Потребителски рейтинг: 5 / 5
Където и да погледнем, навсякъде се говори за икономическите санкции, които САЩ наложиха на Русия. Централната банка и другите руски банки, руските компании, руските олигарси, както и всички, уличени, че помагат на Москва, се сблъскаха с факта, че след началото на войната в Украйна техните активи и състоянието им се оказаха в капана на санкциите.
От Давос до Аспен, чиновниците от Департамента по финансите на САЩ не спират да рекламират безпрецедентните мащаби и обхвата на своето мошно икономическо оръжие. И защо не? Наложените на Русия санкции се оказаха наистина впечатляващи. Представителите на американското правителство изтеглиха на сушата множество скъпи яхти, приземиха частни самолети, блокираха активи на руската централна банка за стотици милиони долари и отрязаха руските финансови институции от глобалната финансова система SWIFT.
Ще припомня, че санкциите – като мярка за въздействие – възникват още в древността: така, през 432 г. пр.н.е. Атина съкрушава съперника си – град Мегара, като забранява достъпа на неговите търговци до своите пазари.
За правителството на САЩ през ХХI век икономическите санкции се превърнаха не само във втора природа, но и в основния инструмент на външната им политика. Обект на санкциите се оказаха над десет хиляди души и десетки държави по целия свят.
В същото време обаче, над сто страни не подкрепиха тези антируски мерки. И тъкмо поради това, петролът от сорт Urals продължава да пристига в Азия, Турция и много държави в Африка, а украинската пшеница попада, през Черно море, в Русия. Междувременно, приходите от тази нелегална търговия се трупат в такива места, като Дубай, където в момента гъмжи от оказали се обект на санкциите руснаци, които искат да си купят имоти там.
Не искам да кажа, че трябва да престанем да подкрепяме Украйна. Длъжни сме да я подкрепяме. Но, макар че идеята да бъде нанесена финансова вреда на нашите заклети противници – Русия, Китай, Иран и Северна Корея, наистина има определен смисъл, в момента сме свидетели на формирането на коалиции, които позволяват да бъдат заобикаляни съществуващите санкции и да се изгради защита срещу риска от нови санкции в бъдеще.
Значителна част от тези усилия е концентрирана върху създаването на алтернатива на долара, като основна световна резервна валута. Ако имате възможност да държите средствата си в друга валута или да ги трансформиране в някакви физически активи, като злато или суровини, можете да смятате, че вече сте на половината път към гарантирането на собствената си сигурност.
Да вземем например Китай, за който изтласкването и дискредитирането на долара е ключов компонент на стратегията му за "победа без борба", подробно описана в книгата "Неограничената война". И макар че санкциите срещу Китай наистина бяха необходими, те само стимулираха Пекин в стремежа му да разгроми долара, а много други държави си взеха поука от действията на китайците.
Макар мнозина експерти да продължават да настояват, че доларът няма алтернатива, това просто не е вярно. Доларът ще доминира докато обслужва интересите на онези, които го използват. Тоест, в момента, в който доларовите активи се окажат рискови, задължително ще възникнат алтернативни инструменти за търговия. Всъщност, те вече съществуват.
Отказът от долара ще нанесе тежък удар по позициите на Америка на международната сцена. Епохата, когато можеше да се печатат неограничено количество долари, вероятно скоро ще приключи, а заедно с нея в миналото ще остане и способността ни да купуваме евтино чуждестранни стоки.
Ярко доказателство, че буквално пред очите ни започва нова игра, беше дадено на последния Форум в Давос през февруари 2023. Там финансовият министър на Саудитска Арабия Мохамед ал-Джадаан направи смайващото заявление, че за първи пътот 48 години най-големият петролен производител е готов да търгува не само в американски долари, но и в други валути.
Това е в пълно противоречие със сделката, която преди няколко десетилетия тогавашният президент на САЩ Ричард Никсън сключва с крал Фейсал и според която Саудитска Арабия се задължава да осъществява петролните си сделки само в долари (в замяна, Никсън обещава да защитава Кралството от евентуална агресия от страна на СССР, Иран и Ирак). Това споразумение залегна в основата на силния долар, защото чрез Федералния резерв светът беше буквално залят с "петродолари".
