22
Сря, Май
24 Нови статии

Реалното значение на китайско-руския алианс

Актуално
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Ще успеят ли Русия и Китай да създадат пълноценен алианс? Този въпрос възниква след всяка среща между Владимир Путин и Си Дзинпин, включително състоялата се през март 2023 в Москва. Онези, които го задават обаче, изглежда не разбират същността на проблема.

Защото, според всички разумни исторически мерки, Русия и Китай вече са формирали съюз, поставил си за цел да трансформира глобалната политика, макар че заслепените от собствения си опит американци не го забелязват.

Алиансите са толкова стари, колкото е и международната политика. През V век преди новата ера, Атина обединява редица гръцки полиси в т.нар. Делоски съюз. През ХIХ век Ото фон Бисмарк установява частично дублиращи се и понякога тайни връзки със съседните държави за да укрепи и подсигури положението на Германия в Централна Европа. След Втората световна война пък, САЩ създадоха глобална мрежа от алианси за запазването на мира и сдържане на агресията.

Тези американски алианси се основават на официални договори и публично поети ангажименти. Тоест, те са изцяло легитимни, като за тях е характерна високата степен на военна оперативна съвместимост. Подобни съюзи едновременно укрепват и сдържат по-слабите си членове. Америка защитава такива държави, като Германия и Япония, за да бъде избегната необходимостта те да увеличат своя военен потенциал, сдобивайки се с ядрено оръжие например, което би дестабилизирало международната ситуация.

Американските алианси придобиха подобна форма, защото възникнаха в уникални исторически обстоятелства, през годините на студената война, когато САЩ се опитваха да сдържат Съветския съюз и, едновременно с това, да отслабят дългогодишното напрежение, съществуващо вътре в западния свят. А също и, защото членовете на тези алианси и коалиции бяха предимно демократични държави и поемаха задълженията си открито и публично. Което обаче не означава, че алиансите следва да бъдат именно такива.

Съюзите могат да бъдат явни или тайни, официални или неофициални, амбициозни или скромни, по своите мащаби и цели. Алиансът е просто комбинация от държави, които си сътрудничат в името на своите общи интереси. Тоест, по тези параметри, Путин и Си вече са формирали съюз, който при това укрепва с всяка изминала година.

Този алианс си е поставил дръзки, бих казал дори епични, цели. Москва и Пекин се стремят да ерозират властта на Вашингтон и доминираните от него коалиции, за да формират обширни собствени сфери на влияние и създадат многополюсен свят. Освен това, целят отслабването на либералнитезападни  ценности за да могат да укрепят своите "авторитарни форми" на държавно управление, гарантирайки им доминиращи позиции.

Всъщност, това не е никаква тайна. В съвместното руско-китайското заявление от февруари 2022 ясно са изложени геополитическите и идеологически основи на взаимоотношенията между двамата играчи. А що се отнася до сътрудничеството между тях, то е достатъчно многообразно.

Да започнем с това, което Си и Путин не правят. Те никога не се противопоставят един на друг. Поне засега са оставили настрана старата история на руско-китайската вражда за да могат, рамо до рамо, да се борят с либералния западен ред. Путин може да продължава още дълго военните действия в Украйна, защота няма нужда да държи големи сили за защитата на руския Далечен Изток. За Китай също е от полза да има сигурна и безопасна граница с Русия, в случай че открито се конфронтира със САЩ.

Отказът от "агресия" във взаимните отношения, освобождава ръцете на тези две държави да се справят с противниците си. И колкото повече всяка от тях нарушава установения от Запада баланс в Източна Европа или в западната част на Тихия океан, толкова по-трудно е за САЩ да им дадат отпор в тези региони на света.

Освен това, Пекин и Москва съвсем пряко се укрепват взаимно. Путин и Си прокарват обща концепция за управление на интернет по характерния за тях "авторитарен" модел. В Централна Азия пък, която е дълбок тил и за двете страни, руските оръдия и китайските пари, помагат да запазването и укрепването на властта на местните режими.

Можем да наричаме това, както си искаме - алианс или "неограничено стратегическо партньорство, в чиито рамки няма забранени сфери", както предпочитат да го определят Си и Путин. В случая думите не са толкова важни, колкото реалността, която формира руско-китайското сближаване.

В най-близка перспектива, въоръженият конфликт в Украйна ще сплоти още по-тясно Москва и Пекин. Икономическата и техническа интеграция помежду им се усилва, заради изолирането на Русия от Запада. Русия и Китай разширяват търговията си в юани за да укрепят защитата си от господството на долара и чуждестранните санкции. Китай не е във възторг от руските действия в Украйна, но не иска руснаците да претърпят поражение и би могъл да им предостави артилерийски снаряди и друга военна помощ. Възможно е срещу това да поиска да му бъдат предадени секретни технологии за създаване на безшумни подводници, съвременни средства за ПВО или обещания за подкрепа, ако Пекин някой ден се конфронтира открито с Вашингтон заради Тайван.

Китай все още не е стигнал дотам, защото Си няма особено желание да влезе в открита конфронтация със Запада, както го прави Путин. Освен това, тъй като става дума за алианс между амбициозни държави със собствени претенции, търканията в него са неизбежни.

Военните действия в Украйна усилват зависимостта на Русия от Китай, но Путин смята това за приемливо, макар че други руски политици може би мислят различно Макар да изглежда парадоксално, колкото по-успешен се окаже подобен алианс, толкова по-трудно би могъл да бъде съхранен. При положение, че мощта и влиянието на САЩ в периферията на Евразия започват да отслабват, скритите противоречия между експанзионистките по същността си амбиции на Русия и Китай ще стават все по-очевидно.

Засега обаче, Америка на практика е изправена пред алианс, формиран от двамата и най-големи противници. И каквото и да си говорим, гова е изключително сериозно геополитическо предизвикателство

*Авторът е професор в Университета „Джон Хопкинс” и старши научен сътрудник в Центъра за стратегически и бюджетни оценки и Института за изследване на външната политика, анализатор на Bloomberg