Атаката срещу Венецуела, приключила със залавянето на нейния президент Мадуро беше междуведомствена операция, насочена към смяна на режима, инсталиране на проамериканско, приятелско и лесно контролирано (т.е. манипулируемо) правителство и, в крайна сметка, косвено овладяване на петролните запаси на страната, с цел да се поддържа подкрепата за щатския долар като основна валута за глобалните петролни транзакции.
През последните години Китай, Русия и други страни от БРИКС се опитват, с известен успех, да изместят щатския долар от глобалната търговия с петрол, използвайки вместо него китайския юан. Тръмп вижда в това заплаха за позициите на долара и глобалната хегемония на САЩ. След осъществената операция срещу Венецуела хипотетичната замяна на щатския долар с китайския юан ще бъде много по-трудна, ако въобще е възможна.
Както вече споменах, „Абсолютна решителност“ беше междуведомствена операция, проведена от американските разузнавателни агенции, американските военни и, в крайна сметка, от американските правоохранителни органи и Министерството на правосъдието.
Етапите в осъществяването на операцията
Основните етапи в реализацията на операция „Абсолютна решителност” включваха, както следва:
- Тайни действия на ЦРУ и Агенцията за военно разузнаване (DIA). Двете разузнавателни агенции предварително вербуваха десетки военни във Венецуела, предимно генерали и полковници, отговорни за сигурността на Николас Мадуро и противовъздушната отбрана на Каракас. Освен това, ЦРУ и DIA, заедно с Агенцията за национална сигурност (ANS), предоставяха разузнавателна информация в реално време за военната операция, включително данни за местоположението на системите за противовъздушна отбрана, местоположението на военните лидери, лоялни на Мадуро, движенията в реално време на бодигардовете на президента, системите за сигурност и т.н.
- Военни действия. Американските сили унищожиха множество цели, вероятно системи за противовъздушна отбрана, както и командни и контролни центрове, включващи военни и политически елементи, лоялни на Мадуро. Това беше масирана атака, която унищожи всички системи за противовъздушна отбрана около мястото и неутрализира военните части, които биха могли да се притекат на помощ на президента. Американските части „Делта Форс“ пристигнаха с хеликоптер на мястото, където се намираше Мадуро и, след като се оказа, че нямат телохранители или друга защита, президентът и съпругата му се предадоха. След това двамата бяха транспортирани с хеликоптер до десантнтия кораб на ВМС на САЩ USS Iwo Jima. Към 17:30 часа източноамериканско време Мадуро пристигна в Ню Йорк, придружен от цивилни служители от Министерството на правосъдието (DEA, федерални маршали на САЩ, ФБР). Това беше много важно за Тръмп, който представя случващото се просто като „полицейска/правоохранителна“ операция за „борба с наркотиците“.
- Предаване на пленниците на Министерството на правосъдието. Американските военни моментално прехвърлиха контрола над Николас Мадуро на служителите на реда, за да придадат известна правна обосновка на тезата, че става дума за „правоприлагаща“ операция срещу обвиняем наркотрафикант. Това е от решаващо значение, тъй като дава правна основа на цялата операция и защитава администрацията на Тръмп от бъдещи съдебни оспорвания и евентуални опити за импийчмънт, ако след частичните избори през ноември 2026 Конгресът се окаже под контрола на демократите. Цялата тази фаза силно напомня за случилото се с бившия панамски лидер генерал Нориега през 1989.
- Осъществяване на преходен процес във Венецуела. Администрацията на Тръмп вероятно ще преговаря с вицепрезидента на Венецуела и вече временен държавен глава Делси Родригес, за да завърши напълно прехода към формиране на ново проамериканско правителство в страната. Въпреки че носителката на Нобелова награда за мир Мария Корина Мачадо е потенциален кандидат за нов президент на Венецуела, напълно възможно е Тръмп да реши назначи някой, който ще бъде по-добре приет от венецуелските военни. Това би могло да намали вероятността от военен контрапреврат в близко бъдеще.
Тъй като правителството на Мадуро все още, поне привидно, държи властта във Венецуела чрез Делси Родригес, възможността за ескалация и изблици на насилие остава основен фактор. Ако Тръмп успее да договори мирен преход с Родригес, всичко би могло да се реши без насилие, но ако Родригес се съпротивлява, поради натиск от стана на паравоенните сили на Мадуро и офицерите от кубинското разузнаване, намиращи се в Каракас, възможността за експлозия на насилие става съвсем реална.
Възможно е също Тръмп да провокира военен преврат срещу Родригес, използвайки за целта висши местни офицери, които в момента на практика се финансират от ЦРУ, и с пълната военна подкрепа на американските военни, които да нанесат въздушни удари срещу командните пунктове на генералите, останали лоялни на Мадуро.
Друга възможност е Тръмп да запази Родригес като номинален президент на Венецуела, ако тя се съгласи стриктно да следва всички заповеди и директиви на администрацията на САЩ. При всички, изброени по-горе, сценарии е налице потенциал за избухване на вълнения, възможно е също части от населението да окажат въоръжена съпротива.
Истинската причина за операцията
Истинската причина за американската операция най-вероятно е опит да се забави предизвикателството, свързано с опитите на Русия и Китай да заменят щатския долар като универсална валута за петролни транзакции по целия свят. Както е известно, световната търговия с петрол се осъществява в щатски долари, което прави долара силен и затвърждава господството на САЩ в глобалната търговия. През последните години Русия и Китай обаче, оспориха това и преминаха към използване на китайски юани за международни петролни транзакции. Този процес се подкрепя и от Индия и други държави от групата БРИКС. Тръмп разглежда това като заплаха за господството на САЩ в петролния сектор и потенциална бъдеща заплаха за щатския долар. Чрез промяна на режима във Венецуела, американското правителство вероятно ще инсталира много приятелско и лесно манипулируемо/контролирано проамериканско правителство във Венецуела и ще си осигури косвена собственост върху огромните петролни резерви на Венецуела, укрепвайки позицията на щатския долар в световната търговия с петрол.
Друга, макар и по-второстепенна цел е поражението на кубинския режим. Чрез спиране на целия венецуелски петрол и паричните потоци към Куба, режимът на острова вероятно ще се срине в рамките на около година като това би могло да доведе до осъществяване на преход чрез преговори, което най-вероятно ще доведе до инсталирането на ново проамериканско правителство в Хавана.
Много е важно е да се отбележи, че директорът на националното разузнаване Тулси Габард и вицепрезидентът Джей Ди Ванс вероятно не са били сред активните участници в тази операция. Основният двигател на операцията беше Марко Рубио, кубинец, който от години обещава падането на венецуелското и кубинското правителства. Рубио много иска да стане вицепрезидент през 2028 и ще използва случилото се като своя лична визитна картичка, в усилията си да го постигне. Освен това, има вероятност именно Рубио да стане кандидат за президент на републиканците през ноември 2028, измествайки Джей Ди Ванс.
*Авторът е директор на мексиканския офис на Министерството на вътрешната сигурност на САЩ и бивш служител на ЦРУ
