През декември 2025 Египет и Израел осъществиха най-голята икономическа сделка в историята на двустранните отношения, споразумявайки се рязко да увеличат доставките на природен газ от израелското шелфово находище „Левиатан”.
В резултат от това еврейската държава не само си гарантира значителни допълнителни приходи в държавния бюджет, но на практика „предплати” провеждането на тристранната среща между държавните ръководителите на Израел, САЩ и Египет, която ще се осъществи съвсем скоро.
В самия Израел обаче, отношението към сделката е нееднозначно, а ситуацията около находището „Левиатан” остава напрегната.
Историческа сделка
Както е известно, още през 2019 Израел и Египет постигнаха предварителна договореност за доставки на газ от Израел, като ставаше дума за 60 хил. куб. метра от влизащото в експлоатация находище „Левиатан”. Тогава в Египет разглеждаха сделката като част от стратегията на страната (която е сред най-големите регионални износители на енергоносители) за диверсификация на енергийния и портфейл и затова сключването и не породи кой знае какви спорове. Още повече, че Кайро действаше като регионален „газов хъб”, продавайки купените на израелските пазари газови „излишъци” в други държави, като съседна Йордания например.
Тъй като вътрешното енергийно потребление в Египет постоянно нарастваше и за да не бъдат намалени доставките на външните пазари (като йорданския), правителството на страната реши да започне да купува газ от съседите си, още повече, че това му излизаше по-евтино, отколкото модернизацията на наличните добиващи мощности.
През последните две години обаче, нещата се промениха.
Поради редица вътрешнополитически пропуски, промяната на ситуацият на енергийния пазар (включително блокадата на Червено море от йеменските хути) и прогресивно нарастващото вътрешно енергийно потребление, Египет беше принуден да се превърне от износител в купувач на енергоносители.
Освен това, създаденият от египтяните „регионален енергиен хъб” също намали обемите на доставките, което породи недоволството на съседните държави.
Сред страните, които биха могли да помогнат на Кайро да преодолее газовата криза, е Катар, който е най-големият близкоизточен производител на втечнен природен газ (LNG), но заради разногласията между двете държави относно следвоенното устройство на сектора Газа и нарастващото съперничество между Доха и Египет за това, кой да е основния посредник за разрешаването на кризата там, преговорите се оказаха в задънена улица.
И тъкмо в този момент на сцената се появи Израел, който предложи да бъде разширен капацитетът на добива от находището „Левиатан” като обемът на газовите доставки нарасне поне пет пъти. Тази идея бе подкрепена от САЩ, които ясно намекнаха на Египет, че разглеждат подобна сделка като „много перспективна”. И след като не разполагаше с други алтернативи, Кайро склони да приеме предлаганите му от Израел условия.
Израел като „регионален енергиен полюс”
Подписаното в края на 2025 споразумение сериозно променя ситуацията в Близкия изток както в икономическо, така и в политическо отношение.
На първо място, Израел затвърждава статута си на „регионален енегиен полюс” по обем на енергийните доставки, превръщайки се в един от тримата регионални енергийни лидери.
На второ място, чрез тази сделка еврейската държава затвърждава безусловния си контрол над находището „Левиатан” и прилежащите му води (което дълго време се оспорваше от съседен Ливан и бавеше демаркирането на морската граница между двете страни).
На трето място, Израел си осигури стабилен източник на приходи. Според прогнозите на израелското министерство на енергетиката, до 2040 в Египет ще бъдат изнесени 130 млрд. куб. м природен газ, като чистият приход от тези операции ще е не по-малко от 18 млрд. долара (почти половината от стойността на сделката), което ще позволи пренасочването на средства за стабилизиране на други направления, например за възстановяване на пострадалите в резултат от блокадата на хутите южни пристанища на Израел (включително Ейлат).
Впрочем, израелските планове далеч не се изчерпват с това: според официални източници, „Левиатан” е в състояние да покрива нуждите на пазара и да захранва бюджета на страната поне до 2064, осигурявайки и допълнително не по-малко от 30 млрд. долара.
Накрая, сделката предоставя на Израел сериозен политически лост за влияние върху Египет.
