми. На този етап, заплахата за доминацията на западната финансова архитектура ще бъде минимална. В рамките на следващите две-три години ще е от критично значение, в каква валута ще бъдат отпускани кредитите и , как ще се осъществяват плащанията. Ако като стандартна валута се използва китайският юан и системата за трансгранични междубанкови плащания CIPS (чиито оборот постоянно нараства, както и системата на възприелите я банки), държавите - обект на санкции ще се сдобият със стабилен канал за достъп до капитали и осъществяване на плащания, независим от доларовата инфраструктура. Разбира се, това няма да означава „крах на долара“ , а по-скоро локално ограничаване на вредите от санкциите. Реалната мощ на бъдещата банка на ШОС ще се усети, когато капиталът и достигне порядъка на няколко десетки милиарда и тя получи възможност редовно да емитира ценни книжа (включително в Югоизточна Азия и континентален Китай), както и да съфинансира мащабни проекти, съвместно с китайските банки.

В рамките на следващите 5-10 години този ефект ще се усили, ако банката на ШОС бъде интегрирана в екосистемата на БРИКС (проектно финансиране), CIPS (разплащания), двустранните суапови линии (ликвидност), „цифровия юан“ (бързина и устойчивост на санкции). Именно тогава ще възникне вторият устойчив „пояс“ на финансиране в Евразия чиито мащаби вероятно няма да са съизмерими с тези на МВФ, но той ще е функционално независим. 

Заключение

На последната среща на върха на ШОС беше затвърден статусът на Организацията като неблокова платформа за сигурност, основаваща се на Устава на ООН и противопоставяща се на „манталитета на студената война“. За динамиката на тристранното взаимодействие между Си Дзинпин, Владимир Путин и Нарендра Моди свидетелства опитът за разрешаване на китайско-индийското съперничество, при паралелното укрепване на координацията между Москва и Пекин. Тематичните заявления, направени по време на форума, изтъкват необходимостта от реформа на глобалното управление, основаващо се на принципите на суверенитета и ненамесата. Очерта се консенсус по отношение на регионалната дееескалация, включителсно в Близкия изток, макар че не бяха поети никакви конкретни ангажименти в тази посока.

Срещата беше важен етап от прехода от еднополюсна към мултиполярна система на международните отношения. Този процес представлява формиране на нов силов баланс на глобалната сцена и свидетелства за зараждането на нова конфигурация на многополюсния свят. Следва да сме наясно, че геополитическите процеси не се изчерпват със срещите между отделни играчи, а имат сложен характер и са взаимно свързани. Развитието им показва, че светът вече е преминал през преломната точка и тенденциите към мултиполярност са все по-очевидни. Разбира се, процесът на преход към многополюсен свят, няма да е никак лек. Съществуващата инфраструктура, основана на доминацията на САЩ и транснационалните корпорации, не може да бъде демонтирана без това да доведе до сериозни сътресения. Тоест, необходимо е постепенна и плавна промяна на системата, позволяваща да бъде избегнат хаосът и анархията. Не бива да забравяме и, че мултиполярния модел не означва противопоставяне между различните силови центрове.

Това е среда, в която всеки участник в международните отношения има собствено място и следва да уважава границите на сферите на другите играчи. За постигането на подобна хармония обаче, е необходимо наличието на обща визия за бъдещето и готовност за балансиране на интересите. В контекста на международната търговия и финансовите отношения, доминацията на американски долар си остава важен фактор, който следва да се отчита  при прехода към мултиполярен модел. Развитието на алтернативни валутни и търговски системи би способствало за по-справедливото разпределяне на глобалната икономическа мощ. Тоест, преходът от еднополюсен към многополюсен свят е сложен и многопластов процес, изискващ задълбочен анализ и разбиране на всичките му аспекти. Не бива да забравяме също, че този процес е само междинна фаза към формирането на по-устойчива и балансирана система на международните отношения.

През почти трийсетодишното си съшествуване еволюцията на ШОС премина през три основни етапа: платформа за разрешаване на гранични спорове, механизъм за противодействие на нетрадиционни заплахи за сигурността и многостранен форум за определяне на контурите на полицентричен световен ред. Първата функция на ШОС бе разрешаването на граничните спорове между пет страни: Русия, Китай, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан. Основата на този формат беше заложена от техните представители през 1996, на Срещата на върха в Шанхай, а през 2001 той бе институционализиран с приемането на Узбекистан и превръщането на „шанхайската петорка“ в“шесторка“. От началото на 2010-те години всички териториални въпроси в отношенията с Китай бяха разрешени, което позволи на членовете на ШОС да съсредоточат усилията си по други направления.

Така, през втория етап от съществуването на Организацията, основната и активност бе насочена за борба с „трите злини“ – тероризма, екстремизма и сепаратизма. Регионалната антитерористична структура, отговорна за провеждането на антитерористични учения на разузнавателните и правоохранителните органи на страните членки, се превърна в ключов механизъм за противодействие на тези заплахи. Освен това ШОС провежда съвместни гранични операции и антитерористични учения за въоръжените сили на държавите-членки. Съвместното участие на Индия и Пакистан в подобни събития се възприема като белег за ефективността на организацията, способна да създаде условия за сътрудничество между двете страни.

И накрая, през последните години ШОС все по-често се представя като платформа за конструктивно обсъждане на въпросите на сигурността, т.е. без прекомерна идеология и политизация. Русия, по-специално, подчертава ключовата роля на ШОС за осигуряване на евразийската сигурност: организацията трябва да положи основите на нова система за взаимодействие между държавите в съответствие с „шанхайския дух“, измествайки евроцентричните и евроатлантическите модели. Макар че изглежда преждевременно да се говори за пълноценна замяна на последните, общият брой участници в скорошната среща на върха и тяхното съвместно влияние в международните дела за пореден път потвърждават нарастващото значение на организацията като представителен форум по въпросите на сигурността.

Присъединяването на Индия и Пакистан към ШОС през 2017 даде началото на продължителен дебат за функционалността на Организацията, чиито членове имат нерешени (или дори неразрешими) териториални спорове. Това се отнася не само за индийско-пакистанските, но и за индийско-китайските спорове. Въпреки че споразумението, забраняващо обсъждането на двустранни въпроси в кулоарите на ШОС, остава в сила, по време на периоди на засилена конфронтация са възможни и радикални политически жестове, като например отказ от подписване на съвместна декларация след срещата на върха.

*Българско геополитическо дружество