25
Вт, Юни
7 Нови статии

Третата световна война вече е факт

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Хората дълго време си представяха Третата световна война като кратки и чести ядрени взривове по целия свят, които почти мигновено ще унищожат човешката цивилизация. Възможно ли е обаче, тази война да се води под друга форма, каквато малцина са очаквали?

Днес виждаме, как на различни континенти вече се проявява или заплашва да се прояви открита агресия с участието на най-различни субекти. Всички тези конфликти не са еднородни, но отразяват наличието на два мощни алианса, които укрепват силите си в различна степен и си противостоят съвършено открито.

Първият и най-очевиден конфликт е войната в Украйна и стремежът на Запада да укрепи украинската отбрана. В рамките на глобалния конфликт това е важно не само в контекста на текущите събития, но и заради последиците от тях. Западът вижда, че арсеналите му постепенно се изпразват, тъй като изпраща цялото си въоръжение на Украйна. А в резултат от това други играчи променят стратегията си и, макар че може и да не са заинтересовани да подкрепят пряко Русия, имат полза от отслабването на Запада.

Така стигаме до втория сблъсък и другия играч – Иран. Техеран активно помага на Москва в конфликта и с Киев, т.е. действа против Запада. В този контекст, Иран очевидно се активизира след израелската инвазия в Газа, когато стана ясно, че на САЩ ще се наложи да изразходват повече сили и ресурси за оказване на материална и политическа подкрепа на своите съюзници. Виждаме, как Иран подкрепя ХАМАС и „Хизбула” във войната с Израел и, как подкрепя „хутите”, блокиращи международното корабоплаване като част от борбата си срещу еврейската държава. Освен това, отскоро иранците започнаха да нанасят удари по цели в Сирия, Ирак и Пакистан.

Разбира се, тези изострящи се конфликти оказват влияние и върху плановете на Китай относно Тайван. На пръв поглед може да изглежда, че е възникнала много благоприятна за Пекин ситуация: на Съединените щати се налага да разпиляват своите сили и да разпределят помощта си между два големи конфликти в два различни региона. Ако Си Дзинпин не трябваше да се справя с корупцията, която отслабва мощта на китайската армия, той вероятно вече щеше да е преминал от заплахи към конкретни действия срещу Тайван.

Все пак обаче, Западът продължава да е доста силен. Наистина, съотношението на силите може още да се промени, тъй като Северна Корея все по-активно помага на Русия, срещу което получава от нея ракетни и космически технолигии, и демонстрира все по-агресивно отношение към самата идея за съществуването на Южна Корея.

Към тези основни конфликти и заплахи следва да добавим претенциите на Венецуела към част от територията на съседна Гайана, както и активността на руските сили в редица африканаски държави. Простата и неумолима истина е, че ако всички тези играчи продължат конфликтите със свое участие и дори ги ескалират, САЩ и Западът няма да са в състояние да оказват необходимата помощ на всичките си съюзници едновременно. Ясно е също и, че всички играчи го осъзнават.

И така, нима Третата световна война вече е започнала? Ако вземем предвид нарастващия брой конфликти с ниска интензивност (което е същия оксиморон като „световна война с ниска интензивност”), може би наистина е така? Налице са два мощни алианса които се борят един с друг на цялата територия на планетата за да постигнат регионално превъзходство и да променят съществуващия международен ред. Тоест, това вече не е опосредственото противопоставяне между двете свръхдържави по време на студената война. Това е реално участие в противопоставянето между можество активни субекти на различни фронтове. И можем само да се надяваме, че тяхната интензивност ще си остане ниска и в бъдеще.

 

*Авторът е декан на Катедрата по международни отношения и дипломация в Англо-американския университет в Прага, анализатор на чешкото издание  iDNES