Всичко това бе обяснено съвсем ясно и от премиера Бенямин Нетаняху: „Сега нашите южна съседи вече знаят, че всяко посегателство срещу сигурността ни, ще окаже влияние върху газовите доставки. По този начин държавата Израел получава още един източник на мощ и влияние”.
САЩ са най-големият печеливш
Истината обаче е, че най-големият печеливш от сделката между Израел и Египет се оказват САЩ.
Както е известно, над една трета от акциите на находището „Левиатан” са собственост на американската компания Chevron. Последната допринесе значително (включително с посредничеството на зетя на президента Тръмп – Джаред Къшнър) за подготовката на споразумението и определи окончателните обеми на доставките за Кайро, както и тяхната цена.
Нещо повече, благодарение подкрепата на американските елити, Chevron спечели и търга за газопровода, който ще свърже Израел и Египет. Изграждането му ще разкрие допълнителни възможности пред Вашингтон: прехвърляйки газ от Израел към Египет по този тръбопровод, американците ще могат да го втечняват в местните заводи и после да го изнасят в други държави.
Предвид факта, че над 80% от произвеждания в египетските заводи LNG се изнася за Европа, повишаването на газовия поток ще позволи на Тръмп да усили икономическия натиск върху Европейския съюз. Още повече, че Брюксел продължава да няма алтернатива: след като скъса вразките си с Русия, енергийният пазар на страните от ЕС страда от сериозен дефицит, а опитите руският газ да бъде заменен с катарски, се сблъскаха с непреодолимите разногласия между ЕС и Доха.
Тоест, залагайки на класическия имперски принцип „разделяй и владей”, Вашингтон е в състояние да трансформира европейския енергиен пазар съобразно собствените си интереси, използвайки за целта израелските ресурси.
Противниците на сделката
Но въпреки че правителството разглежда сделката като „голяма победа” на Израел, оценките за нея вътре в страната съвсем не са еднозначни. Особено предвид проблемите със самото находище „Левиатан”.
В тази връзка ще припомня, че дипломатичеката битка за находището (и прилежащите му райони) се проточи няколко години. За да гарантират сигурността на основните обекти например, през 2023 на израелските власти се наложи дори да продадат на Ливан спорното шелфово находище „Кана”. Което, на свой ред, намали общия обем на достъпните за Израел енергоносители и принуди еврейската държава да наложи строг контрол върху обемите на газовите доставки.
„Сделката на века” с Египет обаче, слага кръст на тази предпазлива стратегия: обемите на добивите ще скочат неколкократно, а в перспектива вероятно ще нарастнат още повече, особено ако Вашингтон реши да „залее” европейския пазар с израелско-египетски втечнен газ.
Ето защо израелската опозиция акцентира върху това, че газовите запаси на „Левиатан” не са неограничени и, опитвайки се да превърне природния газ в политически инструмент, Израел рискува в един момент да се лиши от най-важния си ресурс. Още повече, че другите достъпни находища (като „Тамар” например) въобще не могат да се сравняват с „Левиатан”.
В Египет също е налице известно недоволство. Далеч не всички жители на страната смятат за допустимо подписването на толкова мащабно споразумение с Израел, точно в момента, когато се решава съдбата на Газа и особено, когато израелците открито декларират намерението си да използват „газовия фактор” за натиск върху противниците си.
Разбира се, официален Кайро, в лицето на президента Абдел Фатах ас-Сиси, се опитва да прокара тезата ,че сделката има изключително търговски характер и обслужва египетските интереси. Включително, укрепвайки позициите на страната като регионален хъб на газовата търговия, което многократно ще надхвърли „имиджовите вреди” от подписването на споразумението при израелските условия.
Впрочем, както в Египет, така и в Израел, е все още рано за окончателни изводи: финалните оценки ще бъдат направени едва след предстоящата тристранна среща между Нетаняху,Тръмп и ас-Сиси, с чиято подготовка активно се е ангажирал Белият дом. Тогава окончателно ще стане ясно и, кой точно е победил в тази дипломатическа схватка.
*Център за енергийни анализи и прогнози
