24
Сря, Апр
5 Нови статии

Войната с „хутите”: целта е контролът над Червено море

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

В последно време САЩ използват всяка удобна възможност за да бомбардират позициите на проиранските сили в Ирак, Сирия и Йемен. При това, без да се съобразяват с каквито и да било международни правни норми. В началото на февруари 2024 американците нанесоха удари по общо 85 цели в тези три държави.

И, докато Израел очевидно се подготвя за нов етап от войната в Газа, Вашингтон и съюзниците му ще продължат да полагат усилия за установяване на пълен контрол над Червено море.

След САЩ, Европейският съюз също пристъпи към активни действия за прекратяване на атаките на проиранските шиити - „хути”, в Йемен (които официално обявиха война на Израел) срещу товарни кораби в Червено море, което е основният маршрут за транспортиране на стоки от Далечния Изток към Европа. Така, на 22 януари, ЕС взе решение да изпрати военни сили в Червено море, стартирайки мисия под названието Aspides, което на старогръцки означава „защитник“. Военноморски сили на седем държави от ЕС, включваши освен кораби и бойни самолети, ще бъдат разположени в Червено море след 19 февруари. Междувременно, Германия вече изпрати там военния си кораб Hessen, без дори да изчака одобрението на Бундестага. Вероятно, защото управляващите в Берлин разчитат да получат пълна подкрепа от депутатите...

Също както Израел използва нападението на ХАМАС за да се опита да завладее Сектора Газа и да изсели палестинците оттам, Съединените щати и Европейският съюз решиха да се възползват от атаките на „хутите” срещу товарни кораби в региона (за които се смята, че по един или друг начин са свързани с Израел) като предлог за да поставят под пълен контрол Червено море – един от най-важните търговски маршрути през всички епохи, включително и днес, както и за да ерозират влиянието на Иран, Русия и Китай в региона. В резултат от това Червено море се превърна в поредната зона на противопоставяне в зоната на Близкия Изток между имперските сили, чиито интереси се сблъскват остро в различни региони на света.

Всъщност, Червена море е изключително важно за постигането на няколко ключови цели.

Първата е, да бъде отслабено влиянието на Иран в Йемен. В тази връзка, сухопътната инвазия в Йемен, каквато преди време неуспешно се опита да осъществи и Саудитска Арабия, сега може да бъде предприета наново и то от много по-силни външни играчи. В този контекст, Съединените щати се стремят да постигнат ново отбранително споразумение със Саудитска Арабия и да формират нова структура за сигурност в региона. Усилено се подготвя почвата режимът в Рияд, който в последно време демонстрира сближаване с Китай и възобнови диалога с Иран, отново да се обърне към САЩ. Съгласието на Германия да продаде на Саудитска Арабия 48 бойни самолети Eurofighter също е част от този план.

Втората цел е да бъде отслабено влиянието на Китай в Африка, поставяйки Червено море под контрола на САЩ и съюзниците им. Както е известно, през него преминава един от важните търговски маршрути за китайските стоки. В рамките на лансирания преди десет години от Пекин суперпроект „Един, пояс, един път” (EПЕП), на Червено море се отрежда ключова роля.

Третата цел е поставянето под контрол на Червено море, в качеството му на важен маршрут за Европа, така че веригите на доставки да продължат да функционират. По този маршрут се доставят огромен обем товари, най-вече резервни авточасти и текстил, произвеждани в азиатските държави. След атаките на „хутите” обаче, много предприятия бяха принудени да ограничат или дори да спрат производството си заради прекъсването на доставките.

Всичко това показва, че кръвопролитията и страданията, които външните имперски играчи и техните местни съюзници открай време причиняват на народите в Близкия Изток, вероятно ще продължат още дълго. Така, докато ситуацията в Сирия все още е далеч от нормализация, вече се планират нови интервенции и конфликти в региона.

 

*Авторът е известен турски външнополитически анализатор, който живее и работи в Германия, сттията е публикувана във вестник Evrensel