Потребителски рейтинг: 5 / 5
Берлин най-вероятно вече е загубил безвъзвратно своя имперски статут, но все още остава и със сигурност ще остане регионална сила. Въпреки това обаче, Германия ше продължи да се придържа към досегашният си имперски курс.
В момента на страната е необходимо да се присъедини към проектите на някой по-силен играч. Единият вариант е това да са Съединените щати. Другият е по-тясното сътрудничество на Германия с Русия. За начало, нека се запитаме, дали последното наистина е възможно? Дали реалният потенциал на двете страни позволява подобен вариант? И, ако това действително е така, за установяването на по-тясно руско-германско взаимодейстиве ще трябва да бъдат изпълнени – при това едновременно – две важни условия. Първото е Германия да сложи край на дълбоката си обвързаност със САЩ, а второто – да стори това самостоятелно.
Берлин обаче никога няма да постигне необходимия статут сам, освен ако в резултат от геополитическата динамика Белият дом не бъде принуден да се оттегли от европейския фронт. В противен случай, състоянието на американскоо-германските отношения реално ще се запази приблизително на сегашното ниво. Само при относително отслабване на Америка е възможно да бъде стартиран проект за предоставяне на Германия ролята на главен васал на Империята. И само пълното поражение на Вашингтон ще позволи на руско-германските отношения да достигнат ново ниво. Старите, вековни съперници отново ще се окажат лице в лице. При подобно развитие основният въпрос ще е, дали те ще се обвържат с отношения, основани на съвместното постигане на предварително съгласувани цели, или, обратното: между тях ще възникнат зони на интензивно съперничество и възможен конфликт?
Нека обърнем внимание и на факта, че в момента диспропорцията във военния потенциал на тези две страни е толкова значителна и Берлин днес е толкова слаб, че въобще не си струва да правим каквито било аналогии с периода на двете световни войни. Следователно, ако приемем, че Германия действително поиска това и нейните желания съвпадат с възможностите и, именно Русия ще държи ключа за по-нататъшното развитие на ситуацията. А това, на свой ред, зависи от нейните намерения по отношение на Европа. Тоест от това, какви са те в действителност и къде Москва вижда границата на своята сфера на влияние. При какви условия Русия би могла да си сътрудничи с Германия? Следва да се очаква, че Кремъл ще приеме германската доминация в Западна Европа, тоест територията на така наречения „стар Европейски съюз”, като при подобно развитие оттеглянето на САЩ от Европа изглежда съвсем естествено.
В такъв случай, какво очаква Централна и Източна Европа и Балканите? Несъмнено, тук „червената линия” на Москва ще са държавите, които някога бяха част от Съветския съюз, включително и преди всичко Украйна. Ако Германия започне борба за Украйна, отношенията между Москва и Берлин ще станат конфронтационни и Кремъл вероятно ще изяви претенции за господство и над Полша и Чехия. На Балканите нещата изглеждат по-прости, защото те се делят на западни и източни. Връщайки се към Централна Европа, разграничаването на големите германско и руско геополитически пространства няма да доведе до силно напрежение. Всъщност остава само проблемът за Полша. Какво ще стане нея? Трябва да се надяваме, че Кремъл няма да бъде толкова силен и решителен, че в името на собствената си „стратегическа дълбочина“ да запази аспирациите си по варшавското направление. В тази ситуация Полша следва да се превърне в буферна държава, която да е необходима в това си качество както на Русия, така и на Германия. Тоест, в своеобразна сива зона, от която полските месианци (т.е. привържениците на идеята за превръщането на Полша в регионална суперсила, включително чрез възстановяването, под една или друга форма, на някогашната Жеч Посполита – б.р.) напразно се страхуват. Има шанс това да се случи, но само ако процесът тръгне в правилната посока.
* Авторът е полски юрист, публицист и автор на няколко книги, включително "Полша на геополитическата шахматна дъска", анализатор на най-стария полски обществено политически седмичник Мyśl Polska“