Днес Китай внася от Саудитска Арабия 1,4 млн. барела петрол дневно (т.е. с 39% повече, отколкото през 2022), което го прави най-големия клиент на Кралството. Ето защо двете страни се опитват да намерят по-евтини алтернативи на американската валута. И тъй като саудитската компания Aramco инвестира в нов голям нефтопреработвателен завод в Китай, в бъдеще отношенията между двете страни само ще се задълбочават.
Промяната в позицията на Саудитска Арабия обаче е само част от цялостната картина. На срещата на върха на БРИКС през 2022 в Пекин Владимир Путин обяви планове за разширяване на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и създаване на алтернативна международна платежна система, на основата на валутна кошница, включваща китайския юан, руската рубла, индийската рупия, бразилския реал и южноафриканския ранд (R5). Ще припомня, че ШОС е най-голямата регионална организация в света, представляваща 40% от населението на планетата, на която се пада 30% от световния БВП.
Новата валута също е част от общата картина. Китай създава нови борси, за да привлече търговията с суровинни стоки от такива западни институции, като проблемната Лондонска борса за скъпоценни метали и Нюйоркската стокова борса за енергоносители.
Дори европейците участват в тази игра, създавайки собствен механизъм със специално предназначение - INSTEX, за да могат да осъществяват хуманитарна транзакции с Иран, без да са обвързани с долара и системата SWIFT. Разбира се, Русия също обяви заинтересоваността си да участва в този механизъм. През март 2020 беше осъществена първата транзакция за продажба на медицинско оборудваме за борба с пандемията от коронавирус на Иран. Междувременно, Русия и Иран и разработват обезпечен със злато "стейбълкойн", трейдърите вече използват дирхама на ОАЕ за плащания по петролните сделки, а индийската рупия също се позиционира като международна валута.
И тази тенденция се задълбочава. В момента китайската национална система за банкови преводи CIPS (Cross-border Interbank Payment System) обработва едва 15 хиляди транзакции дневно (докато американската система CHIPS, която се предпочита от западните играчи, обработва по 250 хиляди транзакции), но количеството им постоянно нараства. На свой ред, Русия предлага своя, собствена платежна система, позволяваща на клиентите да заобикалят SWIFT.
Дори базиращата се в Швейцария Банка за международни разплащания ("банката на Хитлер") постепенно се включва в тази игра, създавайки механизъм за ликвидност в юани за подкрепа на централните банки по време на криза. В момента в него вече са се включили централните банки на Чили, Хонконг, Индонезия, Малайзия и Сингапур.
През ХХІ век курсът на всяка национална валута, включително долара, все по-често ще се определя от механизмите на конкуренцията. Ако търсенето на долари започне да намалява, паралелно с това ще пада и стойнпостта им. Всичко ще поскъпне - макар и не веднага, а постепенно, което ще направи по-скъпо или дори невъзможно дефицитното изразходване на бюджетни средства от страна на американското правителство.
Няма да е голямо преувеличение да си представим, че в определен момент САЩ ще се сблъскат с ужасна дългова криза, защото вече никой няма да иска да купува американските ценни книжа. И доларът ще се превърне в съвсем обикновена валута - една от многото. В крайна сметка, ако доларът загуби блясъка си, САЩ ще се лишат от възможността да проектират своято мощ по света.
За да не се допусне това, се налага да бъдат взети редица трудни решения - например, да ограничим броя на стратегическите противници на Америка, като паралелно с това продължим да оказваме подкрепа на съюзниците си, като Украйна например. Но, което е още по-важно и по-трудно, САЩ следва веднъж завинаги да въведат ред в собствената си икономика, като най-сетне открият начин да живеят според средствата, с които разполагат.
*Авторът е бивш старши мениджър, в Elliott Management и автор на бестселъра"Undermoney", анализатор на New York Post
